Теми и приноси към познанието, изкуството и философията

Прескочи


• Открива и анализира културните и обществени източници и предпоставки за създаване на рекламата на Загорка от 2001 г. "Какво му трябва на човек".
• По редица различни начини доказва неоснователността на претенциите на феминистките, че рекламата била приравнявала жената до стойността на кола и бира; показва несериозността на обвинението на фона на далеч по-"мъжко шовинистко свински" песни и реклами, които не са събудили подобни реакции.
• Доказва, че самите феминистки не разбират правилно мъжките вкусове и смисъла на думите им, и тълкуват комплименти към жените като обида.
• Доказва, че самите феминистки унижават жените, омаловажават и изключват тяхната роля в обществото, техния светоглед и собствените им лични решения и предпочитания и се опитват едва ли не да превърнат жените в мъже и мъжете в жени.
• Рaзобличава безпринципната "политическа коректност" в обществото като цяло и безпочвеността на феминисткия сексизъм.
• Обръща внимание върху участието на жените в еволюцията и социално-историческите процеси и оспорва опитите на феминизма да не поеме отоворност за миналото.
• Разглежда и анализира смисъла на песни, популярни сред мъжете, от жанрове, които в нормалния "културен" възпитан свят не са приемани за култура или минават за "по-долна" от "представителната".
• Разкрива произхода на фалшиви ценности в представителната култура - защо поп-музиката се смята за "по-висша" от поп-фолка, чалгата, кючека
  
  
• Открива причините обществото да отдава толкова голямо значение на посланията от телевизията - в частност рекламите - и защо жените са по-податливи на общественото мнение, социалния статус и авторитетите (господарите на обществото) отколкото мъжете
• Разглежда, превежда на български и стига до причините зад популярното явление в отношенията между мъжете и жените за "милите момчета" (Nice guys finish last, "добрите момчета") и "френдзонването" в контекста на разглежданата тематика
• Изследва и намира причините за неприязънта на жените към цинизмите, вулгарността и простотиите - защо "жените кълнат, а мъжете псуват"
• Разобличава мита за това, че мъжете "не разбират" жените - какво всъщност означава "ти не ме разбираш", изречено от жена, и защо се получава
• Оспорва основанията според които се приема, че жените имат по-висока емоционална и социална интелигентност и тяхната стереотипна отзивчивост към страдащите - критикува някои аспекти от смисъла на понятието за емоционална и социална интелигентност в контекста на еволюционната психология и психологията на тълпата
• Критикува наборната военна служба като държавен сексуален тормоз над мъжете - полово обусловено отвличане, насилие и системни престъпления над личността
• Допитва се до съвременния фолклор - сайтове за размяна на смешки и за взаимопомощ; и опит от различни културни образци (песни, филми, сериали, комикси), разнообразни реални живи източници; философия и литература
• Доказва, че промените в отношенията между мъже и жени са привидни и обяснява защо
• Използва сатиричен стил и продължава духа на научно-художествено писане - Юнашки стил - от културата на "Свещеният сметач" в началото на 21-ви век
• Смешна, увлекателна и забавна
  • Главната сюжетна линия може да е интересна, обогатяваща и забавна за широк кръг от интелигентни и мислещи хора
• В цялост е свръх интер- и мулти-дисциплинарно изследване, юнашка дисертация. (132)
• Широкообхватна - при задълбоченото и четене и вникване и в приложенията, забележките и препратките, читателят преминава през чудни пътеки на аналитичната мисъл и динамични умствени преходи от безцеремонното разобличаване на предвзетото отвращение от фалшиви норми за приличие до върховете на философията и науките за ума и човека: невронауки, еволюционна психология, психология, психолингвистика, информатика, изкуствознание, социолингвистика, обществознание, универсален изкуствен разум, "изкуствен интелект", меркетинг и реклама, културология, антропология, поезия, история.
• Част от нея може да се обобщи като социологическа-изкуствоведска-културологична... методология: откриване на причините и мотивите за създаване на определени творби в миналото, позовавайки се на образци от културата, психологията, поведението на хората и пр.
  • Интер-мулти художествена (много изкуства и съчетани изкуства)
  • Интер-мулти научна (много науки и съчетания и взаимодействия помежду им)
• Социология, философия, социолингвистика, психолингвистика, психология, детска психология, връзка с невронауки, еволюционна психология
• Маркетинг, обществено мнение, влиянието помежду им, тенденции в изкуството
• Изкуствознание, музика и музикознание, литература, превод и културно приспособяване на идиоматичен художествен текст (поезия)
• Културни течения и явления, обществени моди и влиянието помежду им през 90-те до началота на 21-ви век в музиката и в рекламата
• Започва изследване на неудобната тема за изчерпаността и пошлите "политически коректни" тенденции в съвременното популярно изкуство
• Съдържа вградени или като препратки, забележки и пр. произведения на изкуството, създадени от самия автор, които съпровождат, поясняват и илюстрират разглежданата тематика - песните бяха създадени специално за мултиграфията:
  • рисунки
  • комикс - пилотен епизод на сериал
  • песни от автора
  • превод на текстове от английски от друга култура с други идиоми, със запазване на смисъла и ритъма на изпяване
    • български версии на две такива песни - едната изпята, другата: текст; запазен основен ритъм, но нов експериментален джаз-рап аранжимент и изпълнение на всички инструменти
    • авторска рап-пънк песен, текст, музика и изпълнение
    • хардрок-пънк филмов мюзикъл за мъжкия ироничен цинизъм
  • кратки филми
    • споменатия кратък мюзикъл и "Шофьорът на москвич 2"
  • новела с илюстрации от автора
  • разкази на абсурда и сценарий за пиеса/филм
  • символична философска повест
  • роман
    • една от неговите теми също е за рекламите и тяхната абсурдност, и представя някои "снимки" за рекламните настроения валидни през 2003 г.
• Футурология, свръхчовечност /трансхуманизъм/, технологична "сингулярност" /следващото еволюционно стъпало/
• Етика
  • Посочва и анализира произхода на заблуди, грешни стереотипи и някои криворазбрани постулати в популярната психология
  • Разобличава безпочвените табута за голотата и сексуалността и разкрива историческия им и познавателен (когнитивен) произход
  • Разглежда "oтровата на обществото" в представителността
• Философия - основно в успоредната нишка със забележки за ентусиасти
  • Тълкува, свързва и продължава системата на Шопенхауер и методологията на Кант относно отговора на въпроса какво представлява разумът и как работи със съвременната философска, научна, математическа; машинно-творческа и др. мисъл по въпроса (в областта на универсалния изкуствен разум)
  • Оспорва наличието на съществена промяна в обществените икономически строеве, относно неизменните отношения господар-роб
  • Представя "Хипотеза за по-дълбокото съзнание" (200)(210) - която свързва, продължава и доизняснява хипотези и наблюдения на автора в теоретични работи от миналото (84)(103)(104) със свързани невронаучни хипотези на Джеф Хокинс (247.1) и философията на Кант и Шопенхауер.
  • И др.
• Препратки към теории на разума и два от първите курсове по Универсален изкуствен разум (мислещи машини) в света, водени от автора на този труд (201)(213)(220)(233) и др.
• Езикознание - семантика, стилистика, анализ; прагматика, социолингвистика и др.
• Намира и доказва общото между привидно далечни явления в отношенията между половете в уж коренно различни условия, култури и епохи, представени от хора в двата края на онова, което се приема за "култура", възпитание, социален статус, интелигентност, възраст и др.
• По теоретичен път от образци от развитието на индивидите, от живота, културата и др. открива и обяснява най-общите особености различаващи мъжкото и женското поведение и ги свързва с данните от невронауките, невропсихологията (влиянието на неврохормоните и невротрансмитерите) и защо взаимните възприятия между половете не са се променили, въпреки външните промени и технологичния напредък.
• Обяснява противопоставянето между половете в абстрактна светлина на развитие на системите
• И много други...
  
  
• Предстои най-малко втора част, по която започнах да нахвърлям план, докато завършвах първата

ДЕЛО I: Разумир срещу феминистките

Обвинението

• Статията в "Капитал" от август 2001 г. обяснява и припомня ситуацията относно емблематичната реклама на марката бира "Загорка".
• Статия за жената, подала иск във в-к "Сега"
  
  Накратко, през 2001 г. феминистки организации скочиха срещу рекламата, защото:
  

  Капитал, 2001 г.
  
  "..."Какво му трябва на човек  - нова кола, мила жена и една добра бира” предизвика гнева срещу третия най-голям рекламодател в България. За първите шест месеца на 2001 г. Brewinvest, които произвеждат също “Ариана” и “Амстел”, са инвестирали в телевизионна реклама повече от 3.3 млн. лв., показва мониторингът на “Маркет тест”. Исковите молби срещу “Загорка” се позовават на текстове от Закона за защита на потребителите и правилата за търговия. Ищците са засегнати от това, че жената е сведена до стойността на кола и бира, а под човек се разбира мъж. Първият иск, заведен от пловдивчанката Величка Христева, е на стойност 100 000 лв. От “Анимус” не посочиха точния размер на обезщетението, но обясниха, че с него ще разширят материалната си база. “Парите, които бихме спечелили от делата, ще отидат за строеж на Център за жени, преживели насилие ”

  
  
  Въпреки че, както пише по-долу, тестовите излъчвания на авторите били показали, че рекламата била приемана добре:
  
  

  Капитал, 2001 г.
  
  “Рекламното послание “Какво му трябва на човек” има за цел да провокира на подсъзнателно ниво (42)  нуждите на целевата аудитория както на мъжете, така и на жените”, обясниха от рекламната агенция.От Huts/ Spot Thompson казаха също, че са провели предварителен тест на рекламното послание, в който слоганът е бил приет с одобрение и от двата пола.  

  Капитал, 2001 г.
  
  Кампанията срещу “Загорка” може да предизвика Вълна от съдебни дела на засегнати от реклами зрители, които да открият в свободната трактовка на закона възможности за лесна печалба..."

  
  
  

  Стил

  Стилът на работата, явяваща се отчасти защита срещу абсурдните претенции на ищците, на места нарочно е прекалено подробно обяснителен и почти "правен" (адвокатски) - все пак става въпрос за правни казуси!... Вижте забележките под линия (1), (2) и т.н. накрая на статията, вкл. (42) относно "провокирането на подсъзнателно ниво".

  
  
  

  Пукнатини в обвинението

  
  

  1. "Жената е сведена до стойността на кола и бира"

  Как ли по-точно ищците са стигнали до това заключение? Според мен е силно едностранчиво и наивно тълкуване, което по-скоро показва необосновани, "ирационални" натрапливи мисли, предразсъдъци и стереотипи, в които ищците вярват и без да са гледали рекламата. Според мен те всъщност могат да се разгледат като сексизъм от страна на феминистките (1) и по-долу ще обясня защо.
  

  Друго тълкуване

  Всъщност добре известно е, че за някои, може би за много или за повечето мъже колите им са по-ценни от жена, или поне от много от жените(6). Съжалявам, дами феминистки, това всъщност не е "сексизъм", защото за тях колите им вероятно са по-ценни и от мъжете. (54)
  
  Въпросът дали колата е по-важна за някого от жена е проява на личен вкус и право на избор и предпочитания. Те са отчасти вродени, отчасти се донастройват от опита и обстановката. Отношението на мъжете към жените, или липсата на такова, се оформя и от отношението на жените към тях. (2)(9)
  
  

  Жигули

  Популярният и обичан от мъжките слушатели български изпълнител Наско Ментата, илюстрира мъжката любов към автомобила със знаменитата си песен "Жигули"(3)(4), в чийто припев звучи:
  
  

  Жигули - ти си чудна кола!
  Жигули - не те разменям за жена!
  Жигули - ти си моята кола!
  Жигули - с теб до края на света!
  

  
  
  
  Но виж (50) - "Тигре, тигре" и др.
  Текстът недвусмислено изразява предпочитанията на лирическия герой, който поставя колата си над жените. Прякорът "Ментата" може би показва асоциацията му с алкохолни напитки.(5) Жената е най-малко на второ или трето място.
  
  Забележете модела кола, за който се пее. Жигулито е една от първите масово произвеждани коли от социалистическата епоха, символ на мощта на съветската "индустриална революция" през 70-те и е култова по тази причина.  Към днешна дата обаче (2013 г., а също и 2003 г. или 1998 г.) е една от най-скапаните таратайки, на която може да се качи човек, и е известна с ниската си мощност и трудно управление.
  
  Друга марка коли от този тип са москвичите, за тях дори  е известна реплика от предаването "По-по-най" от края на 90-те(?), в която питат детето дали имат кола или нещо такова. То разказва, че имали москвич, но подчертава, че "москвичът не е кола" -  навярно баща му е бил споделял недоволството си от спартанските условия и също трудното му управление, типично за съветските коли. Други псевдоними на москвича са Джуган, "Ах, защо ли те купих" (от съкращението АЗЛК), Копач и др.
  Ако използваме думите на разказвача от филма за Шофьора на москвич по-долу:
  

   Как да го врътнеш тоз' чекрък, особено ако москвичът е 30-40-годишен?!

  
  
  

  Ремонтирай си го сам!

  
  Мъж надупен над капака, анцугът му се изсулва, подава се цепката на задника
  
  Автомобилите от социалистическата епоха като цяло, но особено москвичите и трабантите са пословични и с гледката на техните собственици, които са се надупили пред тях, под тях, до тях, често се вижда цепката на задника им изпод опъналия се анцунг, и те човъркат по двигателя и ремонтират, обезвъдушават спирачките и пр.
  
  Случваше се и през 80-те, и през 90-те. В днешно време такива гледки са рядкост - хората повече си карат колите на сервиз(94), - но въпросната реклама е продукт именно на въздействията до 90-те години и от там класическата картина на мъж, легнал под колата.

  На мъжете обикновено им е интересно да човъркат по колите си, да изучават как работят, коя част какво върши, да й правят "тунинг" и пр. и без да са професионални монтьори, и дори и да могат да си позволят да я закарат на ремонт.

  
  
  
  
  Рис.1. Рисунка от "Спътници", първи епизод от "Супер Умници".
  Автор - авторът на този труд, 2012 г.
  
  
  През 2001 г. България се възстановява от поредния икономически колапс за последните 12 години след катастрофата през 1995-1996-1997. Каквато и да е "западна кола", ако ще Форд Таунус от 1967 г, все минаваше за по-добра от социалистическа. Иронично, към западните се включват и всички "източни" автомобили.
  
  Да имаш "западна кола", особено пък нова, беше истински лукс, достъпен само за избрани "борци", "баровци", "мутри" и техните "мутреси"(45).
  
  

  Тико!

  Финансовата абсурдност на началото на 90-те е илюстрирана и от знаменитата реклама, ако не греша 1994 г., възможно е 1993 г.
  Слаби стройни млади жени пеят, слизат от автобус Икарус?, слагат ръка пред устата си? и се радват на невероятното корейско чудо на техниката - Тико!*

  О, тико, тико - а!
  О, тико, тико - да!
  За мен това е най-прекрасната кола!
  Така че мили ти, недей не се бави!
  А моля те веднага я купи!
  
  С музиката: http://vbox7.com/play:a391d82ce5

  * Тексът и описанието - доколкото си спомня авторът Заб.:

  Още една интересна скоба - откривам доказателства за датировката ми, посредством неизвестната ми досега поп-фолк песен, в която "тикото" е било възпяно и от поп-фолка в лицето на Тони Дачева и орк. Кристал през 1994 г.: Тико, тико
  
  Забележете също, че името на това явление не е марката на колата (Деу, Daewoo), а моделът, подобнo на жигулата. Последната също е ВАЗ/Лада, но се отличава от останалите "типични лади", каквато е например 1500, и тя първа е навлязла в обществения живот през 70-те години, преди другите модели ВАЗ.
  
  Тикото също така има характерна "уникална" форма и не е просто кола. Това е тико!

  Такси!
  Тико, тико, тико, ти,
  (...)
  Тико, тико, бързам аз.
  Закъснявам за Бургас.
  
  Задъхана, изнервена, поглеждам за такси.
  А вятърът мотае се със моите коси.
  За среща закъснявам, главата ме боли.
  (...)
  
  Тико, тико, бързам аз.
  Среща имам във Бургас.
  
  
  Тони Дачева и орк. Кристал

  
  
  Усещането за наивност идва от римите, подобни на:

  Самолет, въртолет(31),
  Давай газ за Бургас!
  
  Детска залъгалка, повтаряна от децата от възраст в детската градина поне от 80-те години насам
  

  
  
  Забележете жигулата, която се вижда в клипа на 0:37, 0:50 и 2:05 мин.
  
  Поредната вътрешна скоба е влиянието или най-малко съвпадението на тематиката на забързания живот, подобна на много по-ранния първи супер хит на днешната поп икона за дамите Владимир Ампов - Графа и родителите му. Приликата се засилва от речетативния рапоподобен стил на: "За-дъ-ха-на, изнер-ве-на...", напомняща на "забързани, задъхани", макар че в песента на Графа тези думи са в по-напевната част на припева.
  

  Забързани, задъхани, така минават дните ни.
  И може би забравяме, деца че сме били.
  
  "Мама, татко и аз" - Графа и трио Спешен случай, 1988 г.(?)
  

  
  
  

  ---

  Новата кола е лукс за българския стандарт и днес, и все още важи приказката:
  
  

  "най-хубавата кола е новата; няма по-хубаво от нова кола" (168)

  
  
  Дори и само заради гореизброените основания, посланието на рекламата "нова кола" е напълно уместно.
  
  

  Москвич, трабант и лада

  Безрезервната любов на мъжете към колите им е подчертана и от парадоксалния факт, че независимо колко "лоша" кола е москвичът, той също има своя субкултура от верни почитатели, които полусериозно-полуиронично му се радват, поддържат или карат. Това включва дори известния в САЩ български диригент Максим Ешкенази, който в интервюта се е хвалил, че в България си кара москвича.(55) Авторът на тази статия също е носталгично-ироничен почитател на марката "Москвич"(12), както и на Лада и Трабант.
  
  Шофьорът на Москвич 2 - The Moskvich Driver 2
  
  
  
  http://youtu.be/2EGRRVoqXxs
  
  Както отбелязва разказвачът, който има опит с управление на москвич:

  Какъв трябва да бъде един човек, за да кара москвич?
  Или по-точно да бъде шофьор на москвич, ама от най-върлите... 
  
  Това трябва да е  абсолютно луд човек!
  
  (...)
  
  Една от причините е, че никоя жена не се заглежда по шофьор на москвич.
  В днешно време кой се вози в москвич?!
  
  

  Отново под "човек" се подразбира почти сигурно хетеросексуален мъж** - героите във филма са мъже и говорят за себе си, разказва се за коли и то таратайки - очаква се зрителите да са силно преобладаващо, до 95-100% мъже, защото от опит е известно, че жените не се трогват от такива неща.
  
  Известни са също почитателите на "Трабант".
  
  
  Рис.2. Художник: авторът
  
  
  Виж комикса Спътници - първи пилотен епизод от поредицата "Супер умници"(30). Виж също (3.1)
  
  
  Рис.3. Рисунки из "Спътници". Автор - авторът на този труд
  
  
  * Способността за ирония и самоирония, впрочем, е по-характерна мъжка, отколкото женска черта.
  
  ** Или хомосексуална жена, макар че е твърде трудно да се направи такава асоциация предвид непопулярността на тази сексуална ориентация, и от това че двамата герои са мъже;  споменава се за "луд човек", защото "никоя жена не се заглежда по ..." - защото жените шофьори са по-голяма рядкост, още повече на подобни коли, които са "срамни" - особено за жените, - управляват се трудно и изискват майсторлък. *** Виж и (45)
  
  Освен това обикновено, когато се има предвид жена, която е луда, се казва изрично "луда жена", за да се посочи нейният пол, за да е по-ясно за кого става въпрос. Думата "жена" е от женски род и определението "луда", за разлика от думата "човек", която граматически е от мъжки род, и заради това естествено по подразбиране, ако не се уточни с местоимение или име се възприема като "мъж".
  

  Граматически и исторически род

  Граматическият род и пола са различни понятия, които са преплетени в умовете на хората и в езика.
  
  Както "котка" на български език е в ж.р. и това се внушава като  архетипен подразбиращ се пол и като неизвестен - на мъжките котки също се казва "котка", "Тази котка женска ли е?". За да се посочи изрично, че е мъжки се казва "котарак" или "котак". За сравнение, на полски: kot - котарак. На италиански - un gatto, una gatta.
  
  "Земя" и природа пък са от женски род и затова се казва "майката земя" и "майката природа" и че "земята ражда" - следва ли мъжете да се обиждат, че не е "бащата земел" или "татко природьо"?
  
  Мои приятели са давали като пример за "сексизъм" израза "човек зад борда" (мъж) и "жена зад борда". Бих възразил - според мен това по-скоро женски феминистки сексизъм, защото обяснението вероятно е съвсем прозаично. Наистина на английски се казва "man overboard", като в семантиката на този мъглив и многозначен език "man" си значи и мъж и човек, но половата принадлежност е наклонена повече именно към мъж - "пораснал индивид от мъжки пол" (не момче, и не старец - "old man"), и по-рядко човек с неуточнен пол, но има и това значение. Английската дума, отговаряща на българското полово неутрално понятие "човек" или "човешки" е "human", но тя е прекалено абстрактна и би звучала предвзето и неуместно. "Human overboard" би била подходяща, ако в кораба пътуваха и животни и роботи, и някой робот, в духа на Азимовите разкази каже "Human overboard".
  
  От друга страна обаче в английски език няма граматически родове - там се казва "едно мъж" и "едно жена", единствено местоименията и някои съставни думи като "shewolf" (вълчица), или думи които означават одушевен(95) деятел от женски пол като "Queen" - кралица се възприемат като изразяващи уточнена полова принадлежност, или "actor/actress" (актьор/актриса), като често те са от чужд произход - френски, латински. Те обаче също нямат граматически род, все са "едно актриса и едно актьор" (an actress, an actor) и се приема, че могат да означават одушевен предмет от съответен пол.
  
  Конкретно изразът "човек зад борда" и асоциацията с мъж вероятно е чисто историческа - мореплаването и риболовът през хилядолетия са се извършвали преобладаващо или изключително от мъже по психо-физически причини. Мъже са били моряците, мъже са падали зад борда обикновено и естествено че това се е подразбирало.
  

  
  

  Жените също са участвали в социално-историческите процеси

  Не на последно място, нещата от които имат най-силни влечения, нужди и интереси мъжете и жените, като се изключат най-основните биологични, физиологични и психо-физиологични нужди, една от които е сексът, са различни или са обосновани от различни движещи сили. Социално-историческите процеси са обществени, а повече от половината от обществото са жени; жените от малки и по-късно общуват преобладаващо с жени и взаимно се формират като личности. Като девойки, съблазняват и съжителстват с мъже, желанията им и предпочитанията насочват начина на ухажване и поведението на мъжете. След това като съпруги постоянно влияят на мъжете, а като майки, от рождението на момчетата поне до тийнейджърска възраст или за цял живот дейно участват в живота им, и в този на бащите им.
  
  При все това обаче според феминистките излиза, че жените стотици хиляди и милиони години не са имали никакво участие във формирането на обществото такова каквото е с ролите на женските индивиди в него.
  
  Различните структури на ДНК и различни нива на полови хормони няма как да произведат еднаква психика, дори и момче и момиче да израснат в привидно еднаква среда. Средата от своя страна няма как да е еднаква, защото от самото начало различните наклонности изкривяват и насочват интересите и личността в посока, която подхожда на съответните наклонности, и личността подбира това, което й пасва по-добре. При 50% жени в обществото би следвало промените да са свързани с тях и да са причинени и от тяхното влияние (176) - мъжете не могат да имат 100%-ово влияние само въз основа на най-елементарното чисто физическо превъзходство; ако беше само то, господари на света трябваше да са слоновете, мечките или лъвовете. (36)(219)(230)
  
  Освен това децата не помнят милионите години история, нито предразсъдъците или стереотипите, но както показва опитът, новите поколения деца от различни полове продължават да вървят по същия път като своите предци, въпреки привидните различия в материалния свят.
  
  Основната разлика в предпочитаните играчки от момченца и момиченца, от която произтичат поведенческите различия, би могла да се сведе до следното:
  
  

  Разликата в предпочитаните играчки и игри от момчета и момичета

  Момчета	Момичета
  коли, оръжия	кукли
  управление, инструменти	междуличностни взаимодействия, грижа
  играчките нямат лице	играчките имат лице
  действа чрез играчките - кара коли, стреля	прегръща играчките, гали ги, храни ги
  играчката не символизира субект, който чувства и изразява собствени емоции; играчката е обект	играчката символизира субект, който чувства и изразява собствени емоции; играчката е субект

  
  
  Разбира се, всяко дете може да си играе с всякакви играчки и на всякакви игри, има играчки и игри, които допадат и на момчета, и на момичета, или в даден етап се играят. В случая обаче значение имат различията, и това че оставено само и в група с деца, без да е принуждавано, детето играе с различна охота на различни игри и ще се насочи към едно или друго. Затова групите от момичета си играят на едни игри, а от момчета - на други. Самото разделяне на групи вероятно е свързано и с разликите в предпочитанията - например момиченцата си играят на учителки и майки; а момчетата си играят на война и колички. Не на последно място, играта с една и съща играчка може да има коренно различни мотивация и цел, и да се възприема по-различен начин от момче или момиче - да носи различен тип удовлетворение.
  
  А) Момиченце "храни" електронна кукла, реши я и облича и си играе на нейна майка - подражава на това, което нейната собствена майка прави на нея, повтаря възприеманите междуличностни взаимодействия на грижа и им се наслаждава.
  
  Б) Момченце разглобява електронна кукла, прави й "операция", за да види какво има вътре и защо говори - изследва и търси причинно-следствените връзки и се наслаждава на разкриването им.
  
  Това не означава, че момиченцето не би могло физически да работи с отвертка и също да "оперира" куклата. То би могло - тялото му би могло да изпълни това поведение, - но умът му няма влечение към това, не му е интересно, не намира смисъл да го прави, и по-трудно може да го убедиш: "Ами ако я заболи?!". От друга страна момченцето би могло формално да си играе с кукла на "баща" - да я храни, къпе и пр., може да участва в такава ролева игра, но тези неща не му привличат вниманието, това ще му се стори тъпотия и би се върнал бързо към мечовете, колите и пистолетите. (Виж продължение по-нататък). (246)
  
  Обсебването от непосредствени емоции и взаимодействия вече предизвиква късо съединение в награждаващата система и пречи на ума да се съсредоточава върху по-дълбоки обобщения и взаимовръзки, защото непосредствените или лесно достижимите задоволяват потребността.

  Момиченцата обичат да си играят със - заедно - с хора (като субекти), и да манипулират символи на хора и други живи същества/одушевени предмети, които имат лица и изразяват емоции.
  
  Момченцата обичат да си играят със - заедно с - хора (като субекти), но и да управляват предмети, които нямат свойства на субекти с лица.

  
  
  В контекста на конкретната реклама - именно колите и влечението към техника и работа с инструменти, съответно липсата или понижения интерес към тези занимания, спрямо непосредствени взаимодействия с други хора с емоции и лица, които могат да изразяват одобрение и пр. са една от съществените разлики между психиките на мъжа и жените, и техните нужди(44).

  Тази разлика е причината обществото, държавата, науката, философията, технологиите и пр. да са били създадени и развивани от мъже. Момиченцата по начало нямат такава потребност - предпочитат да се гушкат (да "чувстват", "емоции"), отколкото да боравят с предмети и да размишляват върху откъснати от действителността понятия. Представете си тази разлика в праисторията - тогава върха на технологиите са били брадва, копие, лък и т.н. тях са ги правили и използвали мъжете.

  В същото време обаче и на жените им трябва кола - дори и само заради транспорта, - за да ги возят или да се возят (според стереотипа - без да се интересуват от техническите подробности, виж казуса за статията за ищцата и "червената кола"), и като символ на социален статус. Разбира се, мъжете също виждат и използват колите и заради последното, но един "нормален" мъж се радва на колата и защото е 6-цилиндрова, 350 к.с., ускорява от 0-100 за 6.5 сек и пр., или защото "е порше" (и той обича тази марка); а не само, защото е "черна", "скъпа", "всички ще се обръщат след нея" и пр., както и разбира се - защото с нея ще сваля по-лесно жени.
  
  По подобен начин в праисторията жените са имали опосредствена нужда от лъкове и копия - технологии, - защото чрез тях мъжете са ги защитавали и са им доставяли храна.
  
  

  Политическата коректност - мнението на анти-съветския дисидент Владимир Буковски

  Относно ненаучните вярвания на феминистките и израждането на обществото виж също интервютата "Политическата коректност" на анти-съветския дисидент и учен Владимир Буковски (56) и "Новата диктатура: политическата коректност" на режисьора Андрей Кончаловски".(260)
  ...
  

  Отново за москвича

  Мъжете очевидно отдават огромно значение дори и на коли показващи нисък социален статус, а коментарите в клипа са деактивирани заради неприличен език от страна на засегнати млади колеги шофьори на москвичи, които не възприеха иронията в него и възроптаха, че били еб* много пу*ки в москвича, и че не било вярно това дето се говорило за шофьорите на москвич... Авторите били малоумници или нещо такова. Ядът на младежа показваше недвусмислено любовта му към тази 25-30-40 годишна тенекия, както и към жените, т.е.:
  
   "Kакво му трябва на един 19-20-годишен хетеросексуален мъж през ~2011?
  
  - Кола (дори и москвич) и жени - не само една!
  
  

  Мишо Шамара - колите, парите и жените

  
  Следната творба, изпълнявана от един друг идол на мъжете: Мишо Шамара е символична за обществото от края на 90-те години.
  
  
  
  

  Гумени Глави - Чики На На 

  
  
  Аз пристигам със мойта черна лимузина,
  за нея съм бачкал половин година.
  
  Слънцето пече и на мене ми е гот,
  карам си колата, това е готин живот.
  
  Пичките се кефят, балъците завиждат,
  не всички пички ми харесват,(6)
   без да се обиждат.
  
  (...)
  
  Искаш ли да правим чики на-чики на на,  
  на задната седалка на моето БМВ?  
  ...
  Ако нямах пари, ако нямах кола,
  нямаше да ми обърнеш внимание, а?
  
  Затова, че си малко по-симпатична,
  ще изпълниш процедурата типична...
  

  
  ...
  

  Мнението на предвзетата културност и префърцуненост

  Наясно съм, че за много хора с "различно" или "изтънчено" възпитание и обноски, навярно за много от префърцунения псевдоелит и псевдоинтелигентни (57) субкултури и общности, за които "културен" твърде често означава лицемерен, мазен, фалшив и пр.(виж (32)). Мишо Шамара или Big Sha е просто поредният простак, "безвкусен" рапър (израз на някакъв прокурор за една скандална песен), "малоумник" и пр. Той обаче е уважавана и обичана личност и е бил слушан от хиляди почитатели, включително от интелигентни хора (в "мерките" на "институционалните" интелектуалци и на скучните елити и псевдоелити), защото е откровен, с простотиите си казва истини и се е издигнал сам.
  
  Като естествен и "натуралистичен" рапър, дошъл от улицата, Шамара се откроява от отгледаните и отрано оядени хип-хоп изпълнители, от които лъха предвзетост и показна наглост, но не се вижда автентична самородна рапърска закалка.
  
  Въпросният нов тип неавтентичен рап или въобще музика или изкуство може би влизат в категорията на т.нар. "комерсиално". В комерсиалния успех, печалбата, разбира се няма лошо сам по себе си. Неодобрителното в случая е лицемерието и израждането на ценности, на които уж се основават, и вечното свеждане до лесна смилаемост, неангажираност и клишета, за да се обидят най-малко хора и да има най-много неангажирани слушатели. Най-големият брой продажби или гледания - по-точно кликания, защото клиповете не се гледат изцяло - се приема автоматично за най-голяма ценност, макар че в много случаи най-популярен значи най-пошъл, безличен и др., и популярността в обществените системи е опорочена от "уврежданията" на социалния статус, влиянието на авторитетите и чуждото мнение, моди и пр. чрез класациите. Виж изследването "Недостатъци на класациите с харесвам/нехаресвам ... " (100) (131)(97)
  
  Т.нар. "политическа коректност", която в известен смисъл е равносилна на творческа безличност и следване на лесен и евтин обществен вкус, а не на личен творчески мотив и импулс. (56)

  ---

  За предвзетостта, подчинението в социалната йерархия и възпитанието като висша културност на псевдоинтелигенцията виж и (96)(114)
  
  

  Обезличаването на изкуството и посредствеността на съвременната популярна музика

  За да имат максимално "покритие" на публиката и да се харесаш на максимален брой от целевата група, популярните творци в днешно време се обезличават, стават огледала на стереотипите и желанията на най-силните маси. Тревожно е, че тази тенденция изглежда се подклажда и от академичните среди в мениджмънта. Светилото в тази област Питър Дракър "просветлява" мениджърите да правят продукти, които така да пасват на клиента, "че да се продават сами". (130)
  
  В изкуството обаче това означава почти винаги да се подкрепя и прави това, което е разбираемо, допада, задържа вниманието и пр. на интелектуално, духовно, културно, нравствено и пр. най-ограничената част от обществото, което по физиологични причини няма нужда от дълбоки послания или нещо по-сложно. Тази част от обществото е най-многобройна, а в съвременните мерки стойността се определя от броя гледания или броя продажби и единствено тази порочно измерена бройка се приема за обективен критерии и доказателство за качество и стойност. (100)
  
  "Днешното" време не започва от вчера, вероятно е най-малко от епохата на масовото навлизане на телевизията и зараждането на поп-културата. В по-стари времена най-известните и най-великите музиканти са били виртуозите. Днес най-великият музикант е един чичо от Корея - PSY, - защото песента му "Гагнам стайл" беше достатъчно пъстра, шарена и "различна", така че да се завихри в порочните кръгове, обяснение в (100) - вече има не знам си колко милиарда цъкания в Ютюб.
  
  И музиката на "Гумени глави" от златния им период беше "комерсиална", разбира се, но в рапа "виртуозността", талантът е в текста, автентичността, убедителността, искреността на изпълнителя и да имаш какво да кажеш и да знаеш защо го казваш.
  
  

  
  
  Въпросната песен би трябвало да е писана в края на 90-те години и е съвременник на рекламата от 2001 г. Според мен ситуацията не се е променила.
  
  Лирическият герой е работил усилено и спестявал, за да си купи черна лимузина - символ на богатство и престиж, или т.нар. "гъзария".
  
  За него да си кара тази хубава кола е "готин живот" - от това има нужда в живота, "това му трябва на човека...". {виж по-долу}
  
  Жените се кефят като видят хубавата кола, а "балъците" - загубеняците, които нямат, - му завиждат, защото знаят, че заради това, че са бедни и нямат кола - пичките няма да им се кефят - и те ще си останат "на чекии".
  
  БМВ-то наистина е широко разпространена марка кола сред младите мъже и днес, тя е символ на гъзарията.* BMW-то е колата на "гъзетата", "гъзарите", чрез която впечатляват и свалят жените. Няма значение колко е старо - БМВ-то си е БМВ!* Мерцедесът също е символ на престиж, но се възприема повече като "пенсионерска" кола, подходяща за по-улегнали мъже, или поне които се имат за такива.

  *Тази марка автомобил е дотолкова хипертрофирано разпространена, че започва да губи от "гъзарската" си стойност - "на всеки ъгъл има БМВ".

  
  
  Kакто завършва риторично лирическият герой - ако нямаш кола, жените не ти обръщат внимание, дори не ти дават шанс да те опознаят, и не биха седнали с теб на кафе.
  
  Тази песен е силна и популярна именно защото звучи не като художествена измислица, а като обобщен трагизъм на ежедневието, а в така разказаната историята "жертвата" от женски пол не е жертва, а си "получава заслуженото" и мъжете, особено "балъците", се чувстват отмъстени. В същото време героят преживява катарзис като завършва със съвет към лековерното момиче да й е за урок и признава, че постъпката му не е достойна, макар да смята, че е справедлива:

  "Аз съм просто едно гадно момче, което понякога прави кофти неща."
  Чики на-на, Гумени глави

  
  
  Жената в творбата е символ на "златотърсачката", която имат нужда от богат чичко и по този начин създава лошо име и на останалите. "Жената" е представена като отрицателния герой.
  
  Мъжът в историята е трудолюбив (работил е здраво половин година), потентен и като нормален здрав мъж има нужда от секс. Той изразява недоволството на мъжете, че живее в общество, в което за да излизаш с жена и да правиш секс не е важно какъв човек си като личност и характер, а е необходимо да имаш скъпа кола, и то да е черна лимузина - все още популярните тогава "мутри" въведоха в България  модата на черните коли металик  като символи на най-висок престиж.
  
  Същото явление е илюстрирано в Кодош за златотърсачките" от твореца и комик VitalyzdTv в САЩ през 2013 г. с ламборгини. Виж превод на български в забележките (178).
  
  

  С кого си лягат дамите в нашето (българско) общество зависи от тях, поне в последните 50-60 години в градовете? Сред мъжете се говори, че "жената избира", защото обикновено има много ухажори, докато тя самата не ухажва никого. И защо й е да го прави? Дали поради това че ухажорите сами идват и не е нужно да си прави труда, дали защото не са заинтересувани; или пък защото по начало приемат себе си за по-важната особа в отношенията, така че не биха допуснали да се "унижават" като поемат инициативата и "някой си помисли, че са лесни", защото след това "ще ги използва"... Самият израз жена да ухажва мъж звучи абсурдно и това е психо-физиологически и социално-исторически обусловено - не без участието на дамите, защото никой не отрича че и те са личности и участват в битието. (Сигурно сте чували баби да се възмущават на днешни момичета, които "преследват момчета, как може!").
  
  Жаргонните изрази "какво седиш като путка" или пък "Путьо Маринкин" означават пасивен и нерешителен мъж. Това положение е закодирано и в обществената норма и очаквания на жената нейните ухажори да й се обаждат.
  
  Много жени, дори и да са заинтересувани, няма да се обадят/да покажат първи на мъжа, когото харесват, те ще му дадат телефонен номер той да им се обади.
  
  Мъжете нямат ухажорки и според мъжкия фолклор, трябва да се утрепят от "работа", за да получат женско внимание - да си говорим после за "дискриминация" и "равни права". (27)(33)(35)(56)(260)

  
  
  

  Баровците

  Друг хит на 90-те години на друг идол на мъжете и младежите беше песента "Баровец" на Илиян Михов - Баровеца, 1994 г.(?)
  
  

  Баровец
  
  В дискотеки, в ресторанти скитам нощ и ден,
   пиене, пари и мацки, винаги са с мен.
  
  Припев: Баровец, баровец съм аз.
  Баровски ще си живея, всеки ден и час.
  
  Аз започнах далавери, станах бизнесмен,
  нямам пречки в живота, господ все е с мен.
  
  Карам хубава кола, това е моята страст.
  с марки, долари и злато, баровец съм аз .
  Припев: ...
  
  Баровец, баровец съм аз!
  
  ...
  

  Алкохол, пари, коли и жени (29) - последните отново са дадени заедно в обслов (34) като "притежания", и жените не само че не са поставени на първо място, а най-малко на трето, дори на четвърто сред ценностите на героя, защото той завършва с признанието, че страстта му е хубавата кола, че е богат и че е баровец. От там нататък автоматично и "мацките" ще са "винаги с него".

  "Притежанието" на жената или любовника се изразява и чрез "искам да те имам!", "желая те" (да те имам, за да те "обладая" - завладея, "кога ще те имам", "не мога да те имам", "аз искам да те имам, само да те имам, само за мен..." - дует Каризма)

  
  
  В друга популярна песен с участие на Мишо Шамара от самото начало на 21-ви век, след разпадането на "Гумени глави", се правеше изключение:
  
  

  "От Свиленград до Варна е купонът сега,
   с Шамара, Конса и господин Сто Кила,
  
   (...)
  
  Жените, парите, колите обичаме.
  Обичаме да шибаме яко жените."
  
  

  http://vbox7.com/play:05aa2697
  
  Отново присъства тройката "парите, колите и жените", като този път жените са поставени на първо място, макар  че психолингвистично логичната и последователна причинно-следствена връзка е следната:
  
  Ако нямаш пари - нямаш коли.
  Ако нямаш коли - нямаш жени.
  Ако нямаш жени - не можеш да ги шибаш, дори и да ги обичаш.
  
  
  Но:
  
  Ако имаш пари - ще имаш коли.
  Ако имаш коли - ще имаш жени.
  Ако имаш жени - ще ги шибаш.
  
  
  Тази връзка е представена в "Чики на на":
  
  
  "Ако нямах пари, ако нямах кола, нямаше да ми обърнеш внимание, а?!" (Чики на на)
  
  
  
  В един друг хит на "Гумени глави"
  
  

  
  
  Всички са много гот – красиви, засмени,
  имаш ли кинти нямаш никакви проблеми,
  когато Левски* те погледне от портрета на парите,
  когато си пачкосан харесват те жените.
  
  
  "Хубаво е лятото да бъдеш на море"
  * банкнота от 1000 лв, т.е. преди 1999 г.
  
  

  Виж {  search: "1000 лв банкнота"
  търсене
  Банкнота от 1000 лв, емисия 1994 г.
  }
  

  
  
  Отново ще припомня факта, че Мишо Шамара е "израснал на улицата", бил е "гамен от квартала", който е виждал и знае какъв е животът ако не "в гетото", то на улицата. В цинизма му се крият наблюдения на действителността и по-дълбок смисъл и истина, отколкото са други лицемерни, безразлични и неутрални празни приказки и трисловни рефрени, повторени по 20 пъти, които дори се приемат за "възход на българската музика", заради популярността им - броя щракания в Интернет на даден линк...
  
  

  Нагоре и напред - към баналното и безличното!

  
  Не твърдя, че "парите, колите, жените" са нещо, което не е банално. Всъщност всичко опира до допамин, ендорфини, адреналин и други естествени наркотици, които са в основата на повечето "пороци" и "идеали" на повечето хора.
  
  В творбите на "простаците" обаче има повече социален бунт, недоволство към нещо. Критика на нещо.  Критично мислене, конфликт, несъгласие със статуквото. Мъжество. Популярната музика и съответно хип-хопът днес е измит от социален бунт и "изчистен", за да може да е приемлив за невръстни дечица и за "неутралната" публика и да се върти по радиата и музикалните телевизии.
  
  

  Какво е разрешено да се казва по телевизията и радиото? Кой определя и защо?
  Предвзетостта и едностранчивостта на псевдокултурността на контрольорите и "шофьорите" на позволеното в масмедиите

  По телевизията е забранено да се казва хуй, путка, да го духаш, майка ти дейба - "за да се възпитават добре децата" (252), но е разрешено в 19-20 ч първокласници с костюми (78), оставали по 30-40 години в първи клас да сричат и с невъзмутимо изражение да обясняват като на други първокласници как майка заклала детето си с кухненски нож, баща изнасилил баба си и пребил дядо си с колана; 19566 души били убити от взрив в Джунгу-Бунгу, провинция Мурунга на остров Дзиндзи-Биндзи, след като изригнал вулкан; как в Шлинги-Минги имало катастрофа на автобус и нямало пострадали български граждани... По телевизията не е забранено да занимават хората с разследвания на убийства и с всякакви ужаси, които да превръщат в "новината на деня"...
  
  В реда на нещата са и филми, в които се режат глави, съсичат се хора, разстрелват се със стотици - ами то е само на филм, и обикновено убиват "лошите", "те го заслужават".
  
  Според новинари и журналисти "добрата новина не е новина" - смърт, страх, ужас, болка, катастрофи и пр. са най-подходящи за ефир и това е полезно за развитието на младежта.
  
  Според "представителното" общество е "грозно" и "мръсно" да кажеш на някой подлец "да го духа" или да го напсуваш публично - той може дори да те осъди за обида! В същото време не е мръсно да си лицемер и подлизурко, защото последните неща обикновено звучат и изглеждат добре, и гарантират бавно, но сигурно издигане в обществото - "успех в живота" - и показват висока "емоционална интелигентност" и "социални умения"...
  

  Повърхностността в обществото

  Много важно в "представителността" в обществото е как изглеждат нещата, а не какви са в действителност. Както казва поговорката "по дрехите посрещат - по ума изпращат". В повечето случаи хората си остават само с дрехите, защото не се задълбочават да разберат какво има под тях - дрехите са им достатъчни за да преценят човека. Или по-скоро това е единственото, което ги интересува или е необходимо да се знае за да функционира обществото с неговите отношения.
  
  Така в повечето поп-субкултури членовете на общностите се разграничават с елементарни знаци в облеклото (78).
  
  Рапър - характерна широка бейзболна шапка с голяма козирка, отпуснати дънки или анцунг тип "все едно се е насрал", кецове, ланци ...
  
  Метъл - черни тениски с надпис на банди, тежки кубинки на краката, дълги коси
  
  Подобни елементарни знаци, вид "облекло" е употребата на определени думи и изрази на емоции. "Тагове". (...)
  
  

  
  
  

  Едно ферари с цвят червен

  
  Рис.4. Рисунка: авторът
  
  Не съм забравил изключително популярната песен от края на 90-те години:
  
  

  Едно ферари с цвят червен (1997 г.)
  
  
  
  http://www.youtube.com/watch?v=elXx2OO5m1c
  
  Едно ферари с цвят червен.
  едно за теб, едно за мен,
  това му трябва на човека.
  
  
  А вътре гадже с бронзов тен.
  Не знам за теб, но според мен
  това му трябва на човек.
  
  
  Един милион със цвят зелен
  И ново гадже всеки ден!
  Не знам за теб, но според мен,
  това му трябва на човек!
  
  
  Слави Трифонов и Куку Бенд

  Очевидно и недвусмислено иконата и колосът на българския шоубизнес Слави Трифонов, човек с огромен авторитет и армии от почитатели и почитателки, с "човек" има предвид мъж, и то само хетеросексуален мъж*, и още по-потресаващото, под "човек" се разбира... Господ!...
  
  Лирическият герой говори свойски с Господ и му обяснява "не знам, братле, но според мен човек има нужда от това и това - и ти си човек, скачай във ферарито да ходим да сваляме *ки".
  
  Жените са представени като повърхностни еднодневки - "ново гадже всеки ден", "гадже с бронзов тен" - море, плаж, голи дупета, монокини. "Морално-волевите" и пр. качества на жената като индивид въобще не са споменати, техните личности явно нямат значение, към тях няма лично отношение, както към Господ, и за тях не се говори като за хора, тъй като се представят като вид гарнитура.
  
  Жените са "гаджета"; "вещи", чието място е във ферарито на своите "господари" - човекът == мъжът, и Господ, който е "добър приятел" на мъжа.
  
  С други думи, жената не само че е "принизена" и превърната в "сексуален обект", а и отново е поставена поне на второ място след супер луксозната "гъзарска" бърза кола, която е източник на адреналин и е символ на социално положение и престиж. Последните две неща от своя страна са всеизвестен и вечен магнит за жените (6), и от там продължението на историята "ново гадже всеки ден" не буди съмнение у слушателя. За още по-голяма стабилност е подкрепено и с "милиона с цвят зелен" - един милион долара, преди да се появи еврото.
  
  Накратко, според песента на Слави Трифонов:

  
  
  0. Човек == мъж и Господ
  
  1. На първо място е колата.
  
  2. На второ - гадже.
  
  3. На трето - богатство, което заедно с колата ще направи възможна четвъртата ценност:
  
  4. "Ново гадже всеки ден" - "кифли", "мацки", к*ви
  
  

  
  
  * Че песента е за хетеросексуален мъж е първата "сексистка" асоциация. Хомосексуалната двойка също може да са "гаджета", но е известно, че изпълнителят е хетеросексуален и типът момичета еднодневки са стереотипни.
  
  ** Обърнете внимание и на думата "гадже". Не всяка жена може да се нарече "гадже" в този контекст - тя означава "маце", "мацка" като в "Баровец": красива, привлекателна, секси, палава и пр. Така че тези, които не са толкова привлекателни или са твърде фригидни могат да се почувстват ощетени, защото подобно на случая на Шамара, в който "кифлите" си избират да се качат в колата на този с "черната лимузина", мъжете с "червеното ферари" си избират кои жени да качат (178), и поради това ще спечелят по-красивите, тъй като "мъжете са прасета" и преобладаващо харесват красиви жени. (6) (Виж и по-долу за психолингвистичния смисъл на "красива")
  *** Защо точно "ферари"? Виж (75)
  
  

  Влиянието на песента върху обществото, други песни и рекламата

  Всъщност струва ми се много вероятно популярността на тази песен да е повлияла на авторите на рекламното послание да създадат тяхната творба, защото това е най-популярната песен от гореизброените, и вероятно според рекламистите е била най-значима за целевите групи на рекламата, защото донякъде е най-"социалноприемлива" и най-излъчвана по радиото.
  
  Изразът "Какво му трябва на човек" вероятно е бил готов и запечатан в умовете на хората по онова време - включително в съзнанията на авторите на рекламата. Ферарито и другите подробности обаче са прекалено висока и недостижима цел, и "социално неприемлива" (разврат) и би било прекалено очевидна препратка към творбата на Слави Трифонов и Ку-ку бенд, за това в рекламата е казано само "нова кола".
  
  Странно е как ищцата не се е сетила да обвини и Слави Трифонов, и е интересно дали се е възмущавала от тази "ужасна" и откровено "обиждаща жените" песен за полова дискриминация, разврат и експлоатация на нежния пол!
  
  Какво ли са си мислили десетките хиляди момичета на концертите му в България? Горкичките - някак са пропуснали да се обидят, може би от липса на житейска мъдрост, или пък защото техните бащи и приятели са ги биели за да си мълчат и насила са ги наблъскали по стадионите в България и са ги накарали и да викат и да се радват?!
  
  Възможно е тази знаменита песен да е била поне част от вдъхновението на Наско Ментата, или на неговия текстописец, за да създаде "Жигули", и да изпее:
  
  

  Тази количка от ферари по-добре, и е червена - хич не ми е зле!

  "Бяла спретната къщурка" и "Жигули"

  Любопитно е, че ключовият израз:

  И за жена не бих те сменил!

  
  Звучи като алюзия с популярното детско стихотворение на Ран Босилек "Родна стряха" (61), което завършва с:
  

  И за царските палати не бих те сменил!
  

  Със или без съзнателна препратка, посланията на "Родна стряха" и "Жигули" са едни и същи, като това наблюдение всъщност би трябвало да е комплимент за "засегнатата" страна на ищците, защото аналогията е следната:
  
  "Къщурката" (жигулата) е малка и стара, но тя си е твоя ("жигули - ти си моята кола"), и за теб е по-ценна от нещо друго, което според другите и според обществото е ценно ("царските палати" - жената).
  
  Според теб това, което си е твое и което ти помниш, обичаш, привързан си към него и пр. има по-голяма стойност за теб, независимо че според другите е невзрачно, независимо че и ти самият съзнаваш, че то в абсолютен смисъл е дребно, мизерно и пр., и въпреки че си наясно, че обществото вероятно ще ти се присмее или ще те осъди като наивен, глупав и пр.
  
  Въпреки натиска на общественото мнение ти заявяваш пред останалите, пред обществото, че то не може да ти наложи своите привидно безспорни истини и стереотипи, без да има предвид твоя личен случай и личен избор! (128.5)
  
  

  Опълчване на обществените норми и отстояване на своето

  Забележете, че подобно на самоиронията, това също са мъжки черти, които по-трудно се проявяват при жените:

  • способността да противоречиш на обществото и да си такъв какъвто си, въпреки него
    да оспорваш авторитета на "безспорни" и догматични авторитети и да си "мериш пишката", да се бориш за превъзходство и да търсиш справедливо положение
  • да можеш да заявиш открито своето, макар и да не е в съзвучие с "общественоприемливото"
  • да правиш това, в което ти вярваш, а не това, което ти кажат, "каквото трябва" според някой "авторитет" (социално по-високо от теб) (175)

  
  Сами по себе си горните наблюдения изясняват защо жените по-трудно приемат подобно мъжко поведение на "неуважение", особено когато не им отърва. Това обяснява и защо момичетата са толкова податливи на фантазни внушения от несъществуващо обществено мнение. По-конкретно въздействието на усъвършенствания образ на женското тяло в изкуството (6.1), в който се търси причина за анорексията и булимията, понеже той ги бил карал да си мислят, че "всички трябва да изглеждат така".

  
  
  Тук става въпрос за правото за съкровени лични предпочитания, детски спомени и пр., които с нищо не ощетяват трета страна.
  
  Ищците се опитват грубо да потъпкат тези права и по този начин поставят под съмнение моралните устои на своя пол и на страната, която защитават.
  
  
  { Начало на допълнение от 23/6/2014 г. (271)
  
  Самите мъже обаче в прав текст се изказват и по отношение на другия обект на рекламата и дават оценката си за него:
  
  

  Песен за бирата
  
  (...)
  Не искам нищо в този ден,
  да спре покоят сътворен
  от светла биричка една
  и бяла яхта край брега.
  
  Обичам бира ледена.
  Обичам я, но не една.
  За нищо, нищо на света
  не я заменям за жена. (2)
  
  (...)
  На острова пред мен зелен
  ми маха маце с хубав тен.
  Какво ли иска тя сега,
  сама на края на света?
  (...)
  Проблемът само е това, че
  бирата ми е една. И аз не мога
  да сменя студена бира за жена.
  
  Радо Шишарката

  
  

  Според обичаните от мъжете песни, съответно според популярната мъжка култура, жената не само че е сравнявана именно с кола и бира, а и недвусмислено и твърдо е поставена след колата и след бирата, дори и ако колата е от най-долнопробна марка, а жената е маце, гадже, "малко по-симпатична" и пр. (6) - дори и ако е представител на по-добрите женски образци. Следователно по-обикновените жени са поставени още по-долу в тази класация - там където вероятно се е намирала и ищцата.

  Край на допълнението от 23-6-2014 г. }
  
  
  
  Ищците не зачитат особеностите в емоционалния живот на техните омразни "мъже - прасета" да обичат коли и бира (58).
  
  

  Защо мъжете толкова обичат автомобилите си?

  
  

  • Защото обичат да управляват, да са господари и да става това, което искат.
  • Защото им дава чувство за свобода и ги прави независими.
  • Защото обичат техниката.

  
  

  
  
  Ще завърша този песенен фрагмент от изследването с поредна култова творба, която обобщава горните наблюдения във връзка с парите, колите и жените.
  
  

  Радо Шишарката и Попа - Тигре-тигре

  
  

  Ой тигре, тигре, имаш ли пари? Имаш ли пари - хубави жени? Западни коли?
  
  Ой тигре, тигре, нямаш ли пари? Нямаш ли пари? Стари бабички. Стари жигули.
  
  Хайде, борци. Дайте ми пари! Дайте ми пари, западни коли.
  
  http://vbox7.com/play:6d227716
  
  Към 10/11/2013: 142900 гледания

  
  

  "Безчувствените" мъже поети, композитори, рок музиканти и пр.

  Относно стереотипа за "безчувствените" мъже.
  
  Поезията е противоречива сфера в това отношение - жените по правило четат и "употребяват" повече поезия, но в същото време на пръв поглед изглежда, че мъжете произвеждат повече стойностна поезия и много повече мъже се приемат или са признати за "велики поети" и са разглеждали значими явления, отколкото жени. Казвам това без да съм направил подробно изследване, но като погледна само българската поезия, се сещам само за четири големи имена - Дора Габе, Елисавета Багряна, Леда Милева и Петя Дубарова(16). Ако мъжете бяха "безчувствени", трябваше да е обратното - почти да няма поети мъже.
  
  Разбира се, сигурно ще се намерят феминистки да разправят как мъжете потискали жените и не им давали да пишат стихове, но това би било смехотворен аргумент, тъй като от литературните жанрове именно стиховете изискват най-малко вложения на внимание и време, може да се пишат между другото и тайно, не е толкова трудоемко като да напишеш роман; предвид че жените са потребители на поезия и тяхната чувствителност е призната в обществото, че повечето учители по литература са жени и пр., те имат значим дял в това кой поет е признат и какво отношение се създава към него. Освен това, по исторически причини всички значими и известни днес български поети са от края на XIX век насам, когато в България на училище са ходили и момичета, и момчета и пр. Съдейки поне по свидетелства като "Под Игото", не е имало полова дискриминация на момичетата. (62)
  
  За други страни с изключително културно влияние в света като например  Великобритания, също ми се струва несериозно да се твърди, че мъжете са монополизирали конкретно поезията, литературата и изкуството с чиста "груба сила", поне що се отнася до последните 200 години и до аристократичните среди - а те са били тези, които са имали нужната подготовка и възможности, за да се занимават с такива дела. Кралица става Виктория, Мери Шели написва Франкенщайн, а лейди Ада Лъвлейс, която е провъзгласена за "първия програмист" (11) се е сработвала отлично с математика и изобретател Чарлз Бабидж.
  

  Парадокс: Мъжете минават за безчувствени, асоциални или груби във феминистки клишета - защото не изпадат под влияние на естроген и прогестерон, и са по-малко податливи на окситоцин, - но приетите за най-велики поети са мъже, които пишат любовни стихове за жени, и "романтиката" е измислени от мъже за жени.

  Рок музиканти

  И тук по никакъв начин не минават твърдения за "мъжки монопол въз основа налагане", напротив жените са много по-привлекателни на сцена за публиката, но жените рокерки са редки изключения. Джоана Джетър? - "I love rock and roll", Милена, Таря Туринен... "Оная от Evanescence?"... Vanilla Ninja, Roxette, "Go Go Girls.." с Белинда Карлайл (и това не е много рок), Christina Sturmer... Срещат се жени китаристи, но също много рядко, и имената им обикновено са по-неизвестни. Например мои спомени - една китаристка на Майкъл Джексън, която свири в "Beat it", или една "шредърка", много бърза китаристка, от 80-те години, известна с това че е била надменна; или пък една българска млада китаристка, в една преобладаващо женска българска рок група. Чували ли сте за тях? Не мисля.
  
  Ако зависеше от мъжете, щеше да има повече жени рокаджийки на сцената. Но тук не е и само до "чувствителност" или нещо в понятието за "чувствителност" е грешно. Не всички рок музиканти са рок звезди - така е в целия свят и важи за всички видове музика. Повечето китаристи нямат групи и си свирят за удоволствие, а повечето рок групи са "гаражни" или свирят в местни клубове, които се посещават от броящи се на пръсти до десетки или няколко стотин почитатели. Тази работа не е нито печеливша, нито води до истинска слава, и за да си рок музикант от "по-нисък" социален слой е необходимо да си силно мотивиран и истински да обичаш тази дейност, въпреки че обществото не те насърчава. Много по-малко жени, отколкото мъже са способни да правят нещо въпреки социалното неодобрение, напук на обществото. (63)
  
  "Научих се да свиря на китара, за да свалям момичета"
  
  Често срещано клише, само дето китаристите (музикантите, артистите и пр.) не са привлекателни за жените само заради някое "романтично" (на книга) умение. Социалният статус е привлекателен - ако имат такъв. Ако си "важен", "известен", център на вниманието. Повечето музиканти са център на вниманието в твърде малка околност, за да са привлекателна цел. Не случайно мъжете мечтаят да бъдат известни и "като рок звезди", както се пее в някои песни - "момичетата идват лесно" и пр. Виж (64)
  
  

  ...
  
  Забележете, че във всички по-горни песни жена и кола са дадени заедно, като за да имаш жена е необходимо да имаш хубава кола, и съответно ако имаш лоша кола ("Кой се вози в москвич?"), това те обрича на самота. А дори женският музикален идол Тони Дачева възпява автомобил и се обръща към него като към одушевен предмет, благодарейки му затова, че я е закарал на среща с "две възторжени хубави очи".
  
  

  "Какво му трябва на човек"? - от женски пол.
  
  Определено самобитните творци показват, че и жените биха включили "нова кола".

  Нека да се върнем към конкретния казус за недоволството на ищците, че "жените са поставени на равно с кола и с бира"* [с автомобил].
  
  

  Насилие срещу предпочитанията и маскиран алтуризиран егоизъм

  
  С изискването си да бъдат на еди-кое си място в живота на някого, без да ги интересуват предпочитанията на въпросния субект (както казва Шамара, "но не всички пички ми харесват, без да се обиждат), ищците показват, че не зачитат свободата и правото на мъжете да харесват каквото те самите желаят, и се опитват да ги принудят (насилят) безпрекословно и безусловно да харесват желаното от тях - тях самите, което пък е откровен егоизъм, прикрит като алтруизъм.
  
  "Ей, мъж, ти си боклук, егоист мърсен, не трябва да поставяш себе си и колата си на първо място - трябва да поставиш МЕН и да ми служиш! Разбра ли, прасе такова!!!" (8)
  
  Уместно е да направим връзка и със съвременната реклама на същия производител, която беше посочена като пример за мъжественост в предишната статия. (83)
  
  
  Фиг.1. Снимка: "Загорка", Novini.bg източник
  
  В нея недвусмислено е показано, че "мъжът"- лирическият герой от рекламата, обикновен, или брадясал, неофициален, пиещ бира - поставя жената, дори и да е "най-красивата" кралица на красотата (6), след спокойствието, компанията на приятел и своята бира. ;
  
  Жената е показана ядосана и незадоволена, въпреки че е призната от обществото за кралица на красотата, а мъжът не реагира на душевното й състояние. Той дори не й се усмихва, а продължава да я пренебрегва и да не я отразява, въпреки обществената оценка и въпреки цупенето й.
  
  От друга страна, в рекламата от 2001 г. жената се усмихва, изглежда щастлива и езикът на тялото на мъжа и жената показват хармонични отношения.
  
  Също така ищците едва ли са отбелязали и признали, че образът на жените от клиповете от 2001 г., както и днес през 2013 г. и в хиляди други реклами, е показан като по-привлекателен и по-красив, отколкото са средностатистическите дами в реалния живот. (6), (6.2)
  
  В други реклами на бира, снимани на плажа, жените са подбрани и показани с определено по-привличащи мъжкото внимание тела, отколкото е в действителност, ако гледаме на живо дори и реалните актриси.*
  
  Целулитът им е изчистен по компютърен път, както е показано в следния клип по-долу. Задници и бедра с целулит отблъскват мъжете, реакцията на контролна група млади мъже при групово гледане на този момент от клипа, потвърди този факт чрез общо отвращение.
  

  Сбирка с откъси от реклами на "Cinemotion" преди и след монтажа

  Виж от 2:08, реклама на "Каменица", вероятно от 2008 г. (66)(190)
  
  
  
  

  "Жената", ако е представена като обобщен образ, и ако ние обобщим в отговор на грешното обобщение на ищците, както в горепосочената реклама на "Каменица", така и в рекламите на "Загорка" от 2001 г.  и 2013 г. - и в безброй други реклами - всъщност e представени в по-добра и по-привлекателна светлина, отколкото е в действителност, и по този начин наистина се прави "неетична реклама", но неетична реклама в полза на жените и в ущърб на мъжете, защото се дава "невярна и подвеждаща информация" за "качествата на продукта". (6)
  
  Тук със сигурност ще срещна отпор от разпенили се феминистки, заради употребата на "продукт", затова пояснявам:
  
  1. Самите ищци виждат себе си като "продукт", защото въобще им минава на ум, че някой си мислил, че ги приравнява "до бира и кола" в смисъла на продукти, които се купуват и пр.
  2. Всичко, което се търси или се предлага, което "има стойност", има "недостиг" от него и хората са готови "да платят" нещо и се показва в реклами, в контекста на този труд може спокойно да се разглежда като "продукт" или като "притурка", "промоция" към главния продукт, средство чрез което се цели да се накара "клиент" да извърши някакво действие на "плащане".

  Една странична вметка, "плащането" може да бъде с всякакъв "ценен", оскъден ресурс, включително с вниманието и личното ни време, както се прави в различните "безплатни" услуги, които го поглъщат - безплатна телевизия с циклични 5-6 минутни "промивки на мозъка" с реклами, безплатни сайтове, безплатни компютърни игри и пр. Както се казва в крилатата фраза от маркетинга:
  
  Ако продуктът е безплатен - ти си продуктът (67)

  
  Въпреки, че ищците сами се приравняват към продукт в търговски смисъл (ние не казваме нещо, което те самите не са намекнали), това не е "полово дискриминационно" и защото мъжете също са "продукт", когато в реклами се показват привлекателни, стегнати, известни мъже подкрепящи дадена марка или изделие и пр.. По същия начин както с жените, не всички мъже са такива, каквито ги дават в рекламите, особено положителните образи. Например в реклами за шампоани обикновено показват мъже с коса гъста като четка и с женски тип скалп, от който не е паднал нито един косъм.
  
  Мъжете в опредлен тип реклами също са примамки за жените, макар че при тях този трик работи не толкова директно. Физическата красота на един мъж не е достатъчно силен фактор, макар че облеклото, да си "добре облечен", може би е (70). Красиви жени често ходят с мъже с непривлекателна външност, с грозни мъже, привлечени са от други качества. Жените ценят социалния статус и известността на партньора повече отколкото мъжете. Женитба на богат мъж за бедна жена, която е красива няма да изненада никого, но женитба на красив беден мъж за богата жена се среща много по-рядко. Виж (68).
  
  
  

  Разбира се, в някои сюжети героите трябва да са карикатурни загубеняци, обикновени, невзрачни и пр., за да предадат друго съобщение. Например "и ти можеш да го направиш, нищо че си "балуш", ето виж другите като теб го могат, ти си един от нас, не си сам". Или пък за да постави потенциалния клиент в ситуация, в която да чувства превъзходство - "да не съм по-прост от този шапшал, че да не си купя Джиникс аутомат!".
  
  * За рекламата от 2001 г. - не съм я гледал от тогава. Доколкото си спомням се виждаха стройни голи крака на красива жена с къса пола?, случващото се беше през лятото.
  
  
  

  Трето тълкуване

  
  Възможно е да разгледаме нещата и от трета гледна точка - жената не е сведена до "стойността на кола и бира", а е показано, че мъжът има нужда и от жена, това е едно от нещата, от които мъжът има нужда.
  
  Тук са възможни две тълкувания:
  
  3.1. Ищците подразбират, че мъжът "трябва да има нужда от жена, и тя да е над всичко, затова не може да бъде сравнявана с нищо", но както беше изяснено по-горе, това е погрешно и сексистко.
  
  3.2. Отричайки посланието на рекламата, ищците заявяват, че според тях мъжът няма нужда от мила жена.
  
  Следователно според тях мъжът:
  
  

  3.2.1 въобще няма нужда от жена
  3.2.2 въобще няма нужда от "мила жена" (някои не са мили, но те също трябва да са желани)
  3.2.3 не заслужава [мила] жена, "защото е прасе"
  

  
  Всъщност, в посланията от рекламата няма изрична наредба на приоритетите, нито дадена явно причинно-следствена връзка.
  
  "И-то" в случая е т.нар. "логическо и" в логиката, както и т.нар. математическа ортогоналност, линейна независимост на компоненти на вектор. Например за да се постави точка в пространството са нужни 3 стойности на 3 координати: X, Y, Z. Ако която и да е от тях липсва, се получават само координати в равнина, двуизмерност, а ако има само една известна координата - точката би лежала върху едноизмерна права.
  
  Извън математическия контекст това е случай, при който всички елементи са независими един от друг и само в цялост, комбинация на всички заедно, водят до крайния желан резултат.
  
  Никоя от частите сама по себе си не е достатъчна за задоволство на мъжа от рекламата, необходими са и трите заедно, и не е дадено сравнение на цената, "стойността" и пр., следователно те са предадени като равносилни, а наклоненията кое е под или над се оставят да се решат от зрителя.
  
  Освен това жената в рекламата е показана като "сериозно обвързна с мъжа", защото изглежда че живеят заедно и изглежда щастлива. Мъжът поправя колата в почивен ден и въпреки това се усмихва, следователно са показани хармонични взаимоотношения.
  
  

  В това жената да носи бирата на мъжа, защото той я е помолил, или защото така ще му направи удоволствие, е здравословно взаимодействие между двама души и изобразява жената като грижовна, което не е унизително, а е комплимент (44).
  
  Положението на мъжа, поставен в ролята да поправя колата и да се грижи за коли, и че мъжът пие повече бира, също не би трябвало да обижда никого - това е реалността.
  
  Не си спомням някога да съм виждал на живо жена да лежи под колата си и да я оправя. Нито една! Преди години колега беше пуснал клип с девойка, която сменяше гума на кола заради загубен бас. (118) Видеото стана сензация - вероятно почти никой никога не е виждал подобна гледка. Не познавам и жена, която да роптае, че мъжете й пречат сама да си оправя колата...

  Ако госпожицата ищца желае, нека се сменят - тя да легне под колата да я поправя, пък мъжът да си пие биричка и да си бичи айляк. Няма проблем да се разходи да й донесе и на нея - за да не пие сам, и да й прави компания докато тя се цапа с моторно масло. Нали според ищците човекът (включително жените) нямал нужда от нова кола - следователно някой ще трябва да ремонтира старата таратайка всяка седмица, и за да има равноправие на половeте или повече уважение към жените - нека дамата да я оправя.
  
  В този ред на мисли наскоро ми направи впечатление абсурдна реклама на прах за пране:
  
  

  Изискана привлекателна жена, може би около 30-те, облечена като за вечеря, със снежнобял ефирен воал долива масло на колата, но не щеш ли се оцапва...
  
  

  
  
  

  "...под човек се разбира мъж"

  В случая на ищците им убягва понятието от юнашкото наречие обслов (132), или както е по-известно с думата: контекст, както и понятието "целева група", или т.нар. от рекламните специалисти "таргет група" или т.нар. "таргетиране".
  
  Сексизъм в случая проявяват феминистките с факта, че изискват рекламата да няма целева група, а да бъде еднакво въздействаща на всички, повсеместно "политически коректна"(56)(78)(260), т.е. еднакво безлична или напълно конформистка.
  
  Рекламата не казва, че "човек значи мъж". "Жертвите" сами подразбират, че значи мъж, и то по-точно хетеросексуален мъж, който обича да пие бира и обича коли, защото приемат, че те самите:
  
  1. не са лесбийки
  2. не биха си поправяли колата сами
  3. не пият бира;
  4. не могат да си представят смяна на местата и гледните точки
  5. не се отъждествяват с мъжкия образ от рекламата
  6. но се отъждествяват с образа на красивата жена от клипа (6)
  
  
  Изглежда, че правата на хомосексуалистите също са накърнени, защото според рекламата "всички" мъже и жени са хетеросексуални!...
  
  Ами децата?! А по-възрастните? А онези, които не могат да си ремонтират колите и нямат книжки? А тези, които не пият бира? Онези, които не искат нова кола, а искат мотор? А тези, които са ергени, които нямат нужда от жена; монасите; онези които харесват не "мили жени", а злобни и груби - садистите, мазохистите и пр. и пр. Повсеместна дискриминация на цялото човечество, невиждано потъпкване на "правата на човека"! (56)(260)(65)
  
  Правата на всички гореизброени групи са нарушени с това, че авторите са избрали някакво послание в някаква посока, което няма как да угоди на всички.
  
  

  Стереотипът за сексуално насилие над жени - запазената марка на българското представително кино

   За съжаление обаче е обща тенденция изкуството да се прави безлично и неангажирано, "за да не обиди някого" и пр., и всъщност по този начин то се вкарва в коловози на господстващите стереотипи и става заето с това да задоволява елементарните шаблони, които са водещи в обществото или се налагат от тези "лица и задници", които са най-обидчиви и подават искове.
  
  Един от тези стереотипи е и за "мъжете прасета", насилници, които са груби, безчувствени, бият жените и се гаврят с тях. Да не говорим, че сексуалното насилие от мъж към жена е отвратителна запазена марка на много български филми, част от извратената естетика и пърбобитен драматургичен похват - да се шокира и отврати зрителят и по този начин да се ангажира.
  
  Веднага ми идват на ум  "Козият рог" - "най-великият български филм за всички времена", според клишето за него, "Изпепеляване" ли, кой беше, "Маймуни през зимата", "Стъклената река" (в по ново време); някаква според мен глупост за някакви военни; Къде ли не. Поне според много на брой "общественозначими", "признати", "официални" образци от българското кино изглежда, че според съответните български "официални", "големи", "професионални" режисьори, ако няма сексуално насилие, поне опит за изнасилване, и не се покаже някой мъж изверг, то не става филм.
  
  Аз съм никой в обществото в момента, никой от целевата група няма да ме чуе засега, но бих запитал - кой им е дал книжки на тия "професионалисти"? Няма ли кой да бие два шамара и на комисиите - кой ги е образовал, че това е естетично. Как може да са утвърждавали и насърчавали подобни извращения да се ползват за евтин "драматизъм" и да се запечатват като "културни" символи - "мъжете са изнасилвачи".
  
  

  Да не говорим за поучителните сценарии и насилени реплики, безкрайните клишета, драматургията и театрална актьорска игра - така нареченото рецитиране на репликите - на неподходящо място - киното. Телевизионните ни сериали са част от това кино, в някои от тях сценарият е умопомрачително плосък и неадекватността на израженията на актьорите или репликите са шокиращи. Популярни са герои без живот и динамика и режисьорите не предразполагат актьорите да се вживяват, а ги оставят да позират и да си слагат замразени комиксови маски (129). Това не е беда само в българското кино*. За съжаление световното кино страда от подобни недъзи. (97)
  
  Бих си позволил да препоръчам на българските "аристократи" в киното да си водят бележки от най-добрите им турски колеги, които владеят разликата между кино и театър, между плоски и дълбоки герои; какво е драматургия и как да играеш с детайла, така че да създадеш усещане за реалност, а не за сценичен фалш или елементарен скандал. Актьорите им се вживяват в образите и играят така сякаш наистина преживяват, а не носят маски (207)**.

  ---

  * Ще разгледам по-подробно и обосновано тези въпроси в следващите части.
  ** Въпреки че изкуството в тази форма е изчерпано и всеки добър и достатъчно дълъг или разнообразен филм или сериал обхваща всички съществени външно представяни теми относно човешките отношения, емоции, изрази на лицето, поведение и пр. в рамките на този формат, допустимата драматургична сложност, тематика и пр. Човешките емоции нямат кой знае колко неща за показване или особена сложност(170.2); в театъра те отдавна са изиграни във всевъзможни варианти. Поради това и най-интересната тема или герои се изчерпват, доскучават и започват да изглеждат насилени. (186)

  
  
  Бих попитал ищците - трябва ли мъжете, които не са такива и смятат, че това ги обижда, да подават иск в СЕМ или в МЕМ срещу такава "държавна политика" (киното се е финансирало и се финансира основно от държавата), поддържана от официалните "кино експерти", които имат наглостта да определят кое е "културно" и кое е "общественозначимо" като дават своята владишка благословия за сценарии, теми и начин за разказване според извратената им театрално-поучителна естетика.(78)
  
  Тази пропаганда стига и по-далеч, не е само в българските филми - американските също показват мъжете като серийни убийци, изнасилвачи, "бройкаджии" и осъждани затова; престъпници, затворници, злосторници. Това отговаря на статистическата действителност (повече мъже престъпници), но както се споменава в (74.1) престъпленията и извращенията в телевизията са представени като много по-чести, отколкото са в действителност.
  

  Приемливостта на курвенските номера в обществото

  Сещам се само за два ярки филма, в които е показано сексуално насилие от жена към мъж: "Първичен инстинкт" и (71), където шефка съди за изнасилване служител, след като го принуждава да прави секс с нея, а той се опитва да й откаже.
  
  Споменавайки горното, веднага си навличам феминистки подигравки - "какъв мъж си". Един от стереотипите в обществото е, че мъж не може да бъде изнасилен или да му се упражнява сексуален тормоз, затова е много трудно да се пусне такъв филм. "Няма да звучи убедително".
  
  Също така съблазняването, заблуждаването, манипулирането, вкарването на мъже като "само приятели" и размотаването докато си изберат някой от всичките "резерви" и пр. с цел единствено вдигане на собственото самочувствие и възползването от някого, т.нар. "курвенски номера" или "курвенски фасон" (72) - те не се приемат за сексуален тормоз и за насилие, въпреки че уж е известно, че мъжете са много по-сексуални, и жените се възмущават от количеството мъжки полов нагон (53).
  
  Правейки "курвенски номера" и разигравайки мъжете, жените всъщност на практика извършват сексуален тормоз, а жените обичат да им вдигат самочувствието от разстояние. За жените е нормално високомерно да не си вдигат телефона, да дават противоречиви сигнали с които да водят своите "поклонници" за носа (в този случай обикновено не е един), вместо да кажат една дума - "не" или "не искам". Сексуалната фрустрация заради женските номера и разбитите сърца на неопитните наивни момчета, паднали жертва на съблазняващи девойки - те не се приемат за "сексуален" тормоз, което всъщност произхожда от полов - обусловен от пола, а не от "полов акт". "Sexual" идва от английски, а във "великия лингвистчен шедьовър" английски език (134) "секс" означава и "пол", и "полов акт" - от там "sexual" може да е едновременно "свързан с пола" (като първични полови белези, мъж, жена; присъщ на представител на пола), така и "сексуален" - свързан с полов акт. (135)
  
  От друга страна, в съвременните общества, "умопобъркани" от феминистки брътвежи, например в САЩ, както е посочено от Владимир Буковски в (56), ако направиш комплимент на жена - нещо положително, - и едва ли не ако я погледнеш или подсвирнеш - по нейна преценка "похотливо" - или я поканиш да пиете по нещо насаме, тя може да те съди за сексуален тормоз!
  
  Къде по-точно виждате "равенство", уважаема "госпожо съдия", дами и господа съдебни заседатели?
  
  Ако има "сексуален тормоз", което значи полово противопоставяне, той е двустранен, винаги го е имало, и винаги всяка страна се е борила за своята изгода по начина, който й се отдава (176).
  
  Мъжът "трябва да приема като мъж" женските номера, т.е. да го приема в реда на нещата. Така и става - няма закони, които да наказват жени затова, че дават противоречиви сигнали, че виждат че някой е влюбен в тях, но го оставят да се унижава и "да се досети" - т.е. да се откаже сам (157)(170). На тях им прави удоволствие, че са ухажвани и имат един обожател в повече. Мъжете го приемат като даденост - такава е психиката на жените.
  
  Мъжете и жените не са и не могат да бъдат еднакви в начина по който възприемат обществените отношения и света. Жените са "мъже с генетично увреждане" (липсва им един уникален хромозом - Y, половият X е повторен), а мъжете са "мутирали жени" - имат всички хромозоми като жените, но и още един, което пречи на развитието им като жена и коригира съответните "бъгове" в поведението и мисленето.
  
  

  
  
  

  Грешката на "Загорка" по отношение на вкусовите предпочитания

  В статията от в-к "Сега" Статия за подалата иск във в-к "Сега" се твърди, че ищцата тъкмо е щяла да пие от любимата си бира от съответната марка, когато е видяла рекламата и се била обидила.
  

  Случайно ли е, че "Загорка" е била любимата й бира?

  Не бих казал. Вкусът на "Загорка" е известен като по-малко горчив отколкото поне на един от основните им конкуренти в онези години - "Каменица". Много жени не обичат да пият бира именно, защото е горчива, и по тази причина харесват новите плодови коктейли "Радлер"("Колоездач") и пр., които са смес от 50% бира, 50% лимонада или други безалкохолни напитки и се популяризираха и у нас в последните години.
  
  Нямам обстойни данни, но от тези, които имам повече жени, на които бирата им е горчива, посягат към този тип "плодови бири", докато за много мъже "това не е бира", "няма никакъв вкус". Най-вече хора, които смятат да шофират след това пият от тези "плодови сокове със странен вкус" заради 50% по-ниското ниво на алкохол.
  
  В подкрепа на предположението за вкуса на жените към "Загорка" е, че жените по-често пият ликьор, пинаколада и ром; както и водка - чиста или в коктейл, - която "лесно влиза".  Някои видове алкохол закономерно са известни като "женски".  Ракията например  определено не е женско питие - тя е "люта", а не сладка.
  
  В конкретни разговори за алкохол с млади жени, които бяха нещо като непринудено получена извадка от различни точки на България (Бургас, Пловдив, Казанлък) и с мъже, дамите са изтъквали, че били пили ром. В един такъв диалог много по-опитен в пиенето господин отбеляза, че "това е най-лошият алкохол". Захарта улеснява бързото проникване на алкохола в кръвта. Една от дамите обаче отбеляза: "но е сладък!" - а той точно затова е лош.
  
  Не знам доколко това наблюдение е било вярно за пазара на бира в България, но се предполага, че от рекламната агенция са имали данни от социологически изследвания за това какъв процент жени пият от тяхната бира спрямо конкурентни марки. Вероятно мъжете пиячи на Загорка са били повече като абсолютна бройка, но бих предположил, че "Загорка" е била една от най-харесваните бири от жените, спрямо другите бири, и че определено жените като цяло предпочитат по-малко горчива бира.
  
  Тук отново бих отбелязъл, че жените, и по-точно "активистките" са по-обидчиви отколкото мъжете.
  
  

  Смяна на позициите и гледните точки в рекламата

  Представете си, ако рекламата беше обратна. Пиячът на бира беше жената - и тя беше привлекателна и се казваше:
  
  Какво му трябва на човек (жена)? Нова кола, мил мъж - който да я оправя, жената - и една добра бира!
  
  Дали някой мъж би се оплакал да оправя привлекателна жена? Рекламата щеше да предизвика усмивки, защото е абсурдна и защото е реклама. Това не е "божия заповед" и не би трябвало да се приема така.
  
  Ако в рекламата пък беше показана непривлекателна жена, мъжът е вързан на каишка и др. такива, това сигурно щеше да се приеме за "скандално" и да събуди дискусии, но и така пак щеше да е смешна. Кой мъж би си взел такава жена по собствено желание, освен ако това не му харесва? Хората "си правят ташак".
  
  

  
  
  

  Телевизията като Господ

  Виж "Телевизията и детето"(74) и (78).

  Психичните изкривявания на обществото и на неговите реакции - причинени от тоталитаризма или от личните особености

  Причини за абсурдната реакция на ищцата - изкривяванията на тоталитаризма или собствените и лични изкривявания?

   Подобни случаи показват, че телевизията се е приемала като източник на меродавно, безпогрешно, авторитетно, "божествено" слово, съответно от него не може да се излъчва нещо което да е спорно, не може да има различни интерпретации, не може да изразява нечия лична позиция и пр. Може би начина на изказване има значение - това че глас казва "Какво му трябва" все едно Господ.
  

  Към 2001 г. първата частна национална ефирна телевизия "БТВ" излъчва едва от година?, преди това е имало две програми + някои регионални, "Руската" - ОРТ и някоя-друга кабеларки от рода на "Нова Телевизия", "7 дни", "Евроком", МСАТ и др. по-малки.
  
  Кабелната телевизия се разпространява, но не са ми известни данни за броя хора с кабелна телевизия, със сигурност са били по-малко от днес - в моето семейство например нямахме. А сред тези, които имаха кабелна, нямаше много преведени канали, а малко хора са говорили езиците от тях, и тези канали не са им влияели. (Будните деца учеха английски от "Cartoon Network", но не и възрастните.)

  По-скоро обаче малкото телевизии са по-малко съществената причина, отколкото податливостта на жените от омаята и мощта на авторитети.

  Защо жените се увличат повече от зодии, хороскопи, магове и врачки и защо повече им вярват?

  
  Защото са по-лековерни? Защото са по-загадъчни, а мъжете "нямат интуиция"?
  
  Според мен - в съзвучие с общите им психични особености, - защото искат някой висшестоящ да им казва какви са. На тях повече им допадат такива фигури, отколкото на мъжете; и допускам, че защото "чувстват" повече неща, които не могат да си обяснят; не разбират собствената си мотивация и промени на настроенията и желанията, не схващат логиката и причинно-следствените връзки и заради това че те не разбират, стигат до извода, че е необяснимо, че има свръх-естествени сили и пр. И тъй като по-малко разбират случващото се и го виждат като "тайнствено", критерият им е по-нисък и позволява на шарлатани да ги баламосват.
  
  Бащата, шефът, учителят, професора, костюмирания, а може и някой палячо с карнавални дрехи и пъстри парцали за фон, пред който има стъклена топка - всичко това създава авторитет, илюзия за "висша сила" и по-висш социален статус. Вероятно те имат опит от собствената си непостоянност и неувереност - това че "не знаят какво искат" (виж по-нататък) и че имат хормонален цикъл. Последният периодично предизвика бурни промени в предпочитанията им към мъже (20), настроенията, светогледа пр. всеки месец, затова за тях изглежда по-естествено да има някаква "тайнствена" сила извън техен и извън човешки контрол, която го предизвиква.
  
  Подозирам, че в горниото, заедно с по-високата чувствителност към окситоцин са източници на по-голямата вяра на жените в "тайнствеността" и "свръхестественото", "Тайната", "вибрациите на Вселената", "положителните флуиди" и тем подобни.(108)(115)(125) Всички те се доказват с "вяра" - всъщност с авторитетна фигура, на която се кланят, защото те все пак не вярват на всичко. Трябва да има някаква личност, книга, "световноизвестен екстрасенс", "световен бестселър", да се излъчва по телевизия и пр. Авторитетът - висшето положение в обществото - може да докаже и обоснове и най-голямата небивалица.
  
  * Бъдете предпазливи. Ако не внимавате в службата, може да пострадате. Има възможност за успех, ако сте търпеливи. Използвайте своите шансове."
  * Не започвайте нови начинания. Пазете се от завистници в службата. Възможни са проблеми в личния живот - приемете ги спокойно. Предстои подобрение на здравето.
  
  
  И т.н.
  
  Обикновено всички зодии имат 5 или 6 звезди от 6 възможни във всичко, като възможните текстове са комбинирани и разпределени - единият път едните ще имат "проблеми в службата", другият път ще има "възможност за успешни начинания" и пр. Циклично се въртят едни и същи "предсказания".
  
  За мъжете това са бабини деветини, на които гледат с присмех, защото по своята плоска семантична структура казват общи препоръки и какво "може да се случи, но може и да не се случи" и са просто разместени късове текст.
  
  За жените, които вярват или четат "информативно" обаче това е мнение на авторитет, висша сила...

  Психологическите тестове - Какъв сте? Как се чувствате? Добър приятел ли сте? Как да познаете дали наистина ви обича?

  Популярни са в женските издания или в рубрики за жени и са сродни с хороскопите.
  
  Това са кратките, в някои случаи по-обемисти психологически тестове, които повече жените си разменят и взимат насериозно, отколкото мъжете.
  
  

  • "Добра любовница ли сте"
  • "Той обича ви ли истински"
  • "Имате ли чувство за хумор"
  • "Разберете кое е най-важно за вас: парите, секса или семейството"
  • "Имате ли доверие на хората" и пр.

  
  
  Самото съществуване на подобни тестове означава, че жените сами си задават въпроса:
  

  Имам ли емоционална и социална интелигентност?

  И като го попълнят сами отговарят:
  Не!

  
  Тестът ще им отговори какво ТЕ чувстват и какво искат...
  
  Защо някой трябва да ти казва какъв си въз основа на кратък въпросник с няколко полуслучайно или прозрачно подбрани въпроса, които свеждат всички възможности до а-б-в, да/не?
  
  Ти не се ли познаваш по-добре, не знаеш ли всички подробности от живота си с всички оттенъци и причини и собствени мотиви?
  
  Според вярващите - не, не се познаваш.
  
  Защото има "подсъзнателни сили", които само чичо доктор може да разкрие - вестникът, сайта; онзи австрийският психолог с брадата - и само те могат да ги тълкуват благодарения на техните заклинания, защото само те имат квалификация и право.
  
  В някои случаи въпросниците от този тип са очевидни ("ако повечето ви отговори са "а", то... сте... ако б... ) и дори и от един или няколко въпроса може да прозрете цялата плоска схема дали сте "страстен", "срамежлив" и пр. - според новата методология на изтъкнатия швейцарски психолог Майер Хиндербрук от Щрьох, Долен Вюрстенберг.
  
  Приемането на тези психологически тестове като достоверни е абсурдно и заради това, че те са поставени и се решават абстрактно - в реалността в конкретна ситуация от една страна не се знае как би реагирал човек, особено ако става въпрос за изключителни, опасни, рискови, конкурентни и др. случаи. От друга страна, реакцията зависи от всички подробности в емоционалното състояние, хормоналния баланс, конкретните други участници, физическото разположение на предметите и хората наоколо и пр. (171), като тогава причината за поведението ви ще е ясна и ще зависи именно от тези подробности; тогава ще живеете в ситуацията, а няма да седите и да мислите "а-б-в", как ли искат да ме изпързалят и пр.
  
  Един подобен абстрактен текст:
  
  Мивката тече, имате пране на терасата и завалява дъжд; едновременно с това се звъни на вратата, звъни телефона и бебето ревва. Отговорете без да се замисляте, кое ще свършите първо?
  
  Според това "ще разберете дали за вас на първо място са парите, детето, семейството, приятелите..."
  
  Например в реална ситуация, приоритетите биха били много по-обясними за вас самия:
  
  

  бебето капризно ли е? болно ли е? спяло ли е? на каква възраст е? ако сте очаквали че ще ревне, няма да ви притесни

  чакате ли някого да дойде? кой? важно ли е?

  дъждът силен ли е? колко силен? очаквали ли сте го? в реалноста съвсем неочаквани дъждове няма

  преди колко време сте оставили дрехите - ако е било преди малко е все тая че ще се намокрят

  толкова ли са важни тези дрехи, нямате ли други; важно ли е, че ще се намокрят малко? ако е лято - няма значение

  мивката силно ли тече? има ли съдове в нея? запушена ли е?

  какво е разстоянието до вратата? има ли прозорец, тераса, може ли да се покажете? колко може да чака човекът?

  за колко време бихте свършили всяко от тези неща?

  къде се намирате - бебето до вас ли е, виждате ли го; за колко време ще стигнете до съответните места
  И т.н.
  
  Абстрактният отговор би се основал на съвсем други неща, човек би се замислил за някакви "тайнствени" уловки и пр., може да се опита да хитрува за да получи по-висок резултат и пр.
  
  Дали "поставяте на първо място семейството, парите..." също е въпрос, който може да е твърде общ: колко пари? Положителното и отрицателното също може да не са ясни като бял ден.
  
  Защо хората приемат такива тестове на сериозно?
  
  Всъщност едва ли някой ги приема чак толкова насериозно, но са по-популярни в издания за жени и са пример за това как общи приказки, изречени от авторитетен източник могат да придобият значение за личността по-голямо отколкото собственият ти здрав разум и самопознание и увереност. Виж също (57.2).

  
  

  Хипнотизиращото действие на телевизията

  Биофизикът Вирджилиу Георге (74) обстойно разглежда този проблем и обръща внимание върху трайните и в някои случаи необратими промени и увреждания в "схемите" на челните дялове на мозъка, които телевизията предизвиква.
  
  Телевизията, бързо сменящите се образи, привеждат мозъка в полусънено състояние и активен алфа-ритъм на ЕЕГ-то, при което умът така е бомбардиран с впечатления, че те си остават просто прелитащи картинки - мозъкът не може да ги осмисли достатъчно бързо, и от всичките тези образи в паметта не остава почти нищо. Потиска се критическото мислене и волевите действие - ефектът е подобен на хипнотизиране, човек е по-податлив на внушения и става зависим. Самите телевизионни гласове често говорят повелително като на деца от детската градина или на слабоумни.
  
  Зависимостта от телевизията е изследвана още преди много десетилетия в целия свят, за да се обясни защо хората се "залепят" за екрана. (74)(128.4) Има теории, които свързват бума на наркотиците в САЩ в края на 60-те години с порастването на първото поколение деца, израсло с телевизията (74), защото бързо сменящите се образи задействат механизми, подобни на тези при зависимости от наркотици, в които участват т.нар. награждаваща система и невротрансмитера допамин. След това хората са по-податливи на хазарт и наркотични зависимости.
  
  Проста и очевидна причина за зависимостта на хората е, че телевизионният екран е динамичен, променя се светкавично бързо, кадрите се сменят понякога през една-две секунди, докато околността в стаята е статична. Неволевото зрително внимание се привлича от движение - промяна. Естественият физически свят е различен от телевизор - огледалото малко прилича, но при него няма "монтаж" и чак толкова резки смени на изображението (204). Огънят, пред който са се събирали още първобитните хора има известно сходство с образите на телевизионния екран (212), но измененията при него са еднотипни и плавни. Той също има успокояващ ефект - хората и днес сядат и гледат камината, - но за разлика от телевизията, която пречи на човек да се съсредоточи, монотонното пращене и тихият шум на огъня, заедно с еднотипните образи на огнените езици по-скоро помагат на човек да събере мислите си.
  
  Мозъкът тълкува бързите и непредвидими смени като заплаха, застава нащрек, задейства се непроизволното внимание (74), и допаминови награждаващи механизми в мозъка, които предизвикват поведенчески "къси съединения" (126) и създават зависимост (213). Обикновената телевизия не е интерактивна, освен колкото да смениш канала. Гледането на телевизия успокоява, някои хора се приспиват с нея, което е ефектът на задействането на алфа-ритмите. Телевизорите се оставят да си работят за фон и понякога хората се дразнят, ако звукът бъде спрян от някого другиго в стаята - например по време на реклами.
  
  Телевизиите се опитват да представят безучастното гледане на шарени картинки като невероятно забавление и... успяват. Освен благодарение на разгледаните по-горе сили:
  
  • лесната допаминова зависимост и задържане на вниманието
  • "хипнотизацията" и от нея податливостта на внушения;
  
  Още на:
  
  • социалният статус - тези, които имат телевизии са "важни"; говорителите са "официални" и това което показват е "важно", гледа се от много хора и пр.; авторитетът също "хипнотизира" - внушава лесно (216.1)
  • липсата на алтернативи за действие - произтича от много причини
  • (78)(49)
  
  
  
  Рис.5. Телевизията е като магнит!
  Илюстрация от сатиричната новела "Не съм креативен, пък!".
  Автор и художник: авторът на този труд
  
  

  "Психо-профил" на ищцата

  Според статията във в-к "Сега", ищцата е била:
  
  
  • неомъжена, 47-годишна бизнесдама която все още не била намерила мъж, който да е бил достатъчно добър за неин съпруг
  • но не била лесбийка, имало мъже в живота й
  • имала своя фирма, в която досега не била назначавала мъж  - когато гледала рекламата била на вилата на своя приятелка
  • но не, тя не била мъжемразка, само феминистка, просто защитавала правата на жените
  • не се споменава за деца(!)
  • последното й хоби било... риболовът (!)
  • но все пак, когато решила да си купува кола, искала просто... да е червена...
  
  Може би съм сексист, затова единственото женствено нещо, което виждам в горните биографични детайли е изборът на кола по цвета, но дори и конкретният избран цвят не е женствен, защото в 67% от случаите в посочените мъжки песни с коли от онези години автомобилите също са червени: "Едно ферари с цвят червен" на Слави, и жигулата на Наско Ментата: "от ферари е по-добре и е червена - хич не ми е зле".
  
  Още един женствен елемент от поведението на ищцата според статията е истеричността при реакцията.
  
  Останалото издава редица мъжки черти на характера, използваческо отношение към мъжете и явна неприязън към всички мъже. От статията лъха и чувство, че мъжете нещо са длъжни на въпросната дама, че "всички мъже са прасета".
  
  Народът го е казал: "мъжемразка", жена "с чепат характер", тъй като типичните индивиди от женски пол без изявени психотравми и генетични или хормонални отклонения имат различно поведение.
  
  На изявление на ищцата относно мъжките обиди:
  
  

  "Сега какво? Връщаш се от работа, цял ден си блъскала, носиш пари в къщи, колкото носи и мъжът ти, а той от вратата още и те псува. (...) Чувала съм, че в Канада жените получават скоростен развод за 3 дни, ако съпругът им ги обиди. Дано законодателството ни се оправи, защото ако имахме такива закони, моето дело нямаше да се води", разсъждава бизнесдамата." (в-к Сега, 2001 г.)

  Обидата

  Да оставим ли настрана локумджийската страна на понятието "обида" и колко е субективна? Човек може да се обиди за това, че някой е казал нещо, но също и за обратното - че не е казал нещо, което "се е очаквало от него" (особено ако обидената е жена). Човек може да се обиди, ако му кажеш "стандартна лоша дума" или псувня, а може да се обиди и ако му кажеш добра дума, но тя сметне, че е било с ирония, сарказъм, че не си бил искрен, че я лъжеш, че "й казваш това, което иска да чуе", или пък просто ако е в лошо настроение, има предменструален синдром или и тя не знае защо. Човек може да се обиди в даден ден, защото е в лошо настроение, а от същото нещо в друг ден може да се разсмее или да не го забележи. И пр. и пр.
  
  За да има "безспорна обида", е необходимо да има постоянна "политическа коректност" - тоталитаризъм и дресировка на хората. Според мен и наблюденията ми над хората, определено това е по-привлекателна и по-малко плашеща перспектива за жените, отколкото за мъжете. Виж по-долу.
  
  Също така ищцата подразбира, че актрисата е изведена насила, а в създаването на клипа не са участвали жени, че в рекламната агенция не са работили жени или те не са имали никакъв глас и никакъв дял. Горното е по-скоро съмнително (244), а както беше пояснено в началото, маркетинговите проучвания са показали, че творбата е била добре приета и от мъжка, и от женска публика.
  
  
  • Защо живееш с мъж, който от вратата те псува?
  
  Подразбира се, че вероятно "всички мъже са такива" или че това е непоправимо - не можеш да го разпознаеш предварително, въпреки невероятната женска интуиция (181) и "емоционална интелигентност" - т.е. това е предразсъдък и реакцията на ищците към рекламата се дължи на тези "всички мъже".
  
  

  Мила жена

  Според ищците "мила жена" е обида. Според мен - комплимент!
  "Мила жена" е комплимент и положително определение. Рекламата вероятно засяга ишцата с думата "мила", която предвид властния й и типично мъжки характер, подобен на образа на мъжа, който тя изтъква като отвращаващ я, може би й звучи снизходително и я унижава лично, защото тя самата не се вмества в определението. Щом тя е груба мъжкарана, "следователно жените не трябва да са мили".
  
  

  Ако тези феминистки мъжкарани приемат, че жените по природа "би трябвало" да са мъжкарани и трябва да бъдат такива, следва че жените от рекламите и които не се обиждат са някакъв "друг вид". Тези мъжкарани не би трябвало да се обиждат от определения, които очевидно не са насочени към тях като целева група.
  
  Ироничен е фактът, че феминистките мъжкарани едва ли не се борят за правото си да бъдат... мъже, бунтувайки се, че тяхната женственост е "накърнена" с факта, че мъжете се отнасят по различен начин с тях и ги приемат за различни - не за мъже, а за жени...

  
  
  Тук идва реда на друго значимо психо-социално явление, което за съжаление засяга и истинските, природно женствени жени.
  
  

  Женска шизофрения на вкуса им за мъже

  Кои са най-популярните мъже сред жените? Как преценяваме кои мъже са най-популярни сред жените, най-желани, най-търсени? Според медиите, фразите "секс символ", "най-желан ерген" и пр. и според видимите ефекти, това са тези мъже, които карат жените да се стичат на тълпи, да пищят и да припадат. Изглежда, че това са най-обичаните поп-звезди, музиканти, актьори и пр.
  
  Голям процент от тях, поне от времето на Елвис и Бийтълс насам - може би началото на телевизионната епоха в масмедиите - до Джъстин Бийбър и "One Direction" отговарят на следния модел: (76)
  

  Симпатични мили момчета, младежи, модно облечени, които се подмазват на жените

  Омайват чрез
  
  
  • сладникави и обикновено банални повърхностни клишета
  • комплименти за красотата и уникалността на жените и любимата
  • разкази за безкрайната любов към тях
  • как не могат да живеят без тях
  • щели да направят всичко за нея
  • дават клетви за вечна вярност - как никога нямало да се разделят, никога нямало да я разочароват и пр.
  
  В още по-сбита форма
  
  
• възхваляване
• поставяне на любимата на пиедестал
• обожествяване
• преклонение
• галене на нейното его
• ехо на собствените й гласове на страх и съмнения в мъжете, че ще я изоставят, разочароват, изневерят и пр.
  
  Понякога певците не са толкова млади момчета - по-зрели са или "поузряват" с времето*, но съдържанието продължава да бъде в подобен спектър. Нека разгледаме конкретни образци от поп-музиката, с някои умишлени преливания извън горната рамка за контраст.
  
  

  Изследването на съдържанието на песни на "любимците на жените"

  Текст	Изпълнител или автор	Забележка	Година
  Ти си красива, наистина! Красива си, о-о-о-о, ...	Джеймс Блънт
  Прекрасна си тази вечер.	Ерик Клептън
  Ти си удивителна такава каквато си... Толкова си красива и ти го казвам всеки ден. ...	Бруно Марс	You're amazing, just the way you are...	2011
  Ти си най-добра от всички, първа в този град! Ти си най-красива, мила, ти си уникат!	Тони Стораро		2009
  Ти не знаеш, че си красива...	One Direction		2011
  Като вятър красива се носиш, по-красива от белите нощи. Аз без теб не мога, аз без теб съм никой, животът е само един миг, този миг е твой.	Графа		2011
  Не мога без теб, върни се ти. Не мога без теб, във моите дни. ... Едничка надежда във моя живот...	Дует Шик
  Без щастие мога, без тебе не мога.	Миро
  Не мога да живея без теб! Няма да преживея раздялата.	Badfinger, „Can't live”, популярна като кавър на Марая Кери
  Скъпа, обичам те, и винаги ще те обичам. Никога няма да се разделим.	Елвис Пресли	Love me tender	1955 и по-ранен оригинал
  О, скъпа, скъпа, скъпа, обичам те, да, наистина! (...) Втора глава: казваш й, че никога, никога, ама никога няма да се разделите!	The Monotones		1958
  О-у-о-а-а-а-а-ъ-хоу... Скъпа, скъпа, скъпа – оу... (х100) Ти ме обичаш, ние никога, никога, ама никога няма да се разделим! (...) Ще ти купя каквото искаш, ще ти купя пръстен.	Джъстин Бийбър		2010
  Цял живот аз твой оставам, па макар и просяк. (...) Ти си моето имане, ти ми взе душата. Мой ангел си и моя мъка...	Сашо Роман
  Сто кила ракия давам, само да те притежавам! Ще ти купим лека кола, стига да не одиш гола!	Тодор Колев
  Пари давам, злато давам, сребро давам – топче да видя!	Тутурутка?
  Цвете от Луната ти, ако желаеш, ще откъсна аз за теб.	БТР
  Mного те обичам, винаги след теб ще тичам.	Фолк
  Душата ми гори. Аз ще чакам, все за теб ще пея. Все за теб, богиньо моя...	Максим	Края на 90-те?, нач. на 2000-те?
  Тя беше само на 17 – знаеш какво имам предвид. Изглеждаше невероятно! Като ме погледна, осъзнах че отдавна бях влюбен в нея. Когато я видях там... Когато тя ме погледна ...	Битълс		1963
  Ти си само осми клас, знаеш секси се държиш...	Константин		?
  Елена, Елена, ... ти си много красива, но много малка за любов. Само теб обичам аз.	Амет, Наско Ментата, стара градска	Елена, елена
  Когато се усмихваш, и аз се усмихвам. Твоите устни са моята слабост.	Джъстин Бийбър		2010
  Ти си толкова секси парче, и все към теб ме влече ли влече, да вкуся твоите устни поне, но искам повече, знаеш го много добре.	Борис Дали		2013

  
  
  

  И пред всички давам клетва, ти си най-красива мила, ти си уникат!	Тони Стораро		2009
  О-у-о-а-а-а-а-ъ-хоу... Скъпа, скъпа, скъпа – оу... (х100) Ти ме обичаш, ние никога, ама никога няма да се разделим!	Джъстин Бийбър		20??
  Ще те чакам цял живот и един ден отгоре. Ако се нуждаеш от мен, ще дойда при теб и от хиляди километри!	Джъстин Бийбър		20??
  Скъпа, обичам те, и винаги ще те обичам. Никога няма да се разделим.	Елвис Пресли		~1955-6? (оригиналът е по-стар)

  
  
  

  Контрапункти

  Като контрапункт на подмазвачески текстове бих посочил песента "Обич за обич", текст - Евтим Евтимов, изпълнение - Деян Неделчев.
  

  Стига заеми, стига везни!
  Искам обич, искам обич за обич!
  

  
  СТИГА, ИСКАМ и "обич ЗА обич" - вид равнопоставеност. Изразява се надежда, че желаната любов може и да дойде, но без по тийнейджърски наивни безнадеждни проситби пред "богинята", която "да се смили" пред "грешника".
  
  Както добре знаят самите дами, това не е любов, а "богослужение" и робско подчинение.
  
  

  Аз на заем не съм те прегръщал и на заем не съм те мечтал.
  Всяка ласка под брой да ми връщаш - мен ми стига, че нещо съм дал 
  
  

  Героят е деликатен, надява се, но в същото време е и рязък и "удря по масата". Той не е отчаян, макар че съзнава, че любимата може да не дойде. Това е мъжко, мъжествено поведение в подобни любовни отношения.
  
  От друга страна, текстовете на фалшивите "романтици" от рода на "всичко каквото искаш ще направя", "аз съм твой, твой слуга, богиньо моя; без теб ще умра..." са приказки на незрели тийнейджъри или на отчаяни и емоционално съкрушени мъже "загубеняци". Тяхната участ в любовното отношение, което оплакват или възхваляват, е предопределена и няма нищо общо със статуса в обществото на реалните живи изпълнители на такива песни, които са на обратния полюс.
  
  Виж още коментарът към песента "Повече от думи" на група "Extreme" (14).
  

  Защо против „романтиката“?

  Защото текстовете на мнозинството от поп песните представляват уроци по лицемерие и целувачество на гъзове, което се представя като "възвишено" и ценено в обществото, а изпълнението на тези уроци на практика в реалността не е "красиво" и обикновено води до унижение на жалкия "романтик"
  
  Родители, бащи, младежи - спасете по-младите неопитни момчета!
  
  Мъжете, които са активни и имат успех с жените, особено с тези дами, които „наистина, ама наистина са красиви“, не ги възпяват в песни, а се държат по коренно различен начин, и точно затова ги... чукат.
  
  Хората възпявават и възхваляват - без да получават обратна връзка и реципрочност - неща, които са „над тях“, „недостижими“, „възвишени“, или пък абстрактни, далечни, минали. Не е нужно да възпяваш това, което е в ръцете и леглото ти.
  
  В реалността опитът показва, че един мъж или момче НИКОГА, „ама никога, никога, никога“ не трябва да превъзнася жена, ако иска да не й бъде „просто приятел“(79), най-добрата приятелка с пишка, или поредният нейн „верен почитател“, както сам се определя с хвалбите, че ще й се кланя „всеки ден“ и с това че „ще я чака вечно“, защото тя не е при него и няма и надежда да бъде.
  
  Според средностатистическите мъже, превъзнасянето е „педалско“, "гейско", женчовско.
  
  Според жените и по-точно според впечатлението, което жените се опитват да създадат като изразяват предпочитанията си към този тип песни - „романтика“, но с изключително съществената подробност - само ако го видят на екран или сцена. (виж по-долу)
  
  Ако "романтикът" все пак успее да „спечели своята богиня“, след като „я изчака цяла вечност и един ден“, след като тя „бъде само негова“, също ще трябва да внимава, защото ако продължи да я възхвалява, ще стане „лесен“ и „скучен“... Всъщност как би могъл да успее? Той си е скучен и лесен от самото начало.
  
  

  Не бъди романтичен!

  Както казват самите жени: „трябва да се дърпаш“, „да не си лесен“, „да има интрига“, или както казват отраканите мъже на наивниците:
  
  
• не бъди романтичен
• не бъди мил
• бъди груб (словесно)
• унижавай я
• режи я
• не й се обаждай често
• покажи й кой е шефът
• ако ти се "направи", кажи й че не искаш да я виждаш повече
  
  И тя тогава ще припне след теб и ще те желае.

  Колкото е по-успешен в обладаването на жените е един мъж, толкова по-малко ги уважава и по-грубо и лошо се държи с тях. Това е една от причините за патриархата - "ужасяващият тормоз" над жените. Те самите са причината за него.

  Не спазваш ли горните прости правила, в 99% от случаите ставаш „просто приятел“ (виж още за смисловото объркване на "приятел"), или както е популярно днес от сайтовете за размяна на смешки и простотии: „френдзоннат“ (англ. Friend zone, зона приятели) и глаголът „френдзонвам“. Тази "страховита" черна дупка между краката на жените, в която влезеш ли веднъж, в почти всички случаи няма излизане и тя води далече, далече от другата, желана "черна дупка" - може да са няколко, според предпочитанията. Виж (26).
  
  Както се е изразявал един опитен мъж, "само приятелката" може да се съблича пред теб, да седи по цици и да ти каже да й закопчаеш сутиена, но без да правите нищо, защото за нея си безобиден загубеняк - сексуално безопасен и непривлекателен балуш.
  
  Когато момче попадне в тази роля, след като е хлътналo по момичето и e налапало въдицата още повече докато я опознава, момичетата често имат наглостта да заявяват, че от самото начало са искали "да бъдат само приятели" и че искат да продължат да бъдат "приятели", обикновено след като са размотавали и разигравали неопитната си "жертва".
  
  Е как така дамите, които имат "безспорно по-висока емоционална и социална интелигентност" от мъжете (136), тези мили, любвеобилни и нежни създания, радуващи за "световен мир", "да помагат на хората", "за доброто" и пр., които са "социални и пр", не могат да забележат, че си играят със сърцето на влюбено момче, и често накрая изкарват, че "те не са знаели" - чисти са като утринна роса! (138)
  
  Бритни Спиърс откровено признава в песента: "Опа, отново го направих!" ["Играх с чувствата ти"], в която завършва "Не съм толкова невинна!" (137)
  
  Творбата е силна не само с текста, но и с играта на певицата. Забележете лукавото изражение и езика на тялото на момичето, което се ласкае и се наслаждава на вниманието на ухажора и "космично" наивните му опити да я впечатли. Уви, тя не изпитва нищо към него, освен въпросната поласканост - самолюбие, която се изразява в хладна любезност. (119.2)
  
  Подобно на диалога: "М: Обичам те! :* Ж: Благодаря! :)" (139)
  

  Неубедителността на по-високата дамска "емоционална интелигентност"

  Има няколко възможни извода от въпросната ситуация:

  
  
  1. Момичетата всъщност нямат по-висока емоционална и социална интелигентност от момчетата - те наистина не разбират, че са се погаврили с момчето.
  
  2. Момичетата не разбират как се чувстват конкретно момчетата - тяхната "емоционална интелигентност" работи правилно само с жени.
  
  3. Момичетата отлично са разбирали цялата ситуация - и своите липсващи чувства, и чувствата на момчето, но не са прекратили неловката ситуация, защото са се наслаждавали на вниманието.
  
  4. Момичетата не знаят какви са собствените им чувства, защото в началото нямат такива. (133)
  
  5. Момичетата и жените по-трудно влизат в пряка конфронтация и се изразяват и действат пряко, заради по-голямата пасивност на женската психика.
  
  
  6. Понятието за емоционална интелигентност е зле дефинирано и включва двуличността и лицемерието. (19)
  
  

  Пета точка - ясно. Втора точка има известна вероятност, но само в началото. Еднополовите групирания се получават отрано и момичетата имат повече опит в общуването с други момичета, както и обратно - момчетата в началото имат по-малък опит с общуване с момичета и близки отношения с тях, и не са наясно какво да очакват.
  
  По отношение на първа и трета точка - според мен истината е по средата, защото момичетата и жените се държат по този начин и след като вече имат много опит, и според тях това не е коварно поведение. Те просто така си се държат, "нищо лично", това е техният поведенчески модел и в техния "кодекс на честта", доколкото в двуличното поведение може да има някаква чест.
  
  За тях обаче това е коректно и не е "лошо". Те не се чувстват виновни, че се държат по този начин. Ако емпатията към болката на човек, който изпитва уж "красиви чувства" е вид "емоционална интелигентност" обаче, в този случай тя е изтекла в канала.
  
  И още по-"лошо" от гледна точка на мъжкото усещане. Понякога момичетата и жените смятат, че като не си вдигат телефона, разправят небивалици от рода на че "нямат време", "имат да учат" и пр. или размотават някой който очевидно според всеки, освен тях, има искрени чувства към тях, видиш ли: "били мили", "не искали да нараняват чувствата му" като просто му кажат "не" или се срещнат с него за една минута.
  
  Предпочитат да се правят, че не го чуват като говори неща "които не трябва да се казват", да вирят носа си, да го блокират и да го оставят, образно казано, "да си умре сам", защото "не разбира от намеци".
  
  С други думи, момичетата си мислят и дават вид, че са мили и добрички в ситуации, в които са надменни и нараняват и унижават най-невинните от момчетата, и по "официалните" стандарти за етичност са подли и коварни. (Но виж и 138)
  
  Да не забравяме, че както разкрива и този труд, един от основните "стандарти" за етичност в обществото е лицемерието и фактът че го откриваме в чиста форма още в момичешките игрички е показателен за дамското участие във формирането на представителната етичност.
  
  

  Лицемерието е правопропорционално на представителността и положението в обществото

  Колкото по-високо в представителната обществена стълбица е някой, в общия случай е толкова по-лицемерен, както е лицемерна и двулична цялата висша представителност. Тя затова е и "представителност", защото е нещо, което трябва да изглежда "официално"(154) и "добро", не е необходимо да бъде такова по същество, защото "по дрехите посрещат" и обикновено до там спират, а нейната работа е да омайва хората, които така и така са най-лесно податливи на повърхностните външни ефекти - демонстрации на социален статус, корони, лъскави коли, титли, "квалификации", аристократични права и пр.
  
  Дипломацията е такава - поддържането на привидно добри отношения с всички, официалните протоколи с цялата им позьорщина и ритуален фалш, "спазването на добрия тон" независимо от всичко и с кого; и политиката въобще с вечните неизпълнени и неизпълними обещания към народа "суверен" - на когото му е ясно така, както и на костюмираните клоуни начело на управлението - че "суверенът" е суверен само на хартията във философските трактати от преди 250 години, и че "господарите" просто играят театъра, в който трябва да се каже "представителното" за това как имало демокрация, волята на народа, светлото бъдеще и пр(141)
  
  Растящата високопоставеност и представителност са свързани с растяща общественост - "социалност", затова и твърде социалните мъже започват да стават "женствени" в това отношение.
  
  

  
  По-"социален" почти сигурно прави човека по-двуличен и лицемерен, за да може да се разбира с повече и по-разнородни индивиди, да не влиза в открити личностни притовоборства, да запазва "добрия" тон и пр. Ако не го умее, ще се срине в цялата лицемерна представителна обществена постройка, защото ще "наруши добрия тон", ще каже нещо на криво на шефа и пр. и пр.
  

  
  
  

  
  

  Песни от името на губещата страна

  Певците, които галят егото на жените в творбите си или са с разбито сърце, отчаяни нещастници; или са едни от многото поклонници на „богините“ за които пеят, особено в случаите в които се възпява и показва в клипове колко е красива „наистина“.
  
  За съжаление не всички жени са чак толкова красиви и привлекателни с външността си, „наистина“ (6), много жени са просто обикновени или непривлекателни и не толкова интересни, така че в повечето случаи подобни припявания са неуместни, ако субектът не е "наистина" красив, или звучат като лъжа или евтин начин за сваляне. Мъжете държащи се така биват веднага отхвърляни като „неискрени“, „свалячи“, „подмазвачи“ и пр. от самите жени, дори и наивниците да са искрени и наистина да са дълбоко хлътнали.
  
  Ако някоя жена „наистина е красива“, тя без усилия получава огромен брой неприлични и всякакви предложения от мъже, включително от мъже с най-висок статус – не само финансов, а въобще в неформалните и формални групи, в които се намират, т.нар. „алфа мъжкари“. Затова ухажването, „припяването“ на възхвали и серенади не може само по себе си да вдига рейтинга и члена на певеца - тъй има твърде много ухажори.
  
  Всеки допълнителен ухажор и всяка лесна възхвала обаче вдигат все повече самочувствието на любовния субект, като й доказват, че тя има висока цена. Ако ухажорът няма висок статус по други показатели, той бързо може да иде в графа: „Поредния досаден балък, „заслужавам нещо по-добро“.
  
  (6), (6.2), ...
  

  Поетична посредственост и безидейност

  Високата повтаряемост на възхваляващите фрази е показател и за:
  
  

  бездарност или безидейност на текстописците

  незапознатост с другите песни и с това, че текстовете им са същите

  ниски изисквания на публиката спрямо поетичното качество

  ограничени интереси на текстописците и публиката
  
  Всъщност всичко горно донякъде е предизвикано от друг мощен фактор:
  
  

  изчерпаност на съдържанието на жанра
  
  Според мен изкуството в сегашната си форма е изчерпано по същество не само в този жанр. Киното в популярния си строго линеен, едномедиен (само видео и звук) и едноекранен формат също е зациклило, може би от десетилетия, ако не и повече (зависи от нивото на абстрактност на анализа). Визуалните ефекти са най-новото, но след като вече може да се визуализира абсолютно всичко, нововъведенията във филмови термини в крайния резултат са само количествени, а не качествени - по-висока резолюция, по-сложни и реалистични графични модели. Когато тези ефекти са фотореалистични и с "достатъчно" висока резолюция обаче, няма място за развитие в това измерение на възприятието, има само по-голямо усещане за моментна "реалност". (84)
  
  Драматургично и сюжетно, популярното успешно кино нарочно е посредствено и елементарно, за да впечатли, "засмуче" вниманието с евтини трикове и да задоволи най-масовата публика, защото масата дава печалбата.
  
  Претъпкано с клишета, поучителни брътвежи, плоски герои, взривове и преувеличени звукови ефекти, според мен масовото кино върви назад.

  Възприеманият социален статус прави баналното, показано в кино и телевизионните филми, да изглежда специално

  Вземете кой да е филм* и разгледайте безпристрастно отделни кадри от него:
  
  

  • млада руса жена чете нещо в близък план
  • жена върви по улица - вижда се в гръб покрай високи сгради
  • жена в кухнята до хладилника
  • жена поставя връзки лук в тенджера
  • жена говори с мъж
  • мъж сяда в кола
  • колата потегля

  
  Ще видите, че сами по себе си те са скучни и безсмислени. Горното обаче може да бъде класифицирано като "прекрасно", "красиво" и пр. ако в началото на филма се каже, че е "Холивудски" ("филм от САЩ"), "спечелил 5 Оскара и 6 Златни мечки", в него участва "световноизвестната актриса Вирджиния Бомбинсън", за която може и да не сте чували, затова трябва да се каже какъв е социалният й статус от някого, на когото имате доверие - телевизионният глас, или пък да я видите изтипосана на голям афиш пред киното; в реклама по телевизията, в предаване "за известните и звездите" и пр.
  
  Ако абсолютно същите неща се видят без социалния статус, оголени от внушения и освободени от хипнозата на екрана, те са най-обикновени и скучни ежедневни случки**. Виж (49.1)(74)(100)(262.3) и по-горе.
  

  ---

  * Горните обобщени кадри със свръхниска резолюция са от "Дневникът на Бриджит Джоунс". Повечето от кадрите биха се отнесли и до много други филми. ** Обективната красота на актьорите (фотогеничност), осветление, композиция на кадъра, колорит и пр. разбира се също повишават оценката на кадъра спрямо живота по принцип в естетически смисъл, затова и се предпочитат такива актьори. В отделни кадри обаче може да не успяват - когато се вижда най-обикновена улица, кола, кухня, не се вижда лицето и пр. Щом го дават обаче, "значи е важно".

  
  
  Изчерпаността при поп-песните е още по-лесно предизвикана и обусловена от:
  
  

  Краткостта и простотата на формата

  Тематиката

  Стремежът да се докоснат емоционално максимален брой хора, което води до баналност

  Ограничените познавателни способности на масовата публика
  
  Трагично е и че широката публика от слушатели не може да забележи, да разбере или да усети като нещо лошо изчерпаността на жанра.
  
  - Какво е изчерпано? Това е новата песен на Джангарамира, на Перелозита, на Рингакалитринда. Новият албум с новите 12 песни на новите 52 изпълнители....
  
  Само дето в тия "нови" албуми няма нищо ново по същество, нито в музикално отношение, нито в текстово. Обложката може да е "нова" (да, ако ги наложиш 1:1 с някоя друга, няма да съвпаднат буквално), или точният момент в който изпълнителят изрича "ти си най-красива", "ще те обичам вечно", "не мога без теб", "невероятно е", "искам с теб да ида в рая" и всичките там краен и при това малък и обозрим брой от клишета, думи и изрази, маркиращи принадлежността на дадена песен към този или някой друг вече изчерпан жанр.
  

  
  

  Играеш ли по правилата - губиш играта!

  Лицемерието и шизофренията между това, което се представя за романтично и желано от жените, и това което те в действителност предпочитат като отношение на мъжете към тях, е закодирано в английския идиом "Nice guys finish last", за който не съм чувал български превод и затова написах този: Играеш ли по правилата – губиш играта! , или по-благозвучното като в заглавието: "ще загубиш играта". В буквален превод, който не е напълно възможен заради семантичните противоречия в английски език: „Милите момчета остават последни“, но също и "Добрите момчета остават последни" и "Любезните момчета остават последни", като "nice" също значи и "порядъчен", "добре възпитан", противно на "невъзпитан", "лош" в смисъл невъзпитан и циничен.

  Песента на пънк групата „Greenday” - „Nice guys finish last”

  Превод на български, адаптация и вокали: авторът

  
  Играеш ли по правилата, ще загубиш играта!
  
  Играеш ли по правилата, ще загубиш играта!
  Балъците изхвърлят през вратата.
  Понякога си най-добър, като те шибнат със сатър.
  Блестиш като пикня на чадър.
  
  Котел ври във главата ми и казва „ти си луд!“
  Така щастлив съм, че ще зарева!
  „Ташак“ си прави с теб, приятелю, сега света.
  Не знаех, че си бил забавен тип!
  
  Играеш ли по правилата, губиш играта... 
  Прецакан си, внимавай -  пази главата.
  
  Правиш каквото ти кажат.
  Гушкаш всеки по етажа.
  Целуваш гъзовете и паважа.
  
  Нанасяй тежки рани.
  Хапи ръката дето храни.
  Стани и ти безочлив калпазанин!
  
  Котел ври във главата ми и казва „ти си луд!“
  Така щастлив съм, че ще зарева!
  „Ташак“ си прави с теб, приятелю, сега света.
  Не знаех, че си бил забавен тип!
  
  Играеш ли по правилата, губиш играта... 
  Прецакан си, внимавай -  пази главата. 
  
  Играеш ли по правилата, ще загубиш играта... 
  Прецакан си, внимавай -  пази главата. 
  
  

  Превод: авторът, 9/2013 г. Слушай български кавър на вокалната част (142)
  
  Виж също шеговитата едноименна песен на nigahiga (25).
  
  Няколко значения от американския жаргон, превод мой от „http://www.urbandictionary.com/define.php?term=nice%20guys%20finish%20last“ - речник, редактиран и оценяван от потребителите.
  
  

  1. by AYB Oct 21, 2003
  
  Означава, че никога няма да правиш секс през живота си, ако не се отнасяш с жените като с боклуци.
  
  Пример: „Възпитаният мъж с добри обноски, който се отнасяше с жените като с кралски особи, осъзна твърде късно, че добрите момчета не правят секс.

  
  
  В подкрепа на горното твърдение ще цитирам друг, нетипичен източник, отнасящ се за 250 години назад във времето в Германия, който едва ли е бил на разположение на автора на речниковата статия, и показва че отношенията между мъже и жени не са се променили.
  
  

  „[Имануел] Кант е бил любезен компаньон. „По отношение на дамите той показва галантност, достойна за възрастен баща. По всяка вероятност, той никога не е докосвал жена. Навярно става дума за продължило през целия му живот сексуално въздържание.“
  
  „Гении, лудост и слава – философи и мислители“, с. 142, по Херцберг 1926 г (24).
  
  

  
  

  buy nice guys finish last mugs & shirts, by AYB Oct 21, 2003 add a video ? Random Word
  2. nice guys finish last Share on twitter
  Share on facebook
  Share on more 503 up, 195 down
  
  
  Идеята, че ако си мил с момиче, правиш й комплименти, казваш й колко е невероятно всеки ден и наистина искрено й показваш колко невероятна е всеки ден, никога няма да я накараш да те обикне. Тъжно е, но е повече от истина в повечето случаи. Знаеш, че си в това положение, когато обичаш някое момиче и винаги си до нея, когато има нужда от теб, а тя винаги залита по измекяри и отрепки, които изневеряват на всяка, с която излизат, и се отнася с жените като с парцали. Истината обаче е, че няма нищо сбъркано у вас - тя губи.
  
  Защо добрите момчета винаги завършват на последно място? Защото поставят приятелката си на първо.
  
  Колин: Хей, братле, защо тя не иска да излиза с теб, а вместо това движи с някакъв шибаняк, който никога не й обръща внимание!?
  
  Кайл: Не знам, просто доказателство, че който играе по правилата не печели играта.

  
  Всъщност несъответствието е известно на всеки мъж. Поведенческият ефект на разглезване и надменност на някого, който е получил прекалено много почитания и хвалби, не е само женска черта - важи и за деца, и за мъже. Шопенхауер добре го е обобщил в (206.1). Виж също (209).
  
  Интересният въпрос, който се отнася до жените обаче е:

  Защо момичетата и дамите имат различно поведение спрямо "добрите момчета" от измисления показен свят на екрана и сцената, сравнено с поведението на истинските момчета от кръв и плът?

  Отговорът идва след още няколко уточняващи въпроса:
  
  
• Каква е разликата между двата субекта - реалното момче и поп-идолът?
• Каква е разликата в двете ситуации - реалната и въображаемата?
  

  Има една драматична разлика: момчето в реалния живот може наистина да обича дамата, на която прави тези признания, и то наистина рискува да се унижи и да бъде наранено, за разлика от певеца, който пее безлично на хиляди и милиони жени и няма чувства към нито една от тях, а тези същите жени се "влюбват" в него и умират да се докоснат до него.

  
  
  

  Отговор:
  Другата разлика е в показания, съответно възприетия от зрителките социален статус на субекта, което се подсилва от мястото, от където идва посланието (телевизия, сцена, кино), и от това че образът на субекта* се намира в центъра на вниманието на още много други хора, и се вижда че те публично изразяват положителни реакции и интерес.
  
  Очевидно образът на субекта* е нещо повече от останалите мъже, защото го дават на „големия екран“ (а тях не), по телевизията, „гледана от милиони“ и пр. И всъщност "специалното" не е изпълнителят, а високият му социален статус..
  
  

  ---

  * Често хората бъркат образите с оригинал.

  Забележете, че "поп-идолите" говорят на жените като сексуално безобидни братя и бащи (91), често изглеждат като момчета, а не като мъже, и са поклонници, а не любовници.
  
  От друга страна, певецът пее за милиони жени, и знае че държейки се по този сексуално неагресивен начин от сцена може да ги омае, и въпреки че момичетата и жените виждат, че песента е изпята за милиони жени, за всички жени в света, всяка от тях поотделно го възприема сякаш е изпято за нея самата, трогва я, "докосва сърцето й", и тя дори си вярва, че видите ли, изпълнителят е причина за това, и тя се влюбва в него, боготвори го и пр.
  
  В други случаи "фенката" би се нацупила на приятеля си дори и само да го види да поглежда задника на друга жена на улицата, дори ако си каже две думи с бившата или ако се усмихне на някоя красива продавачка. Поп-идолите пеят на милиони безимени и безлични "жертви" и свалят милиони, в днешно време десетки и стотици милиони, с един удар, но жените приемат това за романтично.
  
  Както изглежда, "жертвите" не разбират и нямат идея, че се влюбват във възприетия от тях социален статус на своя "любим", неговото превъзходство и величие, - и в собствената поласканост, - а не в неговата личност и музикални и пр. качества. Самата "личност" на класическия тип момичешки-женски поп-идоли като Джъстин Бийбър донякъде липсва - тя е заличена, за да пасне на жанра. Пеенето на клишета и фрази, които се въртят откакто свят светува не могат да създадат собствена физиономия, това е поредният "поп-идол", "певец" с тези и тези характеристики.
  
  Не на последно място, разликата в социалния статус - и финансов, и като популярност - прави любовта между "жертвата" и "поп-идола" невъзможна - в най-добрия случай те биха могли да бъдат само авантюра за една вечер. Въпреки това, фенките вярват, че обичат тези идоли и това е "романтично", т.е. "красиво", "прекрасно" и разбира се неадекватното определение: "уникално".
  
  Ако момче в реалния живот направи абсолютно същите признания, в общия случай ще бъде погледнато презрително или ще получи присмех, гледка на завъртащ се дамски задник, звук на затварящ се телефон или липса на отговор или блокиране във фейсбук и пр.
  
  

  ---

  * Виж за "Комплекса на Електра" и бащината фигура (91)

  Синдромът на пръстена и eфектът на златната рибка

  Явлението е свързано с ефекта на абсурдните поп идоли. Женените мъже обикновено са по-привлекателни за жените, отколкото неженените. Както се изказа един опитен мъж, с когото съм разговарял.

  Видят ли халка: веднага налитат. А буташ ли [бебешка] количка: свършен си! (273.1)

  Забележете, че във филм героят, който е скаран или разделен с жена си, по-скоро би си свалил халката, за да не се вижда, че е женен, защото ако има халка - жените уж биха го отбягвали. Мнозинството филми от поп-културата са уроци по лицемерие и лекции по фалшива представителност на плоски безлични герои, не по-различна от тази в мнозинството от песните на поп-идолите.
  
  В действителността се случва обратното - някои мъже нарочно си слагат фалшиви брачни халки, за да ги мислят за женени.
  
  Ако мъж се разхожда по улицата до жена, някъде с нея е на публично място, разговаря с нея, а тя демонстрира интерес, гледа го, усмихва му се, тогава другите жени наоколо ще ги гледат и ще почувстват интерес със стократно по-голяма вероятност, отколкото ако същият мъж се разхожда сам по улицата или с мъже и е облечен по същия начин. Това вече го знам от собствен опит - както вероятно повечето мъже. Не е необходимо жената да ти е гадже или да е красавица, но има ли я наоколо - рейтингът ти се вдига.
  
  
  Фиг.2 (251)
  
  Това явление противоречи на стереотипа за женската емоционална отзивчивост на нуждите на другите и съвпада с модела, че жените са много по-податливи изпълнители на повелите на общественото мнение и влияние - доказан нееднократно в този труд. Виж още бележките: (6.1)(242.9) и др.(273.2)
  
  Ако се разхождаш сам (и, разбира се, не си някоя знаменитост, а си непознат) - си ненужен, асоциален, отхвърлен, единак. Не заслужаваш внимание.
  
  Ако си с жена обаче, тогава тя "потвърждава", че си "ценен", "ставаш за връзка", "социален си" и пр. - стоката е проверена. Събуждаш и завист. Забележете, че мнението на една жена е по-ценно от това на десет мъже. Мъжките компании минават за загубеняшки, т.нар. "коч къмпъни".
  
  Ако изпитваш емпатия към чуждото страдание или самота, би трябвало по-скоро да се отзовеш на онзи, който е сам, отритнат или виждаш че страда.
  
  При жените и "обществото" в случаи като този е обратното. Самотните мъже, "единаците" в дадена ситуация се приемат за "развалена стока".
  
  Виж още за "The wedding ring effect", "Guppy effect", "Синдром на пръстена". (80)
  
  

  Мъжете разбират жените, но не са съгласни и не са послушни

  Manslater

  Тази сатирична реклама на въображаемия преводач от "женски на мъжки" език (89) е шедьовър в рисуването на отношенията и особеностите на женското мислене, отразено и в поп-музиката.
  
  Забележете сцените, в които езикът на тялото на жените, изражението им и интонацията, е противоположна на буквалния смисъл на изказванията. Например следните:
  
  

  
  1.
  
  Ж: На голф ли отиваш?! [Любопитен тон]
  М: Да..! [Иска да каже "Очевидно, да...", носи си стиковете на гърба]
  М: Това е вторият път ТАЗИ седмица?! [Възмутена]
  М: Но ти каза, че няма проблем да ида?
  Ж: Да. НЯМА проблем. Няма НИКАКЪВ проблем. [Злобна физиономия, сърдито, обръща му гръб и излиза от кадър.]
  
  2.
  
  М: Скъпа, може ли да ида да пия чай с приятелите? [Спокоен.]
  Ж: Чудесно. Ако искаш да правиш ТОВА. [Злобна интонация, не го гледа право в очите а леко в страни, и докато говори се извърта и говори в гръб]
  
  Менслаторът отговаря - "не отивай, остани вкъщи!"
  
  М: Сега като помислих - предпочитам да остана с теб и да те гледам как работиш на лаптопа.
  Ж: О, колко си мил!
  
  
  (...)
  
  Мъж се обажда на жената, тя звучи разстроена. Мъжът я пита:
  "Скъпа, всичко наред ли е, звучиш ми разстроена?"
  Жената отговаря: "Не. Защо трябва да бъда разстроена?!" - затръшва телефонната слушалка.
  
  Менслаторът отговаря - "забравил си да й честитиш годишнината, тъпанар такъв!"
  

  
  
  Горното противоречиво и "нелогично" поведение, както е всеизвестното мнение за женското мислене и държание, показва две вървящи "нишки" в съзнанието на жената:
  
  1. Емоционална - грубо отговаряща на водеща роля на лимбичната система в мозъка
  2. Езикова - вероятно отговаряща на водеща роля на изпълнителните функции, въобще челните дялове на кората
  
  
  Езиковата се опитва да бъде "мила", да казва това, което смята, че се очаква от нея да каже.
  Емоционалната нишка обаче не може да бъде контролирана от езиковата и е агресивна и груба, тя моделира и подсилва интонацията и фразовите ударения и други детайли в говора като треперещ глас и физиономия по време на говорене, което се чува (усмихнатото лице и тъжното лице звучат по различен начин).
  
  Семантика на текста без да има прозодия (без да е известна интонацията, фразовита ударения) казва: ДА
  Език на тялото и прозодия (интонация, посока на погледа и пр.) казва: НЕ
  
  Мъжете в клипа разбират и двете послания и реакцията им всъщност е именно на разбиране на абсурдността на ситуацията. Те са объркани, защото разбират, че посланията на жената са противоречиви - "тя не знае какво иска". (144)(93)
  
  Виж (81) "Оправдаването на постъпките е обяснение на емоционална мотивация с познавателни средства" ...
  
  

  Предаването на емоции без думи - "невербална комуникация"

  Има един народен майтап, комикс, в който се показва следната картинка, и подобни:
  
  

  Група приятели мъже изпращат един от тях с псувни и подигравки. Няма никакъв физически контакт.
  
  - Чао, педал!
  - Довиждане, шибаняк!
  - Не искам да те виждам повече! Ха-ха!
  
  След като си е заминал вече, приятелите му обсъждат помежду си:
  
  - Пешо е много свестен пич!
  - Да, пичага е.
  

  
  
  Въпросният знае за чувствата им, защото може да разбере контекста, езика на тялото и интонацията, познава приятелите си и знае дали наистина държат на него и че тези бъзици са поздрав. Не е рядкост мъже да се поздравяват с думи и изрази като "бай хуй", "гей", "педал", "цървул", "гъз", "гейче" и др., подобни "обидни" според "официалните" "културни" норми на лицемерното префърцунено общество.
  
  Прагматичният, реалният смисъл на думите в реален контекст обаче е повече свързан с интонацията, израженията на лицето (усмивка докато го казваш, езикови игри) и цялата ситуация, отколкото с буквалния смисъл на дадена дума в някакъв, подчертавам, префърцунен речник, написан с настройка за предвзета "културност", т.е. "послушност".
  
  Жените уж са по-добри в разбирането на езика на тялото; уж имат по-високи езикови способности и често използват противоречив език на тялото и говора, както и т.нар. "намеци"; въпреки това обаче употребата на "обидни" думи за поздрав за тях е почти невъзможна.
  
  

  Женската неприязън и нетърпимост към псувните и порното е пословична в широки социални слоеве.

  Комиксът с приятелите продължава с паралелна картинка на група приятелки жени, които изпращат една от тях. Всички са усмихнати и щастливи, прегръщат се.

  Група приятелки изпращат една от тях. Прегръщат се.
  
  - Чао, скъпа!
  - Ще ни липсваш, слънце!
  - Обичам те, мила, до скоро!
  
  Когато тя вече не ги чува и вижда, физиономиите им бързо стават злобни и те продължават:
  
  - Мими е много тъпа, само клюкари хората зад гърба!
  - И аз я не я харесвам.
  - Едва я понасям!
  

  
  

  Забележете, че момчетата в комикса се правят на лоши и привидно са груби, а са добри и мили. От друга страна момичетата се правят на добри, а са лоши. Обществото и политическата коректност подкрепят повече второто - уж "за да не се нараняват чувствата" на онези, които лицемерите всъщност ненавиждат.

  Двуличието, противоречието между различни съобщителни канали, според мен е "това" нещо, което мъжете "не разбират". (47) А "разбират" всъщност не означава познавателния процес, да узнаеш как работи нещо, да предвиждаш поведението им и пр., а другия смисъл - да се съгласиш; да си в съгласие; да приемеш или да направиш това, което ти е казал или иска от теб другия: "разбирателство". Мъжете не приемат и не се съгласяват с противоречията в съобщенията на жените, защото изглеждат двулични и подли. Така се оставят "вратички". Хем си казал нещо, хем си намекнал другото - "да си разбрал намека, тъпанар".
  
  Това, което излезе по-изгодно от двете противоречиви възможности, се избира впоследствие, и така и в двата случая човек излиза прав и адекватен:
  
  А: "Нали ти казах, че не съм разстроена. "
  Б: "Ти не ме разбираш, бях разстроена, а ти нищо не направи. Безчувствена свиня!"
  
  Подчертавам: в клиповете, мъжете са показани като разбиращи (осъзнаващи, усещаши, реагиращи), че жените им са разстроени и агресивни. Те разбират емоционалното послание и че то е водещо и затова търсят отговор на въпроса "защо".
  
  Това което не разбират в познавателен смисъл е защо дамите използват противоречиви съобщения и конкретно защо са разстроени, и защо не сътрудничат в диалога - не отговарят на въпросите, чрез които може да се изясни кой какво мисли и чувства. В стереотипа, жените не биха и отговорили - според тях има неща, които не трябва да се казват, питат и пр., и ако се кажат "развалят всичко", макар че ако се дават противоречиви послания, събеседникът няма как да знае кое е правилното. Няма значение - мъжът трябва сам да се сети кое от двете е вярно и да поеме риска. Ако не се сети - "ти не ме разбираш"...
  
  Ако за жените подобно поведение и "намеци" (противоречиви сигнали, двуличие, говорене на едно и правене на противоположно и пр.) често е нормалният "режим" на поведение при общуване с мъже, за мъжете подобно държание е подло.
  
  Е те това "не разбират" - как може жените да се държат по този начин?!
  

  Да си своенравен е лошо!

  Англ. „good” значи не само добър, а и послушен. „Good boy”. Кучетата, които изпълняват командите, носят пръчката, не лаят, не се дърпат и пр. са „good boy”, “good girl”. "Добро дете" обикновено значи същото като "послушно дете". Детето трябва "да слуша".
  
  Хората се „окучават“, опитомяват подобно на процеса по който хората са опитомили вълците и са ги довели до кучешката им форма. Вълците имат 20% по-голям мозък (*препратка; вероятно става въпрос за породи със сравними размери?) и не се поддават на дресировка. Кучетата реално не са нов вид, те са подвид, защото куче и вълк дават здраво поколение, но поколението също е твърде своенравно и не се препоръчва такова животно да се отглежда като домашно. (82)
  
  

  Конската доза самолюбие в любовта на хората към кучетата

  "Кучето е най-добрият приятел на човека"
  
  "Който не е имал куче, не знае какво е да обичаш и да бъдеш обичан" (122.4)
  
  "Котките са егоистични същества, умилкват се само за да ядат, а кучетата те обичат." (245)
  

  Какво прави кучето?

  Първо, като всички бозайници, е живо, топло, движи се, има очи, уста, крака, храни се и пр. То прилича на човек по много показатели - както всички животни, и отвръща на нашето поведение: играе си, идва при нас, реагира (лае, скимти, диша учестено).
  
  Взаимодействието с одушевени същества и грижата за тях предизвиква отделяне на окситоцин. Играта и грижата към котка имат подобен ефект.
  

  Каква е разликата между кучетата и котките?

  Котките са по-непослушни. Те не носят пръчката. Трудно се дресират да правят номера. Не изпълняват команди. Не почват да махат с опашка като им кажеш "Шаро!". Не ти носят ключовете и пр.
  
  Това, че кучето може да изпълнява команди, подлежи на дресировка, живее на глутници и се подчинява се тълкува като проява на интелигентност, а "интелигентността" се приема, че има висока стойност, но само в представителността, защото хората не обичат умници. Кучето е умно, но все пак е достатъчно глупаво и послушно.
  
  Съответно тъй като котките не изпълняват команди, през повечето време са самодостатъчни и пр. би следвало да показва, че са по-глупави, защото "нямат социална интелигентност" и по човешки термини: не са послушни и не правят каквото им кажеш. С други думи: не ти вършат работа.
  
  Безусловната преданост на кучето към своя стопанин - господар - се приема за светиня. Щом храниш едно куче, то трябва да ти е вярно до гроб. Друго няма значение. "Храни куче да те лае" е символ на неблагодарност. Щом го храниш - трябва да служи.
  
  Хайде бе?!

  На това любов ли му викате, или робството като любов

  Следователно американските робовладелци дълбоко са обичали своите роби. "Те са ги хранели", осигурявали са им подслон, следователно робите са били длъжни да са им верни и да слугуват до гроб.
  
  Стопанинът може да е привързан, може да се умилява от домашния си любимец и пр., но така не се променя естеството на тези отношения на служба, послушание, покорство - все си е неравнопоставеност тип господар-роб, при които господарят притежава роба, превъзхожда го технологично и се разпорежда с него. А непокорните и тези, които не ти отдават чест само защото ги храниш - като котките - се заклеймяват с нещо "лошо" в характера - "егоистични" - защото оспорват "властта" на господаря. Последното отново е илюстрация, че "алтруизъм" за хората означава някой да бъде слуга на техните интереси, вместо на своите. (103)
  
  

  Вечното робство

  Както знаем, робството е любимо обществено отношение на хората от хиляди години и нищо чудно - заедно с цялото технологично усъвършенстване, има една постоянна величина: човекът. Технологиите "очовечават" постепенно хората (147), но истинска промяна към по-добро може би ще дойде чак след като дойде т.нар. "следващо еволюционно стъпало"(148), в което ще превъзмогнем част от примитивизмите в човешкото същество.
  
  Феодализъм, капитализъм, социализъм, комунизъм, "пост-капитализъм" - според някои тълкуватели са различни строеве. Според мен няма съществена разлика в непреходността на отношението господар-роб, и то не само междунационални икономически отношения - китайските работници в последните десетилетия са роби на богатите страни, защото стоката която произвеждат е евтина за богатите, но работниците не могат да си я позволят.
  
  Робството е във всякакви сфери и във всякакви контексти, и същността му е в безспорността на господството и превъзходството на едната страна в отношението. И особено във вярата на господаря в собственото му неоспоримо господство и че нещата трябва да са такива, каквито са, така че той да бъде по-облагодетелстваната страна.
  
  Законът във всякакъв смисъл е написан от господаря и той се съобразява с "правата" на своя роб тогава и дотолкова доколкото съзнава силата и възможностите на роба и своята зависимост от него, и че те биха могли да поставят властта му под въпрос. Господарят разбира, че ако не приеме определени отстъпки, робът може да осъзнае неефективността на властта на господаря и може да смени напълно ролите по други пътища, или в по-малко опасния за господаря случай - да служи по-зле и по-неефективно, и от това да пострада благополучието и на господаря.
  
  Тези въпроси ще бъдат разгледани по-подробно в продълженията на този труд.
  
  Човечеството се дресира да е преобладаващо послушно, да се подчинява и да изпълнява команди
  
  Тези, които не слушат или се „отстрелват“ или се затварят в „кучкарници“ или „резервати“ - изолират се от обществото. То ги отхвърля, не им дава възможност да му влияят и пр. - освен ако "вълците" не са своенравни по начин, който изпълнява желанията на обществото.
  
  

  Какво му трябва на човек?

  
  

  1. Феминистки: Чекиджия, комплексар, мухльо! Имаш комплекс за малоценност, който избиваш като изливаш злобата си по жените, всъщност просто си неуверен, некадърник, задръстеняк, за нищо не ставаш, нямаш социални умения, загорял, дрън-дрън-дрън!
  
  2. „Човек (мъж) иска само да прави секс. Това е движещият мотив, най-главната цел! Ако не е задоволен, той свръхкомпенсира като е способен на невиждани подвизи" - разбирай, защото е незадоволен сексуално. С други думи, ако беше задоволен сексуално, той щеше да е посредствен както останалите, което е здравословното състояние на човек. Сексуалната незадоволеност му дава сила.
  
  

  
  
  Ето ни до един друг крив, скодоумен и обиден стереотип, или може би е просто желана цел, в много дамски глави, относно т.1:
  
  Какво му трябва на човек (разбирай мъж)?
  
  Да си намери жена и след това да миряса.
  Нали вече „му пуска“, „благоволила е“, „дава му милостиня“, „смилила се е над животинските му инстинкти“ .
  
  Повече нищо друго не трябва да прави, освен онова, което е добро за жена му.
  Не трябва да има други интереси, не трябва да анализира нищо.
  Не трябва да я дели с приятели, спорт, наука, изкуство и пр.
  
  
  Или както го бил казал самият Господ:
  
  "Да нямаш други богове освен мене!"
  
  Естествено, мъжете следва да се грижат за жените и децата си - и жените, за мъжете си.
  
  Сексът обаче е само една част от това и крайните сексуално-маниашки теории на Фройд отдавна не са толкова модерни - поне сред научните среди (85). Подозирам, че част от модерността им някога може да е била заради скандалността им за времето си, и от влечението на хората към скандала.
  
  Не, дами и господа, мъжете инженери не създават космически ракети или нови компютърни архитектури или мислещи машини, за да "шибат" жени - първо, обикновено този тип интелектуалци са увлечени от науката още в невръстна възраст, дори преди да се интересуват от жени (и да са им пораснали косми на пишката), а второ - общоизвестен факт е, че жените не се впечатляват от интелектуални постижения и от "зубъри", така че това е сбъркан начин да впечатлиш жена. Както накратко се изразява именитата представителка на нежния пол, певицата Шаная Туейн:
  
  

  Не ми дреме*
  
  Ти си бил голям умник?!**
  Не ми дреме особено...
  

  ---

  ** That don't impress me much, буквално "не ме впечатлява особено" Буквално "rocket scientist" - ракетен инженер, това е израз за някой, който се занимава със сложна професия
  

  * Виж обаче за "Комплекса на Електра" (91)
  
  Като всестранен творец и изследовател във и на всякакви форми на човешка мисъл и изкуство от невръстна възраст, зная че основният извор на вдъхновение идва от самия творец и по-точно от неговия талант, ум, характер и воля. Емоционалните драматични събития в живота могат да бъдат и са вдъхновение, дават конкретни идеи и пр., но те не са и не могат да бъдат първичната движеща сила и абстрактният мотив. Сътресенията в любовния живот са повод да създадеш точно това или онова в точно този или онзи момент, но те са и отклонение и разсейване от това да създадеш нещо друго, а обикновено не са градивни, а са спънка, която ти пречи да твориш.
  
  Както щастливо влюбеният човек, творец, който има здрава устойчива връзка и е щастлив в нея; така и плейбоят, който обича тази си роля и е щастлив, като я изпълнява; както и "самотният" творец, който е щастлив в това да работи и да създава фантазиите си и не иска да се разсейва - те всички имат условия да творят "повече" или поне да имат емоционална стабилност, която да не ги смущава в творческите начинания. Спорно е обаче кой има най-добри условия - твърде е индивидуално според личността и цялата моментна ситуация.
  
  Сексуално и любовно задоволеният може да бъде по-продуктивен отколкото "незадоволения", "нещастния", но и обратно, но също така това, че някой е "сексуално незадоволен" според мерките на някого ("необвързан", "загорял") не означава от самосебеси, че въпросният "загубеняк" е нещастен от своето положение.

  Двете страни на социалността и принудителната самота на най-интелигентните

  
  Човек може да е сам, защото не намира подходяща компания и защото за него са по-ценни неща, които обществото не цени и няма достатъчно ум да разбере (177).
  
  

  Самото поведение на "загубеняците" интелектуалци, "зубъри", "nerds", "geeks" показва, че за тях по-важни са други неща. И тези "други неща" често са абсолютно недостижими за обществото, което ги обижда, нарича ги "смотаняци", "асоциални", дори и "тъпи". Ако някой в даден момент в дадено общество в дадена ситуация предпочита интелектуални занимания и самотата, пред това да бъде сред определени хора, на обществото често е по-лесно да заключи, че човек е "социопат" или "аутист", отколкото да осъзнае, че то самото може би не е достатъчно "социално" за да прави компания на въпросните "асоциални" самотници.
  
  Хората по принцип не съзнават, че "социалността" има две страни и я виждат по-често само от страната на повечето хора и тълпата. Ако някой "не може да се впише в колектива" - той е виновен, защото "няма социални умения", "няма емоционална интелигентност" и пр. Е, добре, ами тоя колектив, който се състои от повече хора, всички с висока емоционална и социална интелигентност и умения, като виждат че въпросният човек не може да се впише, защо той не поеме инициативата и не намери начин да приобщи самотника?
  
  Нали те са повече, имат 1000 пъти повече сили, ум, начини (уж) и опит относно как да бъдат "социални", как да предразполагат, как да съблазняват - тогава защо те не действат? И ако обществото се проваля в "социализацията", или пък направо е апатично, незаинтересовано, неразбиращо и пасивно, то не се ли показва именно то самото като "социално некадърно" и непритежаващо "социална/емоционална и пр. интелигентност", а не самотният индивид, за когото се предполага, че е по-слаб, неуверен и пр., защото той е един, а срещу него стои тълпа? (43)
  
  В социализацията, в която участват две страни, не може ли качествата и особеностите на колектива, обществото, тълпата да имат дял в това дали индивидът ще се приобщи или не? Или трябва всеки индивид като безлична и безропотна овца да се слее със съответното общество, просто защото "така трябва" и защото така са направили всички преди него, независимо от нравствените, интелектуалните и всякакви качества на въпросното "висше благо" - обществото.
  
  На обществото му убягва, че самотата не е лудост, а принуда. Обществото, в широк смисъл, изгонва и е изгонвало някои от брилянтните си умове, къде с лъжливите си добродетели и фалшиви социални йерархии, къде защото не може да ги разбере или оцени, по-скоро ги игнорира или в най-добрия случай не може да им предложи адекватна компания.
  
  Твърде интелигентните хора бягат твърде бързо и умовете им летят като орли, а от рано се сблъскват с обществените образователни системи, които са тесни сковани кафези, създадени като за обучение на говорещи папагали. Твърде интелигентните не искат да тичат сами, но не искат и да се влачат с групата, за да останат с "колектива".
  
  По-"глупавият" не може да разбере по-умния, дори и да се напъва, а обикновено не се и опитва, а под силата на технологиите мнозинството от хората всъщност стават все по-повърхностни и оглупяват, а културните пропасти с по-умните и търсещи личности се увеличават. (74) По-умният и задълбочен може да бъде принуден от мнозинството да се държи като по-повърхностен, да се вкара в нормите му и да скрие това което има вповече, но обратното е невъзможно. Колкото и да иска, по-умният не може да налее акъл у другите. (98)
  
  

  Обществото, "масовата интелигентност", или по-скоро "представителните мнения" и клишираните психологически шарлатанологии приемат, че едва ли не сексът и "връзката" е единственото висше благо от което може да се получава удоволствие, поради това че въпросното общество не може да си представи и разбере нищо друго, освен като някаква ексцентрична странност на ненормални хора.
  
  Сексът, "социализацията", връзката са "базова" и конкретна привлекателна емоция и поведение, лесни източници на естествена дрога, достъпни и разбираема от всички, и особено обсебващи за жените. "Умниците" не са имунизирани от тези емоции, но познават и други удоволствия, които са недостъпни и неизвестни за "простосмъртните", това прави поведението, асоциалността и мотивацията им да изглеждат "странни". (98)
  
  
  
  

  
  
  Няма еднозначно съответствие, породено единствено от незадоволеността
  
  
  • Вдъхновението може да дойде както от приятни впечатления и щастие, така и от неприятни и нещастие.
    
  • Може да посветиш песен или поезия както от самота и мъка, така и от щастие. Както от споделена любов, така и от несподелена, а също и защото си "свободен" или се чувстваш "над нещата", когато не си нито влюбен, нито с разбито сърце и главата ти е бистра.
    
  • Както се твърди в едно клише "Зад всеки успял мъж седи една жена" - че жената му повишава "производителността". От друга страна обаче и зад всеки неуспял мъж също стои поне една, а обикновено повече жени, чието отхвърляне или пък разсейването с тях не са му помогнали да успее или са му помогнали да се провали. Крайната "свръхкомпенсация" може да бъде и самоубийство.
    
    Общоизвестен факт е, че жените не се трогват от мъже, от които в началото не са привлечени или пък вече са "бивши", но те отчаяно се опитват да ги спечелят като направят нещо "специално за тях" или пък "се променят" или "развият" по определен начин: жената поставя условие "нямаш кола", или "колата ти е малка"; "нямаш достатъчно пари/нямаш добра работа" и пр. Разпространяваше се виц с тази тематика. Посвещението на произведение, донасянето на "цвете от Луната" (група БТР) или на скални късове от повърхността на планетата Марс (Бритни Спиърс) почти сигурно няма да промени чувствата на момиче, което не те желае (119.2). Това е обусловено от явлението "Играеш ли по правилата" - жените искат да си намерят сексуален господар, а не някой, който да им бъде роб.
  
  
  

  Талантът е преди вдъхновението

  Който няма необходимия талант или воля, ако ще 1000 жени да му разбият сърцето, няма да стане поет, писател, художник, актьор или музикант. Ако на първо време има талант и качества, необходими да бъде поет, писател или музикант, може да посвети на жена конкретно произведение в конкретна посока.
  
  - Емоционалното сътресение може да е мотив да се упражнява, да започне да пише и да се усъвършенства?
  
  Така е, и често така става, но качествата на творбите имат значение. Когато човек е в емоционална криза, умът му не е бистър, по-трудно се концентрира, губи желание за живот и не му се прави нищо. Това не е най-доброто време за учене, особено ако се прави "насила". Да, хората прописват стихове в трудни моменти, но дали ставаш за поет от този факт зависи от обективните качества на творбите, и дали можеш да продължиш и след това.
  
  Относно теорията на компенсацията на Адлер (86). Тя очевидно е вярна дотолкова, доколкото когато на човек му се случи или изпитва нещо нежелано, той или реагира, или не реагира специално на събитието, съзнателно или несъзнателно. И като реагира по даден начин, този начин заема част от ресурсите, които биха били използвани за правенето на нещо друго, тъй като физическите ресурси, възможностите на тялото са ограничени. Накрая реакцията, ако се обоснове с някаква избрана причина, винаги може да бъде класифицирано в няколко класа.
  
  Така, ако човек не може да направи едно нещо, естествено че ще прави нещо друго.
  
  

  Според мен важното обаче е какво точно ще върши този човек и колко добре. Tова очевидно не зависи само от чисто емоционалното психологическо състояние на човек, характера, нито само от това дали е "сексуално незадоволен" и еди-какво си незадоволен, а също от много други фактори, обобщени в:

  какво може в момента

  какво би могъл да научи (наклонности, таланти)

  какви възможности има да прави кои от тези неща (условия)

  какви трудности трябва да преодолее, за да извърши всяко конкретно нещо, при какви условия,

  доколко "пасва" на другите, доколко е склонен или способен да се "адаптира" към това или онова

  и т.н. във времето.
  
  Успехът също е величина, която зависи както от дефиницията и от общоприетия смисъл и ценности - който често е различен за "обикновените" успели хора спрямо ценностите на тези, които минават за "свръхкомпенсиращи".
  Това което за обикновен и неталантлив в дадена област човек е нещо невъзможно, изключително сложно и трудно, интересно или впечатляващо, за талантлив или гениален човек може да е очевидно, обикновено, скучно, посредствено и дори елементарно. Всеки човек обаче смята, че неговата мярка е меродавна, независимо от мярката на неговия ум и от мултидисциплинарната и интердисциплинарната му слепота (87).
  Както гласи мисъл на Артур Шопенхауер (98) за разликата между обикновените хора, талантливите и гениалните, не съм сигурен дали и той не препращаше към някого другиго като автор или съавтор. Тя гласи приблизително:

  Талантът прилича на стрелец, който улучва цел, недостижима за другите; геният - на стрелец, който улучва цел, която другите не могат дори да видят.
  Затова те узнават за нея само опосредствувано и дори тази вест те приемат само на доверие.
  

  Допълнителен тласък в посока на заклеймяване на "свръхкомпенсацията" (и грешното й класифициране) е податливостта на хората, които не разбират дадени неща и области, да преценяват разбирането и качествата на другите не по същността на съответната тема, а по второстепенни, привличащи вниманието и разбираеми за тях външни "общественозначими" знаци. Ако носиш дадена униформа, пагон, титла, значи си еди-какъв си. Ако не носиш - значи не си.
  
  Ако си завършил еди-кое си, значи си еди-какъв си. Ако не си завършил - дори и да си по-талантлив, по-кадърен от някого, който го е завършил, то "не си такъв", нали "нямаш диплома" - защото незапознатите с дадена област хора не могат да преценят дали си експерт или не си. Те самите не са квалифицирани. Затова единственото, което им остава, е да се уповават на оценките на тези, които изглеждат квалифицирани - са членове на институти, имат титли, имат дипломи.
  
  Тази "титлизация" по не винаги съществени белези и вкарване на хората в елементарни рамки се подчертава от телевизията, вероятно в двустранен процес - хората мислят така; и хората с наклонности за работа в телевизиите на ръководни длъжности са мислели така и така се е наложило.
  Под всяко... "лице" - и в пряк и обществен смисъл, - което се появи на екрана в новини и тем подобни трябва да пише "Име Фамилия : Титла" (веднъж дори бяха забравили да въведат конкретното съдържание).
  Иван: пенсионер
  Драган: тракторист
  Пешо: безработен
  Гошко: ученик
  Задължително е да се сложи длъжност - да може зрителят лесно да отсъди "справедливо" и да вкара видяното в стереотип. Разбира се, в някои случаи тази информация е важна, поставянето в категории е един от основните умствени процеси, особено в социологията. "Проблемът" е, че по телевизията титлата служи и като печат, "дамга" и може да бъде твърде опростена и стереотипизирана, или не е съществена. Напр. в някакви риалити шоута - естествено, че някое дете на 13 г. е "ученик", освен в изключителни случаи. (39)
  

  
  

  "Комплексарството" да си по-способен в спор и да знаеш и можеш повече

  Участието в спорове по Интернет е безсмислено занимание, но докато човек се научи да не ги започва, може да достигне до следните наблюдения:

  
  

  • Ако пишеш значително по-бързо от другия (напр. 400-500 знака/мин вместо 100 или 60/мин).
  • Ако можеш да си задържиш вниманието и да напишеш по-дълги съобщения и изречения.
  • Ако имаш умения да се изрязяваш ясно, отчетливо, обосновано.
  • Ако имаш по-голям обем работна памет, което автоматично предполага да си по-умен (99) и можеш да пишеш по-дълги и смислени изречения.
  • Ако имаш какво да кажеш.
  • Ако имаш отношение към това, за което говориш и те интересува каква е истината по въпроса, а не отбиваш номера и не говориш от лицемерие.
  • Ако имаш аргументи.
  • Ако говориш "прекалено сложно" - с повече от две думи.
  • Ако препращаш към конкретни и точни доказателства и примери в защита на твоята теза, в отговор на обиди и неверни или повърхностни твърдения.
  • Ако пишеш съобщения, които са по-дълги от 5 думи.
  • Ако можеш да докажеш това, което говориш.
  • Ако събеседникът ти се изразява снизходително, надменно, все едно "много разбира", и те обижда, и ти му отговориш подобаващо, защитиш се с аргументи, покажеш, че твърдението му не е вярно и го затапиш - но твоето съобщение е "прекалено дълго", "само думи" и пр.
  • Ако критикуваш с аргументи, особено ако имаш силни аргументи и се обосноваваш.
  • И пр.

  
  
  

  
  
  Много вероятно средностатистическият участник в дискусия, форум и пр., най-често мъж, в миг на гениално прозрение ще ти отговори с две думи, и ще се изкаже за теб:
  
  

  
  

  • "имаш яко комплекси"
  • "ima6 qko komplexi"
  • "избиваш си комплексите"
  • "иди да си избиваш комплексите другаде"
  • "съобщения по-дълги от два реда не се четат" (във фейсбук, т.е. 30-40 знака)
  • "това не е по темата"

  
  Жените демонстрират омразата си към "незрели" мъж. Ако не знаят възрастта (или не си направят труда да разберат) понякога оправдават неспособността да оборят аргументите и публикациите с определения, изразяващи вярата в тяхното мнимо възрастово по-високо положение, или пък че заради това са по-образовани - "какво знаеш ти, кой си ти"

  • "ти си дечко"
  • "пишлегар"

  
  Т.е. според много хора от "обществото", "нормалният", "здравият" човек, този "без комплекси" има следните характеристики:
  
  

  • Няма отношение към нещата, за които говори.
  • Не е заинтересован, въпреки че първоначално уж изразява заинтересованост.
  • Говори по някаква тема просто ей така - за да си прави гаргара на устата, темата всъщност не го засяга отвъд споменаването й като етикет, или в съвсем тесни конкретни детайли.
  • Безкритичен е - "за мъртвите или добро, или нищо", или критиката е кратка и елементарна.
  • Пасивен е и няма собствена позиция, освен такава, която се изразява с няколко думи и по същество е безлична, или го приобщава към някоя група на еди-какви си.
  • Не може да си задържи вниманието върху нещо по-дълго от едно изречение от няколко думи.
  • Това, което казва, е най-много от 5-6 думи, обикновено по-малко - "Яко", (Y), "Харесвам" - едно натискане с мишката на палец нагоре. Виж (100)(101)
  • Няма аргументи.
  • След като първо демонстрира интелектуално превъзходство, което след това е развенчано и унизено с аргументи от другия, при липсата на аргументи и възможности да защити позицията си обвинява другия, че "говори прекалено много", "това са само думи", "той е комплексар", "това не е по темата" и пр.
  • Пише с 1 символ на две секунди и вярва, че и другите са като него - изразяването за него е мъчна тежка работа, но се има за повече от другия, затова не може да признае, че съперникът му е по-бърз, по-задълбочен, има повече аргументи и пр.
  • Често не знае къде се слагат препинателни знаци.
  • Понякога пише на шльокавица.
  • Не може да прочете и разбере статия и довод, по-сложен от няколко изречения.
  • И въпреки всички горни свои слабости, смята че е по-"висш" от другия, защото другият "ima qko komplexi"

  
  
  

  
  
  Това не бива да изненадва, предвид че интелектуалната пропаст между различните хора е огромна, и за повечето от тях ценността в живота е одобрението на другите, а не обективната същност на нещата, познанието, истината във философски смисъл, или пък самоусъвършенстването като идеал (а не като средство за получаване на одобрение, социално положение и пр.). (98)
  
  Истинските интелектуални ценности са неразбираеми и "скучни", който преследва такива е "зубър", "комплексар", "няма свой живот" (англ. "Get a life!") и пр. В същото време обаче те се изказват така сякаш са по-навътре в нещата от "комплексарите".
  
  Заедно с повърхностността, причинена от незаинтересованост, просто поза и лицемерен интерес, публичното изразяване на тези хора се състои най-вече в одобрение и неодобрение (100) и "споделяне", а не в съществени изказвания, произлезли от тях и носещи окраска на тяхната собствена личност и мисъл.
  
  Повечето общуване в обществото не е по същество, нито отива надълбоко в някоя тема. То е просто "социализиране"; "изразяване на мнение", като под мнение се разбира не обстойно изследване на въпрос или изразяване на съществена мисъл върху проблема, а "харесвам/не хресвам", "да/не", "това е яко", "много тъпо", и други, изказани в едно изречение.
  
  Една от особеностите на "социализирането" или на нормалните разговори в обществото е, че те не могат да бъдат задълбочени, защото по-малкият "множител" в уравнението е по-силен. Не може "да се правиш на умен" и пр., защото ефектът е подобен на този във форумите. Както правилно посочва и Шопенхауер (98) - хората обикновено ненавиждат тези, които ги превъзхождат интелектуално или демонстрират интелигентността си или изключителни знания спрямо околните. (102)
  
  Това е още една причина за самотността на някои от най-интелигентните хора - те биха могли да спечелят всеки спор, ако зависеше от риториката и аргументацията, затова не трябва да участват в спорове. Знаят повече от останалите, мислят по-бързо и по-сложно и ако се изкажат така, както могат, или както мислят, изглеждат "все едно се правят на интересни/умни", "комплексари са", "само се изтъкват", "говорят странно", "изразяват се сложно" и пр. и пр., освен че не винаги това, което казват, е по възможности за разбиране на събеседниците им, или че изисква прекалено много концентрация и внимание, които "нормалните" хора не могат да постигнат. (149)
  
  Та ако си прекалено умен и искаш да се "социализираш", може да се наложи да изключиш повечето реактивни двигатели и да се оставиш да планираш.
  

  Сексът замества мастурбацията, а не обратното - за абсурдната обида "чекиджия" и страховития произход на укорите към "прелюбодеянието" въобще

  Обикновено мастурбирането предшества секса (22). В свят, в който се роди човек, който няма откъде да получи информация за секса, или няма мъже (жени - на самотен остров, майката умира при раждане) той ще открие мастурбацията сам. Всъщност още бебетата я откриват, както и животните.
  
  

  Как може „ЧЕКИДЖИЯ“ да е обидна дума, „чекия“ да е нещо „лошо“ и унизително, когато търсенето на сексуален партньор представлява търсене на човешко същество, което да бъде използвано за биене на чекии - хващаш неговото или нейното тяло и с него си "начесваш“ оная работа, или й/му хващаш главата, или тя сама идва и с нея си начешваш онази работа.

  
  Разбира се, сега някой шокиран ще се сети, "Ей, комплексар, чекията е унизителна, защото си я биеш сам! А сексът се прави от двама! Две влюбени души, преплетени в едно, отиваш в рая, най-великото усещане; прекрасно е!"

  Да, двама го правят и "чесалото" мърда! - би добавил авторът.

  
  Забележете, че ако един го прави, сам, на никого не пречи и никой не би трябвало да има отношение, тогава става въпрос за нещо отвратително, ужасно, „загубеняшко“, срамно и пр., в най-добрия случай: просто унизително, нещо с нисък социален статус.
  
  Но, видите ли, ако двама души го правят, заедно - те се подкрепят - по същество абсолютно същата дейност се тълкува като нещо с хубаво, с висок социален статус, дори прекрасно! Най-великото тайнство в съществуването, пиршество на сетивата и насладата от живота!
  
  Тук бих споменал понятието обществена награда (46)(49), свързано с дамското възприятие на думата "красива".
  
  Ако трима души го правят заедно обаче, за повечето жени отново става нещо ужасно! Същото се отнася за по-големи бройки.
  
  При мъжете груповият секс е много по-рядко смятан за нещо срамно, особено ако жените в него са в повече. Нали всички си правят удоволствието? Всички го искат? Забавляват се? Ако и се пазят от болести - защо това трябва да е нещо лошо – кое по-точно му е лошото? И защо да правиш секс сам е толкова лошо според обществото? По-точно: според „културните“ обществени лицемерщини.
  
  

  Защо според представителността да "правиш секс сам" е унизително и срамно?

  0. "Това въобще не е секс, а самозадоволяване" - очевидно, "само-" е неодобрителното. Също така изглежда, че под "секс" тук обсебените от обществени отношения разбират не това, което усещаш, те не обобщават на база усещането заради което го правиш и желаеш, още повече най-същественото усещане и разликата му с другите възможни физически усещания и физиологични процеси. Тях повече ги интересуват съответните обществени отношения и мястото им в обществото, които са налице заедно с тези физиологични процеси и физически усещания.
  
  По тези признаци ги разграничават. Двама души, правят това и онова, те са "любовници", или "само за една нощ" и т.н., има и мъж и жена, свалка и пр. Личните индивидуални физиологични процеси, които биха били същите, ако правиш секс не с "жена" (жива, плът и кръв, човешка ДНК, клетки, органи...), а с човекоподобен робот, който е достатъчно "одушевен" - реагира адекватно, движи се, издава звуци, разговаря, задоволява те и пр.
  
  В действителност индивидът е по-важният, защото отношенията могат да се променят, а другият индивид може да се замени с клонинг или с машина без да се получи никаква разлика в усещанията. Най-важното за чувствата, усещането е самият той, индивидът, но обществото се опитва да омаловажи и потисне неговото участие.
  
  Сексът по принцип разбира се е по-приятен и по-всеобхватен от самозадоволяването, човекът е така създаден че да има нужда от повече стимулиране и изпитва по-голямо удоволствие, когато си мисли, че друго одушевено същество участва в задоволяването на половия му нагон; и когато го прави с човек, когото обича или поне харесва, може да си каже някоя приказка с него или нея, което е свързано с въпросните социални отношения, в които се втренчва обществото.
  
  Някои мъже обаче биха казали, че има "злобарки" или че "му късат главата" - чекии, които са "по-хубави от секс" - особено ако потенциалният секс би бил с грозна жена от която някои мъже "не могат да го вдигнат" или пък не могат да свършат. Нивата на хормони в кръвта в момента, състоянието на сърдечно-съдовата система, умората и пр. също имат значение за качествата на чекиите, както и при секса - когато мъжът е влюбен или флиртува активно с жени, както и по други начини - с физическа активност - може да има повишени нива на тестостерон и окситоцин - и така дори и сам да изпитва по-"възвишено" самозадоволяване. Вторият също е "катализатор" за по-добър секс, затова и както жените също забелязват "най-хубаво е да правиш секс с любимият човек", защото тогава окситоцинът е най-висок - той се отделя по принцип при секс. Жените са по-чувствителни към окситоцин и зависими от него и всъщност вероятно това е съществена част от това, което имат предвид с "правят секс с чувства". Виж също (29)(108)(115)(125)(126)(136)(170).
  
  В популярния комедиен сериал "Луд по теб" - двойка мъж и жена, с куче; някакво скарване, мъжът гледаше кучето как си лиже онази работа и каза: "Ако можех да правя това,..." (150) В пародията "Страшен филм 2" и другаде мъжете склоняват да правят секс с грозни жени само ако й сложат книжен плик на главата, за да не я виждат. Виж по-долу за грозните жени.
  
  1. Ако си сам, за жената е равносилно, че „не си социален“, другите са определили „че не заслужаваш“, „не ставаш“, „изключен си от обществото“. Щом обществото, или "мъдростта на тълпата" така е установила - не може да не е вярно. И нали не правиш нищо за нея – не си й нужен!
  
  В по-общ план това важи и за обществото - то няма изгода ти да можеш да съществуваш независимо от него.
  
  2. Ако правиш секс с който задоволяваш жена, вече вършиш работа – полезен си.
  
  3. При мъжете, правенето на секс с жена е "геройство", "възмъжаване", "издигане сред другарите", защото жените "не пускат" и се изисква да положиш определени усилия и да имаш качества, с които да се изтъкнеш пред останалите. Когато мъжът обижда друг, че е чекиджия, той го нарича "некадърник", защото се приема, че целта на всеки мъж би трябвало да е да сваля и да чука жени. Ако той не го прави, значи се е провалил в мъжествеността си. Тя пък сама по себе си е вид "универсална стойност" сред всички мъже - всички имат различни таланти, умения и пр., но сексът може да се ползва като най-елементарна "конвертируема валута", нещо което да е приложимо при всички, от най-тъпия до най-умния, от най-бездарния в други отношения до най-талантливия, всички я разбират.
  
  4. При груповия секс мъжът уж задоволява много жени, върши повече работа - раздава се повече „щастие“. Би трябвало е жените да са още по-доволни, защото нали по определение са по-социални, мислят за общото благо, все на другите да им било хубаво и били склонни да пренебрегват себе си и пр., само дето нещата не стоят така. Защо? Жената почва да губи монополната си позиция на „господар“ на това кога да се прави секс. Последното е кодирано в смисловия оттенък на глагола „пускам на някого“ - жената е „портиер“, който не отключва лесно "райските порти", въпреки че това е част от "задълженията й". Тя не иска, сякаш това е някаква „милост“, а няма да й достави удоволствие.
  
  5. Сексът е "естествен", служи за продължаване на рода, а другото е "самоцелно".
  
  Вероятно така би казал някой "моралист", но уви - това са пълни глупости. Очевидно хората в модерните общества рядко го правят, за да създават деца, понякога през целия си живот не се опитват да създадат деца. В примитивните общества не е много по-различно, предвид че една бременност трае девет месеца, а секс може да се прави по няколко пъти на ден. Сексът е за удоволствие и/или защото си "разгонен", "ударил те е хормонът", паднала ти се е възможност; пристрастен си към усещането, което ти дават ендорфините, допамина и окситоцина и пр., нямаш друго по-интересно за правене и пр. и пр. "Възвишеното" е някъде другаде, а "прекрасните" и "божествени" приказки са начин да се оправдае наркотичната и животинска физиологична зависимост пред ума, който и без това е роб на животинските си пристрастия.
  
  
  
  

  
  "Crushed" (2006)

  ---

  Рис.6. Рисунка: авторът на този труд. Заглавието е непреводима директно игра на думи - от "Crushed Paper" - смачкана хартия, "Crushed" - влюбени, увлечени; и "Crushed" - натрошен, съкрушен, с разбито сърце.
  
  

  Противоречивите ползи от окситоцина и невротрансмитерите на удоволствието

  Окситоцинът и другите неврохормони и невротрансмитери, които се отделят в тези случаи карат хората да смятат, че това е нещо "възвишено" и "божествено" - защото са научени, че "божественото", "райското" и пр. е нещо, което е "най-". Всъщност - крайна форма на желано усещане и усещане за съпричастност, удоволствие, еуфория, спокойствие и пр. - начин по който природата "прилъгва" и "мами" човешките същества към тези дейности, за да сбъркат и да предизвикат бременност и размножаване.
  
  Окситоцинът например от една страна минава за "хормон на гушкането" и любовта - "най-прекрасното чувство" - или най-надрусаното чувство, и в последните години е широко възхваляван от популярни издания (125), но от друга страна се обръща внимание и на неговата "тъмна страна" и странични ефекти. В статия на Ню Йорк Таймс от януари 2011 г.(108), авторът казва:
  
  

  
  "The love and trust it promotes are not toward the world in general, just toward a person’s in-group. Oxytocin turns out to be the hormone of the clan, not of universal brotherhood. Psychologists trying to specify its role have now concluded it is the agent of ethnocentrism"
  
  "Любовта и доверието, за които той допринася, не са към света въобще, а само към групата към която принадлежиш. Изглежда, че окситоцинът е хормонът на клана, а не на универсалното братство между хората. Психолози, които се опитват да уточнят ролята му са стигнали до извода, че той е агентът на етноцентризма."
  
  

  
  
  Всъщност предпоставките за този извод са пред всички: първичната поведенческа роля на окситоцина е да накара майката на бозайниците да се привърже към малките си и да ги защитава. Един от страничните ефекти е агресивното й поведение към непознати същества. Окситоцинът прави хората да защитават "рода", но да са ожесточени към това, което смятат за чуждо или застрашаващо "рода" им. От там високите нива на окситоцин може да са свързани с религиозните и други сблъсъци.
  
  Ендорфините пък водят до пристрастяване подобно на морфина и допамина, последният пък е свързан с чувството на еуфория и с пристрастяването към хазарт, компютърни игри и всякакви видове вманиачаване. "Разбитото сърце" е пример за наркотична абстиненция, страданията които причинява имат подобен произход.
  
  6. В по-общ план:

  Oбществото, като система, организация, абстрактна сила всячески се опитва да потисне индивида като го прави зависим от себе си и от обществената оценка. То се опитва да дресира отделните личности да вярват, че стойностното е само това, което обществото одобрява, и че единственото благо е "социализирано" като една от функциите е да управлява индивидите в желаното от него русло.
  
  Свързано явление е т.нар. "алтруизиран егоизъм", за който обърнах внимание още през 2002 г. в (103) - внушението на обществото към "алтруизъм", принудата към индивида да бъде "алтруист", може да се види като колективен егоизъм от страна на индвидите в тази общност и като по-силна форма на егоизъм, отколкото "обикновения".
  
  Жените са много по-податливи на тази дресировка, тя им е като вродена, вероятно заради по-голямата им чувствителност към окситоцин (108). Според статия от производител на окситоцинови спрейове (108) при жените се отделя окситоцин, дори когато говорят - за разлика от мъжете, и женските полови хормони подсилват действието на хормона, докато мъжкият полов хормон тестостерон го потиска. Малко количество окситоцин се отделяло и при движението на очите, което ако жените имат по-голямата чувствителност към окситоцин вероятно е свързана с повечето търсене на погледи от страна на жените и отдаване на по-голямо значение на погледите (повече "чувстват"); или пък по-високото ниво на окситоцин при жените ги кара да търсят зрителен контакт, защото това е първичната форма на общуване, привличане на вниманието и е източник на нов окситоцин. Търсенето на поглед е вид търсене на одобрение от обществото - родителя (107), началника, любовника. Виж и (126).
  
  Не случайно едно от клишетата за речите на победителките от конкурси за красота е, че ще се борят за световен мир, любов и пр. - не че е лоша цел, просто е това, което въпросната дама смята, че се очаква от нея да изрече. Тя казва това, "което трябва", неангажирано, безлично - или няма никакво собствено по-особено цветно мнение и кауза, или "очакванията на обществото я притиската" (карат мозъка й да отделя окситоцин и др.); или пък ако има особени интереси ги потиска, защото смята, че няма друга възможност и за нея важното е да се хареса на "публиката" - обществото, което ръкопляска или освирква.
  
  В същото време в еволюцията на Вселената индивидите на разума - мислещите същества като човека, и технологиите, които по същество се сливат с човека - с развитието си се стремят към независимост и все по-голямо съсредоточаване на по-всеобхватни и по-съвършени качества и възможности във все по-съсредоточена по-малка обвивка, която се вмества във все по-малко пространство, и която не се нуждае от външния свят, за да върши това, за което преди е имала нужда от по-голяма околност от времето и пространството и е била по-зависима. (103)(104)
  
  "Подвселените" в смисъла им в (103)(104) се стремят да могат да бъдат "затворени вселени" - да могат да предвиждат и причиняват собственото си бъдеще с все по-висока разделителна способност на възприятието и управлението независимо от външния свят. Сблъсъкът между обществото и човека е сблъсък за власт между две различни вселени/управляващи устройства. Виж (103)(104), моите понятия са родствени с понятието Воля на Шопенхауер (98), като изглежда е свързано и с понятието "Воля за власт" на Ницше (106). В моята философия то е по-общо - всяко управляващо-причиняващо въображаемо устройство се стреми към власт и към подчиняване на подвселените (други управляващи устройства с по-малка власт) - и това се простира както от силите, които обусляват най-прости физически явления, така и в държавите, божиите и държавните закони, технологиите и пр., подобно на Волята при Шопенхауер.
  
  Бих разгледал произхода на заклеймяването на "самозадоволяването" и на индивида и в по-малко абстрактна и по-ясна историческа светлина:

  Християнската църква и властта върху сексуалността

  Църквата, особено в Западна Европа, която е била част от държавата, е искала да има монополна позиция над секса, тъй като той е една от най-силните емоции, най-желан e, "рециклира се" бързо и може да се "произвежда" в големи количества за кратко време, съответно има висока стойност и високо търсене. С него се "произвеждат" и нови "клиенти"... (113)
  
  Жадната за власт институция налага неоспорими "божии закони" и правила, твърдейки, че идват от най-могъщия владетел на Вселената и така обосновавайки се до края на Вечността. Тя определя кой кога как защо и по колко може да консумира от това благо* в тази своеобразна сексуална икономика.
  
  Под контрола на тогавашната църква са попаднали, разбира се, и всякаквите други духовни и обществени блага, които са били достъпни по онова време (113).
  
  Фантасмагориите за ослепяването при онаниране, за изсъхването на ръцете, и особено наказанията за "прелюбодейците" във всичките им форми и пр. - които в някои общества все още се изпълняват в безумните си извращения на убийство с камъни, - всичко това вероятно произлиза от едно бобено зърно смисъл - борба срещу нежелана бременност и майки на деца без бащи - и от планината от лайна в главите на жадни за власт средновековни високопоставени изверги (109), които, забележете, са имали "социални умения" предвид че са се издигнали до положение, в което са имали власт да измъчват, убиват и тормозят хората - "грешниците", сиреч тези, които не се подчиняват на "божиите закони" - т.е. тези, които те, властимащите, са заявили, че трябва да се спазват.
  
  Стремежът на тези изверги да подчиняват хората, индвидите, и да става това което те искат, подкрепен с оръжията, армиите и ресурсите които са имали, ето това в крайна сметка е вкарало и задържало в обществото безброй тъпоумщини, включително нефункционалните сексуални табута и "морал".
  
  Сравни - в древна Гърция с "варварските" й богове и обичаи, сред "разврат" и "социален упадък" - гейове, лесбийки, вакханалии, е имало разцвет на науката, философията и културата, за който "благочестивата" Европа си спомня след хилядолетен мрак на извращения над личността и диктатура на тоталитарни малоумници. Тази хилядолетна обществена катастрофа тръгва от закони и обществени порядки, които са измислени и по-страшното - наложени насила - от прекалено алчни за власт и прекалено жестоки същества, които са се представяли за борещи се за "общественото благо", а всъщност са се борили единствено за своето - за утвърждаване на статуквото, в което те са били на върха на пирамидата. Имали са твърде голямо начално конкурентно предимство спрямо всякакви други сили, които са се опитвали да им се противопоставят, и са налагали закони, които са им позволявали да ликвидират всяка форма на съмнение в "божията" им власт. И така - хиляда-две хиляди загубени години, и още няколко века (до края на 19-ти век) в които конкретно католицизмът е имал пряко влияние върху мисленето и работата на учени в целия свят. При малко повече късмет, Леонардо, Декарт, Галилей, Паскал, Робърт Хук, Нютон и Лайбниц можеше да се родят 1000-1500 години по-рано, а към днешна дата човечеството да се намира в следващо еволюционно стъпало и да пътува към други звездни системи.
  

  Господарят и робът

  Зараждането и съществуването на тези първобитни водачи, конкретни и абстрактни, в системи, които самоподдържат статуквото си с насилие и със забрана на всяко оспорване на своя авторитет, и така за напредък, им осигурява дълговременно вкаменено господство. "Член първи" от собствената "конституция" като с надървен мъжки жезъл е забождала и гарантирала несваляемостта на тези, които властват в момента. От "да нямаш други богове, освен мене", до изгарянето на клада на "еретиците", избиването на цели родове на потенциални съперници, обесването и гилотинирането на политическите противници, "БКП е единствената партия", или незаконността да оспорваш "съществуващия обществен ред" (109).
  
  Забележете, че всяка държава е "незаконна" според държавата, съществувала преди нея на същата територия, или бившите владетели, и никой не пита жителите на дадена държава съгласни ли са или не с това или онова. Държавата е "обществен договор", само дето гражданите не са го подписвали - просто са им опрели 100000 дула в челото, подложили са ги на десетина години дресировка в училище, а до неотдавна - и още известно време в казармата.
  
  Кои са отделните личности, че да ги питат? Те са колкото "лица", толкова и "задници" - "пушечно месо", когато има война.
  
  Ами демокрацията? "Свободата, братството, равенството" и др. подобни. Пряката демокрация и референдум? Ако 51% или 66% решат нещо, това не значи че те имат "изконно право" да наложат на другите 34% нещо, което те не искат, само защото са повече на брой. Справедливостта в това мнозинството да взима решения не е обоснована от друго, освен от потенциалната сила на по-големия брой хора, особено когато става въпрос например за... ръкопашен бой.
  
  Всяко "законно" деяние и всеки закон тръгва очевидно от това че някой, който може да наложи даден закон/мярка, го налага/изпълнява. От там произтича и неговата "справедливост". Изпълнява се това, което властникът е решил и могъл да наложи. Правдата и наказанието тръгват от по-силния, от по-"висшестоящия", който в началото е по-силният и затова е "висшестоящ". Наказанието в основата си е за това, че подчиненият нарушава заповед, която по-силният към този момент и в тази ситуация е задал - дори библейският "първороден грях" с цялата си абсурдност е илюстрация точно на това - той учи на безпрекословно подчинение на господаря - щом той ти е казал нещо, трябва да го изпълняваш и да не задаваш въпроси. Всяко нарушение на авторитета на господаря ще бъде наказано.
  
  

  Родителите на децата са по-едри, по-високи, по-силни, от там човек учи, че "висшестоящият", който гледа отвисоко е авторитет и по-могъщ. (107)

  
  
  Справедливо ли е обаче по-силният в момента и по-силният в някакъв по-деструктивен смисъл, по-агресивният и пр. да е по-силен, по-влиятелен въобще и това състояние на нещата има ли друго основание освен силата? Това е въпросът на "роба" и "низшия", на който "висшият" в социалното си положение винаги ще отговори с "да". "Бой се от Бога, почитай царя" (109)
  
  В прелюбоденията, в частност мастурбирането или "извънбрачния секс" (освен ако не се родят деца, които да бъдат захвърлени и пр.) "лошо" не е същността на самото действие, то предизвиква удоволствие и може да не засяга другите. "Грешката", както при всички религиозни "провинения", които по-съвременният начин на живот е отрекъл на практика, е в нарушаването на заповед на висшестоящ и оспорването на авторитета на началника, защото то започва да клати неговия трон и може да покаже и на другите роби, че законите са условни.
  
  В човешките общества, началниците обикновено са такива, които смятат, че властта им е безспорна и непоклатима, и на нисшестоящия в момента се пречи по всякакъв начин да заеме позицията на началника, дори и очевидно да има по-добри съществени качества за съответната длъжност.
  
  И отново в по-общ смисъл:
  
  

  
  Отношението Господар-Роб е водещо в обществото от робовладелския строй до днес, с промени във външната форма и в разновидностите на проявление. Обществото, или господарят, се стремят да пречат на роба, индивида, да може да съществува самостоятелно, независимо от господаря си.
  
  

  
  
  

  ---

  Виж и за произхода на "FUCK"(105).

  .

  Мъжете в силна позиция не проявяват... слабост

  
  Героите от популярните сред мъжете песни от 90-те години, разгледани в началото на изследването непрекъснато изтъкват, че за тях хубав живот е да си карат колата, че не им трябва жена или че искат "ново гадже всеки ден", като осъществимостта на последното не буди капка съмнение у тях, след като вече са богати.
  
  Никой от силните мъжки образи не пее "винаги ще те обичам, все след теб ще тичам, вечно ще те чакам, ти си най-прекрасна, уникална, богиньо моя".
  
  Силните образи са независими и знаят, че "ако имаш пари, ако имаш кола - ще ти обърне внимание почти всяка жена". Те нямат "богини" на които да се кланят, а са уверени в себе си. По този начин казват също, че не смятат и не обявяват никоя за най-красива, най-прекрасна, най-уникална и пр. богиня, те не са поклонници на култ към личността. Има много жени, които са красиви, не е само една, която си мисли и иска другите да мислят, че тя е най-красива, което всъщност значи - най-важна.
  

  
  

  Мъжът в добро настроение и в силна позиция не възхвалява никоя конкретна жена лично, а жените в множествено число. Силният мъж възхвалява и търси женското и женствеността, а не отделна личност.
  
  

  Подобно на момичетата и девойките почитателки на поп-идоли, които се влюбват в социалния им статус, а не в личността.

  
  

  
  Някои от положителните мъжки образи в добро настроение гледат с чувство за хумор: "сто кила ракия давам (...) ще ти купя лека кола, само да не ходиш гола" (Т. Колев) - тази комична пиянска песен, както и песните на Гумени глави, рекламата на "Тико" и "Едно ферари..." се отнасят за жените материалистки. В пиянската песен се вижда предпочитанието на алкохола пред жените (трън за ищците) - жената струва само 100 кила ракия - и в същото време опасението на героя, че изгората му е "златотърсачка" и ако не й купи кола, тя ще продава тялото си ("ще ходи гола"), за да й купи някой друг - подобно на рекламата на "Тико"...
  

  
  
  

  Мъжки песни - продължение

  
  Списъкът с песни на независими мъже продължава.
  
  

  Шопската салата - Радо Шишарката
  
  
  Обичам шопската салата,
  ракия ледена да пия,
  вълните морски да ме галят
  и руси мацки покрай мен.
  
  Тарикат голям съм брат ми,
  имам купища пари.
  Чакам лятото горещо
  за да ходя на море.
  
  С руса кака там на плажа, (...)
  
  
  

  (* мн. число - мацки, не една)
  Слушай в Ютюб
  
  Гледания в ютюб:
  Към 24-9-2014: 783 хил., силно позитивно отношение (1419+, 38 -, 221 коментара)
  Към 25-4-2014: 927 хил., силно позитивно отношение (1565+, 44 -, 228 коментара)
  
  Отново жените идват чак след салатата, ракията и морето и парите са средството, чрез което героят е постигнал своя успех.
  
  

  Курви сбогом - Радо Шишарката
  
  Връщам се от бара, (...)
  
  Курви сбогом! Няма вече джипове,
  джетове,няма компаньонки,барове...
  (...) ... в родната казарма?
  

  ..
  
  

  Таралеж - Лъки
  
  Златна ябълке...
  
  Като таралеж бодлив съм
  Гуш-муш еж-еж-беж.
  Все се ежа да порежа теб, златна ябълке. {1}
  Нека да те бодна само миг поне. {2}
  (...)
  Че с бодила реже ежа знай.
  (...)
  Бързо се предай.
  
  Как искам да те набода и после да те отнеса. {4}
  Да има уши гуши еж и беж - най-готино е да си таралеж! {5}
  
  (...)
  
  Зрели круши най-обичам аз. {6} Давам много газ. {7}
  Сочна си и много вкусна в този миг.
  (...)
  

  Отново има асоциация с автомобили - "давам много газ". {7} "Златна ябълка" представя ценността на жената, а "зрели круши" създава връзка или с пищните форми, или с популярното понятие от филмите за възрастни "MILF" (милф) - или на български "леля".
  Броят гледания и отзивите на зрители и на тази духовита хумористична творба показват, че песента е харесвана и възприемана добре. Тя е едновременно комична, метафорична, духовита и откровена. Сравни със сухата и скучна сериозност, безидейност, баналност и посредственост на "никога няма да се разделим", "ти си най-красива" и пр. на някои зализани "секс символи" според жените.
  
  
  
  

  Плейбой барове - Никсън*
  
  Малък съм аз, изгарям от страст,
  какички голи да гледам аз.
  
  
  и другаде:
  
  Готина си руса пичка, бързо вдигаш ти поличка

  
  
  *Никсън е "малкият принц" на класическия поп-фолк
  
  Забележете жаргона:
  
  
  • гадже, ново гадже всеки ден (Слави)
  • мацки (Баровеца)
  • мацки, курви, компаньонки (Радо Шишарката).
  • какички голи (Никсън)
  • кучки, пички (Гумени глави, Спенс)
  • всички фенки, всички женки (Шамара и Конса?)
  
  
  Обърнете внимание на граматическото число: множествено. Само в един случай се говори в ед. ч.: "кака", но тя е една от "русите каки".
  
  Не се говори за любимата, ненагледната, още повече за единствената и неповторимата.
  
  Следователно:

  Какво му е трябвало на човек = мъж? според ... истинската мъжка поп**-култура в края на 90-те?

  Нова кола, мила жена?
  
  Не! Трябвали са му нови жени за всеки ден, и то от типа "мацки", "какички", "гаджета". И според мъжете определено не всяка жена е такава! (6)
  
  ...
  

  Курназ момчето

  Мъжка песен, която на пръв поглед е отклонение от общата линия по отношение на "многоженството" и мъжествеността е "Курназ момче" на Руси Русев, текст Ваньо Вълчев: http://www.youtube.com/watch?v=WN2WKjLoV2c.
  
  

  Курназ момче - Руси Русев, Ваньо Вълечев (1997 г.)
  
  (...) И не сядам в баровско ферари.
  И не са ми 100 жени мерака,
  нито пък зелените долари.
  
  Винаги до мене върви едно страхотно гадже.
  ...
  
  Защото тя е 100% жена която ще рече, че се е влюбила във мен.
  Защото съм курназ момче.
  
  
  
  ...

  Тя защитава тезата, че не е необходимо да си богат, да имаш ферари и харем с жени, за да си щастлив, и утвърждава оптимистично отношение към света с гордо вдигната глава, независимо от случващото се.

  Не бих се учудил, ако тази песен също е била повлияна и е донякъде отговор на "Едно ферари с цвят червен".

  Възможно е и вероятно модата по тези ферарита да има и друг източник, повишена популярност на Формула I в онези години?

  
  
  От друга страна обаче, клипът частично противоречи на посланието за "щастливия беден", защото са демонстрирани някои символи на социален статус и свобода: мотоциклет, мотоделтаплан, конна езда, като мотоциклетът не е скромен Симсон (72), нито Балканче, а по-сериозна машина.
  
  Да, горните "статус-символи" не са като "курназ момчето" да притежава ферари, но той не е и беден - представител е на средната класа. Героят е неразделен със "страхотно гадже" и хубавица (6), която се е влюбила в него заради качествата и характера му, а не заради финансовите му възможности. Подчертаването на нейната пълноценна женственост ("100%-ова жена") и на факта, че тя се е влюбила в него "защото е курназ момче" подсказват, че според героя качествата й са рядко срещани. Посланието е, че 99%-овите жени - мнозинството вяроятно не биха го направили - защото той няма "ни чейнчбюро, ни фирма яка".
  
  

  Цинизмът, откровеността и "простащината" - вечни бодли в ушите на жените

  
  Още един признак, който подчертава "мъжката ориентация" на песента е заглавието.
  Чувайки "курназ", много хора биха помислили, че става въпрос за "кур". Както читателят навярно се досеща "курназ" е турска дума, и значението й е илюстрирано с текста на песента. В експеримент авторът установи, че дори интелигентни дами с филологическо образование си мислят, че песента се отнася за "кур" и се отвращават. (Виж по-долу защо и защо и членът "трябва" да е отвратителен.)
  
  Обективно погледнато обаче "Курназ момче" е песен на мечтател и утопия. Не че няма такива случаи, но те са изключение, и съм по-склонен да приема версията на мъжете, израснали на улицата, по баровете и на морето като по-добре отговаряща на действителността.
  
  Жените обичат да обиждат мъжете с "простак", като често за тях просташки или "лоши" са неща и поведение, които за мъжете са смешни и весели. Противоположното на простак е да си възпитан, културен - "джентълмен".
  
  Гледайте също мюзикъла "Дайте ми, или Любовта не ми е приятел". (193.1)
  
  

  Лицемерието на "цивилизованата" музика

  Един от женските поп идоли и майстор на лицемерните текстове Браян Адамс признава в емблематичната си песен "Обичал ли си някога жена":
  
  

  
  Казваше ли й, че е единствена?
  
  

  
  
  

  Забележете: "казваше" ли й.
  Не "вярваше ли, че" или "мислеше ли, че" или "чувстваше ли, че".
  Въпреки че въпросът на песента е "Обичал ли си жена" и чувствата би следвало да се подразбират; и въпреки че знаем, че "жените обичат с ушите", което отчасти би трябвало да "смекчава обстоятелствата", героят на песента откровено говори за важността на външната повърхностна страна на нещата: важно е какво впечатление си създал и какво си накарал другите да си мислят че чувстваш, а не какъв си бил и какво ти реално си чувствал. Виж контрапункта в (14).

  
  
  Важното според героя на Браян Адамс е да КАЗВАШ на жената, че е единствена, а не тя да бъде единствена, и не да го мислиш.
  
  Но както пеят другите изпълнители, които са идоли за мъжете (в някои случаи и за жените като Слави Трифонов), когато мъжът е здрав, прав, в добро настроение, корав и богат - тя не е единствената мисъл в главата му.
  
  Когато мъжът е слаб, потиснат, беден (финансово и най-вече духом) и пр. - тя е единствена, той не вижда изход.
  
  "Едничка надежда", "без теб не мога да живея".
  
  

  Често секс-символите според жените са отъждествявани на "гейове" или "женчовци" от хетеросексуалните мъже (особено минали тийнейджърска възраст) заради стила им.

  
  
  
  
  

  ---

  ** Виж по-долу за "поп-културата"
  
  

  Какво и коя всъщност е поп музиката и "представителната" и "официалната" поп култура и кого представлява?

  
  Чрез броя гледания и отзивите в публичните сайтове, и от мои наблюдения установявам и потвърждавам, че много мъже родени през 80-те години и като деца през 90-те и началото на 2000-те, и сега продължават да обичат т.нар. ретро-чалга, правена през 90-те до началото на 21-ви век, но често заклеймяват по-новия поп-фолк или го оценяват музикално на по-ниско ниво, например не слушат такава музика редовно. Имам предвид, че един от факторите вероятно е носталгията и времевата последователност, подобно на днешните възрастни хора, които харесват музиката, която са слушали на младини, докато за повечето млади хора тя е "демоде", "ретро" и пр. Музиката от младостта има и лечебен ефект. (77)
  
  Не смятам, че в случая с младежите това е единствен или основен фактор. Най-малкото, хората, родени през 80-те все още минават за "млади" и в период през който се изгражда любимата им музика за по-късните периоди.
  
  Познавам информатици, филолози, еколози, музиканти и пр., някои от тях "метъли" почитатели на по-твърдите стилове и пр., които уважават и се радват на тези толкова "просташки" и вулгарни песни от ретро чалгата и класическия български рап. Забележете, че тази музика се изпълнява преобладаващо и дори изключително от мъже, целевата публика е мъже, няма клипове или ако има те са примитивни и успехът на песните не се дължи на лесна зрителна еротика, за разлика от съвременния женски поп-фолк с красиви полу-голи жени.
  

  Защо интелигентните хора харесват "просташки" текстове?

  Моето обяснение е, защото текстовете са:
  • смешни
  • откровени
  • забавни
  • иронични
  • идейни
  • свързва се с детските им години?
    - но във вбокс7 обаче се забелязват коментари на младежи, деца (преобладаващата аудитория, съдейки по стила на изказване), които ги чуват за
    пръв път в Интернет и се забавляват
  
  

  Защо поп-фолка "вече звучи като поп"?

  Често изричано мнение по телевизионни предавания относно поп-фолка в по-късния му период е, че той вече бил по-скоро "поп", текстовете вече не били чак толкова вулгарни и простодушни и пр., като това се приема за комплимент към този жанр от смятащите се за "по-висши" и "по-културни" поп музиканти (191).
  
  Могат да се отбележат няколко движещи сили за развитието на неговите вътрешни белези, които карат критиците да виждат "поп" развитие в него:
  
  1. По-високи технически възможности за реализация на клиповете (сравнете с видеокамерите от началото на 90-те, VHS-видеокасетофоните)
  2. По-богати продуценти, натрупан капитал и по-добри възможности за снимане
  3. Повече натрупан опит за режисьорите и екипите
  4. Горните 3 точки водят до технически по-изпипани клипове, по-ясна и хващаща окото картина
  5. Текстовете
  
  Подобрения от този тип ги карат да изглеждат по-"професионални" и по-сравними със "западните" образци от "големия шоубизнес". Някои дори са доказани имитации на западни клипове, подобно на музиката им, която в близкото минало често беше буквално копие на гръцки и турски песни.
  Развитието на текстове им към стила на "стандартния" поп заслужава малко по-задълбочено изследване.
  Наистина вече не са широко популярни нови песни с текстове от рода на:
  

  Селската баня
  
  Ох, баня, ох, кеф, ша ти го изтъркат за някой лев...
  Ето я кметицата, сапунисва цицата...
  Ето го и кмета, сапунисва чепа!
  
  или
  Банана
  
  Ох, банана, ах банана!
  Кеф ми стана, щом го хвана.
  Банана, банана е хубав и голям.
  Но как да го хвана и как да го ям?
  
  
  Дюнер кючек
  
  Дюнера, дюнера леле майко дюнера! Щом го стиснеш дава ти коз, тайната е в белия сос.
  
  Има малки, големи и средни, само някой отгоре му да не седнИ много е важно тука месото, като в покера братко асото.
  ...?
  Касетофони, масет'фони, тонколони, монколони
  герапфу, герапфу!
  
  
  Ще ти купя мила пастичка, ти си ми мила сладичка.
  
  
  Само да те гепна, Радке, дънките шти цепна! Опса, опса!
  
  ...
  Готина си руса пичка,
  бързо вдигаш ти поличка.
  Ако дойда аз при тебе,
  ще извадиш ти късмета.
  
  
  * Според някои от по-консвервативните анализатори в този списък вероятно влизат много от другите песни, за които писах по-горе.
  
  

  ...
  
  При бърз преглед обаче, поп-фолкът все още си съдържа жаргон, просташки фрази и просташки намеци и все по-характерните междуметия:
  

  Лей-ле-лелелей, лей-лелелей!
  
  Подобно на незабравимите Аметови:
  
  гъци-гъци-бей
  тр-так, тр-так
  гуши-гуши-бей
  
  или класическите:
  
  опс-а! опс-а!
  
  

  ...възпяти още преди 20-тина години от "Контрол" в знаменитата:
  
  

  Леле, како, цигара-магара-тактика...
  Каобашно, евала тадашно!
  Оф-оф-оф-оф-оф... он-он-он-он...
  Оф-оф-оф-оф-оф... ей!
  
  

  Дали твърденията на "представителните" оценители, че поп-фолкът вече е поп, е комплимент за него?

  Благородността и облагородеността на лицемерието

  Както бе показано по-горе, текстовете на най-популярните песни в поп-музиката, или по-скоро в най-популярната "представителна" музика са илюстрации на лицемерие, обезличаване и клише. В тях се казват само хубави неща, това което "трябва", "социалноприемливо", "политически коректно" и пр. и не се изразява лична позиция на автора/изпълнителя, която е в разрез с най-банални обществени "ценности".
  
  

  Защо поп музикантите мразят "чалгаджиите"?

  Освен обикновената завист, има други по-дълбоки причини. Поп музикантите се имат за "по-висши", защото се смятат за по-"културни", за своеобразна "буржоазия". Те са "градска музика" и "западна", а според тях чалгата е "селска" - за маса и за напиване, за "простаци"; в нея се ползват ориенталски ритми и стилове - а ориентът се смята за по-"нисш" и "некултурен"; и не на последно място, според тях текстовете са "глупави" или "просташки", докато в попа са "качествени". Предвзетата част от попаджиите вярват, че поп-фолка и чалгата се слушат от "низши" слоеве на обществото - селяни, хора от малцинствените етнически групи, пияници и пр., а те искат да се отъждествят с "хай-лайфа", част от който се дистанцира от чалгата, за да направи "своя цивилизационен избор" и защото не иска "да го мислят за селянин".
  
  Последното не отговаря съвсем на истината, защото повечето слоеве и повечето активни възрастови периоди слушат или харесват поп-фолк, цигански кючек, "сръбско, гръцко, румънско" и ретро чалга в една или друга форма и в някои ситуации - когато са на кръчма, дискотека, студентско парти. Положението е такова от 90-те години насам, дори и по-рано с хитовете на "Хисарския поп" и други тайно разпространявани песни.
  
  Друго обяснение за разделението е, че по-необразованите хора слушат поп-фолк, а не рок или "западен поп" е, че те не говорят английски, за разлика от рокаджиите и попаджиите.
  
  От друга страна обаче надали тези любители на музиката владеят гръцки, румънски или турски (ако приемем че сръбският и македонският са достатъчно разбираеми), а такива хитове също се слушат, следователно не е само езикът, а по-скоро културното, "цивилизационно" разделение: Балкани/Запад. Също така бих поставил под дълбоко съмнение нивото на английския на мнозинството от рокаджии и попаджии и това че слушат такава музика защото разбират текстовете - не отделни думи, заглавието и пр.
  
  Освен това, интелигентни хора харесват ретро-чалга, и забележете също, че Митко Пайнера, създателят на мощното звукозаписно студио, и Радо Шишарката са били рок музиканти (192). Ако не греша, Милко Калайджиев също е споделял, че слуша рок.
  
  Те идват от "по-културната" музикантска общност.

  Представата на предвзетата част от поп музикантите не съвпада с реалността и по отношение на значимостта им в обществото. Уж "поп" значи "популярна", а всъщност тя не е толкова приета от народа. "Популярна" е по-скоро определен музикален стил, отколкото разпространение. По времето на зрелия социализъм "чалгата" и други стилове музика са били насилствено потискани и вариантите на възможния господстващ стил "популярна" - естрадна, рок - музика са били изкуствено ограничавани и вкарани в рамки по институционални пътища на авторитети.

  
  

  Кои текстове са по-качествени?

          Културността е едно, качеството - друго. В ретро-чалгата, в част от класическия рап и особено в класическия български пънк (Милена, Контрол (193)) текстовете не са "глупави". Те са духовити (виж "Таралеж") и по-разнообразни, самобитни и забавни, отколкото на безидейните поп-песни. Това е една от причината за незатихващата популярност на първите, въпреки че са замръзнали в миналото и въпреки че представителността се опитва да им сложи печат на "лошо". Нека да припомним:
  
  Единият обича своето жигули
  Другият - мечтае за ферари и Господ му е приятел
  Третият е "курназ момче"
  Четвърти кара своята "черна лимузина", за която е бачкал половин година
  Петият е баровец
  Шести кара джетове, но ще го взимат войник
  Седми е таралеж
  Осми е малък, но обича руси пички и изгаря от страст
  Девети прави дюнери
  Десети е отишъл в Белгия
  Дванайсти помага на колега, на когото магарето му е затънало в калта
  
  И пр. и пр.
  
  Кючекът също е особен и интересен като виртуозна инструментална музика, "цигански джаз", като обикновено има духовити и забавни текстове (116). Тя обаче често е мразена от "попаджиите" и "рокаджиите", защото е ориенталска, "циганска" и пр. - заради социалния й оттенък и свързване с най-долните слоеве на обществото.
  Въобще,

  Самобитността, духовитостта, разказването на цветна история не се харесва на "представителността" - тя не бива да има свое собствено лице

  
  В масовата поп-музика (117), тази "висока културност", както и в по-баналните песни от поп-фолка, в който се пее само за любов и пр. - всички лирически герои са влюбени, ревнуват, "без теб не могат", "искат те", "ще те обичат вечно" и пр., и остават твърде абстрактни. От една страна вероятно това прави творбите да изглеждат по-"културни" - откъсването им от битовостта, от конкретността. От друга страна обаче има твърде много песни, които пеят и повтарят едни и същи абстракции.
  
  В поп-музиката преобладава вокалното майсторство, но конкретно в българската поп-музика, а и по принцип в световната музика, обикновено отсъства инструментално майсторство.
  
  Според мен е спорно дали поп-музиката е по-висока култура и възпитава в не знам си какви ценности, за разлика от чалгата (ретро-чалгата особено), освен ако лицемерието или повтарянето на статуквото не е ценност. Чалгата и "просташката" музика скандализират "моралистите", това ги кара да я чувстват "неприятна", а общественоприемливата музика звучи както "трябва" да бъде - "благоприлично".
  
  Поп-музиката няма толкова разнообразие и заради "политическата си коректност" е безлична.
  
  Но... Тя е изразител на господстваща сила - първо, стилът идва от чужбина, и то от "Запада", от САЩ, Великобритания, Австралия, а чужбината и Запада в България винаги са били символ на нещо "господстващо" и "хубаво" - "вносно".
  
  Второ - минава за "градска", от там и "културна", и гражданите мразят селяните, и обратно - но кой кого повече не се знае.
  
  Трето, тези които правят поп-музиката исторически са били и са от "буржоазията", школувани, образовани музиканти, в представителната и по-богата част, свързана с масмедиите и с "хайлайфа". Системното музикално образование действително е ценност и култура, но музикалните качества не се определят от учеността, а от музикалните умения, независимо дали са постигнати след системен труд или са дар от бога.
  
  От друга страна, чалгата исторически тръгва от кръчмите, там е място за "низшите" музиканти - според "висшите", представителните, които имат достъп до медиите. Съответно медиите и властните хора също си избират кого да показват и да изтъкват, за да се отъждествят с определени прослойки и определени култури, и затвърждават статуквото, защото телевизията е нова църква и свещеник, проповядващ на милиони хора едновременно. Най-популярните телевизии са най-представителни и най-свързани с лицемерието и с "общественоприемливата" културност. (100)
  
  Но:
  
  - В тази музика няма пари. Трябва да си много добър. - както са ми споделяли двама народни/чалгаджийски музиканти (по отношение на рок музиката, но с поп-музиката ситуацията е подобна).
  
  И въпросът не може да бъде само до музикални качества, защото не е възможно "музикалната икономика" на медиите, студията, продуцентите да поддържа 1000 "звезди", а спокойно може да има 1000 добри музиканти. Има праг на брой "звезди", след който тяхната "звездност" би намаляла. Трябва да има дефицит, социална йерархия и ясно разграничаване на "аристокрация".
  
  Който се уреди в ограничения "щат", с историческата подкрепа на медиите и свързаните с тях продуценти и пр. обира малкото каймак.
  
  Не е вярно, че пеещите и музициращите в пиано барове, кръчми и ресторанти са задължително по-лоши музиканти от "представителните" - това важи за всички жанрове.(194)
  
  

  "Красива" има повече социален, отколкото естетически смисъл за жените

  
  

  "Приятелят ти трябва да ти казва, че си красива, а не секси"
  
  Верижна публикация във фейсбук, разменяна между момичета преди няколко години:

  По употребата на думата и женските реакции и отношения изглежда, че семантиката на комплимента "красива" и възприятието й е повече като на вид престижна социална награда (обществена награда), признание, утвърждаване в обществото, а не като констатация на естетически факт или лично мнение. (Виж (17) за субективността на красотата.)
  
  В съзвучие с горното твърдение е всеизвестният въпрос на жените към мъжете "Дебела ли изглеждам в тази рокля?", на който мъжът е отреден и задължен да отговори задължително с "не", "за да не нарани чувствата на любимата". (25)(89) Въобще за жените комплиментите имат повече смисъл на социална награда и "намек", затова и те много трудно биха направили комплимент на красив мъж - "за да не си помисли нещо". А ако мъж прави комплимент на жена, тя автоматично го приема като "свалка".
  
  Сексуалната привлекателност, която обаче е тясно свързана  и с по-общата "красота" (13), зрителна красота, се приема в обществото за нещо "лошо", макар че мъжете са най-силно и най-лесно привлечени от жените заради външния им вид (6), и не случайно в реклами и пр. се използва този архетип.
  
  Както обаче пее Мишо Шамара:
  
  

  "не всички пички ми харесват, без да се обиждат"
  и
  "когато я видях, че е толкова гадна, оная работа веднага ми падна"

  
  
  От друга страна обаче той добавя, за красивата мацка в БМВ-то си:
  
  

  "Ако нямах пари, ако нямах кола, нямаше да ми обърнеш внимание, а? (178) Затова, че си малко по-симпатична, ще изпълниш процедурата типична"

  
  
  и

  "кучките да го * ... това не е срамно! не си мислете, че е срамно!"

  
  
  Друга мисъл, която всеки мъж би подкрепил, в отпор на някои особености на фалшивите и неадекватни за времето задръжки.

  ---

  Виж (242.9)
  

  Защо красивите жени са надменни?

  Това е ясно, но го вмъквам тук за да въведа темата за грозните жени.
  
  По-красивите жени от околните, поради многото комплименти, които получават, сравнено с другите момичета, растат с усещането за превъзходство - което не е далеч от истината - и често развиват характер, който ги кара да виждат мъжете сякаш са им длъжни. (90)(179)
  
  Цената им се вдига, от там явлението с "черната лимузина" на Шамара. За съжаление обратният полюс също важи - непривлекателните, тъй като не са получавали достатъчно комплименти и внимание, също смятат че мъжете са им длъжни - не са им обръщали достатъчно внимание... (90)

  Има и друг ефект - красиви жени, които получават по-малко предложения, защото мъжете смятат, че нямат шанс. И грозни жени, "батали", "противки", които са търсени, защото всеки вярва, че са лесна плячка.

  В зависимост от други фактори и предпоставки, в зависимост и от характера си и от "степента на непривлекателност", по-малко привлекателните жени могат:
  
  
• да станат "свестни хора" в мъжките стандарти, да правят по-малко "курвенски номера" и да са страстни любовници, и така да получат мъжко внимание заради другите си качества
• да превърнат недостатъка си в особен вид предимство, да се задоволят със секс и да станат "мастии" или др.
• да станат самотни мъжемразки или лесбийки, макар че второто не изключва самотата, ако наистина са много непривлекателни
  
  

  Друга ярка реакция на явлението с красивите "кифли" и скъпите коли, насочено към непривлекателните жени е песента на американските рапъри от класическия период на хип-хопа през 1991 г.
  
  2 Live Crew" - "Ugly as Fuck"(15)

  
  

  
  Български текст по песента "Ugly as fuck", музика и изпълнение: авторът на този труд:
  

  Ритъм или соло

  Слушай песента: http://twenkid.com/rap/kitarista/

  
  
  
  Кое е по-достойно за душата
  сърце свито да преследва красотата
  или с меч в ръката и вдигната глава
  смело да намериш ...
  
  ...
  Гледам си ролекса - 12 часа
  И жезъла... ме удря във врата.
  Сименсът цял ден не спря да звъни.
  Дали не са разгонени моите жени?
  
  Да се шибат отзад - фригидни кралици.
  Мотаят те дълго по кафета и бутици.
  
  Нямам време за красиви муцуни,
  Не се лъжа и от стегнати бабуни.
  
  Правят се на важни и са много себични,
  поискаш ли да чукаш – са безразлични.
  
  Затова зарибявам само грозни пички.
  Те са като нас - сексуални тигрички.
  Искат да танцуват през цялата нощ
  и да се порежат на розовия нож.
  
  Няма да ме видиш навън с крокодил,
  но те си ги вдигат и без да съм мил.
  
  ...
  В три през нощта, готов да го мушна.
  Напил съм се яко, крокодила ме гушна.
  
  Големи бомби, мазна дупара,
  лонгур висок върти гъза на бара.
  
  В 4 сутринта със дюнери се тъпче,
  развява гордо голото си пъпче.
  
  А аз се оглеждам - някой да не скива,
  че тоя изрод чепа ми разтрива.
  
  Никой не ме видя – ей сега ще я забия.
  Тя иска у нас, но аз ще се покрия.
  
  От тук отиваме директно във хотела.
  Псувам я люто, както се е навела.
  Късам бързо с нея - да не се разчуе.
  Щеще да се хвали и да се надуе.
  
  Облиза го добре, и глътна го с путака,
  но не съм си намерил хуя на битака.
  
  ...
  Омитам се от тук, не искам да ме видят,
  току виж - ми завидят,
  Достатъчен ташак е, че се принизявам.
  За един тлъст задник – да се излагам.
  
  Кро-ко-кро-ко-кро-ко-дил,
  не си дошла от реката Нил?!
  Спускай щорите и заключи вратата!
  Чакам те готов – със жезъл във ръката!
  
  Супер грозотия и няма накъде.
  Когато пукне ще изглежда по-добре.
  Обичам те, любима, пея във нощта.
  Да бе – как ли пък ще го изрека.
  
  Мисля, че разбираш, че искам да те чукам.
  Излязъл съм на лов и да се напукам.
  
  Ще те повикам пак, ако съм соло.
  Не се сърди - ставаш само на голо.
  
  
  ...

  
  
  Разбира се, спомняме си и за хита на "Замунда Банана Бенд" озаглавен "Крокодил"
  

  Крокодил
  
  Са напил кат алигатор!
  Са събудил с крокодиль!
  (...)
  Моментално ококориль.
  Мигновено изтрезниль.
  

  
  
  Която е е в съзвучие с по-деликатното признанието на Шамара, че не харесва всички жени.
  
  

  Опитите да се вмени отвращение на мъжете от секса, сексуалността им и голотата

  Неопитните младежи често се срамуват от това, че им се прави секс, и затова са плахи в отношенията си с жените.
  
  Тези настроения в обществото се поддържат от "стожери на морала", възрастни люде, възпитани по друго време, от "представителността" и от жени. Виж за Древна Гърция по-горе.
  
  Според някои жени, феминистки, сексът с мъж и женската голота са унизителни за жената въобще. А ако мъжът свърши по гърдите, лицето на жената, ако тя му прави орална любов и то на колене и пр. това било унизително. Не става въпрос за изнасилване, а за акт по взаимно съгласие и удоволствие.
  
  Може да е "отвратително", ако "унизената" изпитва гнус от това, но в такъв случай защо го прави? Ако уж не иска, не я насилват, гнус я е, но го прави и не показва, че й е неприятно - това е криворазбрана "саможертва", неспособност за изразяване, която после да се ползва за разменна монета. "Аз ти правех свирки, а ти не ме обичаш!"
  Но не може да бъде унизително само по себе си, извън обществената дресировка, която не е природна. Обществото втълпява на хората фалшиви чувства, така че да ги накара да служат на неговите цели да ги подчинява. Един от инструментите е да ги кара да се чувстват виновни и да изпитват срам за щяло и за нещяло, което естествено за някои случаи е градивно и предпазва от истински престъпления и беди за обществото, но конкретно в този случай е остатък от средновековието и папагалско повтаряне на догми и неща, които са страничен ефект.

  Сексът, голотата, еротиката и порното не са и не трябва да бъдат възпитавани като срамни сами по себе си, и още по-малко нередно е това да се казва и показва открито от мъжете

  Жените са неблагодарни спрямо благодатта и даровете, които получават заради мъжкия нагон. Ако мъжете нямаха тези животински влечения, жените нямаше да бъдат така желани и преследвани и загубата щеше да е на тяхна сметка, защото мъжете имат много други потенциални интереси, които страдат от заниманията им с жени и от късото съединение на обвързването и секса.
  
  
  Рис.7. Еротични скици. Художник: авторът ~ 2003 г.(?)
  
  
  
  *** Виж обаче за Електра и бащината фигура (91)
  
  

  "Слушаш ли?" срещу "Расте ли пишката?"

  "Слушаш ли?" е типичен въпрос на каки, лели и баби към малки деца - без значение от пола на детето, който може да чуете във всеки парк.
  
  "Расте ли пишката?" е шеговит въпрос на батковци, чичовци, вуйчовци, дядовци, но не и на жени.

  
  
  

  Каква е разликата в смисъла на тези два въпроса? Какво показва тя?

  Наивен отговор: Вулгарността на мъжете - показва, че те са "простаци", "прасета". Само "развалят децата". "Учат ги на простотии и мръсни думи."
  
  Всъщност това е едно от показанията за това, че при жените послушанието като добродетел или като общественозначима стойност стои по-високо, отколкото при мъжете и очевидно те се опитват да възпитат по този начин и момчетата, и момичетата. С момичетата естествено се получава по-успешно, отколкото при момчета - включително и преди пуберитета, т.е. без да са започнали да действат половите хормони.
  
  Да правиш "каквото трябва", каквото "ти кажат мама и тати" - авторитетните фигури, "силите на реда" - това е идеалът според въпроса "слушаш ли" и се отнася до това доколко детето спазва нормите, които са му спуснати отгоре.
  
  Има обаче и втори по-разбираем произход, защото всяка майка или баба би предпочела детето да е послушно, да прави каквото му кажат, да не прави бели и т.н. - за да й създава по-малко проблеми, защото жените са по-заети с тази роля.
  
  Мъжкият въпрос също може да се разгледа от две страни:
  1) Намира се извън обществени норми и отношения спрямо авторитети и тяхното благоволение. Въпросът се отнася до собствените атрибути на запитания индивид, които са такива каквито са, независимо от обществото или неговото мнение или оценка.
  2) Цинизъм, като той може да бъде оспорване на обществени норми, например тази за "приличието" и от там и като шега. Мъжете може да питат расте ли пишката и в отговор на културата на послушание, те не искат да питат "слушаш ли". ...
  
  

  Какъв си ти, а не за какъв те мисли обществото.

  
  
  В армията: "СЛУШАМ!" се постига по правило с насилие, заплахи и тормоз и казармата, по-конкретно принудителната наборна военна служба като средство "да станеш мъж" е безумие. (119.1) Виж и (183) и по-долу.

  Забележете, че момченцата и момиченцата понякога играят на "чичо доктор" - момченцата събличат момичетата и ги преглеждат. Тази игра има няколко източника на интерес и удоволствие:
  
  

  Любопитството и изследването - да видиш какво има "вътре", "зад", отвъд; какво е общо и различно и пр., както при разглобяването на куклата.

  Играта - взаимодействието между играещите.

  Преживяването на социалните роли и възприемането на ролите.
  
  Играта-взаимодействие и преживяването на ролята са свързани, но са различни. В социалната роля има представителност, суета, докато в играта не е задължително да има такава. Играта е дейност, при която може да няма личностен господар и отношенията не са началник-подчинен, или те са такива доброволно и "наужким".
  
  Момченцата по-скоро се наслаждават на първите два източника, а ролята е повод да съблекат момичето. Важни са самото действие и крайния резултат. Ако ставаше със "съблечи се" без оправдания, биха действали и така.
  
  От друга страна на момиченцата вероятно им влияе и третата съставка на влизането в ролята на пациент. Това са отношения на подчинение на авторитет, "добър господар", който ти казва "отвори уста", "изплези се", "съблечи се", прави някакви неща с теб, докосва те и пр.; "той е добър; лекува децата" и пр.
  
  С трупането на опит, вероятно и в зависимост с интелигентността, жените започват да осъзнават, че отношенията им с мъжете могат да се случват по-бързо. Емблематично е изказване на около 40-годишен участник от първия "Биг Брадър" през 2004-2005 г., който даде съвет на Найден, относно свалката му с 18-годишната Зара:
  
  "Тя да не е на 40 години да й кажеш хайде да правим секс. Трябва да й сваляш звезди (...)" (Цитат по памет, първото изречение мисля че беше почти дословно)
  
  Чувал съм преразказана мъдрост на ниско образовани физически работници (мъже), че отношенията между мъжете и жените трябва да са следните:
  
  - Ще се ебем ли, няма ли да се ебем? //Ша съ ибем ли, няма ли да съ ибем?
  
  Всъщност това е ключовият въпрос и за жените в отношенята им с мъжете, защото този акт определя дали имат физическа връзка с някого, особено хормоните, които се отделят тогава и в частност окситоцинът по време на оргазъм*.
  
  * В пълнометражната анимация "South Park", готвачът изрича следната мъдрост, след като чува от децата да си задава на глас въпроса:
  
  "Как да накарам момиче да се влюби в мен?" - "Много лесно - просто трябва да откриеш клитора й."

  
  
  

  Послушанието не е интелигентност!

  Послушанието не е интелигентност, но обществото, като една "съвкупна душа" и в същото време зла и студена машина и чудовище, смилащо индивидуалностите (120), го награждава, че е "добро куче" и изпълнява каквото господарят очаква от него.
  
  Послушанието е по-ясно, елементарно и очевидно за оценяване отколкото по-сложните аналитични и творчески умения, и въбоще издигането в обществото е основано повече на послушание, отколкото на творчество. Това е и по-лесно. Противоречието на господаря пък автоматично те прави неудобен и господарят ще пречи на противоречащия - например научни и философски теории, които са били потискани, "замитани под килима" и дори изгаряни на клада.
  
  Не е случайно, че жените обикновено са по-добри ученички - те са по-прилежни и по-изпълнителни в това, което висшестоящият изисква от тях, а общото групово образованието обикновено е създадено с почит към послушанието и изпълнителността, а не към оригиналността, нито пък изисква да изобретиш нещо революционно, за да успееш.
  
  По-трудно за повечето дами обаче е да направят нещо сами без обществена стимулация, на своя глава, ако нямат пътеводна светлина на някой авторитет да им показва ясно кое е "общественозначимо" и "добро", или да ги насърчава.
  
  "Послушателската" ограниченост на общественото образование и на това на което то възпитава е особено вредна за най-талантливите деца. Виж също мнението на гениалния инженер Стив Возняк (121):

  Около 14-тата минута, превод: мой

  • Не, не, не... Ти можеш да правиш само това! Трябва да вървшиш в същата патека като всички останали.
  • Интелигентността в нашата образователна система е винаги да имаш същите резултати като всички останали.
  • Да мислиш по свой начин, да имаш собствено мнение - това не се нарича "интелигентност" [в тази система]
  • Голям клас, в който всички правят едно и също нещо...

  
  
  Може би това е криворазбран примитивен "емпирицизъм", прилагане на фрагменти от научния метод за изследване (илюстрация на повтаряемост на резултатите...), но по грешен начин и не по научния път (с търсене, експериментиране, създаване на хипотези и с интерес от страна на учения), но по пътя на налагане на авторитети (господар-роб). Насилственото преподаване на еднакви неща по един и същи начини в едно и също време, въпреки очевидните разлики в способностите и интересите и очевидната безсмисленост и неефективност, е също недоразбрано приложение на теориите за "равенството", както и изключително явно прилагане на дресировката за послушание. И естествено - това механично и несъобразено с индивида "равенство" е начин за дресировка, за смачкване, за втълпяване на послушанието като добродетел и на това, че трябва да правиш каквото ти каже висшестоящия и каквото "трябва да се прави", ако ще очевидно ти да си по-умен или способен от него или от дейността.
  

  Социалната роля и позиция, която статуквото е определила за беззащитния индивид, е по-важна от ефективните способности на индивида и дали те са по-високи тези на господаря

  (151)
  От тази система най-прецакани са талантливите, тези които могат да научат нещата много по-бързо, отколкото предвиждат първобитните методи в първобитна система, според която всички хора са "еднакви", "трябва да се научат на ред и дисциплина" и пр.
  

  Послушанието и изпълнителността срещу творческата интелигентност

  Послушен не е интелигентен, в смисъла на умен, разбиращ, осмислящ, проникновен, задълбочен, оригинален. И как ли пък не. Непокорните, непослушните, "дивите" - се отличават, променят курса, било когато са на мястото на официални "кормчии" и господари, било като бунтари, които се борят сами. (152) Послушанието като добродетел е подобно на народната мъдрост "наведена глава сабя не я сече".
  
  Наистина хитрото навеждане на главата пред когото трябва в подходящото време минава за "интелигентност" в обществото, защото там "умен" е този, който се развива и расте в обществената йерархия (това е обективна обща мярка за успех - социалният статус и ранг), "приспособим е", далновиден, въобще има висока "социална интелигентност". Естествено, че типичните господари в обществото обичат послушните роби (или ако използваме по-меката форма "слуги"), които не са им съперници и съвестно си изпълняват службата в йерархията, и постепенно ги възнаграждават. Съответно и послушните, които не се възприемат като способни да са сами или да противоречат на господаря и да го заместят, са доволни.
  
  Разбира се, не може и всички да са "господари", дори и само на себе си, но и няма как типичните господари да обичат онези, които им противоречат, оспорват фалшивия им и незаслужен авторитет (когато е такъв), критикуват лицемерието им, демонстрират че са по-способни от тях или им клатят стола. Виж и Шопенхауер (122).

  Псувните – ужасът на жените

  Интересен факт е изявената непоносимост на жените към псуването, и въобще опитът на „културното“ цивилизовано общество да дресира хората, че това са „забранени думи“ в "представителния" контекст. (102)(38)
  
  Тук има двустранна връзка. От една страна, тези които се изживяват и изглеждат като представителни не псуват, и по-точно: не изразяват бурно незачитане и несъгласие с дадени авторитети публично и от там създават образа, че "не трябва".
  
  От друга страна дотам се е така се възпитават хората и тези, които са "горе" дресират хората така - да слушат, да не се бунтуват срещу господаря, че "това е лошо", "просташко" (а това е лошо) и пр. И разбира се - тези, които публично се гневят или са несъгласни с висшестоящите и околните, по правило, освен ако нямат изключителни качества, постепенно биват отхвърлени от "културните", от масата в която са - който противоречиви на началника, бива уволнен, изхвърлен и пр. - дори и да е прав. Шефът винаги има право (146). Така тези, които се издигат са онези, които слушат. Те дори и да са били непокорни в началото, с времето също завъртат опашки, а когато са на по-горна позиция, те самите поемат ролята на контрольор другите да "спазват добрия тон".
  

  Защо ругатните са забранени в представителното общество?

  Те са част от експресивната динамика, отбелязват степени на отношение и емоции, влагани от говорещия, които други средства не обхващат. Така хората, които не могат да псуват или не притежават съответна емоционална динамика – темперамент – или ако са я притежавали, са били дресирани да я скрият или „ампутират“. Или да бъдат лицемери.
  
  Христо Стоичков например има голяма експресивна динамика, може да гали с перце, а може и да рита шутове в топките.(96)(114)(252) Някои други личности от футболната общественост обаче могат да говорят само толкова дипломатично, че чак се чудиш дали темата въобще ги интересува.
  
  Псувните са забранени, разбира се, защото предизвикват неприятни емоции - страх, гняв, отвращение, (но и смях в определен контекст) - но също и защото изразяват бурно и безцеременно непокорство спрямо авторитет, и иронично - рекурсивно нарушава вече наложеното правило за "добрия тон" и сплесканата равна експресивна динамика, от там нарушава авторитета на господарите, които държат "правата" на настоящия "морал". (51)

  Защо жените мразят псувните толкова много?

  1. Сексуалността – нещо „страшно“, "забранено"
  
  2. Активната агресия - те предпочитат да удрят с пасивна агресия, "намеци" и двуличие
  
  3. Послушанието и преклонението пред обществените норми и как "трябва" да се държиш
  
  

  Защо е срамна голотата на гърдите и половите органи?

  Според поведението на хората излиза, че срамно е да има петно, което е по-тъмно кафяво и се намира върху издути неща пред гърдите - жените в краен случай си скриват само зърната - "взривателят" на "бомбите", а останалата част от "експлозива" остава да се вее отвън. Прикриването на срамните устни между краката става с парцалче, което в крайната форма скрива само цепката, която отдалече изглежда като по-тъмна чертичка, но иначе областта около нея вижда.
  
  Цялото тяло може да е голо, освен тези петънца и чертички... (41) Те са местата, които биват цензурирани във филми и пр. - очевидно, приема се че хората не могат да си представят, че там има чертичка или петънце, или пък... "маркуч", и не знаят как изглеждат. При виждането на чертички или петънца, в умовете им се отключват парадоксални механизми, които ги карат да изпитват срам... Страшното е не толкова да си гол, и не че някой ще види "тайната", а ти да разбереш, че някой го е видял. Ако не знаеш, че те наблюдават - не изпитваш срам.
  
  Хората за съжаление нямат почти никакво въображение и критично мислене - може би те са силно потиснати или изключени от обществената дресировка.
  
  

  Цинизмът – от гледна точка на жена и отговорът на мъж

  Докато работех по този труд попаднах на статия за мъжкия цинизъм, писана от потърпевша жена (53). Моят анализ:
  
  

  Мъжете са родени вълци, жените са родени... кучки (женски кучета). Вълците са своенравни, хитри, не се поддават на дресировка, не "слушат". Кучетата и вълците са от един вид, при чифтосване имат здраво поколение, като кучетата са получени от хората чрез селекция на най-кротките вълци. Жените се опитват да опитомят мъжете и да ги направят да са като тях - ама не става, те са вълци, и това не е "грешно".
  
  Въпросът "расте ли пишката", който си споменала, зададен към малко момче, е емблематичен в контраст с въпроса който жени от всички възрасти задават като видят момченца в парка. Жените питат "Слушаш ли?!" За тях важно е да си послушен, да изпълняваш това, което обществото е наложило (от родители, до жена и пр.). За мъжете по-важно е какъв си ти, и въпросът "расте ли пишката" е относно нещо, което лично засяга питания, неговото собствено тяло, неговата собствена оценка, независимо от това дали изпълнява нечии команди. И в твоята статия говориш за "най-добре възпитаните", които явно не могат да си позволят да псуват. Реч без цинизми, "вулгарни думи" или ругатни тук-там е като пиано без няколко октави.
  
  Какво лошо има в думите кур, чикии, духам, курви? Даже думата "курви" - може би това е особеност на някои групи, а може и да е през призмата на жената. "Курва" е дума, която означава обществено отношение и поведението на жена спрямо другите - че е лесна и пр.
  
  За мъжете по принцип не е това важното в жената.
  
  В групите които съм аз, по-скоро се ползва "путки" или някаква друга дума за жена. Това е важното, а не мястото им в обществото... Виж по-горе за "Расте ли пишката" срещу "Слушаш ли".
  
  Също този израз „За жалост чуждо няма“ - досега един мъж не съм чул да го използва, това е женски израз. Мъжете не страдат от "синдрома на пръстена", не си падат по омъжени, защото са омъжени. Падат си по "путки", и ако се неомъжени или свободни е по-добре, щото няма да има усложнения и проблеми.
  
  „Има ли курви във нета?" - също абсурден въпрос, "нефункционален", риторичен.
  
  Мъжете са си цинични още като малки, това не е болест, а "вроден генетичен синдром". И говорят за секс, хуй, кур дори и в първи-втори клас (153), още преди да са "надрусани" с тестостерон. И момчетата, и момичетата ги учат от малки, че това са "мръсни думи", "непозволени", че не трябва да ги ползват - няма сегрегация. Едните обаче не приемат тази забрана и разбират колко е условна (на езика на лицемерието на обществото: "не я разбират"), а другите безропотно се подчиняват и дори не се замислят "защо" е забранено.
  
  Мъжете, които редовно правят секс също постоянно говорят за секс - просто тогава някои цинизми са заменени с обяснения коя са "напомпили", колко пъти, как, къде, как се е случило и пр. Когато са обвързани и жената ги държи под контрол, явно някои от тях временно са "опитомени", "слушат"(255), и при положение че повечето време са с жена си наоколо - пред нея естествено не говорят така, както с приятелите си. Те разбират, че тя е различна...
  
  За послушните мъже си има израз: "мъж под чехъл", "чехълчо" и по-силен: "под ботуш, ботушчо", както за слабохарактерните: "мека Мария", "много си мек", мекушав. Другите мъже не уважават такова поведение (253), доколкото съм разговарял с жени - те също, което е пряко следствие на явлението "Играеш ли по правилата...". Жените обикновено имат връзка с такива мъже само в краен случай, поради липса на по-добри възможности; вероятно и поради други користни цели и изгода. Разбира се, заради хормонални, генетични и личностно-исторически вариации е възможно да има жени, които да искат да "командорят" мъжете, например феминистки; съществуват и мъже, които не възприемат тази ситуация като тирания, а я виждат в ироничната й светлина или дори им е забавно да оставят партньорката им да си мисли, че ги води. Подобни са например отношенията демонстрирани в порнографския жанр "Женска доминация" (Femdom) и в някои видове садо-мазо. Първият бих класифицирал като "порно пародия", той не винаги е доминация на жена към мъж, а и от жена към жена.

  Митът за мъжете сексуални насилници, които така искали да демонстрират превъзходството си над жените

  В междуполовите отношения в действителността мъжете са значително по-активни и понякога "груби", защото жените се държат пасивно, като по-незаинтересовани, дърпат се и пр.; познавателната обосновка за поведението им е, че се опитват да внушат "че не са лесни" и да накарат мъжкия "да докаже, че ги обича истински".
  
  Във фантазиите на мъжете обаче жените идват на талази сами да им свалят панталоните и започват да им правят свирки; или пък докато те си седят или правят нещо, отнякъде се появява някоя и почва да им лигави пишката, съблича се сама и пр.; докато правят секс с една жена идва втора, трета и пр. Вижте например т.нар. "Парти" порнография (Party Hardcore), където мъже стриптизьори обикалят и взаимно се "обслужват" с гостенките на заведението, а също "Threesome"; стремежът да бъдеш "рок звезда" (64) и др. Мъжът в тези фантазии всъщност не е в подчинено положение, макар че привидно по-дейната страна е в женските образи. Случва се това, което мъжът иска, в съответна разделителна способност на възприятието (104), следователно пак той е "господарят", макар и просто да си седи. В същото време жените също го правят с охота, от своя гледна точка те също са господарки и правят каквото желаят с члена и тялото на "роба".

  В секса между партньори също не би трябвало да има "подчинен", след като го желаят и двамата и участват двама или повече. Това че жената прави орална любов на колене например не я прави "подчинена" или "доминирана", както го възприемат някои жени и феминистки. По-скоро те сами си имат усещане, че са подчинени, и правят погрешна асоциация с молитви (на колене), разни средновековни коленичения пред кралски особи, с детския "комплекс" за гледането нагоре (107) и пр. Колениченето в случая има чисто практически причини на позата: изправен мъж, двамата са застанали на равен под. Ако мъжът стъпи на нещо високо, ще е друго, или пък жена джудже би била в изправено положение докато прави свирки на изправен мъж с нормален ръст. Ако положението на погледа отдолу-нагоре е проблем (107), то тогава мъжът би могъл да увисне надолу с главата, подпрян на ходилата си на висок лост, докато жената стои права... Тогава тя хем ще може да му духа, хем ще го гледа отгоре-надолу като господарка...

  По отношение на "лесността", жените често се обиждат, че някой се "опитва да сваля" тях или техни приятелки, - заговаря ги, черпи ги, прави им комплименти, кани ги - защото навсякъде виждат "користни" цели и съзнават, че всъщност вероятно са лесни и ще се "поддадат" на коварната уловка, която е обусловена от тяхното собствено желания някой да им плаща. "Гадният сваляч" ще ги "излъже" да го харесат, да се съблекат, и "да му пуснат", а когато той ги изчука по тяхна воля те горкичките няма да изпитат удоволствие - ще бъдат "прецакани" - онзи долен безчувствен боклук е излязъл твърде тънко!
  
  Свалката в бар започва с почерпка, когато каниш момиче на среща се очаква от теб да платиш билета за кино или питието (момичето очаква от теб). Поради собствените си предразсъдъци и натрапчиви страхове на жените обаче е необходимо те да се насилят да се правят на недостъпни, "за да се предпазят от мъжете прасета" и от... себе си.

  Азбучна истина за мъжете е, че не е евтино да правиш секс и да си имаш приятелка - "профука парите си по жени". Виж началото на труда.

  
  Също така псувните не се възприемат като нещо лошо - дори не са и обидни в много от случаите. Парадоксално е, че жените по "хардуерни" - физиологични причини не могат да го схванат, въпреки че уж се води, че имат по-висока "емоционална интелигентност", владеят по-добре "езика на тялото" и пр. За пореден път поставям последното под съмнение. (254)
  
  Редовно мъжете помежду си се наричат педал, бай хуй, шибаняк, и пр., най-добрите приятели си викат така - със съответна интонация, израз на лицето, в съответен игрови контекст и пр. и употребата именно на тези думи, на тази гама от изразни средства между приятели изразяват близост, а не са обиди и не са неуважнение. (Обидни са тогава, когато са употребени от непознат без контекст, с агресивен тон и пр.)
  
  Откъде-накъде ще ровиш в чужда лична кореспонденция, особено пък на любимия? Това любов ли е? Да, вярно че много жени го правят, по-страшно е и че мъжете им го позволяват.

  ---

  Виж също циничните субкултури, практикуващи езикова игра, напр. във Фейсбук: "Конове", "Спиндерман" и др. (92)
  

  Отговорност за собствения избор

  
  

  "В САЩ например, въпреки че жените имат право да гласуват от 1920 г., все още има много по-малко жени сенатори, отколкото мъже." (110)

  
  
  Излиза че:
  
  • мъжете се изкарват отговорни за личното политическо гласуване на жените (посланието от книгата), въпреки че те са повече от половината гласоподаватели (сенатът е горна камера, но минава през долна)
  • и след 100 години и въпреки напъните на феминистките, жените не се кандидатират и не гласуват за жени (реалността)
  • въпреки "недоволството" на жените от това положение, те продължават да гласуват за мъже (реалността) - но мъжете/обществото (в което изглежда "не съществуват жени") и пр. са виновни
  
  
  Непоемането на личната отговорност за действията се проявява в безброй ситуации, дори и в съвсем "безобидни" на пръв поглед, като маниера по който момичетата често отказват среща за изясняване на отношенията на "само приятелите":
  
  
  Заета съм...

  трябва да уча за изпити през следващия месец по 24 часа на ден.
  трябва да ходя на зъболекар - ще ми сменя всички зъби и ще ми слага чейне.
  трябва да готвя... Родата от 12 братовчеда и 10 лели идват...
  трябва да помогна вкъщи да преместим акумулиращата печка и да внесем шест осмокрилни гардероба.
  трябва да помогна на майка ми да свалим двигателя на москвича - не могат без мен, защото имам най-тънки пръсти.
  на работа съм, работя по 24 часа на ден.
  
  
  
  Намекът е ясен, както е казано например в (156), но разбира се - обикновено е изразен далеч по-малко образно и без въображение, за разлика от тези примери. Обидното от момчешка гледна точка е че момичето дава лъжливо обяснение за мотивацията си и се дистанцира от ситуацията, все едно че тя не участва в нея. Тя отказва, но все заради някой друг или нещо друго - не защото тя не иска, или не защото тя не те харесва. Тя е в някакво обществено отношение, което е по-важно и не зависи от нея - "трябва" да го направи, а не "искам". Нещо друго е виновно за нейния избор, тя е невинна, мила и добра, "просто" социалното отношение за което говориш е по-маловажно от онова "по-висшето".
  
  Феминистките не схващат, че когато се говори по този начин и изтъкваш външни, по-силни от теб, причини за това че не можеш да направиш нещо, в "нормалната" логика искаш да посочиш на събеседника си, че ти би искал и че ако от теб зависеше, щеше да направиш нещо друго, и търсиш възможности да го разрешиш по друг начин.
  
  Женската логика обаче е противоположна, - може би защото социалните отношения на подчинение са много по-силни в женската глава. Неопитните мъже се дразнят от разминаването на посланията (виж по-горе) и продължават да настояват момичето да поеме отговорност и да ги уважи с една-две думи, идващи от нея, а не от "обществото". Според жените това е "невъзпитано" и "грубо".
  
  Когато все пак неопитните мъже успеят да ги "принудят" да кажат какво те мислят в прав текст, момичетата и жените обикновено са бесни: "много си тъп", "не разбираш ли от намеци", "опитах се да бъда мила" и тем подобни ку-кувщини, които показват злобата им и колко са мили всъщност, колко са се грижили за достойнството на мъжа и пр. и с думата на това изследване: колко са били двулични и лицемерни. (157)
  
  Освен обидата използвана между мъже, която вече беше цитирана "какво стоиш като путка", бих посочил едно психолингвистично наблюдение, разглеждано още от класиците на българската социология и народопсихология: „Мъжки псувни, женски клетви“ - народна поговорка; "мъжете псуват там, където жените кълнат (111) .

  Мъжки псувни - женски клетви

  Този контраст не е специфичен за българската народопсихология, а е илюстрация на противопоставянето на мъжко и женско поведение:
  
  М: Действие и активна агресия; граматически смисъл: агенс
  Ж: Бездействие, пасивност, "търпимост"; граматически смисъл: пациенс
  
  В псувнята говорещият е деятел:
  
  

  
  "Да ти еба...", "Да те еба в гъза", "Майка ти дейба" и пр.
  
  АЗ да ти еба...

  
  
  Докато при клетвата се изказва желание нещо да стане, но някой друг да го направи вместо теб:
  
  

  "Децата ти да *, "Бог да те убие", "Бял ден да не видиш."
  
  НЯКОЙ ДРУГ да го свърши.
  
  Говорещият не поема отговорност за това, което иска да се случи на омразния субект.

  
  
  Типичен е също женският зов към мъже, запечатан в безброй филми:
  
  - Направи нещо!
  
  Те гледат, разбират и осъзнават, и искат да стане "нещо". Но не знаят какво е това нещо или дори и да знаят, някой друг трябва да го свърши. Също като: "Какво искаш? - Не знам, но го искам!"
  
  НЯКОЙ друг да го свърши.
  
  Говорещият не поема отговорност за това, което иска да се случи на омразния субект.
  
  Виж и (185)

  Феминистките, криворазбраният сексизъм и принизяването на жените от страна на самите феминистки

  Следват анализи на бъркотията в примерна феминистка статия: "Размени на ролите на половете са прост и умен начин да обърнем сексизма надолу с главата" (143)
  
  "Умен" ли? Всъщност е те това е пример за безпочвен и умопобъркан сексизъм, и в същото време показва колко са повърхностни журналистите, които отразяват това "хитро" "доказателство" за мъжкия сексизъм.
  
  Като начало, феминистките очевидно продължават да изключват ролята на жените в установяването на "отвратителното" състояние на света, в което според тях съществата от женски пол не са имали никаква роля в последните няколко стотин хиляди години - чак в последният век изведнъж "нещо е станало", въпреки че генетично съществени промени - няма, а промените в същността на социалните отношения също са спорни.
  
  За феминистките обаче жените нямат никаква роля - въпреки че са повече от мъжете, изработват не знам си колко, от 100 години имат права в политическия живот в съответната държава, отговорни са за възпитанието и образованието на децата, вкл. на момчетата, държат "кранчето" на секса и са пълноправни граждани и личности. Според тях от тях не зависи нищо, което те си мислят, че е в техен ущърб, и никога не е зависило.
  
  

  Показването на женското тяло не е насилие и не е унижение

  Забележете, че феминистките смятат, че показването на сексапилно привлекателно женско тяло е "насилие" от страна на мъжете, и че жените които се снимат така го правят насила, против волята си.
  
  С други думи феминистките заявяват, че топ-моделите, известни спортистки, актриси и др. популярни личности с привлекателна и с не толкова привлекателна външност, които позират за списания и участват във фотосесии разголени го правят, защото "мъжете ги принуждават", "сексисткото общество ги принуждава", а не защото са суетни, получават тлъсто заплащане, имат какво да покажат, чувстват се добре в тялото си, обичат да се показват, искат да си повдигнат самочувствието, искат да са в центъра на вниманието, забавляват се и пр. и пр.
  
  С други думи, феминистките сами отричат волята на жените, които се "унижават по този начин" - така те обиждат жените и сами наричат красотата на женското тяло "грозна" и "неприлична".
  
  ...
  Първо, нека отбележа, че разголеността и голотата, а също така и сексуалността и еротиката са срамни само в нечии къде болни, къде объркани мозъци (41), и в някои общества, вследствие на съответна дресировка. Бебето не се притеснява и срамува от голотата си, то не я разбира, а когато любовниците са насаме и са се откъснали от целия свят във върховната си интимност - те също не виждат нищо нередно в голотата си.

  Еротиката и порното изобразяват нещо красиво, приятно или забавно, което се случва със съгласие и взаимност

  Според болния мозък на представителното общество обаче горното не е вярно, макар че в същото време, когато са насаме, неговите представители мислят и правят противоположното - същото което е заснето там.
  
  "Злото" е първо в това, че прекрачва "закон" на висшестоящ, второ в заснемането и в извеждането на този съкровен "магически" физиологичен акт в пространство извън интимността. Може би трето, че клати стола на жените. (206.3)
  
  Ироничен в този контекст е маниерът в някои филми с еротични сцени, когато жената си прикрива гърдите и най-вече онова по-тъмното нещо в средата на издутото - със завивката, за да не ги видят зрителите, че кой знае - там може да няма зърно, а копче от клавиатурата на Правец-8М, монета, чучурче, може да е златна или пък да има отвор или пък може да са метални и дамата да е робот или киборг...
  
  

  Женските гърди са полусфери, "полусфероиди", конуси, "лисичи муцунки" с телесен цвят, на които по средата има едно по-тъмно кръгче, на което има връхче.
  

  Срамните устни са няколко чертички около други чертички.

  Членът пък е тръба, шило; отгоре има обтекаема форма като куршум, цепка, и е гладък, а отдолу има две сферични неща, торбички в които има нещо, което се движи.

  Задникът са два "сфероида"; "топки" долепени една до друга.

  Всичко това, в черно-бяла снимка, представлява просто множество от градиенти - преливания, различни нива на яркост. (41)
  
  Страховита гледка, нали! (189)
  
  Друг въпрос е също колко просто, сбито и очевидно нещо е "красивото", еротичното и пр. (17.3)(17.4)(222)(223)

  
  
  

  Сексуалната двуличност на обществото

  Обществото има "шизофрения" по отношение на секса. От една страна то е "най-голяма наслада" насаме, но в публичността, в "представителния" свят сексът е нещо отвратително, срамно, "как може". Ако отнякъде изтече домашно порно с някоя известна личност, която прави френска любов, лешоядните медии и дресираното представително общество правят от това "невероятен скандал" като че ли са видели призрак или пък Господ е слязъл от небето. "Как може?!"
  
  Че "известните" не правят ли секс и свирки? Щом по филмите не ги дават, значи нямат право и не е възможно? И нима, уважаеми моралисти, не сте виждали жена, която целува и смуче пишка и топки или се люби? В кой свят живеете и на колко сте години, да не сте девствени, господа и дами? Ако сте виждали една - с другите е същото (186). Всички имат подобно лице, подобни устни, подобен нос, очи, мигли, бузи, коси, врат, глава, ръце... И пенисите на едни са малко по-дълги, на други са по-дебели, но все са тръби с обтекаема глава и "цев". Просто си представете и готово - ще видите всяка жена как прави френска любов, секс, участва в оргия или ако повече ви харесва - може да видите същото и с мъже. Ако не можете или не искате да си представите или вярвате, че такива неща не съществуват - намерете подходящ порно запис.
  
  Това са само образи, които ако хората имаха въображение или можеха да си ги нарисуват сами или изобразят със софтуер, въобще нямаше да ги трогват, защото щяха по-лесно да се сетят, че тези образи така или иначе съществуват в спалните на хората, независимо дали са показани някъде и "опозорени" публично или не са.
  
  Разбира се, в случая скандалът не е в секса и сексуалността сами за себе си, нито в образите, които сами по себе си нямат смисъл и стойност извън данните които носят и че се използват за разпознаване, за припомняне, за разграничаване от други, за свързване (асоцииране) с други възприятия, спомени, мисли, емоции и пр. - образите имат смисъл в участието си в познавателните процеси.
  
  Възмутителното" е във втълпените у хората уродливи и необосновани в съвременното общество табута от "пророци", "жреци" и въобще господари (авторитети), и от публичното "опозоряване", посочване като "черна овца" от някой псевдо съвременен "жрец". Господстващите сили, системи, така се устройват, че да пречат на робите, подчинените, служещите да ги променят; и така табута от преди 2000 години продължават да са валидни сред "представителността". Съвременните жреци и пророци са телевизията и въобще медиите, особено най-мощните медии, които се превръщат в "безспорни авторитети" и съдници на индивидите. В миналото това е била църквата, особено в Западна Европа.
  
  Второ, бих задал въпроси:
  
  1.1. Защо жените се снимат голи и се показват голи на корици на списания?
  1.2. Защо обичат да показват дългите си крака, стегнатото си дупе, красиви лица, гърди и пр. - когато притежават тези прелести?
  
  Отговор:
  
  1.1 Жените модели имат по-фотогенични тела от мъжете според мъжете (6). Мъжките предпочитания към визуалната естетика са всеизвестни, "мъжете обичат с очите".
  
  1.2. Жените обичат да ги гледат, обожават да се в центъра на вниманието - много повече от мъжете, - и обичат да позират, да съблазняват, да имат висок статус спрямо останалите себеподобни (да са по-красиви, по-стройни; тяхната фикс-идея: по-слаби, за която пак били виновни мъжете); да бъдат карани да се чувстват че имат по-висок статус ("да се чувстват специални" - чувстват, а не да бъдат), и искат да карат мъжете да ги желаят.
  
  Красивото тяло и лице са символ за статус в обществото, отчасти и защото мъжете това харесват, а жените - напук на феминистките - си умират мъжете да ги желаят и да ги гледат, и естествено - защото красивите жени са по-редки от "обикновените".
  
  Индустрията от "мъжки списания", както и женски модни списания с жени модели, както и интереса на мъжете към това са комплимент за жените и женствеността, който обаче феминистките не могат да разберат. Те предпочитат мъжете да се интересуват само от машини, наука, техника, бизнес, политика, философия, математика, спорт и пр. А не от тях.
  
  

  Защо няма значими списания с голи мъже?

  2. Защо няма значима индустрия, в която да се показват голи мъже, мъжете да ходят полуголи по улицата "без бельо", да позират в легло и пр.?
  
  Една от причините е, че жените "обичат с ушите" и не се впечатляват от голи мъже, и ако е имало опити за такива списания - не за някакви сатирични грозни експерименти - те не са били финансово успешни. Мъжкото хомосексуално общество е твърде малко - съществува като еротичен пазар, но дамите не го консумират.
  
  Уж има списание "Playgirl"(158)- "Playboy" за жени. И къде сте го виждали това списание по будките? Защо не излиза в България?
  
  Сега празнуват 40-годишнината си! Като съберете това с тази публикация - "обръщаща сексизма надолу с главата", която за феминистките и за мъжете изглежда странна, виждате че дори и феминистките не са наясно, че този пазар с позиращи голи мъже си съществува, но нито мъжете, нито жените му обръщат внимание и реагират сякаш го виждат за пръв път.
  
  Разглеждайки снимките от заглавната страница бих ги квалифицирал с "Барабар Петко с жените" - фотографски трагедии! С някои изключения. (162)
  
  В повечето кадри липсва визуална естетика, формите и лицата не са красиви (моделите са сковани и уплашени като слаби актьори или все едно някой им е насочил пистолет); нито осветлението, нито сценичния декор, нито композицията на кадъра.
  
  Тези снимки са просто "скандални" според някои общества и според жените. Това вероятно е основното, което впечатлява незначителния брой дами, които им се радват (160).
  
  

  Подобни са груповите снимки на девойки, които са си свалили сутиените, вдигнали са ги във въздуха, смеят се и тържествуват демонстрирайки "колко са освободени", "колко са неприлични", как "нарушават правилата". В същото време естествено прикриват най-"скандалното" - зърната на гърдите си... Доколкото е карикатурна тази "освободеност" от табута, които са изсмукани от пръстите и нямат реални основания в съвременността, освен папагалското спазване на "правилата" на предците.
  
  

  
  "За да има равенство", феминистките трябва да си купуват тези списания (които са си софт-гей еротика) и гей порно - така както мъжете гледат лесбо порно с нескрито удоволствие, и без да изпитват никакво отвращение от нещо "неприлично" - една, две, три, четири голи красиви възбудени жени.
  
  Също така, за да има "равенство" трябва да почнат да излизат и списания "Криле" само за жени, "Всичко за оръжията" - за жени, "Поправи си москвича сам" - за жени, "Философски преглед", "Мислещи машини" за жени, "Компютри" за жени и разбира се - трябва да се списват само от жени, и да се купуват от жени, в духа на феминисткия сексизъм.
  
  Но защо ли не е имало и няма такива, а има "женски списания за жени", в които се говори за мода, за бебета, за дрехи, обувки, козметика, клюки, позират красиви жени и пр. - но няма значими женски списания, в които позират само голи мъже?
  
  И защо изданията за техника и наука се приемат за мъжки, въпреки че всъщност тематично са полово неутрални (не са "сексистки"), защото фокусът им не са хора, а абстрактни и конкретни неща, които нямат полова принадлежност. Жените сами ги правят да бъдат "мъжки", защото по-малко се интересуват и впечатляват от тяхното съдържание. По същия начин женските списания са "женски", защото мъжете не ги намират за интересни.
  
  Забележете обаче, че мъжете наричат "мъжки" списания изданията, в които основната тема са жените. (159) Женското тяло е издигнато в култ и е пореден комплимент към последните, който няма съответствие в ответната страна - "женските" списания не са безвкусици с голи мъже (160), а са онези със заглавия:
  
  
  • Ние, жените
  • Аз, жената
  • Всичко за жената
  • Жената днес
  • Журнал за жената
  • Elle (Тя)
  • Diva (Женско божество)
  • Розали (цвете, женско име)
  • Amica (приятелка)
  
  
  Във фокуса на обектива са пак жени, защото жените издигат в култ самите себе си и собственото си тяло.
  
  Съществувaт още няколко други типове:
  
  
  • Joy (Радост)
  • Glamour (твърде многозначна дума, някои значения: очарование, сексапил)
  
  
  
  • Boutique (Бутик - дрехи, мода)
  • и въобще модни списания
  
  
  
  • OK! - "в света на звездите" (социални отношения)
  • Cosmopolitan
  
  
  • Кенгуру
  • Моето бебе
  • и въобще майчинство
  
  
  Защо в тези списания няма самолети, коли, компютри, оръжия, спорт, а темите са толкова явно полово оцветени и се отнасят за неща, които са известни на всеки като "женски теми", "женски приказки" (176.1) и пр., или женски "сексизъм". Женските списания очевидно отразяват преобладаващите интереси на жените, и тези интереси в повечето случаи са директно свързани със собствената им особа или как се чувстват, как изглеждат, как да изглеждат, как да бъдат щастливи, как да имат по-добър полов живот, как да разберат дали той "наистина ги обича", кои са "модните тенденции", кои са "звездите" и информация за тях и пр.
  
  

  Виж наблюденията на Артур Шопенхауер, публикувано през 1851 г. в (195.5):
  "#365. (...) За единственото си сериозно призвание те смятат любовта, победите и всичко, свързано с тях: тоалетите, танците и пр."
  
  Виж също (206.2)

  
  Дамският "алтруизъм", илюстриран в комикс от сайта за народни шеги "9gag.com".
  
  Две непознати момчета се разминават на улицата. Виждат, че имат еднакви якета. Поздравяват се:
  - Ха-ха, как си, брат!*
  

  ---

  Срещат се две момичета с едни и същи блузки или рокли. Разминават се, погледите им хвърлят огън и жупел една на друга и те си мислят.
  "Тази КУЧКА ми е откраднала стила!"
  
  Виж също сценката със сбогуващите се момчета и момичета и сравни с Шопенхауер (180.1), с. 767, т. 368: "Мъжете поначало са равнодушни един към друг, докато между жените съществува естествена вражда. (...) Даже когато се разминават на улицата, те се гледат като гвелфи и гибелини. ... и комплиментите, които си разменят жените звучат много по-смехотворно отколкото при мъжете. ..." и предположенията му за причините.

  ---

  *Този момент съм го преживявал лично на живо, без поздрава, просто се изгледахме, докато осъзная че виждам своето яке пред мен, рядък модел, само веднъж се случи. Беше смешно. (187)
  
  Друга илюстрация за "алтруизма" е яростта, която изпитват жените към "нарцистичните" мъже, например когато на първа или ранна среща се "самоизтъкват" (188) - перчат се като дават информация за себе си, хвалят се; която уж би трябвало да е интересна и желана - вид сътрудничество в опознаването, доказателство защо да го харесват и пр. (така разсъждават мъжете); не си ли уж затова на среща с този човек, не го ли харесваш, и неговите достойнства не би ли трябвало да те радват?
  
  Не, разбира се - самите жени са не по-малко нарцистични. В същото време, жените от тези срещи не се интересуват истински от този, с когото са на среща, или просто не го харесват - в противен случай те самите могат да отведат разговора в такава посока, а информацията би им била любопитна, и те биха се гордели с достойнствата на този, когото харесват.
  

  Забележете също, че жените по-скоро биха изтърпели "досадника" без да покажат ясно, че темата не ги интересува, така че после да имат законен довод да заклеймят и игнорират "грешника"; отколкото да насочат темата в друга посока и да покажат достатъчно ясно, че това не им е интересно и им е досадно. Неопитните момчета се заблуждават, че мълчанието на момичето - това че тя не ги прекъсва, - е знак за интерес, и мислят че в такава ситуация момичето би следвало да е любопитно. В същото време те не възприемат достатъчно сериозно физиономиите и фалшивите усмивки - жените по-трудно скриват и контролират израза на емоции на лицето си.
  
  От друга страна, момичетата не могат да се сетят, че ако момчето беше опитно, щеше вече да знае, че момичетата не обичат "нарциси" - т.е. такива ситуации. В такъв случай, неговата "скромност" би могла да е съзнателен похват, след като е разбрал, че това няма никакво значение за постигането на целите, които си е поставил.
  
  Както казват жените: някои неща не трябва да се казват, защото ако се кажат: "развалят всичко"... Това би било мъдро, ако не беше истина и че същите тези неща, ако не се кажат, пак "развалят всичко". В крайна сметка с такова поведение хората остават безучастни зрители.

  
  Нарцисът обаче естествено все още няма почти нищо общо с възлюблен, и жените не се интересуват от неговата особа, освен от външни белези и най-вече "отношението", нещото свързано с тях (196), съответно "да им прави комплименти", "да ги изслушва", да се интересува от тях - по-точно да демонстрира интереса си към тях (198), - това са най-"привлекателни" възможни качества в подобна ситуация. Личността на кандидата и личните му достойнства в този момент нямат значение. Освен разбира се, някои, които са му придали социалния статус, заради който е "заслужил" аудиенцията при дамата.
  
  Човешката представителна почит към алтруизма и саможертвата за другите, и ненавистта към "егоистите" и "нарцисите" са сродни. Дори и когато качествата на "нарциса" са обективни и очевидни и има за какво да ги изтъква; дори когато той се бори за признание на заслуги и достойнства, които очевидно притежава, а обществото не му признава (199); може би именно заради това и тогава хората най-много го мразят - от завист и от собствена самовлюбеност, която е толкова по-жалка, колкото по-малко са личните достойнства. Алтруистите пък хранят егото си и суетата си като се карат да се чувстват полезни за другите. Виж (102), за любовта към кучето, секцията "За "комплексарството" да си по-способен в спор" и (176.1).

  
  
  Не само, че жените не се привличат от голотата на мъжете, дори масово, също като хетеросексуалните мъже, го намират за "отвратително" или поне грозно - много жени смятат порното за отвратително, самата мисъл за него. Дори и да участват прекрасни жени, въпреки че е заснето със съгласие на жената в записа и с нейно удоволствие и обществено признание - заплащане.
  (206.3)

  Защо мъжкият член е отвратителен?

  Мъжкият полов член в представителността се смята за нещо отблъскващо и от представителността на мъжете, и от жените, и в повечето случаи е забранено да се показва, докато женската голота е далеч по-приемлива. Сигурно има нещо общо с асоциации за агресивност, идващи от мъжкия атрибут и със средновековни табута. Според мен в надървения член, в обтекаемата лъскава глава и куршумоподобна форма и устременост няма грозота.
  
  Формите на женското тяло са красиви както с извивките, така и с ъглите и устремеността си - има "стрелки", които насочват вниманието и го движат по тялото. Остротата и вариацията са интересни за гледане, а правоъгълните и квадратни форми са по-"скучни".
  
  Пенисът в отпуснато състояние - когато е свит, сбръчкан и започне да се клати наляво надясно при ходене - наистина по-скоро не е красив или елегантен, но не е и отвратителен сам по себе си. Смешен е или неутрален.
  
  "Отвратителна" е дресираната у хората скандалност.

  
  Порното с нещо ощетява много от жените - взима им монопола, намалява им специалността и минава за нещо "лошо", "неморално" от по-"авторитетните" обществени сили. То обаче съществува отчасти като реакция на женската "фригидност". Жените в обществото и в представителността не са в състояние да задоволят мъжкия полов глад и фантазии - както физически, в половия акт, така и естетически и социални. Мъжете имат нужда или харесват порно, защото жените не могат да ги задоволят. Разбира се, само по себе си това вбесява жените, защото те - всяка една от тях едновременно... - "трябва" да са единствените, и "трябва" да бъдат накарани да вярват, че други жени освен тях не съществуват в цялата Вселена и отвъд нея. (161)
  
  Дали феминистките и "консервативните" жени някога ще стигнат до прозрението, че очевидно другият пол има различна сексуалност, сетивност и предпочитания от техните.
  
  

  Феминистките се опитват да убедят обществото - мъжете, управниците имащи власт и жените които не боледуват от техните идеи - че едва ли не мъжете трябва да харесват това, което харесват жените, и в частност - феминистките, и че трябва да правят това, което искат те, по начина по който на тях им харесва. Но не и обратното. Например - няма да започнат да приемат мъжкия интерес към красивото голо женско тяло, и не искат равнопоставеност или равенство, а те да господстват над мъжете. В същото време явлението с "добрите момчета", които не правят секс говори за обратното. Жените са сексуално привлечени от мъже, които се отнасят към тях като с подчинени и успяват да ги покорят; а онези мъже, които уважават дамите като равни или над които жените имат власт (мъжът е готов да направи всичко за нея), са "само приятели".

  
  
  Ако мъжете правят нещо по свой начин, имат свой вкус, свои интереси и пр., това с нещо ги ощетява.
  
  Снимката с мъжа комик, позиращ като жена, изглежда нелепа, грозна и смешна, за примерен хетеросексуален мъж, не просто защото "ролите са обърнати", сякаш някой поема някаква "тежка участ", "жертва се" за другата страна. Моделите, позиращи в мъжки и женски списания голи или разголени не се жертват!
  
  Неверните "роли" се съдържат в разпространената сред жените заблудена вяра в чувството им на "прецаканост" и желание да накарат и другите да се чувстват зле, и от обсебеността от социалните отношения.

  Много мъже не споделят за личните си проблеми с приятели, за да не тормозят и тях.

  
  
  Жените, и феминистките, във всяко нещо виждат социалните роли и това явно им заема повечето от вниманието; всичко е знак за социален статус, положение в обществената йерархия, и свързаното с това отношение на господство и подчинение: кой кого прецаква и кой на кого е длъжен, кой какви грехове изкупва.
  
  Снимката е нелепа, грозна и отблъскваща, или най-малкото смешна (за повечето хетеросексуални мъже), защото е неадекватна и не отговаря на това, което се опитват да изразят.
  
  Снимката е кичозна с всичките татуировки по тялото на модела.
  
  

  Визуална естетика и зрима красота

  В снимките от мъжките списания обикновено позират зрително красиви жени, или се публикуват образи, които са красиви и привличат мъжете и фотографите и дизайнерите, с визуалната си естетика, не само със сексуалните намеци и голотата.
  
  Ако само голотата беше съществената част, защо тогава не виждаме издания с разплути лели и сбръчкани баби с гърди, провиснали до пъпа?. Ако не може да си го представите, потърсете за "MILF" порно, но напреднали "МИЛФ-ове", или възрастни жени. Е те това ли искат феминистките?
  
  Ще подчертая отново: Мъжете не харесват грозни голи жени така както харесват красивите. Привлекателна и желана е красотата и женствеността (6), която се вижда най-ясно без дрехи и подсилва еротиката. Голотата сама по себе си привлича вниманието заради научената скандалност и сексуалните нужди, но голата грозота или посредственост са по-скоро отблъскващи или не толкова привлекателни, че да предизвикат чак толкова мъжко внимание. Така е и с облечената грозота. Илюстрация е сериалът "Женени с деца"(112), където Ал Бънди възкликва "ослепях", когато се сблъсква дори с намеци за подобни ужасяващи гледки като женски гърди или тъща си.
  
  Подчертавам, че снимането, рисуването и поставянето в центъра на вниманието на красивото женско тяло е комплимент за жените, показва че мъжете почитат женствеността. Здравите жени го възприемат точно по този начин и изпитват удоволствие да позират и да бъдат гледани.
  
  Не и феминистките.

  ---

  Виж (242.9)
  
  

  Равноправието на половете

• Мъжът и жената са в междуполова борба и в същото време симбиоза, те никога не биха могли да бъдат буквално "равни", защото са несъвместими. Разликите в тях и различните привилегии не са еднозначно "добри" или "лоши" - зависи от гледната точка.
• Жените раждат, но мъжете са ходели на лов и на война, и са ги убивали.
  • Жените могат да си намерят сексуален партньор веднага, ако пожелаят, а мъжете обикновено стават на маймуни (127), дори и да имат искрени чувства към някоя жена.
  • Колкото по-искрени и чисти чувства имат мъжете, толкова по-вероятно е да станат на маймуна, ако обичат някоя жена - виж по-горе за "Играеш ли по правилата - губиш играта".
  • Жиголата са много по-голяма екзотика от проститутките, защото жените предпочитат на тях да им плащат или да ги издържат, и използват секса като разменна монета и ресурс.
• Жените живеят по-дълго от мъжете.
• Жените имат по-високи нива на окситоцин (виж по-горе).
• Жените по-добре работят с деца, особено в ранна възраст и имат по-голяма роля през този период.
• Имат по-добро обоняние (ако това е само положително), казват че виждали повече нюанси на цветовете.
• По-гъвкави са и са по-грациозни при танцуване - но и съответно по-малко грациозни в бягане и хоризонтални скокове.
• Имат по-добра дикция, като цяло по-добро произношение на чужди езици и повече от тях са филолози и езиковеди - но най-абстрактната лингвистика е мъжка (като се започне с използването на ругатни в смисъл на поздрав - и най-"простите" мъже разбират, че могат да влагат произволен смисъл в думите; жените ги разбират буквално)
• ...Тази тема ще бъде по-изчерпателно изследвана по-късно...
  
  

  Парите и политическата власт ли са всички блага в живота?

• Според феминистките - да.
• Според мен - не.
  
  Мъжете имат определени привилегии, гледани от определени гледни точки, но и съответни задължения и отговорности - като издържането на жените и децата. Жените имат други привилегии и отговорности, от същите или от други гледни точки. (27) "Привилегиите" не са абсолютни, защото хората, и мъжете и жените в частност, имат различно светоусещане и очевидно не всичко, което за жените от тяхна гледна точка е добро, или лошо, е същото от другата. То не е "добро или лошо", то просто е каквото е.
  
  Едва ли жените чувстват загуба от това, че много по-рядко или никога не се интересуват от най-абстрактните неща, необвързани с емоционална украса и обществена оценка; или пък мъжете се чувстват ощетени, че не могат да правят шпагат (257), или пък че не изпитват желание да се държат за ръце с приятелите си от същия пол или да се гушкат с тях.
  
  Феминистките обаче искат да сведат всичко до еднакви ценности, както има обща валута - пари, от нея власт върху индивидите, в които да се приравни и претопи всичко по елементарен, "формален" начин, в който пише: "ти си дал на обществото 5679 лв, а ти 4564, следователно първият е по-полезен и по-ценен".
  
  Не всичко е пари, феминистки. Да, всичко е вид власт (103)(104)(106) - способност да причиняваш, да предвиждаш причиняваното, - но властта има различни изражения, не е само непосредствено върху волята на други хора или върху финансови активи - нещата, които наистина най-много ги блазнят: социалният статус.
  
  Цената на мъжкия живот
  
  Според обществото и жените, тя очевидно е по-ниска, отколкото женския. Когато жените са били обезчестявани, бити или поробвани, мъжете са били клани, обесвани и разстрелвани, и други мъже са били принуждавани или насърчавани от малцина освирепели водачи да вършат тези зверства.
  
  "Те мъжете сами се трепят, кой им е виновен?" В известен смисъл тази забележка е на място, но от друга не е (183) и тя не променя факта, че дори и воюващите мъже са уважавали и уважават повече женския живот, отколкото мъжкия.

  Принудителната военна служба за мъжете през всички епохи е не по-малко престъпление срещу личността от изнасилването и сексуалната експлоатация - според мен тя дори е по-жестока. В духа на многозначния английски - тя буквално е "сексуална експлоатация" и "сексуална дискриминация" (полова), - защото освен в някои незначителни изключения само индивидите от мъжки пол са били системно изнасилвани да се подчиняват на военнен ред и да ходят да воюват със заплаха да бъдат убити, ако не се подчинят, и там системно са били дресирани като животни, че безпрекословното подчинение на висшестоящия е единственото им "право".
  
  За много от тези жертви на полови престъпления това така или иначе е значело да бъдат осакатени или погубени скоро след влизането им на служба, а в най-добрия случай са получавали психически травми за цял живот.
  
  Както е записано в българската конституция, представено сатирично в (119.2)(119.1): "Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин" - но само тези от мъжки пол до неотдавна ги заключваха в затвори за ежедневни изнасилвания над личността, наречени "казарми". Там благодарение на системно потискане, тормоз, дресировка - стани, легни, скачай, падай, катери се, бръсни портрета на Христо Ботев - те били ставали мъже... (256)
  
  Това е все едно жените като навършат пълнолетие да ги вкарват в публични домове, да ги изнасилват грозни отвратителни мъже дотогава, докато не забременеят, да ги държат заключени и да продължават да ги изнасилват докато родят - и така накрая "да станат жени", да изпълнят "своя дълг и чест за размножаване на рода и родината".
  
  

  
  
  Дори и днес в новините може да се чуе:
  
  "Загинаха 534 души - сред тях една жена и едно дете"
  
  Във филм едно изнасилване може да мине като най-голямата драма и трагедия в цялата история, а жестоката смърт на десетки мъже (обикновено мъже биват убивани по филмите) минава като фон - "така е редно" и хората са свикнали.
  
  Женската "миролюбивост" обаче също е спорна и недоизяснена, когато се намира високо в обществената йерархия в миналите времена, където жестокостта е била "обществена норма". Не е сигурно дали жените начело е нямало да бъдат още по-жестоки, възлагайки на изпълнителите да свършат това, на което учи общественоприемливото и техният род, техните "деца". Или пък просто да бъдат пасивни и да оставят жестокостите да се случи, да не им попречат и да не поемат отговорност.
  
  Жените не са били изпитвани често в ръководната роля на пълководци и държавни водачи в кризисни периоди толкова, колкото мъжете с войнствеността им, защото не са можели да се конкурират пряко с мъжете. Тук се правят две допускания: първо, че жените са били по-добри в това, но "са ги прецакали" по нечестен път - но се забравя, че поведението на жените подсказва, че те предпочитат да въздействат непряко (195.6) и са по-пасивни, отдават по-голямо значение на общественото мнение и са по-зависими от него (6.1)), по-податливи на властта на авторитети, по-"политически коректни".
  
  Второто смело допускане, че мъжете са взимали решенията си без да са били повлиявани от жени, дори и от майките или бабите си, което се опровергава например от историята на Древен Рим. Дори в Библията, която учи жените да са покорни, се разказва история за Йоан Кръстител, който е обезглавен по волята и каприза на майка и дъщеря, заради мекушавостта и глупостта на един пиян мъж. В днешни термини този цар Ирод е "путковец", мъжле под чехъл, който би бил "букетаджия" или би пял "Всичко ще напрая за теб, богиньо моя!". Страшно е когато такива мъже са начело на държави. В патриархалността на по-старите общества и в някои крайни негови извращения също вероятно има конкретни причини, свързани с начина по който жените са се държали спрямо закони, справедливост и пр. в онези времена при онези условия и пр.
  
  Шопенхауер споменава за обичай на древните германи да се съветват с жените си по важните дела(195.4).
  
  Наистина мъжете са по-независими и вироглави, но в същото време поговорката за жената зад всеки мъж и майката като начало, която е специална жена в живота на мъжа, към която се изпитва друг тип уважение, има повече опит и пр. И ако се приеме, че мъжете са "твърде лоши" и твърдоглави, затова не са слушали мъдрите миролюбиви съвети на жените (195.4), то по принципа за двете страни в обществените отношения и жените явно не са били"достатъчно добри" или убедителни, за да се преборят с недостатъците в характера на мъжете. Следователно вината е у двете страни, а не само на мъжете.
  
  Не на последно място хормонът на привързването и любовта - окситоцин - е виновен и за фанатично чувство на вражда срещу чуждото и защитата на собствения род, започвайки от "майката закрилница", пазеща ожесточено малките си. Виж по-горе и (108.2).
  
  

  Мъжете възприемали жените "като сексуален обект"

  
  
  
  
  
  
  Рис.8. Привлекателни сексуални обекти. Рисунки: авторът.
  Долу - по модел на рисунка на reiq от DeviantArt
  (6.3)
  
  
  По-точно "само" като - което не е вярно в общ смисъл - и "оле, колко е страшно, възмутително, "незаконно" и пр.
  Tози феминистки стереотип изхожда от редица предполагаеми предпоставки, някои от тях безумни:
  
  
  1. Сексът е грях, отвратително, "как може!"
  2. Мъжете нямат право да бъдат мъже - те трябва да не желаят жените и да се отнасят с тях като с "равни".
  3. Когато правят секс, жените никога не го желаят, не изпитват удоволствие и не го правят по своя воля; жертват се за мъжете прасета, защото са мили, добри, "имат чувства" и пр., а всички мъже са свине и винаги ги изнасилват
  4. Жените не искат да бъдат желани от мъжете като "сексуални обекти" - не искат въобще да ги гледат - особено пък в гърдите, задника, между краката - да ги докосват, да им правят комплименти, да ги черпят, да им правят подаръци, да ги ухажват, да "им правят интрига", да ги забавляват, да ги развеждат с коли, да ги търсят и пр. Не, жените не искат това - те искат чисто делови отношения.
  5. Жените искат да бъдат възприемани не като сексуален обект, а само "като личности".
  
  
  Не веднъж беше доказана несъстоятелността на първите две точки, и средновековният произход на някои от табутата. В сексуалните отношения жените не искат да бъдат равни с мъжете, искат да са подчинени и ако не покориш жената - "Играеш ли по правилата - не си изхвърляш яйцата".
  
  Дамите естествено също имат своя биологичен дял за това положение - колкото и на феминистките да им се иска да не поемат отговорност и да обвинят за всичко мъжете. Несъмнено е имало еволюционно "биене" на колелото на развитието в тази посока, това са странични ефекти на разликата във въздействието на половите хормони. Опитът на всеки през живота му също е достатъчен за да разбере какъв трябва да бъдеш за да си успешен с жените, и дори да си бил мил и наивен в началото, след това се приспособяваш (170).
  
  Жените хем ги сърби, хем ги боли - "лошите" момчета обикновено имат по-висок тестостерон, който ги прави мъжествени, "уверени", физически силни. Той обаче е антидот на окситоцина, така че тези мъже по-трудно биват "обвързани" (с въжета). Известни са изследванията показващи, че жените са привлечени от коренно различни типове мъже през различните етапи от своя цикъл.
  
  По последната точка - ако са грозни или отблъскващи, така ги възприемат. А в противен случай, личността им се разкрива чрез общуване в съвместна дейност или ако излезеш на среща с нея - но за целта тя трябва да благоволи, да се мине през "свещения акт" на "поканване на среща", тя да се съгласи, да избере теб и пр. - което подчертавам за пореден път - зависи и от нея. Преди този момент, бъдейки на разстояние, тя не е личност, така както и мъжете, които я ухажват или заглеждат, за нея също не са личности, а само "сексуални маниаци", "нахалници", "свалячи" или просто безимени "мъже".
  
  Когато една красива жена върви по улицата и мъжете я заглеждат, те не могат да знаят със сигурност колко висши образования има, дали е писателка, инженер, сервитьорка или танцьорка, или любовница на богаташ и всъщност това не е важно за тях в този момент.
  
  Възприемането на жените като "сексуален обект" в този контекст показва, че мъжете не се интересуват от социалния статус на жената, а от нейните собствени качества, които привличат вниманието им - женствеността й, изразена визуално. Това не е "личност" в смисъла, който всъщност разбират и искат жените, но е характеристика на тяхната особа, която не зависи от мястото им в обществото.
  
  При жените е обратното, първото от което гледат у един случаен мъж, преди да се заинтересуват от личността му, както беше илюстрирано не веднъж, не са неговите собствени, лични качества, а е социалният статус, който научават по каквито белези са им под ръка.
  • Къде го виждат: на екрана на телевизора, на екрана в киното в холивудски филм; на сцената (колко голяма, къде); на улицата, на работата (каква) и пр.
  • Как е облечен, маркови ли са му дрехите или са "доларови" или "левови"
  • Каква кола кара
  • Какво работи, колко пари печели
  • И пр.
  
  Личностните качества идват като "подразбиращи се", "следствия" или "необходими" за статуса, или те после ги откриват. Поговорка гласи: "Богат - грозен няма!" (155).
  
  Защото самите жени, и най-вероятно в още по-голяма степен безумните феминистки, които държат мъжете да били виждали в тях "личността", те самите не преценяват и не се отнасят с мъжете спрямо личността им, а спрямо оценката на обществото за "полезността им за обществото". От там - какво те биха получили за свързването си с този човек, как биха изглеждали, къде биха били в обществото. А от отншението им към тях - какво той им дава или би им дал, а не какъв е той, независимо от тях.
  
  Както порочната обич към кучето, когато е защото е вярно, послушно и пр. за която стана дума по-рано - "защото то те обича" - не е любов към неговата личност, към него самото, нито към неговата собствена същност, независимо от теб, а е към работата, която ти върши, към това което прави за теб и по същество е предвзето себелюбие, представено като благородство.
  
  

  Обич и красота в чист смисъл

  Обичта към същност, която не ти върши никаква полезна работа (172), а е просто красива, сладка и пр. е обич в по-чист смисъл. Хората съжаляват кучетата, особено бездомните (163), а тогава се изпитва "второразредна" обич. Първокачествената любов не е от съжаление, а от възхищение, удивление, уважение, разбиране на ценността, специалността, таланта и пр. на обичаното същество. Хората обичат котките, и въобще животните от семейство котки - леопард, лъв, тигър, пума, рис, оцелот... - и дивите птици повече заради естетически причини, което е по-близо до това което са те, независимо от нас, отколкото до отношението на тях към нас или тяхната служба. В подобна категория попадат вълците, които хората са мразели, защото са им крадяли "стоката", и понякога са нападали хора; извън контакта с човешките интереси обаче те са красиви, величествени и свободолюбиви животни - за разлика от някой уличен помияр, който ще те обича до гроб, защото си го нахранил. Котките и други животни, които човек почита заради тях самите, често са хищници: котки, вълци, орли, соколи, сови, делфини. Кучетата и свинете са всеядни и ядат "каквото им дадеш", а добитъкът и домашните птици са жертви на хищници и са кротки и страхливи.
  
  Отношението на съществата към нас повече се отнася към собствения ни егоизъм и самоласкаенето ни, че някой ни служи, възхищава ни се, зависим е от нас или не може без нас, отколкото към неговата собствена красота. Може да обичаш съзерцателно, без правиш нищо със субекта на любовта си, и независимо дали и той те обича или отговаря на чувствата ти. Виж приложението с бележки (242.9)(242.10).
  
  

  
  

  Излизам, ходя, обвързан, връзка, любов, сватба

  Забележете психолингвистиката на "излизам с някого" и "ходя с някого", също и на "обвързан съм". Това са "женски глаголи". Мъжете искат да "влизат в жените", а не да "излизат" с тях. И не искат да "ходят", а искат да "си лягат" и да "спят". Също така мъжете са свободолюбиви и ценят високо независимостта, донякъде от там произхожда любовта им към превозните средства и към управлението им. "Обвързан" звучи като "завързан", нещо което ти отнема от свободата, поробва те и е против волята ти.
  
  Този глагол въвежда асоциации с това, че ако не си обвързан, си като "развързан", свободен "да правиш каквото си искаш" - т.е. когато си обвързан не можеш да правиш каквото си искаш, все едно са те укротили.
  
  Когато не си обвързан си по-скоро "сам" (английската дума "single", по единично, по-добре отразява ситуацията), това не посочва дали не си влюбен в някого несподелено, или дали "вилнееш". Когато пък "имаш връзка" и си "обвързан" щастливо, си влюбен в някого, обичаш го, с него си и пр. по собствено желание.
  
  За жената обаче по-важно изглежда е "връзката", "обвързването". Другото уж се подразбира, но не е така. Човек може да има връзка с някого и без да го обича, или може да се съмнява в чувствата си или пък в чувствата на другия. Забележете манията на жените към ключовия израз "обичам те" и колко невероятно е за някои от тях когато "някой ден", след шест месеца връзка и див секс, да речем, "той я отрони". "Най-накрая ми каза, че ме обича." За тях преди това вие само сте имали връзка, но не сте я "доказали" с думи (14), че я обичате. Възможно е да излизате два-три месеца и според дамите все още да нямате връзка, която трябва тържествено да се узакони пред обществото - например да ви представи на приятелите си и пр. За много момичета дотогава не трябва да се знае, трябва да е тайно, "да не си помисли някой нещо".
  
  Всъщност жените често имат нужда те сами да разберат дали имат чувства, и собствените им съмнения ги карат да са потайни. В началото те нямат чувства и излизат на "автоматик", макар че езикът на тялото и думите им, както обикновено, дават противоречиви сигнали и заблуждават неопитните момчета, които са по-наивни от момичетата и хлътват лесно, без да си дават "срок за влюбване". С годините за съжаление и те обръгват (170). Връзката и обвързването за жените е в много по-голяма степен театър. Мъжете като млади се хвърлят през глава и играят "като на кино" - вживяват се по-истински в ролята и играят не за овациите на публиката, а заради самото преживяване на героя.
  
  В обществото обаче не е важно какво чувстваш, нито какъв си, важно е как изглеждаш и къде стоиш спрямо и според другите, например дали те "виждат" с някого. Неслучайно жените са толкова по-обсебени от мъжете от значението на демонстрирането на връзката и от акта на женитба, сватбата и целия цирк около тях. Освен разбира се, гаранциите за сигурност, които дават тези житейски събития и узаконяването с потенциалното "опозоряване" ако се наруши клетвата пред всички свидетели. Съответно и по-голямото значение, което отдават (са отдавали) жените на такова обществено опозоряване, обобщено в изрази от рода на: "Какво ще кажат хората!", "Как ще погледна хората в очите!"
  
  Също така, някои жени обичат да казват, че се обличат предизвикателно заради мъжете - къси полички, високи токчета (за да им щръкват задните части), червило за да заприличат устните им на други части от тялото, и се гримират заради тях - сенки, руж и пр. Естествено, че защото те самите обичат и им е приятно мъжете да ги гледат в задника, между краката и целите от глава до пети, да бъдат център на внимание и мъжете да се обръщат след тях и пр., макар че пред обществото и пред себе си "трябва" да казват друго - сигурно сте виждали девойки с къси поли, които непрекъснато си ги придърпват надолу.
  
  От друга страна, когато са привлечени от сексуалната страна на нещата мъжете всъщност не искат жените да дефилират пред тях предизвикателно, нито ги интересува какъв грим имат, като гримът в крайните си форми е демонстрация на пошлост и униформа на леките жени. Най-висшата мода е голото женско тяло - то няма нужда от дрехи и грим, за да е привлекателно и красиво.(165)
  
  

  Модата и модерността на облеклото

  Затова отново дрехите, модата на жените не е въздигната в култ от жените за удоволствие на мъжете. Те са си пак за тях самите и за образа който те сами виждат, как се виждат в обществото и как искат другите да ги виждат там. Само пребройте магазините за дамски дрехи и обувки, сравнено с тези за мъжки. Безспорно модата и модните списания имат естетически и чисто зрителни елементи, дрехите и някои от моделите са красиви, както и художествената модна фотография и пр. Само че красивите дрехи от всички епохи и години са все красиви, елегантни и пр. - и от 2013, 2012, ... 1967 г., не само тези от пролет/2014 на ВИрсачИ, Джявянши, Дулчи и Гъбана и тем подобни.
  
  В модата обаче по-важна е "модерността", че точно определен стил е "модерен" сега, зададен е от голяма обществена сила, от авторитет, и разбира се - марката - примитивен символ на социален статус. В същото време иронично при жените е, че те едновременно са вманиачени по модата, в това да са такива каквото е "стадото" и да се отъждествят с обявеното за общественоприемливо - "да са в крак с модата" - и в същото време са обсебени от желание да са "уникални" и "различни". Нещата, които им напомнят, че са не по-различни, по-хубави, по-привлекателни и пр. от другите ги вбесяват, колкото и да е очевидно това поначало. Никога не трябва да казваш на жена, че някоя друга наоколо е по-красива (89) - ако не го кажеш, тя сама може би няма да забележи... Всъщност по-точно вероятно казвайки го или изразявайки го недвусмислено създаваш обществена външна стойност, представителност, а за жената "казването, че е красива" и пр., комплиментът, е социална награда и той е по-важен от собствената стойност. "Всичко е субективно".(17)
  
  Човешкото тяло е едно и също, дрехите по същество са изчерпани, все още обаче настава дива радост, когато излезе "новата колекция" на някое име в модата, само защото е "нова" - "различна" и защото е на известен моделиер - с висок социален статус, "звезда".

  
  
  

  ---

  относно психолингвистиката виж и (18)

  
  
  За този който е "важен" и "известен" в обществото лесно се измислят благородни подбуди, качества и благодетели (164), а многобройните поклонници суетно се кланят и възхвалявят всяко нещо, което може да се приеме за качество у него или негово произведение. Приказката, която завършва с трудното признаване, че "царят е гол"(173) илюстрира това поведение в крайна форма, а в днешна среда - споделя се във фейсбук, коментира се и се говори какво ли не положително за всичките му там "звезди".(174)
  
  От друга страна, непризнати в обществото хора, които са не по-малко талантливи, умни, красиви и пр. в собствени, обективни стойности, които обаче не са подкрепени от някой с висок социален статус получават от другите, освен ако не са им приятели, обикновено безразличие, а по-скоро презрение, снизходителен поглед или забележка (164): "Гледай го тоя, на умен/красив/интересен/актьор/режисьор/важен/известен ли се прави", "Какъв е тоя самодеец", или пък "Тоя се опитва да стане известен" - защото за обществото творчеството и битието, да бъдеш такъв какъвто си, не е начин да се изразиш, да създадеш нещо, да споделиш това което ти искаш да кажеш, което ти мислиш и пр., а е средство за посредствени хора да се издигнат, да са в центъра на вниманието, другите да говорят за тях.
  
  В обществото и за повечето хора, не само жените, не са важни произведенията, важен е социалният им статус. Извадени от контекста на обществото, или ако стойността им се обезцени, те вече са "тъпи" и не предизвикват интерес.
  
  Някои теоретици ще кажат, че това е "естествено състояние на пазара", "търсенето определя предлагането". Въпросът е, че не се търси нещо съществено, а се търси мястото му в класацията по социален статус - по общ, аморфен и тоталитарно претопен, неразграничен по съставни части статус (100). Това място в класацията става "красивото". Ако не са тези, които създават неща, които не се вместват в съществуващата класация - творби и изследвания, които обществото не иска и не търси, и не се сеща, че може да съществуват - тогава всичко ще си седи в рамките на най-примитивното, даващо на масите най-лесните наслади по най-елементарния начин (100).
  

  Как да възприемаш жените в контекста на секса освен като сексуален обект?

  Може би като "субект", какъвто е по-точният термин, когато става въпрос за извършване на полов акт, в който ще участват като одушевени същества.
  
  
  
  От друга гледна точка обаче - как ли би трябвало да се възприема жена в контекста на желан или действителен сексуален акт, от мъж?
  
  Може би като като "еластично тяло" или като "твърдо тяло"? (140). Или пък като професор по теоретична физика или учителка, лекар, математик?! Какво значение имат всички тези неща в леглото или... на масата, на полянката, в колата?
  
  По време на секс жената е просто тяло - също както и мъжът за жената. Наистина - едното трябва да бъде "твърдо тяло", а другото - "еластично" и меко...
  
  Да, разбира се - дамите имат "чувства" - тази евтина разменна монета. Мъжете пък - подразбира се - следователно "нямат чувства". Те "не влагат чувства" в секса.
  
  Така възвишеното човешко "духовно" "божествено" свойство - чувствата, - и женското им и общочовешко тълкуване и злоупотреба с тях ще анализирам по-подробно в следващата част.

  Какво искат феминистките?

  1. Пари
  2. Власт и господстващо положение (1 <==> 2)
  3. Забрана на качествата на мъжете със закон - не е редно някой да е по-добър от тях в дадени сфери, "всички са равни"
  4. Запазване на другите женски привилегии (27)
  5. Признаване от мъжете, че за всички женски беди са виновни мъжете
  6. Мъжете да се чувстват виновни, че са мъже и да искат да са жени
  7. ...следва продължение...
  
  
  Разправяйте ми после за "емоционална интелигентност", "малките неща", "доброто", "истинската любов", "световния мир" и тем подобни тъпотии.
  
  Феминистките не са с нищо по-добро от мъжките свине според собствените им стремления. Те искат да станат като тях, да заемат мястото им и дори по-лошо: искат да получат повече от тях.
  
  Всичко се свежда до власт, от нея - до пари. Жените имат и винаги са имали сексуална власт, която им дава достъп до допълнителни "бонуси" с финансова власт и привилегии. Някои жени могат да се доберат до богатство и престиж просто като спят с влиятелен мъж, а мъжете трябва да се преборят с всички останали, и мъжете, и жените.
  
  

  
  Доходите от сексуалната власт на жените не се водят "на сметка" към заплатата и са без данъци още докато са момичета - от момчето се очаква да плати билета за кино, входа, вечерята, да я почерпи, да я вози с кола и да има кола, да й повика такси, да има собствена квартира или жилище. Нали като забременее и роди, трябва човекът до нея да е "стабилен". А ако не може да й го осигури - "той не я заслужава" - има други мъже, на всички им се ебе, а тя ще си избере "най-достойния", "който я обича истински".
  

  
  Виж Шопенхауер в "За жените" (180.1), т. 370, с. 773: "...да се ожениш, значи наполовина да съкратиш правата си и да удвоиш задълженията си. (...) твърде често благоразумните мъже не се решават ... да сключат такъв неравен договор" ...
  
  Интересни са размслите му за вредите, които нанасяло законово наложената моногамия, защото при многоженство (законово разрешено) всички жени щели да бъдат обезпечени, докато при моногамия заради горецитирания неизгоден договор и избягването на брака много жени остават "...без всякаква опора, които при по-висшите класи водят безсмислен живот като стари моми, докато в по-нисшите класи са длъжни да се трудят непосилно или пък стават проститутки, чийто живот е толкова безрадостен, колкото и безчестен." Той продължава, че жените поставени в подобно тежко положение са "неизбежната обратна страна на европейската дама с нейната надменност и арогантност".
  

  
  
  Ако мъжете не бяха толкова зависими от секса и нямаха влечение към визуалната естетика на женското лице и тяло, жените съответно нямаше да имат привилегии, които приемат за получени по право и нямаше да получават толкова внимание.
  
  Жените получават власт върху ценните за мъжете ресурси и чрез това ги манипулират и използват, така че заплатата която получават в сметката си от формалния работодател не е целият финансов доход и власт, който получават от мъжете и чрез мъжете.
  
  За жените е природно да търсят "финансово осигурен, бла-бла" мъж и това да е едно от основните условия, което е естествено биологично следствие. Но може ли един мъж, дори и да иска, да си намери жена, която да го издържа, единствено понеже е красив или умен или силен или забавен? Може, разбира се, но обикновено се случва при голяма разлика във възрастите - по-възрастна богата жена, знаменитост, с млад жребец. Някои млади мъже харесват зрели, защото са по-опитни. Млада богата жена обаче трудно би се омъжила за красив или умен беден мъж - по-скоро ще си намери по-богат от нея, било сама или под семеен натиск. По-зрелите жени по-добре се борят с обществената отрова, макар че пак си остават жени и им е по-трудно отколкото на мъжете. Опитът и менопаузата вероятно съдействат.
  
  Това че сред най-богатите хора в света преобладават мъже също не отписва автоматично жените от управлението на тези средства - богатите също се женят, а при развод губят милиарди и някоя жена по закон може да отмъкне няколко милиарда долара за няколко години "работа".
  
  По отношение на професиите: продължаващото неравновесие в много от тях, въпреки че държавите насилствено се опитват да го променят от десетилетия, показва че причината не е в системата, напук на вироглавите "политически коректни" радетели за фалшиво равенство.
  
  В бившите социалистически страни, сред които и България, още "народната власт" е провеждала целенасочена политика за феминизиране на професиите и е постигнала успех, който обаче е стигнал до някакви граници (128.1), които са обусловени от женската психика.
  
  В по-късно време, нежизнеността на насилственото изравняване се виждаше по "стените на плача" с резултати на кандидатстудентските изпити.
  
  Например, специалност информатика, приемат 40 момчета и 40 момичета.
  
  Минимален бал за момчета: 5,20
  Минимален бал за момичета: 4,20
  
  
  В процеса на обучението и след завършването, по време на дипломните работи, разликата става още по-явна - в естеството/сложността на дипломните работи и пр.
  
  В "женски" специалности картината е обърната.
  
  И така за сметка на потенциално по-кадърни хора завършват по-некадърни, които имат по-малка мотивация и учат неща не по призвание, и като цяло - а не отделни редки индивиди - са по-слабо мотивирани и по-неспособни (257) и това е една от възможните причини по-късно да получават средно по-ниско заплащане за "същата" работа.
  
  Всъщност това е полова дискриминация и обществен сексизъм.

  Същото би било, ако на световното първенство по лека атлетика или плуване се правят квоти по раси и то се превърне от състезание по време в цирк на цвета на кожата.
  
  При мъжете, чернокожите и мулатите са значително по-добри от представителите на останалите раси в почти всички дисциплини на леката атлетика, освен може би овчарския скок и високия скок. В плуването пък е обратното. "За да няма расова дискриминация" на финала обаче, "трябва" да се класират само 4 чернокожи и 4 бели, или по-"справедливо": по 3 от 3 раси, или по 2 от 4 "раси" - независимо от честно измерените им времена. (258)
  
  

  Дами, кифли, кучки, феминистки - през всички епохи

  Един от признатите за "най-големит романтици" и известен като плейбой, революционер и предполагаем пример за мъжественост - английският поет Байрон - преди 200 години се е изказвал за това какво според него трябва да е положението на жените в обществото, че най-много им подхождат "музика, рисуване, танци ...", и че тогавашното положение на уважение към жените е било неуместно - "остатък от варварския, рицарския и феодалния период - ... изкуствено и противоестествено" (195.3).
  
  

  Шопенхауер пише:
  "...като се отнасяме с тях с прекалено благоговение, ние ставаме смешни и се унижаваме в собствените им очи (...) отколкото ние с нашата старофренска галантност и с глупавото си преклонение пред нежния пол - върхът на християно-германската глупост, довел единствено до това да ги направи дотолкова арогантни и безцеремонни (...) съзнавайки своята свещеност и неприкосновеност, си позволяват абсолютно всичко". Жената на Запад, или така наречената "дама", се намира в (...) неестествено положение" (195.3)

  
  
  Виж също какво казва Сенека, преди 2000 години. (205)

  В днешно време съм чувал преразказана история за мъже от "низши класи" - работници, които виждайки на улицата мъж да носи букет цветя, коментират:
  
  "Заради тези букетаджии, жените си мислят, че имат златни путки."

  Байрон и Шопенхауер са се изказали преди 200 години по време на разгара на индустриалната революция, когато и условията са позволили много повече професии за жени във фабрики и пр., а говорят за прекомерната мъжка почит към жените, останала от предишни епохи.
  
  Кант, чиято бащина галантност кара изследователите на живота му да смятат, че е бил асексуален, е роден преди 300 години, в монархическо просвещенско общество, на ръба на индустриализацията. Оценката за него е дадена преди 100 години, в началото на XX век.
  
  "Играеш ли по правилата - губиш играта" в отношенията с жените важи и днес, а лицемерните текстове на поп-идолите изразяват именно тази извратена почит към жените и самоунижението на наивните "букетаджии".
  
  Забележете, че според марскистките и капиталистическите мислители, вторите говорят за "пост-капитализъм", през тези 300 години са се случили огромни промени в социално-икономическите условия. Променили са се обществени строеве, влиянието на религията,икономическите отношения; възможностите на жените за достъп до образование, до работа, политиката и пр. Според марксистко-ленинската социология и идеология (128), по-малката изява на жените в някои сфери в миналото, например изкуството, се е дължало "главно на социално-исторически условия" (128.3). От друга страна, подобно на феминистките обаче те приемат, че някак си през всичките минали времена жените на са имали роля във формирането на тези "социално-исторически условия"; изборите им (128.1) и възможностите им да влияят над мъжете се изключват от уравнението, както и възможността да са имали собствено отношение в миналото, което в онези условия да е било различно от днешното и съвременните политически коректни анализатори да не го тълкуват правилно - в съвсем различните социо-икономически и "социално-исторически" условия днес, следвайки тяхната собствена постановка.
  
  Това че е положението на жените е било "нисше" по подразбиране го приемат онези, които смятат за "висше" само най-елементарните представителни стойности, и:
  • че "всички са равни == едва ли не еднакви",
  • които приемат че жените не са влияели на мъжете,
  • че не са получавали изгода и закрила от мъжете, макар да не им е била писана на "банкова сметка" - каквото и 99% от мъжете не са имали...;
  • че законите за брака; развод, издръжка и пр. не са ги защитавали и не са заробвали мъжете от векове (а също и жените, но в онези условия това е облагодетелствало повече тях и е било вид обезщетение);
  • че в някогашните общества не е имало баланс и някогашното общество не е имало причина да бъде такова каквото е, че видите ли мъжете през всичката история на времето са били "безчувствени свине" и непрекъснато са ги насилвали за всичко;
  • че отглеждането на децата и домакинството не е било достойна работа в съвсем различно общество от днешното (52), където не е съществувала днешната структура от професии, обществени учреждения (детски градини, училище, здравеопазване...) и обществено осигуряване, банкови спестявания и пр.
  
  
  Въобще, такива изследователи приемат позицията, че жените винаги са били и са жертва на нещо и че те не са носили отговорност, само "обществото" от което те съставляват над 50%, в което възпитават децата и пр., и също така че мъжете уж за всичко са привилегировани. Това вероятно е част от постоянното или често чувство за несигурност, заложени донякъде и в по-голямата обсебеност по представителността и обществените отношения, манията по "обвързването", страхът как все някой ще ги изостави (неспособност да бъдат сами със себе си) и пр.(52)
  
  Мъдри свидетели на тези времена и исторически свидетелства за романтизма, "дамите", поезията и пр. говорят за това, че дори "сексисткото" общество на мъжете и мъжката култура е почитало женствеността, майката и грижите на жената за децата и мъжа, и как би могло да бъде другояче, но в същото време мъжете, особено по-дръзките и нелицемерните са осъждали надмеността на "дамите", преструвките им и пр., и са осмивали онези, които сляпо са възхвалявали тези особености на дамите.
  
  "Дамите" от 18-ти и 19-ти век явно са били същите като днешните кучки, кифли, "звезди" и пр. и не е учудващо, предвид че колкото по-обсебен и зает от социални отношения и от представителността е някой, толкова по-малко го интересуват или му влияят технологиите, и още повече техните математически, теоретични и инженерни същности, така че по някакъв начин да променят мисленето и поведението му.
  
  Когато най-голямото удоволствие и мотивация на човек е да се наслаждава на това да си разменя погледи, да се "социализира" както наричат днес бъбренето на по чашка на светско събитие; да изразява одобрение/неодобрение към хора и пр., да е "социален" и пр. Тогава какво значение има дали: (215)
  
  • е отишъл на бал с каляска или с автомобил;
  • дали на врата си носи камео с малък портрет и хората виждат "профила" му въз основа на представянето му в обществото по разните балове и какво се говори за него, или разглеждат профила му във Фейсбук или Линкдин и гледат на кое парти е бил и с кого; кои са му приятели ("контакти")
  • кой "лорд" му е дал препоръка, на кой "барон" е служил, къде е работил и пр. или пък кой му е оставил препоръка в Линкдин, кой го е препоръчал там (endorsed) и пр.
  
  
  В обществото хората ги интересуват повърхностните подробности относно социалните отношения и мястото в обществото - а не технологиите и как работят те. Мястото му в социалната йерархия, в коя група е и на кое място е в класацията (100), а не как точно технологично се изразява това място и пр.
  
  Затова увеличената структурна сложност (214) на последните не води до увеличена структурна сложност в умовете на масата хора, технологиите за тях са само външна форма - въоблик (интерфейс), средство за това което така или иначе е достъпно за тях - образи, звук и достатъчно кратък и лесен текст и взаимодействия с тях, които не са по-задълбочени или различни по същество от тези от миналите епохи.
  
  

  Разделителната способност на нагледа и обобщаването

  До какво води напредъкът във визуалните технологии?
  

  Видео

  Преди 20-тина години в домовете си гледахме филми на VHS видеокасети, презаписвани с отвратително качество, вероятно с разделителна способност 100 реда, 200 в най-добрия случай в по-късни години; трептящи, с нисък контраст и пр., еквивалентно на едва няколко десетки хиляди пиксела.
  
  Днес популярни са екрани показващи 1080 критални реда, 2 милиона пиксела, а предстои да навлезе и 4К видеото: 8 Милиона пиксела.
  
  След гледане на който и да е от тези формати обаче в ума на зрителя не остава кой знае колко по-различен спомен.
  
  Единствено по време на гледането при по-високата резолюция се изпитва по-голямо усещане за моментна реалност (84)(269) и това може в известна степен да промени пътя на вниманието в случайна посока, което не винаги е желателно(240). Паметта ни за реалността обаче трае само няколко десети от секундата или дори само докато очите ни са отворени и наблюдаваме образа.
  След това в ума остава само:

  • че е имало взриове, преследване с коли,
  • че колата на главния герой е била еди-коя си марка,
  • че еди-кой си е играл главната роля,
  • че той е имал романтична връзка с еди-коя си героиня,
  • че ефектите са били яки,
  • че ни е харесал
  • как сме се чувствали (страх, радост, удоволствие...) и пр.

  
  Това са смислените спомени, нещата които остават трайно в човешкия ум поради начина по който работи: в по-еволюиралата си част обобщава, работи с малки по обем компресирани представяния (103)(104)(203), - и все още използва и по-старите си дялове (емоциите) и свързва понятията с тях.
  Обобщените смислени понятия не се променят с промяната на разделителната способност, отчетливостта, на сетивните входни данни. Едно лице си е пак лице, и като миниатюрна картинка 60х80 пиксела, и като огромен плакат от 20 милиона х 30 милиона. Важното и "смисленото" за човек и в двете са неща от рода на:
  
  

  • клас: че е точно лице, а не кон, кола, камък, куче, нож, пистолет, къща, лампа, ...
  • познаваме ли го - ако да - кой е на снимката?
  • пол (друг клас): мъж, жена, транссексуален, травестит
  • приблизителна възраст (още един клас): бебе, дете, юноша, младеж, ... възрастен, 70-години, 90-години, ...
  • емоция (...) : радост, тъга, страх, учудване, изненада, отвращение, ...
  • има ли мустаци, брада или не
  • от коя раса, народ, ...
  • има ли шапка
  • носи ли очила
  • има ли "трета" вежда ...

  
  И пр.
  
  Конкретните безброй безсмислени пиксели, запечатали всички пъпчици, бенки, пори, клетки нямат значение - подробности, повтарят се, нямат значение за класификацията и трудно могат да се споделят между хората по друг начин освен чрез снимка, каквато обикновено умът не може да изведе. Виж (269).
  
  Ширината на информационния канал (203), въобречката, е такъв, че позволява да се предават само обобщени представи.

  Музика

  Подобен е случаят със звука, съответно музиката. Качеството на записа се е издигало от времето на фонографа, но освен усещането за моментна реалност и представата за качество (има шумове, пука, пращи; "влачи", "бумти", "свисти", "извива се" и пр.), същественото което остава е какви са били тоновете, ритъмът, имало ли е вибрато; какви барабани (чинели, ниски честоти, ...); тембъра - какви инструменти; и пр., нещо като нотен запис и запис на това с какви инструменти трябва да се изсвири. И ако има спомени за други записи, с които да се класифирица - кои са били музикантите, кое произведение; от коя епоха, жанр, стил, темпо; емоцията, която изпитваме. И др.
  
  Конкретните стойности на трептенията като високочествотна звукова вълна, както и конкретните образи във видеото, могат да се възстановят и ресинтезират въз основа на съхранената най-съществена обобщена информация, като се използват съответни музикални инструменти, музиканти, актьори, декори, снимачна техника, звукозаписна техника; съхранени и непосредствено извличани от сетивата статистически модели и пр.
  
  
  

  
  Огромните промени в "социално-икономическите условия", които са се случили през тези 300 години според марскистите и някои капиталистически мислители, които говорят за "пост-капитализъм"(238), и промените в обществени строеве, влиянието на религията, естеството на икономическите отношения; възможностите на жените за достъп до образование, до политиката и пр. не са променили онова, което е различавало жените и мъжете и тогава, и днес.
  
  
  
  

  Край на първа част

  
  
  

  ---

  Забележка
  
  Този труд не е толкова изпипан, колкото ми се искаше - текстуално, и структурно, и като съдържание. Някои неща са по-многословни, отколкото може би би трябвало; други останаха в чернови за следващите части.
  
  Някои от бележките в Приложението са цялостни допълнителни статии, творби и изследвания (200)(210)(242)(242.9)(242.10)(257)(259) и др.
  Можете бързо да се прехвърлите към дадена бележка, като към края на адреса напишете #100 и пр., http://....htm#100 и Enter/F5.
  
  Оформлението на забележките и пр. също не е както бих искал, интерактивно и визуално, и по-"близо" до текста - с това ще се занимая по-късно, заедно със следващите части. Тогава самият процес на работа ще бъде по-ефективен, благодарение на другите теории и технологии, които разработвам - малко съм виновен за това, че "изяждах" от времето през което вече можеше да съм ги реализирал, за да довърша този труд засега.
  
  Макар и да знам, че сега надали ще се намерят читатели, които да са достатъчно любознателни, за да му отделят необходимото внимание за да вникнат в неговата цялост и в пълните философски основания.
  
  Представянето на работата също така вероятно ще бъде по-систематично, интерактивно и с още избражения, диаграми, препратки и др.
  
  В следващите части ще доразвия темите започнати тук, и ще разгледам и други конкретни области и случаи.
  
  Следва продължение...
  

  ---

  
  История: Започнах в края на септември 2013 г., написах основните мисли по онова време до октомври. Заключителна работа през април-май.
  
  © Тодор "Тош" Арнаудов 5/2014, сп. "Разумир"