Приложение към Митът за демокрацията, Разумир (Т.А.) 2015 г.

14Александър Стамболийски - избрани произведения, БЗНС 1979 г.

Редактори и съставители: проф. Ненчо Димов, ст.н.с. Йордан Зарчев, Богомил Вълов
Подчертаване: Рaзумир (Т.А.)

Независимостта

Александър Стамболийски за "Независимостта" на България и личния режим на Фердинанд Празнуваната днес "независимост" на България, провъзгласена през 1908 г., всъщност е била независимост на владетел диктатор и не е била посрещната еднозначно в своето време. Самообявяването на княза за цар е било нарушение на Конституцията, довело е до неуправляемо увеличаване на правомощията му. С подкрепата на демократическата и други партии - чрез промени в Конституцията - му е дадена възможност да подписва тайни договори, без съгласуване с Народното събрание. В резултат на "еманципацията" му България е изпратена във военен ад и международна изолация.

Реч от 20.10.1910 г. през НС във връзка тронното слово и политиката на правителството на Ал. Малинов, с.288 - : "демократическото правителство [на партия с такова име], изнемогващо под тежестта на собствените си престъпления, е станало плячка в ръцете на дворцовите кръгове ... даде възможност на княз Фердинанда да повика друго правителство, което да подложи страната на нов тягостен котериен [користен, корумпиран] режим ...

Реч от 14.01.1911 г., с.298 - : "[за] да имаме развит капитализъм, трябва да имаме закрепнали фабрики, трябва да имаме закрепнала индустрия, която да няма нужда от помощта на държавата, закрепена на своите крака, а работниците вече да бъдат подложени на известна експлоатация, да създават принадена стойност. Принадена стойност у нас няма. У нас индустриалците знаете как се крепят. Благодарение на държавата, че им е отворила път на широки привилегии, такива фабрики едвам сега се зараждат и повечето, най-опитните от нашите работници са от чужбина. ... не всички, които си изкарват прехраната чрез труд са чисти пролетарии, те са повечето дребни собственици; например работниците в кибритената фабрика са дребни собственици селяни.

чл.17 - правото на държавния глава да сключва тайни договори. Старият чл. 17 гласи така: "Князът е представител на княжеството във всичките му сношения с иностранните държави. От негово име и пълномощие на Народното събрание се свързват с правителствата на съседните държави особени сговори за работи по управлението на княжеството, за което се изисква участието и съдействието на тия правителства." Новият член е изменен ... "Царят е представител на царството във всичките му сношения с иностранните държави и ги съобщава на Народното събрание, щом интересите и сигурността на държавата го допущат. Обаче търговските договори, както и всички други, които налагат разходи на държават или съдържат изменение на съюествуващите закони, или засягат публичните граждански права на българските поданици, получават сила само след приемането им от Народното събрание.". ... Ние вече даваме права, ние вече узаконяваме, ние вече създаваме условия за съществуването на така наречения личен режим. ... Ако ние оставим това положение, аз съм убеден, че България ще бъде подложена на опасни сътресения, че България ще има участта на Сърбия през управлението на покойния Милан. Да. Това обстоятелство ме кара, вън от другите, да моля комисията, която преглежда законопроекта, да изхвърли това положение.
Когато се извършиха кръвопролитията в Русе, мнозина се питаха: какво ли впечатление ще произведе тая кървава баня на княза? Някои столични вестници побързаха да съобщят, че това събитие произвело добро впечатление в душата на обитателя на българския дворец. Ние не допущаме, че коронованите глави, като хора с чувства и сърца, с каквото и извратено възпитание да са, не ще се трогнат, когато чуят, че са станали по един безподобен варварски начин няколко души невинни жертви ... Преди всичко трябва от всекиго да се разбере, че най-мощната опора коронованите глави търсят и намират в армията, а особено във военната бюрокрация, офицерството. Тъй е навсякъде, тъй е и у нас. Това и сам държавният глава не един път е декларирал. Чудно ли е тогава, че коронованите глави се възхищават, когато виждат обичната си опора милитаризмът, да дава примери, че в случай на нужда той е готов да посегне най-варварски и върху гражданите на страната, в която той обитава. .. не може той да не се радва, когато вижда, че армията му изпълнява вярно и точно дадената си клетва даже и тогава, когато въпросът се отнася до ония, които са родили, отхранили и хранят тая армия. ...

"Земеделско знаме", бр. 31, 17 март 1910 г. Подпис: СТАМБОЛ

Бележки от редакторите и съставители проф. Ненчо Димов, ст.н.с. Йордан Зарчев, Богомил Вълов:

50. През февруари 1910 г. в Русе българин се оженва за туркинче без съгласието на родителите й. Обхванати от верски фанатизъм, турците в града нападат сватбарите-българи, търсейки саморазправа. В този инцидент по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи М. Такев се намесва и полицията, а по-късно - и войската, които стрелят по мирните граждани. Падат 20 убити и над 70 са ранени.

6. ...борбите на трудещите се против десятъка. По инициатива на земеделските дружби, на учители-социалисти и на самите селяни започнали да се организират протестни митинги по селата и градовете в цялата страна. На 6/2/1900 г. в с. Тръстеник, Русенско, избухнал селски бунт срещу опита на полицията да смени кмета на селото. Бунтът бил потушен от изпратените от правителството войскови части. Паднали убити и ранени, а много селяни били арестувани и изтезавани из полицейските участъци. На 5-ти март с.г. във Варна бил свикан окръжен митинг. И срещу него правителството изпратило войска, която със стрелба разпръснала масите.

Най-големи вълнения на селските маси станали през май в добруджанските села Шабла, Дуранкулак, Караманли, Калайжи дере и др. В тези села селяните отказали да подадат исканите от правителството декларации за облагането им с десятък. Спонтанният бунт на селяните в Дуранкулак бил жестоко потушен от кавалерийски части. Били убити 96 и ранени 800 души. След потушаване на бунтовете властта извършила масови арести и засилила терора срещу протестното земеделско движение в цялата страна. Мнозина от участниците във вълненията успяли да емигрират в Румъния.

Александър Стамболийски14

Кои са нашите съображения ... да извикаме: "Долу царската титла!" ... Царската титла е прищявка на двореца. Вие идете днес да задоволите тая прищявка, а не да задоволите някаква назряла нужда. Трябва да признаете още, че царската титла е отживяла времето си. Тя е погребана за демократична България, тя е погребана заедно с недостойните си някога носители, които с нея заедно погребаха България под турско иго. ... царската титла не се е прикачила само за салтанат ... за задоволяване на един каприз на двореца ... Тя ще послужи като мост за по-нататъшни завоевания. ... Вие знаете, че държавният глава на 2 август 1887 г. е положил клетва, че ще пази Конституцията, а на 22 септември 1908 г. той я потъпка. Той се съгласи, той се солидаризира с тогавашните министри и правителство да я потъпче. На друго място, в други държави, където народното съзнание е малко по-другояче, за такова монарше клетвопрестъпление друго наказание се налага: или убиване, или изпъждане. Ние това не ви съветваме да направите, защото аслъ не можете го направи.

Вие все пак трябва да наложите известно наказание. Интересите на българското народовластие, интересите на България изискват да наложите наказание на онези, които са нарушили основния закон ... да отхвърлите царската титла. ...

Ако нашият държавен глава не се помири с тая титла ... и ако той не ще, тогава ще извикаме по необходимост: "Да живее републиката!" И тогава Европа ще има на запад една малка република, на изток ще има друга и в средата голямата република Франция. Нататък върви светът, не си кривете душата, и България там ще върви.

Реч във Великото народно събрание във връзка със законопроекта за изменение на Конституцията, 25 юни 1911 г.
...

В своята борба вие проявявате ултрареакционни и кастови схващания за правото на власт. Вие не се посвенихте да кажете, че селянинът не заслужавал да управлява, че той трябвало да си гледа оралото, че той е простак, че той е смет, че той трябва да отиде на фронта, да отиде в своя дом да гледа семейството си, а интелигенцията, призваната от господа каста, да управлява. Това е толкова вярно, колкото ако аз извикам тук, че нашата сила е в градското население. Откога започнахте да ни пъдите? От момента, когато поехме властта ... те казаха: не, вървете си, не искаме да ви търпим на власт и обявиха, че ще се борят на всяка цена да ни свалят. Нарекоха ни "измет", нарекоха ни "простаци". Блоковите партии, господа, през целия си живот, са тъпкали Конституцията. Това е факт. И най-после, когато народът ги изгони из властта, блокираха се пак с единствената цел да я тъпчат, и то тогаз, когато са още в опозиция.

За "демократите", реч от 27/10/1922 г. Сравни мнението на нашенските "демократи" с онова на Уолтър Липман в САЩ през същия период.

Наложеният ни мир

Че както впрегнатите във властта Фердинандови партии (радослависти, стамболовисти и тончевисти) през време на войната, така и отпрегнатите му партии (демократи, народняци, цанковисти и десни радикали), така най-после и отново впрегнатите във войната демократи и радикали - се появиха като най-безсрамни и безхарактерни лъжци в очите на съглашенските държавници. ... В чужбина омразата е по-голяма спрямо демократи, народняци, цанковисти и радикали, отколкото към либералните партии. ... Демократите създадоха в ръцете на Фердинанд инструмента, с който се изработваше кървавата за българския народ верига; ...

Най-тежкото наказание над България

Ала най-ужасната и болезнена тежест за България беше свирепата омраза на целия културен свят към българския народ. За престъпленията на неговия цар и на неговите глупави и безхарактерни държавници, кукли в ръцете на този лош и капризен цар, бе наказан и намразен българският народ! ... Тъкмо тая омраза й попречи тя да освободи бързо заложените от демократи и радикали [радикалдемократи] пленници в Гърция и Сърбия. Омразата в света беше толкоз голяма, че България беше застрашена всеки момент от ново сдружено нападение и разграбване.

Предателство

Изобщо през царуването на Фердинанд и през управлението на старите партии може да се тегли следното заключение: колкото по-героичен беше българският народ на бойните полета, толкоз по-глупава се явяваше външната политика на Фердинанд и партиите. Българските държавници, може би защото бяха кукли в ръцете на капризния Фердинанд, не можеха да проявят нито ум, нито характер. Светът у нас, па и в чужбина още не знае до каква степен е достигнала дързостта на Фердинанд да убие всичката свобода и самостоятелност у държавните ни мъже, негови сътрудници. Тоя свят просто ще бъде поразен, когато се разкрие цялата картина на положението, т.е. когато се узнае, че цар Фердинанд е подгонвал и биел с бастуна си в момент на гняв шефовете на разните партии; че той ги е плюел и псувал, без те да му оказват съпротивление или сръдня; че видни политици и професори са принуждавани да му целуват ръка, преди да се доближат, и т.н. ... Но не бива за падението на нашите държавници и политически мъже да се вини само Фердинанд. В тях имаше една робска черта, която най-много способстваше да се погубят, тя бе: раболепието, продажността и предателството.

Доклад до българския народ за стодневната ми обиколка в чужбина, 2/1921 г.

Най-потребното за балканските народи

... Тогаз, когато народите бяха управлявани като стада от всевластни крале и царе и от интелигентни малцинства, наречени олигархии или политически котерии - не можеше и да се мисли даже за премахване или ограничаване на войните; ...

"Земеделско знаме", бр. 50, 7/7/1921

Обвинителен акт

... по политическите престъпления, по гешефтите, с разни предприятия, по аферата с гнилите вагони, десятъчните хамбари, по безразборното назначение на шпиони и т.н. ...

"Земеделско знаме", бр. 5, 25/11/1902
Подчертаване: Р.

Злорадна усмивка

... Опозицията си послужи с любезности, със съчувствие, коткане, залагайки примамките си пред избягващия лов, а правителството употреби заплашването, гонението, пропъждането, затвора, побоищата, че най-после стражарската сабля и войнишкия куршум. Премеждието беше голямо, борбата беше грозна и отчаяна. ...

"Земеделско знаме", бр. 2, 4/10/1902

Животът кипи

... "Революция, бунт, размирие, реакция, демагогия, царвуланско нашествие, монголско движение, земеделска сган, противодържавно, противозаконно, противодинастическо движение!" Така се провикват калпаклиите и капитановски паши, водителите на българските черкезки службогонски тайфи; така припяват корановедските столични газетари; така пригласят и някои буквоедци български ходжи, назовани народни учители; така скимтят и "чистокръвните" български селки кърсердари, назовани по български "лихвари, "партизани", "селски кожодери". Ръмжи, негодува, протестира и роптае всичко, що е заболо хобот в народния организъм. Така е било и при освободителната от политическото ни робство борба.

Не се плашете, нови мракобесници! Това не е революция. Не е война. Тук няма хладно оръжие, няма нито глави да се секат, нито кръв да се лее. Това е едно чисто народно, чисто демократическо възраждане. Това е пробуждането на онзи български народ, ... Едвам днес, след трийсет години, той почувствува новия си живот ... Земеделските дружби, това не са бунтовнически чети, това са чисто демократически гнезда; Земеделският съюз, това не е главорезна организация, ...

"Земеделско знаме", бр. 38, 26/3/1908

Борбата против монархизма

(...)

За по-бързото пробуждане на народите идели на помощ просветата, от една страна, и мизерията - от друга. Колкото и недостатъчна да е била просветата за широките народни маси, особено пък за угнетените, все пак нейните лъчи са успявали да се промъкнат на непроницаемия мрак, за да будят съзнанието у отделните личности. Историята ни сочи имената на редица борци, излезли из най-угнетените народни слоеве. Тия личности-великани са ставали носители на съзнание и просвета у себеподобните по положение, и в края на краищата, като резултат от тази им деятелност, явява се едно брожение, едно негодувание против самовластието на монарха и един силен стремеж към просвета и свобода.

Проповедите за ограничаване правата на монарха са имали винаги бързо успехи - по-бързи даже, отколкото самите проповедници са мислели - защото е имало твърде благоприятни условия за това. Изтребителните войни, водени повечето пъти безцелно, заслепителният блясък, дивният разкош, всевъзможните салтанати и тържества, устройвани от монарха и неговите приближени - всичко това е създавало грамадни разходи на държавата. Последствията от това - увеличаване данъчния товар на народа, отнемане на най-необходимото му, за да живее, както и незаинтересоваността на монарха към нескончаемите страдания народни, а напротив - тяхното увеличаване, - са подклаждали огъня на недоволството и омразата към монарха. И тая именно мизерия е карала народите с увлечение да подемат борбата против самовластието на монарха, който в техните очи ясно се е рисувал като източник на страданията.

Земеделски народен календар, година 5., 1912 г.

Неразумното партизанство е гибелно за земеделеца

... Днес властта, може да се каже, е станала идеал на нашите политикани. Всякой тича да се подслони под свода на която и да е съществующа фракция, за да се докопа по-лесно до това неизчерпаемо Крезово богатство. ... Нима е неизбежно нужно рецептата на нашата обществена деятелност да се предписва от програмата на една политическа партия? Могат ли елементите на известна партия да ни гарантират съблюдаването на етическите принципи в постъпките си? Нима догматизмът стои по-високо от критическата мислителност?

Любопитно е да видим дали тези господа действително поставят властта за цел користолюбива, или пък се борят под давлението на някакви социални, някакви человеколюбиви стремления. Времето прочие доказа за какъв идеал са се борили и борят нашите политически партии. ...

"Земеделска защита", бр. 25, 1 май 1900 г.

Какво кара земеделците да се сдружават?

... Вземете данъчната система, данъчните закони например: когато един чиновник, който получава чист доход 3-4 - 10-15 хиляди лева годишно, един търговец, лихварин, индустриалец и пр., който борави с 20-30-50 хиляди лева ежегодно, плаща по 40-50-100 лева данък, един земеделец с 300-500 лв груб доход е натоварен с 80-100 лв данък само върху капитала, върху земята, 80-100 лв данък върху произведенията от тая земя (акциза, горски такси и пр.) и 40-60 лв върху работния добитък (беглик), който е неразделна и необходима част от елементите на неговото скромно производство. Това е само за преките данъци. Ами непреките? О, те са нагласени тъй, че идат да влеят отрова и върху най-затънтените гънки от и без това окаяния живот на земеделеца. Монополът върху кибрита, тютюна, солта и пр. заливат своята отровна жидкост най-вече върху организма на земеделското население. Земеделецът не може да помине с 8-10 кг сол на годината, както чиновника, адвокатина, доктора или търговеца; той е принуден, за своя домашен добитък, поради своето изключително растително хранене да харчи по 70-80, даже и 100 кг сол годишно - обстоятелство, което го принуждава да даде на държавата друг почти тъкмо такъв данък, какъвто един чиновник или някой от друго съсловие човек плаща пряк данък.

Ами закона за гербовия налог, закона за благоустройството? Това са източници на нови обременявания, на прикрити даждия, на подмолна отрова. За да удостовериш, че едно късче земя на стойност 30-40 лв е твое, по удостоверения, прошения, комисия, оценители, заверки и други такива трябва да похарчиш 5-10 лв; за да го извадиш от устата на някой лихвар, който без право го е описал, трябва да похарчиш 20-25 лв; за да извадиш за него крепостен акт, трябва почти да го платиш още един път. За да направиш една постройка от 20-30 лв, една кочина например, трябва да дадеш за марки, заявления, километрически на инженери и др.т. 40-50 лв.

Ами законите за селската полиция, за споровете по мери и землища, за съдебните разноски по изпълнение на дела и др.т. Да направиш един оглед на нанесената ти повреда от 20-30 лв трябва да похарчиш 30-40 лв; да поведеш процес по спорни гори, пасбища и пр., трябва 10 пъти да платиш спорното място; да ти стъпи пристав на праг с изпълнителен лист за 10 лв, трябва да му броиш 30 лв.

Ами закона за горите, за октроата, бача, за пътната повинност, формалностите по закона за акциза, закона за наследството, за мерките и теглилките и пр. Всички тия закони са развращающи, отвратителни, убийствени за земеделеца. Даждията, таксите, глобите, идещи от тия драконовски закони, създават незабелязано на всяко земеделско семейство средно по 40-50 лв хайдушки данък на годината.

Притурете към тия ежегодни даждии към държавата и ония, които изпълнителите на законите, нейните агенти под формата на грешка, на умишлено злоупотребление, на невежество, на рушвет и подкуп, смъкват от гърба на това омаяно, опиянено от тая гъста, задушителна драконовска законодателна мрежа и от тия още по-гъсти и замотани формалности и митарства, земеделско население, и вие ще получите една ужасна цифра, една невероятна и невъобразима сума, от която настръхват космите на човека!

Добавете към тая сума и онзи лъвски дял, който лихварите, адвокатите, прошенописците, лекарите, аптекарите, свещениците, архиерейските наместници, владиците, ходжите, бабичките [акушерките], търговците, кръчмарите, писарите, кметовете и др. т. вземат свръх определената, законната част за сторената от тях услуга, вие без друго ще си представите мрачната, грозната, ужасната оная картина, която представлява до невъобразимост оканият живот на земеделското население...

И тогаз, само тогаз, когато вникнете не повърхностно, а дълбоко, когато изпитате върху собствения си гръб тоя тегловен селско-земеделски живот, вие няма да се чудите защо това население, защо тия мрачни, лишейни, изпити фигури, що носят човешки уж образ, при тоя висок ръст на културата, при тоя очебиещ напредък на човечеството още продължават да живеят като своите първобитни родители в смрадливи хижи, още продължават да се хранят като същински скотове от растителна храна, от воняща риба, от мухлив чер хляб и от същинска мърша месо.

Когато се уверите, казваме, че тоя скотски живот, който води българският земеделец, тоя режим, който той води спрямо своето хранене, жилище и изтощителен труд, не е вследствие от неразвити някакви нужди за по-охолно, по-човешко живеене, а е наложен, принудително наложен от устловията, които политико-общественият строй на Българие е създал, тогаз - няма да се учудвате, защо днес туй население е напоено с революционен, анархически, отмъстителен дух към всичко в тая страна, а ще се чудите и питате: как това окаяно във всяко отношение съсловие е могло да търпи досега туй тежко бреме и как досега не е дало израз чувствителен, покосителен, отбранителен - сериозен, остър и съдбоносен израз на своите тежнения, на своята накипяла душа?

Тъй набързо нарисуваната картина представлява живота на българския селянин само в материално отношение. Ами в духовно-политическо, обществено? - Тя е също така мрачна и сърцераздирателна. Тоя потопен в бедствия икономически роб носи и други унизителни и стеснителни окови. Той плаща училищен налог, но децата му се учат в същински обори, където освен духовно, но и физически се покосяват неговите рожби; той поддържа средни учебни заведения в градовете, но синовете му прага им не виждат; поддържа университет, но в него нищо за неговия поминък не се споменава, а той сам е принуден да се пържи в невежество и суеверия; строи театри, но и понятия няма за тях; поддържа цял рояк учреждения, но в тях стъпя рядко и със страх да не бъде изруган, да не бъде изпъден, като "простак", "сволач", "дебелак". Строи шосета и железници, но ходи из пътища, продънени с локви, за него няма държавни мостове, намалени пътнически тарифи. Той поддържа полицейски чиновници, но тях вижда когато придружават пристава и бирника или когато го бият по изборите, или пък го влекат по затворите. Поддържа болници и лекари, но влече боестите и съвсем рядко се удостоява с медицинска помощ.

...

"Земеделски народен календар", 1908 г. [с.81-84 в сборника]