РАЗУМИР

Брой 3
Митът за Демокрацията
или
Свобода на словото, добросъвестност и обективност
в политическото говорене за демократи и комунисти
Дарение   РАЗУМИР  Приложение I  Приложение II  Връзка   20/10/2015   |   Последна редакция: 26/8/2016 г.






PAX DEMOCRATIUS

Мирът на Демокраций

Митът за Демокраций

Митът за Демокрацията

Демокрацийският колос

Новосветовният бог на Демокрацията

Демокрацийска справедливост

Ми[т|р]ът [з|н]а Демо[н]краций

Митът на Демонкраций

Мирът на Демонкраций

Ο μύθος της δημοκρατίας

Ο ΜΎΘΟΣ ΤΗΣ ΔΗΜΟΚΡΑΤΊΑΣ


Частично съдържание и теми

Въведение

Митът за Демокраций



Народовластието е враг на всяка властова структура

Ноам Чомски

Увод

Тази творба е отговор на всички политически, политикономически, исторически, социологически, идеологически и "културно-цивилизационни" демагози и мракобесници, които разгласяват само подбрани полуистини, държат последователите си под "шарена сянка" и им пречат да видят и осъзнаят цялата картинка. Те опростяват, слагат лозунгови етикети и насъскват последователите си в стил "двуминутка на омразата" или "Четириминутния човек"*, но настойчиво избягват да разясняват изчерпателно и да подлагат на задълбочен и широк критически анализ собствените си тези и постановки.

Конкретният последен повод за написването и съставянето й в тази форма беше образцовото демократично поведение на един изтъкнат "борец за човешки права", който противно на претенциите си не зачете правото на "свобода на словото, мисълта и съвестта" като избирателно публикува един, но цензурира 6 други коментара. По този начин той изопачи мнението, попречи на "правото на отговор" и по-важното: прикри разясняването на неудобни факти и гледни точки, за да защити "свободните" си почитатели от неправоверни мисли и съмнения. Цензурата не беше изненадваща, предвид че ставаше дума за доказан ветеран в психологическата война и идеологическата диверсия - и в буквален, и в ироничен смисъл.

Заявявам, че не съм "комунист"4 - в кавички заради подмяната и условността на смисъла на тази дума в съвременното говорене. Не съм "бивш комунист" или "наследствен комунист", облагодетелстван от БКП; нито съм член на друга политическа партия. Не съм "платен"7. Пътеводната ми светлина е търсенето на Истината и на обективността.

Не смятам, че престъпленията на "комунистическия" режим са нещо добро, нито че жестокостите и насилието на всякакви убийци, мръсници, партийци, кариеристи и интересчии не заслужават наказание. Осъждам този "комунизъм", терор и несвобода.

Справедливост обаче заслужават не само злите убийци, "башибузуци" и грабители, които са се писали "комунисти" - членове на еди-коя си партия, - или са приели за свое верую избиването на враговете си. Заслужават я не само онези, които са били безскрупулни опортюнисти, използвали удобния случай да си уредят живота на високо кресло или да завземат държавната власт. Тези хора, поне така учи официалната история, са просто пощурели и обезумели развързани превратаджии и разбойници. Спрямо товa всеки е "анти-комунист" и съюзник на "бореца". Тук обаче се крие един от триковете на "анти-комунистическата" борба, разширена в анти-лява от крайно десните "реакционери".

*Двуминутка на омразата - средство за насъскване и сплотяване в романа "1984" при което се показват кратки репортажи с измислени или преувеличени врагове, и партийците заедно ругаят и изразяват омразата си към "общия враг".
"Четириминутния човек" - метод на пропагандата на Англия и САЩ за пробуждане на омраза у населението срещу германците, "новите хуни", за да подкрепят въвличането на САЩ в Първата световна война. Обучени говорители събирали народа и давали кратки 4-минутни изложения с фалшифицирани сведения за зверства срещу мирни жители и пр. "ДнО" бяха например репортажите на изявленията на Осама Бин Ладен.
Я.Я: Или Сталин, Хитлер - показва се чучело, плашило, което трябва да бъде набито. Така масите изразяват отрицателните си чувства към него и по този начин се сплотяват срещу "общия враг", разсейват се от другите си съвременни проблеми. Чучелата са олицетворение, материализиране на злото, дявола и т.н. Я.Я, Р: Така отговорността се съсредоточава в сатанизиран изкупителен образ и се замъглява останалата част от историческите условия и по-общите причини за злодеянията23.

Законността на Третата българска държава

Като се говори за всепризнато зверския държавен преврат, извършен под окупация на Червената армия и в същото време се утвърждава също всеизвестния факт, че през 1878 г. Руската империя не ни била освободила от Османската току-така, а ни била окупирала и мирният договор бил такъв за окупация - те ни завладели, колонизирали ни.

* Как без руска военна окупация по това време българските селяни, занаятчии и чорбаджии са щели да защитават територията? България можеше да падне завладяна наново от Турция един месец след изтеглянето на руската войска. Сръбският крал се досеща да си пробва късмета през 1885 г.

Защо тогава се приемат за законни княжеската власт и учреденото княжество и после "царство" България? При "незаконност" на първоначалния акт в правото се приема, че всичко след това "няма юридическа основа", то е "недействително". Няма Съединение, няма Независимост, няма законен княз или цар по "международното право" и според Конституцията.

Русия изрично смята Фердинанд за "незаконен" владетел. Вътрешни политически сили също многократно посочват, че той и партиите управляват противоконституционно. Монархът сваля и назначава което си иска правителство и министри, заедно с тях "продава" интересите на страната на Австро-Унгария. "Строителите на нова България" управляват с терор. Извършват се политически убийства - най-известните са на Стамболов и Стамболийски, но има още купища. Правят се погроми и се изтребват хора при мирни протести. Селското население е подложено на финансов и административно-бюрократичен тормоз и ограбване чрез всевъзможни данъци и такси14. Александър Стамболийски през целия си живот като публицист и политик, преди да бъде убит от тогавашния коалиционен военен вариант на "съюза на демократичните сили" през 1923 г., докато той самият е "демократично избран" министър-председател, разпалено говори за 40-годишно управление на користни, крадливи, корумпирани, "котерийни" правителства, угодничещи на суетен капризен авторитарен владетел, който се самопровъзгласява за "цар самодържец". Просто счетоводно доказателство дава историкът на икономиката проф. Станчо Чолаков, който през 1939 г. пише, че стойността на 50-годишния износ 1888-1939 г. възлизала на 6776800000 златни лева, а изплащането на около 40-те заема към чужди банки, главниците и лихви, струвало 6296500000. "Ето къде е отишла цялата ни износна търговия, откъснати от собствените ни нужди блага и 50 години кондензиран труд" - завършва той*.
* Антон Тодоров в
предаване на "СКАТ", 2012 г.
Най-големите български възрожденски революционери борци за независимост, повечето загинали в борбата, са били демократи - народовластници - и републиканци и са се стремяли към свобода от вътре, от народа, със собствени сили - затова са организирали комитети и са обикаляли страната "голи и боси" по три пъти. Те не са били дипломати, "лобисти", "благородници" или техни лакеи.

Затова комунистическата идеология възхвалява и Ботев, и Левски. Ако те бяха оцелели до освобождението със същите убеждения, "законната" тогавашна власт можеше да ги преследва като размирници и те да не се превърнат в икони на свободата и дори да ги нарочат за "терористи".

Партиите, които управляват България преди началото на Седемгодишните войни (1912-1919) са Демократическата и Радикалдемократическа. Те помагат на самообявилия се "цар" да наруши Конституцията, да си превиши правомощията, да си утвърди право да сключва тайни договори и да засили самодържието си - "личния режим" - авторитаризъм, диктатура. Същите тези "демократически" партии способстват владетелят да взима безразсъдни решения и да доведе страната до национална катастрофа, до международна изолация, до окупация от силите на Съглашението.

Националната катастрофа от 1912-1919 г. е донесла на България не по-малко щети отколкото комунистическата власт и е прелюдия на събитията 25 години по-късно. В стилистиката на анти-комунистите: "Демократическите" партии, или "бившите демократи" са отговорните за направляването на страната към крушението в тези води

Александър Стамболийски, истинският български демократ - народовластник - е предупреждавал докъде може да доведе самодържието. В изказвания и речи той често използва думата народовластие, за да подчертае значението на "демокрация". Едно от основните положения в принципите и политиката на БЗНС е мирът и добросъседските отношения, за разлика от военнолюбивите "демократически" и други, консервативни, партии, които подсилват милитаризацията на страните по света, при това чрез теглене на заробващи заеми. Селяните, обикновените хора, народът е пращан да мре на фронта, а не костюмираните самодоволни "демократи" на които им е било лесно да се борят за отвлечено национално обединение, докато са облегнати на топличко и сигурно в парламента, в кабинета си или на вилата, построена чрез злоупотреби с власт и държавни средства.

* Виж откъси от речи и статии14

Стамболийски е хвърлен в затвора доживот по време на войните с обвинение за заплахи към царя за подтикване към метеж и сваляне на царската власт. По-късно е освободен за да помогне за усмиряването на Войнишките въстания и войниците, тръгнали към София да въздадат справедливост на царя. Не иска да ги усмири, участва в Радомирската република. Осъден е пак на смърт. Укрива се. Властта го помилва, за да се спаси от гражданска война. БНЗС печели демократичните избори и разкритикува престъпността на царския режим, но той и народът проявяват милост към виновниците - народът само ги "провесва над Янтра и им отрязва по някой косъм от брадите"14.

Извършена е само частична "демонархизация", "лустрация" и пр. тогава. Фердинанд е изпратен да се наслаждава на старините си. Част от политическата и военна върхушка, отговорна за войните, е осъдена и в затвора, но няма "Народен съд" като след 1944 г. Цар Борис е оставен начело, имало е илюзии, че е възможно доброволно монархията да бъде преобразувана в република, в която бившият цар да бъде министър-председател14.

Стамболийски е определян за противоречив политик. След като застава начело на страната започнал да потиска буржоазията и градското население, създава се паравоенната групировка "оранжева гвардия". Заради бежанците е извършена поземлена реформа и е ограничена собствеността до 300 дка, което е накърнило интересите на едрите земевладелци. Чрез "трудовата повинност" успешно се е извършвала военна подготовка на населението, въпреки забраните по Ньойския договор, и така са се строели национални обекти. В Нишкото споразумение в интерес на междусъседските отношения правителството се съгласява да участа в разбиването на ВМРО**.

БЗНС си създава врагове в цялата опозиция, които се обединяват във Военна лига и за пореден път потъпкват с кръв мнимата българска "демокрация" - "изборът на гласоподавателите", - за да въдворят фалшивата демокрация на сбор от партии, които си поделят властта. Врящият казан от противоречия и противоборства в обществото го люлеят от една крайност в друга.

Българската държава от 1879 до 1944 г. също е била незаконна и твърдо ненародна, противонародна, враждебна към интересите на народа. Първо, измерена с аршина на "демократите" - тя e наложена под ботуша на "окупационна войска" и "първите избори са били опорочени", така както след 1944 г. Де да са били само първите. Правителствата по правило са били намествани по осмотрение на Негово Величество и слугите му или чрез насилствени преврати - а не с "демократични" избори. "Суверен" е бил князът/царят, военните и политическата върхушка, а не народът.

"Демокрацията" и за "законната" власт, и за незаконните тайни организации от онези години е значела войни, убийства, злоупотреба, безогледно лично облагодетелстване, потисничество, терор.

През 1944 г. едни престъпници отнемат незаконната власт от представителите на по-старите престъпници.

* Виж също Законността на Петата българска държава: 1989 - 2015+
** Ивомир Колев, Българска история, Александър Стамболийски — един от най-противоречивите български политици, 21/7/2015
*** Ивомир Колев, "Александър Цанков — „кървав професор“ или добър държавник", 5/10/2015

Отмъстители, а не комунисти

Жертвите на седемгодишните войни и изтребените българи в Тракия са имали братя, бащи, другари загинали на фронта и във войнишките въстания. Много хора са имали боен опит и са виждали смъртта в очите и вероятно някои от тях са били първата вълна от "комунисти" от терористичен тип - не "комунисти", движени от идеалите на Маркс и Енгелс, не читатели на "Капиталът", а "отмъщенци" жадни за мъст, анти-монархисти. Някои от комунистите-терористи вероятно са станали такива след 1923 - 1925 г.. Официалната история е, че Сталин бил наредил "да се пусне повече кръв", но пострадалите от царския режим са имали личен мотив и без нареждания от Москва. Що се отнася до комунизма, както отбелязва Ал. Стамболийски в реч от 1911 г., а също и доц. Иво Христов днес, в България по онова време все още не е имало истински капитализъм ("свободна конкуренция", принадена стойност, натрупване на печалба чрез нея, пролетарии). Стамболийски се изказва, че към началото на века фабриките са били субсидирани от държавата, в творбите му става въпрос за много злоупотреби с държавния бюджет и лично облагодетелстване. Много от работниците не са истински "пролетарии", чисти наемни работници, защото са имали и лично селско стопанство, а преобладаващата част от населението е селско.
14. Доц. Иво Христов споменава, че чак през 30-те е започвал слабо да се заражда истински капитализъм.

Деветоюнският преврат, убийството на Стамболийски и Септемврийското въстание са родили още отмъщенци и "терористи". Още известен брой такива са родени вероятно след бомбардировките през Втората световна война. Последвалата разплата с омразните им врагове очевидно не е била "за да създадат новия човек" по този начин.
Вероятно отчасти подобна е била мъстта у някои болшевики. Мирни масови стачки през 1905 г. са окървавени от властта, избухва Московското въстание. Следват години безпощадни погроми над невинни. Един ден, виновниците и свързаните с тях, които са се облагодетелствали заедно с убийците, са си намерили майстора от ръцете на близките и съпричастните на невинните жертви.
Обикновените хора, масите се озверяват, озлобяват или спонтанно последват партия или движение не от книги, не от абстрактни и далечни идеали, мечти за по-висши общества и т.н., а от живи, конкретни, реални впечатления и преживявания, от живи хора и от личен материален интерес. Ораторите, вождовете имат най-голям успех когато отговарят на духа на времето и на разпространените сред хората убеждения и настроения. Тогава те просто изразяват ясно и отчетливо онова, което народът и без друго вижда, мисли, чувства и иска.

* Във философския труд по теория на познанието "Теория на отражението" Тодор Павлов подчертава, че "Капиталът" - книга описваща капитализма, а не комунизма - е четиво за прогресивната интелигенция, а не за пролетариите или селяните.

Борбата с инакомислещи и "неповторимото" шесто управление на ДС

Не само "шесто управление на ДС" се е борило с инакомислещи и с "идеологическа диверсия" през средата и до края на 80-те години на 20-ти век. Същото е правила и българската монархическа власт до 1944 г., само че с работническата, социалистическа и земеделска мисъл. Вършила го е с променлива ожесточеност и успех, може би не се е справяла достатъчно добре, защото народните движения за справедливост се самовъзпроизвеждат от задържащите се условия на експлоатация и несправедливост. Хората преоткриват ученията отново и отново в опита си, без да имат нужда от пропагандни листовки. По същия начин след това се самовъзпроизвежда и борбата за освобождаване от извратилата се "комунистическа" тоталитарна гнет.

Срещу "идеологическа диверсия" е воювала и мрежата от институции в Англия, където "Би Би Си" е било монополно радио до 1973 г. * и положението й на господар не се е променило веднага след това. Значимите "частни" медии във Великобритания и роднинските й страни са владени от свръхедри капиталисти, които са близки с горната камара на "народно-благородното" им събрание. "Шесто управление" има в пресата в САЩ и в придатъците й във все по-грамадната концентрация на собственост над медиите - дори и ЦРУ или американското ДС да не се намесват пряко, самите медии чрез "другарски съд" и "автоцензура" се контролират.8
* Информация и според уж "фалшифицираните" комунистически източници5, и според "свободни" такива, които са под общ надзор за произход на информацията като Уикипедия. Виж също: Законността на Петата българска държава: 1989 - 2015+

Съвременното световно ДС е по-могъщо от НРБ-ългарското

Свободата на словото, развитието на технологиите и превъзпитаването на хората чрез културата да "споделят" личния си живот улесняват службите за държавна сигурност по света да познават народа, убежденията и настроенията му. Така се обезсмисля наличието на голям брой специално вербувани агенти от плът и кръв.

Всеки от по-дейните сам си признава и се показва, а организации с граждански и търговски функции - социологически, медии, маркетингови, дори "Гугъл" със заснемането на улиците в градовете в "Google Streetview", и др. - вършат работата на някогашните разузнавачи. Подслушването днес се състои в натискане на няколко копчета в телефонна централа, или даже само търсене с име на някого и разглеждане на профила му в социалните мрежи, където много хора оставят публично достъпна информация, така че не само служби, но и всеки който иска може да проучи кой на кого е приятел, с кого се вижда, къде ходи, в колко часа къде ще бъде, какво харесва, какви убеждения представя че има, в какви дискусии участва, какви са му личностните характерситики според словесното поведение - заядлив ли е, спокоен, общителен или затворен, къде е работил и работи, какво казват другите за него, семейно положение и т.н. Компютърни системи на съответни служби го извършат и без човешка намеса. "Досиетата" днес са полу-публично достъпни в Интернет, потребителите на социални мрежи ги разглеждат всеки ден.

Службите могат да четат и "разширеното досие" - електронната поща; да виждат какви сайтове си отварял и кога, какво си търсил в Интернет и пр. Всеки снима със смартфони и фотоапарати и доносничи като разгласява чуждия личен живот или "неприемливи навици" без разрешение*. Всеки има GPS със себе си, а и преди тази система да се разпространи, местонахождението на Джи Ес Ем телефон се знаеше с точност в рамките на клетка на мрежата. Електронните разплащания с карти разкриват местоположението на "целта" и могат да бъдат блокирани с което да отнемат финансите на "субекта". Изтече информация, че за нуждите на американското ДС телефоните там трябва да могат да предават и по "свое" усмотрение дори и да не са включени, а батериите на много от новите луксозни телефони не могат да се сменят, освен в сервиз. Навсякъде никнат записващи охранителни камери, всеки телефон може да се използва за подслушване, шпионска техника се продава открито - микровидеокамери, "бръмбари" и пр.

Хора пускат в Интернет домашното си порно или то изтича и пуритански медии правят скандали и унижават жертвите, ако са "известни", защото правенето на секс и голотата на съвокупляващи се хора са нещо отвратително и безнравствено според кукловодите на говорещите глави в новини и тем подобни своеобразни самоорганизирали се органи на световното ДС, морал и идеология. Невръстни ученици се унижават взаимно във "Фейсбук" като споделят опозоряващи снимки и информация. Тайните доноси на ДС са заменени от явни - лица и фирми се компрометират и съдят за всякакви поводи.

Като цяло, световното ДС днес има много по-добра оперативна информация от някогашното**, но то не се бори физически с повечето от "дисидентите", защото е разбрало, че те не са "заплаха за сигурността".
* Зам.министър на ГЕРБ беше уволнена през юли 2015 г. след разпространена нейна снимка как спяла в бар. Дори във водещи медии, които са жълти та "пикнеят", информацията беше представена определено: "мъртво пияна" или нещо от този род. Всенародното безплатно ДС, доброволните сътрудници, будната съвест на Родината се разшумяха в "социалните мрежи". И за да отговорят на нуждите на народа, Партийното ръководство, ЦК на РБ, председателят на Президиума на Частното министерско събрание на Република България, Негово всемогъщество Господарят и Началник решили, че поведението й било недопустимо, тя се била опозорила и т.н. [Търси: "мъртво пияна в бар зам.министърка"]
**К.Чакъров в интервю споделя, че от 100 сигнала към ДС, само 3 са се разглеждали сериозно.

Английска цензура

Може би сте чели "Фермата за животни" от Джордж Оруел - тя е писана в средата на 1940-те години и представлява сатира на Съветския съюз, една тоталитарна държава. Книгата жъне успех и всички я харесват. Трийсет години по-късно някой намира в книжата си въведение от автора, което е било цензурирано и спряно от издаване. Темата на въпросното въведение била "Литературната цензура в Англия". В него Оруел пише, че осмиването на Съветския съюз и тоталитарното му устройство е очевидно, но Англия не е чак толкова по-различна. На Острова няма КГБ, която да слухти за неправоверни хора, но крайният резултат е подобен: хората с независими или "погрешни" идеи са отстранявани.

Две изречения стигат на Оруел за да обрисува институционалната структура. Той задава въпроса защо се случва така и му отговаря:

-- Първо, защото пресата е собственост на богати хора, които искат само определени неща да достигнат до обществеността.

-- Второ - когато преминете през елитната образователна система или през правилните факултети в Оксфорд научавате, че има определени неща, които не е уместно да се казват и, че има определени мисли, които не е правилно да имате. Това е дресиращата* роля на елитните институции и ако не можете да се приспособите към дресировката обикновено ви изхвърлят. Малко или много тези две изречения съдържат целия смисъл.

Ноам Чомски, "Кои сили моделират водещите медии в статуи на статуквото?", 1997 г.

Боядисване на картината с кървава боя

Превратът от 1944 г. е кървав и разбойнически, но защо не погледнем по-назад във времето?

Първо, всеки човек би бил и срещу предишните "законни" разбойници и превратаджии - ако се говореше за тях със същата ожесточеност. Второ, крещейки за извергите и наказателните отряди и терористите от болшевиките, БКП, КПСС, ККП и пр., свързвайки "комунизъм" или "ляво" целенасочено единствено или изключително с масови убийства и терор, несвобода на словото, тормоз, ограничение на пътуванията в страната и чужбина, насилие и въобще със злоупотреба с държавния или с въоръжен потиснически апарат, някои кръгове яростно се опитват да заглушат, омаловажат, забравят и прикрият престъпленията на всички останали преди, по време и след тях, както и предпоставките и причините за започването на революциите, които са довели обществото до допускането на "диващина".

"Терористичните фракции" на проклетите "комунисти" всъщност са съюзници на "анти-комунистите" и на псевдодемократите, а престъпници са и "демократите" - в цялото "курварство" и на тази дума, - и много "републиканци" и "монархисти" - и не става дума само за нашата скромна "домашна" история. Не случайно се събраха толкова много "и"-та.

Кресливците се стремят да хвърлят в забрава и да сложат табу върху всичко градивно в работническото и земеделско движение, тласкано отдолу-нагоре и от филантропи, и да прикрият и отрекат всичко, което то е постигнало и за което се е борило*.
* Виж например принципите на БЗНС.

Властниците от всички страни - съединени в потисничеството над мирните народи

Освен в "свободните" и "демократични" Англия, САЩ и всичките й последователи, освен в техните "врагове" СССР и сателитите й, чрез държавния насилнически апарат отгоре-надолу срещу развитието на всяко работническо и народно мирно движение са се съпротивлявали още фашистите в Италия и нацистите в Германия, които са вид монополни капиталисти.

Политикономическата идеология и практика и на "англистите" и "сащистите", и на фашистите, и на нацистите преобладаващо е подкрепена от, и се върти около интересите на едрите собственици, предприемачи и земевладелци, и подсигуряването на печалбата и "растежа" им на всяка цена. Последното се доказва нагледно от съсредоточаването на световното богатство в ръцете на все по-малко притежали, въпреки - и заради - намаляването на доходите на работническата и средна класа в някои от най-богатите, развити капиталитически страни като САЩ. Обедняването се случва непрестанно заради местни и световни икономически кризи и политически сътресения и военни конфликти, за които се оказа, че са почти постоянни. По време на икономически кризи и войни, когато почти всички губят, монополите, картелите и военнопромишления комплекс постигат най-големи печалби. Не само социалистическият свят е бил в икономическа криза - от началото на 70-те години САЩ влиза в спирала от икономически кризи, спадане или застой на доходите. Растежът в Западна Европа също е около нулата или символичен. Япония е в криза от 70-те, през 80-те - забавен растеж, - през 90-те - "загубено десетилетие". Последната "официална" световна криза от 2008 г. още продължава.

Едрите собственици при социализма, който в нашата част на света от определена гледна точка може би е бил "висша форма на капитализъм" са представителите на партийната върхушка, които фактически са били вид "монополни капиталисти", "едра буржоазия", подкрепени от полицията и войската, макар че юридически са имали ограничена лична собственост. При тяхното управление обаче има икономически, научен, образователен, културен, спортен, здравен и т.н. напредък - къде заради техни решения или постигната определена задружност или дисциплина в обществото, къде заради сътрудничеството с други социалистически страни и цялостния световен научно-технически прогрес. Дали е било фалшиво, изкуствено; "балон", надуван със заеми - затова се спори.

Старите "бивши комунисти" отчасти показват завоевателната си империалистическа природа чрез зверствата при завземането на властта и покоряването на "местното население". Тези събития обаче имат и не толкова просто и плоско тълкуване и предистория, както беше обяснено по-горе. Впоследствие, при новите условия, висшите "бивши комунисти" действат като Западни империалисти с икономическото превземане на преустройващата се форма на властта и с прилагането на методите на империализма - финансов капитализъм, изнасяне на капитали зад граница, ограбване на народа за лично облагодетелстване на малцина чрез обездържавяване (приватизация).

Още във "Фермата", писана преди края на Втората световна война и създаването на Източния блок, Оруел изказва тезата, че както според "капиталистите" (в романа - хората), така и според "комунистите" (прасетата) - "животните" (народът, трудещите се, творците) са добитък. Идеологията и фразеологията спускана от висините и на едните, и на другите, са украса, декоративна бутафория за заблуда и баламосване. По същество, представителите на капиталистическата и комунистическа върхушка ядат и пият на една маса.

Демокрация, социализъм, марксизъм, комунизъм и фашизъм през 20-ти век по света и у нас

Според нацистите, "националсоциализмът" няма нищо общо с марксизма/комунизма, Маркс бил откраднал термина "социализъм". "Националсоциализмът" бил "истинското" работническо движение. В размирните години между световните войни и при традициите в немското социалистическо движение, комунистите са застрашавали властта и собствеността на спонсорите и приятелите на Хитлер от "БМВ", "Мерцедес", "Круп", "Порше" и др., макар че не може да се отрече завидният и светкавичен икономически и технологичен прогрес, постигнат от националсоциализма. Друг въпрос е на каква цена и с какви средства.
В епизод на предаването "10-та по Рихтер" Антон Тодоров и Валентин Фъртунов подсказват по какъв начин се получава икономическото и военно чудо в Германия - чрез заеми, обвързване с чуждестранен капитал. Английски и американски пари подпомагали превъоръжаването на Третия райх. По същия начин, чрез заеми от Австро-Унгария се въоръжава българската армия преди Балканската война*. Ленин предупреждава за опасността банките, банкокрацията, финансовите капиталисти да започнат да властват над света като дефинира империализма: 1, 2.
* Я: Онези, които имат най-много пари, дават заеми. Трябва обаче да можеш да направиш нещо с тия пари. Германия са си произвеждали оръжията, за да бъдат независими, а българските политици са взимали заем и с него са купували оръжия от кредиторите си - в България не са се произвеждали пушки, патрони**.
**Р: Виж 14 за автрийските патрони. С други думи - ако нямаш и не създадеш собствено производство, плащаш заемите двойно, утвърждаваш господството на кредиторите си и се заробваш още повече.

Според марксистът Енгелс, т.нар. "пруски социализъм" няма нищо общо с марксизма. Пруският социализъм на Бисмарк е вървял заедно с "борбата за култура" и "Майските закони", които са забранявали социалистическите движения и печат, налагали са строга цензура, преследвали са католическите свещеници. След това Бисмарк е въвел и някои "социални придобивки", които да смекчат част от общественото недоволство. Един от признаваните му успехи е "обединяването на Германия", което е станало отгоре-надолу под волята на анексиращата ги военизирана и полицейска Прусия. Политиката на пруския социалист Бисмарк звучи като работна версия на националсоциализма1.

Нацистите смятат, че Хитлер е "демократ", а повишението на качеството на живота, "разцвета на нацията", постигането на нейната независимост, любовта на народа към Вожда и др. са достатъчни доказателства.

Хитлер учредява националсоциализма като "политическа доктрина на националната общност" - “Volksgemeinschaft” , и не за лична власт, цели или стремежи, а за да представи волята на народа. Това значи истинска "демокрация" и по същество може да бъде разбрано като "управление на народа, от народа и за народа", казано на езика на американците. На първо място са били поставени нуждите на средния немец, за да се осигури оцеляването на Германия като нация ...

Хитлер е бил Вожд на партията и национален Вожд - Der Fuehrer - но не се е поставял над народа като диктатор, както го наричат дворцовите историци и онези със скрити претенции към Германия. ... Повишаване на качеството на живот на народа - затова той е бил обичан от немците, което може да се види в многобройните архивни записи. Разбира се, той е бил недолюбван от онези с други програми и с егоистични интереси. Не е имало нужда обаче от други партии с други гледни точки, доктрини, философии, принципи и т.н. Немският народ е бил щастлив и обгрижен и отново е бил господар на съдбата си - както личната така и като нация. Кое би могло да бъде по-демократично от това? И защо онези, които наричат себе си "демократи" имат възражения?

Understanding National Socialism – It’s foundation, what it really stood for, opposed, and why: Обяснение на националсоциализма - неговите основи, какво отстояваше, срещу какво се бореше и защо.

Превод и подчертаване: Р.
* Р.: Наистина, за какво народовластие може да става дума в общества, където управлението на политиците води до липса на условия за физическото оцеляване и възпроизводство на населението. Кой народ си избира и иска да обеднява, възрастните му хора да мизерстват, младите да бягат в чужбина, останалите тук да не се женят и да не раждат деца и т.н.

Подобно стечение на обстоятелствата показва, че няма демокрация, макар че растежът на населението и повишаването на жизнения стандарт сами по себе си също не са доказателство за "демокрация".
Я: Демокрацията не е [безусловно] "най-хубавото", според мен.
Според "марксист-ленинистите", националсоциалистическата германска работническа партия, създадена през 1919 г. е "изразителка на интересите на най-реакционните и агресивни кръгове на германската монополистична буржоазия. ... Характерни черти - антикомунизъм, шовинизъм, расизъм. ... 1933 г. - терористична фашистка диктатура. Названието й е дадено от нейните създатели с демагогска цел - за измама на народните маси с лозунги за "национализъм" и "социализъм". ... Денацификацията обаче е осъществена само в Източна Германия. В Западна Г. бивши видни нaционалсоциалисти заемат отговорни длъжности в държавния апарат и армията, а през 1958 г. правителството на ГФР отменя забраната на националсоциалистическата партия"5.

Според същите, фашизмът накратко е: "открита терористична диктатура на ... монополистичния капитал. Ф. възниква, когато буржоазията не е в състояние да задържи властта със старите методи на буржоазна демокрация и парламентаризъм и преминава в ... открита фашистка диктатура. Основни елементи във вътрешната политика са: ликвидиране на комунистическите партии, на профсъюзите и другите демократични организации, унищожаване на демократичните права и свободи, милитаризиране на държавния апарат и на целия обществен живот, а в областта на външната политика - подготовка за разпалване на агресивни, грабителски войни. Най-важните идеологически средства са човеконенавистничеството, краен расизъм и шовинизъм. ... В Германия - през 1933 г. с помощта на германските финансови магнати и на чуждестранния монополистичен капитал [националсоциалистическата] партия. В България - след 1923 г." 5 ... [превратът срещу Александър Стамболийски, убийството му, гражданската война; 1934 г. - авторитаризъм - затваряне на НС, забрана на партиите и партийните вестници, учредяване на единен държавен профсъюз със задължително членство].

Според "комунистите" в Народна Република България и други страни - като КНДР - корейската народно-демократична република - е имало и има "демокрация". В първите години след 9/9/1944 г. се борят за траен мир и за "народна демокрация". През 70-те под "демокрация" в България се разбира, че всеки пълнолетен гражданин е имал право да избира и да бъде избиран, и то пряко. В старата демокрация* също е имало Народно събрание - но само до 1934 г., между 1934-1944 - не, - а т.нар. "диктатор" Тодор Живков е бил "генерален секретар", който се избира с гласуване от "централния комитет" на партията - нещо като избора на президент или други държавници в някои по-демократични страни като САЩ, където функционерите на най-висшите и отговорни длъжности се назначават от сената - "ЦК на Капиталистическата партия на САЩ - КПСЩ".

Българското народно събрание към 1974 г. е било с 400 места и 5-годишен мандат - т.нар. "петилетка". Днес вместо петилетка е "четирилетка", като не всички правителства я изкарват, а повечето им "планове" обикновено се провалят, оказват се лъжливи и пр. Всяка държава, фирма и икономика има планове и цели - не само социалистическите. По-краткосрочните се наричат "държавен бюджет", а по-дългосрочни са "Шеста рамкова програма на ЕС", "Седма рамкова програма", мащабни "инфраструктурни проекти", "усвояване на средства", дългогодишни заробващи и неизгодни за страната договори с "американските ТЕЦ-ове", условията за изкупуване на електроенергия от "възвръщаеми източници" - гарантиращи печалбата на определени собственически кръгове и в ущърб на всички останали в държавата.

* Виж по-долу: "Фалшивата" бивша демокрация и "истинската" днешна
Политическата платформа на руската социалдемократическа партия се стреми - поне преди да завземе властта - за най-много демократични права и свободи, което доказва че такива не е имало в съществуващото управление. Исканията им са родени именно от безправието. Най-многобройно крило на тази партия са болшевиките, основателите на СССР.

Китайската комунистическа партия се имат и се представят от сащанската пропаганда за "комунисти", защото се подписват под "ККП" - въпреки че от 40 години САЩ тясно сътрудничат с тях*, въпреки че използват робския труд на китайския народ за печалба. В Западната пропаганда греховете на т.нар. "културна революция" през 60-те години се броят на сметката на комунистите. Според комунистите от българското и съветско крило - марксист-ленинистите - обаче маоистите и Мао-дзедун не са комунисти, а "културната" им революция се приема за варварство несъвместимо със социалистическите ценности: "к.р. е в разрез със задачаите на социалистическото строителство ... Терорът при провеждане на китайската "к.р." противоречи на същността на социалистическата култура."5
"Маоизъм - дребнобуржоазно националистическо идейно-политическо течение, разновидност на опортюнизма и социалшовинизма; открит опит да се подмени марксизмът-ленинизмът с "идеите" на Мао Цзе-дун, които по своята същност са чужди и враждебни на теорията и практиката на научния комунизъм.

... войнстващ анти-съветизъм ... В името на своите великодържавни шовинистични стремежи маоисткото ръководство води политика на сговор с най-реакционните сили (американските империалисти, западногерманските реваншисти, южноафриканските расисти, хунтата в Чили и др.)
5

"Буржоазността" му се доказва от това, че най-страшната империалистическа сила САЩ и до днес е съдружник на "комунистическия" Китай, който дори е техен кредитор - макар по абсурден начин в собствената им валута долари. Китай е най-големият високотехнологичен производствен център на "свободния свят", удобно място за експлоатиране на работниците като в някогашните английски фабрики. Минимално заплащане, максимално работно време, максимална печалба от продажба на богатите пазари. Див капитализъм, тежко замърсяване на природата, милиардери и с тях безчет сравнително бедни - по западните стандарти - работници, и много по-бедни селяни, които са неизчерпаем източник на нископлатена работна ръка. Философът Славой Жижек в лекция от 2007 г. Екологията - новият опиум на народите отблелязва, че Китай показва нагледно какви са най-добрите условия за развитието на капитализъм и че те нямат нищо общо с демократичните права и свободи.
Я: Една държава - една партия, това е рай за капиталиста - по-малко бюрокрация, по-бързо си урежда делата с по-малко хора.
Виж за китайската средна класа.
Самият Мао също има изказвания за "демокрацията".
Трябва да развием социализма в Китай и пътят към него е демократична революция, която ще позволи социалистическо и комунистическо обединяване след време. Също така трябва да се обединим със средното селячество и да ги образоваме за падането на капитализма.

Демокрацията и почтеността са важни за реформата както в армията, така и за Партията и за кадровия състав. Трябва да се избягва "ултра-демокрацията", която се определя като индивидуалистична буржоазна ненавист към дисциплината.

Ще има по-силна войска, ако има не противоборчески, а демократични отношения между офицерите и редниците.

Превод от англ. Р., по Quotations_from_Chairman_Mao_Tse-tung

Работливи или покорни

Я.Я: Е, и съветите си сътрудничат със САЩ.
Р.: Но не чак толкова тясно и ползотворно. Явно китайските управници и население са по-изпълнителни.
Я.Я: Да, те са по-добри роби. Капитализмът не може без робски труд. Не само в Китай. Стоките на големите марки като "Адидас", "Найк", "Пума", "Рийбок" и т.н. - на най-добрите капиталисти - се шият от бедни деца в Пакистан, Бангладеш, Индия и други подобни страни, образно казано за една порция ориз, а после компаниите ги продават по света за 50-100-150 лв. Как може една тениска да струва 30 лв? Колко ли са им разходите за производство - 50 стотинки? Два лева?
Р.: Англичаните също са били добри роби. В "Капиталът", т.1. има сравнение на броя на вретената с които е зает средно един работник в памучна фабрика около 1860-те години. Най-"мързеливи" са французите, следвани от руснаците. Най-"работливи" са англичаните.
Я.Я: Ха-ха, "работливи" били. Защо трябва да работиш на три места като американците или по 12 часа на ден като китайците. Защо не по 7 часа като французите, да си хапваш хубаво сирене, да пиеш качествено вино. Седем часа даже е прекалено много при днешната производителност на труда. Дори и 3-4 часа е много. По-важно е да живееш, а не да "работиш".

Английската аристо-демо-крация

Възхваляват вековната английска "демокрация" и наричат Уинстън Чърчил "демократ". Независимо какво е казал и независимо от провеждането на някакви "избори", той е аристократ и в това си качество, по своя привилегирован произход, е роден да бъде противник на "демокрацията" (народовластието). Станал е държавник, защото е имал нужното "благородническо потекло", а не защото е издигнат и избран от народа, подобно на "бившите комунисти", които уреждат себе си и роднините. Или "цивилизованите демократични английски вождове" всъщност са "бивши комунисти", или "бившите комунисти" по начало са били "самозвани аристократи", които с насилие са завзели властта, а не комунисти.

Всички първоначални управленски благородници са "самозвани", а дори техни далечни предшественици да са били издигнати от съплеменниците им заради особени качества и заслуги, наследниците им отдавна са загубили тази почва под краката си и обикновено остават на власт независимо от недоволството на народа или бездарието си - защото вече насилническия и пропаганден апарат е под тяхна власт и те са дресьорите, ездачите и доячите на населението.

Горната камара на двукамарния английски парламент е с по-голям брой представители от долната - единствена от всички псевдодемокрации, - а в нея членуват само наследствени благородници, "духовни господари" (епископи) и назначени от кралицата и министър-председателя "перове".

Англиканските агенти на Държавна сигурност

Говорят с укор за повечето български митрополити през социализма, че били "агенти на ДС", били доносници, имали пищови под расото. Английските "митрополити" - епископи - и до днес са явни и почитани държавни служители от високо ниво - те са висши агенти на тяхното "ДС". Според анти-социалистът Шопенхауер, към 1851 г. 2/3 от английското население умишлено е държано неграмотно и затъпяло чрез "богобоязливите англикански попове". Тези "попове" естествено не са независими или свободни - ръководени са от "Духовните господари" - епископите, - които при учредяването на англиканската църква имат за цел именно да служат като местни авторитети и да са под надзора и юздите на властта. Англиканските епископи са постоянни членове в Камарата на лордовете и са били лостове на държавната пропаганда за осакатяване и промиване на умовете на децата и възрастните. Без верните държавни служители на английското ДС и тяхната своевременна обработка на масите, изтормозеният и изсмукван до кокал народ едва ли е щял да е толкова овчепослушен и кротък пред "добрите" си и "милостиви" господари, чиято власт - "като всяка" власт "е от бога" и не подлежи на промяна.

Според същия автор, цитиращ друг доклад, издевателствата срещу робите в "демократичните" по древногръцки образец робовладелски щати на САЩ, които са "срамно петно за цялото човечество", се извършвали също под надзора и с подкрепата на местни англикански попове (протестантски).

По-рано стоящата дори над държавната сигурност "Света" инквизиция - йезуитите и техните агенти на "свещената божествена сигурност" - слухтели и изпращали на кладата всеки "еретик" и унищожавали всяка мисъл пряко тяхната "християнска" вяра и политическо господство. Настоящият папа Франциск наскоро подарил на Фидел Кастро книжка с поучения на йезуити - ДС-то и елитния терористичен отряд на католическата църква. Думата "йезуит" е символ на лицемерие, коварство и злонамереност. Все едно да раздава "червената книжка на Мао" или учебник по изтръгване на показания, писан от офицери на "Ес Ес", защото според нацистката идеология "Ес Ес" са вдъхновени именно от йезуитите и са вид "рицари" на "християнството".

Други "рицари" на "християнството" и "европейската цивилизация" са онези орди от разбойници, крадци и убийци, които тръгнали на многократни "освободителни" походи през Европа до Йерусалим - за да "освободят" Светите земи. Те самите се наричат "кръстоносци".

Цялата английска държава е "кръстоносна" - знамето й е кръстът на Свети Георги. Кръст, с който са отивали на походи по целия свят със "свещеното право" да убиват, поробват и ограбват, и ако успеят - да разпространят "правата си вяра". Нещо като ислямските фундаменталисти.

В католическия свят папата стоял над владетелите. Той е бил "супер цар", "супер агент на ДС" - Сталинът на "цивилизования" свят.

Един ден обаче английските рицари и велможи - "бивши комунисти" - решили, че не искат повече Папа Сталин да им се прави на важен и да делят заграбеното с него. Част от народа и благо-комунистите обаче подкрепяли и обичали Сталин, който бил любящ баща на всички християнски народи. Затова с помощта на с[ъ]ветската войска и с обещания за "народна демокрация", след период на граждански въргал и ингилизийски кьотек смелитеновос[ъ]ветски партизани освободили Англия от гнета на Папата сталинист.

Младите партийни секретари обаче били чели йезуитските учебници и съзнавали пропагандната сила на "католическото ДС" - те не искали да го разрушат, а само да бъде под техен контрол. Затова подменили свещените книги, сменили насила вярата на населението и създали "англиканското ДС".

То ги учило да бъдат още по-ревностни християни и да се пазят от идеологическа диверсия. Бог ги благословил и с Неговата помощ ендемични за остров Британия плевели започнали да растат и в Америка, Азия, Близкия изток, Индокитай, Австралия, Нова Зеландия, Океания, Африка, множество острови по цялото земно кълбо. Моряци-еничари, завличани насила от родните си места, помагали за засаждането, защото преди да ги вземат имали опит със земеделска работа в местните ТКЗС-та.

Великите англичанци прославили христовата "вяра" и "световните християнски ценности" - поробване, експлоатация, ограбване, разделяй и владей, насъскване, коварство, алчност, утилитаризъм, прагматизъм, снобизъм, егоизъм и "цивилизация". Над търговските им кораби гордо се развявало знамето на "християнската" им чест, а няколкото реда оръдия и оръжията в трюмовете били за продан на местните индианци, аборигени, араби, "афроафриканци" и други "новопокръстени".


Ако някой читател се има за "демократ" от английски тип, то нека си зададе въпроса дали подкрепя и оправдава начина, по който е била построена и опазвана тази "демокрация". И ако я подкрепя, то дали не защитава "бивши комунисти" от значително по-едър калибър от съветско-българските.

Виж лицемерен
Плакат-карта за прекрасната английска империя от 1886 г. с надслов "Свобода, братство, федерация" и с рисунка на братското робство на индийци, африканци и др., прегърбени под товара на Великите си "братя" или в краката на "страната освободителка" Англия.


* По "Парегра и Паралипомена".

** Сравнете невежеството в метрополията на "най-великата, най-цивилизована, най-високотехнологична империя" през 19-ти век със стремежа към знание и образование в изостаналата, ориенталска, феодална, поробена османска България през 19-ти век, който започва още по-рано с духовници-монаси: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, килийните училища, борбата за църковна независимост. Българската църква във Възраждането е била "народна" и монаси и свещеници са се борили за националното самосъзнание и независимост заедно с бунтовниците. Православната ни църква не е била "държавна" и потисническа като английската. Целенасоченото попречване на просветата и затъпяването на населението от държавната власт се нарича мракобесие, обскурантизъм, то е било част от идеологията освен на Англия и на католическата църква, още на американските "демократи" от рода на журналиста Уолтър Липман в началото на 20-ти век. В такава посока са все по-оглупяващите и все по-сантиментално-повърхностни масови пропагандни холивудски филми.

*** Я.Я: Папата е "понтифекс максимум", продължилтел на римската империя, римски император. Първоначално върховните католически духовници са били само със сан "епископ".

Английските "бивши комунисти" и агенти на ДС си свършват работата през 17-ти век

Осъждайки радикалните демократи, които са заплашили "да обърнат света надолу с главата" по време на Английската революция през 17-ти век, историкът Клемент Уолкър се оплаква през 1661 г.:
Те изкривиха всички тайнства на управлението... преди вулгарните (като диаманти на свине) ..., и проповядваха, че и войнството, и народът следва да погледнат толкова надълбоко в нещата, че да разнищят държавното управление до първите принципи на природата... Те направиха хората толкова любознателни и дръзки, че те никога повече няма да се смирят и да изпълняват законите.

Опасенията на Уолкър не стават действителност, тъй като "подреденият свят" е бил възстановен и "политическото поражение" на демократите е било "пълно и необратимо", както забелязва Кристофър Хил. Към 1695 г. цензурата вече може да бъде изоставена, "но не от радикален либертариански принцип, а защото тя повече не е необходима," тъй като "ваятелите на мнения" се "цензурират сами" и "не се печата нищо, което да плаши имотните хора." През същата година [философът] Джон Лок пише, че "и на работниците и търговците; и на момите и на доячките" трябва да се каже в какво да вярват. "Най-голямата част от тях не може да знае, следователно трябва само да вярва.". "Но поне," коментира Хил, "Лок не искаше свещениците да го правят: Господ трябваше да го върши сам." С упадъка на авторитета на църквата в по-нови времена, тази задача минава в ръцете на "секуларното духовенство", което разбира своята отговорност с известна яснота, както вече беше обсъдено.

Откъс от "Лъжесвободната преса в Англия и САЩ през 17-ти и 20-ти век - по Ноам Чомски и Джон Дюи", Разумир бр.2. Подчертаване: Р.
Англия дори и през 2015 г. се управлява от аристокрация с кьорфишечен парламентаризъм, доказателство за което е и фактът, че в последните години дори и в избраната с народно гласуване Камара на общините, гласовете са били 649:1 в подкрепа на мъгливия и спорен договор за Трансатлантическо сътрудничество.

На такова единодушие би завидял дори и Сталин. Следователно английските "демократи" са "по-комунисти" и "колективисти" от най-лошите комунисти, при които "няма демокрация" - в смисъл на многопартийност и избор, - а всички гласуват единодушно каквото реши Партията. В английския случай: АКП - Английската капиталистическа партия, - която със "свободни" избори е постигнала победа с 99.846%.

...

Социализъм в печалбарско капиталистическо тяло

И след Втората световна война, въпреки "освобождаването" на Германия и запазването на частната собственост на нацистките предприятия и непълната "денацификация", Западна Германия продължава да бъде малко или много "социалистическа" - само че я наричат "социална", - въпреки че като капиталистическа държава тя е направена да бъде лъскава "витрина на капитализма". Богатите Швеция, Дания, Норвегия също са всеизвестни социалистически народи и страни - те уж са "капиталисти", но при тях има "смесена икономика", където държавата се грижи за гражданите си и има нещо като "капитализъм с човешко лице". Наскоро в Швеция въведоха 6-часов работен ден, в Дания е 6:30 ч. (Я.Я) Социалните придобивки в Швеция или Германия са като земен рай, сравнени със САЩ, където майките и през 2015 г. имат само по десет дни платено майчинство и младите хора затъват в дългове само за да завършат университет.

Франция също е "западносоциалистическа"* държава с над двувековни традиции в работническата борба, 35-часово законово работно време на седмица. Не случайно с българските "дисиденти" "закусва" френският президент и социалист Франсоа Митеран, а не Маргарет Тачър или президента Буш I, лидери на "най-демократичните" страни по онова време. Други страни в южна Европа също са със значка "социални" - по конституция или манталитет - и също имат много по-осъзнато, свободолюбиво и независимо ("мързеливо") население, отколкото "трудовоетичните" английски и други работохолицо-роби, които не умеят да се наслаждават на живота. В Испания и Гърция в горещите дни има "сиеста", а хората се радват и ценят и други неща освен "парите", печалбата и снобизмът, които са втълпени като Божествен идеал в "християнското" английско общество - дори и според британски писатели от 19-ти век като Уилям Такъри или Оскар Уайлд ("Портретът на Дориан Грей").

"Социализъм" и "демокрация" не са антоними - както внушават кресливците. Когато по-голяма част от населението чувства основните си нужди задоволени и смята, че живее добре, или както се изразяват ляво-десни/дребнобуржоазни партийци*** - има силна средна класа, малък, семеен и среден бизнес, и достатъчно високо заплащане и за обикновените служители и работници - тогава по-голям брой хора, гласоподаватели, избиратели, "демократи" ще бъдат независими от евтино купуване, плашене и манипулиране. В по-малките фирми е възможно, не че се случва често, да се запазят човешки отношения. Колкото по-голяма стане една компания, корпорация и с повече нива на управление, обикновено толкова се обезчовечава и онези по-горе възприемат подчинените си като инструменти, вещи.
"Те работят с графики, числа - да увеличим продажбите, ето тази част от диаграмата да порасне и т.н. Тях не ги интересуват хората и техните проблеми." - Я.Я
Користните управници и собственици нямат изгода от силна, съзнателна и независима средна класа и население. По-добре им е народът да е прост и беден, зависим и поробен, за да е лесен и евтин за манипулиране. Последното може да не е винаги осъзната цел, но то се получава като страничен ефект на възпитаваните ценности и стремежи, и е полезно за поддържане на състоянието в изгода на онези горе. Така се действа в капиталистически държави със структура от тип "Трети свят". (Я.Я: Затъпяването на населението чрез комерсиализацията на образованието е осъзната цел. Р: Виж , Солидарна България, Разумир бр.2

* Според информацията от стататии на в-к "Монд Дипломатик" през 2015 г. обаче, социализмът и "народното" във Франция са в криза. Класата на управляващите все повече се превръща в каста, ограничава достъпа до властта на общественици, свързани или произлезли от работническата класа, а в университетите се ограничава неправоверната икономическа мисъл, критикуваща неолиберализма. Исторически, преследването на инакомислещите не е само от страна на "комунистите", а когато те са фанатични партийци-марксисти, поне си казват, че са за "диктатура на пролетариата", че "трябва да водят непримирима борба с идеологическата диверсия". Те не са двуличници и измамници като противниците си.

"Капиталистите" - неолибералните икономисти - лъжат безочливо, че сред техните ценности е плурализмът, свободното обсъждане на гледни точки, добросъвестен спор и т.н., защото потискат и скриват критиците си, срещу които нямат умствени и теоретични аргументи. Леви икономисти или просто обективни и имащи връзка с действителността извън абстрактни числа изобличават повърхностните неолиберални макроикономическо-иконометрично-сметкаджийски методи. Чрез иконометрия и ако се сведе всичко само до подбрани числа, които по начало в тази система "растат", може да се отчетат "всеобщо благоденствие" като се посочат графики на икономически параметри, които се повишават. Например расте БВП, расте броят на цветни телевизори и т.н. В същото време в страната може да има увеличена безработица, масови бунтове, емиграция, влошено здравословно състояние, масово недоволство и начинът на изчисление на БВП да е порочен. За тези сметачни машини обаче, щом БВП расте обаче, щом някой печели повече пари, щом пише 135.486, а не 134.953 то икономиката работи, всичко е отлично, хората са щастливи.

"Правоверните" веднъж отговорили на един "еретичен икономист", че щом в неговата работа нямало агент, който да максимизира печалбата [паричната], значи това не било икономика - било социология или философия. За тази "идеологическа диверсия", - отклонение, разсейване от Приетия курс на тяхната Партия - във Франция гонели изследователите от факултетите по икономика. Така че там, в тази иначе социалистическо-капиталистическа страна продължава да работи другарският съд на "шесто управление на ДС".

История, свободомислие, дарвинизъм и развитие

Във френските университети ограничавали или напълно се премахвали часовете по История на икономическата мисъл, оставяли скучната до втръсване макроикономика, счетоводство и пр. В марксистката литература този процес се нарича възпяване на "вечните красоти на капитализма". Системата се възприема за завършена, достигнала съвършенство, застинала и непоклатима. С други думи, "капиталистическите" икономисти отричат развитието, еволюцията, ако щете - "дарвинизма".

От друга страна, в типичния двуличен и лицемерен стил на интересчистите, английската капиталистическа идеология възхвалява Дарвин до степен говорителите в предаванията да се кланят на паметниците му, защото той оправдава удобния за Господарите им социален дарвинизъм. Лордовете, земевладелците, "успелите" са "по-приспособени" към природата, затова те побеждават. Така е решила еволюцията! Ето, този Великан Дарвин я доказа научно!

За техен ужас обаче марксистите също възхваляват Дарвин и той също е опорна точка във философията на Маркс и Енгелс.

Англистите и капиталистите взимат от Дарвин застиналата приспособеност и йерархията на видовете, биологическата таксономия. Марксистите обаче предпочитат непрекъснатото развитие и преходност на биологичните видове, непрестанното развитие на вселената, в частност обществените формации, строеве, полит-икономическо устройство. Диалектическият материализъм е философия на развитието и изменението.

Класика във възхвалата на "вечната красота на капитализма" е изразът на японския американец Фукуяма, че бил дошъл "Краят на историята" - съвършеното общество. Камъните, планините и небесните тела се променят - ерозират, разпадат се, огъват се, изгарят, изстиват. Най-високоеволюиралият и последен стадий на човешкото развитие обаче бил достигнат:

Homo Intereschismus


** Да живее демокрацията! 25 години преход в Европа - сайт на френското посолство.
*** Виж партията Български бизнес блок - БББ - на Жорж Ганчев за подкрепа на дребен, малък, семеен бизнес.

Производителност на труда

От бедността и задържането на стабилно високо ниво на "базова безработица" изгода в цялост имат предприемачите, защото по този начин по-лесно изнудват и заплашват вече наетите работници - "Ако не ти се работи - ей там е вратата. Знаеш ли колко хора чакат за твоето място?" - и могат да вземат по-нископлатени клетници от пазара на труда.

В дискусия между В.Каролев и Мика Зайкова в сутрешния блок на БНТ1 на 5/10/2015 относно 6-часовия работен ден в Швеция, става въпрос за това, че производителността на труда на българския работник била средно около 4.9 евро на час(?), докато на шведски - около 45. Зайкова обаче контрира: "21-ви век сме, производителността не зависи само от работниците, те не работят с кирки и лопати; производителността зависи от внедрените технологии, които зависят от "джоба на чорбаджиите"". Възмутен от епитета, Каролев отговаря, че "машините това били спестени пари, които не са изядени и изпити". Зайкова защитава, че 6-часовият работен ден ще създаде повече работни места, например в услугите, а въобще - тъй като "хората не са роботи", те ще са по-заредени, по-щастливи, ще имат повече време за семейството си, да четат книги, да ходят на театър; ще са по-концентрирани на работа и т.н. Каролев отбелязва, че образованието на шведите било много по-добро, дори и на онези със средно, трябвало да се вземат мерки в тази посока. Ваня Григорова обаче в статия посочва, че към 2013 г. след дългогодишните "мерки" образованото население в България е доведено до 41% функционална неграмотност.

Разумир добавя, че "производителността" порочно се мери в пари. Парите не са физически материален ресурс. Парите могат да губят стойността си мигновено - девалвация, - понякога чрез целенасочени операции. В периоди на войни и катаклизми парите могат да се обезсмислят. Шведските чистачи не бършат 10 пъти по-бързо от българските, а шведските работници в заводи на богати концерни в сравними на българските производства едва ли произвеждат 10 пъти повече за един работник.

Освен от чисто производствени качества на стоящите насреща произведения, услуги и материални активи, стойността на парите е в пряка връзка със силата на държавите и блоковете, в които е дадена икономика и мястото й във "връзкарската" среда.

Парите изглеждат единствено "обективно" мерило, но разпределението на парите - финансовата, икономическа власт; и блага - нито при Началното натрупване на капитала, нито след това се основава на чисто пазарни и идеални отношения на "задоволяване на потребителски нужди", "по-качествено" и пр.

"Невидимата ръка на пазара" е видима, тя си помага в поддържането на конкурентното предимство със заплаха от насилие и с приложението му - ако и когато се наложи. Важи както за най-могъщите военни държави, така и за "силовите структури"*. Използва манипулация чрез реклама**, разпространение, маркетинг, картели, летеж и изнасяне на капитали и производства, лобиране (връзкарство), корупция, шуробаджанащина и т.н. Пазари и работници се завладяват и пазят на първо място с военна сила - заради нефта в Близкия изток от 100 години се водят войни, Първата и Втората световни войни са империалистически - за преразпределение на пазари и колонии. Винаги е имало "втора ръка хора", общества, държави, които пряко или косвено остават с "ниска производителност на труда" оттам и бедни, защото не са от нашите. Колониалните страни, които са "капиталистически", по правило остават изостанали и бедни - макар че има изключения, когато колонията целево се подпомага от метрополията на империята и има важно военно и икономически стратегическо място и подходяща култура или население - като Южна Корея, Сингапур, Хонконг, Япония (но тя и преди колонизацията е била индустриална страна).

За сравнение, социалистическа България не е била с 10 пъти по-ниска производителност на труда от другите страни в СИВ. Според официалната статистика едва тази година свободната и частна България била достигната покупателна способност от 1989, като около методиката има спорове.
* Виж например втората война в Близкия изток на Буш II и английския премиер Тони Блеър, която през 2007 г. се увенчава с "демократично" гласувана от "демократично назначеното и свободно" иракско правителство 30-годишна концесия за нефтодобив. Виж също класическия рекет, изнудване, търговско ембарго (блокада), обсада. Обществена тайна гласи, че дори и днешните застрахователни компании са били свързани с кражбите на коли - ако не си застрахован, гориш, и те изнудват за откуп. Във връзка с това през 2011 г. "НС одобри забраната на застрахователните стикери" върху автомобилите.

** Я.Я: "Рекламата е най-голямото постижение на американската култура" - иронична бележка на Гор Видал.

*** "24 часа", Заплатата стигна 1989 г. по покупателна способност, 10.08.2015

Източноевропейският социализъм

При източноевропейския "социализъм", една от силите, съборили фалшивия "комунизъм" в Полша не е била "демокрацията" или "многопартийния модел".

Било е работническото движение, което успява да си извоюва правото да създаде партия - "Партията кърмилница" ги е допуснала, не е окървавила и смазала недоволството им със сила [oтносително]. Лех Валенса си е мислил и е заявявал, че се бори със социализма. Идеологическите мракобесници от Запад са повтаряли и възхвалявали изявленията му.

Как, защо и срещу какво се бори Валенса обаче?

Как - като организира стачки и създава профсъюз, и защото иска да извоюва по-високи и справедливи заплати и по-добри условия за живот и на труд. Същото правят и искат неговите колеги, когато се опълчват на злините и произвола на "добрия, справедлив и човеколюбив" капитализъм в Англия и САЩ чрез "трейд-юнионите" - първите работнически асоциации, - чартизмът, профсъюзите, стачките, бойкотите.

"Анти-комунистическото" движение на Валенса се нарича "Солидарност" - дума, която в "комунистически" политически речник от 1974 г. се определя като "общност, съвпадение на възгледите, мненията, схващанията и интересите; активно единодушие, съгласуваност в изказванията и действията поради общо мнение и интереси (например класова с. на трудещите се). ...". С други думи - партийност, социализъм отдолу-нагоре, работническо движение. В политическата класификация "солидарност" е проява на анархосиндикализъм, на работнически демократизъм срещу потисничеството на държавата - и "капиталистическа", и "комунистическа".
Революционният социализъм на Маркс и Ленин е стигнал до призиви за въоръжена борба след като мирните стачки и искания за демокрация - за всеобщи избирателни права на подобни синдикати и стачни комитети в "демократичните" страни са завършили с презрение и пренебрежение - в Англия; или с дъжд от куршуми срещу беззащитни стачници и протестиращи - във военизираните режими на Прусия, Руската империя и другаде. Мирното работническо движение в социалистическа Полша обаче си пробива път, без да бъде стъпкано.

СССР, СИВ и СЕКС




СССР, Варшавският договор и СИВ - Съвет за икономическа взаимпомощ, - са социалистическите съответствия на САЩ, които създават НАТО и ЕС - Европейски съюз, в началото "Европейска икономическа общност - общ пазар". СИВ е учреден още през 1949 г., докато Римският договор е подписан през 1957 г. и влиза в сила 1958 г. ЕС може да бъде наречен още "Съюз на Европейските Капиталистически Страни" - СЕКС, а също и на Империалистическите - СЕИС, защото по-значимите страни основателки на съюза са бивши и настоящи колониални/неоколониални империи. В това им качество се коренят част от богатството, по-високата им "производителност на труда" и "добра трудова етика".

СЕКС все повече се бюрократизира, меси се и се разпорежда с вътрешните работи, въвежда централизирано командно-стопанство като в соц.блока над по-изостаналите и по-лесни за подкупване страни, нарежда закриване на електроцентрали, насилствено разпределя пазари и дава квоти за производство. Уж има "свободен пазар", "свободна търговия", но Партията Кърмилница в Брюксел раздава "препоръки", укази и нареждания за специализация по отрасли: "ей, прости българи, станете само "туристическа дестинация" - имате хубави жени, нека бъдат камериерки, сервитьорки, барманки, уреднички в заведения на Слънчев бряг, компаньонки".

"Европейските програми" са средство за източване, или крадене, при новите условия, чрез които се подкупват местните бейове и дерибейове.

"Рамковите програми" и "европейските пари" са същото като социалистическите пет-годишни планове и пари от СССР. Ако Съветският съюз е бил българският "безкористен по-голям брат"5, то сегашният ни "по-голям" и по-алчен и печалбарски по-голям "бращех" е СЕКС. На него "безкористният най-голям брат" е САЩ, който създава СЕКС заедно с НАТО като военно-икономически блок. След Втората световна война САЩ пази военно "Европа" и СЕКС като ги окупира и поетапно разоръжава. За да заплатят пира на управниците си, жителите на СЕКС биват оправяни изотзад, понякога без да разберат. Съвременен пример за политическата и икономическа робия на Частната федеративна държава САЩ, което значи на частни корпорации сраснали се с "демократичното" управление, е начинът и натискът при разглеждане на условията на ТТИП - и въобще предлагането на този договор с клаузи като частни съдилища, фирми да съдят държави за недостатъчно висока печалба и тем подобни.
Държави от Африка отдавна са съдени и осъждани от международни корпорации по разни търговски спогодби и споразумения. Корпорациите взимат и на босия цървулите, а ако осъзнаят, че клетникът няма цървули, му съдират кожата и я дават на някой друг бос - той да ушие цървули за тях, да си ги окачат за спомен на стената.

Империалистическата, завоевателна природа на господарите на СЕКС се потвърждава от това, че след разпадането на "врага" - Варшавския договор, СИВ, СССР - НАТО и ЕС продължават да настъпват на изток.
Я.Я: Соц.блока се разпада, защото много се краде. И в ЕС крадат. Всички крадат. Затова са мащабните проекти - от тях се краде най-много. Откриват спортни зали, [магистрали, велоалеи, фонтани, паркове, модернизации, инфраструктурни проекти...] И другаде е така. Гледах в Италия наскоро - тунели, влакове. Възхваляват, че отварят нови работни места и т.н., което е вярно, но процедурата е с цел ръководителите на проектите, администраторите, политиците да се облажат. Просто няма такова нещо като "Европа". ЕС е нещо като опит да се възстанови Римската империя под защитата на американските щикове. По-скоро ЕС е американска провинция. Европейската икономическа общност - ЕИО, "Общ пазар", - е основана със символичен договор, подписан в Рим. Римската империя включва Северна Африка, Близкия Изток, Черно море. Империята обединява Средиземноморието - нещо което не се е случвало от тогава, защото арабите го отделят* - завладяват северна Африка, южна Испания, остров Сицилия, Крит и др. Сега обаче тези земи се обединяват - идват бежанци от римската империя - Либия, ... И те са римски граждани, имат право да дойдат - хе-хе...
Първо мислехме, че Хитлер бил искал да завладее света. Някои вярват, че е бил Сталин. Накрая излезе, че Труман е изпързалял всички. Ха-ха!

Я.Я: Щом се говори за "европейска цивилизация" и "европейски ценности", които се възхваляват, значи тя вече е приключила, изкристализирала, завършена е като идеология, прецъфтяла е, достигнала е върха и тръгва надолу.
Р: Към 1974 г. като асоциирани членове в ЕС са били приети 18 бивши френски колонии в Африка.5
Х: По селата масово няма канализация, а те строят фонтани и спортни зали.

Диктатура на пролетариата и диктатура на буржоазията

Теорията на марксист-ленинската социалистическа идеологии е по-сложна и задълбочена от елементарния утилитаризъм, печалбарство, право на богатия да става по-богат и "правото и волята" на работника да бъде роб и т.н. Сложността е недостатък. Демагозите опростяват теорията до нивото на своя тъпизъм или целенасочено пречат на другите да осмислят изцяло въпросите и да видят колко са били прави "лошите комунисти" в "налудните" си теории и че обществените отношения днес не са се променили спрямо 1840 г.

В съвременния анти-комунизъм се говори с насмешка и чувство на превъзходство към "фалшифицираната идеология" за изрази като "диктатура на пролетариата" и "диктатура на буржоазията" или "буржоазно правителство", "буржоазна партия". Една от причините са по-елементарните нравствени ценности и по-ниското интелектуално теоретично ниво на капиталистическите неолиберални теории и идеолози. Тази идеология освен това пряко и косвено има полза да държи по-ниско духовното ниво обществото, да го "развлича" и разсейва с прости наркотични чувствени удоволствия и с тях да пречи на хората да мислят и да осъзнават, че са оковани.

Я.Я: Всички [и при социализма] постоянно те дезинформират и объркват, за да не разбираш как стоят нещата и когато се случи нещо да си изненадан, да не знаеш защо се е случило и какво да правиш.
Р: Ако обаче познаваш историята, разбираш че по същество няма промени. Знаеш ли интересите и разпределението на властта, можеш да предвидиш кои партии и политики ще се изпълняват. Непрекъснато се правят "социални реформи", създават се "Реформаторски блокове", вдигат се лозунги "За промяна", "Ново", "оправяне", "растеж" и т.н. Защо? Защото значителни преобразувания и промени към добро не се случват. Грим върху грозната сбръчкана физионимия на обществото. Реформата е вечно актуален звън на празна чаша. Партийните игри, службогонците, корупцията, облагодетелстване на политическата върхушка и приближените им, лъжите пред народа, злоупотребите с държавни средства и с власт днес са същите като от преди Първата световна война и след Сръбско-българската 24.

Буржоазия са едрите капиталисти: собственици, земевладелци, предприемачи, търговци, богаташи, бизнесмени, финансови капиталисти, банкократи, застрахователи, магнати. Модерната дума в българската реч е олигархия - питайте случайни хора на улицата КОЙ управлява България, КОЙ строи лафки на всеки ъгъл, #КОЙ #ДАНСWithMe, КОЙ е дерибей на еди-кой си район. Народът, а не "бившите комунисти" ще ви обяснят със свои думи, че правителствата и местните кметове са "буржоазни" и провеждат "диктатура на буржоазията над трудещите се". Говори се за "геноцид над пенсионерите", а те са "бивши трудещи се".
Буржоазията и демокрацията лишиха от право на труд 10-15%, на места няколко пъти повече от трудоспособното население, а друга голяма част работят като роби за оцеляването си и са лишени от право на лично достойнство зедно със стотици хиляди или милион пенсионери, които мизерстват, въпреки че са плащали осигуровки цял живот. Диктатурата на демокрацията изсели насилствено 1,5 милиона или повече в чужбина и неизвестно колко към големите градове и София.

Дребна буржоазия са дребните, семейни и малки предприемачи и собственици, търговци, бизнесмени, земеделски производители. Някои от тях са заможни, стремят се да се замогнат повече. При българските условия повечето вероятно са по-скоро практически бедни или "ниска средна класа" - малки земеделски производители или търговци на дребно в малки лафки, сергии, дребни занаятчии, еснафи, фотографи, фризьори и козметици - когато са и собственици на ателието си; самонаети, хора на изкуството, еднолични търговци - ЕТ, музиканти, ръководители на танцови трупи и др. Може да са печалбатели, да дават работа на други, но те да продължават също усилено да работят и да не забогатяват - придобиването или притежанието на семейно жилище, малка вила и някаква стара кола не се броят за "богатство". По финансови показатели част от дребната буржоазия може да е по-зле от по-високоплатените наемни работници, но да притежава по-голяма лична свобода, макар че в България бюрокрацията и утежненията за малкия бизнес се опитват да я отнемат. Тегленето на кредити, обезпечени с жилището и малкото лично имущество са мъчение за малките предприемачи, но работническата класа също е изнудвана от лихвари и потребителски кредити и то не с надежда да разширява бизнеса и печалбата си, а за ремонти и излишни стоки, към които ги примамват хищни реклами и желанието им да се самоизлъжат, че не са бедни.

Средната буржоазия са по-заможни хора със значителна икономическа независимост, собственост и влогове в банки.

Характерна за дребната и средна буржоазия е еснафщината, макар да не е твърдо правило. Собственици на фирми с няколко души персонал могат да се превърнат в малки тирани, "те колят и бесят", и слабо замогване да ги накара да се главозамаят.

"Бизнес", "частен бизнес" важи и за трите групи, но за най-дребните от "буржоазията" е почти условно казано - самонает ЕТ може да изкарва 400-500 лв и едва да свързва двата края и да не трупа печалба, а незначителната печалба е на ръба да бъде мимолетно загубена. Малките предприемачи са в рисково положение, обезпечават кредитите си с лично имущество и при кризи или идване на по-едри риби много от тях фалират.

Средна класа е капиталистическото име на "дребна/средна буржоазия", като понякога може да се прелее с най-високоплатените наемни работници, ако се отчитат доходите, а не обществените отношения чрез които те са придобити. Високоплатените наемници са особен род "майстори", "експерти". Такива са професионалните спортисти, по-богатите от които са и бизнесмени, защото имат лични мениджъри и екип от сътрудници, на които плащат. Виж за Китайската средна класа и "идването на демокрацията" в Италия след Втората световна война.

Работническата класа са наемни "роби", които не притежават средства за производство, а само себе си. Те не са "работодатели" (печалбатели), нямат подчинени. Управителите, мениджърите, "управленските кадри", освен ако не са собственици, също са работници, що се отнася до трудовите правоотношения, независимо от заплатата и нивото на което са. В някои отрасли мениджърите са и работници, не само надзирават общия процес, а помагат на подчинените си, работят заедно с тях и т.н. - такива са "добрите лидери".
Собствеността върху дом, кола, вила и скъпи вещи сами по себе си не са капитализъм в марксистка терминология. Думата "капитал" се ползва и със значение на собственост, пари, но в обслова на икономическите отношения богатството е "капитал" само ако носи принадена стойност, печалба, чрез използване (експлоатация) на чужд труд, част от който е незаплатен на работника и става собственост за неговия печалбател. Печалбата от лихви в големи влогове, акции, рентиерство и др. също е капитализъм, като то изисква наличие на значителна собственост. Притежанието на 10000 или 20000 лв в банката не прави от човека "капиталист", макар така да има по-голяма финансова независимост от някого с 0. Капиталист се става, когато парите започнат да се връткат и "става пачка" от тях.

В съвременната обстановка и "икономика на знание" има условности и размиване. Както обичат да казват "Ай-Ти" (ИТ) пропагандатори - с един лаптоп и офис можеш да работиш за Холивуд, за Силициевата долина и т.н., с малко вложения да получиш голяма принадена стойност*.

Ако не са собственици или съдружници, високоплатените Ай Ти-та, печелещи до "4-5-6-7-8 хиляди лева" обаче също са наемни работници. С по-краен термин и те, и останалите са "наемни роби" като естествено под "роб" се разбира абстрактното понятие за зависим човек, а не някой, който е бит с камшик, гладен, гол, окован в железни вериги и т.н. За разлика от обикновените работници, те имат възможност, ако не се поддадат на лукса и не си профукват спечеленото, да спестяват и един ден да се "освободят" и самите те да се превърнат в "робовладелци".

* Въпросите: откъде идва тази стойност, кой всъщност я плаща, от кого е взета и е преразпределена до теб, защо всъщност ти плащат толкова и т.н. обикновено не вълнуват капиталистическите анализатори или отговорът се свежда до "пазара", "търсенето и предлагането".

Важното е, че я получаваш, "произвеждаш", защото си по-кадърен, учил си повече, "имаш по-висока производителност на труда" и т.н. Важният си ти, че ти се оправяш, "успял си в живота".

Работническата аристокрация или робите с бели якички и скъпи колички

Илюстрация за робството дори и на тези високоплатени специалисти беше нашумелият през лятото случай със заснетата от охранителна камера кражба на две коли от паркинга на кооперация в София. Водещият коментира видеото, отбелязвайки, че са откраднати две луксозни коли, когато един от потърпевшите гостува в сутрешния блок на "БТВ".

С превземка господинът обясни как това били "просто вещи", пазарната им стойност била само 10-15 хиляди евро. В същото време, по маниера му на изразяване се оказа, че по-големият проблем за него сутринта, когато е установил липсата на колата си, е бил че трябвало да бяга за работа.

Висш мениджър е, "знаели го в бранша", луксозните коли за него са нищо, но и той като всеки друг работник е длъжен под строй всеки ден, независимо от всичко, да отиде в 8, 9 или еди-колко си часа еди-къде си, да се подпише пред по-големия началник, да изпълни затворническия си ежедневен дълг, и тогава да се прибере в богатото си имение.

Той е несвободен и по начина му на говорене звучеше като потиснат от робството си човек. Той е роб така както и останалите работници и разработчици, само дето кара по-скъпа кола и ходи на почивка в Рим и Ница, вместо в Солун или Слънчев бряг. Неговата свобода е изкупена и взета на концесия в замяна на по-лъскава и по-голяма ламарина с повече конски сили, с която показва на останалите, че той е "по-голям" в обществото.

Чрез пример и чрез идеологията, заложена в културата, на онези "успели" работници с бели якички, които карат коли само за 4-5 хиляди евро и изплащат по-малък апартамент, им се внушава, че ако биха могли да се заробят с кредит за нова кола, по-голям апартамент, 78" 4К 3D телевизор, кожена холова гарнитура за 5000 лв и екскурзия до остров Бали, тогава щяха да живеят по-добре, биха станали по-"успели" и по-щастливи. Ясно е, че няма да бъдат свободни - с тези кредити, докато не ги изплатят, и с "подписката" си в "трудовото полицейско управление". Те обаче са научени, че друго няма и не може да има. Дресирани са да вярват, че човек е осъден от природата да бъде роб.
Е, разбира се, освен ако не си намери "ангел инвеститор", не влезе в "стартъпаджийските" среди, не измисли някоя нова мобилна "апликация" като онези дето в детската градина ги лепят децата, след това да я продаде за милиони и да отиде да живее на Бахамите. Вижте онези двама български архитекти, които проектирали едно "полу-колело", и на тях щедрите ангели им дали стотинки, защото очаквали да спечелят милиони.
Да, наистина - и в тотото някои лица "успяват" да уцелят шестица. Останалите милиони балъци обаче си остават с пускането на фишовете и пълненето на джоба на собствениците и на джакпота за щастливите късметлии.

Докато на човек му се налага под строй всеки ден да се "подписва" при Господаря си и да върши нещо, което възприема като натрапено, насила, против волята му; ден след ден чувства нещо отнето от себе си, без право на отклонение от правия път; то той си остава затворник в сравнително леката форма на изтърпяване на наказанието "подписка", с около едномесечен срок на свобода общо през годината, само ако нуждите на Стопанина позволяват, и в някои отделни почивни дни на лична независимост.


Различните лица на работата

Не всички възприемат работата си като робство. Когато го чувстват като призвание, че "участват в нещо голямо", част от задружен екип, горят в дейността, носи им удовлетворние, уважавани са и т.н., и "наемните роби" не се чувстват затворници и не виждат положението си като присъда. Повечето хора не са алчни като най-богатите и натегачите и всъщност им е нужно малко, постижимо със сносни доходи, за да са щастливи, особено ако имат и здраво семейство и деца. Малцина обаче имат този късмет, затова са крилатите фрази от рода на "Направи хобито си работа и никога няма да ти се наложи да работиш".

Под "работа", "труд" обикновено се разбира дейност против волята, нещо неприятно, трудно, мъчно, нежелано, направено насила, наложено под чужда воля, изтръгнато. При господстващите тиранични взаимоотношения на работното място и ширещото се отношение към подчинените като към роби, поставянето на трудно изпълними срокове, свръхвисоки норми в заводите, стрес и пр., дори и да обичаш дейността, с която се занимаваш, пак работата е тормоз и мъка. Ако ли заниманието ти не е такова, други работници ще те обвинят: "значи не е работа", "правиш го за лично удовлетворение", "хоби" е. Същото важи, когато не получаваш заплата за дейността си - "това не е работа", "не си полезен на обществото", "чекиджия"7.

"Диктатура на пролетариата" значи върховенство на интересите на онези, които създават принадената стойност, на онези които творят, могат, вършат, правят, създават, а не на тези, които само абстрактно притежават правото да господстват на тях и да им раздават нареждания. В източноевропейските социализми е било въплътено формално в една политическа партия. Тази "диктатура" по смисъла на класиците не е в смисъла на насилие, произвол, авторитаризъм и т.н. като в "диктатор". Значението е водачество на интересите на този тип човеци, на интересите на човешките същества, а не на интересите на интересчистите и интересчизма. Водачество не на паричната печалба и на изкуствените и неотговарящите на действителните способности и качества обществени йерархии, а на развитието на човека. То включва стремеж към развитието на всеки човек, на всеки индивид поотделно, но постигането на тази цел се смята за постижимо ако се работи задружно, сплотено, със сътрудничество, а не с противоборство и бясно съревнование на всеки срещу всеки.





Цел на творбата

Тази студия/изследване/сборник с разширени памфлети/коментари/статии/есета/юнашка мултиграфия/юнашки многопис има за цел да обобщи и разшири познанията и светогледа, и да накара читателя да разсъждава задълбочено, да разнищва поставените въпроси и тълкувания, да търси и други източници и други обяснения, да разбира обективно и всестранно с разума и не само да приема емоционално тази или онази страна, слушайки онези, които викат най-силно и с най-маймунски тембър.

Благодарности

Благодаря на моя съюзник Я.Я (Я:) за безбройните ценни споделени мнения, знания, мисли, забележки, литература и съвместни обсъждания. Я.Я няма възможност да прочете целия труд и собственоръчно да оставя бележки - добавял съм коментарите и диалозите след като сме обсъждали съответната тема или съм му споделял какво съм написал. Забележките не винаги са предадени напълно дословно, понякога са стилово редактирани и е представена неговата мисъл.

Благодаря и на други приятели или съмишленици, с които съм дискутирал или ме подкрепят по един или друг начин. Благодаря и на онези, които биха ме подкрепили след като прочетат творбата. В забележките "Р." значи "Разумир".

В бъдеще ще има и други представяния, извадки, пътища за прочит, изобразяване, диаграми, изображения, илюстрации, рисунки, допълнителни препратки, материали от източници, звук и др. Широката употреба на думи и изрази в кавички, освен за отделяне, е за да подчертае условността на значенията им в общественото говорене. Някои пасажи от бележките и малките статии биха спечелили от по-задълбочено и разширено изложение.

Знам, че някои критици ще ме обвинят в хаотичност на мисълта. Сложните и многозначни въпроси и понятия обаче изискват те да бъдат разглеждани и осмисляни в достатъчно контексти, да се обсъждат и сравняват с други, и текстовете - да бъдат препрочитани и преосмисляни след като са придобити повече знания. Усвояването на познанията не винаги е линейно и еднопосочно. Първоначалното натрупване може да въведе информацията в суров вид, без да бъде задълбочено осъзната и осмислена. След време или при следващ прочит или разглеждане, като се свържат знанията с други източници и с личен опит, картината в съзнанието се избистря все повече.

Повторенията и припомнянето на някои факти и основания на различни места подпомагат запомнянето и разбирането, защото материята може би е нова и сложна за по-неопитните читатели. Също така по този начин фрагментите, малките статии, коментари и т.н. могат да съществуват и да се посочват самостоятелно, независимо от по-голямата цялост на обемистото произведение. За целта в бъдеще ще има по-удобна динамична версия на книгата, така че отделните части да могат лесно да се цитират и да се извикват и показват сами. Засега подчастите са достъпни само в рамките на излетия в монолитно цяло текст, над който се плъзга прозорецът на вниманието.

Няколко от бележките към въведението преминават в кратки философски отклонения с малко по-широка тематика (4, 7) - читателят може да прецени дали помагат в разясняването на основния въпрос или може да ги пропусне. Отместванията вдясно служат за да показват вложени и задълбочаващи се разсъждения и за да се улесни бързото преглеждане по-надолу.

Преки връзки към конкретните коментари, станали повод за този труд: (0), (1), (2), (3), (4), (5), (6)
Приложение с допълненителни статии и разяснения
Приложение с други източници, материали, факсимилета и обяснения
Други коментари: 1, 2, 3, 4

Pax Democratius - PAX ROMANA

Рисунката на корицата и другите заглавия препращат към "PAX ROMANA", или "римски мир" - цинично название на мира, който постига Римската империя, след като първо опустошила и завладяла земите на своите противници - "варварските" племена и народи и други "варварски" държави. "Римският мир" донасял "цивилизация" - унищожавал или смазвал езиците и културите на "варварите", налагал римските порядки и латинския език като "lingua franca" - универсален език.

Сравни с Английската империя и нейното разклонение - САЩ.


Демокраций е двуличният бог на Демокрацията. В митовете - един, в действителността - съвсем друг. За едни е дарител на благодат и възвеличаване, а за други - сеяч на смърт, разруха и унижение. Бог-творец и Дявол в едно тяло.




Рисунки и колажи: © Разумир ххх - 2015, и на посоченото място: Я.Я

Цитатите и факсимилетата не нарушават "авторските права", защото са публикувани във връзка с критика, анализ; научна, образователна и нетърговска цел и са необходими за възприемането на творбата. Много от тях са от обществени изказвания или издания с просветителска цел и по начало не са били търговски. В някои от книгите на Енгелс и Ленин дори не са отбелязани имената на преводачите.

Споменаването и анализа на поведението и изказванията на съвременни трети лица не накърнява "доброто им име", защото е внимателно аргументирано и освен това се изтъкват и техни достойнства, когато имат такива. Тези лица поначало нямат добро име в обществото, освен в своите подопечни и надзираващи кръгове. Един е наричан с палитра от най-цветущи определения навсякъде, където няма контрол да трие неудобните коментари. Друг е популярен като палячо и "абонат на медиите", който редовно се излага по телевизията с инфантилното си арогантно държание и т.н.

Надсловът "народовластието е враг на всяка..." ми сподели Я.Я.

Разбираемо е, че работата няма да достигне почти до никого сега - критиците, каквито навярно също няма да съществуват за неопределено време напред, нека не ме обвиняват в илюзии.

Първо издание: 20/10/2015 г. Последна съществена редакция: 5/11/2015 г. - корекции на печатни грешки, добавяне на пропуснати думи, единични стилистични подобрения или поправки, дописвания за доизясняване от по няколко думи или изречения, на отделни места - малко повече. След това - други дребни корекции, 8/12/2015. На 21/12/2015 г. - добавена статия за българския исторически провинциализъм. На 26/8/2016 г. - др. дребни корекции и фактологическа? (периода на платено майчинство), няколко изречения за "световното ДС" и добавена дълга забележка за манипулирането чрез израза "без съд и присъда" и факсимиле. [26-8-2016]

Свързването на САЩ с Демокраций да не се приема като сатанизиране само на тази държавна машина и държавно-военно-монополна пропаганда 21, а на тези принципи, провеждани от съответни върхушки. Англия и Франция например са другари на САЩ. Техните "царе" в сянка и на светло са върховни жреци на "демократичните ценности". Критиката на тези "царе" е критика на техните народи дотолкова, доколкото те по една или друга причина са неспособни да постигнат народовластническо управление, и владетелите им вършат престъпления срещу човечеството и разбойнически нападения от тяхно име.


1 Виж "Анти-Дюринг" на Енгелс, редактиран съвместно с Маркс, главата за религията, където критикува "пруския социализъм" на г-н Дюринг, подканящ към насилие към всички религии. Забележете, че Маркс и Енгелс са против насилието срещу религиите, за разлика от "пруския социализъм" на Бисмарк. Майски закони
2 Колко тежки трябва да са условията за живот, потисничеството и мъките, за да стигне човек със здрав разум до крайност и да тръгне да въстава срещу противник, който е много по-силен от него, и най-вероятно да намери смъртта си? Да рискува живота на децата и семейството си? Изключват се онези, склонни към насилие, престъпления срещу личността, грабежи и убийства - те биха го правили за всеки, който им даде възможност да изразят таланта си. Извергите и разбойниците са "надпартийни". Виж "Психология на Априлското въстание" от Иван Хаджийски. Публикация в "Либерален преглед" и по-горе за отмъщенците.
Сравни:
  • (цитат по памет от предаване на ПОТВ "Тракия") В ранните години след Освобождението и Съединението на България върлуват много разбойнически чети. За да ги неутрализира, правителството им предлага амнистия, ако минат на служба на заплата като полицаи - така се създал цял гарнизон в Съединение(?)

  • "Путин е израсъл в Ленинград в бедно работническо семейство. Анатолий Собчак (бъдещият кмет на Санкт Петербург, избран през 1991 г.) е човекът, който го е спасил от съдбата на престъпник. Навремето Собчак бил преподавател по право. Путин ми разказа как при запознанството им Собчак решил да го привлече към реда и дисциплината, като използва един изпитан метод - от бандитите често стават прекрасни ченгета. И той избрал този път, който го довел до КГБ." - "Телеграф/Уикенд", 25 юли 2015 г., с.48. Подчертаване: Р.

  • Както в мафията/организираната престъпност, така и в разузнавателни и специални служби на полицията, войската и тайните служби, някои от най-важните необходими качества на "оперативния работник", освен полезните умствени способности като съобразителност, находчивост, са: да може да му се има доверие и да е лоялен към началника, институцията, устава; да изпълнява съвестно заповедите; ако работата му наложи обаче - да върши всичко, което "е необходимо" за осъществяване на мисията; да е способен да върши насилие или да ощети други хора, ако се наложи (врагове); да е способен да прекрачва нравствени норми - ако това се изисква за изпълнение на заповедите и т.н. В зависимост от това на кого служи, спазвайки едни и същи правила човек може да е полицай/разузнавач/следовател или престъпник.

  • "Силовите групировки", "охранители" и "застрахователи" в България, упражняващи рекет, поръчкови убийства и други "застрахователни акции" през 90-те се ръководят от каратисти, борци и барети - опитни в боя. Някои от "силоваците" служат и в "системата на МВР" - или им се налага да имат взимане-даване, да подкупват и пр. Без да се стига до крайности, често бивши военни и полицаи в цивилния живот основават охранителни и частни разузнавателни фирми, защото притежават необходимия опит, подготовка и наклонности. Действащите и бивши полицаи, особено висшите, познават престъпния "контингент", престъпните схеми, законите и пр. Бивши разузнавачи започват дейност като частни детективи и в областта на конкуретното разузнаване, промишления шпионаж, политически шпионаж - търсене на компромати и т.н.

  • Полицията и затворите, като бюрократична система, имат нужда от престъпления и престъпници, за да оправдават съществуването и финансирането си. При съкращаването на армията или полицията, хора с наклонности към прилагане на насилие и потенциални разбойници с опит и умения в работата с оръжия, оперативна дейност в полеви условия, психологически методи, податливост към безкритично подчиняване на заповеди и раздаване на заповеди, както и склонност към тирания и пр. остават безработни и незаплатени.

    Повечето здравомислещи човеци нямат склонност към непредизвикано насилие - дори и въпреки внушения от средата, създадени да всяват страх и тревожност като терористичните/тероризиращи новини и киното (тероризиращ значи всяващи страх и ужас). Вероятно повечето полицаи искрено вярват, че техен дълг е да бдят над "реда" и "доброто" на народа, да "защитават слабите" и пр. Със сигурност обаче част от тях са потенциални цивилни насилници, които в държавните "силови структури" са били намерили поприще, където да показват бабаитлъка си над по-слаби и беззащитни жертви - например пред младежи за лична карта, по стадиони, при безредици, при залавяне на престъпници и пр.
3 Ако не научно доказателство, то ярък пример за липсата на изявена склонност към насилие у обикновените хора са бездомниците и други най-бедни. Престъпленията на бездомници срещу собствеността и личността са редки, макар че в тяхното положение нищо не им струва да рушат или дори да убиват, защото за "обществото" са отхвърлени и безполезни - "не заслужават" по-добра съдба. Повечето от тях не са мързеливи - неуморно сноват из града, за да събират отпадъци и да припечелят колкото да не умрат от глад. Често клетниците са изхвърлени от собствените си роднини, които не искат да ги погледнат. Бездомници с години и десетилетия "стаж" на улицата не се озлобяват срещу "всичко", не хващат паветата, не чупят прозорци и магазини и т.н., и човек може да им направи малкото добро да ги заговори, стига да преодолее чувството си на вина, превъзходство или отвращение.

Ако природата, склонността на тези хора беше "зла", те щяха скоропостижно да освирепеят. Обясненията от рода на онези, че те не буйстват, защото се боят от закона, от Бога, от възмездие и т.н. са безпочвени. Какъв закон, когато всеки ден и всяка нощ си на ръба на оцеляването, когато спиш на открито и незащитен от нищо, а ако се нараниш или разболееш си в ръцете на Всевишния. Дори и от прагматична гледна точка - дали да спиш на някоя пейка сред студа - гладен, болен, самотен и отритнат като краставо куче - е по-добра перспектива, отколкото да те арестуват и пратят на "топло" в килия, да се храниш три пъти на ден и т.н.? За да не извършваш престъпления, изпаднал в такова положение, трябва да имаш нравственост и човечност, която да ти пречи да търсиш отмъщение срещу "невинни", макар че по същия начин както "обществото" те е направило ненужен и "виновен", така ти би могъл да потърсиш отговорност от цялото общество и съответно от всички негови привилегировани от твоя гледна точка представители.

Подобен е въпросът с алчността и егоизма. Живелият в Англия по време на граждански войни и под влияние на английската егоистична демагогия мислител Хобс разправя как всеки човек се биел срещу всеки, затова трябвало да има един жесток великан Левиатан - държавата, - която да спира егоистичните стремежи. Макар в известен смисъл Хобс да е прав в условията в които е живял, и за кръга на "благородници" и нова "буржоазия", алчни и воюващи за власт6, той не е прав в абсолютен смисъл. Обществото, отношенията, примерът, възпитанието, светът показват на човек дали вселената и другите са враждебни срещу него или не, той реагира в голяма степен според това. И дори и във враждебна и несправедлива среда, обикновените хора трудно стигат до крайности.
Според масовата пропаганда - новинарски медии и най-излъчваните филми - светът е изключително страшно място, където от всеки ъгъл дебнат престъпници, терористи, извънземни, похитители искат да те отвлекат и т.н.
Ако мнозинството от хора наистина бяха безочливи егоисти, борещи се само за "своя изгода" и без да ги интересува другия, така както го прави част от човешкия управленски и финансов "елит", то светът щеше да е в непрекъсната действителна война на всеки срещу всеки, никой нямаше да има доверие на никого, нямаше да са възможни никакви устойчиви взаимоотношения, робите щяха постоянно да се бунтуват, да не вършат нищо и или да бъдат изтребени, или те да унищожат мъчителите си, а след това взаимно да се унищожат един-друг. Работниците нямаше просто да недоволстват от несправедливите си заплати, те въобще нямаше да работят и щяха по-скоро да умрат, но да не работят. Нямаше да са възможни дори и семейните отношения - защо ще се лишаваш от "удоволствия" и от притежания, за да отглеждаш "неблагодарници" и "хрантутници"?

Дори и най-алчните и безскрупулни хора имат съюзници и приятели - фалшиви или искрени - и само доброволни отшелници, психопати с психични или физиологични увреждания или аномалии нямат никакви приятели, но и те не са задължително враждебни към другите или алчни. Агресивността не е преобладаващ характер при "луди" (шизофреници, деменция, алцхаймер), аутисти и други. Хората с умствена изостаналост по правило са кротки или страхливи. Отшелниците обикновено са миролюбиви, скромни и спокойни като индийските "светци" или Ганди, или се молят за общото спасение на човеците като православните християнски монаси.

Повечето хора, "нормалните", бедните, "в низините" всъщност са доволни, дресирани са да бъдат доволни или са способни и принудени да свикнат или да се примирят с прекалено малко и именно това ги спира да се разбунтуват истински срещу суетните си и ненаситни мъчители, с каквито и названия да се подвизават последните. Същото е използвано от онези, които притежават лостовете на потисничество, собственост и власт, за да държат народа колкото могат по-долу и по-беден в дадената историческа обстановка, и да купуват евтино потисници, които да служат в насилническия апарат.

* Спомням си куриозна новина от вестник от края на 90-те или началото на 2000-те за американец, който умишлено направил неуспешен опит за въоръжен грабеж на банка, за да бъде вкаран в затвора, където да може да получи някакво лечение на раково заболяване (на стомаха?). Във фалшивия си опит не бил наранил никого.
** Виж още Невидимите хора. Материал на Миролюба Бенатова, излъчен в предаването "Комбина" по "Нова телевизия" преди гостуване на Кеворк Кеворкян около 19/9/2015 г., "Епизод 3, сезон 2"
4 1. Като един от възпитаниците на "демокрацията" и аз в полусъзнание смятах, че съм "демократ", гласувал съм за СДС. Дори се излъгах да гласувам за съвременните демократи - Реформаторския блок, преди да осъзная какво представляват. Вождът им се усмихва доволно, докато го обвиняват и обиждат в жълти предавания из кулоарите на парламента. Мислел да се кандидатира за президент. Друг подобен "демократически" лидер в миналото имаше същия маниер - бивш служебен министър председател и после вожд на Съюза на Свободните Демократи - ССД, - на когото усмивката не слизаше от лицето, докато го съдеха за злоупотреби.

И аз като много други млади и по-възрастни приемах гласа на пропагандата, че СДС е "демокрацията", т.е. "доброто" - за свобода, човешки права, подобрение, предприемчивост, "работни места", "развитие", "реформи", "бизнес климат", за млади предприемачи - за какъвто се мислех че смятам да бъда. Иван Костов не бил виновен, че продал българската индустрия за $1, защото БСП била съсипала икономиката и предприятията по времето на Жан Виденов и преди това. Лошите комунисти били оставили неконкурентни предприятия. Народният съд бил виновен, че бил избит елитът*. Бившите комунисти са виновни, защото продължават да са във властта. Затова е нужна "реформа", да се сменят управниците и т.н. В политико-правен смисъл говоренето на настоящите т.нар. демократически партии като Реформаторски блок звучи като юридизъм, административност, нормативизъм. Техните вождове са адвокати, които представят, че имат за цел да се борят за спазване на законите, срещу измамите, за осъждане на корумпираните и т.н., което звучи добре и всеки го подкрепя, но то не е достатъчно, защото спазването на Закона не означава, че той е справедлив или добър.
* С разбойническото избиване на елита са скъсани ценни икономически и политически връзки.
** Виж препратката за предизвикания преврат от 1997 г.
*** Виж и мнението на Стамболийски за партиите, управлявани от адвокати в 14.

2. Човешко-философските наклонения на автора Разумир са към трансхуманист, космист, свръхчовечник. Това е тема за друга нишка от творби. Вярвам в следващото еволюционно стъпало на човека - мислещата машина, която в началото ще бъде, а може би отдавна е, кръстоска между биологичната част - човекът в общоприетият смисъл - и технологичната - електронна, физична, химична, духовна от друг тип. Ние винаги сме били в непрекъснато взаимодействие и своеобразно единство с машините и с "неживия" свят въобще - те служат като наши "външна" и "обща" памет, за да преодолеят тежките ограничения на прякодостъпната ни вътрешна "мозъчна" и живо-"телесна" памет. Докато общуваме с изчислителните машини не само нашата воля кара сметачът да свърши нещо, но и състоянието на сметача, известията, картинките, звуците и пр. ни карат да натискаме определени бутони, да избираме дадени менюта, да правим определени жестове. Живият биологичен човек може да се превърне в човек само в единство с външната природна среда и чрез натрупването на изработените и променени от самия него условия, които стават своеобразна нова част от природата. Чрез и във външния свят човешките същества успяват да развият и изразят заряда си за развитие. Човек не би могъл да създаде сечива, без да има под ръка в околната среда подходящи материали от които да ги изработи. Не можеш да забележиш кръговратите, закономерностите, движението на звездите и всички явления в света, ако те не са дадени в природата и не са достатъчно прости, за да ги схванеш и постепенно да стигаш до по-сложни и по-сложни. Човечеството нямаше да успее да се развие и ако не му бяха дадени средства, чрез които всяка смъртна личност да запази и предаде знанието и умението на други личности или на следващите поколения - като сподели с някой друг жив, като нарисува образ, запише с думи, вгради в изобретение, сграда и т.н. Нужно е знанието и опитът да се изведат, или въведат в обща памет. Мислещата машина ще има по-пряк и бърз достъп до по-разнообразен вид обща памет. Човечеството е неразривно свързано с всичките си духовни и материални произведения и постижения. Човекът е това, което е, не само заради биологичната си обвивка, но и със и заради всички външни спрямо биологичното му тяло неща, които създава и с които влиза във взаимодействие.
5 "Кратък политически речник", Партиздат 1974 г.
6 "История на политическите и правните учения", Наука и изкуство 1989 г.
7 Работата на загуба, "за собствена сметка" ме прави некапиталист и неработник: "загубист", "загубенист", "самодеец"*.
   Или пък творец в чист вид като онзи, за когото пише Артур Шопенхауер.**

"Мързеливите" творци, инакомислещи и бунтовници

7.1. Интересчисти и някои потиснати от тиранията работници не приемат подобни дейности за работа, а за "лично удовлетворение", "самозадоволяване", "забавление"; това не било полезно за обществото, било "лентяйство", дори "паразитизъм". Писането на книги, взирането в екрани до болки в очите, "безсмислената" борба с грамадни колоси и непечеленето на доходи от тази дейност "не по специалността" обаче не е "удоволствие", не е "приятно прекарване на свободното време", нито е "хоби" или "игра". Шопенхауер обяснява, че в действие влиза творческият инстинкт*, който задвижва волята. Инстинкт, защото тези дела не носят нито имуществено възнаграждение или предимство, нито одобрение или слава сега**. Такъв тип творчество причинява неудобства и самота в реалния живот и въпреки че инстинктът за създаване се оказва по-силен от тях и че творецът наистина обича да твори, трудът по осъществяването на произведението не се превръща в "забавление" или "хоби", защото работата нито е несериозна, нито е между другото, нито допуска посредствено изпълнение, нито може да се извърши без значителна подготовка, умения и силна воля; все труд, бил той и безполезен за "обществото".

* Виж например "Светът като воля и представа", глава 31. от том II и гл. 36 от т.I и "Парегра и Паралипомена".
** Или ако донесат - те биха били неочаквани и случайни и не са мотив за започването и свършването на работата.
Отдавам злобните оценки на смесица от печалбарство - интересчистът не може по своя воля да работи "на загуба", освен ако е нещо за забавление и удоволствие, и му е трудно да проумее как някой друг би могъл; завист, чувство за "прецаканост" и осъзната поробеност; съчетани с бунт, чувство на безсилие, покорност и пречупеност, донякъде чувство за вина. Някои от този тип личности са се бунтували, недоволствали са против статуквото, но не са вършели нищо срещу потисниците. Те са теглили хомота, псували са наум, но нищо не са направили: не са напуснали лошия печалбател, не са се включили в профсъюз, не са организирали или помогнали на колеги, които са били по-експлоатирани от тях, не са подали оплакване за груби нарушения на трудовото право, а не става въпрос за мъже със семейство и деца.

Те са недоволствали, но само пред другарите си, иначе най-съвестно са служили на господаря си да затвърждава своята тирания, като дори са горди с "работливостта си". Този тип личности всъщност са покорени, но упорити и убедени в правилния си избор да сведат глава; прихванали са "стокхолмски синдром", предали са се и са приели: "да, аз и другите сме роби, но нищо не може да се направи", "това е естествено в света", "такава е природата, обществото", "живея заради благоволението на господаря си", следователно "и другите трябва да са роби", "всички трябва да се мъчат".7.5..

Ако някой е по-свободолюбив, не се смята за роб [и не е поробител и грабител], ако се е осъзнал и се бунтува срещу експлоатацията и се бори за по-достойно възнаграждение и отношение от работодателя си, по-малко търпи унижения и грубост, то за тях "той е лош", "лентяй", "мързеливец", "развей прах"; а съвестният послушен пес е "работлив" - той "строи тази държава" като се мъчи и се подчинява.

Въпреки че ненавижда работата си, че смята началника си за безчестен и за измамник, а доходите си за несправедливо ниски; въпреки че се оплаква и непрекъснато роптае срещу господарите си, той продължава с години и десетилетия да е лоялен към тях като куче на каишка и в безизходицата вярва в хилядолетната самоизмама, внушавана на наивниците, че ако съвестно се подчиняваш на "добрия господар", един ден "всичко ще се оправи" - "трябва да си го заслужиш". Ако не ти, то пра-пра-пра-пра-пра-пра внуците на пра-внуците ти. Затова дърпай яко хомота, а ако някой безделник кривне - удряй го с камшика, за да услужиш на собственика си.

"Ето, виж китайците как забогатяват, с трудолюбие. Дядо ми ми е разправял какъв глад е бил в България само преди 70-80 години. Трябва време."*

Онзи другият, който се опитва да се опълчи на неправдата и косвено да се бори и за тях, той е "чекиджия", "измамник", "за какъв се мисли", "никой не му е длъжен". Той с нещо ги ощетява, защото показва, че е възможно да правиш нещо по своя воля и срещу течението или поне да се опиташ, ако ще и тези "напъни" да са "безсмислени" и да водят до загуби. Пречупените не разбират, че промените и напредъкът в тяхното собствено материално положение, това на тяхната работническа класа, е постигнато заради хиляди и милиони "загубисти", бунтовници, "еретици", инакомислещи и стачници, които са били "мързеливи" и не са били съгласни да търпят повече.

Според "обществото", т.е. Господаря, Собственика; най-полезно за "обществото" - т.е. за Господаря - е робът му да изпълнява заповедите и по този начин да го обогатява и да поддържа трона му, като не се съревновава с него. Робството е по-полезно за "обществото" - за статуквото, за системата, за запазването на настоящето състояние на нещата - отколкото свободата, творчеството и прогресивното независимо мислене и дела, защото "обществото" и неговите ценности се моделират от властта и под ботуша именно на този определен тесен кръг от господари.

*
Малка част от китайците се замогват и получават привилегии, потъват в лъжите на рекламите и празния лукс, а техните по-състрадателни представители вярват в същите илюзии, че благодарение на трудолюбието на народа им един ден щяло да има за всички, че мизерията и робския труд на останалите щели да бъдат само "преходен период".
** Обедняването на Китай започва с колонизирането му от западноевропейски империалистически страни. През 1899 г. в Северен Китай избухва боксерското освободително въстание, сломено през 1901 г. от многодържавна коалиция: САЩ, Англия, Германия, Япония, Франция, Русия, Австро-Унгария и Италия***. Китай се тресе от революции и граждански войни, и през 30-те великата някогашна империя е толкова разбита и изнемощяла, че Япония я сгазва като картофена нива. След края на последната революция през 1949 г. комунистическата партия започва да строи държавата наново и да се опитва да възстановява позициите й на световната сцена, загубени по време на предшестващото капиталистическо колониално управление и хаос.
*** БАН, Енциклопедия А-Я, 1974 г.
7.2. Някои от този тип послушни ръмжащи кучета след това се издигат, стават "леки шефчета", управители, частично минават от другата страна на барикадата и "класовата борба" за тях приключва още преди да е започнала. Виж бележки 12 и 13 за кучетата и вълците.
7.3. Зная, че някои критици някога в бъдеще биха ме обвинили в обикновена графомания и самозванство, а заради самоанализа и препратките ми към Шопенхауер - в нарцисизъм или мегаломания. Не се съмнявам обаче, че у тези личности няма да гори творческата искра. Буквоядите и бездарниците мразят творците правопропорционално на творческото си безсилие.
7.4. Конкретен злобен упрек към автора: "Правиш неща за собствено удовлетворение, а се мислиш за будител!" Наливайки масло в огъня на горната точка бих отговорил, че критиката е зле осмислена. Първите български будители са били принудени да вършат същото. Когато монахът Паисий Хилендарски е писал "История славянобългарска" не е имало читатели за книгата му, нито някой му е ръкопляскал. "Простите орачи и копачи" не са можели да четат, а по-образованите българи са били гърчеещи се или погърчени търговци, които са се срамували от потеклото си. Чак 50-100 години по-късно историята се разпространява след усилията на други самоотвержени "самозвани будители", които са преписвали книгата "за собствено удовлетворение" - защото все още почти никой не е можел да чете. За какво ли са го правили като не е имало пазар за "стоката" им? Как един интересчист печалболюбител да го разбере? Явно е било за "лично удовлетворение", следователно първите народни будители са били "безполезни за обществото" на "спящите" и пасивни хора, те са се "самозадоволявали". Дали и кога зовът на будителите ще стигне до събратята им зависи и от това колко дълбоко спят слушателите и дали не са изпаднали в необратима кома. Виж препратката към 7.1. за разликата между гения и таланта според Шопенхауер, което бих обобщил така:
Геният изпреварва времето си, а талантът е само в крак с него. Талантът улавя вълната и духа на времето, стреми се да се хареса на съвременниците си, но си отива със следващата вълна и бива забравен. Геният не е разбиран и харесван, бива открит от другите със закъснение, но творчеството му остава и трае по-дълго. Истинското гениално творчество е "безполезно" - то е като изящно изкуство, не е създадено за печалба или за облагодетелстване, а за наслаждение на разума и сетивата, за разбиране, за пресъздаване и осъзнаване на действителността. Гениалността не е привилегия, а е пречка в практическия материален живот, защото е противоположна на практичността и е непохватна в защитаването на личните интереси на индивида. Талантливите и практичните, хитреците, тарикатите, интересчистите са субективни, те "успяват в живота", защото са приспособени за тази дейност, да осигуряват благоденствието и оцеляването на индивида, на себе си; гениите се мъчат и лутат в живота, но успяват и съществуват за по-дълго във и чрез творчеството си, в нагледа, в обективното (в смисъла на тези понятия, влаган от Шопенхауер).

8 Идеологическата чистота в американското кино

Известна на всички особеност на "Холивуд" и телевизионните продуцентски къщи в САЩ е, че преобладаващо те са собственост и се управляват от евреи, които ревностно пазят културата си и представят американското общество изкривено спрямо действителността. В САЩ живеят само
няколко милиона евреи, те са малцинство от например 1%, но в много от филмите актьорите в главните роли са евреи, сценаристите и режисьорите са евреи, празнуват еврейски празници и филмите имат разпознаваема пропагандна стилистика - плоски герои, лошите са алчни и "психопати" и отвличат децата и роднините на жертвите за пари; евреите винаги са добри, почтени и "спазват закона", а хората от други народности са престъпници.

Случаен пример - "Нито дума" (Don't Say a Word), 2001 г., в главните роли Майкъл Дъглас и Шон Бийн

Лекар психиатър - Нейтан (евреин) - с по-млада красива съпруга и малка дъщеря. Замесен е от престъпници, убийци и похитители на жена му и дъщеря му, да им помогне да извлече от паметта на някога похитено от тях момиче мястото на гроб, където предполагат че са били заровени скъпоценни камъни, в ковчега на бащата на момичето, който е убит от тях. Престъпниците от бандата са бели, афроамериканец "хакер" и бял "рокер".

В развръзката на филма добрият порядъчен евреин, вече спасил семейството си, държи на прицел главатаря на бандата - истеричен алчен социопат, който стиска в шепа голям скъпоценен камък. "Струваше ли си?" - пита Нейтан. Треперещ, "лошият" си признава: "Да!". Ни в клин, ни в ръкав, Добрият Нейтън задава още един въпрос - не бил разбрал какво е името на престъпника. Той отговаря: Патрик! (ирландец, католик)*

Непобедимият герой в "Мисията невъзможна" се казва "агент Итън" - Ethan, Етан, евреин. Защо не Джон, Джеймс [Бонд], Джак, Шон и т.н., или пък Джани, Джакомо, Роберто? Или Хосе, Луис, Вега? Или пък Ханс, Вилхелм, Фридрих? Грубо представено - с изключения и отклонения - правилото е следното: италианците по сценарий в "американското" кино са "мафиоти" или "бабаити". Латино-испаноговорящите - мексиканци, пуерториканци, кубинци и др. - са нискоквалифицирани работници, дребни престъпници или тарикати, наркопласьори или едри наркобосове. Чернокожите са шофьори, чистачи, обслужващ персонал, надрусват се с марихуана, играят баскетбол или са дребни гангстери - в последните 20 години се прокарват и африканци на висши постове - сигурно и тези гласоподаватели им трябват. Онези с англо-саксонски имена могат да заемат постове на полицаи и други. Германците са нацисти, изверги, похитители (като в "Умирай трудно"). Китайците владеят кунг-фу и т.н.

Стереотипизирането по народностен и расов признак е стандарт за Холивуд, в някои аспекти то отговаря на действителността и мнението на господстващите класи за дадения исторически период. То също възпитава у зрителите съответните предразсъдъци и помага те да се задържат.

В последните десетилетия минават от една крайност в друга - за да са политически коректни по новия начин, разпределят ролите: черен, бял, латино, азиатец. Този подход има и пазарна цел: продажба в съответни държави извън САЩ. В последните години в САЩ се наемат повече британски, австралийски и др. актьори - също метод за "купуване" на зрители от съответните страни.

Управляващата народност непрекъснато утвърждава господстващата си роля в "свободното" кино.

Я.Я.: В САЩ има и независимо кино, което не е толкова плоско като комерсиалното.
Р: Да, но онези филми не ги допускат масово в кината и почти никой не ги гледа, докато "комерсиалното" го прожектират в 5000 кина само в САЩ. Както се отбелязва по плакатите "Премиера: 5 откомври 2015 г. в кино близо до вас". С други думи: монопол.

Историята на американското кино е маркирано от периодите на промени в "политически приемливото" за показване - така както всяко кино. Не само Ленин е знаел, че "киното е най-важното изкуство".

Дълги десетилетия чернокожите "афроамериканци" са типични карикатурни образи, а и до днес често са рисувани като шофьори, чистачи, готвачи и пр. Например детският филм на "Дисни" "Песен за юга" от 1946 г. дори по тогавашните стандарти в сегрегирания расистки САЩ е бил критикуван като прекалено расистки и по-късно цензуриран и неразпространяван на видеокасети. С единични изключения ("Познай кой ще дойде на вечеря"), чернокожи актьори започват да се издигат в телевизионни сериали и киното слабо през 70-те, а в масовото кино чак през 80-те като в началото са комици като Еди Мърфи. През 80-те се снима известната сапунена опера "Шоуто на Козби", в която е представено образовано афроамериканско семейство от средната класа, после се появява "Свежият принц от Бел Еър". През 1998 г. е избран "първият афроамериканец" президент в киното - в апокалиптичния "Смъртоносно влияние" (Deep Impact).

В "Белязания" с Ал Пачино (1983) се представя възходът на кубински имигрант, който става наркобарон. В края на филма се отбелязва, че в САЩ живеят много почтени кубинци. В по-късните филми обаче няма оправдателни бележки: посланикът на ЮАР е мафиот ("Смъртоносно оръжие 2", 1989), руснаците са убийци, либийците и палестинците са терористи и т.н.
* За народопсихологията и нравите на ирландците през мизерния и адски за тях 19-тия век под английското капиталистическо робство виж "Капиталът", т.1. - здраво семейство и стремеж към просвета.

9Митовете за "равни права" и "равни възможности" при капитализма

Наивни либертарианци изтъкват "утопичността" на борбата за справедливост и равни възможности като я фалшифицират. Объркват понятията "справедливост" с "равно заплащане". Марксистите отхвърлят "уравнителния комунизъм", "грубата уравниловка" и отчитат различната квалификация и производителност в сметките на заплащането чрез максимата "на всекиго според труда".

Капиталистите, по-скоро едрите печалбатели, печалбари, "буржоа" са онези, които крещящо не отчитат разликата в квалификацията, онези които извличат грамадни печалби от служителите си в отрасли с голяма принадена стойност. Един костюмиран професионален седяч на президентски стол в офиса обикновено не е 10, 100 или 1000 пъти по-квалифициран от своите служители, инженери, програмисти, проектанти и пр. и не е ръководител, защото е по-квалифициран в работата и в производството. "Работа" се подменя с "печалба", познаване на правилните хора, служба на интересите им, "работа с хора" - виж по-долу, понякога поемане на риск - т.е. хазарт. Хазартността на "успеха" при капитализма се рисува в обсебването от лотарии и маржът на печалба в комарджийската индустрия.
* Печалбите, които се раздават в телевизионните предавания на "националните" лотарии са смехотворно ниски. Вероятно хонорарите на водещите са по-високи, отколкото печалбите за "късметлиите", които са изтеглени от стотици хиляди или милион фиша - понякога по 500-700 лв.

Печалбата естествено не зависи единствено от самата дейност или произведение, а и от извъникономически предпоставки, условия, връзки, разпространение, насилие, монополно положение и пр., които също са части от "късмета".

Един от идеолозите на френската буржоазна революция Жан-Жак Русо отстоява не пълно равенство, а по-малко неравенство и борба с крайната бедност, защото наистина хората са различни, имат различни способности и наклонности и т.н.
Я.Я. също заявява: нека богаташите си имат луксозните коли, яхти, като искат да работят и седем дни в седмицата по 14 часа. Те обаче нямат право да принуждават другите да блъскат по 8 или по 10 часа на ден и в същото време да ги оставят в положение да са постоянно зависими и безимотни, заети с трупането на чуждата печалба и чужд лукс. Ако всяко семейство си има кола, например прилично ново семейно "Волво"; приемливо жилище, образование, здравеопазване и може да живее спокойно и без непрестанен страх от недоимък, уволнение, болести, престъпност и т.н. както живеят народите в скандинавските общества, тогава хората няма да се интересуват и да завиждат на "звездите" и богаташите, че карат "Бентли" или "Мерцедес" Ес класа. Има изследвания затова, че по-голямото равенство води до намаляване на престъпността, самоубийствата и др.

Я.Я: Нека се возят на луксозните си коли - предпочитам да нямам кола и да карам колело, но да живея по-добре и по-спокойно. А сега какво? Трепеш се 40 години в мизерия. Работници, които вършат най-тежката, най-черна работа, са унизени от собствениците си с ниска заплата, принудени са да се обличат в отличителни работни дрехи като затворници, да стават за работа в нечовешки часове, на практика са лишени от определени граждански права. Когато се пенсионират - ако доживеят и ако съберат трудов стаж - здравето им е разбито от работа, нищо не са спечелил или спестили, цял живот са ги тормозили, болни и стари са, и за десерт получават наказателна най-ниска пенсия от 150-200 или ако ще 300 лв, с която не могат да си платят дори и лекарствата и тока през зимата.

Я.Я: Младите виждат перспективата, затова на много от тях не им се работи в тази държава. Те не са мързеливи, а не искат да ги унижават за нищо.

Р: Марксистките и немарксистки леви, "справедливистки" и човешки автори отдавна са установили, че в общество, където парите на практика определят голяма част или почти всичко от това какво може да правиш в обществения и в частния живот, няма и не може да има "равни права" или "свободи" в юридически смисъл между лица с крещящо голямо несъответствие в имотното състояние. Както във фалшивите комунистически общества не се ражда "новият човек" , така и "равните права" са правна фантазия в "свободните демократични" общества. Не е вярно, че работникът, който подписва трудов договор и е на ръба на оцеляването, е на равна нога с "работодателя" особено в случаите на средни и големи корпорации. Работникът се "продава" за да оцелява и да изхранва семейството си, а собственикът работи за забогатяване, за увеличение на неравенството, придобиването на все повече права за сметка на служителя - наемен "роб".

Дребните производители с незначителен капитал и в отрасли с ниска принадена стойност са в по-рисково положение. Те естествено са "по-равни" в опасността да фалират и са само малко по-свободни от работниците, като могат да бъдат дори и по-заробени заради заеми, забавени плащания от контрагенти и административни брадви, висящи над шиите им.

Икономическото неравенство в по-едрия бизнес обаче върви с правово неравенство.

Да, в някои случаи има правосъдие, но лошите комунистически режими също са се водили правови държави с конституция, наказателен кодекс, съд и пр. Във всеки случай правата на един "обикновен човек" не могат да са равни с правата на милионер, депутат, министър, "звезда", полицай, "партиен секретар" и т.н.

Един пенсионер със 150-200 лв пенсия, който цял живот е работил за държавата и обществото, на практика е почти напълно лишен от елементарни човешки права като да се храни здравословно и разнообразно, да пътува, да отиде на почивка, да носи нови дрехи, да се отоплява достатъчно през зимата и т.н. Лишени от право да притежават или карат автомобил - дори и 20-годишен - са още по-голям брой пенсионери и работещи бедни. За разлика от собствениците на фирми, работниците са лишени от право на печалба. И т.н.

Сентенцията: "За милиони - няма закони. За кокошка - няма прошка." работи по приятелско-роднинска и паралийска връзка - богатите и влиятелни хора са близки с други богати и влиятелни хора. И обикновено гарван гарвану око не вади.

По подобен начин егоистични наивници лъжат, че всеки има право на свободна инициатива, има шанс "ако е способен" и т.н. Да, има шанс - но нищожен, ограничен и за свръх малък брой късметлии, защото капитализмът е строй на късмета. Чуйте само участниците в българската "Детска Евровизия" и певческите им способности - на 10-15-годишни деца. Чуйте млади певци по всякакви конкурси, школи и пр. Малцина от спечелилите телевизионни конкурси "за таланти" постигнаха съществен търговски успех, въпреки рекламата и популяризация чрез телевизията, а тези след тях в класирането направо затънаха - къде са? Къде пеят?

Има стотици, може би 1000 или хиляди добри певци и музиканти само в България, не по-лоши от "звезди" и тем подобни. Съвсем малък дял от тях обаче имат шанс, повечето са обречени на поговорката "музикант къща не храни", защото способностите не са определящи за успеха в тази "справедлива" система, даваща "равни възможности за развитие".

10Обратното на "комунизъм" е "индивидуализъм" и "егоизъм", а не "демокрация"

Дано нашите "демократични демагози" научат или си припомнят българския и международния език. Комунизмът като идеология идва от въстание срещу безграничния егоизъм, алчност и незачитане на останалите от страна на "господарите" самодръжци - абсолютни монарси, "крале слънца", превзети ошопарени лордове с празни цилиндри и празни глави и т.н.

Крайният "колективизъм" се е изродил като реакция срещу крайния "индивидуализъм".

Могат да се разграничат два вида "индивидуализъм" и "колективизъм". Единият представлява неприкосновеност и свобода на личността, интересите, мислите, предпочитанията, независимост, критично мислене, уважение от страна на другите и обществото и т.н. Този индивидуализъм е градивен и полезен. От този индивидуализъм и воля за свобода и независимост на личността всъщност тръгва лявата мисъл, а не от желание за тоталитаризъм и насилствен колективизъм.

Градивният "колективизъм" е "братството" между хората, което днес е толкова популярно в обявите за работа в сектора на ИТ, информационни технологии, програмисти, уеб дизайнери: да си "отборен играч" - "team player", - да имаш "умения за работа в екип" и т.н.

Корпорациите изискват от сътрудниците си да бъдат "комунисти" в рамките на фирмата, отдела, екипа.

Градивен е също колективизмът, разпространяван в сайтове за споделяне на образователни клипове и форуми за взаимопомощ - технически, за програмисти, уроци и т.н. Друг, ако не чисто градивен, то не "зъл" колективизъм е рекламиран от социалните мрежи и всякакви сайтове за взаимопомощ и стоки за групова употреба: "Споделяй!", "Сподели с приятели". Я.Я. споделя за статия в немско издание, в което се разглежда явлението капиталистическите собственици да използват комунистически лозунги като стока и да ги продават.

"Предай нататък!", "Да помогнем на...", "Да изчистим България заедно!" и т.н. също са форми на "колективизъм", близък на "комунизъм" в смисъл - не егоизъм, а за общото благо, да вършиш нещо не за лична изгода и то без да си принуден.

Другият вид индивидуализъм е онзи егоизъм, при който "свободата" на личността и на нейните интереси върви с грубо отнемане и потъпкване на чуждата свобода и на чуждите интереси. Тук вече здравословният и градивен "индивидуализъм" и "егоизъм" преминават в грабителство, неуважение, експлоатация, потисничество, насилие към чуждата личност - "грабителствизъм", "обирджизъм", потисничизъм и... самозабравизъм.

В социалистическата литература, поне в книгите, когато се говори за международно право се застъпва принципът за взаимност, за взаимно изгодни условия на договори - виж например "Пет принципа за мирно съвместно съществуване". Тези принципи по правило не се спазват от "свободните" "демократични" империалистически == грубо егоистични, индивидуалистични държави.

Егоизмът е стълб в природата на империите, оправдание на завладяването и поробването на другите. Ако Държавата уважаваше чуждите права и свободи, нямаше да има 1000 бази по целия свят, нямаше да работи по договори на тъмно (ТТИП) и т.н.

Сърцевината на политикономическите принципи на капитализма и империализма е именно в това да не уважаваш другия, твоя "роб", да го използваш, да го изпързаляш, да го излъжеш - ако можеш; да извлечеш максимална полза, да изхвърлиш противниците си от бизнеса и т.н. В същото време идеолозите на тези принципи отстояват, че борбата между тези грубоегоистични интереси водят до "всеобщо благо", което идва тогава, когато единият наистина печели, но другият фалира, работниците му са изхвърлени на улицата заедно със семействата и децата им и т.н.

11"Загниващият капитализъм" - доказателство за несъстоятелността на Маркс и Ленин

Ленин определя империализма - икономическата фаза от последните стотина години - като "загниващ капитализъм". Да, но виждаме, че той не загнивал, а процъфтявал, следователно писанията на Маркс и Ленин - които се предполага, че критикът не е чел - са брътвежи, налудничави, неотговарящи на действителността.

Защо "загниващият капитализъм" не рухна?

1. Той не рухна, само премина през две световни войни, след тях много граждански войни, катаклизми, хунти, световни кризи и пр. "Процъфтява" - друг път.

2. Мозъкът на "октопода" се приспособява - капитализъм не е в чиста форма. Първо се въвеждат "социални придобивки", после анти-тръстови и анти-монополни закони след осъждането на картела на Рокфелер "Стандард Ойл". Те не винаги се спазват, но това принуждава играчите да са поне по двама.

3. Капитализмът се превърна в държавномонополистичен капитализъм (Англия, САЩ), смесена икономика, социална държава, "народен капитализъм" и т.н. около и след Втората световна война

4. Капиталистите - политици, едри собственици, натегачи, катерачи - владеят медиите и идеологията. Те възпитават и промиват мозъците на децата, че светът не може да бъде по-добър или друг и проповядват кои са "най-хубавите ценности", как "за всички обикновени хора най-голямата ценност били парите". Съществуват отделни свободни медии и личности, но те са слаби и нямат покритието на водещите.

Обикновените хора са измамвани, че парите са "най-важното", защото са поставени в условия при които парите не им достигат за основни жизнени нужди. Под "пари" всъщност те разбират незначителни суми, с които биха доволни и честити, но дори и толкова им е трудно да спечелят. Ако можеха да се отърсят от битовите тегоби и имаха възможност свободно да мислят, творят и живеят, "парите" като цел щяха да загубят тази им измислена стойност.

Могъщият свиреп капитализъм като обществено-икономическа система е жив, но неговият най-силен лидер - САЩ - е в състояние, в което средната класа изчезва, разделението между бедни и богати се приближава към двоичност, а населението затъва все повече в дългове. Анализатори твърдят, че икономиката на САЩ се превръща все повече в икономика на държава от Третия свят*. Я.Я. коментира, че стоплянето на отношенията на САЩ с Куба са показател за дъното, което американците са ударили - те имат нужда дори и от стотинките, които ще успеят да изсмучат от тази малка бедна страна; най-много да я превърнат отново в хазартен бардак за богаташи и престъпници, както е сторил Батиста преди Кастро да я освободи от него през 50-те години. Наскоро били пуснали първия американски мобилен оператор, който предлагал услуги на невероятната цена от $3 на минута - при кубинските доходи вероятно само Фидел Кастро ще се обажда на брат си по празниците.

Познатото правило за уедряването на предприята и намаляване на броя на собствениците, водещо до олигопол и монопол унищожава частната инициатива и по-малките фирми. Отдавна не важи правилото, че ако се прехранваш с нискоквалифициран труд, значи нямаш образование. С.К, 25-30 г.: "От хората, които познавам, те или работят Ай Ти, или си мразят работата" - повечето са от втория тип. Работниците, пенсионерите, бедните и почти всички дори висококвалифицирани хора нямат действително право на "частна инициатива" - освен ако, в общия случай, едни чичковци, наречени "ангели инвеститори" и тем подобни не благоволят, или пък не спечелят "финансиране от тълпата" (crowd funding), което е равносилно на уцелване на петица или шестица от тотото. Последното също е една от малкото възможности, в които човек от "простолюдието" получава "право" за действителна "частна инициатива".

Възможността за въздействие отдолу-нагоре при демокрация от страна на работниците, служителите и народите са стачките, бойкотите и профсъюзите. Корпорациите и техните връзкари (лобисти) се стремят да заглушават и потушават борбите на профсъюзите в развитите капиталистически страни като САЩ като в някои отрасли забранява членуването или го прави практически невъзможно със заплаха от уволнение. Държавата се стреми да ограничи работниците като прави противозаконни определени стачни действия**.

5. Марксистът-ревизионист Кауцки говори за т.нар. "ултраимпериализъм", "свръхимпериализъм", който се случи след Втората световна война.

Ултраимпериализъм = САЩ + ЕС

"...прекратяване на политиката на конкурентна борба между капиталистическите страни и заменянето й с политика на съвместна експлоатация на света от международния финансов капитал чрез един световен "свръхтръст". През Първата световна война разновидност на "у." е лозунгът за "Европейски съединение щати", а след Втората - планът за създаване на световно обединение на капиталистическите държави. Теорията на у. прикрива дълбоките противоречия на империализма и създава илюзията за възможен постоянен мир при капитализма."5

*
"България и САЩ не разпределят справедливо доходите си", септември 30, 2015
** В някои случаи има право - за да предпази обществото от безредици и хаос.

12Диваците са свободолюбиви, "цивилизованите" са роболюбиви

Човешките същества в диво състояние са свободолюбиви и ценят независимостта си много повече от дресираните и опитомени от малки "цивилизовани екземпляри". Шопенхауер отбелязва, че повечето хора предпочитат лукса пред свободното време - към средата на 19-ти век, в познатия му свят в Западна и южна Европа, - но това се получава с помощта на обучението и давания пример. Философът отстоява, че в диво състояние човек е страшен звяр, опитомен от културата и държавата.

У всеки има индивидуални генетични различия, склонност към послушание, подчинителност, покорство, склонност да се приема и оправдава несправедливост, неправда; податливост на внушения и приемане на чужди ценности; степен на податливост към стадния инстинкт, психологията на тълпата и сляп колективизъм и пр.

Хората, както приматите и маймуните, са склонни да подражават на ролеви модели, дадени от "екземпляри" с високо положение в обществото. Ръководителите - върховните владетели и/или техните царедворци, "знаменитости", "депутати", "министри" - през повечето епохи са по правило суетни, тщеславни, алчни, самодоволни, кръвожадни, самовлюбени и т.н. Или може би те стават такива след като се нахранят с власт, като виждат че другите им се подчиняват безпрекословно, кланят им се и се подмазват т.н. Същият принцип е онзи за разглезените деца, които се качват на главата на възпитателя си, ако той изпълнява всичките им прищевки*.

Височайшите се отдалечават и отчуждават от общуването с човешките същества на равни начала, което изражда поведението и ценностите им.
* Шопенхауер говори за подобна опасност в "Афоризми за житейска мъдрост", но само когато става въпрос за приятелските отношения - относно нуждата да се пази известна дистанция. Той обаче не прави връзката с възпитанието на надменните кралски особи.

Според Жан-Жак Русо диваците в примитивни общества в състояние по-близко до "естественото" са "благородни". Разслоението на господари и роби и голямата разлика между "долу и горе", богати и бедни озлобява и прави хората "лоши".

Във всеки случай много от водачите и издигналият се "елит" достигат уродливи форми на човешки същества спрямо първоначалното диво, детско, игриво състояние отпреди да се вплетат в стълбиците на властта, подчиняването на другите и господарството. Или както гласи простонародният израз: "властта развращава". Я.Я: "Властта е наркотик".
Ницше: "Воля за власт" е заглавието на основното му произведение, според което всеки порив в природата е проява на волята за повече власт.

13Вълците са демократични, а кучетата - тиранични

Разумир, бр.1, "Какво му трябва на човек? Играеш ли по правилата ще загубиш играта", 5/2014

Хората се „окучават“, опитомяват подобно на процеса по който хората са опитомили вълците и са ги довели до кучешката им форма.

В изследване на австрийския Център за изучаване на вълците от септември 2014 г, се съобщава за опити, които подкрепят донякъде очевидните обобщения в излязлата по-рано същата година мултиграфия на Разумир "Какво му трябва на човек?"

Кучето не е "най-добър приятел", а е най-послушен роб на човека. Кучетата могат да са или покорни роби, или авторитарни тирани. Стопаните се радват на притежанието на роба, а не на "приятелството" му.

В опитите на изследователите кучето водач на глутница винаги се хранело само, а кучетата с по-нисък ранг "дори не смеели да припарят до него"; от друга страна, вълкът водач на глутница споделял храната си с по-нископоставените вълци.

Когато трябвало да решат накъде да поемат, вълците дълго се "съвещавали" помежду си и "увещавали несъгласните", преди да тръгнат в една или друга посока. При кучетата главатарят на кучетата реагирал агресивно на опитите на другите кучета да направят нещо на своя глава. Малките кученца, кутретата, били еднакво любопитни и игриви като вълчетата, но с течение на времето кучетата ставали по-зависими от стопаните си.

Повечето човешки общества се ръководят от помияри, които възпитават други помияри да им служат и им ръмжат, ако поискат да направят нещо на своя глава. Чрез възпитанието, образованието, държавните идеологии, рекламните идеологии на консуматорското общество хората се опитомяват и дресират и се правят да бъдат все по-зависими от техните "стопани".

Затова бившите сталинисти веднага са се писали "антисталинисти"**. Те по начало не са били сталинисти, били са помияри, интересчии, службогонци, слуги, кариеристи, които са лижели задника на господаря си, за да се издигнат и един ден евентуално да заемат мястото му. Те не са се бунтували срещу него, не са се организирали да прекратят жестокостта и авторитаризма му. Служили са на мръсника, за да се облагодетелстват и затова са не не по-малко отговорни за неговите престъпления, колкото и самият той.

Същото важи за всякакви сталиноподобни водачи и техните глутници с въртящи опашки песове. Александър Стамболийски пише за българските "демократи", членовете на демократическата партия. Те се представяли за заклети републиканци и предани защитници на Конституцията, а на другия ден се превръщали в послушни псета на княз Фердинанд като му помагали да я нарушава и да се самопровъзгласи за цар. "Демократите" участвали в силите и "блоковете", които по-късно са свалили и убили самоотвержения великан на българското народовластие, на истинската демокрация.

Човек за човека не е вълк, а куче. Така го дресират помиярите, които управляват. Вълците са демократични същества - справедливи, открити. Ако на най-послушните и слугински политици се удаде възможност, те могат да станат и най-жестоките убийци и тирани.

* По, и цитати от "24 часа", Вълците са демократични, кучетата - авторитарни, делфините имат имена, 02.09.2014 15:13; 24 часа;
** "Между редовете", Ал Йорданов прави списък с путинисти, септември 29, 2015
*** Хубава художествена илюстрация и за 12, и за 13 е романът "Прекрасният нов свят" на О. Хъксли.

14Александър Стамболийски - избрани произведения, БЗНС 1979 г.

Редактори и съставители: проф. Ненчо Димов, ст.н.с. Йордан Зарчев, Богомил Вълов
Подчертаване: Р.

Независимостта

Александър Стамболийски за "Независимостта" на България и личния режим на Фердинанд Празнуваната днес "независимост" на България, провъзгласена през 1908 г., всъщност е била независимост на владетел диктатор и не е била посрещната еднозначно в своето време. Самообявяването на княза за цар е било нарушение на Конституцията, довело е до неуправляемо увеличаване на правомощията му. С подкрепата на демократическата и други партии - чрез промени в Конституцията - му е дадена възможност да подписва тайни договори, без съгласуване с Народното събрание. В резултат на "еманципацията" му България е изпратена във военен ад и международна изолация.

Реч от 20.10.1910 г. през НС във връзка тронното слово и политиката на правителството на Ал. Малинов, с.288 - : "демократическото правителство [на партия с такова име], изнемогващо под тежестта на собствените си престъпления, е станало плячка в ръцете на дворцовите кръгове ... даде възможност на княз Фердинанда да повика друго правителство, което да подложи страната на нов тягостен котериен [користен, корумпиран] режим ...

Реч от 14.01.1911 г., с.298 - : "[за] да имаме развит капитализъм, трябва да имаме закрепнали фабрики, трябва да имаме закрепнала индустрия, която да няма нужда от помощта на държавата, закрепена на своите крака, а работниците вече да бъдат подложени на известна експлоатация, да създават принадена стойност. Принадена стойност у нас няма. У нас индустриалците знаете как се крепят. Благодарение на държавата, че им е отворила път на широки привилегии, такива фабрики едвам сега се зараждат и повечето, най-опитните от нашите работници са от чужбина. ... не всички, които си изкарват прехраната чрез труд са чисти пролетарии, те са повечето дребни собственици; например работниците в кибритената фабрика са дребни собственици селяни.

чл.17 - правото на държавния глава да сключва тайни договори. Старият чл. 17 гласи така: "Князът е представител на княжеството във всичките му сношения с иностранните държави. От негово име и пълномощие на Народното събрание се свързват с правителствата на съседните държави особени сговори за работи по управлението на княжеството, за което се изисква участието и съдействието на тия правителства." Новият член е изменен ... "Царят е представител на царството във всичките му сношения с иностранните държави и ги съобщава на Народното събрание, щом интересите и сигурността на държавата го допущат. Обаче търговските договори, както и всички други, които налагат разходи на държават или съдържат изменение на съюествуващите закони, или засягат публичните граждански права на българските поданици, получават сила само след приемането им от Народното събрание.". ... Ние вече даваме права, ние вече узаконяваме, ние вече създаваме условия за съществуването на така наречения личен режим. ... Ако ние оставим това положение, аз съм убеден, че България ще бъде подложена на опасни сътресения, че България ще има участта на Сърбия през управлението на покойния Милан. Да. Това обстоятелство ме кара, вън от другите, да моля комисията, която преглежда законопроекта, да изхвърли това положение.
Когато се извършиха кръвопролитията в Русе, мнозина се питаха: какво ли впечатление ще произведе тая кървава баня на княза? Някои столични вестници побързаха да съобщят, че това събитие произвело добро впечатление в душата на обитателя на българския дворец. Ние не допущаме, че коронованите глави, като хора с чувства и сърца, с каквото и извратено възпитание да са, не ще се трогнат, когато чуят, че са станали по един безподобен варварски начин няколко души невинни жертви ... Преди всичко трябва от всекиго да се разбере, че най-мощната опора коронованите глави търсят и намират в армията, а особено във военната бюрокрация, офицерството. Тъй е навсякъде, тъй е и у нас. Това и сам държавният глава не един път е декларирал. Чудно ли е тогава, че коронованите глави се възхищават, когато виждат обичната си опора милитаризмът, да дава примери, че в случай на нужда той е готов да посегне най-варварски и върху гражданите на страната, в която той обитава. .. не може той да не се радва, когато вижда, че армията му изпълнява вярно и точно дадената си клетва даже и тогава, когато въпросът се отнася до ония, които са родили, отхранили и хранят тая армия. ...

"Земеделско знаме", бр. 31, 17 март 1910 г. Подпис: СТАМБОЛ

Бележки от редакторите и съставители проф. Ненчо Димов, ст.н.с. Йордан Зарчев, Богомил Вълов:

50. През февруари 1910 г. в Русе българин се оженва за туркинче без съгласието на родителите й. Обхванати от верски фанатизъм, турците в града нападат сватбарите-българи, търсейки саморазправа. В този инцидент по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи М. Такев се намесва и полицията, а по-късно - и войската, които стрелят по мирните граждани. Падат 20 убити и над 70 са ранени.

6. ...борбите на трудещите се против десятъка. По инициатива на земеделските дружби, на учители-социалисти и на самите селяни започнали да се организират протестни митинги по селата и градовете в цялата страна. На 6/2/1900 г. в с. Тръстеник, Русенско, избухнал селски бунт срещу опита на полицията да смени кмета на селото. Бунтът бил потушен от изпратените от правителството войскови части. Паднали убити и ранени, а много селяни били арестувани и изтезавани из полицейските участъци. На 5-ти март с.г. във Варна бил свикан окръжен митинг. И срещу него правителството изпратило войска, която със стрелба разпръснала масите.

Най-големи вълнения на селските маси станали през май в добруджанските села Шабла, Дуранкулак, Караманли, Калайжи дере и др. В тези села селяните отказали да подадат исканите от правителството декларации за облагането им с десятък. Спонтанният бунт на селяните в Дуранкулак бил жестоко потушен от кавалерийски части. Били убити 96 и ранени 800 души. След потушаване на бунтовете властта извършила масови арести и засилила терора срещу протестното земеделско движение в цялата страна. Мнозина от участниците във вълненията успяли да емигрират в Румъния.

Александър Стамболийски14

Кои са нашите съображения ... да извикаме: "Долу царската титла!" ... Царската титла е прищявка на двореца. Вие идете днес да задоволите тая прищявка, а не да задоволите някаква назряла нужда. Трябва да признаете още, че царската титла е отживяла времето си. Тя е погребана за демократична България, тя е погребана заедно с недостойните си някога носители, които с нея заедно погребаха България под турско иго. ... царската титла не се е прикачила само за салтанат ... за задоволяване на един каприз на двореца ... Тя ще послужи като мост за по-нататъшни завоевания. ... Вие знаете, че държавният глава на 2 август 1887 г. е положил клетва, че ще пази Конституцията, а на 22 септември 1908 г. той я потъпка. Той се съгласи, той се солидаризира с тогавашните министри и правителство да я потъпче. На друго място, в други държави, където народното съзнание е малко по-другояче, за такова монарше клетвопрестъпление друго наказание се налага: или убиване, или изпъждане. Ние това не ви съветваме да направите, защото аслъ не можете го направи.

Вие все пак трябва да наложите известно наказание. Интересите на българското народовластие, интересите на България изискват да наложите наказание на онези, които са нарушили основния закон ... да отхвърлите царската титла. ...

Ако нашият държавен глава не се помири с тая титла ... и ако той не ще, тогава ще извикаме по необходимост: "Да живее републиката!" И тогава Европа ще има на запад една малка република, на изток ще има друга и в средата голямата република Франция. Нататък върви светът, не си кривете душата, и България там ще върви.

Реч във Великото народно събрание във връзка със законопроекта за изменение на Конституцията, 25 юни 1911 г.
...

В своята борба вие проявявате ултрареакционни и кастови схващания за правото на власт. Вие не се посвенихте да кажете, че селянинът не заслужавал да управлява, че той трябвало да си гледа оралото, че той е простак, че той е смет, че той трябва да отиде на фронта, да отиде в своя дом да гледа семейството си, а интелигенцията, призваната от господа каста, да управлява. Това е толкова вярно, колкото ако аз извикам тук, че нашата сила е в градското население. Откога започнахте да ни пъдите? От момента, когато поехме властта ... те казаха: не, вървете си, не искаме да ви търпим на власт и обявиха, че ще се борят на всяка цена да ни свалят. Нарекоха ни "измет", нарекоха ни "простаци". Блоковите партии, господа, през целия си живот, са тъпкали Конституцията. Това е факт. И най-после, когато народът ги изгони из властта, блокираха се пак с единствената цел да я тъпчат, и то тогаз, когато са още в опозиция.

За "демократите", реч от 27/10/1922 г. Сравни мнението на нашенските "демократи" с онова на Уолтър Липман в САЩ през същия период.

Наложеният ни мир

Че както впрегнатите във властта Фердинандови партии (радослависти, стамболовисти и тончевисти) през време на войната, така и отпрегнатите му партии (демократи, народняци, цанковисти и десни радикали), така най-после и отново впрегнатите във войната демократи и радикали - се появиха като най-безсрамни и безхарактерни лъжци в очите на съглашенските държавници. ... В чужбина омразата е по-голяма спрямо демократи, народняци, цанковисти и радикали, отколкото към либералните партии. ... Демократите създадоха в ръцете на Фердинанд инструмента, с който се изработваше кървавата за българския народ верига; ...

Най-тежкото наказание над България

Ала най-ужасната и болезнена тежест за България беше свирепата омраза на целия културен свят към българския народ. За престъпленията на неговия цар и на неговите глупави и безхарактерни държавници, кукли в ръцете на този лош и капризен цар, бе наказан и намразен българският народ! ... Тъкмо тая омраза й попречи тя да освободи бързо заложените от демократи и радикали [радикалдемократи] пленници в Гърция и Сърбия. Омразата в света беше толкоз голяма, че България беше застрашена всеки момент от ново сдружено нападение и разграбване.

Предателство

Изобщо през царуването на Фердинанд и през управлението на старите партии може да се тегли следното заключение: колкото по-героичен беше българският народ на бойните полета, толкоз по-глупава се явяваше външната политика на Фердинанд и партиите. Българските държавници, може би защото бяха кукли в ръцете на капризния Фердинанд, не можеха да проявят нито ум, нито характер. Светът у нас, па и в чужбина още не знае до каква степен е достигнала дързостта на Фердинанд да убие всичката свобода и самостоятелност у държавните ни мъже, негови сътрудници. Тоя свят просто ще бъде поразен, когато се разкрие цялата картина на положението, т.е. когато се узнае, че цар Фердинанд е подгонвал и биел с бастуна си в момент на гняв шефовете на разните партии; че той ги е плюел и псувал, без те да му оказват съпротивление или сръдня; че видни политици и професори са принуждавани да му целуват ръка, преди да се доближат, и т.н. ... Но не бива за падението на нашите държавници и политически мъже да се вини само Фердинанд. В тях имаше една робска черта, която най-много способстваше да се погубят, тя бе: раболепието, продажността и предателството.

Доклад до българския народ за стодневната ми обиколка в чужбина, 2/1921 г.

Най-потребното за балканските народи

... Тогаз, когато народите бяха управлявани като стада от всевластни крале и царе и от интелигентни малцинства, наречени олигархии или политически котерии - не можеше и да се мисли даже за премахване или ограничаване на войните; ...

"Земеделско знаме", бр. 50, 7/7/1921

Обвинителен акт

... по политическите престъпления, по гешефтите, с разни предприятия, по аферата с гнилите вагони, десятъчните хамбари, по безразборното назначение на шпиони и т.н. ...

"Земеделско знаме", бр. 5, 25/11/1902
Подчертаване: Р.

Злорадна усмивка

... Опозицията си послужи с любезности, със съчувствие, коткане, залагайки примамките си пред избягващия лов, а правителството употреби заплашването, гонението, пропъждането, затвора, побоищата, че най-после стражарската сабля и войнишкия куршум. Премеждието беше голямо, борбата беше грозна и отчаяна. ...

"Земеделско знаме", бр. 2, 4/10/1902

Животът кипи

... "Революция, бунт, размирие, реакция, демагогия, царвуланско нашествие, монголско движение, земеделска сган, противодържавно, противозаконно, противодинастическо движение!" Така се провикват калпаклиите и капитановски паши, водителите на българските черкезки службогонски тайфи; така припяват корановедските столични газетари; така пригласят и някои буквоедци български ходжи, назовани народни учители; така скимтят и "чистокръвните" български селки кърсердари, назовани по български "лихвари, "партизани", "селски кожодери". Ръмжи, негодува, протестира и роптае всичко, що е заболо хобот в народния организъм. Така е било и при освободителната от политическото ни робство борба.

Не се плашете, нови мракобесници! Това не е революция. Не е война. Тук няма хладно оръжие, няма нито глави да се секат, нито кръв да се лее. Това е едно чисто народно, чисто демократическо възраждане. Това е пробуждането на онзи български народ, ... Едвам днес, след трийсет години, той почувствува новия си живот ... Земеделските дружби, това не са бунтовнически чети, това са чисто демократически гнезда; Земеделският съюз, това не е главорезна организация, ...

"Земеделско знаме", бр. 38, 26/3/1908

Борбата против монархизма

(...)

За по-бързото пробуждане на народите идели на помощ просветата, от една страна, и мизерията - от друга. Колкото и недостатъчна да е била просветата за широките народни маси, особено пък за угнетените, все пак нейните лъчи са успявали да се промъкнат на непроницаемия мрак, за да будят съзнанието у отделните личности. Историята ни сочи имената на редица борци, излезли из най-угнетените народни слоеве. Тия личности-великани са ставали носители на съзнание и просвета у себеподобните по положение, и в края на краищата, като резултат от тази им деятелност, явява се едно брожение, едно негодувание против самовластието на монарха и един силен стремеж към просвета и свобода.

Проповедите за ограничаване правата на монарха са имали винаги бързо успехи - по-бързи даже, отколкото самите проповедници са мислели - защото е имало твърде благоприятни условия за това. Изтребителните войни, водени повечето пъти безцелно, заслепителният блясък, дивният разкош, всевъзможните салтанати и тържества, устройвани от монарха и неговите приближени - всичко това е създавало грамадни разходи на държавата. Последствията от това - увеличаване данъчния товар на народа, отнемане на най-необходимото му, за да живее, както и незаинтересоваността на монарха към нескончаемите страдания народни, а напротив - тяхното увеличаване, - са подклаждали огъня на недоволството и омразата към монарха. И тая именно мизерия е карала народите с увлечение да подемат борбата против самовластието на монарха, който в техните очи ясно се е рисувал като източник на страданията.

Земеделски народен календар, година 5., 1912 г.

Неразумното партизанство е гибелно за земеделеца

... Днес властта, може да се каже, е станала идеал на нашите политикани. Всякой тича да се подслони под свода на която и да е съществующа фракция, за да се докопа по-лесно до това неизчерпаемо Крезово богатство. ... Нима е неизбежно нужно рецептата на нашата обществена деятелност да се предписва от програмата на една политическа партия? Могат ли елементите на известна партия да ни гарантират съблюдаването на етическите принципи в постъпките си? Нима догматизмът стои по-високо от критическата мислителност?

Любопитно е да видим дали тези господа действително поставят властта за цел користолюбива, или пък се борят под давлението на някакви социални, някакви человеколюбиви стремления. Времето прочие доказа за какъв идеал са се борили и борят нашите политически партии. ...

"Земеделска защита", бр. 25, 1 май 1900 г.

Какво кара земеделците да се сдружават?

... Вземете данъчната система, данъчните закони например: когато един чиновник, който получава чист доход 3-4 - 10-15 хиляди лева годишно, един търговец, лихварин, индустриалец и пр., който борави с 20-30-50 хиляди лева ежегодно, плаща по 40-50-100 лева данък, един земеделец с 300-500 лв груб доход е натоварен с 80-100 лв данък само върху капитала, върху земята, 80-100 лв данък върху произведенията от тая земя (акциза, горски такси и пр.) и 40-60 лв върху работния добитък (беглик), който е неразделна и необходима част от елементите на неговото скромно производство. Това е само за преките данъци. Ами непреките? О, те са нагласени тъй, че идат да влеят отрова и върху най-затънтените гънки от и без това окаяния живот на земеделеца. Монополът върху кибрита, тютюна, солта и пр. заливат своята отровна жидкост най-вече върху организма на земеделското население. Земеделецът не може да помине с 8-10 кг сол на годината, както чиновника, адвокатина, доктора или търговеца; той е принуден, за своя домашен добитък, поради своето изключително растително хранене да харчи по 70-80, даже и 100 кг сол годишно - обстоятелство, което го принуждава да даде на държавата друг почти тъкмо такъв данък, какъвто един чиновник или някой от друго съсловие човек плаща пряк данък.

Ами закона за гербовия налог, закона за благоустройството? Това са източници на нови обременявания, на прикрити даждия, на подмолна отрова. За да удостовериш, че едно късче земя на стойност 30-40 лв е твое, по удостоверения, прошения, комисия, оценители, заверки и други такива трябва да похарчиш 5-10 лв; за да го извадиш от устата на някой лихвар, който без право го е описал, трябва да похарчиш 20-25 лв; за да извадиш за него крепостен акт, трябва почти да го платиш още един път. За да направиш една постройка от 20-30 лв, една кочина например, трябва да дадеш за марки, заявления, километрически на инженери и др.т. 40-50 лв.

Ами законите за селската полиция, за споровете по мери и землища, за съдебните разноски по изпълнение на дела и др.т. Да направиш един оглед на нанесената ти повреда от 20-30 лв трябва да похарчиш 30-40 лв; да поведеш процес по спорни гори, пасбища и пр., трябва 10 пъти да платиш спорното място; да ти стъпи пристав на праг с изпълнителен лист за 10 лв, трябва да му броиш 30 лв.

Ами закона за горите, за октроата, бача, за пътната повинност, формалностите по закона за акциза, закона за наследството, за мерките и теглилките и пр. Всички тия закони са развращающи, отвратителни, убийствени за земеделеца. Даждията, таксите, глобите, идещи от тия драконовски закони, създават незабелязано на всяко земеделско семейство средно по 40-50 лв хайдушки данък на годината.

Притурете към тия ежегодни даждии към държавата и ония, които изпълнителите на законите, нейните агенти под формата на грешка, на умишлено злоупотребление, на невежество, на рушвет и подкуп, смъкват от гърба на това омаяно, опиянено от тая гъста, задушителна драконовска законодателна мрежа и от тия още по-гъсти и замотани формалности и митарства, земеделско население, и вие ще получите една ужасна цифра, една невероятна и невъобразима сума, от която настръхват космите на човека!

Добавете към тая сума и онзи лъвски дял, който лихварите, адвокатите, прошенописците, лекарите, аптекарите, свещениците, архиерейските наместници, владиците, ходжите, бабичките [акушерките], търговците, кръчмарите, писарите, кметовете и др. т. вземат свръх определената, законната част за сторената от тях услуга, вие без друго ще си представите мрачната, грозната, ужасната оная картина, която представлява до невъобразимост оканият живот на земеделското население...

И тогаз, само тогаз, когато вникнете не повърхностно, а дълбоко, когато изпитате върху собствения си гръб тоя тегловен селско-земеделски живот, вие няма да се чудите защо това население, защо тия мрачни, лишейни, изпити фигури, що носят човешки уж образ, при тоя висок ръст на културата, при тоя очебиещ напредък на човечеството още продължават да живеят като своите първобитни родители в смрадливи хижи, още продължават да се хранят като същински скотове от растителна храна, от воняща риба, от мухлив чер хляб и от същинска мърша месо.

Когато се уверите, казваме, че тоя скотски живот, който води българският земеделец, тоя режим, който той води спрямо своето хранене, жилище и изтощителен труд, не е вследствие от неразвити някакви нужди за по-охолно, по-човешко живеене, а е наложен, принудително наложен от устловията, които политико-общественият строй на Българие е създал, тогаз - няма да се учудвате, защо днес туй население е напоено с революционен, анархически, отмъстителен дух към всичко в тая страна, а ще се чудите и питате: как това окаяно във всяко отношение съсловие е могло да търпи досега туй тежко бреме и как досега не е дало израз чувствителен, покосителен, отбранителен - сериозен, остър и съдбоносен израз на своите тежнения, на своята накипяла душа?

Тъй набързо нарисуваната картина представлява живота на българския селянин само в материално отношение. Ами в духовно-политическо, обществено? - Тя е също така мрачна и сърцераздирателна. Тоя потопен в бедствия икономически роб носи и други унизителни и стеснителни окови. Той плаща училищен налог, но децата му се учат в същински обори, където освен духовно, но и физически се покосяват неговите рожби; той поддържа средни учебни заведения в градовете, но синовете му прага им не виждат; поддържа университет, но в него нищо за неговия поминък не се споменава, а той сам е принуден да се пържи в невежество и суеверия; строи театри, но и понятия няма за тях; поддържа цял рояк учреждения, но в тях стъпя рядко и със страх да не бъде изруган, да не бъде изпъден, като "простак", "сволач", "дебелак". Строи шосета и железници, но ходи из пътища, продънени с локви, за него няма държавни мостове, намалени пътнически тарифи. Той поддържа полицейски чиновници, но тях вижда когато придружават пристава и бирника или когато го бият по изборите, или пък го влекат по затворите. Поддържа болници и лекари, но влече боестите и съвсем рядко се удостоява с медицинска помощ.

...

"Земеделски народен календар", 1908 г. [с.81-84 в сборника]

15Интернационализъм - мир, междусъседска дружба

Популярно в днешната идеология е да се осъжда т.нар. комунистически интернационализъм. Той се дава като причина за откъсването на Македония от България, Сталин-Тито-Димитров се били разбрали и т.н. Комунистическият интернационал - КомИнтерн - бил най-страшната терористична организация и т.н.

Първо, Югославия е създадена преди да дойдат на власт комунистите, а откъсването на първоначално присъединени земи от Македония става след Седемгодишните войни - балкански и Първа световна. Българо-сръбските отношения по това време са били ужасни и без участието на комунистите. През Втората световна война Хърватия и Сърбия се "трепят", защото едните, усташите, се присъединяват към нацистите, а сърбите водят упорита партизанска война. Великодържавните национализми в страните от Югославия след разпадането й довеждат до нови войни, етнически конфликти и пречертаване на границите.

Второ, насилствената промяна на националното самосъзнание е престъпление срещу принципите на социализма - на тези на Маркс и Ленин. Прилагането му не е социалистически похват, а е вид национализъм, националшовинизъм, "разделяй и владей", терор. Ако подобни действия са заповядвани от "бивши комунисти", то те са комунисти в действието си колкото англичаните са били християни в зверските си завоевателни набези. Жителите на съветските и руски федеративни републики не са превръщани в руснаци - те са си били башкири, чеченци, казахстанци, туркмени и т.н.

Трето, българският интернационализъм е вървял с патриотизъм, родолюбие, и е бил подкрепян от държавната идеология. Доказателство за това са историческите филми за средновековните владетели, сериалите "Записки по българските въстания", "Капитан Петко Воевода", "Мера според мера" и др., честванията "1300 години България", които в известен смисъл са грандомански*, подобно на македонския "Дисниленд" в Скопие, или "шовинистични" - "Време разделно".

Градивното в интернационализма не е безродието или проджабата на народа и националните интереси, а избягване на краен хищнически национализъм, шовинизъм и "великодържавие", защото исторически това води до враждебност между държавите и до безкрайни войни.

Претенциите на българския народ да обедини сънародниците в едно цяло са били основателни, но начинът и несъобразените с действителността амбиции на некадърните управници е съсипал и частичният успех, който е можел да бъде постигнат. Както пише Стамболийски: заради царя и слугите му светът е намразил българския народ**.

Ако държавите бяха и са в добросъседски отношения, ако е взаимно и ако всички страни уважават жителите от други народности на своя територия и не провеждат шовинистка политика, геноцид, асимилация, тогава войните ще се обезсмислят. Гоненията и геноцидите през войните са настървявани от междусъседските борби за надмощие - кой от кого да вземе земята. Като изгонят или унищожат населението на врага - той понататък не може да предявява териториални претенции на такава основа. Така са разсъждавали тогавашните "национални инженери". Османската империя е била космополитна - до появата на младотурците.

Диващините, подклаждани от държавниците и на Турция, и на Гърция, и на България, Сърбия, Румъния и т.н. са причина за страданието на народите.

Народите, човеците, ако не са отровени от господарите си, имат здрав разум и не искат война и да се трепят.

Империализмът, глобализмът и космополитизмът са английско-американската форма на "интернационализъм". "Глобализацията" не прави техните културни международни - те не слушат българска музика, ние слушаме американска и английска. Тяхната агресивна културата и господстващ пропаганден бизнес пряко или непряко потискат и измиват националните различия, като в същото време утвърждава и разпространяват национализмът на господарите. За господстващата идеология родолюбието става демоде, като се свързва с шовинизъм или неправилното "расизъм" - не че наистина няма крайни групи с такива убеждения, и с расистки.

Имперските метрополии се самовъзпяват, а водещите популярни местни творци имитират и се нагаждат. В България младежите носят фланелки "S" - супермен, "Обичам Ню Йорк" и тем подобни. Виж по-долу за сблъсъка между
Митко Палаузов и американската култура
* Евгени Димитров обърна внимание в предаване на пловдивската "ПОТВ" Евгени Димитров
** Я.Я: Не само заради царя. И народът е искал да се обедини, земи и т.н.

16Социалистически реализъм и империалистически тъпизъм

Стандартната демагогия отрича и осъжда социалистическия реализъм, "идеологизиран" бил и т.н. Има своето еднообразие, клишета, стереотипи, ограничения, типажи, теми и т.н.

Какво обаче да кажем за империалистическия реализъм, тъпизъм, култ към престъпностизъм, култ към личността на супергероя, шефа, президента. Какво да кажем за манджата от неоправдано насилие и жестокост, карикатуризирани пропагандни образи, раболепие и възхвала на Американската Държава и военно-полицейско-разузнавателен апарат, "буржоазните" интересчийски ценности и суетни превземки, начин на живот. А за фалшиво любезни кокетничещи, преиграващи, позиращи, напудрени, лигави геройчета в сериали - копирани по още по-некадърен и механично-привнесен начин в някои български недоразумения като "Домашен арест"?

Или за мелодраматизма - той не е само в "Дързост и красота", - и за американските културно-обществени клишета, възпитавани не без помощта на Частната холивудска идеологическа школа; например вечния патриархален въпрос за водещите мъжки драматични роли: "баща ми гордее ли се с мен?" и съответно уважението към Бащата, от там и към Президента - Бащицата на Нацията, - който често има роля в сериозните филми и обичайно е заплашен от атентат на терористите, каубойците, извънземните, лудите учени, корейците и дори от актьори - при убийството на Линкълн. Все е заплашена сигурността, все терористите ги дебнат, зомбитата идват, вампирите ще им изпият кръвта, върколаците и Извънземните ще кацнат пред Белия дом.

Почти във всеки филм трябва да се вее американско знаме, да свири тръба, да се види полицай, военен, пагон, униформа, шериф и оръжията им и да се възхваляват символите на държавността на САЩ. Ако поучително участва "лошо ченге" - то да се накаже от "доброто". Лошият винаги се наказва, той е коварен, "добрият" го пощадява, но като се обърне - той вади пищов, нож и се опитва да го убие в гръб, затова "добрият" го довършва или нещо се срутва върху лошия, засипва го пръст и т.н. - няма място за помирение или разбирателство в американско-еврейската кино-тъпология. Толкова плиткоумни "етатистки" култове към Държавата и драматургични плоскизми не са типични за стойностния художествен социалистически реализъм, поне не за онзи след Сталин.

* Президентски филми, които имам предвид и за които се сещам: "Денят на независимостта", 1996 г.; "Еър Форс Eдно", 1997; "Смъртоносно влияние", 1998; "Имало едно време на Запад", 1999; сериалът "24", 2001; Белият дом: Под заплаха, 2013; "Код: Олимп", 2013 г.;

Списък с известни "президентски" филми от IMDB + изпуснатите от горните
Седем дни през май (1964)
Бягство от Ню Йорк (1981)
Политическо убийство (1987)
Под прицел (1993)
Марс атакува! (1996) [фарс]
Денят на независимостта (1996)
Еър форс едно (1997)
Абсолютна власт (1997)
Убийство 1600 (1997)
"Смъртоносно влияние" (1998)
"Имало едно време на Запад" (1999)
The President's Man (2000)
"24" (2001)
Трите Хикса 2: Следващо ниво (2005)
Код: Олимп (2013)
Белият дом: Под заплаха (2013)
Докато съветското кино е обсебено от темата за Великата отечествена война, американското се тресе от измислени фантасмагории за мними "врагове", които "ще ги завладеят" и искат да "унищожат техния начин на живот", подразбира се "прекрасен", или както е нарисуван в киното им - непрекъснато ги отвличат, убиват, извършват въоръжени грабежи, полицията е навсякъде, всеки втори човек е полицай, агент на ФБР, военен, президент, похитител, терорист, атентатор, готов е да убива хора "ако не му предадат 100 милиона долара и хеликоптер на върха на небостъргача". Американската кино идеология има тежка параноидна шизофрения, докато руската и "социалистическо реалистичната" се тревожи от по-действителни проблеми и кризи, и преобладаващо разглежда по-живи, пълнокръвни образи*.

Империалистическият сюрреализъм е "свободен" като изключим контрола на частното холивудско шесто управление на Американското ДС, а възхваляването и утвърждаването в България на този стил е под другарския съд на "Мъни-мъни Комерс АД-киноразпространение-телевизия-продажба-на-рекламно-време-интърнейшънъл".

Българските поп-критици и водещи кокетистки по "културните" телевизионни предавания падат на колене дори и пред велики родни актьори, появили се в няма и 5-секундна роля в треторазреден холивудски екшън филм със сценарий писан като от дебил за дебили, и изигран от хора с дървени маски. Например нещо като "Непобедимите 3" или някой по-лош.

Ако човек се заслуша в литературното и културно ниво на сюжета и диалозите във филми по сценарий на Павел Вежинов като "Бялата стая" или с "С дъх на бадеми" от края на 60-те години и ги сравни със съвременни "хитове" като "Мисия Лондон", "Чужденецът" или "Под прикритие", или ако щете с признати за по-стойностни филми, но иначе печатници за клишета като "Светът е голям..." или "Тилт"... То докъде са се сринали българската култура и интелигентността на зрителите?

Разбира се, "комерсиалното кино има друг "таргет"". "Какво критикуваш успелите в шоубизнеса, завистник мръсен!" "Ти какво си направил?!"

Едно нещо определено някои от нас не са направили: не сa станали толко' тъпи, колкото сюжетно и игрово са се изродили повечето филми****. Язък им за 8К-камерите, нелинейния цифров монтаж, доброто осветелние при някои, визуалните ефекти и т.н.

Не че няма изключения, не че всички социалистическо-реалистически филми са шедьоври или дори добри, не че липсват добри попадения след това. Така както "соц-реализмът" обаче бил лош, така и "империалистическият реализъм" и "антисоциалистически простотизъм и очернизъм" са... новата форма на де-социализиран идеолого-раздегизиран сюр-реалистичен гъзолизизмо-помияризъм, пазен от новото "ЧС" - частна сигурност. Извинете ме за... "ютилизирането" на стила на модерната критико-сциентологическа терминология на кино-синематичния диксурс*5...

Истината е по средата - да има и от едното, и от другото.
* Не осъждам фантастиката или измислицата, а схематичността, клишираността, шаблонността, типажността и еднотипната идеологизираност. Най-доброто от "империалистическия реализъм" са именно фантастичните филми, комедиите, пародиите и визуалните ефекти. А, вярно - тези неща са обратното на "реализъм"...
** "Маркс подчертава, че някои форми на изкуството са възможни само на по-ниските степени на социално развитие, например героически епос." - Михаил Овсяников, "История на естетическата мисъл", Москва 1978, София 1982 г., с. 472
Р: Героическият епос е любима форма на пропагандното кино в САЩ, изразен в култа към супергероите, свръхченгетата, супервойниците, екшън-героите и пр., които "ще ги спасят" от комунистите, терористите, престъпниците, похитителите, извънземните, апокалипсиса, зомбитата. Те бдят над "техния начин на живот", "нацията" и т.н.
Я: Не са точно епоси като древните, например "Гилгамеш", "Илиада", библейската истории на еврейския народ. Там има дълги пътувания, докато в "Спайдърмен" например - не.
Р: Но са общи с побеждаването на чудовища, злодеи, "заплахи за начина им на живот" и т.н.
Я: Да. Епосите установяват утвърдения ред. Чрез тях се утвърждава, че онова, което побеждава, е "доброто". Както посочва Майкъл Шугри, старите епоси са като енциклопедия, събрано знание по всякакви въпроси: математика, астрология, божества, [обществено устройство, обичаи, ...] и пр.
Р: Сравни с възпитаването на децата в новата идеология.
**** Виж също първата забележка под черта * на бележка 22.
*5 Този стил на писане се нарича "макаронизъм". Използван е в "Свещеният сметач" от ДЗБЕ за осмиване на популярното явление в началото на 21-ви век "билингвизъм и диграфия" и на превзетата изсмукана от пръстите "научност" в обществоведската литература.

17Уравнителен комунизъм, кибуци и фалшификация на социалистически идеи

Анализът е вдъхновен от конкретен манипулативен образователен филм, воден от дядото "капиталист" неоконсерватор Бен Уотънбърг.

Рай на Земята: Възходът и рухването на социализма, https://en.wikipedia.org/wiki/Heaven_on_Earth:_The_Rise_and_Fall_of_Socialism

На първо време отговорът на въпроса "Какво е социализъм" обикновено се представя и нагажда от съответния оправдател или обвинител, така че да пасне на защитаваната теза. По същия начин се прави с фантазния и с реалния смисъл, влаган в "демокрация".

Прилагането на насилствен "колективизъм", "тоталитаризъм" например, използвано от осъдителите на социализма, го има практически във всички държавни и обществени строеве и на всяка крачка в капитализма в същата или малко по-различна форма. Насилственият "колективизъм" и груба намеса в личните дела - колективно претърпявана мизерия, потисничество, безправност и робство - са едно от семената на работническите и левите движения.
Виж за
"-измите" по-долу и исканията за демократични права и свободи на руските социалдемократи. Също - социализъм в енциклопедия "А-Я" на БАН.

"I don’t believe that socialism is dead because I don’t believe that the impulse which drives people towards the Left, the desire to control, meddle and interfere in other people’s lives, can ever die."

Не вярвам, че социализмът е мъртъв, защото не вярвам, че импулсът, който тласка хората на Ляво, желанието да контролират, да бъркат където не им е работата и да се месят в живота на другите хора никога няма да умре.
Майкъл Гоув (Michael Gove)
Чудесна демагогия като на дебил, предназначена за дебили.

Не е това "импулсът" наляво, и той надали е само един.

Всъщност капитализмът, или по-точно аспектът от капитализма, наречен "либерализъм", ненамесата на държавата, на обществото, на другите в "свободата" или слободията на икономическите господари съвпада с горното определение. Крайно дясното положение - малцина "предприемчиви" се месят и контролират живота на мнозинството от поробени.

Филмът свързва Мусолини със социализъм. Според марксисткия социализъм той не е "социалист", а е на обратния полюс. При неговия режим социалистическите селски движения за независимост са били унищожавани както от държавата, така и от мафията, а той фаворизира едрия капитал. Мусолини и Хитлер водят демагогски псевдолеви движения - те са крайно десни и политически, и икономически - националистически движения, подкрепящи едрата буржоазия, потискащи индивида. Поддържани са чрез военщина и са се готвели за военни походи. Военните набези по правило са подклаждани и разпалвани отгоре-надолу, а народът е залъгван с благородни подбуди. България - балканските войни са за национално обединение. Германия - иска да върне етническите немци от Чехословакия, Франция, Полша обратно в "майката родина".

Строежът на фашизма и строежът на социализма

Доказателство за това, че националсоциализмът и италианският фашизмът са просто военизиран капитализъм е светкавичният преход към тях.

Хитлер взима властта с демократични избори през 1933 г., през 1935 г. народът го боготвори във филма "Триумф на волята", а през 1939 г. вече има армия и технологии, чрез които "да завладява света". Не може да се извърши градеж на нов "обществен строй" за толкова кратко време - нацистите са донастроили и използвали вече съществуващото.

От друга страна, немците след това са "социалисти", въпреки че са и "капиталисти". Има частна инициатива - която наистина е градивна, - но има високи данъци и доходите се преразпределят така че и обикновените съвестно работещи хора да живеят достойно.

За сравнение, според българските социалисти5, само преходът от капитализъм до начална фаза на социализъм в България трае от 1944 до 1958 г., защото значителната промяна в обществените отношения се нуждае от технологично време, каквото при преход от капитализъм към... капитализъм не е нужно.

...

Въпросният филм се върти често по пловдивската кабелна телевизия "DCTV". Без опит и вникване, човек се връзва на демагогията, особено от последна част за кибуците, макар че през неискрената физиономия и превзети маниери с главата и в гласа и на водещия, и на главния експерт и автор на книгата, прозират поучително-манипулативните нотки и цел на предаването. Изглежда, че все пак дори и те не си вярват.

По същата телевизия се излъчват и други подобни продукции като друг по-обстоен филм за възхода на Китай и за китайската средна класа.

Истини, фалшификации и подхлъзвания

Кибуци и манипулация

1. Кибуците се дават като илюстрация за комунизъм и социализъм.

Вид "комунизъм" - да, но не и "научен комунизъм". Хипитата също са живели в комуни и са били "комунисти" - но не марксисти, не научни комунисти.

По това, което показаха в предаването, в кибуците е действал примитивен уравнителен комунизъм, който е отречен и класифициран като "утопичен" още от Маркс и Енгелс. Според тях различно квалифицираният и различно производителният труд заслужават различно заплащане - така както се е прилагало и в българския социализъм.

Кибуците са земеделски кооперативи, нещо като ТКЗС-та, подпомагани и от държавата и по същество са семейна форма на трудови лагери. Според филма и другаде в тях се извършва труд с ниска или нулева принадена стойност - нископроизводителна селскостопанска дейност и услуги, ниски степени на образование на децата. Те не са държави, не са цялостна пълноценна икономика.

Земеделските кооперативи не са пътят, по който е възникнал марксисткият социализъм. Кооперативи има и в капиталистически стопанства, има и сега. Утопичният комунист Робърт Оуен създава индустриални кооперативи в Англия в началото на 19-ти век, но те се оказват "утопични", защото са твърде малко и не могат да устоят на външния натиск.
Концерните и картелите също са кооперативи, но те са вечни, защото господарите им се облагодетелстват от тях.
Социализмът на Маркс се основава не на земеделските работници, а на "пролетариите" - наемни фабрични "роби", които не притежават нищо освен телата си, "трудовата си сила"; живели са в наети квартири в градовете, покрай въгледобивните и рудодобивните мини и строящи се железопътни линии. Селяните, дребните производители, са техни "съюзници", защото също са смятани за трета ръка хора от "господарите" - виж Ал. Стамболийски.
След 1989 г. до началото на 90-те години много от семействата в социалистическа България притежават жилищата си - за разликата от работническата класа в развитите капиталистически страни. Една американска посланичка дори си позволи коментар, че пенсионерите не трябвало да се оплакват от пенсиите си - те били богати.

В "Капиталът" Маркс дава за пример американските независими селяни по онова време (около 1865 г.), които освен земеделска продукция винаги били и занаятчии - правили свещи, столове, сапун и др. Също така Маркс критикува изземването на земите на независимите английски селяни от английската държава няколко века по-рано - от бъдещите едри земевладелци, лендлордове - което било прелюдия към строежа на капитализма.

Марксист-ленинският социализъм и други социализми не забраняват и не изключва частната собственост на вещи за лична употреба. Маркс и Ленин са фанатици срещу частната собственост върху средства за производство, под което се разбира средства за придобиване на печалба на гърба на чужд незаплатен труд, експлоатацията на чужд труд.

В по-умерени форми на марксизъм или социализъм обаче като "смесената икономика" във Франция, скандинавските страни и Германия, се насърчава предприемачеството и "дребната буржоазия", което може да предложи по-голяма гъвкавост, но се защитават и правата и на работниците на заплата чрез смесена държавно-частна собственост, "социални придобивки", прогресивен данък, правна защита и от там по-достоен дял от принадената стойност за служителите.

През 60-те години на 20-ти век, партийните ръководители в източноевропейските страни осъзнават, че прекаленото централизиране на управлението не е ефективно и дават повече самостоятелност на директорите на заводи. Тогава започват да се развиват и смесени производства със Западни фирми по лиценз - Фиат, Рено. Директорите разбира се са имали привилегии, но едва ли са получавали милиони лв заплата, а печалбата, която в социалистическите страни се е гледала под особена светлина, се натрупвала в специални "фондове за развитие". Още от тогава Западната преса започва да говори за връщането към капитализма, което се оспорва от българската икономическа литература след този период като изопачаване, защото целта на мероприятията - поне пожелателната - е подобренията да се насочват към повишаване на жизнения стандарт и т.н.

В капиталистическите общества - и онези със смесена икономика - също постоянно се стремят за "увеличение на доходите", "растеж" и т.н. За бедните източноевропейски страни се разправя как имало кризи, те не се равивали. Доходите на средната и работническата класа в САЩ падат от края на 60-те години*, Япония е в сериозни кризи от 70-те години до края на 90-те, "демокрацията" и капитализмът също не оправдават обещанията си. Съвременни мислещи американски анализатори предупреждават спящата си върхушка, че неолиберализмът превръща икономиката на САЩ в икономика на държава от Третия свят - така както се случва и с българската и с икономиките на други колонизирани страни.

2. Комуналното живеене се дава като неестествено, противно на човешката природа.

Човек има нужда от лично пространство, от усамотение, самостоятелност. Любовните двойки и семейства имат нужда от собствено жилище. В детската градина обаче малките си живеят добре през деня, а децата и младежите обичат да излизат заедно с приятели, да си правят купони и т.н. Въпросът е да има баланс - да си имаш както лично, така и обществено пространство.
Грамадното комунално живеене в България, жилищните блокове, живеенето по 5-6 души в малък апартамент са следствие на бедността, а не на "комунизма".
По време на разцвета на капитализма в Англия през 19-ти век, почти всички хора са живеели "комунално". Маркс описва как около 60-те години на 19-ти век хората са спели като сардели по 8-10 души в малки задушни, мръсни и вмирисани стаи, неотговарящи дори на тогавашните законови санитарни норми. По няколко поколения са били в една стая. Mладоженци, имащи нужда от собствена спалня, са се любили покрай малки деца - техни братя, сестри - и по-възрастните родители, дядо, баба. Маркс отбелязва колко ужасно, вредно и неправилно е било това. Същият разказва за т.нар. трудови банди в Англия по онова време, състоящи се от деца и юноши работници, водени от "главатар", където живеещите комунално малолетни водели сексуален живот, забременявали и т.н.*

Най-скандалното е било, че този "капиталистически комунализъм" е следствие не на бедност на обществото, на държавата - една от най-богатите тогава; не от невъзможност да се построят по-добри помещения - работниците и сами са можели да го сторят. Причината е била в безграничната алчност и интересчизъм на "добрите стопани" собственици и работодатели, които са защитавали веруюто си, че техните наемни роби, добитъкът им, не заслужава по-добри условия за живот. Защо да си намаляват печалбата - нали и така тази сган оцелява, работи, множи се и не се бунтува? Следователно тя "няма нужда от нещо повече". Частната английска държава е била техния нагъл комитет за защита на финансовите им интереси. На всичкото отгоре добрите стопани са деряли здраво клетниците и с наемите за живеенето в тези монополизирани коптори така както е постъпвала мафията. Тя ти плаща заплата, но ти удържа от нея наем за жилище, за "бръснар", за рожденния ден на Джино, за "охрана", за "синдиката" и т.н.
Впоследствие в Англия масово построяват онези грозни, малки, тесни, еднообразни двуетажни къщурки, често с нисък покрив като в мазе.

Една от причините за построяването на кибуците и за комуналното живеене в тях вероятно е била бедност, както при социализма - строежът на блоковете. В по-бедните държави от Европа е характерно, че младежите се изнасят от дома по-късно. В България и Италия (особено южна) е така, докато в по-богатите страни като скандинавските или Холандия, младите рано-рано отлитат от гнездото. Причините са финансови - всеки млад човек иска да е независим и ако може да си има свое собствено "любовно гнездо". От друга страна студентите често живеят "комунално" в общежития и апартаменти и в по-богатите държави, защото финансово е по-изгодно.

3. "Докато живееха в топлите предели на кибуца, те не виждаха какво става навън". Когато младежите опознавали света извън кибуца, разбирали че имало и различен свят - в армията и другаде - и бързо го напускали. От други източници - в даден момент на жителите на кибуца било разрешено да притежават телевизор, тогава видели че там е по-добре.

Първа причина - насилствената изолация и ограничения, и несвобода. Втора - светът извън кибуците е бил по-богат, по-широк, по-разнообразен, по-интересен, по-вълнуващ и т.н. Наистина не е правилно и градивно човек да бъде затварян в клетка, както в българския комунистически режим. Колкото е по-малка и тясна клетката, и по-бедна и скучна - по-голяма е вероятността затворникът да избяга веднага, щом види "белия свят". От друга страна, много от съвременните имигранти не биха зарязали живота си в България, ако имаха малко по-добри условия за живот и за запазване на личното им достойнство.

Бедата не е само в "комунизма" - обратното на егоизма, или пък живеене в "комуни", или в общност, - а в бедността, ограничеността на пространството, на културата на кибуца; грубата, неправилна уравниловка. В началото марксизмът смята, че комунизъм - не от този примитивен кибуцки, а от марксистки тип - може да има само, ако целият свят едновременно е комунистически, и че отделни комунистически държави не биха могли да оцелеят сами в дългосрочен план, така както не могат и отделни комуни, които не са цялостни държави*. Последното се обяснява и с враждебността на външния свят - освен с бедността.

* Tакива са създавани от Робърт Оуен в началото на 19-ти век, виж по-горе и "Анти-Дюринг".

СССР е бил атакуван от международна коалиция след създаването си, защото чрез свалянето на монарха болшевиките са дали опасен пример на другите потиснати народи. Над новата държава е наложена блокада, каквато следва и по-късно срещу други "лоши" комунистически страни, например Куба и Северна Корея. Виждаме военната агресия от "освободителните" империалистически страни срещу опитите да се построи социализъм, например в Корея и Виетнам, както и потискането на социалистическите партии в Западна и Южна Европа при американската окупация след 1944-1945 г.

В такива условия, когато най-могъщата държава в света те държи на мушка, притиска те, заплашва те, бомбардира те - как да се строи социализъм, и то мирен? С това донякъде се обяснява военизирането на социалистическите режими - те са били принудени да бъдат в постоянно "революционно състояние", "готови за бой", - а военните разходи изтощават и без това ограничените ресурси на изолираните и малки страни.
Също така не бива да се забравя обаче, че и предишният царски режим в Русия е бил военизиран както въобще във всякакви монархии от 19-ти и 20-ти век, особено пък имперските държави, и военните разходи също са изсмуквали средствата, които можеха да отиват за живота на мирното население. Освен от безкрайните войни, признаците за военщината са видни от снимките, картините и статуите на владетели и благородници, неизменно облечени с военни униформи, накичени с ордени, държащи саби, възседнали кон.

По начало, поне в програмите си, обаче Ленин отстоява позиция за "мирно съвместно съществуване" с капиталистическите страни, ненамеса във вътрешните работи на независими държави, право на народите за национално самоопределение.

Социализмът би могъл да се развие, ако възникне от и с желанието на хората, а не бъде наложен принудително. Необходимо е обществото да е достатъчно богато при капитализъм, да е достатъчно зряло. Идеите за сътрудничество и взаимопомощ имат нужда да растат както отдолу-нагоре, така и да му се помага отгоре-надолу, както е в Западна и северна Европа. В "западносоциалистическата" действителност интересите се срещат някъде по средата.
4. След напускането на кибуца те получавали по-висок доход. Една жена изказваше недоволство: кибуцът "е неестествен, той е пълна противоположност на човешката природа, понеже работиш, даваш всичко от себе си, работиш на няколко работи, а в замяна получаваш толкова, колкото получава някой, който не работи"
Иронично е, че социализмът и комунизмът са се родили от същото недоволство, но в още по-тежка форма:
Ти работиш, даваш всичко от себе си по 14 часа на ден, понякога те бият, унижават те, заплашват те. После ти взимат произведеното и ти оставят една шепа жито. А онзи, който нищо не работи, а само идва с коня си да те шиба с камшика, взима един чувал от онова, което ти си произвел, от твоята земя, изпод твоите ръце.

Ти се трепеш 12-14 часа на ден, шест дни в седмицата, плетеш дантели, дърпаш ръчки във фабрика. Дете си, на 7-8-9 години. Бият те с пръчка като се умориш. Накрая се прибираш в мръсната си бърлога при роднините си, ядеш помия и на другия ден - пак същото. Онези, които бият с пръчките и само крещят са малко по-добре облечени от теб. В неделя ходиш на църква, където един чичко с особени дрехи говори неразбираемо: Domine, et sancta simplicitas, ab dickinson in fornication we trust и само седи на стол. Понякога господарите с фраковете и цилиндрите пристигат на оглед и крачат за малко покрай машините, а после с каляските си отиват да ядат и пият, и да ходят на лов.

Според "анти-комунистите", видите ли, горното положение обаче е било "естествено". Пълен "разцвет" на човешката природа!

Освен това, коварната и лъжлива капиталистическата демагология използва същото изказване на недоволната лелка с обратен знак тогава, когато й е угодно.

Преуспял чичо бизнесмен, производител на стени за катерене в сутрешно предаване на "БТВ", 2015 г.:

Не се заплаща за усилия. Трябва да има резултати! Трябва да си полезен на хората! Не търпя в екипа си хора със социални веруюта!

И така, хората от кибуца приемали капитализма, защото били недоволни, че "работели много, на три места, давали всичко от себе си, а получавали колкото другите". Запътвали се те към новия рай, а домакините ги посрещали:
"Боли ме х** колко работиш, тъпа п**ко - като няма резултати, нищо няма да получиш! Не ме интересува, че 12 часа ръгаш чорапи на шиш! Имам нищожна печалба от теб. Ето ти 2 лв да си купиш хляб и кисело мляко и бягай от тука!"

Гошо Пешов, бизнес-дръвник

Наистина, важно е да си полезен за хората, но е необходимо уточнение: само за някои; за твоите хора, или по-точно за онези, на които ти си техен, на които трудово-правово принаделжиш, на които служиш. Наемният убиец също е "полезен" за поръчителя си и за "труда" си получава "заслужено възнаграждение", като на последния не само че не му пука, че е максимално вреден за жертвата си, той иска да нанесе максимална щета на своя противник и така постига "общото благо".

От друга страна, отново става въпрос първо за бедността, а не за "комунизма", и второ историята се отнася за примитивен уравнителен комунизъм, приложен при непоносима за населението бедност. Тя изпъква и ги дразни, защото членовете на общността имат възможност да видят и да сравнят, че "по света" е по-добре, и им е разрешено и могат, ако пожелаят, да се преселят там, без да преодоляват непосилни препятствия и без да срещнат ожесточена съпротива в приемната страна. Освен това на "кибуцимите" им липсва държавна идеология, нещо което да ги обединява и сплотява.

Едно ферари с цвят черен - едно за теб, едно за мен

Нека в една въображаема "комунистическа" страна, една "комуна" от богаташи всички имат ферари, ламборгини или порше за свободното време, триетажна къща-имение с двор и малък парк, 20-метров басейн, още една семейна кола, друга кола за съпругата им, и по 6000 лв джобни на месец. Всеки се занимава с дейност, която иска, доставя му удовлетворение. Има достатъчно свободно време. Не го тормозят, не го унижават, не го насилват.

Ако живееш в тази "комуна", дали ще се тревожиш, ако ти работиш по 8 часа на ден 5 дни в седмицата, а някой друг работи по 4 часа на ден и получава същите тези условия, или пък не работи? Дали ще завидждаш на онзи другия, че е по-облагодетелстван от теб?

Може би да, може да недоволстваш - особено ако имате господар. Някои хора ще се чувстват прецакани дори и в такива условия. Дали и колко от тях обаче ще напуснат доброволно такъв "кибуц", за да продължат да работят много повече, да вършат нежелани и неприятни дейности, да печелят по 500 или ако ще и 1000 лв, да живеят в едностаен или двустаен апартамент на седмия етаж и да се разваля асансьора, да карат 20-годишна трошка до работата, "да получават каквото заслужават" и едва да отглеждат децата си - или да се откажат да имат, или да заминат в Испания да работят по строежи, или в Гърция - да обслужват болни старци?

Швеция е западносоциалистическа страна, която поне донякъде се доближава до въображаемата "комунистическа" страна. В "Капиталът", т.1 Маркс дори цитира действия на шведския крал, който помогнал на народа да си върнел земята от дворяните през не знам си кой век. Из медиите се разпространи снимка на шведската кралица, която сама изчиства изпражненията на своето куче на улицата с надпис "короната й не пада".

Дания, Норвегия - също са социалистически и са едни от страните с най-висок доход на глава от населението.

Щом социализмът водел до бедност, щом "уеднаквявал" и бил "неестествен", защо шведите не дойдат да работят в България и да се издържат с доход от тук, нали "построихме" капитализма? Нека чистачи, общи работници, завеждащи административна служба, секретари в училища, учители и т.н. печелят различно - един 400, друг 450, трети 500, четвърти 550, пети 600 лв, някои дори 1000 лв. Нека обаче и трети чички и лелки, които често не вършат нищо, да печелят по 5000, по 10000, по 100 хиляди. Нека балъците си вярват, че и те "могат" "някой ден" да станат директори, депутати, кметове и т.н. - да си мислят, че имат място за развитие и за забогатяване.

Що се отнася до Швеция, майки в най-великата и самодоволна капиталистическа страна САЩ също им завиждат, защото капитализмът - разбирай оядените полит-икономически господари - не уважават дори майчинството и децата на своите стада от добитък. Ако и така оцеляват - за какво им е повече? Само ще го профукат за глупости!
5. "Започнали да плащат заплати въз основа не на нуждата, а на пазарната стойност. Дори започнаха да наемат чуждестранни работници за нископлатените работи. Наеха консултанти отвън и те казаха: човекът който се грижи за градините в кибуца струва толкова, и толкова на месец. Учителят в училището струва ето толкова. Детегледачката в детската градина струва ето толкова. Всеки получава собствена заплата. Това според мен е решаващата промяна в кибуците. Когато членовете престанаха да получават еднакви ресурси, когато принципът "от всеки според способностите, на всеки според нуждите" беше променен, хората получаваха каквото заслужават.

Днес Диносар се е присъединил към по-голямата част от света, който приема капитализма. И като 3/4 от останалите кибуцими работи за предаване на собствеността на жилищата на индивидуалните членове. Жителите на кибуци ще си имат домове."
В социалистическа България жителите купуват и притежават жилищата си като частни собственици. В случая с кибуците донякъде е правна формалност, защото ако имаш право да живееш или ползваш нещо цял живот или докато то работи или съществува и без да се води формално "твоя частна собственост", ти фактически си в същото положение като ако го "притежаваш". От друга страна притежаването на частен имот струва на собственика ежегодни данъци - рекет, все едно си наемател.
  • "Започнали да плащат заплати въз основа не на нуждата, а на пазарната стойност."

    Напускащите кибуца са недоволни от заплатата - следователно не са им плащали "според нуждата". Оказва се, че пазарната стойност е била по-висока, отколкото са им плащали, и сега са доволни - следователно заплащането е било ниско, "несправедливо" ниско според техните претенции.

  • "Наеха консултанти отвън и те казаха: човекът който се грижи за градините в кибуца струва толкова, и толкова на месец. ... хората получаваха каквото заслужават. ... се е присъединил към по-голямата част от света, който приема капитализма"

    Това не е пазарна, а държавноопределена стойност - зададена от външна върховна сила. В духа на лицемерието в други пропагандни филми или дискусии капиталистическите хвалители се възмущават, че "консултантите" (партията, икономистите, плановиците) определяли кое колко да струва.

    В този случай обаче хвалителите приемат, че щом капиталистическият "консултант" каже кое колко струва, значи работниците "заслужават" толкова. Това не е пазар, стойността е получена не в следствие на местна конкуренция и не е капитализъм от онзи "прекрасния", водещ до "общо благо". Или пък именно това е капитализмът, защото "консултантите", които определят кой колко "заслужава" в частния сектор наистина са в по-голяма степен предприемачите и собствениците, които са само подпомогнати от "невидимата ръка на пазара", но когато пожелаят я шибат или я пъхат в джоба си. Който е недоволен, има право да напусне "капиталистическия кибуц" и да иде някъде другаде - например на друга планета.

  • "Всеки получава собствена заплата. Това според мен е решаващата промяна в кибуците."

    При съветските социализми също всеки получава собствена заплата - значи според "експертът" те също са капиталистически.
    Той не си вярваше, докато говори - маниерничеше с главата и лицеизразът му беше неискрен - все пак може и да е достатъчно мислещ икономист, но морално долен лицемер, който не може да противоречи на АКП - капиталистическата партия кърмилница.

  • Когато членовете престанаха да получават еднакви ресурси, когато принципът "от всеки според способностите, на всеки според нуждите" беше променен, хората получаваха каквото заслужават.

    1. Нито в СССР, нито в България, хората са получавали "еднакви ресурси" - следователно и те са били "капиталистически" страни. В други пропагандни брътвежи като на "DW" използват този факт именно за да докажат, че социализмът в България бил фалшив, тъй като не изпълнявал този принцип. Добре, тогава ако те са били "капиталистически", то спрете с "анти-комунистическата" пропаганда - явно социалистическите страни са били от вашия строй, следователно "вие" сте виновни.

    Уравнителният комунизъм е наивен и неправилен при свободно мирно развитие, но в същото време някои негови особености като ограничение на потреблението и надлежно управлявано разпределение се прилагат в някаква степен и малко или много са необходими по време на война, тежко обедняване, недостиг, кризи, когато се въвеждат подобни мерки: въвеждат се дажби и купонна система. Причината е че при недоимък и "свободен" пазар при такива условия е най-лесно да се вършат злоупотреби и спекулиране на черно в най-грамадни размери, заради които най-беззащитните ще умират от глад и ще се разбунтуват, от което обществото ще се срине напълно.

    2. Не е вярно, че принципът на всеки "от всеки според способностите, на всеки според нуждите [потребностите]" е бил изпълняван в кибуците. Щом хората в кибуца са били недоволни, то очевидно нуждите им не са били задоволени, а "от всеки според способностите" е твърде смело казано за едно селскостопанско ТКЗС през втората половина на 20-ти век.

    Чак след като са определили заплащането по "пазарна стойност", някои от "кибуцимите" вече са били доволни - учителка се оплаква, че чак на 43-години, след промените, с мъжа й били успели да си купят кола - след като сега са започнали да получават собствена заплата, предполагемо и по-голяма заплата. Преди това, онези които не са работили или са работели по-малко от нея обаче също не са имали кола. И тя, и те - предполага се възрастни, нетрудоспособни, ...? - са получавали само най-основни средства за да оцеляват, т.е. били са крайно бедни и благосъстоянието им не се е увеличавало. Дори в затвора и във военнопленнически лагер, по конвенции, човек също трябва да получи известни продоволствия.

    Както е видно, "кибуцимите" са били използвани като трудови затворници, кибуците са били евтини развъдници на население, създадени от израелското правителство, което в техните условия, техните цели и нужди сигурно е било оправдано.

    Целта на марскисткия комунизъм не е всички да са еднакво бедни. Там целта е накрая всички да са богати, да има непрестанно развитие на материалните и духовни условия за живот. Докато се стигне до този етап за повече и по-"качествен" труд се заплаща повече. Освен това хората притежават вещи за лична употреба и семействата не живеят в комуни по много, освен ако обществото все още не е толкова бедно, че да не може да построи достатъчно самостоятелни жилища.

Истинският принцип в социализма, според Енциклопедия А-Я

На всеки според труда, а не според потребностите. Предполага се, че за труда си човек заслужава приемливо възнаграждение спрямо труда на останалите. Виж А-Я

Потребностите

Потребностите извън основните или дадени най-общо са разтегливи и се манипулират. Рекламата, маркетингът, общественото мнение, търговците, измамниците, а дори и без зла умисъл образованието, изобретателите, писателите, журналистите разширяват кръгозора, карат хората да изпитват нужда от неща, от които преди това не са имали нужда. В такова състезание нуждите никога не могат да бъдат задоволени и принципът "на всеки според потребностите" не може да бъде изпълнен, защото винаги се появяват нови измислени нужди, а не е възможно ако всички искат всичко да го получат едновременно. Чрез насърчаване на фалшиви и неразумни "потребности", търговци и лихвари изсмукват духовни слаби хора, които си мислят че като си купят неотговаряща на общия им социален статус луксозна вещ, ще се издигнат или ще постигат нещо в живота си. Е.Г.: "Виждал съм кондуктори в автобуса с Айфон 6 Ес (iPhone 6S) за 1500 лв"

При все това, не е едно и също дали не можеш да задоволиш нуждата за 65-инчов 4К телевизор през 2015 г., нова кола всеки три години и двуетажна къща с три спални за всяко семейство, или пък от течаща вода, здравословно жилище и храна, умерено работно време и достойна и удовлетворяваща работа, образование, спокойствие и свободно време и т.н. Капитализмът е доказал, не може да задоволи дори тези елементарни нужди на човешките същества, освен за малка част от населението, която при необузданото развитие намалява. Давайки безумен лукс на едни се причинява тежко масово обедняване (пауперизация) на много други, които чрез труда и своите лишения - небунтуване, покорство, примирение - създават и позволяват съществуването на чуждия лукс.

Целта на марксизма е всестранно развитие, задоволяване на образователните, духовни и културни нужди, увеличаване на свободното от работа време, качеството на живот, благосъстоянието на трудещите се.

Целта на кибуците очевидно - не е. Кибуците са затворнически трудови лагери, които израелската държава е използвала за да развъжда роби за селскостопанската работа.
* От ООН наскоро се събраха на лъскав панаир на суетата да вдигат тежки чаши за победата над бедността до 2030 г...

"Каквото заслужават"

Още един разтеглив и условен въпрос без абсолютен отговор. Човек получава "каквото заслужава" само ако се примири, съгласи, че е така - или ако някой друг реши. Онзи, който определя какво ти заслужаваш - като "консултантите" или собственика ти - има изгода да ти определи, че заслужаваш по-малко. Работникът иска да получава повече за по-малко работно време и по-малко напрежение, а "работодателят"/печалбателят иска да плаща на работника колкото се може по-малко и да го кара да работи колкото се може повече. Това е едно от безбройните противоречия на капитализма, които водят до непрекъснато противоборбство, стрес и взаимно надлъгване.

"Те ни лъжат че ни плащат, ние ги лъжем, че работим" важи за всички взаимоотношения на неразбирателство. В повечето случаи остава само първата част на изречението, а втората не може да се изпълни, защото има явно неравенство на силите - господарят има преимущество над роба.

Стремежът при интересчизъм е да накараш другите да вярват или да се примирят, че ти заслужаваш повече, защото: работиш повече, по-умен си, по-красив си, повече слушаш господаря си, по-добър си, по-силен си, "баща ти е директор на завод", "задоволяваш повече [измислени, изфабрикувани] нужди" и т.н.

Ако всички ревностно преследваха интерсчизмът, щеше да има непрестанна действителна война. Безогледното му преследване и "удрянето на джакпота" от някои поражда уродливите парвенюта, големци, самозабравили се царе и благородници, монополисти, банкократи и т.н. В техните съзнания "човешко същество" е твърде сложно, неясно или изродено понятие. Те предпочитат да работят с елементарни и плоски схематични числа, които описват техните банкови сметки, проценти, дивиденти, лихви, растежи и т.н., без връзка с човеците.

18Справедлива ли е демокрацията?

Едно от основните значения на "демокрация" като форма на управление е власт на мнозинството: когато трябва да се вземе решение се провеждат обсъждания, изслушват се всички, обмисля се заедно, взима се общо решение с мнозинство, и след това всички трябва да се съобразят с него*.

Справедливостта, добронамереността, стремежът към общо благо и развитие и т.н. обаче могат да дойдат чрез тази демокрация, ако властта е разпределена, никоя сила не придобива опасно голяма и разрушителна еднолична власт.

Изборите веднъж на 4-5 години обаче могат да създадат формална псевдодемокрация и да дадат възможност за авторитаризъм. Народният избор може да се подмени като се измени на предизборната програма. Това се върши непрекъснато, освен че самите избори се фалшифицират, манипулират, хората гласуват под натиск ("местни феодали", купуване на гласове, лъжливи обещания). При капитализъм, култ към парите, олигархия, концентриране на власт върху медии, потискане на свободното слово чрез "пазарни средства", общественото мнение и желанията на масите се манипулират или се представят и нагаждат така че да са достатъчно приемливи за господстващите класи. Виж Производство/фабрикуване на съгласие по Ноам Чомски и цялата творба.

По подобен начин са действали "англиканските агенти на ДС" и църквата, когато е действала в подкрепа на "законната власт" и в ущърб на народа. Виж във Въведението и "-измите".


* Александър Стамболийски - избрани произведения, БЗНС 1979 г.

19Военнопрестъпленията на Червената армия в Германия, или как едно чудовище казало: "дръжте другото чудовище"!

Създаването на чучела и боксови круши е един от методите на анти-комунизма и русофобията, както и на всякаква пропаганда за насъскване на хората срещу врага. Дават се зловещи факти, които всеки ще осъди и заклейми, като дори се вменява, че противниците ги подкрепят. Казва се: "вижте, те защитават изнасилвачи!", "те са изнасилвачи" - обаче се спестяват обвиненията към собствените изнасилвачи и подробните обяснения защо се е стигнало до там. "Само те са виновни, направили са го защото са анти-христи, комунисти и т.н."

Фанатични анти-"комунисти" и хора с националсоциалистически убеждения дори твърдят, че само в България харесвали Червената армия, тези изверги.

Кой защитава изнасилвачи!? Всеки народ, всяко общество осъжда изнасилването като долно чудовищно престъпление. В случая това е било огромно военно престъпление, което е заслужавало военен трибунал и наказание още намясто. Защо "съюзниците" не са се намесили тогава? Например за да "запазят добри отношения" със СССР или защото и техни войници са изнасилвали германки - а вторите са видели "по-малко война" от Червената армия и идват от по-богати и "културни" страни, най-вече САЩ. Също така, убийството, осакатяването, оставянето на сираци не е по-малко престъпление - но във време на война то се приема за "статистика", когато се отнася за милиони жертви, и "трагедия" - когато само един загива - по изказването на Сталин.

Да разгледаме по-широкия исторически обслов (контекст):

1. Кое е довело Червената армия в Германия? Защо е там?
2. Кой я е превъоръжил, за да стигне до там?
3. Кои са били съюзници на Червената армия?
4. Защо съюзниците са помагали на тази зловеща армия?
5. Защо не са организирали военен трибунал веднага?

Известно е, че Германия е била сключила пакт за ненападение със СССР и че са си поделили Полша. Няколко десетилетия по-рано обаче Полша е била част от Руската империя - за Сталин операцията е по-скоро "възстановяване на справедливостта", отколкото ново завоевание, подобно на хитлеристките анексирания преди войната. Прибалтийските републики също са били руска територия преди Първата световна война.

Други твърдения: всъщност не Германия, а СССР били запалили войната, Сталин искал да завладее Европа, може би света.

"Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш" - както казваха в българския филм "Мъжки времена". Към 1939-1940 г. СССР не са имали военната и технологична мощ, нито силна флота, нито самолетоносачи, нито опитни военоначалници след чистките на Сталин. По-късно Червената армия е подпомогната с американско оръжие, а Германия е отслабена чрез удар по Западния фронт.
По подобен начин, сащанската пропаганда подсъзнателно внушава, че Саддам Хюсеин искал да завладее света, "защото имал оръжия за масово унищожение" - каквито се доказа, че нямал. Сталин е тиранин на по-голяма област, но също беден и местен. Знаем кои отдавна са световният "нежен тиранин".
Началните операции в подготовката на Германия за войната пък са подпомогнати от Франция и Англия при безропотното приемане на анексирането на области от Чехословакия и Австрия. То, заедно с апетитите на Германия към Полша, където също са останали много немци, и стремежът им към "жизнено пространство", са били оправдавани с последиците от Първата световна империалистическа война и с жестокостта на Версайската система от договори.

"Наказаните" са потърсили отмъщение. Освен това, "миролюбивите" Франция и Англия към този момент имат колонии из целия свят. "Демократична" Англия е окупирала и източва около 1/4 от територията на света, а САЩ е тяхна "дъщерна държава", която е готова да им се притече на помощ. Английските и френските колонии започват да се разпадат чак след Втората световна война, някои остават до средата и края на 60-те години и там народите се освобождават след кървави бунтове и геноциди. Други формално свободни са неоколонизирани икономически чрез капитали и концесии, трети до днес съществуват като военни бази или малки протекторати.

В средата на 30-те Франция и Англия са наблюдавали как Германия се превъоръжава и засилва армията си, но са седели и са блеели, може би са се надявали че Хитлер ще се разправи с техния общ враг. Освен това той многократно е твърдял, че се бори за "дълготраен мир". Ако Германия е била тръгнала само на изток към СССР, Великите сили може би са щели да му пратят подкрепления и да го направят "сър". Само 20 години по-рано военна коалиция от европейски страни се бие заедно с белогвардейците в защита на царския режим след Октомврийската революция, а след това СССР е поставен в изолация и под блокада. Неудобни за мита за "честността" на Запада са данни за подпомогнати диверсии на източния фронт, разбираемо целящи забавяне на Червената армия. Известно е също неизвършването на пълна "денацификация" като в ГФР и САЩ дори се наемат висши военопрестъпници.

Изнасилвания са извършвали не само съветските войници. За случвалото се в СССР при настъпването на германската войска - за там какви са данните? Може би няма оцелели да разкажат. И едните, и другите са престъпници. И ако не може да се простят подобни деяния, то могат да се обяснят.
Истинските виновници за превръщането на хората в зверове са ръководителите, които подпалват войните.
СССР дава десетки милиони жертви. Някои от войниците са изгубили целите си семейства - братя, сестри, родители. Преобладаващо те са млади, неопитни, незрели мъже, които са се наситили на смърт, убийства, жестокост. Някои може и да не са били с жена по нормален начин. А пламъците на тотална война неизненадващо превръщат част от хората в чудовища, неспособни на състрадание или уважение към врага.

Съюзниците не са направили военен трибунал - и от тях е имало виновни. Германците сами не са могли да се защитят. Въпрос (4) може да звучи безсмислен - САЩ са били принудени от обстоятелствата да помагат на "по-малкото зло" и т.н. САЩ и съюзниците му - ЕС - и до днес обаче са най-големият производител на оръжия. Тези оръжия се пласират някъде. Ползват ги други "червени армии", други войници извършват изнасилвания под властта на автомати и гранатомети. В голяма част на Африка, Югоизточна Азия, банановите републики нямат необходимата индустрия, за да си произвеждат сами съвременни оръжия - ако "добрите" държави не им продаваха, много от тези войни щяха да са невъзможни или щяха да са с мащаба на "сбивания".

Неприемането на обща отговорност с престъпленията на Червената армия е съзвучно със заглавието на статия на войнстващия анти-"комунист" Каролев: "Моето си е мое, чуждото - общо"* относно чувството на собственост и ромите в България.
Империалистическата максима е "Моето си е мое, а чуждото ще стане мое", а не "общо".

Лицемерието на империалистическата "защита на собствеността" е жалко дори и само ако се даде за пример Америка: отишли там някакви "заселници" и казали: "тази чужда земя е НАША!". Изгонили и изклали несъгласните и така узаконили "собствеността си". Духовете на мъртвите индианци обаче не са забравили.
Съюзниците на СССР казват: "Победата ни е обща, вашите престъпления - ваши".

СССР дава много пъти повече жертви и участва с повече войници от всички останали "съюзници". Европейската част на СССР, която е много по-бедна поначало, е напълно опустошена, а на териториите на някои от "победителките" няма чак толкова големи разрушения колкото в СССР, Германия, Полша.
* В.Каролев, 13/08/2014, Клуб Z

20Законността на Петата българска държава: 1989 - 2015+

При цялата незаконност и престъпност на държавата от 1879 до 1989 г., кое ни дава основание да приемаме последната форма на държавност за законна, непрестъпна, почтена?

Държавата започва да изглежда "законна", приема се за такава, след като се утвърди, втърди, заздрави, вкостени; уталожат се и се успокоят процесите на развитие, промяна, разчупване, "счупване на черупката", "излюпване от яйцето". Когато "запазването" стане много по-силно от "развитието", промяната, изменението на обществените структури, на основните, най-силни, най-властови от тях, обществото започват да приемат, че вече има "ред, законност, дисциплина" - значи има държава. Справедливост обикновено няма. Управлението е успяло да обуздае жребците, юздите се държат здраво от ръцете на "законни", "демократично избрани", "юридически подготвени", "почтени", "спазващи [монархическия, капиталистическия, социалистическия, ...] морал и т.н. люде.

Последното обаче го е имало и в престъпния режим - след като е унищожил слабите опити за бунт на горяните, развил е образователния, пропаганден, чиновнически и военен апарат в партийната линия с правилно обучени свои кадри и т.н. В междинния период в България след 1989 г. също има малки "народни съдилища" и "партизански войни" - икономически, финансови, обществени. "Силоваците" се превръщат в "новите борци против комунизма". Част от държавния апарат ги преследва, заклеймява и уж се бори с "организираната престъпност", но е обществена тайна, че двете воюващи страни на "приватизираната държава" и "частното насилие" са другари в една или друга форма. Някои от партизаните окачват бухалките на пилона, пишат се "активни борци против комунизма" и се издигат в политиката.

След всеки преврат, държавата приема "Конституция" и господстващите обществени кръгове полека-лека с помощта на естествените процеси - онези, които са улеснени от промените - утвърждават ценности и правила, които са "правилни" според поредната, тяхна, господстваща мода. След всеки преврат - след като той се уталожи, част от по-младото поколение порасне и не знае и не помни какво е било по-рано, вече се приема че всичко е наред, спазва се Конституцията, "народът е суверен", "международното право", "човешките права", "демокрацията", "свободата" и т.н., и населението вече е добре обучено и дресирано, че предишните са били от лошите, но сегашните са от добрите.

Същото е било и след преврата от 1944 г., както и с Конституцията от 1879 г. - тя е била "една от най-прогресивните, като белгийската" - което обаче не значи, че е била спазвана.

При всеки преврат, както и след последния голям, последвалият го среден от 1997 г. и множеството мънички превратчета, "реформи" и скокчета основните медии и държавни структури се завземат и започват да излъчват и да се стремят да налагат онова и онези порядки, което са предпочитани или по-изгодни "за да запазят обществения ред, форма на управление, ..." и т.н. Властта се стреми да се запази.

Тогава са били комунисти, а сега - бизнесмени и олигарси, и "политици" - техните представители, кариеристи, юристи, историци, философи, "слуги на народа". Тогава са се издигали "активни борци против фашизма", а сега най-вървежната класа са "активни деятели на капитализма и империализма", т.е. "глобализацията", "свободната търговия" и т.н. Народът нарича държавата "мафиотска", а депутати и министри по правило са символ на народни предатели*.

Определението "сътрудник на ДС" е синоним на престъпник. Да, но тогава това е било държавата. Било е законно да си член на ДС, да участваш в защитата от "диверсия", да пазиш "социалистическите ценности" и т.н. Това е било "законното" и е било насърчавано. Може да е било лошо, "престъпно", но е било "законът". Практиката доказа, че умелите известни агенти на ДС, които след това се извъртат, се оправят добре и при новата власт - те просто са били "кадърни" нагаждачи; колкото безчестни, толкова и далновидни**. Нали трябвало да се спазва "Върховенството на закона"? Те просто са служили на родината! Е, да, ама онзи закон е бил незаконен. Трябва да се спазва само нашия закон, на нас - тези, които в момента държим властта.

Според онези лошите предишни обаче, по-предишният закон също е бил незаконен, и те също освен документи и книги са го знаели от първа ръка - събитията
от 1908 до 1944 г. и по-рано.

Затова формалната юридическа "законност" не е най-важната в управлението - тя периодично се изменя, подменя, заменя, фалшифицира, манипулира и т.н. според вкусовете на завзелите властта.

По-важно е дали управлението е в полза на народа, човека, развието, благополучието, спокойствието, успеха, щастието, мира, напредъка и т.н. Мир, щастие и благоденствие за народите, постигнати по "незаконен" път са за предпочитане пред "законната" гнет и мракобесие. А законът трябва да е такъв, че да способства за постигането на подобни идеали.
* Виж "Фалшивата демокрация ..." по-долу
** Има и такива бивши агенти на ДС, които не изменят на социалистическите си, народни, леви убеждения и след промените. Явни империалистически агенти ги сочат с пръст и лепят маккартистки етикети "тоя е бивш агент", "тоя е комунист", използвайки внушенията у държаните в шарена сянка млади зрители, че всеки работил при бившите закони на държавата е бил мръсник, безчестен доносник на приятелите си и т.н. Виж за американското ДС - ЦРУ.

*** Или шестата държава - след преврата от 1997 г. Виж резюме на събитията и дирижирането им.

21
Доц. Иво Христов в интервю за Pogled.info, 08.10.2015: "Америка никога не е била абсолютен хегемон. Дори и след падането на Съветския съюз. По-скоро тук става въпрос за представяне на едно желание за действителност и това е част от пропагандните клишета на западния проект."

22Вдетиняване на културата и детинското чувство за общност

Инфантилността е засилващ се белег на поп-културата*. Масово в образователни и рекламни филми се налага озвучаване като за приспивни песни за бебета (камбанки, звънчета), бебешки рисунки дори в клипове на техническа тематика. Интонацията на говорене на английски и американски водещи на документални и образователни филми е като че обясняват на деца от детската градина: служат си с пресилена и неестествена емоционалност, сензационност, понякога гальовност, показват натрапчиво физиономиите им. Самите водещи звучат като деца, които търсят одобрение. В съчетание с горното се употребява първо лице мн. ч. "ние", създавайки наивно усещане за общност със зрителите, вместо да се говори безлично за съответния предмет или тема. В стилистиката на маректинголозите и рекламистите, при представянето на информацията се действа така сякаш потенциалният клиент иска да научи какво той печели, каква е личната му полза и изгода от даденото откритие или продукт.

Така някои клипове уж стават увлекателни и разбираеми за по-широка публика, но оглупяват, загубват съдържателността си и се заменят с общи приказки, възклицания и хвалби, от които тази по-широка публика не научава нищо съществено, освен че й се внушава да си купи съответния "продукт", защото той е много як.

Не се дава пълноценно знание, а се създава чувство за разбиране, че нещо си научил, че си видял "нещо яко" и пр., че ти е "харесало"*7; вълнение, че "обичаш науката". Науката и техниката обаче се свеждат само до онези техни особености, които са силно впечатляващи, сензационни - "най-бързият", "невероятно", "изумително". Науката се превръща в чувства (ирационално) и представление****. Вниманието се отмества от умствения процес на търсене, изследване, разсъждение и опити, които не винаги са толкова показно вълнуващи.

Документалните пропагандни предавания стават несериозни с опитите си за манипулация и измама, да ви подхлъзнат, или в отношението си към зрителите като към деца, които трябва да бъдат водени за ръчичка и покровителствани. В старите образователни филми учителите се отнасят по-сериозно към зрителите. Виж например по-долу за автомобилния диференциал и първите факс-машини**.

Публицисти, които говорят за уж "конспиративни" (или спекулативни) теории, и изобличават статуквото, обикновено са спокойни и сериозни, без да си преправят тона на гласа като че разказват приказки, без излишни музикални съпроводи на военни маршове и пр. - "академично", както се изразява Антон Тодоров.

В Англия и в капиталистическите общества е популярно да се говори с патос за "тяхната общност" (our community), "нация" и т.н., макар че общността е фалшива, цари снобизъм и както се изразява У.Такъри: всеки раболепничи и пълзи пред господаря си и тъпче своя подчинен***. Популярна фраза навсякъде у политически инфантилни хора с интересчийски характер е "нашите данъци". Данъците се явяват едно от малкото "надкласови" свързващи звена, а държвата, която ги взима - "общ враг".
* Може да се зададе и друг въпрос: дали рекламите и холивудските филми стават все по-тъпи или авторът става по-мъдър. Бих казал: и двете, особено за филмите. Рекламите по природа са твърде кратък и пряко-користен жанр, където, с някои изключения, главната цел е да изпързаляш и омаеш купувача.
** How Differential Gear works (BEST Tutorial) - https://www.youtube.com/watch?v=K4JhruinbWc
Wire Photo Technology: "Spot News" 1937 Chevrolet - https://www.youtube.com/watch?v=LetlcmqZFyA
*** У.Такъри, "Книга за снобите - написана от един от тях", 1846 г.
**** Този метод е градивен, когато е насочен към деца и има за цел дa им привлече вниманието, за да се заинтересуват по-подробно от по-задълбочени източници.
*5 Сривът в българската мъжественост и интелигентност според производителите на бира. Сравнение на реклами на Каменица, Ариана и Загорка, "Изследванията на Тодор Арнаудов"

*6 Какво му трябва на човек? Първа част, Разумир, бр.1, 2014 г.
*7 Тодор Арнаудов, "Недостатъци на гласуването с харесвам/нехаресвам в Уеб 2.0 и социалните медии и различни дефекти в системите за обществено оценяване и класиране" - на английски (7/2012) и превод на български (1/2014).
*8 Комунистическата пропаганда, предназначена за масите, също е простодушна и детинска, и в края на българския социализъм все повече не отговаря на повишената образованост и култура на населението. Преиграването, прекалено многото ръкопляскания, възгласи "вечна дружба, вечна дружба", щастливи манифестации и т.н. стават смехотворни и внушават недоверие, изкуственост. Хората по-малко им вярват. Според анкети, в последните 40 години американците също все по-малко вярват на средствата им за масово осведомяване, като през 2012 г. доверието било 40%.

Я: Те* загиват, защото не се променят. Трябва да се променят, за да оцелеят. Като католическата църква и евреите. Евреите стават християни или мюсюлмани, но пак са си евреи. Ако трябва стават по-католици от папата. На султана - главният лекар е бил евреин. Един евреин станал епископ в Испания и веднага започнал да пише излияния срещу евреите - те разпънаха Иисус и т.н. (по Йордан Велчев, "Балканският човек", II част). Поведението им е като на "вирус" в системата [организма], държат се като мутиращи паразити*. Това последното няма нужда да го записваш - всеки го знае.
Р: "Мутиращи паразити" са всички интересчии, кариеристи, нагаждачи, въртиопашки, помияри; отдадени сталинисти, които стават върли анти-сталинисти след Априлския пленум от 1956 г. Бивши лични комсомолци и партийни лидери, които на втория ден след "Демокрацията" започват да пеят "45 години стигат". Бивши агенти на ДС, които от доносници срещу идеологическата диверсия се превръщат в лаещи помияри на новата идеология. Съветски КПСС-исти, които миг след падането на СССР отиват да се кълнат в американското знаме, империализма и да целуват задника на Президента.
Р: За евреите, според мен става въпрос за високопоставените представители на тази идеология и култура, която посява семето на чувството за величие: "богоизбран народ". Високата находчивост, далновидност, както и възможността да бъдат лихвари във времена, в които другите религии са забранявали тази дейност, е завоювала високи финансови позиции на еврейска върхушка. Докопаната власт, богатството и внушаваното от ранна възраст чувство за превъзходство спрямо останалите народи, което се подчертава и доказва от първите два компонента, създават "мутиращия паразит".
Я:(по-ранна забележка) Парите не винаги са били равни на политическа власт, както е сега.
Р: Наистина, буржоазните революции избухват отчасти, защото замогналото се "трето съсловие" иска да получи политическа власт и да промени обществото така, че стопанската му дейност да върви по-добре, дa плаща по-малко данъци и т.н.

Я. говореше в частност за източноевропейския социализъм, но и въобще.

23 Пример за съвременен "Четириминутен човек" е даден в книгата "Подвеждащaта реклама", 2007 г.. Там се изнасят факти за фалшифицирано видео с разказ на момиче, което разказвало, че иракските войници вадели бебета от кувиози от болниците и др. Признанията били формално основание на Конгреса да одобри операция "Пустиння буря" - първата американска война в залива. Впоследствие самите лекари от болниците отрекли да са се случвали подобни безумия, станало ясно кое точно е момичето от видеото и че е изиграло фалшива самоличност. Друг пример са прекалено кратките, откъслечни, едностранчиви пристрастни репортажи и изказвания или дискусии по дадени военни теми по телевизията.

24 В статии преди Съединението от 1885 г. Захарий Стоянов пише, че Източна Румелия се била превърнала в чифлик и няколко блажени фамилии го владеели.

Дълбокомислието на един бивш "свободноевропеец"*



http://ivo.bg/2015/09/05/ленин-с-котка-путин-с-котка/

Ленин с котка, Путин с котка

By Иво Инджев ⋅ септември 5, 2015 ⋅ Post a comment

Имам спомен от детството за снимка на Ленин с котка в скута. Картинка, по която ни обясняваха в училище, колко е добър чичко Ленин ( щом гушка котка). Даже ни обясняваха, че той дълго и неподвижно я гушкал, за да не я събуди. Толкова много, ама наистина много бил добър.

Както виждате, този животински пиар не е измислен днес…

Путин и в това отношение е ленинист.



Той и бат’Бойко има една неповторима с един монтиран шаран.. А онези от снимките едва ли са по- различни от други, които са избили милиони. Всъщност и Хитлер може би е обичал животните повече от хората…има го с любимото му куче.. Интересно ми е Карл Маркс дали го има с някакво животно? Posted by Гумата | септември 5, 2015, 20:45
Към Гумата: Карл Маркс го има с Енгелс. С Ленин ( на рисунка вече). Със Сталин – също. А Хитлер го има предимно с куче – немско, овчарско. Все политически животни с огромни “заслуги” за превръщането на фанатичните им брътвежи в практическа трагедия за милиони жертви на тяхната теоретична налудност. Posted by Иво Инджев | септември 5, 2015, 20:51

Разумир

Добрият чичко Ленин и Митко Палаузов срещу добрите:

Рамбо, Командо, Робокоп, Американски войник, Американска нинджа, Американско ченге, Американски шериф, Американски таен агент, Американски агент Итън, Американски Президент, Американска армия, Американски пай, Американски психопат, Американска мечта, Американски идиот, Американски супергерой: Супермен, Батман, Капитан Америка, Жената котка, Човекът мравка, Железният човек, Стоманената маймуна, Великолепната четворка, Човекът Мутант Екс-мен, Американският вампир, Американско зомби, Американски жив-мъртвец, Американски сериен убиец, Американски Трансформърс, Американски Извънземен, Американски каубоец, Американски робот ...; Брус Уилис, Мел Гибсън, "Първият черен президент" и "Афроамериканец Господ" Морган Фриймън, Харисън Форд, Люк Скайуокър, Американско-италиански дон на мафията дон Корлеоне, Английски таен агент убиец Джеймс Бонд, Английския крал Артур с големия Меч, Американския иманяр и крадец на исторически ценности Индианеца Джоунс, Младия американски иманяр Индиана Джоунс, Американската секс-бомба и иманярка Лара Крофт, Американските мишки, катерици и плъхове, Американските баскетболисти, Американското ДС - ФБР и ЦРУ, Американските борци срещу Извънземните, ... ,

Добрият Чичо Сам, чичо Буш, чичо Клинтън, батко Буш, чичо Обама и още 100 страници с Добри Чичковци, Лелички и Дядовци - един от друг по-добрички и обичащи децата



Роден съм около 30 години след "анти-лениниста", но също имам спомен от занятие в детската градина, когато ни заведоха в зала или стая с много столове, може би в съседния Клуб на пенсионера. Там до един бюст на чичко Ленин ни обясняваха, че той се е борил за доброто, за всеки давал по двайсет стотинки ли?...10 Мисля, че в градината имаше портрет на Митко Палаузов. Май бях чувал за Вела Пеева?9

Спомням си за прословутите банани само около Нова година, но това не ме тревожеше, защото през останалото време ни сервираха противен сутляж с каймак, гнусни кремове и фрикасе... Някои учителки заплашваха, че който не си ги изяде, ще му го изсипят в гърба. Ако не слушаш, ще ти закачат магарешки уши - за доказателство те висяха над рамката на вратата на многофункционалната стая за игра, занимания и спане.

Всъщност Ленин и Митко Палаузов бяха като тънка паяжина пред Западната идеология още преди Демокрацията. Обичах да седя до късно и да гледам филми и "Студио Хикс". Някои не бяха полит-идеологически като фантастичния "Преходът" ("Le passage") с Ален Делон, но по правило бяха криминални. Мъж с черни кожени дрехи се спусна с въже на едно съвещание/сделка в небостъргач и им открадна куфарче с диаманти. В японски ли, хонг-конгски ли - колички с дистанционно и роботчета носеха бомби. Даваха "Разкази с неочакван край", филми на Хичкок като "Птиците". Всички гледаха "Октопод". В стола на почивна станция в Сандански имаха само една видеокасета - "Лудия Макс", - която въртяха всеки ден и Жан Клод Ван Дам ми стана любимец преди да навърша 5 години.

Не можах да стана нито чавдарче, нито пионерче, но си спомням случка, в която братовчед ми ме попита: "Честна пионерска или честна лапешка?". Чудех се какво е това "пионер" и му отговорих "лапешка" - защото си мислех, че означава "лапа", като кучешка или мечешка лапа...

Скоро обаче научих. Животът се политизира дотолкова, че дори ние мъниците в градината бяхме ангажирани и на две деца от една и съща група с имена "Тодор" и "Живко" им викаха подигравателно "Тодор Живков". Бяха пускали бюлетини с роза по улиците, а ако не греша изсипваха позиви и от самолети. Всеки беше от СДС и от БСП. "45 години стигат, времето е наше!", "Ша са оправим", митинги, в бюфета държахме купони за храна - едни малки листчета с печати. Нямаше бензин и баща ми ходеше на работа и ме водеше на градина с колело. Токът спираше за дълго, затова се осветявахме с газени лампи и на свещи, с батерии и с акумулатора на "Трабанта", с който баща ми захранваше малкия телевизор "Юност" в кухнята.

Един ден другарката ни събра и ни обясни, че вече трябвало да й викаме "госпожа". Мен в началото ме беше срам, не знам защо, и като исках да кажа нещо на другар-... госпожата, молех някое другарче да го направи. Поне ние децата си останахме "другарчета", а не минахме на "господинчо" и "госпожичке". Скоро започнахме да учим английски: ъ гъл, ъ бой, ъ кар, литъл ред ридинг худ, и когато завършихме детската градина дори изиграхме малко представление на английски. Бях Големият лош вълк и Добрият ловец ме застреля...

Някои деца вече имаха видеота, може би са ги водили повече на кино, и разправяха филми. Едно другарче имаше анцуг, на който пишеше "BOSS" и на мен ми стана много смешно първия път, когато го видях, защото той беше бос. Най-добрият ми приятел, на когото баща му беше "частник", ми подари 20 марки. Да, бяха ГДР-ски, но той все пак ми подари и няколко банкноти дойчемарки, макар че бяха напечатани на ксекорс. И баща ми се опита да стане "частник", ходих с него да се регистрира в един блок за да кара такси, но тая работа не потръгна и си остана... "държавник" - работник.

По кината започнаха да се въртят екшън след екшън. Стрелби, бой, ужаси. Може и по-рано да са се въртяли, но не съм им обръщал достатъчно внимание. Ходехме на групи до най-близкото кино всяка седмица - гледахме каквото дават. Не пропускахме ужасите със серийни убийци с вили, електрическия убиец "Шокър", подводни чудовища, които разкъсват хора на две; полицаи пускащи граната в каската на лошия; "Рамбо 3", "Мухата", "Батман", "Терминатор 2"1, "Принцът на мрака", "Големи чудесии/неприятности в малкия китай", "Червена топлина", "Смъртоносно оръжие", "Умирай трудно 2" и т.н. Докато даваха "Ловци на духове" спря тока и не можахме да го догледаме. Бяхме 6-7-8 годишни деца, но нито лелите на касата за билети, нито късачите на входа държаха сметка - нека младежта да се просвещава, още нямаше кръгчета "филмът не се препоръчва за лица под 12 години". Не ги съдя. Благодарение на това се просветихме сексуално от захвърлените по поляните вестници "Чук-чук". Желаещите, които не ги беше срам, можеха да си наемат видеокасета с порно. Някои приятелчета разказваха за кончета и други животни с големи пишлета.

Като дойде "демокрацията" и частниците докараха "ръчките" - електронните игри - във фоайето на киното веднага се народиха малки частни джебчии и побойници, които тормозеха и обираха по-малките и смотани "държавници" като нас.

Живеехме в анимационните филми. "Костенурките нинджа" се случваше във Великата Америка. "Старком" също бяха американски космически военни сили - САЩ бяха завладели и междупланетното пространство, но за щастие песните в началните надписи и на двете филмчета бяха на френски и бяха благозвучни: "тотю нинджа, тотю нинджа, тотю нинджа, тотю нинджа, тотю нинджа, тотю нинджа, - буга-буга-бопчи; тенинджа!" Автомобилният пилот Мишел Ваян също беше французин - говореше на френски - и Мариан Първата - но братската социалистическа франкофония скоро започна да сдава фронта на Добрата Америка. Децата учиха азбука и тъпизми от Американското "голямото пиле", "бисквитеното чудовище", Елмо и Мелмо. Малки и големи се радваха на американските "Мъпети".

Каубойците са американци - те бяха успели да проникнат в литературата още преди "освобождението" ни от съветско иго чрез всеизвестните книги на "диверсантите" Карл Май и Майн Рид. "Капитан Планета" беше един от малкото международни герои, борещи се за мир - нещо като ООН-енчо - по едно дете от всички континенти. За да не се карат най-великите световни непослушковци имаше рускиня и американец, за да станат гаджета и да се обикнат! Аз бях американецът - Огън! - и харесвах рускинята.

Скоро и ние си купихме видео - нашето беше "Фунай", но по-популярни бяха "Акай".

Първата ни касета беше с американския филм от 70-те "Момче и куче" от "Българско видео": оригинална с кутийка. Историята започваше с поредица от кратки кадри в бърз монтаж на ядрени гъби, светът се е превърнал в пустиня... В завръзката момчето е заловено от представители на остатъка от напредналата човешка цивилизация, която живее под земята, но е заплашена от гибел, защото е загубила оплодителните си способности и търси оцелели, за да ги ползва за разплодни жребци. Момчето успява да избяга, но в края на филма се подразбира, че изгората му се е саможертвала за него и кучето му - те са я изяли.

Повече ми харесваше комунистическият "Кин-Дза-Дза", който бях гледал няколко години по-рано. "Гравицапа, ку-цъ... Мама, мама, что я буду делать... Мама, мама, как я буду жить... Скрибач" - нещо такова.

След това си купихме една пиратска касета с два филма. Във виетнамската класика "Командир на взвод" с Майкъл Дудиков нямаше женски роли, но го озвучаваше единствен женски глас, който не беше на актриса. В него Басера се самоуби със свръхдоза наркотици5, няколко души гръмнаха от мини, виетнамците падаха като мухи, един го разкъсаха на дървото - добре че записите по онова време бяха с ниска разделителна способност.

"Бягащият човек" по Стивън Кинг с Арнолд Шварценегер започваше с безредици и стрелба от хеликоптер по демонстранти: "За бога, те искат само малко храна!". Набеденият за "Касапина от Бейкърсфийлд", убил 1500(?) души - всъщност възпротивил се на заповедта - е изпратен в трудов лагер - каторга, американското Белене, където заедно с други политически затворници чупят камъни и носят релси на рамо. Престъпниците имат халки/гривни на вратовете и при напускане на периметъра главата на един латиноамериканец се пръсва като диня. Арнолд и приятелите му успяват да предизвикат бунт, а един "хакер" от тях разкодира системата и тя проговаря: "Периметърът деактивиран. Периметърът деактивиран" и така избягват.

Арнолд и приятелчетата му обаче пак ги залавят и ги изпращат в садистичното "риалити шоу" на смъртта "Бягащият човек", където първо се пързалят със забавни бобслей-шейнички, но после ги избиват с резачки, огнехвъргачки, бъгита, огнестрелни оръжия и с голи ръце. Телевизионните зрители им се радват и залагат.

Бях на около 8 години, но вече обръгнал. Трябваше да свиквам с демокрацията.

Все пак имахме и една касета с "Том и Джери" и "Мики Маус".
С монотонния си глас видеото бързо започна да ни преподава колко са добрички американските полицаи и войници. Американският войник е почтен и справдлив, дори когато прави на решето клетите си противници. Американците са отишли там за да защитават селяните от лошия Северен Виетнам, от мръсните комунисти, дето и нас ни бяха завладели! Те пазят децата и жените! Виж и в "Универсален войник" - там добрият батко Жан-Клод Ван Дам защитава онази кака, дето бяга, но оня лошият Долф Лундгрен - руснакът от Рамбо-4 - реже ушите на пленниците и хвърли граната по каката, за да я убие! Бягай, како!

Рисунка: Я.Я., около 1991-1992 г.

Телевизията, видеото и киното в хор пееха

Колко добри, мили и забавни са американските полицаи: Полицейска академия 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, Американските "Смотаняци", Американските бойни пилоти в "Топ Гън". Американските шерифи. Американските "добри ченгета" - има и лоши, но добрите винаги побеждават. Американските агенти на ФБР - Мълдър и Скъли. От "Смъртоносно оръжие 2" научихме, че посланикът на ЮАР в САЩ е престъпен бос и че неговият личен телохранител прилича на Хитлер, а добрите американци са срещу апартейда. От "Роки 4" - че руснаците са ледени и страшни машини за убиване - макар и шведът Долф Лундгрен с "руското" име Драго да не е с убедителна националност. В "Рамбо 3" разбрахме за лошите руснаци в Афганистан, които Рамбо разби с лък и стрели, и прочетохме, че Американското правителство (исках да кажа авторите на филма) "подкрепя героичния афганистански народ". Затова след години Американският Президент Буш излезе с лично обръщение към добрите дечица по целия свят, за да им обясни, че надписът от филма вече не важал и че афганистанският народ е лошичък и не слуша, затова чичо Сам ще ходи да го напляска с бомби по сватби и кръщенета.

В добрите детски филми на Американското "Уолт Дисни представя" ни учеха за Битката при Гетсби и за Американската гражданска война, в която добрите южняци се били за да защитят "своя начин на живот, права и свободи" - да притежават роби, докато добрите северняци храбро воювали за да "освободят" нещастните чернокожи и да ги наемат на безценица във фабриките и частните си предприятия7.

Открихме, че и американските батковци били чавдарчета и пионерчета като нашите, само че на тях им викали "скаути". Оказа се, че значело "разузнавачи" - нещо като малки агенти на доброто американско ДС. "Скаут" - като онзи герой от супер якия сериал "Капитан Пауър и войниците на бъдещето", дето се преобразяваше.

Заобичахме дори "почтените", симпатични, добри престъпници, представени в романтична светлина от холивудски звезди. "Просто това е тяхната работа. Вършат го най-добре!"6

Разбрахме, че нашият тоталитарен социалистически обичай да вдигаме ръка, когато искаме да се изкажем, е бил погрешен. Филмите ни показаха, че когато в свободна демократична Америка някой иска да вземе думата, той трябва да извади личното си огнестрелно оръжие - най-често пистолет - и да го насочи към събеседника си. Тогава той си гарантира, че другият ще го изслуша внимателно.2 Ако има въпрос или слушателят също иска да говори, той се извърта чевръсто, избягва, заляга - първият много се обяснява и се разсейва, следва схватка, избиват му оръжието. Сега другият го вдига, дърпа петлето и изнася пледоарията си. Двамата се редуват по този начин, докато се разберат, и накрая победителят в спора пръсва мозъка на другия. Ако са равни - трети човек, арбитър, се изказва с откос на автоматично оръжие в гърба на някой от спорещите.

Този народен обичай се обяснява с всеобщото въоръжаване на американските граждани - за да се пазят от високата престъпност, - и с увеличаването на случаите на дефицит на вниманието в САЩ и света. Хората трудно се съсредоточават в нещо извън телевизора, смартфона, таблета или лаптопа и трябва да им помогнеш. Новините за масови убийства на ученици в гимназии в САЩ ни доказаха, че дори в клас американските деца вдигат ръка с пистолети, и който си няма - млъква завинаги.

Вмениха ни стокхолмски синдром с герои от рода на Джон Траволта в "Риба меч" и любов към добрите ЦРУ, ФБР и всички военни, генерали, лейтенанти, редници, съдии, следователи, инспектори и тем подобни от "Военна прокуратура", "Ред, законност и справедивост", "От местопрестъплението: Маями, Лос Анджелис, Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго, Мичиган, Бостън, Турно Магурели, Белград, Багдад, Кабул, Мамул, Абдул ..." Опознахме "Върховенството на Американския закон" и без съмнение приехме, че те бдят за световната сигурност и пазят планетата от зарази и извънземни, а ако някой все пак се разболее - д-р Куийн, лечителката или д-р Рос от "Спешно отделение" ще го излекуват.

Разбрахме, че Бог е американец и то афроамериканец - Морган Фриймън. Извънземните винаги кацат на американска територия и искат тях да завладеят, което беше успокоително - след инвазията на Кики в Пловдив през 1990 г., извънземните явно са си харесали друго място. Те даже наистина били кацнали в Розуел през 1947 г. - излезе автентичен запис, не го ли гледахте! От Американското правителство криели, те затова били застреляли Президента Кенеди! Научихме всички Американски празници и игри. Да, не можаха да ни накарат да играем бейзбол и американски футбол, макар че опитахме11, но започнахме да празнуваме "Хелоуин"15, "Денят на независимостта", и разбрахме, че дори мишките, емигриращи в Дивия Запад, са били евреи и са празнували "Ханука".3

Хората кръщаваха кучетата и котките с Американски имена - Джеки, Джеси, Джони, Боби, Сара, - последните две имена дадохме ние, децата, на две бездомни кучета в нашия квартал.

Когато започнаха да излизат книгите-игри, българските автори почти без изключение се пишеха с английски псевдоними: Джордж М. Джордж, Колин Уолмбъри и др., защото така книгите се продавали повече. Първата ми написана история беше научнофантастична с български герои - аз, приятелят ми Петьо от детската градина и разни извънземни от няколко галактики. Скоро след това обаче започнах да кръщавам героите си Джон, Хари, Скот Брандън, Лорън, Джонтан и да пиша за крадци, престъпници, обир на кораб - "новия Титаник", - отвличания, закачане на бомби, полицаи, преследвания с коли, вербуване за таен агент, наркобосове... Събитията се случват в САЩ, "бандата морски крадци" избягва и се укрива в изоставена къща във Филаделфия, в която наскоро имало престрелка. В книгата-игра "Освободителят" описах приключенията на български командос, въоръжен до зъби, който заминава в Амазония да освобождава американски специални агенти, държани за заложници от кубинския наркобос Хуеско Лупес, като дори в джунглата "нашият" среща американски колега, с когото се познават от учение в Гърция.

Ние, децата, се кефехме че учим и знаем английски - най-якия език. Когато след 4-ти клас се избираше какъв език да учиш, всички пишеха като първо желание английски - руски се изучаваше от най-слабите ученици. По стените, по чиновете и навсякъде се гравираха надписи "SUPER", "LOVE". Купувахме си дъвки с картинки с английски надписи: "Love is", "Batman", "Terminator 2" и др.

Американската и друга англоезична музика беше най-яката, а италианската и френската губеха позиции. Саманта Фокс, Джейсън Донован, "Новите хлапета в блока", Мадона, Нирвана и всички останали. Майкъл Джексън с "Лунния пътешественик" беше любимец на децата още в детската градина. Като пораснахме научихме, че той толкова ги е обичкал, че чак си е лягал с тях.

Англизирахме си имената и кокетничехме с английския: Тошко - Тош - Tosh. Никола - Ник, Тодор - Тод.

По играчките ни имаше надписи на английски: "Made in China", "Made in Taiwan", "Made in Hong-Kong", "Made in Macau". На уредбите и уолкмените или "уокмъните" пишеше "Play", "Stop", "Record", "Pause", "FFW", "Volume", "Rewind" "FM", "ON/OFF", "MIC". От електронните игри и джобни калкулатори се научихме да смятаме с големи числа още преди училище: "рекордът ми е 330, 3300, 9990 точки - превъртях играта!"

Бяхме залети от уроци за това колко е добра и велика Америка и всичко англоезично, английско, австралийско, новозеландско, канадско. И колко лоши са руснаците, германците, арабите, иракчаните, палестинците, терористите, извънземните, чудовищата, зомбитата, вампирите - е, последните са хубави понякога - особено когато една канадска българка играе вампирка, или пък оня филм с Брад Пит и Том Круз. Осъзнахме колко сме изостанали. Колко сме бедни. Колко е бил ужасен и престъпен комунизмът, как нищо не се било произвеждало, всичко било фалшиво или крадено.

Уж имахме видео, успяхме да си купим някакви електронни игри, а обедняхме повече. За народа магазините, освен бакалиите, книжарниците, суперите и пазара, се превърнаха в "показни" и "Кореком" - в другите влизахме да гледаме, с каквато цел и до днес повечето младежи и деца ходят в лъскавите молове. Като в онзи репортаж през големия глад 1996-1997 г., когато един бъдещ мулти-мандатен министър на културата пирува с едни групировчици, а сиромаси по шлифери се облизват жално през прозорците.

Ние бяхме малки и бедни, но не се страхувахме за бъдещето. Всеки ден по телевизията, в киното, в комиксите, в електронните си и компютърни игри, по играчките и в музиката виждахме, че американците са от добрите.

Te и добронамерените и обичащи ни техни съюзници ще ни спасят и освободят. Те са най-великите! Най-развитите! Най-непобедимите! Най-богатите! Най-демократичните! Най-човечните! Най-красивите! Взимат най-големи заплати и всички деца при тях имат "Сега Мегадрайв" - не като нас едва да спестят за "осембитова". Те са най-най-най и ще ни оправят! На-най!

Като невинни деца и като беззащитни възпитаници на пропагандата приемахме без критика и без съмнения, че светът е добронамерен, че доброто винаги побеждава в края на филма и следователно щом дядо Тодор Живков е паднал, и щом всички се радват на СДС-то и правят зайчета с ръчички и пеят, значи той е бил "от лошите". И щом са дошли да ни спасят другите, и са спечелили, значи те са "от добрите" и ще ни помогнат "да се оправим".

Вярвахме, че щом нещо го дават по телевизията и по всички кина и е от Нашите, то не може да е лошо. Дресираха ни да разпознаваме "борбата между доброто и злото" и от кои трябва да бъдем. Едните са "от нашите" - този по-красивият, по-силният, дето го дават по в едър план, дето се усмихва, който е с униформа - той е "Нашите". Другите, дето винаги гледат злобно, лукаво, по-грозни са, плешиви, имат брада като араби, мургави са, хилят се гадно, носят определен тип униформи и дрехи, говорят с руски акцент, алчни са и отвличат децата за откуп, обиждат и удрят бабите по улицата и т.н. - та са "от Лошите".

Па-па-па! Гръмни го тоя гадния мръсник! Браво! У-р-р-а! Нашият победи!13


1 Споменах "Терминатор 2" само като относително "страшен" филм за 6-7-годишни деца филм. Той обаче не влиза в категорията на долнопробните пропагандни екшъни, защото разпространява по-градивни послания, въпреки че за съжаление промиването на мозъци и изглаждането на гънките на зрителите вероятно попречва на тези послания да достигат до умовете. Първо, филмът се противопоставя на милитаризма и сляпото прилагане на високите технологии за агресивни военни цели - компютърът "Скайнет" е свързан от военните и политиците в ядрената нападателна система, за да може с него да атакуват първи, а във филма има изказване на младия Джон Конър: "Нали сега руснаците са ни приятели?" - защо тогава "нашите", "добрите" продължават да насочват ядрените си ракети към тях? Майката Сара Конър гневно обвинява изобретателя/инженер Дайсън, че фантазьори като него са създали атомната бомба. Изобретателят има съвест - той се съгласява да унищожи изобретението. Момчето Джон Конър научава машината за убиване - Терминаторът - че не трябва да се убиват хора, и тя изпълнява повелята до края, в който се самоунищожава, за да спаси човеците. През цялото време "нашите" се бият с полицията, а "лошият" терминатор Т1000 се преобразява в полицай от самото начало, защото с тази самоличност по-лесно прониква навсякъде. Заключителното послание на главната героиня гласи: "Ако една машина за убиване, терминатор, успя да разбере цената на човешкия живот, може би и ние ще успеем".

В продълженията 3 и 4 от други режисьори, в крайна сметка надделяват търговската печалба, военните и политиците, чиято работа пак е да ползват мислещата машина и технологиите за разрушение. В 5-та част има известен баланс и двузначност. В "Аватар" също има послания срещу безогледно алчните корпорации и военщината.
Я.Я: Но защо не се показва американското знаме?

2Отбелязано от Я.Я: Пистолетът е като жезъл. Който има оръжие, той говори; като нямаш оръжие - само слушаш. Това е олицетворение на американската външна политика.

3
"Американска история: Фийвъл отива на Запад"

4"Ти си арестувал лошите, ние сме били вкъщи. Това е бебето, аз съм майката. Давай!" - 5-6 годишно момиченце към момченце, размятащо грамаден пистолет-играчка. Чуто случайно на 3/10/2015 г. на "Копчетата" в Пловдив.

5Никога не съм движил в наркомански компании, нито съм бил социална пеперуда и въпреки това познавам няколко души, които са имали сериозни проблеми с твърда дрога. За зависимостта на двама от тях научих заедно с вестта, че са умрели от свръхдоза...
6"That's my job! That's what I Do!" - клише от американското кино.
7Я.Я: Гражданската война в САЩ от 1861-1865 г. е била вид буржоазна революция. Южните щати са били феодални, имало е законно робство, безправие, "serfdom" и "крепостни селяни" - чернокожите роби, "serfs". Освобождаването на руските крепостни селяни става през същия период, но робите в двете страни се различават в статута си. Американските роби се хранели по-добре, получавали по-високоенергийни храни, но не били броени за част от американското общество и нация. Руските роби, селяните, били смятани от държавната идеология за част от народа, руската нация, но са живеели в по-голяма мизерия от афроамериканците.
Р: Формалното освобождаване на робите в Америка не подобрило положението им. Над 100 години след този акт те са подложени на узаконен и подпомаган от полицията жесток расизъм и расова дискриминация. В Русия развитието е подобно, но селяните са били много по-многобройни - почти цялото руско население, - освен това благородници, дворяни, мислители и работници започват да развиват революционна дейност още от началото на 19-ти век с декабристите. Борбите на селяните и работниците за човешкото им достойнство води до поредицата от революции в Руската империя в началото на 20-ти век, завършила с Октомврийската и създаването на СССР.

8Я.Я: Децата се възхищават на американците и се присламчват към тях не само защото са от "добрите", а и защото те са представени като най-великите, най-силните, най-могъщите. Р: По подобен начин стават почитатели на "великите" спортни отбори. Всеки иска да е от силните и така е най-лесно.

9Пропагандата в източноевропейските социалистически страни също от малки учи момченцата за партизаните, лошите фашисти и т.н. В книги с изследвания по детска реч от 60-те и 70-те години може да се види също, че част от разказите, давани за преразказ на децата, са на партизанска тематика, дете било тежко ранено, хвърлило граната по полицая и т.н.

Момчетата са склонни да попиват и да се увличат по военни теми, стрелби, оръжия и пр. Съветското и българско кино обаче не могат да се мерят с извращенията на холивудското.

10Преди година се срещнах с учителката си и тя потвърди спомена ми че са ни водили на беседа за Ленин.

11Голфът успя да пробие сред българските богаташи и парвенюта, за разлика от бейзбола и американския футбол сред народа.

12Прелюдията на турските сериали и нахлуването на турската култура пък бяха дъвките "Турбо", които си купувахме от едни циганки, около които се събирахме на цели тайфи. Някои от пиратските филми бяха записвани от сателита по турски канали, защото тях американците са ги освободили отдавна. Приказките на Шехерезада разказват, че това се случило когато разположили балистични ракети с ядрени бойни глави и ги насочили към лошите комунисти.

13Въпреки че дебилските послания са достатъчно ясни и без допълнителни думи, супергероите като заслужилия шут на империалистическия труд Брус Уилис в суперхудожествената образователна поредица "Умирай Трудно" неколкократно напомня на колегите и враговете си, че "той е от добрите", а "там са лошите", затова трябва да стрелят по тях. Поредицата се излъчва редовно по каналите на "БТВ" и явно е високорейтингова. Едно от доказателствата за последното е, че я показаха по "bTV Action" по време на полуфинала на Европейското първенство на националния отбор по волейбол.

14В Западната масова пропаганда за апартейда проблемът се представя само като расистки, но той всъщност е класов, защото сегрегирани и ескплоатирани са не само местните чернокожи, а и индийски работници. Те са мургави, но са от индоевропейската раса.

15Откъм игровата си страна на маскен бал, купон, "Хелоуин" е празник, на който децата и младежите се радват, без да го свързват с американска колонизация и т.н. [бел.25/10/2015]

Демократи, републиканци, комунисти, ленинисти и атомици

Путин сигурно е "ленинист" освен в котешки смисъл и по аналогия, че е начело на многонационална империя, макар и значително по-малка от СССР, но все пак силна и страшна държава, неудобна за другите империи и заплаха за малките държави.

Инджев и неговите другари обаче може и да са забравили, че Бил Клинтън също беше изтъкнат "ленинист". Неговият симпатичен котарак многократно беше ставал медийна звезда.

Източник: Bing



Клинтън е избран за президент очевидно и заради привлекателната си външност, която "избирателите", без да се замислят, свързват с доброта и доверие. Чарът и миловидността му не пречат по негово време САЩ да произвежда и продава 70% от оръжията в света, те дори помагат, защото такъв симпатяга не може да бъде лош! След навлизането на телевизията политиците станаха недвусмислени актьори, които позират пред камерите и като първолаци четат речи, които обикновено някой друг им е написал.

По партийно деление, демократите определено са по-красиви или поне убедителни или очарователни актьори, отколкото републиканците. Сравни сладурите Клинтън или Обама, и очарователният (поне според медийния образ) Кенеди с републиканците Айзенхауер, Буш I, Буш II или Рейгън. Последният още по време на холивудската си кариера се проявява като красив, но посредствен и дървен актьор. Неговият колега Майкъл Дудиков - звездата от военните филми "Американска нинджа", виетнамският "Командир на взвод" и др. би бил по-убедителен като президент.

Клинтън беше вожд на друга, официално по-"цивилизована" световна империя, която обаче в много отношения е с подобно на Русия политическо устройство - федеративна държава и президентска република, - а властта се прехвърля неизменно като топка между две големи партии - "Демократи" и "Републиканци", подобно на Путин-Медведев в последната ера в Русия - и по същия начин като "лейбъристи" и "консерватори" в Англия - виги и тори. По въпроса за фасадната демокрация в Англия сатирикът писател и карикатурист Уилям Такъри пише още през 1846 г. в книгата "The Book of Snobs - by one of themselves" - "Книга за снобите - написана от един от тях" - няколко години след като "демократичният" английски двукамарен парламент*** отхвърля две петиции на чартистите (1839 г., 1842 г.), първата от които е за всеобщи избирателни права.

Във вековната английска "демокрация" ту едните взимат властта - ту другите, ту едните - ту другите. Разрешени са и трети партии, те не се преследват от закона, но с "демократични" и държавни средства - контролирана горна камара, скъпи медии, висок рекламен/разпространителски ценз - са защитени от неправомерно разширение и реално влизане във властта, защото изглежда, че "народът не може да ги поиска" - той "знае какво е добро за него".

Ярка илюстрация за този процес днес е въпросът с ТТИП и становищата в долната, изборна камара на английския парламент в предишните години: 649:1 в полза на ТТИП, т.е. на едрия бизнес.

Камарата на господарите в английския парламент

Камарата на лордовете ["господарите"] е горната камара в Парламента на Обединеното [покорено от Англия] кралство. За разлика от камарата на общините, лордовете се събират в Уестминстърския дворец.

Докато в камарата на общините представителите се избират, повечето членове в горната камара се назначават. Членството в камарата на лордовете се състои от "Духовни господари" и "Светски господари". Духовните господари са 26 епископи в установената Църква на Англия. Повечето от Светските господари са благородници (перове), назначавани от краля с препоръка от министър-председателя или от комисията по назначенията на Камарата на господарите.

Включват се и някои наследствени благородници. Някога всички наследствени благородници, с изключение на онези от Ирландия, са били представители в камарата на лордовете. След закон, приет от Камарата на лордовете през 1999 г.[!], правото на наследствено членство е ограничено до 92 пера. Много малко от тях са жени, тъй като "синята кръв" се предава само по бащина линия.

Докато камарата на общините има 650 члена, броят на членовете в горната камера не е ограничен. Към момента има 774 господарски представители. Камарата на лордовете е единствената горна камара на който и да е двукамарен парламент, която е по-голямо от съответната й долна камара.

Wikipedia: Parliament of the United Kingdom, House of Lords

Превод: Р.
* Забележки по превода:

  • Превеждам "лорд" и като "господар", защото тъкмо това е истинският смисъл. Когато е членувана, думата "the Lord", или в израза "Oh, my lord!" - значи съответно Господ и "О, Боже!". Освен това епископите (Lords Spiritual) не са "лордове" - не са аристократи; за тях "духовни господари" е естествен и по-подходящ превод.
  • На български "господин" също е свързана с "господар", но е ясно отличена и отделена, като в делови условия показва взаимно уважение, равенство. В многозначния и размит английски език, подчинението на "господаря" се внушава и несъзнавано, подсъзнателно, заедно с думи като "master". (Ще разгледам този въпрос в отделна работа.)
  • Не превеждам "парламент" като "народно събрание", защото очевидно английският парламент не е народно събрание. Говорилня, обсъдилня, място където да се плюнчат перове и епископи-кентърберийци - да.

    ** Това не е никаква демокрация - народовластие. Управлението от твърда наследствена аристокрацията е тежка форма на шуробаджанащина. В Англия НЯМА ДЕМОКРАЦИЯ. Забележете "реформата" със "само" 92-та наследствени господаря - 1999 г. Нищо чудно, че тези "господари" са правили всичко възможно да попречат на придобиването на избирателни права от работниците.
    The House of Lords is the upper house of the Parliament of the United Kingdom. Like the House of Commons, it meets in the Palace of Westminster.[4]

    Unlike the elected House of Commons, most members of the House of Lords are appointed.[5] The membership of the House of Lords is made up of Lords Spiritual and Lords Temporal. The Lords Spiritual are 26 bishops in the established Church of England.[6] Of the Lords Temporal, the majority are life peers who are appointed by the monarch on the advice of the Prime Minister, or on the advice of the House of Lords Appointments Commission. However, they also include some hereditary peers.[7] Membership was once an entitlement of all hereditary peers, other than those in the peerage of Ireland, but under the House of Lords Act 1999, the right to membership was restricted to 92 hereditary peers.[8] Very few of these are female since most hereditary peerages can only be inherited by men.[9]

    While the House of Commons has a defined 650-seat membership, the number of members in the House of Lords is not fixed. There are currently 774 sitting Lords. The House of Lords is the only upper house of any bicameral parliament to be larger than its respective lower house.[10]
  • В САЩ се редуват ту президент "демократ", ту президент "републиканец". Политическото устройство на империята не се променя. Тя все си остава "демокрация", защото има някакви "избори", и федеративна президентска република. Всеки щат е малка държава с двукамарен парламент, състоящ се от конгрес, сенат и местен губернатор, който е нещо като президент в президентска република. Щатите се управляват от двукамарен федерален парламент с върховен президент на всички щати и върховен главнокомандващ. Въпреки редуването на президенти от различни партии, при смяната на властта не се случват значителни резки промени в политическата линия на страната, макар че републиканците са по-склонни към военни действия.

    Мъгливото американско значение на демократ - "член на партията на демократите" зарази и българския език. Както тук под "комунист" се разбира "член на БКП" или пък "диктатор, убиец, изверг, крадец, престъпник, измамник, интересчия, тарикат" и др. подобни, защото това е течащата в медиите и в общественото говорене тема, а не за другия, по-мирен смисъл - работническо движение на безправни, обезправени, и/или ограбени хора, които се борят за политически права, чрез които да извоюват и узаконят възможността за по-добри и по-достойни условия за работа и живот.
    Не е случайно, че в "лошия" социалистически блок има спортни отбори "Спартак", възхваляващи въстаналия роб. В "развитите демокрации" трудно ще намерите подобни названия.
    * Я.Я: Хората обаче не го схващат по този начин, те увековечават робския образ, даден от господаря. На пловдивските спартаклии например им викат "Гладиаторите", а Спартак се е бунтувал срещу това, той е бил принуден насила да бъде гладиатор.
    ** Р.: В българския език нарицателна стана употребата на израза "спартак" или "спартаковец" със значение гей, заради еротичните танцьори "Спартакус". В някои пловдивски субкултури под "спартаклия" се подразбира преносно "слабак", защото местният отбор от близо 20 години е в тежко положение.
    В съвременното мъгльословие под "демократ" се разбира обратното на сатанизирания социалист/комунист - "добър човек", "който спазва законите", "миролюбив", "честен", "почтен", "справедлив" и др. подобни "хубави неща". Двете думи се дават като антоними: "комунист-демократ", и ако някой е "комунист" или "социалист" - той не може да е "демократ", - защото "в тези системи има твърде голяма намеса на държавата - тя е лоша, - тоталитаризъм, насилие" и т.н.1 В същото време преди създаването на съветската КПСС, "комунистите" в Русия членуват в "социалдемократическа" партия, която от своя страна има голям брой фракции. Най-страшната според английската, нацистката и американската пропаганда, са т.нар. "болшевики" (те са били в мнозинство на една конференция), за разлика от по-умерените "меншевики", като във вторите има различни течения и фракции.

    "Парадоксално", но най-"злите" според "демократичния Запад", са именно онези които се стремят към най-много демократични права за народа, значещо народовластни, власт за народа - болшевиките. Другите, по-приемливи за царя и за Западна Европа, са наричани от Ленин "опортюнисти" и либерали - според негова статия, цитирана в приложението, те например са отстоявали само правото на 8-часов работен ден и свобода на сдружаванията, но не и неприкосновеността на личността, защитата от полицейски произвол, всеобщото избирателно право, и са подкрепяли запазването на двукамарен парламент - такъв, какъвто и до днес съществува в "образцовите" "демокрации". Виж източници.

    "Предизборната" програма на болшевиките е най-демократичната в руската революция - когато под демокрация се разбира народовластие. Дали и как превзелият властта Сталин е изпълнил предизборната програма е друг въпрос. Виж за Загниването на идеологиите.

    В САЩ демократите са по-скоро "комунисти", защото тяхното течение въвежда повече "права и свободи" и обществени реформи в полза на работническата класа и бедните - например в борбите на женското движение, - а настоящият президент Барак Обама е наричан от противниците си "комунист", защото се опитва да въведе здравни осигуровки ("Obamacare") и др. услуги за по-бедните, които в "нецивилизования" и "зъл" "комунистически" свят като европейските държави или Канада са въведени отдавна.*
    * Реформите за по-достъпно здравеопазване обаче са свързани с проект за "чипиране" на хората с т.нар. RFID-импланти за разпознаване и контрол на населението. Някои от приложенията звучат благородно, но всеобщото прилагане е по-скоро фашистка мярка.

    Американските "републиканци" - членовете на партията на "републиканците" - са консервативни и по-войнствени и аристократични християн-фанатици, те са за забраняване на аборта, влече ги прекланянето към "доказаните ценности" и авторитети, полицейщината, военщината и превъоръжаването. В класификацията от ляво те клонят към фашизъм**. Актьорът Роналд Рейгън например, на среща на "Националната асоциация на евангелистите", разказвайки за СССР като "империя на злото" в прословутата си реч говори за бога, вярата; "борбата на доброто и злото". Макар че мястото на представяне донякъде обяснява избора на стилистиката и думите, политическото говорене на републиканците е такова сякаш се обръщат към деца от детската градина, които плашат с торбалан и извънземните. Изразът "империя на злото" се срещал и в заглавните надписи н филма "Междузвездни войни IV" - "Нова надежда".
    Нека се помолим за спасяването на всички онези, които живеят в тоталитарния мрак - да се помолим, че и те някога ще открият радостта от познаването на Господа. Нека сме наясно обаче, че докато те се прекланят пред върховенството на Държавата, заявяват нейното всемогъщество над отделния човек, и предсказват бъдещото господство на тяхната държавата над целия свят, в тях е средоточено Злото. И така, обсъждайки предложенията за замразяването на ядреното превъоръжаване, ви призовавам да внимавате с изкушението на гордостта и изкушението на нехайството. Грешка е да заявявате, че сте над всичко това и да наричате и двете страни по един и същи начин. Грешка е да пренебрегвате фактите от историята и агресивните импулси на всяка зла империя, просто да наричате превъоръжаването "гигантско недоразумение" и да се самоизключите от борбата между справедливост и несправедливост**, и между доброто и злото.

    * Р. Рейгън, 1983 г. (той не е авторът); Превод: Р. Търси: "reagan evil empire"
    ** или: правилно и грешно


    Републиканецът Рейгън има предвид СССР, а защо смисълът на думите толкова много подхожда на САЩ - и продължава да подхожда и през 2015 г.?

    САЩ продължават да са най-големият производител и търговец на оръжия в света: Оръжейна индустрия https://en.wikipedia.org/wiki/Arms_industry. На голямо разстояние ги следва друга "страна на свободата" - Великобритания, - за чиято печеливша военна индустрия пише още Фридрих Енгелс в "Анти-Дюринг". Следват ги други техни "братски" страни от НАТО - Германия, Франция; ЕС като цяло, - а злите руснаци, китайци и други имат мизерен дял в цялата картинка.

    Според в-к "Всичко за оръжието", бр. 105 (2/7/1996 г.) САЩ увеличава своя дял на официалния световен пазар на оръжия от 13% преди Студената война до 70% през 1996 г., а пикът на военния бюджет на страната е по времето на "хрисимия християнин" Рейгън. Икономиката, която има най-голяма полза от започването и воденето на военни действия и предизвикването на войни в "икономиката на войната" безспорно е американската, а при държавномонополистическия капитализъм и връзките на военната индустрия с правителството - висшите политици са акционери, собственици, от "хай-лайфа", - превзетата от алчни и безогледни частни интереси държава е в конфликт на интереси за предизвикване на войни, и дава държавни поръчки за избрани предприятия монополисти в оръжейната индустрия като "Локхийд Мартин", "Боинг" и др.

    Собствениците на военни заводи имат дялов капитал в монополните медийни мрежи: Westinghouse - "Си Би Ес" (CBS), General Electric - "Ен Би Си" (NBC). Собственикът на друга голяма медийна групировка "News Corporation", "Fox" и на българската телевизия "БТВ" в началния й период - Рупърт Мърдок, - е близък до републиканците по време на Буш II. Медиите му многократно участват в скандали за пристрастно и изкривено представяне на действителността, а накрая се разкри грандиозна афера с подслушване.

    Сравни републиканската стилистика на Рейгън с тази на Буш II от речта след 11/9/2001 г. .
    * Милен Иванов, "Подвеждащата реклама", 2007, с.84

    Външнополитическият смисъл на думата "демокрация" в САЩ в последните 50 години2 е: война, завладяване, дългогодишна окупация, налагане на управление по свой-собствен образец и подкрепа на верни на тях "демократични" сили, налагане на блокада и търговско ембарго, превантивни удари и т.н.3 Републиканецът Дж. Буш младши бил казал (****), че "женското надмощие във висшето образование има "дълбоко отражение върху икономиката, обществото, семействата и демокрацията"" - какво значи "демокрация" в това изречение? От една страна наистина има смисъл като "народовластие" - защото американските феминистки са имали истински каузи, за разлика от онези български, борещи се с реклами на бира. По-подходящо значение в рамките на това изречение обаче изглежда е: политика, управление, политически живот - жените навлизат в американската политика. Последното обаче не означава "народовластие", "свобода", "почтеност" и тем подобни. Думата "демокрация" в САЩ, а от там наложено и във нейните васални съюзници, се използва в смисъл на "съществуващо управление", "власт" и др., "производство на съгласие"3. Протестите срещу войната във Виетнам през 60-те, както и протестите срещу втората война в персийския залив, са наричани от някои поддръжници на американската демокрация "криза на демокрацията" - пореден признак, че идеалът за тяхната "демокрация" е "консерватизъм", запазване на съществуващия ред и послушание към господарите.

    От друга страна, "демокрация" в литературата извън американско "владение" означава освободително, прогресивно, даващо повече независимост на народа (хората), защото в "консервативното" състояние повечето от тях са зависими роби, потиснати от едни или други господари.

    В социалистическата литература от 70-те и 80-те, разглеждаща престъпността в "свободния свят", не са подминати сведенията и съмненията за връзките на Демократическата партия с мафията. Един от засегнатите градове е Канзас, щата Мисури - там, откъдето е издигнат Хари Труман, избран с голямо мнозинство за сенатор през 1934 г.

    Италианската християндемократическа партия е най-свързвана с мафията - в съзвучие с образа, представян от американското кино на набожните "добри християни" - и с едрия бизнес. Мафията е консервативна феодална родова институция (шуробаджанашка6, "аристократична", кланова). Забележете, че християнството в оригиналната си форма е народно движение, отдолу-нагоре, вяра на роби, бедни и потиснати. Когато то обаче се сродява с властта и поема юздите, водачите на движението се превръщат в опора на държавата и съществуващия ред - "всяка власт е от бога" - и започват да нарушават божите заповеди, да прилагат насилие, терор и закони, чрез които да унищожат всички инакомислещи, несъгласни и противници.

    Ранните християни се борят за свобода на словото, мисълта, съвестта, сдруженията, която не им е била давана, но веднъж добрали се до върховната власт, техните представители стават най-свирепите преследвачи на въпросните свободи за другите. Всички "езически" храмове са унищожени, всички други култове са изкоренени, въвеждат се списъци със забранени книги, а "щатни и нещатни" "сътрудници на държавна сигурност" слухтят за "неверници" към "партийната линия". Всички заловени "еретици" се разобличават и изгарят на клада - за да се изтръгне всяка възможност за развитие още в зародиш. Въвежда се и нова "божия" заповед, че всяка съществуваща власт е от бога, с което се противодейства на всяка мисъл за бунтовна дейност спрямо статуквото.

    Моето наименование на американската "демокрация" е "сащизъм", защото той има свои особености и е различен от английската - "англизъм", която е и прототипът на "капитализма" и "империализма". За двете страни важи също изразът от рисунката на корицата: "Pax Democratius" или "Мирът на Демокраций" - Богът на демокрацията, който някога е покровителствал Англия, а впоследствие - САЩ.

    Историкът, филолог и политически мислител Я.Я. нарича режима в САЩ с по-старите имена плутокрация и олигархия, и припомня, че още древногръцкият историк Тукидид описва борбите между демократите и олигарсите - сравни с демократи и "републиканци", - и нарича ролята на "демократите" в американския политически театър тази на популистите.

    Я.Я. посочва популяризираната от писателя Гор Видал фраза: "социализъм за богатите и свободна инициатива за бедните", която се употребява и по-рано от критици на САЩ отвътре Чарлс Абрамс, Майкъл Харингтън и др. и като "социализъм за богатите и капитализъм за бедните".

    Според Ноам Чомски американската "демокрация" е близка до ленинизма (виж по-долу) в това че тя обещава на народа, че "прави всичко за негово добро". Тези внушения се използват от почти всички демагози в т.нар. "предизборни обещания", които почти никога не биват изпълнявани.

    Джордж Оруел, експлоатиран от английски и американски манипулатори като показващ заплахите на социализма, всъщност е социалист анти-тоталитарист - социализъм/комунизъм не са задължително синоними с авторитаризъм, тоталитаризъм, авторитарен режим, насилие, и принудителен колективизъм. Едно от първоначалните значения на "комунизъм" е обратното на "егоизъм", т.е. вид "алтруизъм" (виж например у руския утопичен социалист Херцен4), а много леви мислители се бунтуват както срещу капитализма, който върви заедно с "консуматорското общество"/"консумеризма" (самоцелното прахосничество и разхищение на природни, технологични и човешки ресурси), и робството, така и срещу социализма - имайки предвид сталинизма или общественото устройство в СССР, именно заради колективизацията, авторитаризма и идолопоклоничеството, сляпото подчинение и догматизма, смачкването на човешката личност.

    Културен авторитаризъм, тоталитаризъм и колективизъм

    Тези "-изми" произтичат от стадния инстинкт, от склонността на водачите да манипулират и експлоатират "овцете" и от човешката дресируема склонност да следва и да се подчинява; проявяват се навсякъде, където се достига до силно съсредоточаване на власт над масите чрез, с помощта и заради идеология.
    Религиите са идеологии. Католическата църква, православната, исляма, всяка масова религия е имала идеологическа власт над масите и налага и трите горни "-изми" в своя полза като дресира хората и ги принуждава да се подчиняват на тяхната върховна воля и власт - която може да бъде взаимлик, свързващо звено към официалната "държавна" власт. Католическата църква, папата, държи "два меча" - единият е в ръцете на държавните глави, с него да се борят със "злото" като американците.

    По един или друг начин - кои повече, кои по-малко - всички масови религии злоупотребяват или просто се възползват от властта си и прилагат насилие.

    "Вярването" в еди-какво си, дали имало Бог и какъв е той, троица ли е, единосъщ ли е, син и баща ли е, "идеалистическата" част не е съществена за обществената дейност и политическата и икономическа власт над хората.

    Важно е не дали "вярваш в Бог", а на кого си верен, на кой човек си верен, към кого/кои си лоялен. В политически и икономически смисъл в отношенията между хората важното е кой какво прави, кой на кого е господар, кой на кого се подчинява и при какви условия, какво иска, какво би направил, какво има право и би могъл или не би могъл да притежава и пр.

    Формалните и конкретни "вярвания", книги и пр. служат само за първоначално привличане, омайване, оправдание, "доказателство", авторитет, различаване от други идеологии. Четенето на библията на латински при католицизма например, на хора които не разбират езика, е като произнасяне на тайнствени магически заклинания - "неоспоримо" потвърждение за обладанието на "висшата сила" за пред неуките хора. Писмеността и книгите, иконите и стенописите, цветните витражи, фините одежди и украшения са били висока и скъпа информационна технология, а службите/ритуалите са като вид представления.

    Църквата е играела ролята на медиите и телевизията днес. Всеки свещеник или пастор събира около себе си "вярващи" - верни, - върху които има влияние, съответно потенциална политическа власт. Свещеникът е като малък "партиен лидер". Като такъв той е "опасен" за властта, и насилническият апарат на държавата трудно оставя църквата без надзор или самите свещеници и религиозни водачи търсят подкрепа от властта, за да им помага да си пазят територията.

    Политическата власт е върховната власт. Държавата е върховната сила на дадена времепространствена област, затова и тя е "модерният бог". Държавата винаги е била "материалният Бог".

    Феодалното християнско общество, от което възниква капитализмът, е тоталитарно и авторитарно, и забранява свободната мисъл и слово.

    В модерни времена, пропагандата на Англия дава тон през Първата световна война, въвлича САЩ3 във войната и им дава добър пример как да я практикуват. Следват, Германия, СССР и другите, които се учат от тях.

    Методите за манипулиране се прилагат от всички рекламни, маркетингови и други специалисти по "продаване", които са бащи на съвременната пропаганда и "демокрация"3.

    Капиталистически "-изми"

    В капиталистическите общества, сравнени с т.нар. Източен блок, пропагандата изглежда малко по-различно на повърхността и е по-размножена. Там има повече авторитаризми, тоталитаризми и колективизми, които едновременно бодат очите, а потърпевшите не го осъзнават и дори са заблудени, че са свободни.

    Привидно няма масово насилие над личността - човек сам си избира.** Водят се най-различни курсове: "Как да продаваме по-добре", "Как да увеличим продажбите", "Как да спечелим доверие по-добре чрез невролингвистично програмиране". Маркетингаджии с фалшиви лукави усмивки ви съветват да "предизвиквате емоции" у клиентите си, да използвате манипулиращи думи като "изумително, невероятно, изключително, чудесно, прекрасно" и да им говорите като на деца от детската градина, да предразположите клиентите да купят с най-различни трикове, "да се почувстват щастливи", да ги направите зависими и да се пристрастят към вашите "уникални услуги" и така да можете редовно да ги пързаляте да изпитват нужда от ненужни неща, ако е необходимо дори да теглят заробващ кредит. "До 10000 лв за 15 минути само с лична карта!"

    Също така авторитарните "владетели" - "модни диктатори", "звезди", видни телевизионни водещи, кинопродуценти и пр. - ви "забавляват", правят така че да ви е "приятно", докато ви омайват, баламосват през свободното ви време, когато не сте на работа. Вие "доброволно" ги приемате, слушате и им се радвате, докато - на Хитлер, Сталин "се радват насила".**

    Както при "социализма", така и при "капитализма" телевизията и други средства за развлечение вършат тази общественополезна дейност, като самото гледане на телевизионни образи предизвиква наркотично привикване, леко хипнотично състояние (активира режим на алфа-вълни в мозъка), потиска критичното мислене и прави зрителите по-податливи на заблуда, манипулация и прости емоционални внушения.** В богатите капиталистически общества телевизията действа от много повече десетилетия и по-агресивно. Комерсиалната телевизия е в изобилие в САЩ от началото на 50-те години, докато у нас - само от десетина години. Съществуват научнообосновани съмнения, че повишението на употребата на наркотици в САЩ през 60-те има връзка с израстването на първото "телевизионно" поколение деца и въздействието на телевизионните образи, което предизвиква по-голяма податливост към допаминово и ендорфиново пристрастяване.***

    При капитализма лозунгите са рекламни послания с цел продажба и ги пишат уважавани "копирайтъри" вместо партийни дейци. С други думи, партийните дейци при капитализма са рекламните агенти.

    Те ви призовават да бъдете "уникални" като спечелите една от петстотинте хиляди чаши с логото на еди-коя си марка кафе.

    Там "всички са неповторими", когато си купят определена престижна марка обувки, дрехи, смартфони, коли и т.н. от един и същ най-нов, най-добър, гиганевероятен 999 Мпикселов смартфон - за "незабравими спомени", "най-доброто селфи", "да споделите миговете!"

    Продават се 20 марки машинки за подстригване, телевизори, телефони - но всички знаят, че частите им са едни и същи, че HuiVei, JunZin, AllMall, GangBang или TzunKai са един и същи продукт с различен надпис - може би са произведени в един и същи завод на една поточна линия.

    "Конкурентните" компании продават почти едни и същи продукти с различни имена: Coca Cola: Кока кола, Спрайт, Фанта. Pepsi Cola: Пепси кола, "Севън ъп", "Миринда" и т.н. Цените и на едните, и на другите, са изкуствено завишени и индустриално произвеждана, по химически път в огромни казани вода със захар, подсладител, киселина и газ, се продава по-скъпо от прясно или кисело мляко - някой трябва да плати за рекламите, показвани по всички медии, за билбордовете, за мениджърите и големите шефове.

    Всички пият едно и също кафе с марка "Нескафе", ядат шоколад и сладолед от една и съща марка, защото "Нестле" е изкупила всички (Я.Я.). Всички пазаруват от "ЦУМ"-а, "РУМ"-а или "халите", които сега се наричат "Кауфланд", "Лидл", "Била" и пр., а в по-"луксозния" си вариант - "Мол". От там си купуват едни и същи продукти: едни и същи тениски на фалшива неизгодна "промоция": "Само за 17 лв! Лидл: хубаво и евтино!"; "50% намаления" на стоки, които преди това не са били в продажба; всички мизерстващи духом и телом хора се редят на километрични опашки на днешната "Нова година" - откриването на някой нов РУМ, - за да си купят намалени банани.

    И въпреки че има очевидни монополи и малък брой дуополи* и олигополи завладяват и вече владеят пазарите в целия свят, изхвърлят всички останали и вече никой новак не може да пристъпи на тяхна територия, либерални фантазьори разправят за "свободната конкуренция" и "частната инициатива". Да, наистина, някои печелят от лотарията - не е невъзможно. Затова пускайте фишове.
    * Пепси - Кока кола, демократи - републиканци, виги - тори, ЦСКА-Левски (от едно време), AMD - Intel са примери за "дуополи" (последният - много неравностоен).

    Голяма част от приходите обаче не се вливат в българската индустрия или земеделие, а са за печалба на собствениците - които не са българи, а и да бяха - нямаше да има какво българско да си купят, защото тук вече почти нищо не се произвежда. Нареждачите на кутии в магазина, касиерите, охраната, са заплатени толкова, колкото да оцеляват и след дълги спестявания да си купят кола втора ръка от чужбина - които не допринасят с нищо за развитието на икономиката, защото не насърчават производство. Е, да - парите за наложителните ремонти ще влязат в икономиката, но и ремонта, и касиерските услуги и пр. не са производство.

    Има 100 телевизии, но всички зрители гледат почти само една или няколко основни (БТВ, Нова, БНТ1, няколко други), които в продължение на десетилетие или повече не променят позициите си в излизащите рейтингови измервания. Всички излъчват почти едни и същи новини по едни и същи основни теми и обикновено по едно и също време, а понякога и рекламните блокове тръгват едновременно - по 5-6 минути нагли инфантилни лозунги на всеки 10-20 минути в най-гледаното време. Ако една телевизия пусне нещо ново, другата веднага я имитира - в последно време "Истински истории" и "Животи на кръстопът". "Фермата" и "Биг Брадър - селски двор", "Фермер търси жена". "Национална лотария" и "Бинго милиони", "Кухнята на Манчев" и "Мастършеф". В целия свят всички папагалски телевизии повтарят "най-успешните телевизионни формати" - най-невероятното, 58 пъти носител на орден Герой на империалистическия труд шоу за таланти - Англия, Франция, Турция, Китай, Марс, Сатурн, Уран, Нептун, Танганайка - Търси Смешник да се изложи, да стане за смях, и чат-пат някой урод или талант. И т.н. Целият свят, всички медии, са папагали, които излъчват едно и също.

    Всички слушат една и съща "хитова музика" - хитовете се раждат като ги пускат по влиятелни медии - радиа, телевизии; включат ги в реклами или в текста им е вплетено рекламно съобщение4 и т.н. Множество от привилегировани "звезди", "аристократични музиканти" участват в панаири на суетата, и служат за забогатяването на представители на още по-аристократични музикални компании - които "се грижат за авторските права на защитаваните от тях творци".

    Населението гледа едни и същи "хитови сериали" - всеки, който излъчват вечер в гледаното време по най-гледаната телевизия става "най-гледаното предаване" - независимо от художествените качества. Всичко каквото показват "е добро".

    Мнозинството от по-малкото хора, които четат, в частност популярна проза, се възхищават на едни и същи "бестселъри" - защото във всички книжарници има огромни плакати за тях, излизат реклами в които възклицават по "невероятния трилър, който ви оставя без дъх".

    Като с дистанционно масите са карани да се радват или да плачат, да съчувстват на бежанците, на разбилия се самолет в Индонезия, на котката - заседнала на висок клон. Масите са дресирани да чакат със затаен дъх спортни събития и да треперят дали Гришо е спечелил, "нашите биха ли Норвегия", "ще се ожени ли Джунгур Кадън за Осман Мюмюн" и т.н. вместо да мислят за собствените си дела и живот и да работят върху собственото развитие и усъвършенстване.

    Култът към личността някога е бил към държавни вождове и "бащи на народите", а днес е към певци, актьори, музиканти, спортисти и др. безобидни суетни хора и парвенюта от "елита" - "известните", знаменитостите, "кралски особи" и тем подобни пауни и клоуни. Някога в съветския блок учителките са обяснявали на децата, че трябва да плачат, защото "чичко Сталин, бащата на народите, бил починал". И когато култът към личността в СССР пада, в САЩ и Западна Европа се разгаря поп-култът към поп-личности, благодарение на радиото, телевизията, киното и списанията. Започвайки от 60-те става обществена тайна, че много от "великите" рок-музиканти се дрогират, някои умират от свръхдоза. Ученичките се тръшкат в неутошим рев при смъртта на "Краля на рока", "Краля на попа" и "Кралицата на соула" - Елвис Пресли, Майкъл Джексън, Уитни Хюстън. "Те ги обичат!" - няма значение, че са известни като алкохолици и наркомани, а единият е съден за педофилия. Джексън и Хюстън умират след предозиране с успокоителни - какви ярки примери за младото поколение!

    "Да изчистим България за един ден" - частна инициатива на БТВ, тъждествена с "Ленинския съботник".
    Европейска седмица на спорта, домата, краставицата, киселото мляко. "Днес е европейският ден на ..."
    "Днес празнуваме..."

    И т.н.


    * Виж още:
    1. Бележки и препратки от Разумир #1, "Какво му трябва на човек, първа част",
    0.1.100
    2. Разумир #1, "Не съм креативен, пък!" - сатирична новела.
    ** Сравни с фантастичния роман "Прекрасният нов свят" на О. Хъксли
    *** Вирджилиу Георге, "Телевизията и детето", 2010 г. Виж още Милен Иванов, "Подвеждащата реклама", 2007
    4 Като песента "Оставам тук", Кристо и Лора Караджова - която беше "скрита" реклама на марка бисквитки, пусната през 2012 г.: натрапчиво повторение на името на марката - "Тук", "вкусен е животът", "бисвкитка", ядат бисквитки.

    Според Оруел неговият роман "Фермата" се отнася не само за сталинския СССР, а и за Англия и за несвободата на словото там, а краят на творбата рисува алегоричните "комунисти" и "капиталисти" (прасета и хора, партийните водачи и "бизнесмените", собственици, капиталисти, "инвеститори") пируващи на една маса, докато "животните" (народът) продължават да вършат всичко, да бъдат тормозени и да мизерстват.

    Английската пропаганда си позволява да фалшифицира края на историята в излезлия няколко години след смъртта на писателя анимационен филм - в заключението не хората пируват с прасетата, а прасетата завладяват всички ферми, но след това животните се разбунтуват и свалят прасетата.

    Прословутата "1984" - която в общественото говорене се ползва като клише с елементарно и погрешно идейно значение - е книга за АнгСоц, за евентуален английско-американски вариант на тоталитаризъм в един фалшив насилнически "социализъм". Становището на Оруел за истинския социализъм и за това, че върхушката винаги и нарочно пречи той да бъде постигнат, е дадено в нелегалната книга на Емануел Голдщайн, която главният герой на романа чете.

    Замъгляването, подмяната и объркването на смисъла на думите е често срещан недъг на английския език с изключителната му многозначност. Хватката се използва от политици, рекламисти и пропагандата на всички езици. Препоръчително четиво: "1984".
    * Някои радикални коментатори наричат САЩ - "ФАЩ", или Фашистки американски щати. У религиозни коментатори съм срещал тълкуването "Сатанистки ...".

    Двукамарността и сенаторите - актьори на фалшивото народовластие

    *** Двукамарността на парламентите е метод за антидемократичност - анти-народовластие - и консерватизъм - запазване на статуквото. Чрез него се подпомага запазването на властта у управляващата в момента олигархия и аристокрация. Дори ако в някой случай се допусне "нисш" и "нежелан" или "неподходящ" кадър в долната камера, за която съществуват някакви форми на избори с масово участие, има защитна клапа за издигането във висшата камара, където представителите се назначават или са наследствени. В САЩ, според книгата **** и др., вдовиците на конгресмени и сенатори заемат тяхното място, което също е форма на наследственост.

    Двукамарни са парламентите например в САЩ, Франция, Италия, Испания. Руският парламент е бил двукамарен преди Октомврийската революция, в СССР и днешна Русия е еднокамарен като в България. Разбира се, еднокамерността сама по себе си не е доказателство или гаранция за народовластие и за връзка между депутатите и гражданите и действителността. Партиите подбират кандидатите в своите листи, а българсите парламентаристи водят усилена борба срещу почините да се въведе мажоритарен (личностен, поименен) избор на народни представители.

    Народното събрание в НРБ

    Било е еднокамерно с 5-годишен мандат и 400 народни представители. Тогавашните "петилетки" са подобни на днешните 4-годишни "мандати". Плановете са като днешните "предизборни програми", "държавния бюджет", предвижванията за дефицита, плащането на държавни дългове, действия целящи постигане на растеж с еди-колко си процента и т.н.

    **** Гейл Колинс, "Голямата промяна: Американската жена от 1960 до днес", 2011 г.

    Анархизъм, комунизъм, държавно потисничество, демокрация и образователен елитаризъм

    1 Анархизмът, анархо-синдикализмът, анархо-комунизмът - които се съпротивляват на насилническата държава, - са слабо познати и избягвани за дискусия от повечето политици. Това е "анти-политика". Малко известен факт е, че гражданската война в Испания, в която печели Франко, е борба срещу "лоши" анархисти, а чувайки "анархисти" у хората се събужда невярното значение, свързано с "анархия" - размирници, разбойници. Анархизмът се основава на отричането на легитимността, правомерността на съществуването на държавните институции за насилие, и всъщност се противопоставя на узаконеното насилие и неравностойно положение господар-роб, което е прилагано както в "официалните" и "естествени" държавни и обществени строеве, така и в извратените социализми и комунизми.

    Виж лекции и беседи на Ноам Чомски, например: Noam Chomsky (2013) "What is Anarchism?"

    Също така, макар че според "научния комунизъм" на Маркс и Енгелс в началото е нужна силна държава, за да се премине от капитализъм към социализъм, държавата не е самоцел, това не е "етатистка" идеология - както се опитват да го представят наивни либертарианци или мошеници англисти и сащисти, като посочват СССР, Китай.

    Онова в СССР не е комунизъм. Има някакви аспекти от извратен социализъм.

    Самобитният марксизъм не възхвалява самоцелно държавата, тя не е върхът на комунистическото общество, и онези които я превръщат в апотеоз на социализма и комунизма са грешници спрямо "класиците". Те са партийци, които проточват "революционното състояние" прекалено дълго и го използват, за да се самовъздигнат в свирепи живи божества.

    Крайната цел на марксистката държава е един ден тя да "отмре" от самосебе си, да стане излишна, насилието и налагането на ред отгоре да стане ненужно; налагането на закони с принуда да се обезмисли - обществените отношения и условия на изобилие да възпитат личности, които да нямат мотив да вършат престъпления, да крадат, убиват и пр. При "демократичната" идеология на англизма и сащизма, която уж "защитава индивида", тенденцията е държавата да се стреми да става все по-силна и средствата за наблюдение и контрол от властващите спрямо робите да стават все по-съвършени и мощни. Всеки е под наблюдение от господарите си, защото му имат все по-малко доверие и на всеки се гледа като на "възможна заплаха" и "потенциален терорист". В пресата още преди години излязоха случаи, че в САЩ е практика работодатели да искат дори паролите на служителите си във Фейсбук, а неотдавна избухна скандал, от който стана ясно, че американската "държавна сигурност" НСА подслушва най-подробно дори преките си "съюзници"* - немския канцлер Меркел, - а американските Интернет компании са длъжни да предоставят всяка поискана от тях информация, при нужда, в рамките на "патриотичния закон" и "борбата срещу тероризма".

    *Свободна Германия

    - Гръбнакът на т.нар. "Европа" е Германия - [за] която, недейте да забравя[те], че никой не е отменил статута й на окупирана страна.
    - Бях забравила, признавам си.
    - Не е лошо човек да се разхожда в Германия и да вижда огромните бази като "Рамщайн" и някои други - британски и френски. Германия не е суверенна страна.
    - Не е суверенна страна?
    - Не е, разбира се.
    - Чий протекторат е тогава?
    - Това е риторичен въпрос, който ми задавате.

    Диалог на доц. Иво Христов с Цветанка Ризова по БТВ, "На четири очи", 16.09.2015 г., около 2:40 мин
    Я.Я: Не съм съгласен, че германците са "80-милионно стадо от безгръбначни потребители" [около 8:40 мин]. По този въпрос малко преувeличава.

    Р: Може би доказателство за горното е 250-хилядният протест срещу ТТИП в Берлин.

    Ако не искате НСА да ви чете пощата - не ползвайте американски имейли или сайтове за общуване; по "една случайност" най-могъщите и масови такива услуги принадлежат на американски компании: Фейсбук, Туитър; "Скайп" беше купена от "Майкрософт". Не ползването на американски сайтове не е гаранция, защото голяма част от света е "съюзник" на САЩ и е възможно да има спогодби.

    Личността не е неприкосновена - по всяко време може да те претърсят или закопчаят. В наръчник на организираната престъпност в САЩ около 1930 г. пише:

    Редовно излизат случаи на арестувани по погрешка известни личности - като американският тенисист Блейк на Ю Ес Оупън през 9.2015. Последно - 16.9.2015 - излезе новина за задържане на 14-годишно дете в Тексас, което донесло в училище конструиран от него електронен часовник, за да впечатли учителката си. Тя обаче се изплашила и извикала полиция да го арестува, защото го взела за бомба. Неотдавна американски полицай застреля и уби на улицата дете, защото "си помислил, че вадело пистолет".

    Случаите с издевателства, убийства и произволни задържания и побои над чернокожи в САЩ поне до края на 60-те години под закрилата на закона и полицията са безброй. За многобройните незнайни жертви на неправомерни задържания и насилие се пеят нецензурни песни, възхваляващи американската полиция, една такава съвременна песен се казва "Убиец на полицай" (Copkiller, BodyCount) и в нея се изразява бунт в защита на арестуваните и набити без причина хора, защото имали дълга коса, слушали "неправилна" музика, имали неправилен цвят на кожата.

    Спец-части нахлуват в пълно бойно снаряжение и насочени оръжия по домовете на ошашавените домакини, защото имало сигнал за тероризъм, защото уволнен служител бил търсил на служебен компютър подозрителни неща и т.н.

    Престъпността при "демокрацията" - разбирай капитализъм - не изчезва, дори расте, въпреки по-големите мерки и строгост в борбата с нея. Показателен е броят на затворниците в САЩ - около 3 милиона, т.е. близо 1% от населението на САЩ във всеки момент са затворници и според правителството и законите - престъпници. Някои от тях са в "кафеза" по особен вид политически и расови причини - арести за пушене на трева, характерен порок за афроамериканци (Я.Я. по Чомски?). Съществуват частни затвори, така че някои "бизнесмени" имат изгода да тикнат повече хора зад решетките. Освен това с вкарването на хора в затвора се намалява официалната безработица. "Дранголниците" са наричани с цинични термини: институции за коригиране, "поправителни домове - "correctional institutions", "correctional facilities".

    Забележете, че взетото общо насилие, следене и потисничество в "бившите социалистически страни" ескалира в началото - както при всяка революционна промяна, - и постепенно намалява. Падането на социализма с малки изключения се случва мирно, полицията и войската не смазват протестиращите. Донякъде се дължи на общо "отслабване на държавата" заради икономическа бедност, но само частично, защото през 80-те години социалистическите страни са много по-добре икономически, отколкото в началото на 50-те, когато Сталин е още жив. Мисленето на управниците във властовата система се променя и те стават по-демократични (уважават народните вълнения, желания).

    Тодор Живков в интервю за "Всяка неделя" през 1997 г.(?) споделя как ако е бил млад, би се включил с радост в "Митинговата демокрация".

    *Я.Я: Социализмът пада донякъде, защото хората стават прекалено образовани, разбират какво се случва и недоволстват. В "свободния свят" масите се възпитават да са ограничени и дезинформирани, да не могат да разберат какво точно се случва и да бъдат манипулирани.



    От друга страна, в образцовите псевдо свободни общества по-скоро изглежда, че след период на демократизация в началото на 20-ти век - за който пише Чомски - след Първата и особено след Втората световна война примката се затяга обратно. Според управниците и собствениците с онова мислене и онези идеали робите трябва да бъдат върнати там, където им е мястото, особено след като "комунистическата заплаха" е премахната.
    На населението се внушава, че сега има още по-страшна заплаха: ислямските фундаменталисти и терористи. Те изискват още по-голям военен и полицейски бюджет, защото "лошите" са навсякъде. И въпреки че се наливат толкова много пари, великите тайни служби и армия така и не успяват да се преборят, защото дяволът и злото са непобедими.

    В средата на 90-те, когато все още "терористите" не са смятани за толкова голяма заплаха, Холивуд си намира две други сили, с които да наплашва народа:
    • Извънземните - в имащия се за сериозен филм, а всъщност фарс и пародия "Денят на независимостта", и в пародията "Марс атакува"
    • Краят на света - метеорити и комети ще "унищожат живота на земята" в по-драматичните мелодрами "Армагедон" и "Deep Impact", по-късно "След утрешния ден" и др.

    Един от явните показатели за отнемането на демократичните права, освен нарушаването на неприкосновеността на личността, полицейщината и военщината, е разтварянето на ножицата между богати и бедни, и образувани на рязко отделени "касти", класи. Печалбарството във висшето образование го прави все по-недостъпно за представителите на "нисшите" касти.

    В образцовия САЩ доходите на работниците и средната класа падат от началото на 70-те години насам - от петролната криза по онова време. Според данни от ****, доходите растат с 42% през 50-те и с 38% през 60-те (с.109), като дотогава само един работещ - мъжът - в семейството може да осигури доходи за дом, кола, образование. От там нататък до около 2009-2010 г. (излизането на книгата) стандартът пада.

    Информация от книгата на Гейл Колинс, "Голямата промяна: Американската жена от 1960 г. до днес":

    • с. 231: Икономиката започва да буксува ... още от началото на 70-те. През 1973 г. става критично. Доходите спадат с 33% от 1967 до 1974 г. Безработицата се вдига от 5 на 8%.
    • с. 232: Средният доход на семейство с мъж под 30 г. спада от 1973 г. до 1986 г. с 27%
    • с. 307: Обаче икономиката отива на зле... [затова не се приема закон за детски, семейни социални услуги.]
    • с. 231: В края на 70-те хората имат чувството, че живеят в икономически кошмар. Недостиг на петрол ... През 1979 г. се редят на опашки пред бензиностанциите с часове. Инфлация 13.3%
    • с. 109: Покупателната способност на работник на неуправленско ниво спада с 19% през 70-те и 80-те

    Става наложително жените също да работят - не само защото феминистките си извоюват права, - и дори с двама работещи в семейството, с по-малко деца отколкото през 50-те, им е трудно да поддържа стандарта на бащите и дядовците си. "Разходите за образование се увеличават три пъти по-бързо от доходите на домакинствата" и дори бъдещият президент Обама - адвокат, - и съпругата му, и двамата с докторски академични степени, се оплакват от заробващите студентски заеми. "Собствената сестра на Барак ... се опитва да изчисли дали те със съпруга й могат да си позволят второ дете. ... Те не знаят как ще могат да плащат цената на грижите за второ дете - тя ще бъде колкото заплатата на единия от двамата."****
    За обикновените американци положението е още по-страшно. В статия на "Монд Дипломатик" от 9/2015 - САЩ: Изкуството да се изнудват бедните, Максим Робен разказва за 1200-те милиарда долара студентски заеми в САЩ през миналата година, за покачването на лихвите по "бързите кредити" от 9 милиарда през 2002 г. до няколко стотин милиарда през 2015 г., за това че майките в САЩ получават само 10 дни майчинство. Майка на две деца в Орегон, завършила медицински колеж, изнемогва и затъва с верижни кредити заради раково заболяване на съпруга си. Тя си спомня, че и двамата й родители не са се нуждаели от студентски кредити, за да завършат същото висше училище. Баща й работил на бензиностанция и получавал стипендия, което било достатъчно. Днес едногодишната такса в Бостънския колеж (университет?) обаче била 48540 долара или 62820 с общежитие.
    Забележете коментара на майката:
    „В други по-добре организирани страни хората нямат дългове за здраве и образование“, въздиша със завист г-жа Шроут. „Ако бях майка в Швеция, нашата история щеше да е много по-различна и освен това щях да имам повече от десет дни отпуск по майчинство. Не искам да прехвърлям вината на обществото или на кредитните организации, и аз съм отчасти отговорна. (...)

    Максим Робен, "Монд Дипломатик", бр. септември 2015. Подчертаване: Р.

    Така ги дресира "невинната система" - да обвиняват себе си. Стигайки до крайност в подобни общества хората стават по-склонни да се самоубият тихо, отколкото да се разбунтуват срещу висшестоящите потисници. Може би съзнават, че бунтът срещу системата е безсмислен, тя е непобедима. Те сами са виновни, "защото са греховни" и трябва да понесат наказанието, че не са се справили, не са били достатъчно талантливи, всеотдайни, верни и т.н. и дори сами да си направят харакири.

    Подобно поведение се среща във всяко общество, където човеците са приучавани на сляпо покорство и изпълнение на заповеди, а в същото време са залъгвани и заблуждавани за техните "свободен избор" и "свободна воля" или "лична отговорност".

    Преди години нашумяха многобройните опити за самоубийство и самоубийства във фабрика за компютърни части "Foxconn" в Китай. Капиталистическият рай Южна Корея е известна с висок процент самоубийства.

    Виж също лекцията на Н. Чомски: "Образование: какво и за кого?" описваща процеса на оскъпяване на американските университети. Последното е парадоксално и предвид "демократизацията" - поевтиняването - на информационните технологии и достъпността до материали и безплатни курсове в Интернет като "Coursera" и др., но е закономерно с разделението на богати и бедни, елит и плебеи. Студентските такси на "елитните" университети в САЩ включват входните такси за влизане във висшето общество, те не са само покритие за заплати на преподаватели, техника, общежитие и пр. По разказ на свидетел, студенти в елитен скъп американски университет плащат 40 хиляди долара на година, а са натъпкани в мизерни дупки, където често няма покритие на GSM-мрежата. Сравни и с комерсиализацията на образованието в Китай.


    2Според доклад на Дъглас Хорн, публикуван от американската Фондация за бъдещето на свободата - http://fff.org, убийството на президентът демократ Дж. Ф. Кенеди през 1963 г. е "вътрешна работа". Кенеди е имал неудобни убеждения за целите на войнстващи кръгове в САЩ - многократно отказва предложенията за нападение на Куба като защита на националната сигурност на САЩ, и има намерение да предложи на СССР сътрудничество в космическата програма, което да доведе до затопляне на отношенията.

    Altered History Exposing Deceit and Deception in the JFK Assassination Medical Evidence ... https://www.youtube.com/watch?v=qkV17jsiLOk, https://www.youtube.com/watch?v=5m8lSUB6K5o


    3Виж "Разумир", бр.2 и работите от Ноам Чомски за Уолтър Липман и др. Виж също "Подвеждащата реклама" от Милен Иванов и др.


    4"История на политическите и правните учения", "Наука и изкуство" 1989 г.

    5 Германия разруши "социализма" и чрез капитализъм "построи комунизма"

    В съвременното българско народно творчество за Германия - "социална държава" ("социалистически капитализъм") - се говори, че "вече са построили комунизма" и това се явява една от положителните употреби на тази "мръсна" за политиците и популистите дума. Не е случайност, че Маркс и Енгелс са немци - народ, известен с чувството си за общност и задружност още от средновековието, а думата "социализъм" е използвана не само от Маркс и Енгелс. В Прусия по времето на "дядото на Хитлер" Ото Фон Бисмарк върлува "пруски социализъм" (виж "Анти-Дюринг" от Енгелс), през този период държавата извършва гонения срещу "сепаратизма" на католическата църква - "културкампф", или "борба за култура"** - в стремежа на Прусия да анексира ("обедини") останалите немски държави. Има и "държавен социализъм" - политика, въведена от Бисмарк, в период в който социалистическата преса на Маркс и Енгелс е забранена, а полицейското правителство се опитва да намали общественото недоволство като въвежда социални осигуровки и прави други реформи. "Националсоциалистът" Хитлер твърди в интервю от 20-те години, че немският социализъм нямал нищо общо с марксизма, който правил всички хора "еднакво бедни".*
    *Я.Я. препраща към същото изказване и от "желязната" лейди Маргарет Тачър(?)
    ** Сравни с "културната революция" на Мао Дзедун в Китай
    Пруският социализъм

    Пруската природа и социализмът стоят заедно срещу духа на Англия, срещу онзи светоглед, който попарва целия ни живот като народ, осакатявайки ни и ограбвайки душата ни. Работническата класа трябва да се освободи от илюзиите на марксизма. Маркс е мъртъв. Като форма на съществуване социализмът е в началото на своя път, но социализмът на германския пролетариат е към своя край. За работниците има само Пруски социализъм и нищо друго. За консерваторите - само съзнателен социализъм или разрушение. Във всеки случай обаче имаме нужда да се освободим от формите на англо-френска демокрация. Имаме своя собствена.

    - Осуалд Шпенглер

    Превод от
    англ.: Р.



    Из "Анти-Дюринг" и бележки към книгата:





    ** Български гастербайтер ми е споделял, че веднъж бил загубил работното си място, защото не искал да пие бира с колегите си.

    С "построиха комунизма" се описва уредеността, качеството на медицинските грижи, обслужването, сигурността, доверието към институциите, удобството на гражданите, безплатно висше образование и пр. Всеобщото благоденствие се свързва с комунизъм, а не с капитализъм, от хора на средна или зряла възраст или от по-образованите по-млади, които са запознати със "социалистико-капиталистическата" стилистика

    Чистач на тоалетни с БМВ 5-ца, 55" 4К телевизор, фотоапарат "за хиля'а лева", маратонки "Адидас", най-модерен смартфон ...

    Гастербайтери разказват с умиление как за 5 години стаж може да придобиеш право на пенсия 400 евро - и да живееш в България "като цар" - при средна пенсия ~155 евро, а при ниска заплата - 80 евро. Работник на нискоквалифицирана позиция с физически труд като чистач на тоалетни може да печели до 1500 евро чисто(?), а усърден шофьор на камион и хамалин може да докара и 2500 и дори 3000, при 14-15 евро на час. Цените на храните и други продукти в Германия са сравними или по-ниски отколкото в България.

    * Наскоро български медии пускаха сравнения затова, че дизелът тук беше най-скъп в цяла Европа - 2.29 лв/л, - на еднаква цена като в Белгия и Австрия, и не отговаряше на падането на цените на нефта. Журналистите изчисляваха около 20% допълнителна печалба и изкуствено, но според "специалистите" - "естествено" и "пазарно" задържане на цените.(По материал от сутрешен блок на "БТВ".) Продаваният в България дизел е известен и с по-лошото си качество.

    С такъв доход в Германия човек може да си уреди живота след няколко месеца. Големи семейни коли, които масово се карат в България и се приемат за добри, като 13-15 годишен "Фолксваген Пасат" купе или комби, могат да бъдат купени в Германия за 1000-2000 евро, едва ли не с втората или третата заплата на чистач на тоалетни.


    Я.Я: Западна Германия е била използвана като "витрина на капитализма".
    Р.: Виж "Женевско съвещание", 1955 г. в
    приложението.

    Само развитият капитализъм може да премине в социализъм

    В предвижданията си Маркс предупреждава, че "комунизмът" може да бъде построен само там, където има развито капиталистическо общество. Според марксистите капитализмът е прогресивен икономически строй, който води до повишение на производителността на труда и на съзнанието на работниците. Първо трябва да се построи капитализмът, а от него - социализмът и комунизмът. Необходимо е да има материална и производствена основа и народът да бъде ценностно и духовно осъзнат и узрял.

    Маркс е вярвал, че в Англия може да се постигнат промени по демократичен път - но там демокрация не се е постигнала, а "сърдитите лавкаджии" и Бисмарк окървавяват работническите протести в Германия през 1848 г.

    Съвременните условия за работниците са по-различни. Немската народопсихология има склонност към солидарност и взаимност, а изобилието я насърчава. В Германия има ден, в който масово хората остават пред вратите си вещи, които не им трябват вече.
    В това предвиждане вероятно се крие една от многото заложени още в зародиш бомби със закъснител за бъдещия неуспех на СССР и други източноевропейски и китайския несполучливи "обществени строежи"*.
    * Китай продължава, но идеологията на СССР го приема за опортюнистичнен и "дребнобуржоазен" още през 60-те години. Виж във въведението на творбата.

    Революциите в тези страни се случват преждевременно, на грешното място, по грешното време и по грешен начин - наложени отгоре и с прекалено насилие и жестокост.

    В Русия населението е преобладаващо селско, работническата класа е малобройна, а селяните са почти напълно необразовани в началния момент. Държавата прескача от полу-феодален строй със слабо развита индустрия и слабо развити капиталистически отношения в социализъм. Повечето други страни от източна Европа, може би освен Чехословакия, също са по-бедни, изостанали и са повече селскостопански, отколкото работнически, индустриални, капиталистически.

    Затова "строежът на социализма" при тях е съчетан със строеж на извратен, уродлив "социалистически капитализъм" в системата, развиващ се и със социалистически "интересчизъм".
    Насилственото отнемане на земята на независимите селяни и "кулаците", някои от тях с незначителни по днешните стандарти владения от 80 дка*, е подобно на отнемането на земята, извършено в Англия при строежа на капитализма. И в двата случая е с насилие от държавата; и в двата случая независими хора, способни да се самоиздържат със собствена продукция, се превръщат в зависими наемни роби. Виж "Капиталът", т.1.


    * В случай по свидетелства на Х., "внук на кулак", роден през 1946 г., с когото разговарях в края на юни.
    Държавите се превръщат в инкубатор, в който се постига известно развитие, обучават се хора и след рухването на защитата, запазваща целостта на тази система, "кошерът" бива разграбен и изсмукан, както постъпват империалистическите страни при стъпване на нова територия за колонизиране, която за тях е населена от хора "втора ръка". Туземците се връщат икономически там, откъдето са тръгнали**. Според наскоро публикувани данни, чак сега покупателната способност на българската средна заплата била достигнала нивото преди 1990 г.*
    * И в общата демагогия - за всичко са виновни абстрактния и конкретен социализъм и това, че още ни управляват "бивши комунисти". Новите ни съюзници, мястото ни в света, съвременните форми на НЕП - нова икономическа политика - нямат отношение.
    ** Виж доц. Иво Христов: бяхме станали развито индустриално общество от Втория свят, върнаха ни в Третия. И той, и Чомски посочват типичната финансова структура на страните от третия свят, която се получава при "отворен пазар": малък процент от богати и заможни хора и огромен брой заети само с оцеляването или мизерстващи. Преди години българският рап-изпълнител Спенс пееше "В България или си беден, или къде да си похарчиш парите няма."

    В съвременната българска обществоведска и философска литература се говори за "догонваща модернизация", "догонваща индустриализация", а доц. Иво Христов ползва цветния израз "първо и второ поколение с обувки".

    По свидетелства на баща ми, пловдивските деца поне от днешния квартал "Смирненски" са си играели боси през летните ваканция на 60-те години. В книгата "На олимпиада преди половин век", която се отнася за 1923-1924 г. и олимпиадата в Париж през 1924 г., се рисува подобна картина. Авторът - българският бъдещ участник на дълги разстояния Васил Венков, който се състезава заедно с финландската легенда Пааво Нурми, - разказва за мизерията в която е живял, как е бил "трудовак" в София (?) и е тичал бос. Гуменките, с които е успял да се сдобие за олимпиадата са били луксозна стока. Венков се движи добре по време на бягането, но завалява дъжд, заради който връзките(?) на гуменките му се впиват в краката, нараняват го и му пречат да бяга. Той е на ръба да се откаже. Успява да ги скъса и захвърли и да завърши последните обиколки на бос крак, а публиката и колегите му състезатели се впечатляват от своеборазния му героизъм.***
    *** Цитирам по памет, нямам копие под ръка. Сравни с тичащите боси африканци и много по-късно през века, на тартан.

    Бедността и слабата икономика, ниското образование, разрушените до основи страни след Втората световна война, огромните човешки загуби в началния стадий, са немалка част от причините за прословутия недостиг ("дефицитни стоки") в по-късните етапи на "развит социализъм".

    Организационните причини, неефективността, глупавите производствено-икономически решения по сталински образец - като строежът на "Кремиковци" до София*, - неприспособимостта на предлагането спрямо търсенето и др. безспорно са компоненти на недъзите на социалистическата икономика, но те не са единствените причини.
    * Развитието на металургия и тежка индустрия често се посочва като "глупост" на социалистическите страни. Без тежка металургия и химическа индустрия обаче не може да се произвеждат средства за производство - машини, селскостопанска и строителна техника, превозни средства и оръжия. Без оръжия - държавата ще бъде скоропостижно завладяна от по-развитите индустриално страни, които имат танкове и самолети. На този принцип на технологично превъзходство Англия и другите западноевропейски империи са построили колониите си, сблъсквайки се с по-изостанали народи. Със същото средство Германия сгазва Полша в началото на Втората световна война. Енгелс отбелязва неизбежната нужда на независимите държави от индустрия в "Анти-Дюринг", оборвайки новия "социалист" Дюринг.

    В наши дни васалната България няма нужда от тежка индустрия, съответно няма и собствена независима войска, освен символична, подобна на тази след Ньойския договор. Отпадането на наборната военна служба от една страна е положително за по-свободолюбивите мъже, или за всички, но от друга страна е начин местното население да се направи небоеспособно и беззащитно. Тъжно е, но и очевидно, че ако друга държава реши да ни завладява, най-вероятно ще ни окупира почти без бой.

    Има и други обективни технологични причини обществата в този по-малък, по-беден, по-разрушен и по-необразован район на света - "Втори свят" - да не е можел да смогне да произведе навреме достатъчно коли и телевизори за всички желаещи, за разлика от "благоденстващия" Запад, където също е имало големи икономически различия - сравни Италия, особено Южна Италия, с ГФР/ФРГ.

    Чакане за кола: 10-15-17 години

    А колко е било чакането до 1944 г.? Безкрайност - защото лични автомобили са имали само цар Борис, министрите и най-богатите. Защо инвеститорите още тогава не са направили заводи, за да задоволят търсенето?* Българите преди 1944 г. не са ли искали да имат кола? Нима тогава България не е имала "конкурентно предимство" заради ниска цена на труда? Или автомобилостроенето все още е била "космическа технология"?**

    Не е ли имало 99.999% дефицит?

    Не, тогава народът е бил "задоволен". Колите са невъзможен лукс. България е разбита след двете балкански и световната война, продължили седем години. Прииждат бежанци от всички посоки. Водили са се братоубийствени битки във войнишки въстания. Ньойският договор тежи като воденичен камък с репарации и ограничения*.

    В бедността, мизерията и изолацията си, хората наистина "не са искали" да имат автомобили - стигало им е да оцеляват. Много майки и бащи са умирали в 30-те или 40-те си години и са се сключвали бракове на вдовец с вдовица, за да могат да отгледат децата си. Да, някои са успявали да си купят или да си направят коли - каруци с муле или с кон, за да карат с тях стоката си на пазара.

    През 60-те - 80-те години, колите вече изглеждат достижими за всеки. Вече се строят и асфалтови пътища и магистрали. Как другите имат? Виж в холивудските филми как всеки има по един грамаден "шосеен кораб" и т.н. Хората искат и като не получават веднага, страдат. Те все повече си мислят, че би трябвало да могат и заслужават да имат, започват да се чувстват прецакани от положението си. В днешно време се внушава, че при друго развитие едва ли не богатите страни са щели изведнъж да произвеждат в по-големи количества за нас безплатно, щели са да подарят на всеки по един нов автомобил фиат или фолксваген и т.н., или да си отворят огромни заводи при нас.

    * Радиото - а с него и възможността за... реклама на "консуматорското общество" - е било забранено за страната до средата на 20-те години. А и да не беше така - щеше да е прекалено скъпо или недостъпно, за да бъде масово. Започват експерименти след 1926 г., редовни излъчвания след 1930 г.
    ** Чак в края на 60-те при преобразуващия се социализъм в България по лиценз се произвеждат няколко модела "Рено" в Пловдив и "Фиат" в Ловеч, но в незначителни количества. От автомобилите "Рено" са сглобени само няколко хиляди бройки. По-късно се сглобяват москвичи. По данни от Wikipedia и 1, 2

    *** Потребителско общество, "консуматорско общество"

    Да съберем предпоставките днес: технологичното развитие в целия свят и още по-масово производство - предполага се и по-евтино, особено предвид че е изнесено в държави с робски труд като Китай, и безмитен внос от ЕС, пренаситен европейски пазар.

    При все това хората със средни български заплати, които според статистиката имат покупателна способност сравнима с 1988 г., ако имат и две деца, са принудени да спестяват с години за "сносни" семейни употребявани коли на 12-20-години за 2500-4000 лв - и то без да се включат наложителните след това ремонти и поддръжка.***


    * Информацията, която се намира по въпроса за историята на автомобилостроенето в България, посочва че в края на 20-те и през 30-те се заражда известно "бутиково" автомобилно производство на автобуси. Виж.
    ** В образцовата капиталистическа държава САЩ, Хенри Форд започва да произвежда масово коли още през 1908 г., а заплащането на неговите работници е достатъчно, за да могат да си позволят да си закупят кола. Скоро автомобилът става част от масовия бит.
    *** Нуждае се от по-подробно и конкретно изследване



    Колко е чакането за спестяване на сума за нов* автомобил сега за семейство с две деца при средна заплата - около 600 лв чисто на работещ човек, 1200 лв за домакинство? Ако някое от децата е студент в друг град или ако боледува? Ако някой от родителите е безработен - при 8-10% "официална" средна безработица (в някои райони е много по-висока) - има голяма вероятност в даден период някой от тях да е безработен. Ако им се наложи извънредно скъпо лечение? Ако семейството е принудено да помага и на бабите и дядовците - които мизерстват с пенсиите си? Ако им друснат сметка за ток от 300 лв? Ако изплащат апартамент - възможно ли е въобще? Ако семейството почива 10 дни на море всяка година? За колко време ще спести 14000-15000 лв в брой дори и за най-нисък клас, най-евтина и най-неудобна възможна нова семейна кола - "Дачия Логън"? Ще останат ли пари за регистрация, застраховка, данък и гориво?

    Социалистическите коли са били некачествени

    "Соц-возилата" се гледат с насмешка като изостанали, първобитни, необновявани, "крадени" - първият москвич - Опел "Кадет" от преди войната, двигателят на следващи москвичи е модифициран двигател на "БМВ"; "Лада", "Юго", "Полски фиат" са "фиат" (по законен лиценз) и др. Трабантите и вартбурзите са "миризливи" и калпави - но особено трабантите се ремонтират много лесно, - москвичите имат лоша груба изработка и ненадеждни спирачки, тромави са. В Англия за москвич от 70-те, достъпен и за най-нископлатените работници, се говори като за една от най-опасните коли за шофиране, защото на таблото й има остри ръбове и водачът може да се наниже при катастрофа. "ЗАЗ"-ките са пълен боклук, издават звук подобен на серия от пръдни, а двигателят им бил по проект на стартер за двигател на танк. Шкодите не се обновяват своевременно и т.н.

    Нека да разгледаме обаче няколко емблематични "капиталистически возила", предназначени за бедните капиталистически колонии от Третия свят.

    Фолксваген "Костенурка"

    Проектиран от Фердинанд Порше през 30-те по поръчение на Хитлер, той е произвеждан с малки промени спрямо 40-те или 50-те години дори и през 2003 г. "Последната "Костенурка" Тип 1, сериен номер 21,529,464 слиза от поточната линия в Пуебла, Мексико, на 30-ти юли 2003 г.".VW Beetle.

    Пежо 404 и 504

    Пежо 404, което се появява в началото на 60-те, е произвеждано в Европа до 1975 г., а в по-бедни страни до 1980 г. (Аржентина) и 1991 г. (Кения). Пежо 504 е произвеждано във Франция от 1968 до 1983 г., а в Кения от 1968-2004 и Нигерия: 1968 - 2006.

    Индустански Посланик

    "Hindustan Ambassador" ... е в производство в Индия от 1958 до 2014 г. с малки подобрения и промени. Автомобилът се основава на "Морис Оксфорд, трета серия", произвеждан първоначално от "Морис Мотърс ООД" в Коули, Оксфорд, Англия, между 1956 и 1959 г.
    Явлението да се произвеждат морално остарели коли и други стоки, които не могат да се конкурират на "световния пазар" не е "комунистическо" или "социалистическо", а е сиромашко, бедняшко.

    Да пилееш като американец

    От друга страна, сравни неефективните руски коли с голям разход на гориво с... неефективните американски коли, произвеждани в много по-голямо количество много по-дълго време и много по-карани Пет-шест метрови таралясници с 4-6 литрови двигатели. Виж също практиката в САЩ едри частни корпорации да изкупуват частните железопътни компании и линии и да ги закриват, за да ограничат ползването на по-ефективен и евтин масов транспорт за сметка на увеличени продажби на бензин.




    *"Седемте сестри", Антъни Сампсън

    Държавната собственост на подобни стратегически отрасли е именно с цел да не се позволи те да бъдат изкупени и с тях да се злоупотребява за изгода на малцина и за сметка на всички останали в държавата.

    В Япония високоскоростната железница - влакът "Стрела" - тръгва още в началото на 60-те, във Франция "Те Же Ве" - TGV - следва малко по-късно. И докато в Китай в наши дни комерсиално се ползват влакове на магнитна възглавница - "Маглев" - американската железопътна мрежа може да си съперничи с БДЖ, защото най-грамадните частни компании, които са приоритет в олигархичния САЩ, все още виждат по-голяма изгода в колите и бензиностанциите.

    И така постигнатото с помощта на военно господство изобилие от евтин за САЩ нефт, съчетан с егоизъм, алчност, недобросъвестност, недалновидност в бъдещето и енергийна неефективност, водят до уродливо изкуствено раздуто потребление и разхищение на нефтените запаси на целия свят.

    Защо ли напомня за "социалистическото" недоразумение "Кремиковци" до София, само че умножено милиони пъти?

    - Не! Те са от добрите! Ние сме били от лошите!

    Разхищението при капитализма е общо благо!
    Всеки прахосан галон бензин - пирон в ковчега на комунизма!
    Всеки профукан варел нефт - нови работни места на петролните кладенци!
    Всеки пропилян долар - растеж на БВП и юмрук в лицето на стиснатите комунисти!
    Колкото повече харчиш - толкова повече печалба за обществото!
    По-голям дълг и кредит - по-голямо богатство за нацията!
    Който спестява разходи е комунист и иска да ни завладее!
    Харченето прави хората щастливи - доказаха британски учени.

    Три пъти ура за Президента! И Бог да пази Америка! И Земята.

    Причината за бедността в България и Източния блок не е само в строя. Ние сме си били и още сме нарочени за сиромасите на континента и въвеждането на "светлото бъдеще на капиталзма" и последващото ограбване и разрушение на съграденото ни го показа отново, така както го е показвало на страните от Третия свят.

    Приватизирам значеше грабеж

    Що се отнася до "благото" на частната собственост, дори учениците в първите години на 21-ви век разбираха и използваха думата "приватизирам" жаргонно в сериозен или шеговит смисъл за "присвоявам", "крада".
    - Не ми приватизирай топката! - при игра на футбол в училищния двор.
    - Кой ми приватизира химикала?
    - Аз го приватизирах! Ха-ха!
    - Не си оставяй така телефона да не ти го приватизира някой.
    - Ще приватизирам този бонбон.
    След като НАТО и ЕС ни освободиха, въведоха следващия синоним на кражба: "усвояване". Усвояване на средства от еврофондовете и от общинския бюджет означава присвояване като се симулира общественополезна дейност с "видими резултати"; колкото по-видими "реализирани проекти с европари", толкова повече крадене.

    "Приватизирам" значеше грабеж.
    Държавата се превърна в леш.

    В тройна коалиция се събраха.
    Каквото бе останало - го обраха.

    ...

    Съюз на европейските капиталисти,
    но нашите кореми що са пълни с глисти?

    Ние сме май от работническа класа.
    Капиталът щото е на запад от Власа.

    Ниска ни била производителността.
    Зат'ва ни е ниска себестойността.

    Чистачка кирлива във Танганайка.
    Печели по-добре от твоята майка.

    Цените тук обаче са като в Париж.
    Европейците ни въртят на шиш.

    ...

    Китариста, "СЕКС"/"135 години стигат", 2013 г.

    Първоначалната бедност и слабо, неразвито производство, обща изостаналост на обществото - отсъствието на условия на развит капитализъм - са една от причините за последващата относителна бедност спрямо "свободните" страни. Бедността и неефективността са една от причините и за страховитите случаи на масова гладна смърт в СССР и Китай*.
    * Според алтернативни тълкувания, Западна Европа е помогнала за глада в Украйна през 30-те години като е отказала да приема златни рубли от СССР като разменна валута за закупуване на селскостопанска техника и зърно.

    Други всеизвестни - според настоящата идеология - причини са погрешното, догматично и неотговарящо на търсенето и непосредствените нужди планиране, производство и разпределение; буквоедство и педантичност и липса на гъвкавост и здрав разум; сляпо следване на "Вожда" и заповедите на завзелия властта потиснически апарат.9

    Оригиналното работническо движение обаче не се е борило да смени едни тирани и душмани с други и не се стреми да направи всички хора "еднакво бедни". Работническите и народни движения започват, защото населението е бедно и недоволно.

    Виж по-нататък "Разсъждение за загниването на идеологиите".
    6 шуробаджанашка - "шуро-зетьо-баджанаци" бил термин, използван за пръв път от Захарий Стоянов през 1885 г.
    7 Изказвания, илюстриращи объркания смисъл на "комунизъм".
    Р: Казват, че БНТ била "комунистическа" телевизия, а някои си мислят, че Русия още е комунистическа държава.
    Х: Какъв комунизъм?! Нито в Русия, нито тук някога е имало комунизъм. Това е диктатура, терор, потисничество, експлоатация на народа. Да не можеш да излизаш в чужбина. Какъв комунизъм!!!

    Х. разказва относно смъртното наказание във връзка с банков обир от 1984 г., когато били откраднати 180 хил. лв. Двама души били заловени и съдени. Прокурорът искал смъртна присъда. Защитата успяла да свали до 20 г. - все пак престъплението било финансово, а не срещу личността (убийство, изнасилване). Стигнало се обаче до друга инстанция, която пак върнала смъртните присъди и те били изпълнени.
    Х: Мръсна държава! Комунистическа!

    За "народния съд", избиването на елита на нацията - интелигенция, индустриалци, политици.

    Х1: "Взимаха от помаклъка хора без изпит в университета. После ставаха директори.
    Х2: "Той не знае дроб да брои - става директор!" [От песен на "Ъпсурт"]

    [Отнася се за т.нар. "РабФак" - Работнически факултет]

    Х: След 1944 г. комунистите слагат най-простите да управляват учените [хора]!
    Х, Х1: ~ 60 г., мъж, жена;

    8 РабФак - тогава и днес

    Раздаването на дипломи и по-скоро на "пропуск към властта" без знания, умения и качества е една от тъпотиите от времето на т.нар. "комунизъм". Да се даде възможност за образование и развитие - да, но на онези, които имат нужните способности, желание и наклонности, и които се справят. Посредствеността и безгръбначните обаче се издигат целенасочено от управниците и от техните събратя в представителната структура на властта. Посредствените хора са по-лесни за манипулиране, на тях им е по-лесно да мачкат творците, независимите, инакомислещите - защото често изпитват естествена неприязън към чуждия талант. Тези явления са обяснени още от философа Артур Шопенхауер през 19-ти век, например в "Афоризми за житейска мъдрост". Писателят Георги Марков също се е изказвал за "творците и паразитите" (виж по-нататък).
    Уилям Такъри в "Книга за сноба", 1846 г. пише за явлението РабФак в "престижните" английски университети като Оксфорд - но с обърнат знак. Там с подобни привилегии - да не учат и да не знаят, а да завършват - се кичат отроците на благородниците, като имали и специални отличителни знаци. Тяхното е АристоФак.

    РабФак не беше закрит след 1989 г. - само беше "приватизиран", и то най-бързо от всички останали държавни предприятия, защото той е надпартиен. По-подходящи имена за него са ПростФак, СилоВак и др.

    Народен РабФак

    В широконародната си форма РабФак се сниши и до средното образование - ученици в горен курс сричат, четат трудно, а по доклад на Световната банка от 2013 г., 41% от учениците са "функционално неграмотни", което значи че могат да произнесат, да прекарат през ума си текста, но не могат да го разберат и осмислят.

    В предаване на пловдивската телевизия "DCTV" около първия учебен ден, представителка от ПУ "Паисий Хилендарски" спомена, че ако преди години в изпита по езикова култура са писали "Слаб (2)" за 9 грешки, сега са вдигнали броя грешки до 22(?). Дори ученици от езикови гимназии на кандидат-студентски изпити за филологически специалности имат сериозни трудности и не умеят да съчиняват авторски текстове.

    Бюджетът на училищата и университети върви със студента, и възпитаниците са "пускани да минават" между капките. Изискванията и нивото на завършилите масово пада.

    Всенародната рабФакизация! - път към всеобщото благоденствие и щастие!

    Сащански РабФак

    Явлението не е само българско и в международния си вариант е по-страшно.

    Президентът на САЩ Буш II многократно е осмиван по американски телевизии заради това, че се изразява като дебил. В един от тези случаи водещите се обясняваха, че той не бил глупав, но просто говорил неясно, неразбираемо, объркано (inarticulate). Президентът Рейгън е всеизвестен като некадърен в основната си професия - актьор.

    Не може да се изкаже смислено, а командва най-могъщата армия в света!?

    Една естествена мимика не може да изиграе - станал ми президент на САЩ!?

    Kандидатът за вицепрезидент на САЩ на републиканците през 2008 г. Сара Пейлин показва географски познания, сравними с тези на нашите "Плеймейт" - "Плейбой" знаменитости, еротични модели, като Черната Златка.

    Сара Пейлин, 44-годишна губернаторка на Аляска, кандидат за вицепрезидент на републиканската партия на САЩ

    с. 415: Толкова е неука, че смята Африка за държава, а не за континент. Пейлин, вече в Аляска, казва, че тези обвинения са "жестоки и злобни, незрели, непрофесионални, а тези типове са мухльовци."

    с.405: Много малко хора изобщо са чували за Пейлин. Тя заема този пост по-малко от две години, и Аляска - с население само 670000 души - е много далечна територия за повечето американци от основните 48 щата.
    ...
    Пейлин изнася своята реч. Текстът може и да е писан от някой стар републикански автор на речи, но тя [я] произнася ... с енергия, хумор и страст ... Мигновено ... става звезда. Хората се влюбват в нейния дух и в гордостта, с която показва бебето си Триг, родено със синдрома на Даун. ... неудържима като вицепрезидентски кандидат - боен герой. ... украсила офиса си в столицата с кожата на мечка гризли, убита от баща й; политическите убеждения на Пейлин изглеждат малко мъгляви Сара се мести в четири колежа за пет години, без никъде да направи голямо впечатление. Започват да забелязват, че има склонност към безкрайни изречения, които завършват неразбираемо [и] показват минимални познания по основните въпроси. ...
    из Гейл Колинс, "Голямата промяна ... ", 2011 г. Подчертаване: Р.
    С други думи, Пейлин е невежа, некадърна "калинка", "парашутист" - спусната по волята на ЦК на РП на САЩ. Риторичен е въпросът дали тя е щяла да взима или подкрепя разумни или смислени решения сама - макар че като вице- на нея не й е това работата, - или някой е щял да й пише речите, които тя да чете като говореща марионетка. Тя е само пример за многобройните й събратя - костюмирани представители на властта за пред масите, докато ядрото на истинската власт, с по-качествено образование от АмРабФак, дърпа конците.

    За този особен случай има и друга възможност - Пейлин да е целенасочено подбран непохватен кандидат, за да може РП да загуби изборите, защото след двата мандата на републиканците на Буш II е дошло време да "подадат топката" на другарите си демократи, и тя наистина бе поета от Обама.

    РабФак отдел СилоВак

    След 1989 г. Народна Република България се приватизира. Народът губи правото си на суверен и тя вече е само "Република България", разбирай Частна република България. По традиция определението "частна" се пропуска, защото повечето страни са такива, защото частната собственост водела до по-добро стопанисване, тъй като частните собственици на държавите се грижели по-добре за своя добитък - имали лична изгода той да е добре.

    Заедно с републиката беше приватизирано и учреждението РабФак. Улицата и нощните заведения се превърнаха в новата учебна зала на "университета на живота" и новите директорски работници. Най-престижните специалности включваха всестранна подготовка с вдигане на тежести, свободна и класическа борба, карате, уличен бой, стрелба с огнестрелни оръжия, български бейзбол без топка, психология на убеждаването и др.

    Завършилите с отличие частните РабФак-институти: мутрите, "силоваците", баретите, борците и каратистите станаха новите собственици и "директори на заводи". Най-добрите от тях и до днес са начело на печеливши компании. За други се говори, че са станали висши политици. Много отлични студенти паднаха в бой с врага по време на строежа на капитализма.

    Интелигентността на родилите се от работническата класа герои - борци и мутри - бе увековечена от народния гений в нов жанр вицове и карикатури.

    Друг тип замогнали се новобогаташчета бяха футболисти, футболни босове, хазартни началници; "дребни буржоа" с 8-ми клас, обноски като робовладелци, анцуг и мобифон; чейнчаджии, тарикатчета, наркопласьори, контрабандисти и т.н.

    Сред политиците преобладават висшисти, - не че завършването е показател за особени умствени и творчески качества, - но пък най-висшият държавник - министър-председателят - не се слави с академизъм, въпреки че не е и глупав човек. Простащината, безочливостта, "народността" му - НарФак - са неоспорими. Даже част от почитателите му го обичат тъкмо заради тях - той е народен човек като вожда, другаря Тодор Живков.

    Президентът е известен с "войнстваща посредственост" и с безличните си празнословни речи.

    Депутат и олигарх беше назначен за главен прокурор и стана известен с изказване, в което употребява неграматичния израз "Страхува ли ви еди-кой си" и демонстрира езиков примитивизъм. На книга бил завършил право или нещо такова.

    Преди години министър на спорта беше сладкарят Лучано, който имаше средно образование, а трябвало да има висше за този пост. Правеха или търсеха законови врътки, за да могат законно да го оставят на министерското кресло. Наистина, за какво му е образование? Парите в спорта идват от тотализатора. Нужно е да разбираш от хазарт, а там най-важни са... шестото чувство и късмета.

    Сегиз-тогиз излизат наяве печатници за фалшиви дипломи.

    Беше установено, че висша държавна чиновничка - шефка на ДКЕВР, - нямала диплома и стаж за необходимото висше образование в областта на енергетиката, водоснабдяването и канализацията. Тя била "поредната калинка", била напуснала ТУ заради слаб успех. Този случай е илюстрация за това, че дипломатата не е била необходима, както на "хидроинженера" Ахмед Доган.

    Повечето "експерти" на най-висши управленски позиции във всички отрасли не вършат нищо съществено, което да изисква експертиза. Те разрешават/забраняват, назначават/уволняват, решават, отменят, приемат, изискват, нареждат и т.н. Освен това са обградени и подкрепени от съветници, консултанти, заместници, експерти, служители и пр.

    Хора с нисък успех в училище успяват по-добре в живота

    Въртят се такива "буржоазни" статии, в които се изтъква важността на т.нар. "новооткрита" "емоционална интелигентност" (EQ). Обяснява се как тя била много по-важна за "успеха в живота". Сред народното творчества се изказва мисълта, че "в живота се преуспява най-вече с характер" и т.н., а всеки кариерист и интересчия знае, че трябва непрекъснато да създава нови познанства (или както се изразяват някои: "да прави контакти" - 220-волтови), че "заплатата ти е средната заплата на тримата ти най-добри приятели" и др. През 90-те у нас дойде Дейл Карнегиевата "Как да печелим приятели и да влияем на другите", разпространиха се всякакви книги за мениджъри, невролингвистично програмиране, "увеличение на продажбите", "как да станем богати" и пр.

    Всъщност една от простите причини за издигането на такива личности е, че съответните шефски постове не изискват особени академични умения, а само "работа с хора" (soft skills - превеждани от кандидат-преводачи като "меки умения"). Липсата на особени умствени и нравствени достойнства дори е от полза, особено когато върви с настойчивост в преследването на целите, пробивност, общителност, чувство за услужливост към правилните хора, далновидност. Човек има по-прости и ясни цели - парите, колите, жените, властта. Не се отклонява заради идеалистични простотии, самоусъвършенствания, нравственост, справедливост, скрупули, съвест. Не се притеснява да мами, да е тарикат, хитрец - ако се налага. Знае какво иска и върви след него.

    От този тип са известните "донове" на мафията в САЩ и Италия. Те не са учили в университет - научили са се "от живота", а стрелбата с огнестрелно оръжие, производството на алкохол, подкупването на полицаи и политици и насилието са прост занаят - бързо се учат.

    Колкото до "меките умения" за работа с хора - дори будните момиченца имат "социалните умения" за да създават и поддържат отношения в група, да привличат и задържат внимание и т.н. Те обаче не притежават връзките и роднините и не могат да се съревновават физически и по нравствена безскрупулност, целеустременост и алчност с "двойкаджиите батковци и чичковци", така че вместо те да стават "успели в живота" директори, са принудени да ходят на училище, да карат колело, да скачат на ластик и в по-ново време - да си играят със смартфоните и таблетите във "Фейсбук".




    * Итало Калвино разказва за "РабФак" в Италия през 50-те години, когато пробивни необразовани жители на селата "слизат от планините" след като "идва демокрацията" след войната и стават нахални и нагли строителни предприемачи, срещу които пищят върволици от недоволни клиенти с недостроени жилища. Сравни с България след 1990 г. и след 2008 г.
    Я: Целта на подобни обществени преобразувания е да се смени елитът, старите да се отстранят. В Италия едва ли са успели чак в такава степен колкото в България след 1944 г.
    9 Такава поне е официалната версия, спускана най-вече от "антикомунистическата" пропаганда - че вождовете в "комунистическите" диктатури съвсем сами, еднолично са взимали решенията, само те са отговорни - подобно на настоящия български конституционен цар, който с двете си ръце полага асфалта на магистралите, вдига модерни спортни зали и се бори с Наглите, Контрабандистите, Автоджамбазите и пр. Лев Толстой във втори том на "Война и мир" разяснява сложната мрежа от причинно-следствени връзки, позволяващи да се случват бедите в Европа заради Наполеоновите войни. Да вземем някои от тях: ако пряко подчинените му генерали, и техните офицери, не му се подчиняваха - той нямаше да може да направи нищо. Ако войниците не се подчиняваха и не стреляха - също нямаше да постигне нищо. Толстой заключава, че владетелите на държави и великите императори, на които механично се приписват свръхсили, всъщност са най-големите "роби на историята", защото техните избори са предопределени от цялата историческа обстановка и целия исторически процес и взаимовръзките в целия свят. Народните движения от 19-ти век се опитват да убедят обикновените хора, че с общи усилия те могат да постигнат промени, в противовес на онова на което ги учи господстващата църква и държавна власт - "Бой се от бога, почитай царя!" (Христо Ботев). Водещата идеология в САЩ, която потиска народните движения, изрично внушава у народа още от детска възраст, чрез комиксите и детските филми, преклонение пред супергерои и авторитети, които вършат всичко, обикновено сами или в камерни съюзи - "Лигата на необикновените", "Х-мен", "Великолепната четворка". Обикновените хора са безсилни, те трябва покорно да изпълняват повелите на господарите си и да се надяват, че Батман или Супермен ще дойдат да ги спасят от престъпността и "злото".



    Животинската тема - заключение

    Обама е нещо като "хитлерист".


    "Хитлеристи" по животно са още много американски президенти, както навярно и, наистина, всякакви други военноначалници, политици и други едри престъпници.

    Например Хари Труман - демократът военнопрестъпник, избил 200 хиляди души за секунди с ДВЕ безсмислени употреби на атомни бомби, дори бил казал: "Ако искаш да имаш приятел във Вашингтон - вземи си куче", а неговото кученце е толкова сладичко и миличко! Как да повярваш, че стопанинът му е убил 200 хиляди души с два удара?

    Кучетата на 20 американски президенти
    Атомикът Труман се явява и един от създателите на НАТО, ООН и инициатор на възстановяването и заробването, подкупването на Западна Европа с плана "Маршал". По това време във Франция и Италия има силно социалистическо движение, и за тази цел едно от условията за отпускане на помощта е всички демократично избрани комунисти да бъдат изхвърлени от местните правителства. САЩ се намесва във вътрешните работи на страните, нарушава принципите на демокрацията - народовластието. Изборите в "свободните" страни в Западна Европа се провеждат в състояние на военна окупация от САЩ - също както в източна Европа от Червената армия. Радиопредаванията на "Свободна Европа" и "Дойче Веле" идват от окупирана от САЩ територия и са ръководени от "американското КГБ".

    Но спокойно, другари! Американският окупатор и освободител е най-добрият! Той дава шоколад и бонбонки на децата и цигари на младите мъже! НАТО е от нашите и ни пази от злото, дявола и извънземните!
    - Да бе, пази... На едно место пази - на две места не пази. - класикът и мъдрец Димитър Пенев относно българската полиция в предаването "Стани Богат".


    Демократична цензура



    Половин дузина коментари на Разумир, с псевдоним СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА ВСИЧКИ ВОЕННОПРЕСТЪПНИЦИ бяха модерирани и не се появиха.

    Единственият, който беше допуснат, е следният:

    (0)

    до PanAmerican:

    Убийството е престъпление, така е. Но броил ли си убийствата за които е бил отговорен царя и предшествениците му? Заради действия или бездействия?

    – Наясно ли си колко хора са били изклани от контрареволюцията (т.е. с царска благословия) след мирните московски стачки от 1905 г., прераснали в Московско въстание, след като конната полиция започнала да сече мирните демонстранти?

    – Познаваш ли успехите на т.нар. “оберпалач” генерал Столипин, извършващ погроми в селата след 1905 г?

    – Известно ли ти е, че руските “освободителни” войски са се чудили от какво освобождават българите – като са живеели много по-добре, отколкото руските крепостни (уж вече освободени) селяни? (По цитат от Достоевски от някъде – не мога да бъда по-точен в момента)

    – Чувал ли си за клането в Туркменистан (тогава Туркестан), извършено от “благочестивата” царска армия от 1873 г.? (Навярно и в други области, завладявани по онова време) По информация от английски кореспондент, бележка към “Анти-Дюринг”.

    и т.н.

    Обичайните романтични илюзии, създавани от английската и американска пропаганда – зверството при убийството на царското семейство, убили са и децата и пр.

    Но нищо по въпроса за убийствата на “законната власт” – “те не са убивали деца” – да бе, виж докладите за зверствата в Туркменистан, където са избивали ВСИЧКИ до крак, пълно изтребление на тия “нисши” племена.

    Нищо не дават за измрелите от глад и бедност в руските земи (и не само в Русия, разбира се – Ирландия, Индия, Англия).

    Нищо за начина на живот на 98% (по някои данни) от населението, на фона на безконтролния разкош на върхушката (виж филма “Сибирският бръснар”*).

    И у хората се създава представа за “прекрасното царство”, когато лошите терористи дошли и го разрушили – ей така, от нищото.

    Всъщност руската революция е процес, който продължава 100 години още от Декабристите, и се случва със съдействието на безхаберието, военщината и некомпетентността на управляващата тогава класа в царска Русия.

    Posted by Справедливост за ВСИЧКИ ВОЕННОПРЕСТЪПНИЦИ | септември 6, 2015, 06:00
    * Руският филм "Сибирският бръснар" е фактически задружно цензуриран от разпространителите в САЩ, защото в него се представя американец, който имигрира от САЩ в царска Русия сред върхушката, и показва завидно невежество - не знаел кой е Бетховен.


    След бърз анализ на статиите и стилистиката от блога ми стана ясно, че най-вероятната причина този коментар да оцелее през ситото е, че в него се казват лоши неща за Русия (била тя и царска), както и че се говори за "освобождението" ни от тях в дух на завладяване; и се изразява съгласие, че убийството е престъпление - нещо с което се очаква да е съгласен всеки.

    В другите ми първи коментари си позволявах да казвам лоши неща и за насилието и военнопрестъпленията и на САЩ, Англия и др. Скриването им представя мнението по-горе като типично "русофилско", "комунистическо". Както пише в псевдонима обаче, този и другите коментари се отнасяха до всички военнопрестъпници, което включва и "героите" на СССР и Русия, но отбелязва също, че те са малка част от световната мерзавска коалиция.

    Фактът, че освобождението ни от турско робство e геополитическа операция, окупация, опит за колонизация и пр., която само за пред общественото руско, българско и др. мнение е била представена като "християнска, славянска" и пр. е било пределно ясно на западноевропейската преса, както и на руските социалдемократи, сред които и Ленин - той самият го споменава в своя статия и го използва като аргумент срещу царска Русия, която "освобождава" чужди народи, докато държи собствения си в робство - съответно е имала нужда от вътрешно освободително движение, в което участва той самият. Русия е империя - тя, както и всяка друга подобна държава би имала покровителствено отношение и воля да командва - както виждаме и днес с новата империя, от която сме "освободени" - колонизирани. Натъртването на руското "освобождение" от типичните демагози обаче обикновено се прави сякаш тази изостанала "евразийска" империя е с нещо особена в света. Тя нещо ни е прецакала - виж, ако Англия ни беше освободила, тя нямаше да ни окупира!
    Само дето Англия е била съюзник и приятел на Османската империя по онова време и до началото на 20-ти век, бидейки враг на Русия, следователно Англия е била нашият "евроатлантически партньор", докато сме членували в "Османския съюз".

    Османската империя и Европейския съюз

    Я.Я: Империята донася цивилизация в България - построява бани. Преди това къде са се къпали хората? Дава свобода на придвижването - който иска може да отиде до Цариград. Има огромен единен пазар без мита. В разцвета на империята има "свободна търговия", символично мито към европейските страни, което обаче става и една от причините за рухването на империята.
    Я.Я. препоръчва поредицата исторически изследвания
    "Балканският човек" от Йордан Велчев. Р. препоръчва "Психология на Априлското въстание", Иван Хаджийски

    В коментарите на публикацията се посочва, че Захарий Стоянов е бил един от най-отявлените русофоби, в творбата "Чардафон Велики" бил писал за "рубладжиите". Това че е "русофоб" обаче означава ли, че е бил "англофил" (или "САЩ-офил", прусофил и пр.)? Англия е била съюзник на Османската империя и той като въстаник-"османофоб" би следвало да е и англофоб - да не говорим за решенията след Сан Стефанския договор.* Освен това е лесно да почиташ абстрактни ценности и "цивилизации", преди да си им сърбал попарата.

    Другите български революционери, които отчаяно са се борили да стигнат до освобождение отдолу-нагоре, от народа, да не би да са били поклонници и търсачи на благоволение на чужда държава?
    Из "Час по финанси" с водещ Светлозар Гледачев по ПОТВ, повторение излъчено на 11/10/2015 г.

    Захари Стоянов бил казал: "проклет да е денят, в който руски крак стъпи на българска земя", възмущавал се на това как Г. Бенковски плащал с "екатеринки" на чорбаджии (руски пари).

    Г.С.Раковски във в-к "Дунавски лебед": "Руският камшик ще ни боли повече от турския"

    Драган Цанков "Не ви щем ни меда, ни жилото"

    Левски: "Този, който ни освободи, той ще ни пороби."**

    Най-скъпата газ е за нас, $400... В Германия $200 - но защото САЩ "заплашва" конкурентно да започне да продава втечнен газ на Западна Европа, докато България е притисната.

    В съвременния свят няма братя.

    Царска Русия се опитвала да владее България от изток, Австро-Унгария и Прусия - от Запад. И едните, и другите са хищници. "Приятелството" с вторите води страната към Първата световна война.

    Всяко народно движение е малко или много сродно с революционния демократичен социализъм, то е вид революционен социализъм - движение на потиснато и безправно мнозинство - или малцинство, ако броим революционните дейци, - което вижда единствения начин да постигне промяна в положението си във въстанието. Бидейки лишено от политически права, то е зависимо за постигането на напредък в тази посока само по благоволението на султана, царя, господаря, чорбаджията. Когато такава благословия не идва "отгоре", някой "отдолу" извършва саможертва като тази от Априлското въстание и се хвърля на отчаяна и предопределена въоръжена борба, защото не вижда друг начин.

    Оттук вината или причината за Априлското въстание и всякакви въстания винаги е и у двете страни - ако властта, силата, "отгоре" - е била направила отстъпки, смекчила положението, променила закони, дала права навреме, достатъчно и т.н., то това е можело да намали напрежението у потенциалните революционери, работници, народа, роби и т.н. и би обезсмислило бъдещия бунт.
    * В "Чардафон" той говори за интересчиите, кариеристите, нагаждачите - "чардафоните", а в статии критикува олигархията в Източна Румелия.
    ** Oспорено като фалшиво, част от сатирична измислица; употребено е в реч на президент-русофоб, след което влиза в обръщение, особено в русофобските среди. Може косвено да се изведе от идеологията на революционерите, които се стремят към независимост със свобствени сили.
    Испания, Португалия, Холандия, Франция, Англия, САЩ, Италия, Германия и др."освобождаваха" и "цивилизоваха" целия свят векове наред и дълбоко през 20-ти век, като през повечето време не са се оправдавали пред общественото мнение. Просто искат повече нови роби, нови пазари, нови ресурси и т.н. Отиват и убиват, мамят, ограбват, поробват - пробват си късмета. В по-нови времена някои страни разправят, че отивали да донесат "демокрация", което продължава да означава "окупация". В по-стари - разпространявали "правата вяра - християнството" - подобно на ислямските фундаменталисти. Трети се борили за своята "раса и вид".




    Имануел Кант, "Към вечния мир". Първо издание на оригинала: 1795 г. Превод: Цеко Торбов.
    Също така, очевидна е и окупацията на България от СССР през 1944 г. и че изборите тогава са били извършени под натиска на чужда мощна войска и не са били демократични. Без да се отрича това обаче, би следвало да се отчете и че и по-рано в България пак не е имало "демокрация" - народовластие, - а "диктатура", но не на БКП или "пролетариата", а на царя и "буржоазията". "Радиото е държавен монопол" от 1935 г. (виж Музея на националното радио в София), хора са пращани в затвора за четене на социалистическа литература (самият Гоце Делчев е изключен от военното училище по такава причина още през 90-те години на 19-ти век), води се гражданска война, полицията лови вещици, души ги с тел и те "изчезват" - един от тях е поетът Гео Милев.

    Не е особено удобна за обсъждане и темата, че както съветските войски окупират България, така и английските танкове помагат на гръцките монархисти да разчистят комунистите от Гърция, които са водили масирана партизанска война с немците. В Гърция, на един хвърлей от границата, войната продължава след 1944 г. до края на 40-те, падат хиляди избити "комунисти" с помощта на "освободителната" английска армия. След разчистването тя смело съдейстава за провеждане на "честни и демократични избори" и да се построи "светлото бъдеще на капитализма".
    * В България също се е водила партизанска съпротива срещу комунистическите убийци и новия режим от т.нар. горяни. Те обаче нямат подкрепа от вън и милицията и военните ги излавят и избиват до началото на 50-те.

    Ако ни бяха "освободили" англичаните?

    Можем да си представим какво щеше да се случи, ако ни бяха "освободили" английските войски: щеше да има десетки или сто-двеста хиляди избити "комунисти", без да се стига до народен съд - направо в полеви условия по улици, гори и села. Вероятно щеше да има масирана съпротива, защото английската войска е напълно чужда на българския народ.

    Тъй като партизаните, бунтовниците, за нашите освободители щяха да са просто "селяни", бедняци, "изроди", престъпници, "болшевики" - избиването им щеше да се смята за геройство и да се възпява. "Великият демократ Чърчил освободи и изчисти България от заразата на комунизма", а убийците щяха да си слагат нашивки и да си отбелязват на самолетите колко "червени глави" са отрязали.

    Онези, които бомбардираха България, щяха да ни завладеят и да въведат не съветски, а английски терор.
    Несвободата на словото и личността и полицейщината от преди войната нямаше да се променят. Нямаше да накажат царското семейство - то е роднинско на тяхното, - но можеше да го понижат до "княз" или да внесат нов цар по техен вкус, защото предишното семейство е било твърде много ориентирано към Германия.

    Щяха да продължат забраната на всякаква неправоверна мисъл и литература, критикуваща техните методи и култура - особено в условията на Студена война или щяха чрез агентурни методи да ги унищожават в зародиш, където се появят; щяха да превърнат България в английска база/колония/протекторат с икономика от съответен колониален тип/трети свят - туризъм, услуги, лека промишленост, земеделие и износ на евтина работна ръка.

    Виждаме го да се случва днес - особено с износа на евтина работна ръка, но и още по-зле - дори земеделието е сринато; някога изнасяхме ябълки в СССР, сега внасяме ябълки от Нова Зеландия. Някога е имало толкова голямо производство на селскостопанска продукция, че е било необходимо да се мобилизират ученици, войници, продавачи и дори медицински персонал на бригади, за да може да се обере реколтата, да се направят консервите и т.н. Сега полетата и нивите пустеят, а български студенти отиват доброволно да берат ягоди, да оправят легла, да мият чинии и правят сандвичи в Англия и САЩ - да, така "забогатяват", защото страната ни е в толкова окаяно икономическо положение след въвеждането на капитализма, че само нищожен процент от населението може да си докара достойни доходи, а като чистач на тоалетни или завивач на сандвичи в Метрополията на Световната империя може да спечелиш повече пари, отколкото като специалист в България или дори като собственик на дребно/малко/семейно предприятие.
    * Сравни положението в България след 1989 г. с това на Ирландия през XIX век в "Капиталът", т.1. Виж също икономиката на Мексико след въвеждането на NAFTA - Северноамериканско споразумение за свободна търговия - през 1994 г.. В беседата "Свободен пазар?" на Н.Чомски, представена в "Разумир", бр.2, се разяснява част от въпроса. Сравни с TTIP - Трансатлантическо споразумение за свободна търговия и си представи резултатът за подобните на Мексико страни от Европа след приемането му.


    Най-вероятно сега нямаше да си спомняме за загубената българска неефективна, фалшива, изкуствена машиностроителна, електротехническа и електронна индустрия, за производството на компютри и пр. - такива отрасли можеше въобще да не съществуват, не и в същия мащаб, - а из страната щеше да се извисяват кичозни паметници на Уинстън Чърчил - нашия освободител, - може би Гладстон - заради връзката му с осъждането на Априлското въстание, - Адам Смит, Дарвин, Нютон, Джеймс Уат, кралица Виктория, крал Артур с големия *ур и т.н. - все личности от английската митология, нямащи нищо общо с нашия народ и бит.

    "Би Би Си" щеше да се излъчва не веднъж в седмицата като "Руската", а всекидневно още от 1950 г. - след като правителството въведе закон, според който всяко семейство трябва да притежава радио, а скоро след това - телевизор. Липсата на средства и "непознаването на закона" нямаше да е извинение - който не е можел да си позволи в брой, щеше да бъде принуден да тегли кредит от някоя от многото новооткрити лихварски дружества с английски и американски капитали.

    Децата щяха да учат английски език още от детската градина - за да могат като пораснат да емигрират в метрополията като нископлатени работници, а ако са талантливи - да помагат на Великоанглия да бъде още по-велика.

    Английският език щеше да стане втори официален. И без подобно развитие той навлезе като напаст в българската реч още в средата на 90-те след закъснялата културна колонизация и зарази децата и младежите. Към днешна дата можеше и да е първи официален, а българският да се изучава в училище - подобна на ирландския в Ирландия. Щяхме да се гордеем - както някои индийци, вековни роби на Англия, - че говорим този толкова прекрасен, неимоверно изключителен световен език, "lingua franca", носител на "Оскар" за най-добър език в историята.

    Нищо, че от езиково-инженерна и функционална гледна точка английският е първобитен, дървен и "маймунски". Той няма родове, изисква непрекъсната досадна и натрапчива употреба на лични местоимения и неопределителни и определителни членове (I, you, a, the), което прави речта претъпкана с повторения. На български звучи като: "Едно жена каза на едно мъж, че едно дете отишло на едно река да си измие ръцоте". Английският има примитивен морфологичен апарат, примитивна и объркана система на съответствие фонема-графема, примитивна семантична система и вътрешнопротиворечиви значения на свръх-многозначни до безсмисленост словоформи, а "богатият" му речник с "1 милион думи" е такъв, защото е еклектична смесица от речниковия състав на други езици като френски, немски, латински.

    Ех, какво прекрасно светло бъдеще е било загубено!

    Гърция: 1944 - 1974 г.

    Ако горното изглежда фантастично, преувеличено или невъзможно, сравнете с реалната история на Гърция от 1944 г. до 1974 г. Гражданска война след "освобождението" от английските войски - с английска и американска подкрепа за едната страна. "Лошите комунисти" са изтребени, а оцелелите - в затвора или бягат от страната. Комунистическата партия е забранена. Бързо влизане в НАТО. Тайните и насилнически служби работят в тясна връзка с ЦРУ (вместо с КГБ) и осъществяват гонения и терор срещу всяка нововъзникнала лява мисъл. През 1967 г. избухва и военен преврат, след който "полковниците" управляват 7 години.

    В Гърция след техния "9-ти септември" няма демокрация, свобода на словото и съвестта и т.н. "Демокрацията" и "свободата" следва да включват и правото на социалистически мисли, литература и политически убеждения.

    Greek_military_junta_of_1967

    Гръцката хунта
    Гърците са сто пъти по-големи родолюбци и ценящи своята самобитност отколкото българите. Това го доказва и народоосвободителното им въстание през 1820-те години.

    Я.Я: Не само, подпомогнати са и от островната география и от съществуването на относително независими гръцки територии - острови. Гърците имат повече търговски и културни връзки - Дубровник, Венеция, Бари и други части на Италия. Някои части на Гърция са значително по-отдалечени от сърцето на Османската империя, за разлика от България. Има една поговорка: "Моретата свързват хората, а планините ги разделят".

    Благодарение на мъгливия смисъл, влаган в думите, "демократи - комунисти" се ползват като противоположни думи, а те не са. Това което се води "демокрация" не е народовластие и не е свобода. Мнозинството от хората нямат никаква политическа власт и са обект на манипулация. Оригиналното социалистическо движение се бори за демокрация, защото не е имало такава. Завзелите властта обаче изопачават първоначалните идеи и се превръщат в нови тирани, насилници и потисници. Не се оспорва, че се извършва преврат, политически и безсмислени убийства, зверства, престъпления и пр. Дори самите зли комунисти от върховете започват да осъзнават част от греховете си след смъртта на Сталин през 1953-та* година, свалянето на Вълко Червенков, а после и през други пленуми около 1965 г. при които се осъзнава прекаленият централизъм в планирането на икономиката и се дават повече пълномощия на директорите на заводи.**
    * Я.Я. коментира, че една фракция от партията, е използвала случаят за да се разправи с другата и да завземе водещите позиции
    ** Кирил Григоров, "История на икономическите учения", изд. 1982 г.

    Също толкова очевидно за непредубедения човек обаче би трябвало да е и последващото "освобождение" на България от НАТО и ЕС - по безкръвен път, - разоръжаването и "окупацията" под формата на подчинение на "общите интереси на нашите съюзници" (например за бомбардировка на съседни страни, включително на телевизия), военни бази, командни центрове и пр.

    Я.Я: През Втората световна война Западна Европа също е завладяна - окупирана е от 3 милионна чужда армия. Западноевропейските държави започват да губят независимостта си първо поотделно, а скоро след това в рамките на НАТО и Европейския съюз, който се превръща в придатък на САЩ и НАТО. Членките на НАТО нямат своя независима външна политика, а САЩ строи на тяхна територия военни бази.

    След разпадането на Варшавския договор и оттеглянето на съветските войски от Източна Германия, НАТО не се разпадна и не се оттегли - то продължава да настъпва на изток и притесненията от руска страна са основателни и обективни.

    "Фалшивата" бивша демокрация и "истинската" днешна

    Може би по времето на "социализма" думата "демокрация" не е била употребявана толкова често и натрапчиво в медиите/масовата пропаганда, колкото сега, затова в обществения говор се приема, че била дошла "демокрацията", но не и че преди това е била "фалшива демокрация" - преди е било "комунизъм" по ред причини, една от които е: "че е управлявала само една партия", че е имало "диктатура на пролетариата" (без да се отчита, че според "комунистите" и преди, и след това е имало диктатура на буржоазията).

    За някогашното народно събрание се приема, че е било параван, че изборите не били "демократични", че не е било "народно", макар че страната по документи е Народна Република.

    Какво обаче е мнението на народа за "народното" събрание и за "народните" представители днес?
    • Тунеядци, които "бягат от час" и не се явяват на заседания в пленарната зала.

    • Непочтени - гласуват с чужда карта, отхвърлиха опитите да се въведе техническо средство за противодействие на тази практика.

    • Непрекъснато си надуват заплатата до баснословни величини на фона на застой и обедняване. Дават си привилегии. В нарочно специално интервю по "БТВ" премиерът говори високомерно колко отговорна била работата му, малка била заплатата за тази работа, а той самият до 30-годишна възраст бил ял само картофи, викали му "картофеното момче", живял крайно бедно - и другите да свиквали. Друг министър-председател, който на 40 г. нямал трудов стаж.

    • Депутатите си купуват прекалено луксозни служебни коли и когато могат ги сменят; злоупотребяват с правителствения самолет4. Народът е недоволен и ги порицава за показната суета. В много по-богати страни депутатите се возят в по-нисък клас служебни автомобили. Станаха популярни снимки на датските депутати, ходещи на работа с колела; на швейцарски висш държавник, пътуващ на работа с влак; на британския министър-председател, возещ се в обикновен граждански самолет

    • Противодействаха на опитите за въвеждане на мажоритарно гласуване. "Безпартийните" са редки животни, особено след като избирателна система е партийна, а разгласяването и рекламата струват скъпо. Затова народът е принуден да избира кандидатите, които съответната партия е избрала с вътрешнопартийни средства, и те влизат по реда, който тя е решила. Въведоха се някои подобрения, но с тях се случиха куриозите с "преференциалния вот" и гласуването с един номер. Заради "манджоритарно-порционалната система"* гласовете се преразпределят несправедливо, като в последния парламент представител на Кюстендил беше политик от ДПС, макар че в този район няма почти никакви гласове за неговата партия.

    • Половината или повече от половината население с право на глас не гласува**. Вилнее изборен нихилизъм, а повечето гласуващи хора избират "по-малкото зло".

    • Мъж се самозапали пред кметството в масов протест срещу "мутризацията" на Варна при 14-годишното управление на тогавашния кмет, свързано с множество "скандали за корупция, неефективно управление на общинското имущество и протекционизъм спрямо бизнес интереси, разменяни срещу политическа подкрепа". Варненските протести са част от т.нар. "Антимонополни протести" в началото на 2013 г. срещу непосилно високи сметки за тока и др., довели до оставка на правителството на ГЕРБ.

    • Под сурдинка и по медии се говори за партийни "феодали" в по-малките населени места, където хората са под натиск да гласуват за тази или онази партия. Хората се страхували да протестират, защото партийните представители били свързани с бизнес и "работодатели" в монополно положение - който се бунтува или не гласува правилно, рискува уволнение и да не може да си намери друга работа там.
      Разговор във влак: "Как така ХХХ спечелиха изборите, като от всичките ми познати никой не е гласувал за ХХХ?!"

    • Обществена тайна е повсеместното "купуване и продаване" на гласове, характерно за всички "демокрации" - и за древногръцката. В лицемерието си всички партии започнаха да пишат лозунги, че това било престъпление, но репортажите за подобни случаи не спряха, а в най-битовите от тях хора си признават как им били дали еди-колко си лева да гласуват "на три", "18", а на неграмотните им връчват пръчица или връвчица, да видят къде да зачертаят.

    • "Купуването" има много лица, които в общото дърдорене за тези "схеми" се подминава. За купуване се приема най-вече плащането на ръка в деня на изборите, почерпката с кебапчета, кюфтета и вафли, или групово обрязване на стадион с екскурзия до Одрин, или екскурзия от Турция до България. Не е само това купуване обаче. Обещанията за "по-висока пенсия", "1000 лв минимална заплата", "по-ниски данъци", "магистрала от София до Луната", "500000 нови работни места", "10 милиарда евро инвестиции за две години" и каквото и да е, което би облагодетелствало някого - също е купуване и продаване, само че на кредит. Избирателите дават "вересия" на политическите партии, представени от партийни представители. Някои хора от малцинствата и други са разбрали колко доверие могат да имат на политиците, и като по-далновидни и земни предпочитат плащане в натура или в брой сега.

      Партиите - честно следвайки принципа на "свободна конкуренция", "пазар", "свободна търговия" - отговарят на "търсенето" със съответен "продукт". Който предложи най-качествения продукт и най-висока печалба за избирателя, той си го купува. Както се пее в една "новонародна" песен - "Който има пАри, той ще си купи!" Намираме се в положение на "капитализъм" и "демокрация", под което се подразбира "свобода". Ако не ти харесва, имаш право да си смениш президента и държавата и да си намериш нов "демокрациодател". 1,5 - 2 милиона души го направиха, защото се оказаха твърде "некомпетентни" да открият достойно или каквото и да било средство за препитание в цветущата ни нова "демокрация".
      Деца на възраст още преди пуберитета си говорят едно на друго кое къде щяло да отиде да работи като порасне - едно в Италия, Торино; друго в Испания. Трето момиче учело в Англия и си било тук за ваканцията. Повечето млади хора гласуват "против" нашата цялостна "демокрация", някои го правят още 6-7 години преди да получат избирателни права.

    • Обществото често се съмнява за "крадене" или "усвояване на средства от ЕС", държавния бюджет и пр. от кметове и други "правоимащи". "Строителната площадка Белене" се смята за огромен монумент на "усвоителското изкуство". В Пловдив преди няколко години обновиха квартален парк за близо 2 милиона лв и местните се чудиха как са успели да ги похарчат. Съмненията им може и да са били неоснователни, но е несъмнено, че хората нямат доверие в честността на кмета и на табелите с разходи за проекти "с помощта на ЕС" (сравни с братската подкрепа от СССР). За новооткрития наскоро в Пловдив Колодрум - сравняван в пропаганден вестник с Колиземума, - който глътнал 60 милиона лв, няколко пъти над първоначалните сметки, съмненията са меко казано натрапчиви. Компроматен пропаганден вестник изобличава пловдивския кмет, наречен от тях "Новият олигарх на Пловдив". Построиха се не-знам-си-колко км нови велоалеи, но голяма част от тях всъщност само бяха обновени, защото си съществуват от 25-30 години и настилката им беше здрава, но остаряла, без маркировка и без рампи при кръстовищата. Здравият асфалт беше разбит, за да се положи нов, който в горния си слой да е червен. Набиха безброй ненужни знаци покрай алеите - разсеяни колоездачи могат да се пребият в тях. Кандидат за кмет в предаване на ПОТВ "Тракия" от 03.10.2015 г. се изказва относно най-лесното "усвояване" на средства чрез асфалт, а ако не греша в предната кампания същият имаше лозунг "Спирам корупцията в общината".

    • Случаите на "заемки" и купени на безценица скъпи имоти - онзи депутат, който дори български не може да говори добре, купил апартамент в София за 20 хил.лв, а пазарната му цена била 120 хиляди*. Кметове, снимани и изобличени с дронове. Доказаната корупция на един нагъл депутат на ДПС, който публично разправяше заплахи - "болят ли зъбките". Всестранноразвитият философ-хидроинженер енергитик, вожд и пожизнен бей ефенди на ДПС, който получил 1.5 милиона лв комисионна като консултант в проект по хидроенергетика. Хотелът, закупен от младия син на предишния президент и кредитът, който му бил даден от банка.

      *Възрастна жена във влак, учителка, р. 1939 г.

    • "Престъпната приватизация" и разпродажбата на държавното имущество за стотинки, съвпадащо с омразата на пенсионерите към правителството на Иван Костов от 1997 г. след хиперинфлацията и стремителното обедняване.

    • Обществените съмнения за ранната кариера на "каратистите". Скандалът с подслушването на "Мишо Бирата" и смъртта му в хотелска стая от инфаркт. Тефтерчето и инициалите: И.Д., Б.Б. Съденето на министъра на вътрешните работи. Скандалът с мащабните акции с подслушване, изтритите твърди дискове.

    • Депутатът, обвинен в педофилия. Депутат, вожд на партия, обвинен в хулиганство няколко пъти. Бабаит, който плаши човек на гише с "Ще има легни-стани" и цяла България го гледа по телевизионно предаване за гафове. Депутати, които нарушават правилата за движение по пътищата в София и не са наказвани.

    • Трябваше да се случат яростни масови протести, софийските улици да се залеят с хора, за да може през лятото на 2013 г. да бъде отменено сюрреалистичното за обикновените хора назначаване на олигарха Делян Пеевски за главен прокурор при, забележете, управлението на "лявата" партия БСП, която управляваше в абсурдно правителство на малцинство и изкуствено мнозинство. Същата партия приема крайно десния плосък данък за привличане на инвестиции, който обаче ощетява най-бедните и не се прилага дори от САЩ и Англия. Подчертавайки своя опортюнистичен дух, БСП издигна за кандидат за кмет на Пловдив местния олигарх Георги Гергов. Той е избран "демократично" с гласуване в партийния им съвет. Последното не е в "идеологически контекст", защото, другарки и другари всенародни демократи, - партиен съвет, централен комитет и генерален секретар нямат само БКП или БСП.

      * Обосновката на избора на олигарх е опитът му като управител на множество от фирми, "мениджърските му качества".

    • Появяват се искания за "смяна на политическия модел", защото народът е отвратен от всички партии - леви, десни, леви, десни, ще вървим напред, центристки, дясно-центристки, долно-нанагорни, етнически (националистически на малцинства) и националистически (на мнозинство), царски, княжески и пр. оядо-лапашки.

    • Президентът? - по-добре да замълчим за общественото мнение за него.

    • И т.н.

    Не всички народни представители ще да са от най-лошата порода, но дори лидерите на някои партии се проявяват като такива. Във всеки случай обаче общественото мнение не смята, че има "демокрация" - народовластие, не приема преобладаващата част от депутатите за народни представители, за защитници на техните неподправени и неподменени истински интереси. Народът ги ругае, не ги уважава, недоволства всячески срещу тях, приема управлението им за насилствено, че това са "парашутисти" и "калинки", които са се "уредили" или са ги уредили, за да се облагодетелстват и да крадат, да "лапат" или да помагат на други да го правят. Политическата класа се смята за непригодна, долна, "да се изрине", като се включва и евтиното оправдание, че те били "бивши комунисти", заради това били такива и лоши.

    "Депутат", "политик", "министър", "президент", "член на комисия", "евродепутат", "партиен лидер" днес са мръсни думи сред народа. Често се употребяват със значение на долен човек, интересчия, търтей, лапач на евтини кюфтета в стола и търсач на евтино спане в държавните почивни станции; човек с незаслужени привилегии, лицемер, безделник, непочтен и недостоен човек, крадец, велможа, олигарх, корумпиран човек, престъпник и т.н.

    Многократно парламентът е обсаждан и дори "нападан" - кога до крайност с помощта на "платени" от някого провокатори, "шайкаджии"; кога - напълно "безплатно" от семейства с малки деца на раменете на бащата.5

    Съвременните символи и лостове на държавната власт се възприемат като чужди, натрапени, враждебни на интереси на обикновените хора. Виж народното творчество в "Спиндерман" (57899 харесвания), песента "СЕКС, или 135 години стигат".

    Как е било в още по-бившата "демокрация" до 1944 г.?

    Преглед на имената на известни партии

    • Либерална
    • Националлиберална
    • Народнолиберална
    • Младолиберална
    • Прогресивнолиберална

    • Консервативна
    • Народна
    • Обединена народнопрогресивна

    • Народен сговор
    • Конституционен блок

    • Демократическа партия
    • Народно социално движение
    • Радикалдемократическа

    • Земеделски народен съюз

    • Социалдемократическа
    • Работническа социалдемократическа (широки социалисти/тесни социалисти)
    • Работническа партия
    • Комунистическа партия

    "Либерал"8 е по-стара демагогска дума от "демократ". Буквално идва от латинското "свобода", "освобождение", "освобождаване", "свободи", "който дава свободи". В политически смисъл е свързана с развитието на капитализма през 19-ти век и извоюването на граждански свободи от новите капиталисти. За "народа" - мнозинството, работниците, дребните производители - обаче тя дава повече заробване, отколкото свобода, защото развързаните грамадни хищници са ненаситни.

    "Национал-" може да се приравни с "народна".

    Освободителна, Народно-свободителна, Народно-освободителна, Младо-освободителна, Напредничаво-освободителна

    Либералите и консерваторите защитават най-вече интересите на "бизнеса": капиталисти, индустриалци, едри търговци, земевладелци, лихвари, като има разслоение между различни партии и фракции - някои от либералните са по-дребни и средни предприемачи, които се издигат. Консерваторите най-често са представители на най-големите собственици, картели и монополи.

    Демократическите партии се свързват по-скоро с дребнобуржоазните слоеве - еснафи, занаятчии, малък/дребен бизнес, интелигенция, адвокати - но понякога и със средния и едър капитал, когато им е по-близък от социалдемократите, земеделците и работниците. Българската либерална партия на Петко Каравелов се преименува на "демократическа" през 1896 г. Съвременните "социалдемократи", "евролевици" от рода на БСП, членуващи в ПЕС - европейските социалисти, - засега единно подкрепят "курса на неолиберализма" - като цяло това са опортюнистични демагогски партии, които ползват "лява фразеология", но по същество са десни крила, "леви либерали".

    Десни и крайно десни (консервативни партии) често употребяват прилагателното "народен" - то погрешно се свързва с "бившите комунисти". Немските "националсоциалисти" и италианските "фашисти" също твърдят, че са "народни" или "работнически" партии. ЕНП - "Европейска народна партия", дясно-центристка, консервативна. В тях членуват "християндемократически партии".

    На думи всички партии обещават хубави неща и просперитет за "народа", "нацията", "растеж" и т.н.

    "Демокрация" също е "народо"-властие - "народна демокрация" е повторение, защото "демократична държава" уж значи "народна".

    Радикалдемократическа = Крайно-народо-властническа

    Социалдемократическа = Социал-народна - Обществено-народна

    Народно социално движение = Народно обществено движение

    Общо взето все еднообразни и празни наименования и често несъответстващи на партийните цели. Интересите на едрия бизнес не съвпадат с интересите на "народа", но консервативни партии се самоназовават "Народна партия", "Народнопрогресивна" - за "народен напредък" и пр.

    Сравни със съвременните: "Движение за права и свободи", "Реформаторски блок", "Демократи за силна България", "Сюъз на демократичните сили", "Национален Фронт за Спасение на България" (сравни с "Отечествен Фронт"), "Глас народен", "Национално Движение Симеон Втори", "Социалистическа партия".
    Нова сила след 1990 г. беше "европеизацията". "Народ" и "народен" по-често се преобразуваха на "нация" и "национален", за да се разграничат от "Народна република". Включва се и "гражданин", "граждански":
    "Евролевица"; "Граждани за Европейско Развитие [на България]" - сравни смисъла с Народнопрогресивна и "Обединена народнопрогресивна"

    Освен няколкото преврата, многогодишните балкански и Първа световна войни, граждански войни, последните 10 години от "демокрацията" преди 9/9/1944 г. минават под диктатура - едноличен режим на царя. След 19-то майския преврат през 1934 г. политическите партии са закрити, народното събрание е разтурено. Всички частни профсъюзи са затворени и се създава държавния БРС - Български работнически съюз, - в който "задължително членуват работниците от всички професии. За държавните служители са създадени отделни казьонни съюзи." ("Кратък политически речник", 1974 г.)

    С други думи не е имало никаква законна "демокрация" и "народно" управление, та дори и от най-фасаден тип, какъвто е съществувал през социализма.

    Абсолютистките-автократични явления са част от причините "лошите комунисти" да говорят за "фашизъм" и "монархо-фашизъм"6, а други техни основания са от 10 години по-рано - преврата от 1923 г. срещу демократично избраното правителство на БЗНС, убийството на министър-председателя Александър Стамболийски и селските въстания*.

    Преди 9-ти септември не е имало "демокрация", затова комунистите не са я отнели от народа, и тя не се връща след 1989 г.


    *В днешния си прочит селските въстания се приемат само за хаотични бунтове, защото нямат единна организация, въоръжение и подготовка. Затова лесно са потушени.


    * Израз на музикално-сатиричната група "Замунда Банана Бенд".
    ** Част от тях може би са трудови емигранти - вътрешни или външни.
    *** За да те изберат трябва да си "партиен член", но така е и в днешната "демокрация" и избирателна система за народно събрание, а и на местни избори, освен в малки населени места, където "всички се познават" по естествен начин. За да те изберат е нужно да си член на подходяща партия. Сега вместо да има една "лоша Партия", има цяла плеяда от... "лоши партии". Уж малко по-разнородни хора имат право да седнат на трапезата да ядат от народната баница и да се порадват на народната любов. Преди много години в зората на "демокрацията" група "НЛО" изпяха известния на народа принцип: "Ах, мили мои, партии любими. Аз ще съм от таз, която е на власт!".

    Търсене: "Доган консултант 1,5 милиона лв"

    В партийните структури по правило най-лесно се издигат богати, влиятелни, известни - "успели" - хора, - както и даровити кариеристи натегачи, които съвестно израстват в партийните структури на "чавдарчета, пионерчета, комсомолци" - "младежки ..." и т.н. Богатите могат да си платят на други - демагози, популисти - които да представляват техните интереси, докато те са в сянка или формално извън властта - имаше подобен ярък образ от последните парламентарни избори, който предлагаше повече работни места, отколкото се търсят. Управлението в сянка може би е разлика спрямо "еднопартийния модел" - тогава всички "велможи" са били в Партията, по-трудно е било да се скрият от колегите си.
    4Подобни злоупотреби не се случват само в България. Гейл Колинс пише в "Голямата промяна ..." за подобни случаи в САЩ. "[кандидат за вицепрезидент, 2008 г.] Пейлин ... похарчила е 150 хиляди долара партийни пари за дрехи за себе си и семейството си. ... " с. 415
    5Подкупените или подпомогнати "провокатори" на безредици, както и купените гласове са най-естествено явление във всяка "нормална" демокрация. Когато парите и властта са скачени съдове, има твърде много бедни, гладни, безработни и безделни хора, крайни агресивни фракции, които свободно се организират - неонацисти-скинари, "футболни хулигани" и др. - "желаещите" и платежоспособни могат да си напазаруват "демокрация" или да режисират определени бунтове. Това са близки до ума трикове, измислени и прилагани от памтивека.
    6Спорни въпроси са колко е бил "добър" царят, колко заслужени и правомерни са били жертвите в селските въстания и какви хора са били те; дали удушените с тел "без съд и присъда"* в полицията и други жестокости и беззакония могат да се сравняват с мащаба на режимите на Мусолини или Хитлер, или пък с броя на жертвите и жестокостта при избиването на невинни от "Народния съд". Особеностите на т.нар. "фашизъм" в дефиницията на комунистите обаче са налице. Историческите, демографските, финансовите и полит-икономическите условия в света и в Европа са предпоставка за тези режими: съсипването на континента и държавите във всякакъв смисъл след войните 1912-1919 г., завършили с Версайската система от договори; за България - Ньойския договор. Следват народното недоволство, бунтовете - и отговорът на държавната власт и на буржоазията, защото те притежават средствата да го направят - армията, полицията, банките, заводите, връзките.
    * Изразът "без съд и присъда" всъщност е клише от страна на установената власт, която се опитва да внуши "върховенството на закона" и "справедливостта" на "законно-установения съд". Убийството след официален и "законен" съд и присъда не е гаранция за "виновността" на "престъпника", особено по държавно-политически въпроси, освен ако съдът не се приеме за безспорен авторитет. В положение на гражданска война и крайна нетърпимост и противопоставяне на враждуващи лагери, съдът на противника никога не е "справедлив", защото неговият морален кодекс и закони са различни и често обратни на законите и ценностите на врага. Преди 9-ти септември полицията на царя избива и затваря не само "без съд", но и показно, "законно", по своите закони, със своя съд и присъда, по Закона за защита на държавата. Обвиненията си имат основания - опит за организиране на въорържен държавен преврат и пр. Със същите основания Народният съд и следващата власт осъжда на смърт свои противници като Никола Петков, който е обвинен за опит за организиране на метеж. Виж напр. присъдата и обвинителния акт на един от комунистите през 1934 г. в книгата "Полкът на негово величество" от Любомир Огнянов-Ризор, Профиздат 1950 г. - виж факсимиле. Само по себе си този израз показва, че Цар Борис юридически е собственик на държавата и на народа в него. Сравни с присъдите от Османската империя към българските революционни демократи от Възраждането като Васил Левски и участниците в четите на Хаджи Димитър и Стефа Караджа, четата на Христо Ботев, Априлското въстание и пр.

    Забележете изрази като "насилствено сваляне на властта" - сякаш по мирен път може да се свали цар (едноличен господар, диктатор, абсолют). Част от обвинението е, че войниците са били убедени да не стрелят по въстаналите маси, т.е. според "законно установения ред" войниците са длъжни да стрелят по своите близки, роднини, сънародници, другари, ако бъдат изпратени "да потушават въстание" - недоволство, бунтове, протести.

    Убийството на поета Гео Милев се смята от някои царолюбиви люде за не толкова "осъдително", защото видите ли, в стиховете си той бил призовавал работниците да грабнат каквито оръжия намерят, когато ударил часът.

    Установената власт обаче не е по различна - просто е по-добре въоръжена и тя първа е "грабнала оръжието". Нейните "червеноармейци" имат казарми, гарнизони, полковници, генерали, тежко въоръжение, фортове, кораби, миноносци, самолети и пр., и за по-леки случаи - жандармерия и полиция също с огнестрелни оръжия, палки, бази (полицейски управления), транспортни средства, телекомуникации и пр.

    Ако обикновените поданици "слушат" и правят каквото трябва, войската си трае в казармите, офицерите ядат и пият и са част от висшето общество. Това, както и случаите на отбрана на границата от чужди нападения, създават заблудата, че държавната армия е "от добрите", тя не е "зла" и "лоша" каквито са всякаквите бунтовници и "терористи", и "така трябва".

    "Когато удари часът" обаче, наречен "мобилизация" или "наборна служба", тя извиква войниците да нарамят пушките и да стрелят по стачки и митинги, или пък да воюват "в името на Н.В.", "за обединението на народа", "за Победата" и за каквото им хрумне на Царя, правителствата, оръжейните заводи, пропагандните агенции.

    Забележете също, че да "обичаш царя", безусловно, да ти е забранено да си недоволен, означава да си раболепен - да се кланяш на безспорния господар в авторитарен режим. По същество явлението не е по различно от култа към Сталин.

    Разбира се, за българските дясно-тоталитарни лумпени управлението на Н.В. Царя, в чието име се издават смъртните присъди, не е "диктатура", не е "престъпен режим" и пр. Защо? От една страна, поради безсрамната им демагогия, а от друга - от слабост на ума - понеже не разсъждават в понятия и не разбират съществените признаци на явленията, а само въртят лозунги и клишета като грамофони.

    7 Почти всички владетели и вождове, обвинявани или нарочени за "диктатори" са "добри" и "обичани" от народа. Те владеят средствата за масова информация, налагат цензура, насилническият им апарат унищожава "нехаресващите" или ги принуждава да се крият и т.н. Затова привидната "обич" към някой цар, президент и т.н., особено от кинопрегледи и създадени по поръчка романтични филми не бива да се приемат с пълно доверие и за чиста монета. Част от харесващите са дресирани, друга част са твърде млади и неопитни и се радват на важното тържествено събитие, други са говорителите на кино-прегледа, а кадрите могат да са подбрани. Сравни с приказката "Новите дрехи на царя".

    Я: [Но] Срещу всички владетели има недоволство и бунтове. И срещу Обама, Путин, Бойко Борисов, Меркел, Орбан. Това не е достатъчен показател дали са добри или лоши управници. [Р: И доколко "народът" като цяло ги подкрепя.] Медиите подбират онези кадри, които потвърждават тяхното послание. Ако искат да представят еди-кой си като лош, показват някой митинг: "ето, народът протестира, нали ви казахме".
    Р: Виж също студията на Иван Хаджийски "Психология на Априлското въстание".

    8 Либерализъм, империализъм и неоколониализъм

    Използва се също във връзка със "свободната търговия" от "либертарианци", има значение и на прекалена "слободия". Съвременният "неолиберализъм" или "свободно предприемачество", ненамеса на държавата, е свързан с т.нар. империализъм, това е фаза на капитализма от стотина години, която дава свободи на някои предприемачи, но на цената на заробване - кредитно, финансово, трудово, - на почти всички останали, и фалити на много от "свободните", след което и те стават "несвободни".

    "Свободните" пазари обикновено предизвикват съсипване на по-слабите икономики от по-мощните - защото слабите нямат с какво да търгуват, те имат нужда да засилят производството си. "Свободният" - за по-силните - пазар води до завладяване, изсмукване и на евтина, и на квалифицирана работна ръка, още по-голяма експлотация на онази, която остане по родните си земи, т.е. това е вид колонизация. И Англия, и САЩ, радетелите за "свободна търговия", забогатяват чрез протекционизъм над собствените икономики*.

    "Неоколониализмът" е финансовото заробване на държави чрез капиталистическо - икономическо - завладяване, използва се първоначално в бившите колонии на западноевропейските империи след като страните от Африка и Азия започват ожесточено да се борят и да извоюват някаква форма на независимост. Той включва налагане и разрастване на компании собственост на чужди държави, и източване на печалбата чрез световно движение на капитали. Виж статиите в речник и енциклопедия:
    империализъм
    * Протекционистка политика в България провежда Стефан Стамболов.

    9 Оказа се, че Ал.Стамболийски има символична съименна статия: "Продажна и фалшива демокрация", в-к Земеделско знаме, бр.16, 18/1/1908 г. Той посочва и осъжда пороците й в цялото си творчество.
    След 1989 г. в България има напредък в свободата на придвижването, на словото и мисълта, на събранията и организирането, на неприкосновеността на личността и пр. - сравни със същите цели на борбите за политически и граждански права на руските социалдемократи, преди да станат зли комунисти. Предпоставките за тези промени започват да се случват още през 80-те по време на "развития социализъм" и перестройката. Напредъкът обаче не винаги е последователен - и през "демокрацията" има периоди на показна полицейщина и набити хора "по погрешка" и числеността на полицията расте. Насилието над личността, което преди това се е извършвало от държавата, след промените се извършва от частни престъпници, рекетьори, крадци, "частници" (психически тормоз към служители) и пр. Свободата на придвижването и местоживеенето отчасти се превръща в робство - софийският централизъм се засилва, населението не само има право, често то е принудено да се премества да живее в София и в големите градове, и да имигрира, защото в страната върлува мизерия.

    Днес човек наистина уж има право да си говори, дори и публично, каквото си иска, да критикува и да се подиграва с държавници, както и да издава сатира на воля.
    Ако се самоиздаваш и достигаш до 10 или 100 души на година, а ако ще и 10000 - на никого не му пука от "брътвежите" ти, блогъри и влогъри - колкото щеш. Повечето са деца и младежи, които разказват "как е минал денят им", показват актьорските си и други заложби - нищо опасно. Що се отнася за по-злободневните или задълбочените, находчиви и критични работи, за платени (професионални) еретични комерсиални издания или телевизии - властниците са осъзнали слабостта на свободното слово. Вицове, карикатури и мрънкане, както и задълбочени и сложни студии, статии или памфлети не са достатъчни за да ги свалят от престола.* Нетрадиционните медии*** по правило са бедни и слаби и не достигат почти до никого. Кучетата си лаят, керванът си върви. Затова силните вече проявяват повече снизхождение към разни донкихотовци.


    * Я.Я: Защото другите връзки между хората са прекъснати и не се развиват народни движения. Обикновените хора толкова са се отделили от класата, която управлява, че няма значение какво си говорят. Светът не се променя с писане и говорене, а с насилие. Управниците са насилници. Те с насилие са взели тази позиция и само с насилие могат да я отстъпят, затова дават възможност на онези, които не могат да прекрачат тази граница, да отпуснат напрежението като бушон. Да си пишат, да протестират. Само че те не участват в играта. Те са публика. Общественото мнение. Това е само за заблуда на всички. Отвличат ти вниманието с глупости, новини, простотии.
    ** Р.: Сравни с картината, описана в "1984" относно снизхождението към мисленето на "пролите", но жестокостта и полицията на мисълта спрямо партийците.
    *** Р.: Телевизия "СКАТ", "Алфа", издания като "Солидарна България", "Aspecto", "Монд Дипломатик" и др.

    Все пак, ако някой стане наистина неудобен, в някои случаи има вратички, чрез които могат да подведат под отговорност певци. Рапърът Шамара беше викан в полицията, защото текст на негова песен обиждал българското знаме. За щастие на "свободата", главният прокурор по онова време имаше достатъчно здрав разум, за да признае нелепостта на подобно обвинение. Имаше арести за "проповядване на радикален ислям" след публикации във фейсбук. Компанията за бира "Загорка" беше съдена през 2001 г. в комично-абсурден процес за "Свободата на обиждането", защото рекламата й "приравнявала жената до кола и бира"*. Част от стилистиката на изразяване е забранена или се осъжда остро - "дискриминация", "езикът на омразата". Както се изразява съветският дисидент Владимир Буковски - политическата коректност е новата форма на цензура. Засега се отнася повече за Западна Европа и САЩ, но ако политик или представително лице не говори "правилно", бива изпращан в изолация в "политически Гулаг" от своите другари или класа. Дори в Конституцията е упоменато, че не е позволено да се призовава към смяна на съществуващия обществен ред и др.

    Отпускането на юздите на словото и разпространението на "социалните мрежи" има и още една функция - улеснява се работата на Държавна сигурност, на "ДС"-то на всички "демократични" държави по света. Вече не е нужно изрично да подслушваш народа или да имаш агенти навсякъде, защото по-дейната част сама си признава болката, сама описва каква е, какво харесва, с кого се вижда, "какво мисли сега". "Опасните елементи" сами се показват на светло с творбите си.

    Американското ДС - НСА - вероятно има на разположение цялата възможна оперативна информация, без да си мърда пръста.

    Свободата на словото позволява изпускане на парата и насочване само в слово, хумор, сатира, вицове - без да стигат до действия, насилие или престъпления. Свободата на събранията и протестите има подобна полезна функция - излизат 50, 100, 1000, 5000 души, викат "Оставка!", надуват свирки и накрая се разотиват. Повтарят го дни, седмици, месеци - не се случва нищо - и се отказват. "Протестиращите не са легитимни", "Те са избрани по демократичен път", "Това е волята на народа", "Мълчаливото мнозинство ги подкрепя"** и т.н. Изпитан метод на "демокрациите" за туширане и обезсърчаване на опити за обществено недоволство.
    * Виж Разумир, бр. 1, "Какво му трябва на човек", първа част.
    ** "Цинична характеристика на грамадното мнозинство граждани на САЩ, които не вземат и не могат да вземат дейно участие в управлението на страната, в промяната на нейната политика поради социални, расови, административни и други причини. Изразът иде от изказването на американския президент Ричард Никсън през 1970, че неговата политика на война във Виетнам се подкрепя от "м.м." на народа на САЩ." - К.П.Р., 1974

    Случаите на открито насилие над журналисти в България след демокрацията не са единични, а някои бяха жестоки. Сега обаче те се приемат за "частни" и виновни са само престъпниците, не и държавата, че го допуска или не може да го спре.

    За скритото, нежно, психологическо насилие върху журналистите, наложено от интересите на собствениците и властта можем да се досетим и да съдим, доколкото може да се вярва, например по международните индекси за "свобода на словото" и по ожесточеността с която опитващи се да бъдат обективни или отклоняващи се от "държавната линия", например в БНТ и БНР, биват набеждавани за "комунисти" и "руски агенти". Наистина не ги пращат в лудница, трудов лагер, затвор или в гроба, но някой ги "маркира" като "врагове на държавата".


    Победата на "демокрацията" не е само над сваления републикански режим, но и над предишния царски режим, където също не е имало свобода на словото, мисълта, събранията и е имало произвол на полицията. Напредъкът не е само български, а се променят световните настроения.

    ...

    Стари и нови освободители - стара и нова геополитика

    Така както Русия е освободила своите "братя славяни, християни", но като държава е имала ясни геополитически интереси, така и геополитическите интереси на новите ни "братушки - биг брадъри" - са ясни, макар и да са представени пред обществеността и от политическите демагози като "защита" от "комунистите" (които са изобретили машина на времето и може да се върнат с някой летящ москвич, шмугнал се през тунел във времепространствения континуум), "гражданско общество", "отворено общество", "благото на свободната търговия", "терористите", "джихадистите", "извънземните" или пък като "нашия цивилизационен избор", "евроатлантическа ориентация" и пр.

    Паметниците на съветските окупатори наистина са срамни и са символи на завоеватели и въпросният журналист има право в призивите си за демонтиране. Съществуват обаче и едни други паметници. Един непредубеден човек би забелязал още, че съветските паметници са именно "паметници" - не мърдат, замръзнали са, реликва от миналото, от камък са, седят на едно място от 60 години. Непредубеденият също така би забелязал, че напоследък се откриха нови паметници на пилоти, които са бомбардирали България, с което се ознаменуват за вековете "новото ни освобождение" и новият ни "цивилизационен избор". В същата връзка е и скандалът с учебник по история, "синхронизиран с нашите партньори", в който в статията за атомните бомби в Хирошима и Нагазаки най-важното, което се споменава е, че били загинали не знам си колко невинни американци, които се били слели с местната култура.

    Да, паметниците на пилотите са по линията на "знайни-незнайни войни" - но има ли в Пърл Харбър, на Хаваите или на някой американски самолетоносач паметници на незнайните японски воини? (Нямам информация.) Или в Англия паметник на немските незнайни воини - жертви на своите военноначалници? А защо не в Лондон да построят паметник на Вернер Фон Браун - великия изобретател на ракетите "Фау"? Все пак той е главният инженер и на ракетите "Сатурн V" с които американците стигнаха до Луната и направиха "скок за човечеството".

    В същото време в някои части на страната се разхождат "живи" паметници от плът и кръв, въоръжени с истински стрелящи и унищожаващи оръжия, които напомнят, че се намираме под друга окупация - макар и разбира се по-незабележима; "нежна" и за щастие физически неагресивна към скромното и беззащитно местно население от туземци.*

    * Виж обаче случая, в който преди няколко години български селяни пребиха двама френски командоси диверсанти, кацнали на нивата с парашути. Местните ги помислили за цигани крадци, натупали ли и ги вързали, като единият от пострадалите бил със счупен крак.
    ** Виж и случая, в който американски войник бил ударил шамар на българско дете, след който се разгласи, че американските войници не влизали под владението на местните закони, а само на американския военен съд.
    Телевизионната "окупация" и всекидневно показваните "движещи се картинки" на "живи паметници" на величието на една армия, полиция, държава, знаме, закон и тайни служби. Едностранчивите исторически предавания по "големите" "професионални" телевизии като "History Channel", "Explorer", "Discovery" и пр., които като на деца от детската градина говорят за "добрите" и "лошите", са по-страшни явления и имат по-силен отзвук и влияние в умовете на децата и младежите отколкото купчините с мъртви камъни, с които всеки се подиграва и дори рисува по тях графити.

    В държавно-финансираното и "официално" кино пък ги използват за фон на обичайните клиширани български филми за "соца" - с шаблонните комиксово плоски образи на злия комунистически и "бившекомунистически" полковник ("Тилт"), партиен деец ("Изпепеляване", "Светът е голям и..."), убиец и т.н. - изглежда всички до един са били такива изверги. Мръсници, убийци, изнасилвачи, психопати садисти и пр. Нищо ново под слънцето - справка "Холивуд" и какви са немците и руснаците в тамошното кино.

    Един от коментарите ми беше опит да разясня нещо за това как и защо е възникнала "налудната" идеология на Маркс - на един от тамошните надъхани участници, който най-вероятно не е чел нито ред, а само е слушал "ярките" брътвежи, изказани от враговете на Маркс. Както стана ясно - полицията на мисълта на територията на ИнджСоц* работи и не позволява на еретична информация да се промуши през филтъра.

    Опитах да спомена, че "този жив дявол" Маркс например е писал за чудовищните трудови престъпления в Англия, включително срещу 5-6-годишни деца - но скоро разбрах, че Инджевите "пролетарии" или "проли" не бива дори и да чуват, за да не се разклати вярата им в благонравието на цивилизованата Английска империя.

    Освен този, още цяло множество от коментари беше цензурирано, поради което ги публикувам тук, по-долу. Някои от тях са на отделни места с дребни стилистични корекции - на технически грешки заради бързо писане - и с допълнения, дадени в квадратни скоби или като отделни малки приложения.

    Виж също източници и сравни изказванията там - на Чърчил, Ленин, Чомски и др. - за сравнение на два метода за изследване и писане.

    Единият:
    • за скриване на информация, държане на читателите в неведение или едностранчиво подбиране на сведенията;
    • вилнеещ плосък негативизъм и прикриване на всичко положително у "врага";
    • обща демагогия
    Популярен е в добрата стара школа на Английското министерство на пропагандата, BBC, Холивуд и други "професионални" пропагандисти.

    И другият:
    • честно добросъвестно търсене на обективна истина и разглеждане на всички страни на въпроса, доколкото позволяват силите и източниците;
    • просвета на читателя и стремеж той също да узнае, разбере и мисли
    • разбиране и отбелязване на градивното и положително у противника и отрицателното при съюзника при самия себе си
    • изчерпателно изследване и разследване на причинно-следствените връзки и интересите и мотивите на страните и действащите лица
    Вторият е прилаган от независими мислители, на които обикновено никой не им плаща**, а търсенето на истината не ги облагодетелства, а по-скоро им вреди.

    * Сравни с Дж. Оруел, "1984" - Ангсоц
    ** Ако някой "плаща", авторът не става недобросъвестен заради заплащането на труда му. По-скоро когато на добросъвестни автори, журналисти и публицисти няма кой да плаща - нямат условия за работа, в миналото - да печатат, да разпространяват творбите си, - това показва, че няма "добросъвестни плащачи" или системата не намира смисъл да ги издържа. Те "не са полезни за обществото" в което участват - за "функцията на статуквото", - така работи този "естествен" механизъм за ограничение на словото. Добросъвестното писане по сериозни теми, особено политически и свързани с властта, рядко носи печалба. Виж преводите на Чомски от бр. 2 на "Разумир"; и другаде - за повишаването на цената за поддържане на печеливш вестник на национално ниво в САЩ през 19-ти и 20-ти век, което е превърнало издаването в "едър бизнес" и ограничило радикалната и работническа преса. Виж също А. Шопенхауер - "За университетската философия".
    *** Английското кино и "официалните" им исторически, политически ангажирани предавания се отличават с "изключителна" обективност и "безпристрастност". Да си спомним и за "българина убиец" от един от първите филми за Джеймс Бонд. Доказаната фалшификация и скалъпена фантасмагория за "българската следа" в атентата срещу Йоан Павел II също е показателна за методите и обективността на "свободните" западноевропейски медии. Виж също увода в изданието на български на книгата за "Отвореното общество" на английския идеолог, австриецът Карл Попер (познат с англизираното си име "Попър"). В него престарелият над 90-годишен мислител се изказва за убийството на Георги Марков с такава убеденост и сигурност, както само един радетел за "критическо мислене", за "критика на всичко", за "отворено" общество, и не напоследно място - пристрастен човек би говорил.

    Разбира се, на ДС може да се припише мотив. Това изглежда "логично" и "вероятно", има много доказателства, виж и за другия журналист, предполагаемо отстрелян с "български чадър" - Владимир Костов, - при който обаче "отровата не била достатъчно силна", "имал е имунитет", затова успява да издаде едноименна книга - и да докаже и утвърди версията за "чадъра".

    И в двата случая атентатите са на английска/френска земя и под техен контрол в условия на идеологическа война, и двата са в полза на тяхната пропаганда, така че освен ДС, съществува вероятност и за отлично режисирана история от други разузнавания.

    Марков е убит в Англия, на английска земя, под контрола на английската полиция, английските тайни служби и на английски лекари; информацията е разпространена от английски медии, той е работил в държавна английска медия, за която е известно, че е създадена за английска пропаганда на ценностите и политиката на една световна империя. В.Костов е останал жив и не е довършен, като така има възможност да потвърди и тиражира още по-убедително историята.
    * Я.Я: Оцелял е, защото вече е бил под закрила - техните служби са го пазили... От ДС не са го доубили, защото "са мъже на честта" - имали са само по един опит... Или нарочно, защото така са оставили да има малко съмнение. Ако го бяха доубили, щяха да докажат, че те са виновни.
    Р.: Сигурно, според общественото мнение в Англия и Франция.

    Историята с "чадъра" - бих казал с инструменти като на Джеймс Бонд - вероятно е имала по-силен ефект върху общественото мнение, отколкото предаванията на Марков или мненията на Костов преди случаите. Англия е доказала свирепостта на "комунистите", защото те, англистите, вярвайте ми, ако са имали физическа възможност не биха очистили английски служител, извършил "държавна измяна" по техните закони и отишъл в Москва да петни прекрасната им империя през 1977 г. Великите джеймсбондьовци с "право да убиват" биха оставили "изменника на Кралицата баба", защото те са великодушни джентълмени сърове. Те никога не убиват цивилизовани хора първи - само туземци, африканци и индианци, защото са варвари и неверници и така ги цивилизоват.

    В историите с "тайни убийства" службите могат да имат най-различни роли - може да са го извършили "враговете", а "добрите" да са позволили да се случи - да са допуснали чужди агенти и т.н. Възможно е да сметнат, че като го допуснат, ще им е по-изгодно, отколкото ако се намесят и го предотвратят. Възможно е да действат и трети служби, а също да има сговор между няколко - понякога враговете имат общи интереси и кавгите са за пред общественото мнение, което служи и "плаща заплатите" и на едните, и на другите. "Враговете" и "заплахите" са средство за изнудване на обществото и за оправдаване на увеличаването на разходите за разузнаване, полиция и армия. Сравни със символичното "пиене на кафе" между вождовете на ГЕРБ и ДПС преди няколко години или с промяната в тона и подкрепата на "РЗС - Ред, законност, справедливост" - от билбордове "Ще уволня Бойко Борисов" до коленичене пред негово величество Вожда. Виж противопоставянето "виги и тори", "демократи и републиканци" и пр.


    1 Виж също едно от последните писма на Марков до България по-долу.
    2 Търси: "Владимир Костов". Напимер: http://e-vestnik.bg/4579
    3 В интервюто в "Е-Вестник" Костов споменава, че е отрицавал само политиката на сливане със СССР. Сравни с днешното сливане и дупедавство на ЕС и отношението към всички "евроскептици", които "застрашават националната сигурност" и т.н. - те не са убивани, но са набеждавани за размирници, "русофили", "путлеристи", "евразийци", "диктатори" (Орбан в Унгария) и т.н. Виж разказа на Тодор Арнаудов "Тъпанасов", или "СЕКС, другари!" за слепия стремеж към "оправяне" от ЕС.
    4 Бягството на Костов в онези условия, като "служител на ДС", очевидно се е смятало за "държавна измяна" и за "риск за националната сигурност" - той отива "в редиците на врага" и би могъл да продължи да бъде верен, да не издаде никаква важна информация, но може и да издаде "държавна тайна", "да постави в риск прикритието", "заради него да бъдат заловени или убити други агенти". Колко подобни сърцераздирателни филми за героичните американски агенти се излъчват ден след ден? Онези обаче са от добрите.
    "На този диск са записани имената на всички американски агенти. Не трябва да попада в ръцете на Хуеско Хуантосмучос. Ще загинат невинни!" - И добрият таен агент Джон Кислър се бори с терористите и убива крадците на държавната американска тайна, пазаена от американското ДС - съюз на ФБР, ЦРУ и НСА. Поне тези организации са обществено-известни .
    Ако ДС е била отговорна за опита за покушение срещу Костов, той може да е оставен жив след това именно, защото впоследствие не е извършил нищо страшно срещу държавата и е бил фактически "помилван", макар и формално "присъдата" му да е висяла, или онези, които е трябвало да го убият нарочно са недогледали нещата от милост. Или пък ДС не е имала толкова мощна мрежа и власт на чужда земя и задочните смъртни присъди са били фиктивни.

    Невъзвращенци и врагове на народа

    Лично познавах двама български емигранти, приятели помежду си. Първият напуснал страната през 1958 г. По негови свидетелства един ден научил с ужас, че имал задочна смъртна присъда - той обяснявал на местните, че не е извършил никакво престъпление в родината си. Другият заминал за същата държава през 1961 г. с разрешение за лечение в чужбина; записва се в университет и придобива право да остане до завършването. Разрешават на негов роднина да го посети по време на следването. След това обаче той не се връща и получава статут на "невъзвращенец" и "враг на народа" #.

    Дори и след като придобиват местно гражданство, двамата не се осмеляват да пътуват за България до 1990 г. от страх да не бъдат заловени, набедени, вкарани в затвора, убити в неизяснени обстоятелства или "законно".

    Както беше предположено по-горе, възможно е несполучливото убийство на Костов да е било част от сценария на други режисьори, в който единият дисидент оцелява, за да е по-убедителна версията за смъртта на първия.
    5 Трябва да се отчете също, че по онова време не само в България, а и в "цивилизованите" страни все още се прилага смъртна присъда и то не само за държавна измяна, а държавната измяна е едно от най-тежките престъпления както дезертьорството по време на война - тогава се води Студена война, а Държавата и на Запад, и на Изток е Господ. В последните десетилетия европейските страни работят по намаляване на жестокостта на наказанията - световните нрави се променят. В САЩ, Китай и много други страни смъртната присъда се прилага от "закона" и до днес, като в САЩ в частност в ролята на Закона участват и многобройните "частни съдебни изпълнители" с огнестрелни "изпълнителни жезъли". В граждански условия се случват умишлени убийства "за пет лева" като във вестникарско заглавие от рода на "Крадец закла пенсионер за 3 лв", има случаи в които деца убиват деца - като наръганото, защото било скъсало стрък марихуано на друга дете. Има убийства при пиянски свади, при уреждане на сделки между "престъпни босове". Какво остава в случаи, в които са замесени цели държави със своя войска, армия, чиновници, тайни служби и закони, които ги пазят. Без да подкрепям и оправдавам насилието и убийствата - подобни действия са предвидими и обичайни, когато са засегнати интереси от подобна величина. Те го правят, защото имат необходимата власт. А ако цитирам и перефразирам доц. Иво Христов в предаването "На четири очи" по БТВ на 16.09.2015 г. в [гео]политиката [международното] право[то] няма цената на буквите, с които е написано.
    #

    Исторически и политически провинциализъм и егоизъм

    Допълнение от 20.12.2015 г.

    1 Имигрантът невъзвращенец - православен духовник - е бил вербуван за доносник и бит във Виена, но упорито отказва да сътрудничи. Впоследствие получава австрийско гражданство и агентите се отказват, може би настъпва и "разведряване". Роднините в България са разпитвани и притискани. Един от тях, негов племенник, разказва как на 18-годишна възраст, тъкмо пред наборна военна служба през 1973 г., са се обърнали към него със злостното обвинение: "Какви престъпления си извършил тази година?!". Недоумяващ, той отвърнал: "Никакви?!" Тогава му разказали как се бил срещнал с въпросния приятел на имигранта и т.н. Впоследствие племенникът разбира, че един от близките приятели на семейството е доносник на ДС, който е докладвал на тайната полиция. Племенникът пък е пратен да служи в Строителни войски като "неблагонадежден".

    2 Заедно с възмущението от жестокостта и насилието, от гледна точка на настоящите поколения, обаче е редно да се отчита цялостната политическа обстановка в света по онова време. Студената война тече, идеологическото и военно противопоставяне е поставило света на нокти. В началото на 60-те Кубинската криза за малко не подпалва ядрена война, спасена от здравия разум на легендарния Аркипов - "човекът, който спаси света". Насилствено построената като капиталистическа колония и покорена от англо-американския империализъм Гърция до 1967 г. е територия на ЦРУ. Възкачва се военна хунта, която извършва терор и разстрели; тя управлява до 1974 г. Убийства й стават причина за създаването на организацията "17-ти ноември", която отмъщава на убийците от този режим. В Турция още в началото на 70-те се въвежда строга цензура5, а след няколко години военни завземат властта.6 Дори и в края на 80-те години военни части са по градовете3. Конкретно в случая с Виена, това е стратегически град, в който има отдел на радио "Свободна Европа" и агенти на ЦРУ и техни български сътрудници вербуват имигранти4.

    И ако през 60-те в България има случаи на арестувани и лежали в затвора "заради прическа" и днес това звучи зверско и нелепо8, то изказано на политически език в онези условия, само около 20 години след войната и само 10-тина след корейската, и по време на Виетнамската и пр., тази безобидна "прическа" или открито слушане и възхваляване на "упадъчна западна музика" представляват демонстрация на принадлежност, и изразяване на почит към символи на идеологически, военен, политически, икономически и всякакъв "враг" във време на остро противопоставяне и "студена" война.9

    Исторически провинциализъм

    В българското посредствено политическо обсъждане на въпроса обаче събитията не се разглеждат в световен контекст. У хората се възпитава детински исторически провинциализъм, заедно с насаждания от американската пропаганда безусловен анти-комунизъм - "комунистите" и "комунизмът" са виновни за всичко, и ще бъдат такива и след 1000 години!

    Насилието от страна на властта не е заради "комунизма" като идеология, или заради особени комунистически методи на въздействие. Най-малкото не е само заради тях и не е толкова по-различно от методите на "вражеския лагер".

    То е следствие на историческия период, властовата българска народопсихология и е отговор на световните процеси в онези години.

    Я.Я: "Да. Новата държавна идеология през онази епоха - умозрителните приказки и фрази, - не могат за 20 години да променят манталитета, мисленето на хората. Те са си били такива."

    Р: Не е виновен само "комунизмът". Времената са били такива, "капиталистите" отвъд границата са действали както "комунистите" при нас.

    Я.Я: Да. Даже може би в Гърция и Турция е било по-зле [предвид тежките сблъсъци между партизани комунисти и монархисти и английски войски след 1944 г.]. На Балканите нравите са такива.

    Р: Друг щрих относно историческия ни провинциализъм е сравнението на жертвите и разрушенията от Втората световна война в съседните ни страни. Онези, които са били избити с помощта на Червената армия - десетина хиляди, няколко десетки хиляди или еди-колко си, - заедно с няколкото десетки хиляди убити на фронта след 9-ти септември, - вероятно също щяха да бъдат избити и при друго развитие на войната, ако България се беше сблъскала челно с Германия; или пък ако беше изпратила войски на източния фронт; във втория случай безчинствата на Червената армия при завладяването на българската територия със сигурност щяха да са още по-големи.

    Я.Я: Да. "Народният съд" и убийствата са ужасни, но Световната война тогава поглъща милиони животи. Страшната лавина на смъртта не е можела да ни заобиколи.

    Р: България е била във война със СССР за 3 години, макар че не била пращала войски. Какво да се очаква от настъпващата Червена армия? Че ще ни подмине или ще е нежна, защото "сме братушки" и вече сме обявили война на отстъпващата немска войска?

    Я.Я: Да...

    Р: Исторически, подготовката на България за съюза с Германия започва много преди 1941 г. Донякъде няма и друг избор, ако се търси "възвръщане на справедливостта" след Версайската система от договори. Ние сме съюзници с Германия, ощетени заедно с тях. Ако съседните ни страни са съюзници на Англия и Франция, установителите на Версайските договори заедно със САЩ, логично надеждите ни за териториални компенсации при победа биха били по-слаби.


    Пруски и австрийски принцове управляват пруско-австрийската провинция България

    Друг аспект на историческия провинциализъм, този на русофобите, който също не се подчертава в общественото обсъждане пред широката публика, са две очевидни причини Русия да не е подкрепяла българската политика, и България да е била използвана като пешка на автро-унгарската и германската стратегия.

    1. Княз Александър Батенберг е прусак
    2. Княз Фердинанд е австриец

    Затова Прусия и Австрия са наши "братски страни", а "нашата" България всъщност е собственост на "техни величества".

    Как се очаква Русия да подкрепя тяхната политика, или пък тяхната политика да е благосклонна към руските интереси.

    3 По разказ на участник в "Голямата екскурзия".

    4 "Разузнавачите разобличават" - сборник с интервюта и информация за операции на агенти от Чехия, Полша, България и др., които се внедряват в структурите на радио "Свободна Европа" и радио "Свобода" през 60-те години.

    5 В-к ... 1972 г.

    6 Този период и някои негови проблеми са увековечени в турския телевизионен сериал "Времето лети", излъчван по "БТВ".

    7 Свидетелства за немската нацистка ориентация на България има например в хумористичното сатирично списание "Хоровод", излизало от 1937 до 1939 г., когато цензурата го е допуснала да излиза. В него например може да се открие стихотворение, осъждащо идеологията за "чиста раса", каквато изглежда е била разпространявана и в България.

    8 Я.Я: И сега в България арестуват за "прически". Вижте случая с "проповядването на радикален ислям" и то във фейсбук.

    9 Какво ли щеше да се случи на американец, облечен в руска народна носия или пък съветска военна униформа, който се разхожда във Вашингтон, свири на балалайка пее "Смуглянка", "Союз нерушими", "Интернационала" и т.н. през 50-те или 60-те години? Какво щеше да се случи, ако бяха 10-20-100. Дали нямаше полицията да ги закопчае, да ги пребие и т.н., или "свободата" щеше да възтържествува. Как щяха да гледат в училище на дете, което носи дрехи по съветска мода или на ръководител на отдел, или пък радиоводещ който в кабинета си държи портрет на Сталин или на Хручов, или на Юрий Гагарин, Валентина Терешкова? Дали нямаше най-малкото да бъде уволнен, изгонен, ако не съден по закони за "защита на държавата" и за борба с "противоамериканската дейност".




    (1)

    до Гумата:

    Ако знаеше нещо повече от най-простите лозунги и клишета от английската и американска пропаганда, например беше чел поне фрагменти от първи том на “Капиталът” – който е книга в голяма степен за историята на Англия, основан на английски документи, писана от човек, който е живял в Англия, можеше да говориш по друг начин. :)))

    Маркс и Енгелс, както и Ленин, се борят за демокрация [що се отнася до социалдемократите в Русия - поне това е част от програмата им]. По тяхно време има абсолютистка МОНАРХИЯ или абсолютно псевдо-демокрация, “конституционна”, но “диктатура на буржоазията” – висок ценз, двукамарен парламент, една шепа върхушка гласува, работниците са държани необразовани; нямат право на глас и т.н. – ако чартистите бяха успели да прокарат петицията си за избирателни права през 1839 г., Англия можеше да стане социалистическа държава през 1840 г. – чрез свободни избори. :))








    * Из "История на политическите и правните учения", Наука и изкуство 1989 г.

    Но естествено – кой от управляващите би го позволил? “Либералите” – които се борят за “човешки свободи”? :)) Те се борят само за запазване на своите свободи.

    Когато са въведени пълни избирателни права, вече пропагандата е работила достатъчно добре, за да се бори с тази “опасност” – както за нея говорят разни американски “демократи” като колегата на Инджев – Уолтър Липман.

    Гума, ако беше чел нещо на Маркс, или на Енгелс, можеше да ги видиш като човеколюбци – особено като прочетеш сърцераздирателните пасажи за детския труд в Англия, “дантелените училища”, безскрупулността на “лендлордовете” и при какви условия живеят 90% от хората.


    Можеше да разбереш за това, че поробената от Англия Ирландия в началото на 19-ти век заради глад, безработица и мизерия намалява с 2-3 милиона души – докато собствениците увеличават печалбите.

    Или пък за масовото невежество. Шопенхауер – анти-социалист – съобщава как в Англия към 1850 г. 2/3 от населението умишлено е държано неграмотно и в пълно невежество от държавата, чрез англиканската църква, а робовладелските щати на една друга “демократична” държава според него заслужават светът да тръгне на “кръстоносен поход”, защото тя е “срамно петно върху цялото човечество” заради нечовешките й изстъпления срещу отвлечените от Африка роби – извършвани пак с подкрепата на англиканските богобоязливи свещеници – те са били тогавашната форма на пропаганда и “телевизия”.

    Полит-икономическото положение на България днес е подобно на това в Ирландия през 19-ти век – образователното – като в Англия, защото ирландците са били известни като изключително ученолюбиви, въпреки мизерията в която са живели.

    Идват “добрите” капиталисти, и с тях и “прогресът” – масова бедност и 2 милиона души емигрират, а нивото на образованието се срива като “преди 9-ти септември” – където му е мястото, когато “добрите капиталисти” начело с царя водят АБСОЛЮТИСТКИ режим (“едноличен режим”), хора са арестувани, защото четат “незаконна литература”, водила се е многодесетилетна гражданска война и т.н. – “свобода” и “демокрация” е било преди 9-ти :))) – живот са си живели хората :))), но тия мръсни комунисти дето са дошли – развалили са всичко!

    Капитализмът няма нужда от умни роби в колониите – умните и способните трябва да бъдат засмуквани в метрополията, а в колониите да остават най-вече туземците и известен административен персонал.

    ============================ http://solidbul.eu/?p=4210

    Резултати от образователните реформи – Ваня Григорова

    04.09.2015

    “1991 г. – „добре обучена работна ръка“, „най-висока грамотност“

    2013 г. – 41% функционална неграмотност, срив в уменията по четене, математика, природни науки

    Оценките не са на Тодор Живков, а са част от доклади на Световната банка. И двете. Наистина ли искаме още от същите реформи?”

    ============================

    Your comment is awaiting moderation.

    Posted by Справедливост за ВСИЧКИ ВОЕННОПРЕСТЪПНИЦИ | септември 6, 2015, 04:29



    (2)

    Г-н Инджев, а какво мислите за нещата, които е постигнал лошият Ленин и за които се е борил?

    Например:

    1. 8-часов работен ден (и извън СССР – под натиска на приемането там), преди революцията е бил над 10 ч минимум [макар и доколко е било приложено и там, и в България, в тогавашните условия на борба е спорно; и доколкото се прилага и днес в много сектори и страни]

    2. Образование за всички (преди това за какво им е било на 90-те и кусур % селяни и работници и образование?)

    3. Спиране на погромите от страна на “законната власт” – чували ли сте за добрия чичко генерал Столипин?

    4. Опит да въведе избирателни права, законност и защита на правата на гражданите //Последващото насилие от Сталин и пр. не е дело на Ленин и не е в идеалите, за които се е борил

    Чели ли сте въобще нещо писано от Ленин? Ясно е, че “Материализъм и емпириокритицизъм” не са за една обикновена журналистическа глава, но поне нещо от публицистиката му преди Октомврийската революция?

    Може случайно да откриете един демократ, който се бори с тираните от онова време.

    Запознат ли сте с политическата и икономическата ситуация в царска Русия?

    Защо възникват революции? Защото животът е прекрасен, благоденствие за всички, но видиш ли – идват едни “лоши комунисти” и развалят идилията и щастието на всички? :))



    Какво ви е мнението за всички “политически животни”, благодарение на които работният ден в Англия и света е намален от 16 или колкото може да издържи човек с минимални разходи (вкл. дете на 5-6 год.) до 8 часа – и съответно за онези, които са принуждавали деца да работят колкото могат да издържат, “за да си заслужат хляба” и да живеят по 8 души в коптори?

    Благодарение на “добрите капиталисти” ли [е постигнат] този напредък?

    Това не е постигнато с “демокрация”, [защото] капитализмът е режим на аристократично-монархични държави, за които народът е ДОБИТЪК. Справка - историята на образцовата капиталистическа държава Англия.

    Чартистите в Англия – “комунисти”, другарю капиталист,- са обезверени с многократно отхвърляни петиции за повече почтеност и изборни права.

    В цяла Европа през 19-ти век избухват много “октомврийски революции”, и под техен натиск се правят отстъпки, които да смекчат напрежението.

    Свобода на словото няма почти никъде – лошите чичко Маркс и Енгелс бягат от “демократична” Германия в Англия – където поне има свобода на словото, щото господа лордовете ги боли х** кой какво пише – властта е тяхна и вечна.

    Какво ви е мнението също за политическите животни като добрите ръководители на всички западноевропейски страни, които са богатеели, и продължават, чрез колониален империализъм?

    Какво ви е мнението за кланетата в Америка, Конго, САЩ, Австралия, гладът в Ирландия, Индия; зверствата във Виетнам ... И още 1000 страници [със случки, за които са отговорни Англия, страните от Западна Европа, заселниците завоеватели в Северна и Южна Америка и Австралия и т.н.]

    Какво ви е мнението за добрия чичко Чърчил, който по общоизвестни признания без грам скрупули и въпреки протестите на подчинените си индийски офицери е наредил употребата на химически оръжия срещу “варварските” племена в Ирак и срещу арабите – във войните им за нефт в началото на 20-ти век?

    Добрият чичко Чърчил, собственик на тлъст дял от Бритиш Петролиум, борил се за “демокрацията” в Ирак още преди 100 години.
    [Косвен собственик като "съкооператор" в притежанието на английската империя. Участва в първите петролни войни на Англия в Близкия Изток и купува "БП" от името на държавата.]

    Да цитирам ли още 1000 стр. с източници и още примери, г-н “демократ, борец за човешки права”?

    Какво ви е мнението за “добрия” чичко Хари Труман военнопрестъпникът, когото САЩ не екстрадираха (както повеляваше човешката етика) за да бъде съден в Хага [Нюрнберг], след като хладнокръвно и пред очите на целия свят изпържи 200 хиляди души за две секунди?

    Какво ви е мнението за военнопрестъпника Фон Браун, [нацистът,] създател на V2, [известен като надзирател над работещите до изнемогване и смърт роби, произвеждащи ракетите]? [Защо Фон Браун] не беше екстрадиран, а беше използван и издигнат с почести от САЩ да им разработва ракетите?

    И въпреки това СССР – изостанала престъпна държава с избито население, срината до основи и “варварска”, им се подиграваше в космическата надпревара чак до края на 60-те?

    Какво ви е мнението по въпроса, че Труман е бил издигнат в политиката от мафията – каквото и да ви е мнението, само един главорез с мутренски манталитет би избил 200 хиляди души по този показен и брутален начин – дори “дяволът” Хитлер не го е правил толкова показно.

    Хитлер, г-н Инджов, е финансиран от немския едър капитал, и той – както и САЩ и добрият пияница Чърчил – е върл антикомунист; според личните изявления на Хитлер, “националсоциализмът” няма нищо общо с Маркс.

    Националсоциализмът и фашизмът са форма на капитализъм/империализъм, с хипертрофирана военщина и пр. [Мусолини отменя Празника на труда първи Май - измислен първо в САЩ. Въвежда тайна на банковите сметки и акциите, уедрява поземлената собственост и пр.; не без подкрепа на мафията, която традиционно потиска обикновените хора и се бори със социалистически селски движения и опити за местно самоуправление.]

    Германия се бори за пазари, другарю капиталист – също както Англия в многобройните й империалистически войни, и след това САЩ в многобройните "освобождения" и опити за "освобождение" на Япония, Корея, Виетнам, Източен Тимор, Куба, Хаити, Гватемала, Ирак, Афганистан, Египет, Ангола, Сомалия, ... и т.н.

    [Едно от значенията на] “Демокрация” [в американската риторика] е модерното име на “свободен” (за “нашите”) пазар.

    Фолксваген, Мерцедес, БМВ – финансирали Третия райх – те са вечни и са недокоснати след войната, “приятели на свободата”.

    Хенри Форд – еталон за капиталистическа предприемчивост – е откровен привърженик на националсоциализма, както и бащата на Дж. Ф. Кенеди – посланик в Лондон.

    Сп. “Тайм” възхвалява постиженията на Хитлер.

    И т.н.

    И няма нищо чудно в горното, защото “националсоциализмът” е вид държавномонополистичен капитализъм – който е постигнал, както знаете, невероятен икономически растеж, намаляване на безработицата, технологични върхове, премахване на профсъюзите и т.н. - върхове, пред които постиженията на другите велики "освободители" бледнеят.

    А може и да не знаете горното – ако сте един обикновен злободневен драскач, който вие като куче и повтаря плоски шаблони, които да се харесат на повърхностна озверена публика, която е чувала само лозунги и пропагандата на едната страна – излъчват я по 99% от медиите :))), а онези, които излъчват нещо друго [или по-задълбочено], те веднага са наричани с англо-американския етикет “комунисти” [и по този начин проблемът се решава веднъж завинаги - няма нужда от повече дискусии, нали]?

    РУСИЯ отдавна е капиталистическа държава, г-н Инджев и Ко, осъзнайте се!

    Лукойл например е ЧАСТНА компания, може би участница в ДЪРЖАВНОМОНОПОЛИСТИЧНИ структури – но в капиталистическа икономическа система.

    “Бившите комунисти” още едно време са били опортюнисти и скрити капиталисти, които веднага след 1989 г. си показаха истинската природа – те са ЕДНИ ОТ ВАС.

    [И определението "БИВШИ" може да се приеме и буквално. СЕГА те са КАПИТАЛИСТИ - едни от вас, и виждате че "капиталистите" са виновни за престъпленията на "комунизма", на въпросния режим.]

    Хитлер, не забравяйте, е един от “вашите” – изключително предприемчив човек, спечелил изборите демократично, войнстващ антикомунист, подкрепящ и финансиран от едрия бизнес и т.н.

    Ако Хитлер беше спечелил войната, хора като вас щяха да го възхваляват, най-вероятно, защото също като съвременните господари на света щеше да е постигнал “СВЕТОВЕН МИР”, да е построил нови военни бази по целия свят и да се бори с разни “диктатори” по света, които “искат да ги завладеят” – като се почне от зомбитата и извънземните и се стигне до терористите и Северна корея, които нямат какво да ядат, но хакват сайтовете на “Сони” (с компютри "Правец 82" или "Пълдин-601" или пък ЕС-1040), “смятат да превземат Белия дом и да измъчват президента и генералния им секретар” – според един филм от по детински плоската пропаганда, [който се излъчи и по нашите "комунистически телевизии".]

    Your comment is awaiting moderation.

    Posted by Справедливост за ВСИЧКИ ВОЕННОПРЕСТЪПНИЦИ | септември 6, 2015, 03:57




    Още коментари по темата:

    На отговор, в който един от коментаторите се обръща към единствения (от три първоначални) публикувани, не ми беше дадено право на отговор, освен че по-горните съобщения също не бяха допуснати - а те променяха, допълваха мисълта.

    Този и коментарите по-долу: (3), (4), ... докъдето е указано, бяха цензурирани.

    Сравни тези актове на ограничаване на свободата на словото и борба с инакомислещите с написаното в страницата "За мен" от блога: http://ivo.bg/за-мен/ - текст към 10/9/2015 г., 9:54

    Борецът за истината, човешките права, демокрацията и световния мир

    По данни от блога му - бивш служител на прогресивни и свободни медии като в-к "Демокрация", финансираната от ЦРУ медия, работеща под окупация на чужди войски "Свободна Европа" и дори на най-големия стожер на "световната демокрация",- държавната пропагандна агенция на Англия "Би Би Си", която както подобава на една "свободна" и "прогресивна" страна, по закон е била единственото радио за около 50 години до 1973 г.
    "В текущата тежка за страната ни ситуация, чрез ярката си журналистическа позиция журналистът ... се бори срещу някои от най-опасните врагове на демокрацията и правата на човек – популизма, лъжата и заблудата, апатията и отрицанието. ... Истината е неразривно свързана със свободата и правата на отделния индивид и по този начин, честната и прозорлива гражданска позиция ... по важни за нашето общество въпроси е ключов фактор за изграждане на гражданското общество – заинтересовани и чувствителни към обществото и държавността индивиди, интересуващи се и работещи за едно по-добро бъдеще.

    ... Открито изявената позиция по ключови въпроси е изключително смело поведение за нашето общество – особено при наличието на сериозни икономически интереси и насилие върху малкото инакомислещи индивиди.

    "За мен" от блога: http://ivo.bg/за-мен/ - текст към 10/9/2015 г., 9:54

    Коментар на Разумир

    Като цяло, горното са общи, нищо незначещи приказки.

    "Текущата за страната ситуация" е тежка в по-голямата част от последните 140 години (от 1876 г.), а защо не от 700.

    Авторът защитава "правата на човека" - но скрива от възможността да бъдат видени в блога му (поне при моя опит) опозиционни мнения и факти за нарушения на правата на човека и други държавнически и икономически престъпления и цинизми, както и по-задълбочени тълкувания на историческите процеси. Не се допуска водене на диалог, поставящ под съмнение защитаваните догми.

    "Истината е неразривно свързана със свободата и правата" - но само някои, подбрани и удобни истини и само на нечии права.

    Отричат се "брътвежите" на Маркс, Енгелс, от там и работническото движение ("отрицание"), което заедно с горното подпомага държането на читателите в заблуждание ("заблуда"). Маркс и Енгелс са били за свобода на словото и печата, за всеобщо избирателно право - следователно авторът или отрича "демокрацията" - дори и по официалния смисъл днес, - или смята че тези придобивки са анти-демократични.

    В заблуждение и дрямка са се опитвали да въвеждат читателите навсякъде, където е имало закони срещу работническата/социалистическа преса - Прусия, Русия, България и пр. - т.е. закони забраняващи основни права на човека като свободата на мисълта, словото и събранията. Гоненията срещу тези права и свободи са една от причините за развитието на терористични фракции и стигане до въоръжена борба - след като литературните и политическите средства са били отнети със сила.

    Говори се фанатично и монотонно едностранчиво, всява се страх и се сатанизира демоничния враг по примера на английската и американска пропаганда ("популизъм").

    Изкривява се огледалото на картината на общественото мнение като се допускат изказвания само на съгласните, без да е упоменато, че тази медия е "еднопартийна".

    По Оруел, Чомски и Георги Марков, и с мои названия, това е метод на "англизма" и "сащизма" за незабележимо налагане на несвобода на словото. Инакомислещите на книга "имат право" да говорят каквото си искат, но нямат право да бъдат чути на "неподходящи" места или да се издигат в йерархиите на масовите медии, които са собственост на определен тесен кръг от хора със съответни интереси.*

    Едва ли съм първият, и едва ли ще съм последният цензуриран там.

    Общи приказки като от предизборни обещания - "работещи за едно по-добро бъдеще" - защо не за две или за три?

    "Ключовите" въпроси са внимателно подбрани.

    Във всяко общество има "сериозни икономически интереси" и те са основата на "обществените отношения" и на политическите отношения (виж Маркс или действителността), а в почти всяко има "насилие върху малкото инакомислещи индивиди" - било само психическо и обществено, ако не физическо. Виж цензурираното въведение на Джордж Оруел към "Фермата", излязло на бял свят в Англия чак няколко десетилетия по-късно след случайното й откриване; виж още статията и откъса на Чомски за свободата на словото в "демократичните" и "свободни" общества: Кои сили моделират водещите медии в статуи на статуквото и Лъжесвободната преса в Англия и САЩ през 17-ти и 20-ти век.

    Американската демокрация е подобна на ленинизма?

    В първата статия Чомски сравнява идеологията и структурата на властта на американската "демокрация" с ленинизма, а в духа на цитираната публикация на Инджев - следователно и с "путинизма".
    Аналогията на Ленин с Путин в сериозен смисъл разбира се е смешна, достойна за несериозността и лумпеността на "черната станция" на свободноевропеецът. Ленин е революционер, а Путин е законно избран президент, макар някои да го наричат "цар". Ленин е не само политик, а и философ, публицист, гений; Путин е повече "деец", политик, "практик". Някои го сравняват с "бойкоборисовец", но навярно не са чели негови интервюта или обръщения към народа или не искат те да бъдат четени. Ленин е живял само няколко години в СССР и целите му - или поне "предизборните му обещания" - са били демократични (виж източници); пресилено е да бъде смятан за отговорен за престъпленията на цялата съветска и източноевропейска власт през следващите 70 години.
    За разлика от Владимир Илич, ленинските идеолози в САЩ не са революционери и не се борят за "освобождение" на народните маси. Те са експерти по връзки с обществеността, пропаганда, журналистика и в класическите си произведения открито предупреждават колко опасни са "простаците" и как трябвало да бъде "произведено съгласие" и народът да се държал далеч от властта, да бъдел зрител и безропотен изпълнител на волята на "способното малцинство", което най-добре знаело какво е "общественото благо".
    "Всъщност горното е много подобно на ленинизма**** - лидерите заявяват: правим неща за вас и го правим в интереса на всички и т.н. Подозирам, че това е част от причината исторически хората толкова лесно да прескачат от въодушевени сталинисти до големи поддръжници на американската власт. Хората бързо сменят позициите си по този въпрос, според мен защото по същество тя е една и съща. Всъщност те не сменят почти нищо - единственото различно е оценката на това у кого е властта. В единия момент мислиш, че е тук, в другия момент - че е там. Заемаш онази позиция, у която смяташ, че е властта."

    Н. Чомски, 1997 г. Превод: Разумир.

    ** Виж мнението на Владимир Буковски, дисидент в СССР, лежал в психиатрии, успял да избяга в САЩ; реч за "политическата коректност" и конформизма в САЩ и ЕС, около 3-та минута, 0.1.56: 0.1.56, видео - той сравнява движенията за права на малцинствата (гейове, лесбийки, феминистки), при които техните лидери баламосват последователите си, че работят за тяхното благо, а всъщност имат изгода подопечените им да са зле, за да могат те да ги водят и да получават облаги от водачеството (сравни с инициативи на разни български ромски и други движения за "права", организиращи скъпи парвенюшки конференции).

    Буковски, живеещ от десетилетия в САЩ, отбелязва широко разпространения конформизъм в американското общество, който е сроден с авторитаризма, тоталитаризма и тиранията. С други думи, ще имаш успех, само ако не противоречиш на началника си. Конформистката зараза настъпва към Европа като "политическа коректност" и фактическо ограничаване на свободата на мисълта и на словото.

    *** Сравни със сатиричния разказ на Тодор Арнаудов от 2002 г. "Тъпанасов, или СЕКС, другари", където СЕКС значи Съюз на Европейските Капиталистически Страни, относно аналогията между СССР и ЕС и авторитаризма, плановостта, бюрокрацията и пр. Буковски също посочва тоталитарните пороци на ЕС.

    **** Виж също критиката на творческия инженерен гений Стив Возняк за дресиращото образование в САЩ: 0.1.121 и речта на Ноам Чомски от 2012 г.: "Образование: за кого и за какво?"
    и др. от "Разумир" #2
    Бълнуване ли е явната и безпрекословна про-американска, про-"европейска", "евроатлантическа" и по-детскоградински-простодушна "анти-комунистическа" тирада - като тази с картинките на Ленин и Путин - да се възприема като "дисиденство"?

    Бълнуване ли е безусловно "русофобската" и изтъркваща се, латернаджийска полемика за "диктаторите", "империята на злото" (виж Р. Рейгън) и т.н. да се смята за "инакомислеща" в "тежката за страната ситуация" (да - тежка демографска, образователна, икономическа, финансова, политическа, историческа, културна, ...)?

    Господарят на света е САЩ, и формално - НАТО. Който е с тях е със силните и както би се изразил екшън-героят Брус Уилис в ролите си на клоун - "ние сме от добрите". Тези, които са "от добрите" не минават за инакомислещи, поне не и в официалните медии.

    Той е "от добрите"!


    Влязохме в НАТО преди 100 години, после в ЕС, населението е изпратено на "Голямата екскурзия" към Европа и света - "да се труди" на "целогодишни бригади". "Големите началници на света" и държавни секретари идват на посещения да контролират нашия "малък началник". Според някои от дискусиите тук обаче той също бил "комунист" - защото е охранявал Тодор Живков (но и много други големци и чужди делегации, просто е бил "охранител"); как се бил издигнал и т.н.. В същото време, прадядо му е бил убит от онези истинските лоши комунисти (но "пребиван и по времето на царя"): в-к Стандарт, брой 5926, 13 Юли 2009, Асен Войнов пребиван и при царя, и при комунистите. Дядото на Бойко бил прочут кмет.. Политическите позиции на ГЕРБ се водят "дясноцентристки консервативни", а партията ГЕРБ - "Граждани за Европейско Развитие за Европа" - е твърдо "про-европейски настроена". Борисов е влязъл в политиката с помощта на "царя" - Симеон "две" и НДСВ, - който би следвало да се приеме за анти-комунист: свален монарх, репресиран и т.н.

    От останалите политици "всички са бивши комунисти" - имат връзки със старата власт или произлизат от нея, - което е известно, защото преди 1990 г. почти всички видни дейци са били "членове на БКП". Сега обаче ако те са във властта пряко или от разстояние, фактически са сред заможните хора, и ако имат или участват в частни фирми и имат тесни връзки с едри капиталисти, доходи от лихви от тлъсти сметки в банките и т.н., то те са чисти "капиталисти".
    Проблемът на тези "анти-комунисти" с тези "бивши комунисти" е, че им ядат от баницата. Имаше и "не-бивши комунисти" - виж например правителството на НДСВ и юпитата, които дойдоха от "Лондонското сити" и "ни оправиха" за 800 дни, надали много по-добре или по-зле.
    Американски посланици се редуват да ни говорят поучително - помните ли онази?, коятo след хиперинфлацията, когато задниците ни струваха по 5 американски долара, разправяше, че пенсионерите били богати, защото - видите ли - притежавали собствени жилища; да ги продадели. Бай Клинтън пък не дойде ли да ни учи на родолюбие в някаква реч подобна на онази на Кенеди в Берлин, където казва: "Аз съм поничка!" и целият град му се смее, а той си мисли, че му се радват ("берлинер" - вид немска поничка, популярна в Берлин по онова време).

    У нас се правят учения с нашите "съюзници", вършим "задълженията си", по 99% от медиите се излъчва и говори каквото трябва, от каквито трябва автори и държави, най-вече на английски и с какъвто трябва тон, колко е прекрасно еди-къде си, красотите на еди-коя си система и империя. От 20 години всеки младеж говори английски - заедно с компютрите - и е "кул" всичко да се поанглийзва.

    Празнуваме американски празници, по телевизията често ни говорят за "Президента", без да уточняват на какво - защото се подразбира. "Президентът" е един в империята, в която сме провинция. Видяхме как котката на Клинтън и кучето на Обама влизат в Белия дом. Слушаме със съчувствие, че в село Джоунстаун, щата Северна Каролина, бил завалял сняг за пръв път от 23 години, полицай бил ранен в малкото градче Ню Вилидж, Уисконсин и полицията на целия щат била вдигната на крак, а населението се призовавало да запази спокойствие. Принцесата на Кентърбъри щяла да се жени за местния епископ - въпреки скандалната му слава, - докато баба им Елизабет "две" подобрила световния рекорд на кралица Виктория от 63 години 3 месеца 5 дни 8 часа 16 минути и 6 секунди на трона.

    Съветникът на министъра по икономика - застаряващ дечко либертарианец, фанатичен поклонник на "свободната търговия", а значи и на империализма и колониализма - крещи и заплашва лява журналистка с американското посолство, а в популярните си сайтове нарича журналисти "комунисти" и "агенти на чужди държави".

    Дай боже на всеки дисидент с убежденията на Инджев да се бори с такива "врагове", "икономически интереси" и "комунисти"!


    * Без да се отрича всеизвестното наличие на руски капитали, енергийна зависимост от Русия и монополно висока цена на горивата, нарастването на количеството на руски имоти и пр. в България. Това обаче от една страна е продукт не само на "бившите комунисти" или на това, че руснаците частно са "зли", за разлика от "добрите" на запад. Да, в Русия има сили, които искат да ни "завладеят" - по същия начин както искат да ни завладят, и го правят и други сили. За някои "апологети" и демагози обаче само едното е завладяване, а другото е "освобождаване".

    Причината за стремежа към завладяване и поробване обаче не е само призракът на "бившия комунизъм", а плътта на настоящия и вечен капитализъм - по-точно империализъм. Тя включва свободно световно движение на капитали, продаване на недвижима собственост на чужденци пряко и чрез вратички. Подпомага се от относителната близост - черноморието; енергийни връзки и политическите връзки на съседите ни с Русия.

    Силите, които искат да ни освободят от енергийната зависимост от Русия, искат да ни направят зависими от себе си или от зависими от тях страни, включващо определени големи корпорации с приходи колкото цели държави. Това е всеизвестно, но се приема, че едните са "от добрите", "от нашите" и са "по-цивилизованите" експлоататори.1

    Освен руските капитали и интереси у нас, английски пенсионери изкупуват къщи в България и си живеят като царе покрай мизерстващите българи - дори БНТ, тази "комунистическа" телевизия (виж по-долу) направи наивистичен раболепен сериал - "Английският съсед", - по нашумял роман.
    Маркс би се обърнал в гроба, ако чуеше че "комунистическа" медия възхвалява английските егоисти и експлоататори, а БНТ освен че често възхвалява Англия и англо-американската култура в най-различна форма на предавания и филми - както почти всички телевизии, дори и без да го съзнават, - е силно повлияна от "величието на BBC" и тяхната авторитетност и "свобода". Още през "соца" предаването "Панорама" е по образец на BBC. Въртящият се глобус на новините също е имитация на заглавка на BBC - който най-вероятно е бил модерен заради зараждащата се космическа ера и снимките на Земята от космоса. Целият свят повтаря като папагал този нов символ - планетата Земя за тях означава "новини". Дори малки кабелни телевизии, предаващи новините от квартала като пловдивската DCTV започват новините или имат за фон земно кълбо.

    Повечето медии по света са повлияни и купуват и препредават добри и лоши предавания само защото са от "Би Би Си" - например дебилския бебешки сериал "Телетъбис". А въпросната "Би Би Си" е медията на държавната английска пропаганда, на тяхното статукво, финансирана с 5 милиарда паунда годишно.
    БНТ редовно е излъчвала, и продължава, филми за репресираните от комунистическата власт, за лагерите в Белене, за ограничаването на свободолюбивите рок музиканти - Бънди и "Бъндараците", "Щурците" и пр. Не се сещам някой да се е сетил да повдигне въпроса, че въпреки забраната в България са слушали "Битълс" и всякаква съвременна Западна музика, а в Англия не са слушали българска народна и поп-музика, въпреки че уж не е имало забрана - те са "империята", а "Би Би Си" е била радиомонопол до 1973 г. също както БНР/"Радио София" и по времето на цар Борис, и по времето на комунистите.

    Я.Я. отбелязва, че по БНР почти всеки ден пускат гласа на някой американски вожд - я Обама, я някой друг, - който дава съвети на света.

    Немски, френски, австрийски и др. вериги от супермаркети и хипермаркети са нароили "бази" из цяла България, завладели са търговията и са превърнали много независими търговци и производители в работници и роби. Телекомуникационните компании, енергоразпределението и т.н. са собственост на частни фирми от други държави и т.н. Такава е красотата на "свободната търговия" и империализма - който има пари, той ще си купи. Бедните ще си останат бедни и роби и ще теглят до гроб. Така изглежда се защитават "правата на отделния индивид в трудната ситуация на икономическо инакомислие в транснационалната хибридна война на социални противоречия в свободния инициативен прекрасен свят на бъдещо всеобщо благоденствие и щастие пред малкия екран" - ако перефразирам изсмукания от пръстите стил на нашия дисидент. Впрочем:

    Хибридна война

    Претенциозният популистки лъжетермин "хибридна война" е ново име на добре познатите средства на пропагандата идеологическа борба, идеологическа диверсия и психологическа война. Бившите работодатели на г-н свободоборецът са образцови "хибридни воини" в "хибридния им джихад".








    Сравнете с действителността, 41 години след като е издаден този речник.

    ** Не се отрича "дисидентството" на Инджев и неговите "викачи" от блога му що се отнася до крайната фанатичност в гоненията им срещу "бившите комунисти" и срещу всичко руско, отъждествявано от тях като "комунистическо" - по тяхното особено разбиране за убийци, разбойници и пр., как Маркс, Енгелс измисляли "идеологии на омразата", защото били "луди". Викачите обаче нямат огледало и не виждат себе си и своята идеология. Други подобни радикални хулигански триубни, самоопределящи се като "русофобски" и "анти-комунисти", също разпръскват омраза например във Фейсбук - виж по-долу. Стилистиката им наистина е нелицеприятна за широката общественост както всяка крайност и "пресоляване на манджата" и не заради това, че обществеността е "комунистическа" или "русофилска" по плоския начин и извратен смисъл, представен от това крило на пропагандата. Интернет е пълен с цветни определения и критика за биографията и поведението на "бореца" - "нормалните" хора нито са съгласни с беснуванията му, нито го уважават. Наистина - и това го прави "инакомислещ" и "жертва".

    *** Коментар на възрастни граждани: Той много бързо се пребоядиса като дойде демокрацията.





    1"Дойче Веле" и Каролев или образците за необективна "анти-комунистическа" и "русофобска" журналистика и драскачество

    Сравни поведението на Инджев с поведението, стилистиката и необективността на съветника на министъра по икономика Владимир Каролев, и на Интернет медията "Deutsche Welle" - DW на български, поне що се отнася до този конкретен въпрос. Попаднах на поредица от анти-"комунистически" статии, където в наивистично-пропаганден нескопосано плосък комиксов стил се споменават злините на социализма - но без да се сетят да посочат тъждествените явления от "красивия" капитализъм. На сайта са разрешени коментари, но само след няколко такива, често само два-три, още на същия или до два дни коментирането се заключва и се блокират всички възможни бъдещи неудобни мнения. Понякога оставят по едно-две от "лошите", от "путлеристите", "комунистите" - но с отговор, който ги "опровергава". Тук привеждам мой коментар, косвено цензуриран заради заключените отговори, поради което бях принуден да публикувам на други места.

    След отговора на ДВ е извадка от коментари в публична нишка на фейсбук страницата на Каролев. Макар че той няма журналистическо образование, за разлика от 4-те магистратури по икономика, които развя в едно предаване, и ако следва собствените си стандарти не би трябвало да го раздава публицист или "трибун на едрия бизнес", защото "няма квалификация", той в някои отношения е по-достоен журналист от въпросните си колеги, защото не блокира и не трие коментарите на инакомислещите. Може би това се дължи на "аматьорския му статут", за разлика от професионалните му колеги, вещи в занаята.

    http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=46507

    http://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%BD%D0%B5%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BD%D1%80%D0%B1/a-18651845?maca=bul-begenes_bg-4437-xml-mrss

    Как Брежнев "надари" НРБ
    Защо „плановата“ икономика на НРБ за 30 години три пъти стигна до фалит? И как „братската“ помощ на Съветската империя увисна като воденичен камък на шията на преданата й БКП. Дата - 16.08.2015, Автор - Николай Цеков

    Коментар на Разумир, 19.08.2015

    """""Разследващият журналист Антон Тодоров с ирония сравнява приказките за всенародното добруване на НРБ под крилото на СССР с ефектен, но скалъпен от сапунени мехури виц.""""""

    А какво е открил за (предполага се) "добруването" на народа в царска България от 1912 до 1944 г. - за след 1989 г. няма нужда, защото всички сме свидетели и опитът е пресен. :)))

    Да разкажем за преди 1944 г.:

    - Седем години войни
    - Войнишките въстания и братоубийствени сблъсъци,
    - Стотици хиляди убити, загуба на територия и съсипана мечта за народно обединение
    - Ньойския договор - репарации, ограничения;
    - Стотици хиляди бежанци, граждански войни, хиляди избити "комунисти" въстаници
    - Държавен преврат и убийство на Александър Стамболийски
    - Въстания
    - Затвор за четене на "нелегална" литература ("свобода на словото")
    - Убийствата без съд и присъда чрез удушване с тел (вкл. на "терориста" Гео Милев - щото пише... лоши стихотворения)
    - Политически убийства, политически кризи
    - Царски едноличен режим (диктатура)
    - Цензура и държавен монопол върху радиото (1935 г)
    - Гражданската война (партизаните) през Втората световна
    - и т.н.


    Прекрасно е било! :))) "Спокойствие и благоденствие" е царяло, и "растеж". :)))

    Цар Фердинанд и Борис - тези ЧИСТИ българи, защитаващи "българските" интереси "на народа"; "добри християни" и т.н.

    Революциите не идват без предпоставки и причини.

    """"" Това обаче се оказва мисия невъзможна, защото НРБ отдавна се е задължила да изкупува продукцията на СССР с петгодишни договори на твърди цени, установени далеч преди падането на световните котировки за течните горива в началото на 80-те."""""

    Много лошо, но откривате ли разлика с американските ТЕЦ-ове и заробващите договори с тях, за "възобновяемите източници" и т.н. :))))

    А колко заеми теглят сегашните капиталистически "свободнопазарни", "нецентрализирано-икономически" лидери - 16 милиарда лева (около 10 милиарда долара) ей така, щото им скимна. :)) Дали още не изплащаме заема, теглен от Милен Велчев преди 15 години - от човек, за когото по-младите дори не са чували.

    http://www.bing.com/search?q=%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D0%BC+%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD+%D0%92%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2&src=IE-TopResult&FORM=IE11TR&conversationid

    http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1409370

    Та тези красоти са подписани по време на новия ред, "Свободен пазар", "свободна конкуренция", "капитализъм".

    Днес "няма 5-годишни планове" (друг път - сегашните планове са за задължителната печалба на тоя и оня), икономиката ни "не се диктува от вън" - от СЕКС - Съюзът на европейските капиталистически страни, на когото станахме поредна бананова република, който определя КВОТИ какво може да произвеждаме,налага специализация по отрасли (като СИВ); който разбива вътрешното производство чрез дъмпинг от държавно-субсидирани пазари от по-мощни страни; който ни затвори ядрените централи, и който улесни изтичането на нископлатени роби, на мозъци, на капитали от страната и т.н.

    И разбира се, освен от СЕКС, ни диктуват и от "страната на свободата" САЩ, която - тъй като ние не можем да си го позволим вече - за своя щедра сметка си построи военни бази, за да ни пази от лошите "комунисти" (опа, те вече са капиталисти, ама карай), "терористи" и пр. Все пак засега са малки, наистина.

    Днес "Нефтохим" е изкупен от чужди капитали (от собственици в капиталистическа Русия) и сега не ни "краде" или по-точно "ограбва" Брежнев, а някой с друго име, и в "СВОБОДНИЯ ПАЗАР" :))) в най-бедната държава в ЕС с най-ниския акциз тези добри, честни, градивни капиталистически стопани държат най-висока цена на дизела, колкото в Австрия и Белгия. :)))

    Защото "невидимата ръка на пазара" (разбирай алчността и потенциалната военна мощ) и "стремежът към щастие и личен успех" (егоизмът на най-наглите) води до "общото благо" (на въпросните собственици и на техните приближени). И т.н.
    "The Independent" в броя си от 01.07.2007 г. пише, че ... парламентът на Ирак е изправен пред подписване на унизителен закон. ... участвали представители на правителството на САЩ. ... 30-годишни договори за извличане на суров петрол на British Petrolium (BP), Shell, Exxon... *

    Милен Иванов, "Подвеждащата реклама", 2007

    Сравни 30-годишните нефтени планове с 5-годишните социалистически.

    * "Речник на политическите термини", 1974 г. предупреждава за същността на DW:


    Фейсбук страницата на изданието допуска повече коментиране и е бомбардирана от възмущение от анти-българската и едностранчива помия, написана да настрои българи срещу българи, да всява безродственост и омраза към собствената страна и обичаи, да кара хората да се ядосват, да набеждава нарочените за врагове на една известна държава, да се бори за "свободи". Може би една от задачите им е да разузнаят колко и кои ще реагират, да си ги отбележат. Авторите от "ДВ" са обвинявани, че "не са българи", "тази статия не е писана от българин", "продажници", "платени", "безродници", "родоотстъпници" и много по-цветущи епитети с подробни обяснения и разобличения на конкретните статии.

    Като по учебник 41 години след 1974 г. и 26 след като "социализмът" падна, те продължават да следват описанията на "лошите комунисти", а мненията са на съвременните "демократични" граждани. "ДВ" все още водят идеологическа диверсия. По-дълбокото обобщение, което можем да направим днес, е че тяхната диверсия не е била само и не е специфично срещу социалистическите страни; те се стремят да подкопаят и дезинформират всички "туземци" и "второразредни" народи, според техните стандарти.

    Сигурно "черните станции" "Свободна Европа" и "Дойчевеле" (и "Гласът на Америка"?) са имали градивни предавания до 1989 г., вероятно наистина са пускали материали за борба за човешки права, повече "гласност", "перестройка" и т.н. Ако са се придържали към линията им от съвременността обаче, при положение че вече сме "съюзници" на САЩ, по-достоверно изглежда тяхната цел да е била просто да бутнат властта и да създават смут и нестабилност, а не да се борят за "доброто на човечеството". Виж по-долу писмото на Г.Марков относно журналистите в "Би Би Си".

    Според мен, ако имаш нерви, може да не заглушаваш клеветника или "инакомислещия" "агент", а приятелски и със стил да го обориш и осмееш в открита литературна борба, а след това хората сами да го игнорират или да се включат в "отбраната", след като разпознават злонамереността, злобата и противочовешката и користна цел.

    Много от коментаторите отбелязват, че още по заглавията на "Дойчевеле" е ясно, че статията е дезинформация. Пишещите взаимно се съветват да не се ядосват и да не си хабят нервите напразно. Коментар от края на септември 2015 г. отбелязва иронично, че братята македонци отдавна са установили и приложили тази стратегия, затова почти всички последни публикации на македонското "ДВ" са оставени без коментар.

    В противобългарската си дейност "Дойчевеле" безспорно има една градивна заслуга: показва ни ясно, че е наш общ "идеологически" и културен враг. Така ни сплотява в съпротивата срещу себе си.

    Публична нишка на страницата на Владимир Каролев във ФБ за БНР, БНТ и "другаря" Волгин

    6/2015 г.
    В.К.: "дали там ще може да си вее байрака по същия начин и за същите пари. А дано, ама надали. Това комунизмът е диагноза до живот. Волгин има късмет, че не съм му аз директор..."

    Т.А.: Така значи - ако ВИЕ сте шеф, той няма да може "да си вее байрака" (да говори, анализира, обсъжда, коментира, изказва...) теми, които са според НЕГОВАТА съвест, желание за обективност, истина, обществен интерес.

    Ако ВИЕ сте шеф, тогава ще говори това, което ВИЕ ИСКАТЕ да каже, мисли, "пропагандира". Тогава ще защитава ВАШИТЕ интереси и интересите на ВАШИТЕ "партньори".

    Именно, г-н Каролев. Това е "свободата" на частните медии. В частните медии "не си веят байрака". Там пишат, говорят, показват, манипулират по начина, по който им кажете "ВИЕ" - имам предвид шефовете.

    Това е "свободата на словото", и разбира се "ВИЕ" нямате никаква изгода да има подобно нещо. Как може някой да си "вее байрака" и да "прави каквото си иска". "Няма ли шефове?"

    Шефът решава кое е важно, кое е новина, кое заслужава внимание, кое трябва да се спести, кое трябва да се завоалира, каква поука трябва да се предаде на слушателите и какво да се скрие и т.н.


    В.К.: В доклада за 300-те най-големи фирми в България, БТВ Медиа Груп е посочена с 500 служители.


    В.З.: БНР=държавно радио=шуробаджанащина= седим и гледаме сеир докога ще издържи тъй на наш гръб!!!

    Разумир

    Писателят Георги Марков в частно писмо, обнародвано от Валентин Фъртунов на 21/7/2013 г.

    Статия на Валентин Фъртунов

    Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички и англичани, и германци смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.

    За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите – източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен.

    (...)
    И в този конфликт такива като мене нямат микрофоните, нямат вестниците, издателствата, киното. Всички те са от другата страна, където комунистически, капиталистически, националистически и господ знае какви още микрофони стоят редом и се борят, за да наложат под един или друг цвят властта на нищото.





    Н.Р.: А защо Волгин е "другар"?


    К.Н.: Волгин е рупор на руската пропаганда! И забележете, не напуска и да отиде в частна медия, а ползва държавната медия, за да сее заблуди и клевети, нашепнати му от Русия!

    [ Разумир: Русия отдавна не е комунистическа държава! Някои от уж руските компании като "Лукойл" всъщност са собственост или са със значително дялово участие на чуждестранни капиталисти, завладели руската икономика през 90-те години при управлението на Елцин. ]
    Т.А.: И така да е, останалите медии, 99.9% от тях, са рупори и кресливи маймуни на американската и британската пропаганда. Идеалът на медиите НЕ БЕШЕ ЛИ "обективност", както казват БТВ ли, Нова ли - "Всички гледни точки". :)))

    Как ще разбереш "Всички гледни точки"?..

    Как ще разбереш "Всички гледни точки", ако по всички медии повтарят гледната точка само на едната страна, господин Мустаков?

    По всяка телевизия, всяка вечер, се леят американски военни и полицейски филми с американското знаме, великият войник, президентът когото терористите искат да убият, севернокорейските "терористи", които завладяват Белия дом и пр.

    Руснаците никога не са стигали чак дотам, изглеждате стар човек - не помните ли. Един ден в седмицата - руска телевизия. Сега е 7 дни в седмицата, 24 часа в денонощието, по 50 телевизии - американски филми (и турски), възхваляващи Великата американска държава, войник, полиция и пр.

    Това така ли трябва да бъде според вас? :))) Май сериозно са ви промили мозъка, както и на огромно мнозинство от зомбита в България.

    Георги Марков, [вероятно] убитият от английските тайни служби български будител, е написал писмо, в което добре обяснява какво е било положението в BBC през 70-те години (и това вероятно е причината да бъде ликвидиран от английските джеймсбондовци):


    Т.Д.: Няма оправия по лесния начин с търтеите на държавна работа, особено в националното радио и телевизия. Трябва да се реже стабилно


    В.К.: В БНТ почнаха да режат лека полека. Но съпротивата е огромна. Режеш - искат ти оставката.


    Т.А.: Не искам да коментирам субсидии и пр., но бих направил едно уточнение.

    CNN и BBC News имат не 4000 или 3500 служители, а толкова + милиони БЕЗПЛАТНИ СЛУГИ и глашатаи по целия свят, които не само че работят за техните марки и ПЛАЩАТ на тези медии ЗА ДА ИМ СЛУЖАТ, но и ги възхваляват като "боговете на медиите". Приходите на ESPN идват по съвсем друга линия и по други причини, голяма част от приходите в спорта идат от хазарт, обществена тайна е, че финансирането на спортните клубове често е начин за пране на пари и най-богатите клубове трупат 9-цифрени суми дългове; а друг основен доход на подобни телевизии е от реклами на боклуци в паузите - въобще, колко общественополезна функция, какви честно спечелени пари!
    Нелепо и смешно е да се сравнява обществена медия в най-бедната страна в ЕС с една от монополните спортни чисто комерсиални медии от най-богатата държава в света. Медиите, които са "комерсиални", пускат като централна новина "Новия велик невероятен изключителен концерт на гениалния китарист Аксел Роуз" (у когото няма НИЩО гениално, в музикално отношение), или пък битови олигофренизми за шокиране на народа, или пък продуктово позиционирани репортажи - например колко лошо било да се ползва безплатен софтуер за смартфони, щото той "вкарвал вируси, изяждал батерията" - затова трябва само платен.

    А едни от слугите на BBC и CNN са и БНТ, БНР, БТВ, Нова и повечето други телевизии, които като папагали препредават потока, изгоден на тези медии.

    Погледнете и "българските" сайтове за новини - "съобщи..." "Дейли Мейл", "Дейли Телеграф", "Съндей Таймс". Водеща новина: "принцеса Лея изведе бебето си на разходка". "Мечките в парка Куийнсвил пасат трева." Да не сме индийци или нигерийци по времето на кралица Виктория, та "българсите" журналисти се кланят на "сахибите" като богове на новините.

    Затова и "брандовете" на тези медии струват толкова - защото останалите аборигенски медии в света се надпреварват кой по-добре да ги олиже.

    Освен това BBC е държавна медия на бившата най-мощна световна империя, създадена за международна пропаганда (по собствените им думи) и манипулиране на световното обществено мнение в тяхна полза, финансирана с 3-4 милиарда паунда годишно от данъци за телевизори - неплащането се преследва с най-висока строгост. [5 милиарда според данните по-долу]



    Т.А.: [ Писмото на Г.Марков, виж по-горе или по статия на Валентин Фъртунов ]

    Същото го пише СОЦИАЛИСТЪТ Джордж Оруел във "Фермата" (капиталистите и онези, които са откраднали "търговската марка", са една и съща сган с един и същ характер), както и в "1984", както и за зверската цензура и "подбор" на персонала, и "полицията на мисълта" още от училище. А "Pink Floyd" изпяха: "Хей, учителя, остави децата на мира! Нямаме нужда от още една тухла в стената" - имайки предвид английската образователна система, и това че произвежда дресирани хора по калъп, с втълпени идеологии в главите.

    За това говори и СЪВЕТСКИЯТ дисидент Владимир Буковски (във връзка с напастта на т.нар. "политическа коректност", с която се тероризират хората и се налага цензура и контрол над мисълта).

    Буковски е лежал в съветските лудници.

    Ноам Чомски също пише многократно и обстойно обяснява, че по структура на властта и характера на служещите в системата Сталинизмът и Капитализмът ("демокрация" от Английско-САЩ-ански тип) са едни и същи, затова толкова лесно служещите в едната система преминават в другата - както виждаме и в България.

    Те всъщност нищо не променят в убежденията си, защото по начало "идеалът" им е елементарен - просто виждат у кого е властта в момента и отиват да му служат. Затова в БКП е било пълно с плужеци, с убийци и мъчители (както навярно преди това е било пълно в царската полиция, убивала писатели и поети).

    Така както едно време ибрикчиите са слугували на Изток, същите ибрикчии за една нощ се обърнаха на другата страна и запяха другата песен.

    Тяхната членска книжка е в "Световната партия на Интересчиите".

    Ноам Чомски и Джеймс Дюи за "демокрацията" и "свободното слово" в Англия и САЩ:

    http://razumir.twenkid.com/necessary_illusions.html

    http://razumir.twenkid.com/mainstream_media.html
    https://en.wikipedia.org/.../Television_licensing_in_the...

    "The total income from licence fees was £3.7261 billion in 2013–14[5] of which 607.8 million or 16.3% was provided by the Government through concessions for those over the age of 75. Thus, the licence fee made up the bulk of the BBC's total income of £5.066 billion in 2013–2014.[5] " 5.^ Jump up to: a b c "BBC Full Financial Statements 2013/14" (PDF). BBC. Retrieved 23 July 2014.

    2 Наивна демагогика

    Греховете на капитализма били "частни" грехове на "конкретни фирми, в конкретна мутренска държава, а не на капитализма като цяло", а за престъпниците "си имало съд"

    "П: Отново, това е проблем с конкретни фирми, в конкретна мутренска държава, а не на капитализма като цяло."

    Това е начинът на мислене, който се внушава от системата и от пропагандата. Да, има "лоши ченгета", корупция, престъпници, войни, експлоатация - но я извършват "конкретни лоши хора", а не системата, нищо че тия "лоши хора" се мултиплицират непрекъснато.

    Също така, тези които са "врагове", те не са конкретни "лоши хора" или "мутренски държави" или "престъпни режими" - Сталин и сталинския СССР (който и отвътре е осъден), Вълко Червенков, Чаушеску, Мао и т.н.

    Това е комунизмът, точка. Или "социализмът", точка.

    Той може да се строи/да бъде САМО ПО ТОЗИ НАЧИН - само с тези 5-годишни планове, които не отговарят на действителността. САМО с безхаберие, САМО в бедни държави и т.н.

    Това не са "конкретни случаи", не са конкретни РЕЖИМИ - има разлика между действително построен режим (де факто) и желан/целеви строй (де юре).

    Може да пише "комунизъм", а в ядрото да е капитализъм (държавномонополен капитализъм) - ако Сталин си сложи шапка "САЩ" да не би да стане американец.

    А, да - една историческа препратка, която сближава лошия комунизъм и капитализмът.

    Отнемането на земята на независимите селяни в България - същото нещо са го извършили "добрите капиталисти" в Англия при зараждането на капитализма като система, още преди индустриализацията.

    Този процес е част от "началното натрупване на капитал" и превръщането на хората в "наемни роби", които не притежават средства за производство и така са принудени "да си избират" работодателя и ако желаят да прескачат от трън та на глог, та на магарешки трън, та на бодил.

    На практика по един и същи начин са го извършили и българските "комунисти" и английските "капиталисти", като вторите и деюре и дефакто са го присволи за своя лична изгода, защото държавата е била тяхна - Англия е била и още е аристокрация (част от аристокрацията е "бизнес-" такава), а не "демокрация".

    ....

    "Конкретизацията" е свързана и с процъфтяващия в американската култура култ към супергерои и т.н., и култ към авторитети (култ към личността).

    В САЩ не реват за Мао или за Сталин - там реват за Майкъл Джексън, Уитни Хюстън, Елвис Пресли - всичките май бяха публично известни като наркомани, пияндета, педофил.

    Такива личности са идеалите за младежтa.

    Все главният герой, един или двама, сам - с голи ръце - преборва змея, сваля изтребител без ръце ("Умирай Трудно 100").

    За сравнение, има една песен на работниците, цитирана от Ленин в една статия от 1900 и някоя година, в която се пее (превод - мой)

    Никой не ще ни спаси. Ни цар, нито бог, ни герой. За да се освободим. Ще го направим сами.

    В САЩ, Англия, е обратното:

    Батман, супермен, човекът мравка, великоплената четворка, "Дяволът на доброто", "Жената котка", Маймуната-крокодил и Президента, и т.н. ще те спасят grin emoticon

    Само и единствено ПРОФЕСИОНАЛИСТИ, които имат СЕРТИФИКАТ за супергерои, спасители, "борци с тероризма" и т.н. имат право да вършат нещо - ти седи и гледай (както учи един от бащите на съвременната американска демокрация - Липман, масата трябва да е безучастен зрител, така "демокрацията" ще е стабилна).

    Има "свободна инициатива" и т.н., НО ти НИЩО не можеш да направиш сам - остави на професионалистите, или пък прави каквото ти казват - полицаят, президентът, телевизорът - всеки авторитет. Те знаят по-добре от теб "какво е добре за нацията" и лично за теб.

    Кралят на попа, кралят на рока и кралицата на соула ще ти пеят - между надрусванията с наркотици, запоите и спането с деца.

    А между другото - гледай Супербоул, бейзбол, хокей и НБА - щото там най-добрите супериграчи, само те могат да спортуват.

    Седи, гледай, яж пуканки, плащай билети, плащай за ХБО и т.н.

    И така ще се "освободиш" от свободата си.

    * Коментар от диалог във фейсбук
    ** Избирателната "конкретизация" идва и от по-повърхностно, детинско и емоционално мислене, "пропаганднен сън" - "лошите и добрите", не се вижда общото, не се обобщава правилно, виждат се конкретни детайли, буквоядни неточности, двулично пропускане и подбор. Доброто, злото, печалбата, "успехът", да станеш "богат и известен", да правиш каквото е "полезно за обществото - разбирай финансовата ти печалба, или на шефа" и т.н. - все идеи от утилитаристично-прагматичната идеология.

    3 Потресаваща наивна русофобия



    T.A.: Това нещо важи за САЩ, Англия, Римската империя, царска Русия (да) и всяка друга империя, и всяка хищническа държава - войната обаче естествено се води за предпочитане *ВЪН* с други държави, в пограничните райони, вътре за предпочитане на управниците има мир.

    Когато има граждански войни и въстания е опасно за държавата.

    Плашиш народа с "вътрешни и външни врагове": с "комунизма" (САЩ - Корея, Виетнам, Индокитай, и ред други по-малки), "терористите" , "диктаторите", "оръжията за масово унищожение" (Либия, Афганистан, Ирак, и т.н.) - за да оправдаваш военните разходи, милитаризацията, строежа на военни бази по света и да събаряш критиката на агресивната политика - защото "те защитават демокрацията" от "ЛОШИТЕ" - както би се изразил оня клоун от "Умирай трудно", който с голи ръце, без да ги докосва, сваля самолети.

    2 септември в 23:56, на страница "Потресаваща русофобия" във Фейсбук
    Това било изказване от книга на белоруската писателка Светлана Алексиевич, която наскоро получи и нобелова награда за литература. В "Дойчевеле" излезе съответна статия и т.н. Виж коментарите в
    OFFNews от 8/10/2015.

    Т.А: ... забравих да отбележа един очевиден за не-възпитаниците на американската пропаганда факт, че за Афганистан се знаеше още през 90-те години в България. От твоето поколение съм и го знам, а бях дете. Не е нужно да четеш специални книги. Даже имаше съветски филм във видеотеките: http://www.kinopoisk.ru/film/43422/

    https://en.wikipedia.org/wiki/Afghan_Breakdown

    С Микеле Плачидо, от 1991 г., съветско-италианска продукция. Имаше страшна сцена, в която мачкат муджехидин с танк, виж кадъра на сайта. Знаеше се за самоубийствата на войници и т.н., както и за страхотиите в Чечня през 90-те. Американската пропаганда "Рамбо 3" всеки я е гледал, накрая поздравяват "храбрия афгански народ", който всеки също знае - е бил подкрепян от ЦРУ.

    Знаеше се още тогава, че Афганистан е съветският "Виетнам". Вторият обаче започва 20 години преди Афганистан, а във Виетнам има и по-ранни войни с помощта на САЩ още през 50-те.

    Даже и Холивуд е правил филми, в които показва какво преживяват войниците там и колко безсмислена е войната, родена от психиатричните и алчностни проблеми на "демократичните" управляващи в САЩ, глухи за всички протести.

    Умират няколко милиона виетнамци, няколко милиона са ранени и осакатени, и по официални данни няма и 70000 американски войници.

    Пропагандата на САЩ десетилетия след войната продължава да оревава орталъка колко били пострадали. АМИ КАКВО ПРАВЕХТЕ ТАМ БЕ??? Носихте ДЕМОКРАЦИЯ.

    Какво да кажат Виетнам като 1/6 или колко от населението им е било изтребено от "освободителната" американска войска. Която дори и с такива поражения над врага, изпепеляване на земята и т.н. не успя да го победи.

    4 Работата в екип - скритият комунизъм в корпоративния свят

    Отворена лекция на тема екипна работа.
    Защо екипа[ът] е важен?
    Какво е важно за създаването на екип?
    Как можем да се учим от хората около нас?
    Колко е важно да работим с различни хора?
    Защо екипната работа е топ приоритет като социално качество?

    Т.А.: Едно време са му викали "социализъм", "комунизъм", братство, взаимопомощ, колективизъм, а сега - "екипна работа", за да не се обидят началниците от истината, че комунистическите идеи са градивни, извън политическата злоупотреба с тях.

    Екипният "комунизъм" и сътрудничеството очевидно водят до увеличение на производителността и квалификацията на участващите в него. Вътрешната конкуренция и бесен егоизъм и индивидуализъм (капитализъм) биха изхвърлили от всяка фирма и най-добрия (индивидуален) разработчик... Така както и фирмата от бизнеса, защото в другите фирми вече са "построили комунизъм" и знанието се разпространява бързо между хората.

    Коментар към събитие в пловдивски компютърен кръжок от 01.10.2015, изтрит от ДС-то на "правоверните" модератори*:
    * В обявите за работа в "ИТ" изискването за работа в екип, да е "team player" и пр. е едно от основните, а най-успешните "фирмени култури" са такива, в които се насърчава взаимопомощта, дава се творческа свобода, споделя се, няма работни клетки (cubicles) а се работи в общи пространства и сътрудниците се виждат и чувстват съпричастност и т.н. Такива са и сайтовете за споделяне на техническа информация от програмисти, системни администратори, дизайнери и пр. например "Stack overflow", "CodeGuru", "Уроци.НЕТ", както и "Wikipedia". Световната Мрежа Интернет, макар и създадена във военен проект на DARPA - DARPANET - служи за споделяне на научна информация и общуване между университети. "Уеб", HTML, хипервръзките и т.н. в мрежата започват от инициатива в научния институт CERN за удобно споделяне на научна информация. Движението за свободен софтуер GNU, което възниква в САЩ през 80-те години, през 90-те години кара "Майкрософт" да трепери и да го обвинява в "комунизъм". Операционната система "Линукс" е набедена за опасна, за заплаха за софтуерната индустрия и т.н. Философът Славой Жижек отбелязва в лекция от 2007 г., цитирана в бр.2 на "Разумир", че творчеството има "комунистическа" природа, че то се противопоставя на архаичните собственически закони за авторски права, които са като пришити с бели конци. Виж също "Всички права запазени!", сп. "Свещеният сметач", 2003 г.

    (3)

    "Ние" не сме никакви, не сме "комунисти". Нито сме "русофили" или други подобни плоски определения.

    "Ние" сме СПРАВЕДЛИВИСТИ и ОБЕКТИВИСТИ.

    Първо трябва да се дефинират понятията - кое се нарича как, а това изисква източници и препратки.

    Не всички страни, държави, политически върхушки и народи са еднакви, има най-различни нюанси, които превръщат нещо в това, което пасва на конкретните условия, като преувеличават или израждат това или онова.


    "Капитализъм" и "социализъм" не са толкова рязко отделени и различни, колкото се опитват да ги изкара пропагандата [особено в някои от методите на "построяване" на реалните строеве - например отнемането на земята на независимите селяни в България след 9/9/1944 г. е тъждествено с отнемането на земята в Англия в зората на капитализма, когато селяните са превърнати в наемни роби след като им е открадната възможността да се самоиздържат.]

    От т.нар. "бивши комунисти" много поначало не са били "комунисти".

    Това, че папата се води "върховен християнин" за католиците, не го прави (истински) "християнин", ако е алчен, горделив, жаден за власт и за кръв (горене на клада на инакомислещите, кръстоносни походи) и т.н.

    Освен това знаем и може да се сетим за неща, които няма да чуете по "History", DW, съвременните учебници и пр. - щото "фината" пропаганда не обича обективността и да дава възможност на целевата група да се замисли от всички страни на барикадите.

    БНТ била "комунистическа" - защото не излъчва само американски филми ли, за разлика от 99% от телевизиите?

    Полемиката за "комунягите" в Русия е неадекватна.

    Русия отдавна е капиталистическа държава с олигархично-аристократично управление - както е в повечето цивилизован псевдо-демократически капиталистически свят.


    За съжаление модерацията изтри далеч по задълбочените ми други коментари и въпроси.

    Напълно очаквано. :)))

    Тук явно е място да се повтарят лозунги и шаблони, а не да се стига до напредък в осмислянето.

    Не че не го знам.

    Ако искаш свободно слово и критикуваш "шефа" при "демокрация" - трябва да си издадеш и разпространиш писанията сам - или да си платиш, както се прави в "свободния" свят.


    Допълнение

    БНТ и БНР били "комунистически" медии

    Според коментар от тази статия, Иво Инджев бил определил, че БНТ била "комунистическа" телевизия, нямало ли СЕМ да се намеси и пр. Каролев пък нарича журналисти от БНР "комунисти".

    Защо ли?

    Може би защото по "Панорама" през 2015 г. един уважаван български професор, бивш член на радикал-демократическата партия в зората на Ноемврийската революция, се изказа, че е "русофил" заради руските интелектуалци и че това е отделна плоскост от политиката на дадена страна и не бива всичко да се опростява.

    Или пък, защото същият спомена септемврийското въстание и гражданската война в България преди 9-ти септември и жертвите в нея.

    Или защото по БНТ се е говорило за удушените с тел от полицията, един от които е "комунистът" по маккартистки и вещицоловски Гео Милев - заради "опасното" му стихотворение.

    Или че има предавания за "малкия човек", или че понякога участват журналисти с неудобни убеждения и ценности.

    Може би БНТ е "комунистическа", защото там се изказват и хора, които си позволяват да обвиняват външната политика на САЩ за сирийските бежанци - като един уважаван българин от сирийски произход. При все, че англо-американските тръбачи уж идват от култура, която "се бори" за плурализъм, свобода на словото, "гражданско общество", "отворено общество", а в същото време се опитва да затвори устата на всички инакомислещи - които нямат нищо общо с призиви за масови убийства и тем подобни, за каквото има навика да опява и икономическият ерудит с 4 магистратури по икономика, 3 пъти герой на империалистическия труд - господин Каролев, който по същата телевизия публично заплаши журналистка с "американското посолство".

    Или пък защото понякога БНТ излъчват руски филми, които не са от конвейера на американските пропагандни брътвежи - виж по-долу. Да, напоследък върви "Синът на бащата на народите" - а в днешно време трябва да се говори само за "Бащите на нацията". Или че излъчва стари български "комунистически" филми и поддържа носталгията по онова време.

    Или че телевизията се опитва да бъде обществена, да не бъде движена само от печалба, "комерсиални цели", което да й даде възможност да бъде поне мъничко по-неутрална.

    "Комунистическо" е и БНР, защото в него има "агенти на чужди държави" и "другари" - по думите на Каролев от фейсбук страницата му, - като Петър Волгин. "Комунистическо" според демагозите е и всичко държавно, там "можеш да си развяваш байряка", да се "трудоустроиш" - докато в "свободния пазар" винаги може да те изритат на улицата и да не можеш да си намериш работа - ако като журналист не си вършиш съвестно работата, т.е. не слушаш началника и не мислиш така както се изисква от теб

    За сведение на демагозите, "държавното" не е синоним с "комунизъм" и "социализъм", с онова което те разбират под тези думи. В много "капиталистически" страни има "смесена икономика": Германия, Франция, Скандинавските страни - и дори САЩ, където важи изразът: "твърде голям, за да рухне" - too big to fall. На този принцип "частната компания" "Дженеръл Мотърс" беше спасена след фалит с безценните "пари на данъкоплатците", защото е "важна за националната сигурност" - за просперитета на "нацията".
    При някои държави важи изразът "социализъм за богатите, капитализъм за бедните" - кликата на най-едрите собственици, "аристокрацията" не са трудоустроени, а са печалбоустроени доживот от частната държава. Сравни отново немските компании от 30-те години. Предприемачите, индустриалците, богаташите, които са спонсорирали и съградили Третия райх не са фалирали след Втората световна война, нито са били разпродадени, нито са били национализирани. Марката на Хитлер - Volkswagen - "народната кола", - и днес е една от най-популярните в света, а моделът "Костенурка", по пряка поръчка на Хитлер, се произвежда до 2003 г. Нацизмът е форма на капитализма (империализма, интересчизма), и някои негови "паметници" и идоли никога не падат. В Англия през 1951 г. се извършва реприватизация/денационализация на стоманолеярни предприятия след войната, при която те се връщат на собствениците си преоборудвани и преустроени за държавна сметка, т.е. одържавяването е било "срочен влог" с добра лихва.
    И пак да напомним на уважаемите "англисти", "сащисти" и "СЕКС"-исти, че Русия е капиталистическа страна от 25 години. И в нея има "олигархия". Има парламент и избори. И тя има разузнавателни служби, насилническа полиция, престъпници. И на нейна територия вероятно се подвизават чуждестранни агенти и диверсанти. Тя обаче не е идеологически враг на основа на политическото си устройство или икономическия си строй. Тя е една от "вас", ако "комунизмът" е проблемът.

    За английското и сащанското радикално консервативно крило обаче руснаците продължават да са "комунисти", с което те навярно искат да кажат именно "някой, който не е от нашите" - сравни с описанията на Ноам Чомски за двойния стандарт и лицемерието в класификацията на "престъпните държави" (rogue states) от външната политика на САЩ.


    Оправданието на тези радикални крила за ожесточението срещу "престъпните държави" или "комунистите", макар и в капиталистически строй е, че "те са доказани масови убийци".

    За разлика от тях, те са недоказани и може би по-точното: неосъдени, а също така те са изтребвали в големи количества само същества от "по-нисши раси" и "по-отдавна". Смятат, че вече е "минала давността", макар че новите войни и войнички в "размирните райони" никога не спират.

    Военнопрестъпленията срещу човечеството обаче нямат давност, дори и според формалния съд в Хага.

    Простодушни и образовани "либерали" по БНТ

    В БНТ и БНР обаче има широка трибуна както за простодушни, така и за образовани фанатични "капиталисти-либерали апологети".

    В епизод на лекото сутрешно-обедно предаване по БНТ1 в неделя през 2015 г. с водеща Мира Добрева тя сподели личен разказ от нея за това как цяло лято работела за дядо си, за да спечелила 12 долара(?), с които да си купила часовник от "Кореком". Не уточни на каква възраст, може би средата на 80-те години (р. 1972 г.). С това тя доказваше и заключваше колко лош бил социализмът.
    Я.Я: Така й се пада като е била толкова тъпа да работи цяло лято за един часовник. Tуземците и индианците са ги лъгали по същия начин - изкупували са им земята ["честно"] за стъкълца и дрънкулки. И днес е същото. Докато работиш, ти взимат здравето и живота в замяна на стъкълца и картинки - смартфони, таблети, [телевизия]... Да гледаш и да им се радваш, да те "забавляват".

    В предаването имаше един друг "анти-комунист", на когото тя явно трябваше да се хареса, така че нямаше как да стигне до следните разсъждения:
    • Часовникът се продава в "Кореком", а не свободно, не само заради лошия социализъм, а защото "добрият" капитализъм - политиката на американо-"европейската" империя - владее световните пазари и продава тези стоки и дрънкулки само в долари, като не приема лошите социалистически валути за пряко конвертируеми, тъй като соц-продуктите са боклуци. Соц.страните са врагове и от "Втория свят", търговията с тях става през специални "външнотърговски дружества".
    • "Добрият" англизъм и сащизъм, който уж е фанатично "за" свободната търговия, я ограничава, за да потиска социалистическите икономики.
    • Щом дядо й е притежавал долари, значи поне малко е бил от "бившите комунисти", имал е "връзки", работил в чужбина и пр., защото тогава "твърда валута" не се продава свободно на всеки.
    • Тя не съзнава, че всъщност дядо й я е използвал, експлоатирал я е, подиграл се е с нея за един смешен часовник - дрънкулка, джунджурия, играчка, гривна. Тя обаче не оспорва неговия авторитет и право над нея. Дядо й се е явявал "работодател", който е принудил едно дете, да работи през ваканцията, за да му плати с ръчен часовник. Можеше да й го подари или да я използва само за няколко седмици.

      Тя осъзнава, че е била "прецакана" и роптае, че се е измъчила толкова дълго време само за някакъв часовник, но не вижда нито своята глупост, нито личностната принуда от признатия от нея "добър" господар/авторитет". Тя вижда причината за случилото се само в нещо друго, по-силно и "по-голямо", което вече всеобщо е заклеймено и признато за "лошо" - социализмът. Тя е била глупава и покорна, а дядо й се е възползвал от това заради "социализма", защото при "демокрацията" вече има евтини часовници.*
    • От къде обаче идват "евтините часовници" веднага след падането на "комунизма"? От комунистически Китай - там всеотдайно се трудят роби, а старите и нови "демократи" са щатливи колко им е евтино, и са убедени, че е "заради капитализма". Да, заради капитализма е, т.е. безогледната експлоатация, минималното заплащане и максималното работно време - наложено от "невидимата ръка на пазара". Тя се прилага в "комунистически" Китай, който изтощава и преуморява своята работна сила, и облагодетелства най-вече онези, които печатат доларите и са платили за построяване на заводите в Китай. Следователно:
      "Комунизмът" работи за забогатяването и укрепването на "капитализма" - Маркс и Енгелс биха приритали в гробовете си и заради това изопачение на тяхната идеология.
      * Виж обаче във въведението за маоизма и марксизма
      С времето часовниците си поевтиняват и губят престижността си заради пресищането на пазара, и така или иначе и стигат до минималната възможна цена, но пък българската валута също поевтинява, доходите падат, а дори и в началото на 21-ви век "вносните" стоки като почти всичко, особено компютри и друга електроника и коли, все още се продаваше с цени, обявени в долари "по курса на деня". Да, вече имаше "чейнчаджии".
    • В България се произвеждат електронни часовници още от средата на 70-те, през 80-те стават по-достъпни и човек може да си ги купи като "техно-джаджа". Х, 60 г., си е купил от първите български електронни часовници "с червения циферблат" през 1978-1979 г. на цена 200-250 лв. При заплата на продавач в голям град 85 лв.

    Новите европейци и старите балканци

    Я.Я. разказва за предаването "Новите европейци" на някакъв фанатичен англофил и европофил, каквото и да значи "Европа", ако перефразирам и Я.Я., и доц. Иво Христов. Единна Европа няма и никога не е имало, освен в проекти на императори като Наполеон и Хитлер. Съвременното обединение на Европа е изкуствено и насилствено, подобно на миналите опити. Съюз на Европейските Капиталистически Страни - СЕКС, под началната военна окупация на САЩ/НАТО.

    Бих подчертал също, че Англия по-скоро няма нищо общо с Европа като култура и ценности - тя е "атлантическа" и "трансокеанска" държава". Правилно Джордж Оруел в "1984" я нарича Океания. Тя се е разширявала към други континенти, защото на нашия, европейския, тя няма почва.

    Да, тя се опитва да налага нейните утилитаристични парични и авторитарно-подчинително-педантични ценности в Европа - през и чрез "детето" й САЩ, и чрез силата на интересчийството, което няма националност. Както подчертава и Я.Я. обаче, българският народ няма почти нищо органически общо с тях, ние сме близки с другите балкански народи. Близки сме донякъде и с другите южноевропейски народи, но не и с англичани, германци, шведи, датчани, норвежци, с които сме съвсем различни култури. Англия, Франция и Германия помежду си също са различни, особени, отстояващи своята самобитност през вековете.
    * Пример за "женска логика", женско мислене. Виж "Какво му трябва на човек", сп. "Разумир", бр.1
    ** В началото на "демокрацията" БНТ беше силно анти-комунистическа или поне такова впечатление е оставяло у децата и това ми е останало в паметта: "45 години стигат, времето е наше", "Ку-ку" с куклата Тодор Живков; Прогресивните журналисти Асен Агов, Нери Терзиева. Българското кино също светкавично се пребоядиса и за официалната идеология всичко социалистическо се сатанизира. К.Чакъров коментира, че разбиването на земеделието, започнало с необмисленото хайдушко разтурване на ТКЗС-тата, е извършено с благословията на Ж.Желев, за да се разбият социалистическите "гнезда" в селата, където собствеността върху земята и средствата за обработка все още е била колективна. СДС печелеше в големите градове. Въпреки това БСП победи на поредните избори от декември 1994 г. Един от личните ми исторически летописи започва именно след тези избори:
    "Днес беше 20 XII 1994 г. Два дни след изборите. Червените бесепари победиха. Отвратително! ..."
    Спомням си чакането на опашки за хляб, зърнената криза, "кой изнесе житото". Оценката за "Януарските събития" също беше като че БСП са от "лошите" , а СДС - "от добрите". Те "ще ни спасят". Тогава го отразих в живописна рисунка:

    Надписи: "БСП е мафия", "Оставка"; червена стрелка завой наляво, задраскана със синя лента.

    Възприемал съм бунтуващите се като "от добрите". Виж резюме на режисурата на преврата.


    Коментари - продължение

    (4)



    “Комунистическа партия” в България – има, не знам колко члена са в нея и дали има 1000, горката. Казва се СКБ.

    БСП е далеч от социалистическа партия (освен на книга) [макар че има и леви индивидуални политици по съвест в нея, като няколкото гласували "против" ТТИП]. Нали те въведоха плоския данък – ясна е целта му, но дори в САЩ няма такъв, а и икономически резултати и дъжд от инвеститори много-много не се виждат май-май. “Демократите” и “републиканците” в САЩ в данъчната политика са повече “комунисти” от БСП. :)))

    “Комунистическа пропаганда” – къде я виждате.
    По кой *ГЛЕДАН* български ТВ канал я дават? Колко души гледат БНТ1?

    Колко души я виждат? И как разбрахте, че е комунистическа? Какви са лозунгите, призивите, целите? Просто защото критикува нещо, което е “от нашите” и не подлежи на критика ли?

    Нали уж целта на революцията от 1989 г. е да има плурализъм, свобода на словото и пр.?

    Защо тогава ако някой не е сляпо и безусловно “от нашите” получава заплахи, че е “комунист” от разни ми ти маккартисти?

    Защо съветникът по икономика Иван Каролев публично заплаши журналистка с американското посолство – след като тя му връчи тлъста папка с документи за ТТИП?* Същият този войнстващ антикомунист нарича други журналисти "другари" и "комунисти" и намеква, че били агенти на чужди държави. Ако човек обективно съди по откровените му изказвания и държанието му, той на коя държава е агент? Е, да - тя *сега* е "от нашите".
    [* Солидарна България, "Дреме ли ви за Каролев – отворено писмо до министъра на икономиката Божидар Лукарски", http://solidbul.eu/?p=3804 и във фейсбук от
    27/4/2015 г.]

    Впрочем – знаете ли, че в Англия от 650 депутати само ЕДИН е бил против ТТИП в миналия им парламент. :))))

    РУСИЯ не е комунистическа държава, “олигарсите” и “олигархията” са характеристика на капиталистическите държави. В т.нар. бивши “комунистически” ролята на олигархията е изпълнявала партийната върхушка.

    КОМУНИЗМЪТ падна преди 25 години - [Рейгън,] Буш и Клинтън помогнаха на Елцин да построи капитализъм, но някои стари плочи в България продължават да се въртят на старите “Респром”-и.

    РУСИЯ Е КАПИТАЛИСТИЧЕСКА СТРАНА, другари капиталисти. Тя е една от вас.

    А анти-империализмът не е “комунизъм”, нито е тероризъм.

    Той е срещу насилието и терора, и срещу демагогията и лицемерието, необективността и пр.

    Анти-империализмът е за демокрация и ненасилие.


    Your comment is awaiting moderation.

    Posted by Справедливост за ВСИЧКИ ВОЕННОПРЕСТЪПНИЦИ | септември 8, 2015, 10:07

    (5)

    Ей, "комунисти мръсни", защо ми изтрихте 4-5 коментара! :D

    Господа, тоя сайт е "комунистически", защото затварят устата на всеки, който има аргументи против плоските им лозунги! :)))

    ТРИЙТЕ - това е свободата на словото.

    На "тролове"-те, които казват истините им се затварят нежно устите. :)))

    Пазете почитателите си от фактите и от мисленето :))), пазете ги от истината, най-полезни са ви като са лумпенизирани и крякат това което казвате вие в "ДВУМИНУТКАТА НА ОМРАЗАТА". :)))

    Пуснете и някой клип с Осама или Саддам, да я разнообразите. :)))



    (6)

    Така е, нацистка[та], съветско-войнстващата в частта си за борба с контрареволюцията; фашистката - са идеологии на омразата.

    След 1953 г. обаче в СССР управляващите сами осъждат диващината на собственото управление и се опитват да се реформират.

    След 1965 г. следват други реформи там и в социалистическите страни и т.н.

    "Дяволите" се разкайват и се опитват да се поправят.

    Кажете ми каква е идеологията на Великата Великобритания - владяла 1/4 от света към Втората световна война - и подкрепяна полит-икономически от братската страна САЩ.

    С мирна идеология ли се завладява света?

    Каква е била идеологията им при поробването, ограбването и завличането на роби откъдето са могли?

    Каква е била идеологията на заселниците колонизатори в Северна и Южна Америка? "Правоверни християни", които са изтребвали индианци като дивеч и експлоатирали и линчуващи робите като "говорещи оръдия" - [по-лошо - виж Шопенхауер в "Парегра и Паралипомена"].

    Каква е идеологията на великите САЩ след Първата и особено след Втората световна война?

    Какви филми дават в киното и телевизията?

    Защо са все от една държава?

    Какви са темите?

    Защо като идеш на кино, от 3-4 рекламирани филми, 3-4 са за тайни агенти, "терористи", ЦРУ, ФБР, войни, стрелби и пр.?

    Защо през 2015 г. в най-гледаното време по най-гледаните телевизии вървят филми за "добрите и лошите", все терористите заплашват президента, ще взривят самолета, "нашата полиция ни пази", шерифи, "Умирай трудно", "Смъртоносно оръжие", "Извънредно решение", "Полицаят и престъпника 6", "Севернокорейците атакуват", "Войната в персийския залив", "Супермен ще ни СПАСИ от безкрайната престъпност", "Кръстникът", "Шофьорът на такси", "Френска връзка" и т.н.

    Защо филмите започват с "не се препоръчва до 12 години", чуват се полицейски сирени, стрелби, "вероятно става дума за отвличане" и някой крещи "ЩЕ Я УБИЯ!"??? (дори в драми като "Предай нататък", излъчен за пореден път наскоро - където в края ДЕЦА убиват друго дете)

    Защо в почти всички американски филми има престъпления, убийства, стрелби, отвличания, заплахи, терористи?

    Защо в почти всички американски филми ясно и натъртващо се показва полиция, знаме, военна музика, военни, войни, огнестрелни оръжия, шерифа, президента, генерала, ФБР, ЦРУ, закона и войнската чест, американските войни и победи?

    Защо по всички телевизии и медии плашат хората с терористите, комунистите, нацистите и извънземните?

    Защо до 80-те години в САЩ наричаха всеки, който е неудобен с нещо "КОМУНИСТ", "който иска да ги завладее"?

    Защо от онова време "терористите" от 15000 км разстояние почнаха да ги "завладяват" - както виетнамците, които са планирали да изстрелят балистичен ориз до Вашингтон през 1961 г.

    Защо американските медии непрекъснато всяват страх и ужас у населението си у тях и по света - все някой искал да ги завладее и да разруши "техния начин на живот"? Що не искат да "разрушат начина на живот" на Австрия или на Намибия или пък Естония. Що все тях искат "да завладеят"?

    Защо САЩ бълват врели некипели за безкрайните заплахи за тях - как Куба - малка скромна държава, обсадена от тяхната армия [флота] - или Северна Корея - мизерстваща, разделена от братята им - страна щели да "завладеят света"?*

    КАК ЩЕ ГО ЗАВЛАДЕЯТ? С КАКВО?

    Как по-точно Куба или Северна Корея заплашват света? С КАКВО? Та те нямат какво да ядат - според мнение на същата пропаганда, - и "избиват висшите си военни със зенитни оръдия" - пак според същата - "разузнаването на Южна Корея".*

    Защо САЩ бомбардираха, изтребиха със спец-части или просто разрушиха сами или помагайки на други (ЮАР и др.) всичко де що успяха, където е имало опит за неудобна на тях независимост и самоорганизирано управление: Корея, Виетнам, Гватемала, Хаити и пр.

    Коя "добронамерена държава" използва химически оръжия и нарушава правилата за водене на война - масирана бомбардировка на цивилни и на посеви с цел убийство от гладна смърт (Виетнам) и химически оръжия? Източници с данни желаете ли?

    Това мирна идеология ли [е]???

    МИРНА политика ли е?

    Коя държава с "мирна" и невойнстваща и неомразна идеология строи военни бази по целия свят и нейни самолетоносачи кръстосват океаните. От китовете и акулите ли пазят света?

    Или ако извънземните кацнат с летящите чинии в открития океан, да ни "спасят" от тях?

    [

    Допълнение

    1. Някои американски представители, извън официалната дипломация, имат и откровени публични изказвания, в които наричат нещата с истинските им имена и не се свенят да признаят какви са интересите на страната им и защо постъпва по определения начин - виж Джордж Фрийдман (George Friedman) и STRATFOR.

    2. Но това, което твърди "разузнаването на Северна Корея" - то се приема за 100% лъжа и нищо не се съобщава за него, защото "те са комунисти", "гледай го оня смешен диктатор", "те ги трепят със зенитни оръдия"...
    Последното анекдотично твърдение, което излиза като "водеща световна новина" в "сериозни" новинарски медии като сайтове за прогнозата за времето, дори и да е вярно, се отнася за възрастни висши военни и отговорни длъжностни лица.

    В "свободния свят":
    • Деца разстрелват деца в класните стаи - "защото били играли на играта Дуум", или "защото се били вдъхновили от оня филм с Леонардо ди Каприо" и т.н.
    • Невръстни деца убиват деца без да искат с пистолета на баща си, като го намират в нощното шкафче.
    • Деца биват застрелвани умишлено на улицата от полицаи, които "си помислили, че онова дето го вадел било оръжие".
    • Едни престъпници разстрелват други
    • Мафиоти правят "частни" чистки (виж историята на Италия и САЩ) и наказват онези, които не си плащат "застрахователната вноска" - с палежи, взривове, отвличания, убийства
    • Някой влиза в колежи с огнестрелни оръжия и разстрелва наред. Последният случай около 30.09.2015 - 26-годишен чернокож мъж убил 9 души и ранил 7 в Орегон, той също бил убит. Според сутрешния блок на "БТВ" от 1/10/2015 г. това било 40-ти подобен случай в САЩ само за тази година и президентът Обама призовавал да се вземат мерки по ограничаване на свободната продажба на оръжия.
    • И т.н.
      ]



    КРАЙ на цензурираните от блога коментари




    Приложение с допълнителни статии и разяснения

    * Сравни всяването на страх и ужас от "вечните заплахи" с романа "1984" от Джордж Оруел, както и със следния откъс, издаден през 1908 г.

    Шовинистите работят. Усилено се разпространяват слухове за въоръжаването на японците ... за нападение на Русия. Турция уж трескаво се въоръжавала, за да обяви още тая пролет война на Русия. Подготвяло се въстание на Кавказ за отделянето му от Русия (липсваше още да закрещят за плановете на поляците!). Насъскването против Финландия се разпалва от измислиците за нейното въоръжаване. Води се ожесточена кампания против Австрия по повод постройката на железопътна линия в Босна. (...) Кампания се води не само в руския, но и във френския печат, за подкупването на който от руското правителство един социалдемократ съвсем уместно напомни неотдавна в Думата.

    Сериозната западна буржоазна преса се отказва да гледа на цялата тази кампания като на рожба на вестникарска фантазия или афера на хора, търсещи сензации. (...)

    Ето някои цитати от европейските, съвсем не социалистически вестници, които не могат да бъдат подозрени в оптимизъм по отношение на руската революция.

    "Германските победи на Франция (в 1870 г.) разпалиха, както бе отбелязал веднаж Бисмарк, честолюбието на руските военни и те също протегнаха ръце за военни лаври. По политически , религиозни и исторически причини Турция се оказа особено подходящ обект за тази цел (войната с Турция през 1877 - 1878 г.) Очевидно такъв възглед поддържат и сега известни кръгове в Русия, които са забравили уроците от японската война и не разбират истинските нужди на страната. Тъй като на Балканите вече няма никакви "братушки" за освобождаване, то става нужда да се измислят други средства, за да се повлияе на руското обществено мнение. И тия средства - трябва да кажем истината - са още по-недодялани отколкото тогавашните: искат да представят Русия като обкръжена от вътрешни и външни врагове."

    "Управляващите кръгове в Русия се опитват да заздравят своето положение със стари средства, а именно: с насилствено потушаване на освободителното движение вътре в страната и с отклоняване на народното внимание от печалното вътрешно положение чрез пробуждане на националистическото чувство, чрез създаване на дипломатически конфликти, за които никой не може да каже как ще се свършат."
    А какво е значението на тая нова шовинистическа линия в политиката на контрареволюционното самодържавие? След Цушима и Мукден [Японската война - сравни с Виетнам, Афганистан, Ирак, и др.] в такава политика могат да се хвърлят само хора, които окончателно губят почва под краката си.

    ...
    Автор: В. И. Ленин, 2/1908 г. от Съч. т.4, с. 143-144, "Политически бележки"
    * Подчертаване - мое.

    "Бившите комунисти"

    "Бившите комунисти" - да, те са БИВШИ комунисти ... Бивши. Бивши комунисти, настоящи капиталисти - ако са собственици на "бизнес", акционери, банкери, хотелиери и т.н., "работодатели", то те понастоящем фактически са в ролята на капиталисти или "десни социалдемократи".

    Повечето "уж десни" или "либерални" или не-знам-си-какви политически все още неопределили се хора са надъхани от крясъците само за убийствата и терора от военно-полицейския и насилнически апарат на конкретния създаден строй, конкретни държави, без да познават оригиналната идеология и доколко създаденият строй е отговарял на нея, и без да са запознати с терора в поддържаните от тях страни и дали тамошният режим отговаря на книжната сладникава идеология за "красивия" им и "благоденстващ" свят.

    Бидейки втренчени единствено върху насилниците и насилието, приемайки че това е автентичното и оригиналното, те изпускат градивното, историческото възникване, мотивите на създаване на това движение, целите му и защо се заражда.

    Също така, хората в капана на хипнотичната пропаганда са защитени, възпряни от мисълта сами да прочетат и проучат от извора оригиналната идеология, източници, "вождите заповеди" и пр. Чрез всяването на страх и отвращение на тях се пречи да се замислят за правните, нравствени и икономически аспекти. И тъй като те не са запознати с оригиналните постановки и цели, с умерените и нравствени особености, те не схващат онези "бивши комунисти" убийци, насилници и мъчители като "грешници" спрямо оригиналните цели, т.е. че те вече не са от онези идеалисти, те са в друг спектър. Някои са садисти, други са предрешени "капиталисти", т.е. опортюнисти, интересчии, "партийци" - каквито са повечето политици в капиталистическия ("свободния") свят.

    Друг аспект от тази демагогия е, че е неизбежно много от новите десни след 1989 да са били членове на БКП при "абсурдността на еднопартийния модел" тогава. Те или са били фалшиви социалисти/комунисти - къде по принуда, къде от обикновено желание за по-висок социален статус, от интересчийство, или защото в тогавашните условия не са имали възможност да проявят истинската си природа или убеждения.

    В този случай и при такова тълкуване за израждането и рухването на системата обаче би следвало да се обвинява и съответното им интересчийско капиталистическо мислене (печалбарско, алчно, егоистично) и да се отчете, че еднопартийният модел е бил само формален - в "едната" партия БКП (и БЗНС) е имало фракции и течения - както може да се очаква.

    Безотчетност и интересчизъм

    Ленин например има мисъл за безотчетността в икономиката, която щяла да подкопае социалистическата система. Същата мисъл я има и всеки министър на финансите в капиталистическа държава - там безотчетността се нарича "сива икономика", "укриване на данъци". Съгласен и с Ленин, и с министъра би бил и всеки добросъвестен счетоводител, всеки собственик на фирма или банкер - освен някой от онези, които целят да сринат финансовата си институция.

    Прословутото "крадене" по времето на социализма се дължи на такова безотчетно мислене и наложено на по-"нисшите" в йерархията подчинение и задръжки да коригират греха на началниците си: