Р А З У М И Р

Какво му трябва на човек?

Първа част: Играеш ли по правилата ще загубиш играта!
Какво му трябва на човек? Първа част     Опитни данни и анализ към т.242
РАЗУМИР  Подкрепи

Приложение: бележки и препратки


На снимките - записки на автора от 28.12.2002 г., свързани със "Схващане за всеобщата предопределеност 3"

Първо издание: 25/5/2014
Последна редакция: 13/6/2014 [Дребни правописни грешки и отделни стилистични редакции в #242, добавени #73 и #97]

Добавете "#3", "#100", "#233" и т.н. в края на адреса в браузъра, за да прескочите до желан номер бележка или кликнете по-долу.

0  1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  55  56  57  58  59  60  61  62  63  64  65  66  67  68  69  70  71  72  73  74  75  76  77  78  79  80  81  82  83  84  85  86  87  88  89  90  91  92  93  94  95  96  97  98  99  100  101  102  103  104  105  106  107  108  109  110  111  112  113  114  115  116  117  118  119  120  121  122  123  124  125  126  127  128  129  130  131  132  133  134  135  136  137  138  139  140  141  142  143  144  145  146  147  148  149  150  151  152  153  154  155  156  157  158  159  160  161  162  163  164  165  166  167  168  169  170  171  172  173  174  175  176  177  178  179  180  181  182  183  184  185  186  187  188  189  190  191  192  193  194  195  196  197  198  199  200  201  202  203  204  205  206  207  208  209  210  211  212  213  214  215  216  217  218  219  220  221  222  223  224  225  226  227  228  229  230  231  232  233  234  235  236  237  238  239  240  241  242  243  244  245  246  247  248  249  250  251  252  253  254  255  256  257  258  259  260  261  262  263  264  265  266  267  268  269  270  271 
(0) Запазено
0.1 "Какво му трябва на човек?" Първа част: Играеш ли по правилата ще загубиш играта!
(1) Сексизмът на феминистките се подразбира, но това са формални доказателства.

(2) Някои от феминистките сексистки очевидно имат налудни предразсъдъци, че "всички мъже са прасета!", че "не ги ценят и пр.", но вероятно в много от случаите те самите със своето отношение към тях също имат участие в отношението, което са получили и в това, че мъжете се държат с тях по този начин. "Кучето скача според тоягата" важи и за двете страни.

(3) Песента "Жигули":  http://www.youtube.com/watch?v=U2vIve8Lc84
 3.1 "Тр-так-так" oрк. Биат (за трабант): https://www.youtube.com/watch?v=LGok6SMNM_A
 Виж също 72 - за Симсона

(4) Нищо чудно от СЕМ, МЕМ и др. "вИдио-тизирани институции да постъпи оплакване срещу Наско Ментата затова, че нарушава закона за електронните медии, като прави реклама на марката "ВАЗ", без да е споменал ясно, че в песента има "продуктово позициониране"...


(5) Прякорът на Наско "Ментата" пък показва асоциацията му с алкохолни напитки - едва ли става въпрос за чай, предвид че този жанр музика се приема за "музика за маса", "пиянска" и пр. Мента може да означава и "ментьор", тарикат, измамник...

(6) Мъжете не харесват просто "жени" - особено когато могат само да ги гледат от разстояние и не си взаимодействат с тях. Мъжете имат изразени предпочитания към определени типове със съответните черти на женственост и пр. Жените и от клипа от 2001 г., и от този от 2013 г. са представени като стройни, млади, привлекателни за 90-100% от мъжете. В реалния свят жените рядко са толкова привлекателни само заради външността си (6.1),  както пее Мишо Шамара "но не всички пички ми харесват, без да се обиждат."
Ищците обаче едва ли биха признали, че в тези реклами, както и в повечето реклами жената е показана по-красива и по-привлекателна, отколкото е в действителност. Освен това е показана и по-мила, отколкото е - жените също са груби и се държат обидно, също нараняват, понякога просто като не си вдигнат телефона и не отронват дори една дума, и имат редовни емоционални сътресения по физиологични причини.
(6.1) Дори се стига до други абсурди - показването на красиви жени по корици на списания, билборди и пр. се приема за "лошо", защото "комплексирало" жените, които не са толкова привлекателни, създавало нереални стандарти** и пр., заради ретушираното и употребата на ефекти, или т.нар. "изгладено е с Фотошоп"***. Това било предизвиквало мания за отслабване и пр. - то илюстрира по-голямата податливост и внушаемост на жените към общественото мнение, авторитетите, представителността, защото за твоята реакция не е важно само какво ти показват и казват, важно е какво ти ще приемеш и с какво ще се съгласиш - зависи и от теб самия - при мъжете много повече, отколкото при жените. **.

Забележете, че мъжете са не по-малко изложени на подобни въздействия, защото гледат повече спорт, а спортистите в повечето дисциплини са стегнати, с плоски кореми и пр. Това не кара преобладаващият брой зрители да спрат да пият бира - те пълнеят, докато се радват на онези със съвършени тела.

Също така билбордите, списанията, видеоклиповете и киното са изкуства. В изкуството естестиката често е по-силен и водещ мотив, отколкото документалната достоверност - все пак изкуството не е снимка от местопрестъплението или фиш за превишена скорост. Който иска винаги документална достоверност да се гледа в огледалото* или да общува и взаимодейства само на живо с хората. Дори риалити шоутата, дори и на живо, не са "истинско" - гледа се на екрана, монтирано е (избира се камера, дори и да е на живо), участниците са подбрани, те са в ситуация, в която позират, предизвикват се да стават раздразнителни и пр., да не говорим в какви ценности възпитава.
* Гледането в огледалото също не е "истинско", двете половини на лицето са разменени.
** На мъжете също са поставени такива примери и високи стандарти. Сравнете с мъжките идоли. За мъжете символи за мъжественост са добри спортисти от всички спортове, известни актьори и пр. *** "Изгладено е с Фотошоп" - употребата на това име в масмедиите само по себе си е пряка и явна реклама на конкретна търговска марка и продукт, но никой не го санкционира. Може да се каже "ретуширано" или просто "изгладено" и пр.
(6.2) Румънският биофизик Вирджилиу Георге в лекция излъчена по Пловдивска православна телевизия през 10/2013 г., автор на книгата "Телевизията и детето", изд. Омофор 2010 г. (74), споменава, че 90% от женския образ на жени в рекламите излъчват сексуалност, а 65% - хиперсексуалност. Рекламите създават изкривен образ на жената като винаги усмихната и отзвичива - а тя не може да бъде такава заради физиологичните особености на хормоналната си система. [Край на препратката] Така че "мила жена" всъщност също е "благо", което е търсено от мъжете.
(6.3) В гореспоменатата лекция, биофизикът обърна внимание и на това, че образът на слабите жени, които са зрително красиви за мъжете, като тези от Рис.8. е нездравословен за жените и за способността им да зачеват. Той подсказва ниско ниво на женски полови хормони и високо ниво на тестостерон - хормон, който помага на мъжкото тяло да гори манзнини и да качва мускулна маса. Виж също (49).


(7) * За феминистките и рекламата на Загорка, в-к Капитал, 2001 г.
http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2001/08/18/210542_reklama_na_zagorka_subudi_feministkite/
В-к Сега, 2001 г.: http://www.segabg.com/article.php?issueid=1620&sectionid=6&id=00001

(8) Виж някои от писмата във философския и мулти- и интердисциплинарен диалог между Тодор Арнаудов и Ангел Грънчаров в "Схващане за всеобщата предопределеност 2" (2002 г.) относно егоизма и алтруизма и истината за фалшивия алтруизъм като тежка форма на използвачески егоизъм:   http://eim.twenkid.com/old/eim18/predopredelenost2.htm"target="_blank">http://eim.twenkid.com/old/eim18/predopredelenost2.htm
Бих използвал израза "обществен егоизъм" .

(9)  За особеностите на широко разпространеното отношение на българските жени към мъжете, сравнено с отношението на небългарски жени, може би конкретно в Пловдив  може да се отдели цяла самостоятелна статия. Засега бих казал, че според редица изследователи от години се забелязва "вирусна епидемия".

(10) Попа и Радо Шишарката - "Тигре, тигре - имаш ли пари, хубави жени; нямаш ли пари - стари жигули"...

(11) "Ада" - роман от Тодор "Тош" Арнаудов, първо издание 1/2004 г., сп. "Свещеният сметач". Има една редакция, публикувана в "Читанка".
 
(12) "Шофьорът на москвич", "Шофьорът на москвич 2" - късометражни филми/експерименти


(14) Друга тесен, която е извън клишето на сладникавите хвалебствия и звучи доянкъде по мъжки. Превод от англ. авторът.
"Extreme", Nuno Bettencourt, Gary F Cherone
Повече от думи (More than words)

Не искам просто да ми кажеш "обичам те" .
Не че не искам да ми го казваш,
но само ако знаеше колко лесно
би било да ми покажеш какво изпитваш.

Разкажи ми със дела.
и аз сам ще разбера.

... Има двусмисленост - тази песен може да бъде изпята и от двете гледни точки. От една страна певците са мъже и могат да бъдат в такова положение, но от друга да изричаш с думи "обичам те" е изискване повече от жена към мъжа, отколкото обратното.

Поредният парадокс: уж жените по правило имат по-висока емоционална интелигентност, повече използват и разчитат израженията на лицето, езика на тялото, а всъщност говорят повече и изискват да се изговарят с думи неща, които за мъжа са очевидни и без думи, и се подразбират от езика на тялото, израженията, интонацията, други изказвания, други дела и пр.

Алтернативи при превода:

Не че не искам да го казваш,
Не че не искам да ми го казваш,

За да бъде истинско, трябва да вложиш в него нещо повече от думи.
За да бъде истинско, говори ми с дела
Говори ми с дела
Говори с дела.
Разкажи ми със дела.

И тогава няма да е необходимо да ми казваш, че ме обичаш,

И няма да е нужно да...
Няма да е нужда да изричаш, че ме обичаш,
Разкажи ми със дела.

защото аз вече ще го знам.
и аз сам ще разбера.

 
(15) "Ugly as fuck" - "Крокодил" ... - превод от англ.: авторът

(16) За българските велики** поети, мъже и жени. Петя Дубарова за съжаление умира трагично само на 17. Сред мъжете съдбата също не е особено щастлива. Ботев и Дебелянов загиват на фронта млади, Вапцаров и Гео Милев също умират рано заради държавата, Яворов е "самоубит" от клюките на народа и ранимостта си. Самоубил се е и Пеньо Пенев, а Дамян Дамянов е човек с увреждания. Преждевременната и насилствена смърт внася мъченичешки ореол около потърпевшите личностите и може би донякъде е спомогнал да останат като "великите"**. Мен лично самоубийството на Пейо Яворов, един от любимите ми поети*, ме разочарова. Не ми се връзва зрял мъж в средата на 30-те, участвал в революционни движения да се самоубие по този начин.
* Яворов ми беше близък по светоусещане, когато някога припознах себе си като "революционер", а след това и "поет-революционер" в делата на ДЗБЕ (132) и др. Особено стихотворението "Аз страдам". Ботев също (109).

** "Величието" разбира се е нещо условно и "самозаключващо се", "изчерпащо се". Когато определен брой значими исторически личности в даден момент бъдат признати за "велики" и "класици", за по-новите е по-трудно да пробият и да бъдат признати. Виж (100). Освен това, по-старите вече ще да са обхванали и изчерпали много от общочовешките и пр. теми и въпроси. При положение, че езикът не се е променил чак толкова през последните стотина години, тези текстове; комбинации от думи и мисли вече са "заключени", "запазена територия". Поетичните земи, както и "земите" на "страните" на текстовете на песните, тоновете в музиката и всички изкуства, съвсем не са безгранични - отдавна са по същество изчерпани, макар и обикновените ценители да не го забелязват или да не ги интересува. Виж в работата за текстовете на популярните песни.

 
(17) Ще чуете клише, че "красотата е субективна". Това е спорно, зависи от дефиницията на красота. Субективна е оценката, която някой дава за нещо и например дали му носи удоволствие или неудоволствие (в Шопенхауеров смисъл на свързано с волята).

17.1 В обществото тези които се придържат към това, че "красотата е субективна" в абсолютен смисъл обаче според мен имат предвид и друго: одобрен от обществото/някой признат за авторитет, бил той и самата личност. (Разбира се, "На вкус и на цвет - товорищ нет", хората имат различен вкус, но трябва да се има предвид, че понякога се случва така от стремеж да се отличиш и от "келешлък", не само от генетични, житейски и др. вариации. Също така, ако някой харесва нещо, последното не означава задължително, че то е красиво в обективен смисъл, в нещо устойчиво, така че да може да обобщиш какво намира този индивид за красиво и пр. Хората бъркат понятията "красиво" и "приятно", и ползват "красива" като обществена награда - средство за поощрение.

17.2 Например виж конкурсите за красота и класациите на всякакви медии. Там обявяват "Най-красивите десет жени/мъже в света", или "Мис България - най-красивата жена в България" и пр. Тази класация се основава на гласуване на някакви си хора, подразбира се - с високо положение в обществото - или пък съвкупност от гласове на множество хора - Интернет гласуване, СМС-и и пр. Има някои общовалидни критерии, изразени неявни, но има и критерии, които са скрити (възможна е корупция др.), и случайност - "красива" е по-достоверна мярка от "най-красива" - възможно е и десетте финалисти да са "красиви", но това кой е "най" е условно. Привидно, мястото в класацията обаче уж определя "колко Е красива" - а не собствените качества на модела. Съответно "красотата" изглежда като хипотетично качество, което се свежда до количеството обществено одобрение, което всъщност е популярността му, а не красотата*, което пък е дълбоко опорочена мярка в обществото. Наистина, ако се приеме, че способността за оценка се е разпределила в обществото сред различните оценители, то тяхното съвкупно мнение също изразява "нещо". Виж (177) за "мъдростта на тълпата" и (100) за обстойно изследване върху порочността на обществените "харесвания и нехаресвания".

17.3 Според други, красотата има и обективна страна, може да бъде определена и изведена, измерена от сетивните данни и без да се допитвате до авторитет, и по същество е математически елементарна. Мерките за нея, са заложени вътре в оценяващите я същества или устройства, тя е част от тяхното тяло, начина по който работят.

Красотата в изследвания на ума на Т.А. се дели на два типа: физическа и познавателна. Усещането за физическа красота ("физически" тип усещане, не физически тип външен стимул) е удоволствие, асоциирано с физиологични процеси, например секс, храна и др., свързано по прост начин с нива на хормони и невротрансмитери в определени места в мозъка или в определена последователност. Това понятие е сродно със Шопенхауеровата "субективност" и Воля.

Познавателната красота обаче е усещане за откриване на законмерности и успешно компресиране на сетивните възприятия до по-сбита и ненатоварваща ума форма, което дава усещане за покой и свобода, освобождава изчислителни ресурси на мозъка. В Шопенхауеров смисъл това ще да е "съзерцателна", обективна красота.

17.4 Виж работите на Юрген Шмидхубер и (104) и презентациите за лекциите от курса по Универсален изкуствен разум и Математическа теория на разума, както и една предстояща работа за изкуството и творчестово, когато я довърша и публикувам. Виж също (49) за "идеала за красота".

(18) Виж статииите на Мария Пейчева: Психолингвистика в данъчното: http://blog.metafrazi.com/2010/01/blog-post.html
 Психолингвистика в данъчното 2. http://metafrasiorg.blogspot.com/2012/03/2.html

(19) Понятията за т.нар. "Емоционална интелигентност" (EQ), "Лидерс
(20) Разликата в типа привлекателни мъже за жените според момента от месечния им цикъл: http://www.livescience.com/8779-fertile-women-manly-men.html
 http://jezebel.com/5954837/women-ovulating-or-not-are-more-sexually-attracted-to-sexually-attractive-men
По време на овулация - по-мъжествени (с по-едри челюсти).

Коментар: Всъщност по-"мъжествени" в случая визуално значи че са по-различни от жените, в частност от всяка от тях самите като се гледа в огледалото, както е виждала майка си, другите жени с които общува и по подобие се разпознават с тях (тяхното сходно поведение, глас, останало телосложение, коса, походка и пр.) и образуват представа какво е жена. Може би също така са възприели подобни черти и у мъжете от реален опит, не само визуално. Така когато търсят "мъжественото" може би търсят по-различното от приятелките си/себе си.
(22) Единствено общества, където личността от самото начало е потъпкана и дресирана с чудовищно насилие, се опитват да внушат на хората, че мастурбацията въобще „не съществува“ и че секс може да се прави „само ако Господ разреши“, като под Господ разбирай не „мъж“, а този, който си е вменил че притежава власт в обществото и силата да я наложи. Виж 105 за "FUCK".

(23) "Doing with images makes symbols" - Работата с образи създава символи. Видеолекция на Алан Кей, 1987 г.http://www.bing.com/search?q=Doing+with+images+makes+symbols&src=IE-TopResult&FORM=IE11TR&conversationid=
(24) Цитат относно сексуалността на Кант: „Гении, лудост и слава – философи и мислители“, с. 142. Вилхем Ланге-Айхбаум, Волфрам Курт, Волфганг Ритер, по Херцберг 1926 г.


(25)Песен на nigahiga: "Nice guys finish last", http://www.youtube.com/watch?v=xfeys7Jfnx8

25.1. Виж 1:23, слаба девойка:
- Дебела ли изглеждам в тази рокля?
- И още как! Ще проговориш ли някога на собствения си език?(?) Кравите викат "му-у-у-у"!



(26) Виж: Борис Минчев, Обща психология, Сиела 2011: с. 213 "Ще отворя една скоба, че високо нравствен човек без силна воля бива оценяван снизходително като "добряк", "свестен човек", а не като истински "добър". (...) [добрият] когато реши умее да бъде и лош."


(27) Виж: Борис Минчев, Обща психология, Сиела 2011, с.216-217: "Когато се говори на морална тема, се обсъждат "права" и "задължения" (отговорности). Едно време твърде много се е говорило кой какво е длъжен да прави (...) в последните десетилетия наблюдаваме уклон с обратен знак - твърде много се говори колко много и незачитани права имат определени общности - мллцинствени, деца, жени и т.н. Едва ли не, става израз на лош тон да припомняш, че тези групи, както всички други, имат и достатъчно много задължения. "


(28) Виж: Тодор Арнаудов, "Падналият член". Разказ (2004 г.) и разширен до пиеса (2009 г.)


(29) Алкохол, пари, коли и жени - всъщност допамин, адреналин, ендорфини, окситоцин, серотонин и др. в различна комбинация и последователност, като въпросните неща са средство за доставянето на тези химически вещества на местата в мозъка, които ги отчитат като награда и променят поведението на организма така че да се стреми към тях.


(30) Тодор Арнаудов, "Супер умници" - графична история/мултиплатформена история, поредица. Пилотен епизод "Спътници", чернови рисунки, публикувани на 4/9/2012 г. http://twenkid.com/smartasses/1/bg.html


(31) "Самолет, въртолет..." - така го казват децата, според мен няма да е лошо от ИБЕ на БАН да въведат българската форма като дублетна, ако не са го направили.


(32) за културността като лицемерие и обществена надменност, "толерантността", "недискриминацията" ...
"Долнопробни текстове" - засягат теми, които се смятат за присъщи на "нисши класи" или "нисши общества" в някакъв културен обслов. Турско-арабско-сръбско-гръцкото влияние се приема за ориенталско, това е "изостанало", а влиянието от бившите и настоящите колонии или продължения на британската култура, "Запада" се смятат за "висша култура".

И какво й е висшето?

Технологичното превъзходство в миналото спрямо други народи, върху които е приложила военна сила. Технологичното превъзходство отчасти е плод на някаква изобретателност на гражданите, дисциплинираност, организираност; природни ресурси, стратегическо положение. От друга страна обаче то е подсилено и е било възможно благодарение на жестокостта на властта и империалистическите завоевания. Не всяка нация е тръгвала на походи на 10-тина хиляди км, за да "цивилизова" други народи, не всяка се е смятала за "по-висша".

Сега разни такива богати нации, етнически групи и др., обогатили се на гърба на света и запазили социалното си положение се правят на важни, сякаш тази позиция винаги им е принадлежала по право и не са я спечелили с експлоатация - по същия начин по който са разсъждавали и тогава, когато са грабили и тормозили народи, живеещи на 15000 км от тях.

Богатството им принадлежи, защото някога са били по-агресивни, по-войнствени, по-жестоки, по-кръвожадни. Ако след това някой друг е бил такъв, те вече са казали "не може повче". Когато последните големи империалисти - нацистите тръгват да търсят техния дял от баницата, която е била заграбена от британци, французи, белгийци, холандци, испанци, португалци - най-"цивилизованите", най-"висшите" държави, тогава те са се превърнали в най-големия злодей на света, а светът е забравил колко долни и алчни са били всички тези държави. Един империалист е нападнал другите империалисти и изведнъж и тях ги е заболял задникът.
Не оправавам нацистите, но защо тия ми ти "победители" и завоеватели и всичките им поклонници в целия свят оправдават своите грехове и греховете на своите поробители?

Някой някога ще държи ли сметка на въпросните "висши държави" за историята преди това? Те не са ли избивали и експлоатирали чернокожи и червенокожи не десетилетия, а цели векове на геноцид, ограбване и забогатяване за сметка на кръвта и потта на техните жертви.



Разбира се че няма да се случи. Защото: "кой клал - клал!"

Който се е вредил някога, когато е било "нормално", който е бил по-голямо чудовище преди да дойде епохата на радиото, телевизията и технологиите и обществото около втората световна война и малко след нея, той си запазва статуса "за вечни времена".

Хомо сапиенс живее в мръсно двулично общество.


(33) дискриминация, равни права - зле дефинирани, объркани, ... като се почувстваш "обиден". Виж и (27)


(34) обслов - контекст; от юнашкото наречие (132)


(35) Може да се изкажат мнения, че тези песни са създадени от "маргинали", че изразяват мнения на злобари (сега популярни като "хейтъри"), на загубеняци, аутсайдери, балуши, балъци, "комплексари" и пр., които са недоволни от това, че "жените не им връзват" и затова си "избиват комплексите по тях", като "изкарват жените курви, кучки, материалистки, златотърсачки, ..." и така оправдават собствената си некадърност, "липса на социални умения" и пр. Донякъде вероятно е вярно, че те са "маргинали" и че са "лоши" - в нечии очи, - но една от причините да са такива е, че не се вписват в обществения "морал" на лицемерието. Тези "маргинали" търсят причините за това, и причините да бъдат такива, а в едно общество, причините за успеха или неуспеха, и пътят към успеха или неуспеха на дадена личност никога не зависи само от нея. Има други личности, общество, което може да помогне или да попречи. Обществото обаче обикновено си припява, че тези на които "все другите са виновни" са "просто некадърни", защото с присъщите си егоизъм и глупост, то не може да си зададе въпроса дали и то цялото не е некадърно и дали пък този единак няма право. "Щом толкова хора го правят - не може да е грешно! Единакът е грешен - щом дори няма "социална интелигентност"!" - си мисли общественият "мъдрец".

Като подкрепа на по-голямата достоверност на твърденията на тези "загубеняци" спрямо лицемерните празнословия от поп-музиката бих изтъкнал липсата на сложни словесни символи в текстовете на този тип популярна цинична музика. Не е висша поезия, нещата се казват директно с истинските им имена или символите са само цинични и "просташки" и свързани с "най-ниски страсти", подобно на песента заради която Мишо Шамара беше разпитван и задържан от полицията.

Тези изпълнители, автентични рапъри, не са фантазьори, не демонстрират особено развинтено въображение и вероятно не могат да си измислят кой знае какво, затова казват нещата такива каквито са ги видели, или каквито ги чувстват. Не твърдя, че всичкия циничен рап има стойност с това, че е циничен - наистина някои рапъри смятат, че като кажат десет псувни в песен, това ги прави автентични - тези също са позьори така, както попаджиите, които пеят "запазената" марка на безлични и неангажирани неща; псуващите без покритие са обратната страна на сладникавите "поп-щини". Автентичният рап не в празната неоправдана скандалност или ругатните - ако псувните нямат основание се получава нещо като "дупка в сюжета" в драматургията и затова песните звучат нелепо.

В същото време обаче не бих могъл да поставя в категория автентични и искрени рапъри хип-хоп изпълнители, които сляпо се опитват да се харесат на обществото (на максимално много хора) и в чието творчество се пее само за безсмислени неща като "сутрин лягаме, вечер ставаме, всичко е хубаво, да се обичаме", "оставам тук, аз оставам тук, утре ще намеря друг, щибидиби-дуб", "обичам морето, морето, морето, да си печа дупето, дупето, дупето". Евтина позьорщина, чиято цел е да се харесаш на публиката. Виж в работата за послушанието, политическата коректност (56)(260), лицемерието покачващо се с представителността.


(36) Отговорността на жените и участието в социално-историческите процеси, в образованието и пр.

Когато се натрупа недоволство от определено положение избухва бунт, въстание, реакция. Жените например "не са били допускани в университетите" - институции, създадени от мъже. Защо ако жените са били толкова ученолюбиви преди 700, 800 или 2000 години не са опитали да създадат паралелно общество поне в християнските държави (дали са опитали?); защо не са се разбунтували срещу библията, свещениците и пр. - нали са по-социални, не са ли си споделяли, защо не са се самоорганизирали? Защо не са създали тяхна си писменост - някой все пак е измислил някога буквите, можеше и някоя тяхна изобретателка да състави тяхна писменост и една на друга да я предава - жените имат по-добри езикови умения, щом не са били доволни от мъжете, защо не са го направили в онази епоха? Защо не е възникнала реакция и масови бунтове на чисто полов признак, защо не са се създали реакционни "амазонски общества" по гори и планини, защо не е имало женски хайдушки дружини само с женска култура преди векове - а мъжки е имало? Как е било възможно да избухват бунтове на роби в Древен Рим - нима робите, сред които е имало организатори мъже, са били по-свободни от жените на свободните плебеи и на аристокрацията?

Според мен такива бунтове и паралелна култура не са възникнали(?), защото жените не са се чувствали чак толкова потиснати и онеправдани като пол в онези времена, в онези социално-исторически условия, за да прибегнат до такива действия - те са ги смятали за по-неизгодни или рисковани; и второ - поради особеностите на женското поведение и мислене, обяснени в този труд. За някои феминистки очевидното наблюдение за "женското покорство" е обидно за жените. Да - следователно щом толкова векове не е имало бунтове, а чак в последните се появява еманципацията, то ако жените не са били покорни (да слушат авторитета), то обществото е било каквото е с тяхно съгласие. Ако пък са били недоволни, а не са се бунтували - за феминистките пак мъжете са виновни, "защото са свине", те "не ги разбират" и пр.

Има вероятност ако цялото общество имаше женска психика от древността до днес, сега въобще да не съществуваха университети, философия и наука. Както разбира се и държави и закони. Жените са добри ученички, ако има кой да им казва какво да учат, кой е учителят, кой е господарят и пр. Когато няма ясни правила, няма ясни институции, обществена йерархия и закони, в които да пише "прави: а,б,в,г..." - те не знаят какво да правят, а това което ги влече да правят в естествено състояние без напътствия са чувства, взаимодействия с животни и хора и разговори (пак взаимодействия между хора). Ако всички същества са били с такова поведение и наклонности, нямаше да се развият технологии и държава*; на момиченцата такива неща не им трябват, за да бъдат щастливи. Виж характерния въпрос "направи нещо".

Учението, писмеността, науката са били мъчни и непрестижни, неблагодарни занимания, изисквали са усамотение и наслаждение от абстрактни мисли както в древността, така и до близките минали векове, и не е било доходоносно. Било е интересно само за най-напредналите умове за времето си, способни да съществуват "в чистия наглед" на тогавашното ниво. Вероятно чак след като тези дейности са станали престижни и е имало практическа изгода в обществото от това, и добър "маркетинг", жените са започнали да се интересуват и да смятат, че "изпускат нещо" там. Жените са отлични студенти и интелектуални работници, но са слаби като независими умове - така показва поне известната история. Виж (259).


(37) Аболиционизъм - философско движение, свързано с трансхуманизма относно безсмислието на страданието на живите същества и стремежа то да се заличи от съществуването. http://www.abolitionist.com/
http://en.wikipedia.org/wiki/David_Pearce_(philosopher)
Виж още "Човекът и мислещата машина" от Т.А. (203) и философията на Артур Шопенхауер.
(38) Псуването е мъжка територия. Всякакви момчета и мъже говорят неприлично и псуват. Информатици, инженери, музиканти, строителни работници, продавачи, танцьори; деца. При момичетата е изключение и често момичетата с такова поведение са т.нар. мъжкарани, по-буйни, често късо подстригани и пр., някои от тях най-вероятно имат наклонности към лесбийство.
(39) Професиите са лоша категоризация с изкривявания. Какви са личностните особености на човек, който става продавач или касиер в магазин? Или ако си информатик, какво ти пречи и да си музикант. Хората често опростяват и обобщават нещата в прекалено голяма степен, притиснати от малкото си памет и краткото време, за което биха си задържали вниманието или биха им обърнали внимание. Обръща се повече внимание на външни белези, отколкото на съществените. Насилствено вкарване в банални рамки и стереотипи още от първото впечатление, за да може зрителят да има някакви конкретни очаквания. Какво е "редно" или "нормално". Повече внимание на положението в обществото, отколкото на личността.
(41) Абсурдни мерки за приличие - хората нямат въображение да си представят, че нещата биха могли да седят по друг начин
Голите гърди, срамни устни, пишки. Хората усещат нелепостта и "откриват" по експериментален път докъде могат да стигнат. В началото е било "неприлично" да се види дамски глезен - голотата се е разбирала буквално, на цялото тяло. Постепенно полите са се вдигали нагоре, докато се стигне бикини и покриване на зърната и цепката с лепенки или кръгче, като всичко останало си остава същото. Обяснението за крайната точка е очевидно - то е математическо: прекъснатост. По-голямата непрекъснатост на цвета на кожата, и на формата на тялото, среща място с висок контраст/непрекъснато - зърното или цепката, или пък окосмяване (затова - обезкосмяване на триъгълника). Ако и това се открие, вече има рязка разлика спрямо останалите, и този контраст се приема за срамното и обосновано нещо в цялото благоприличие...


(42) Рекламата всъшност не въздейства на подсъзнателно ниво, внушението е директно и елементарно: чука ти се, искаш да караш хубава кола, пие ти се бира (към мъжете). Виж 216.2


(43) Социални умения и пр. - ако някой не е достатъчно общителен и активен, защо другите не му помогнат?

Ако Пешо, човек който има качества и таланти подходящи за да бъде член или лидер на дадена група, не е създал необходимите връзки в съответните кръгове, защото не е ходил по съответни групи, светски събития или каквато и да е причина, то това значи ли, че той като "няма социални умения" в момента, не може да ги придобие, или че не би могъл да бъде лидер?

Другите като имат толкова развити "социални умения", "емоционална интелигентнсот" и др. подобни купешки брътвежи защо не са потърсили за такива хора, които са по-скромни, плахи и пр., защо те не са им помогнали да се отворят, приобщят, да се разкрият; защо не са ги поканили и пр.?

Какво значи социални умения, "интелигентност", "емоционална интелигентност" и пр.?

Значат много неща и там е проблемът - хората, които използват думата си мислят само част от тези неща, най-вече "чувствата" и подчинението на положение в обществото; и пропускат други.

Най-честият истински смисъл и "прозрение" относно тези модни изрази е, че си послушен - ако "слушаш", ако "не се цепиш от колектива", ако си изпълнителен, ако цункаш дупето на висшестоящите с усмивка, ако не противоречиш на висшестоящите, ако не поставяш под съмнение и не критикуваш "когото не трябва", ако си добър в занаята на лицемерието, на ласкателството и пр., ще "успееш в живота".

Като успехът в живота за средностатистическите примати от вида хомо сапинес сапиенс за съжаление не е особено по-различен от онзи за по-скромните примати като шимпанзета и горили.

Успехът за хората е положението в обществото, "социалният статус", положението в тези йерархии.

Изкачването в тези йерархии изисква и качества, които са свързани с определени частни или пък общо познавателни умения и пр., но само в някои *ключови моменти*, моменти на сблъсък между лидери, които се борят за надмощие.

След това, тези които спечелят, завладяват територията и свалянето им от там за дълго време напред е невъзможно, дори и по-младият или другият кандидат, независимо от възрастта, е неприлично и зверски по-добър от стария лидер в конкретните технически, познавателни и пр. умения, дотколкова неприлично, че младият мъжки да е с 30-40 години по-млад, а да вижда как "лидерът" сам няма да може да напише и 100 реда код сам, ако става въпрос за информатика и свързани науки.

В академичните среди - можеш при добро стечение в средата на 30-те да имаш своя лаборатория, а може и в средата на 40-те или на 50-те.


(44) Тази ориентация към предпочитание към отношения с други хора, вместо с инструменти, машини и пр. се обяснява лесно - ако не беше така, майките щяха да зарязват децата си още в праисторията, и нямаше да ни има. Това са въпроси от т.нар. еволюционна психология. Привързването и майчината обич и нежност съществуват при бозайниците и птиците, за да се "принуди" майката да се грижи за малките си. Невротипичните жени и майки са мили и грижовни с любимия човек, както се показва и в рекламата, тема на този труд.


(45) "Улицата" ? г., интелигентна физиономия в Трабант (... кола) и тъпа физиономия в хубава кола //22-10-2013
(46)
46.1. Защо, когато някой направи комплимент, трябва да благодариш? Защо такова е възпитанието: "Много си красива - благодаря, много си мил (широка усмивка)"

Взаимодействие
Изразяване на равнопоставеност--удоволствие?
Потвърждаване, че е възприето?
И защото не се приема като констатация или обективен факт, а като обществена награда. Ако някой ти направи комплимент, все едно ти е отдал чест.
Ласкателите и професионалните "усмихвачи" използват този похват, за да заблуждават жертвите си.


46.2. Когато чуеш песен, коментарът ти за нея:
- Песничката е хубава, много ми хареса.
- Хубаво е, хареса ми.


Дали ти е харесало, защото е хубаво, или казваш, че е хубаво, защото ти е харесало?
Обикновено двете неща не могат да са различни в едно изказване, а в реалността - може.
Може един филм да е хубав (в своя жанр, технически - монтаж, звук...), но да не ти хареса, защото не ти харесват такъв тип филми или заради други компоненти. Виж (100). (47) Жените и цинизмите. Културата и предвзетостта

47.1. Ако някой псува, говори "мръсотии", откровен е, е "простак", като лошото е, че това се смята за "лошо", отрицателно качество, а хората които се държат така са презирани или гледани снизходително.

Ако някой е облечен с костюм, лъже, подлизурства, говори за "релевантни кореференции в модерния дискурс" пред избирателите си, се смята за висшестоящ, който следва да се уважава. Костюмите, телевизията, новините, ...

Когато някой псува, изразява емоциите си открито:
  • показва картите си
  • показва как възприема нещата
  • показва какво е отношението му към другия
  • показва, че не е доволен от нещо
  • и пр. в случаите, в които е недоволен, несъгласен, враждебен и пр.

    Дава информация как да реагираш, че може да бъде заплаха за теб или че вижда в теб заплаха и пр.

    Не знам си кой казва: "Пази се от гнева на търпеливия", а също "Тихите води са най-дълбоки/най-опасни", "Куче, което лае - не хапе." Или житейският опит за някои серийни убици социопати "Той беше тих, скромен човек, и на мравката път сторваше - преди да изколи цялата си рода и съседите с кухненския нож."
    Ругаещият, откритият, дава предупреждение и прави опит за общуване и за разбиране кой какво и как.
    От друга страна, при тези, които никога не псуват, никога не показват ясно емоциите си, когато са отрицателни, не може да знаеш дали не държат нож зад гърба си. Разбира се, възможно е те никога да не изпитват подобни чувства, да не са афектирани, да обичат целия свят и всички, независимо от всичко. В този случай те са прекрасни - браво на тях.
    В общия случай обаче не е така, и вечно любезни са или безразличните, или мазните, подмолните, тези които биха ти се нахвърлили без предупреждение и от засада.

    47.2. Дали мъжете всъщност не общуват повече с невербални емоции и с подтекст, отколкото жените?
    1. Мъжете могат да се псуват помежду си и в същото време да изразяват уважение и обич.
    2. Жените могат да си казват колко се обичат, а в същото време да изпитват омраза.



    (49) Идеалът за красота в обществото

    Рембранд - пухкави жени, идеал: погрешно тълкуване! Виж (242.9) - диалог с жена, показваш нейното неразбиране на понятието за познавателна красота и заблуди относно зримата естетика на женското тяло.


    Жени бедни, слаби, недохранени, повече физическа активност...

    Богати жени - по-добре хранени, по-едри, по-малко физическа активност, затлъстяват

    Символ на "изобилие"! - по негово време е имало повече бедност, недохранване и пр.

    Не е "идеал за красота" или съзерцателна "привлекателност" - визуална.

    Не е и практична - пълните жени са по-тежки, по-трудни за "боравене" при полов акт и пр.

    Когато се постави нещо в рамка, в галерия - реална, физическа; направи се откриване и пр. - и пр. публиката приема, че то е важно, ценно, има висок социален статус. Рисуването на живопис в миналото - скъпо, трудно, бавно, времеемко. Само аристократите са имали портрети. Това което се рисува е "важно", "възвишено", с висок статус. Щом е на картина, значи е "красиво". Така се създават погрешно обобщено понятие за "красиво", като се смеси популярно и "важно" според "висши" в обществото с естетическо. Не всички картини от ренесансови, барокови и пр. майстори са красиви, а някои от тях са красиви като изпълнение - майсторски, изкусни, - но не изобразяват красиви образи, а най-обикновени, понякога грозни.

    49.1 Поставянето в рамка като символ на "красиво" - всъщност общественозначимо според авторитет - висшестояща сила.

    Това което е на картина, изображение, поставено в рамка и пр. не е задължително "естетически красивото", но обикновено се възприема като "важно", "общественозначимо", "идеал" и пр. от обществото. То всъщност е:
    • нещо, което е "важно" за автора, или
    • авторът си е мислил, че ще е важно за зрителя,
    • авторът си е мислил, че ще е желано и привлекателно за зрителя,
      • някой аспект от изобразеното и изображението - не задължително всичко (100)
    • или е нещо, което отразява нещо друго - такъв е бил моделът
    • или е нещо различно от нещо
    • ...
    Например, някой автор може да е рисувал жените по този начин, за да подчертае разликата: пораснала жена, а не девойка или момиче.

    Виж:     http://www.bing.com/images/search?q=rembrandt+paintings&FORM=HDRSC2
     The Toilet of Bathsheba by Rembrandt van Rijn
    http://paintingrecord.blogspot.com/2010/06/toilet-of-bathsheba-by-rembrandt-van.html
     http://www.wikipaintings.org/en/rembrandt/danae-1643
     Danae

    Други художници са рисували образа на митичната героиня Даная по друг начин:
    http://en.wikipedia.org/wiki/Dana%C3%AB
     Забележи картината на Леон от 1532 г.: http://en.wikipedia.org/wiki/File:Dana%C3%AB_and_the_Shower_of_Gold_-_L%C3%A9on-Fran%C3%A7ois_Comerre.jpg
    сравни с Тициан от 1550 г., която е едра и леко пълна подобно на тази на Рембранд (1643 г.).

    49.2. Виж (262.3)
    (51) Пример за ограничаване на експресивната динамика и свободата на изразяване, предпочитания и пр. е цензурата, към която спада политическата коректност:     http://www.dnevnik.bg/sviat/2012/12/11/1965650_svetut_prez_2030_godina_spored_razuznavaneto_na_sasht/ ПРИМЕР: "Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица."


    (52) http://developers.slashdot.org/story/13/11/24/187255/codeorg-more-money-for-cs-instructors-who-teach-more-girls?sdsrc=popbyskid
     http://developers.slashdot.org/comments.pl?sid=4480635&cid=45510105
     Re:because it matters? (Score:5, Interesting)

    by VortexCortex
    (1117377) <(moc.edargorter- ... ) (xetroCxetroV)> on Sunday November 24, 2013 @05:49PM (#45510105) Homepage

    Why does it matter what chromosomes your coder bears?

    Maybe the women are more likely to tolerate being underpaid. If training more coders is an effort to keep wages down, it might make sense to train a class of people who have historically worked for lower wages.

    Except that your revisionist historical bullshit is wrong. Women who work the same jobs for the same time as men are paid more than men, this has been true since at least the 70's. [youtube.com] Never married women make more money than never married men. What happens when folks get married? KIDS. So, The husband may work a bit harder while the wife takes maternity leave to have a baby. Women are more likely to spend time off work with their kids. Then some deluded feminists with an agenda come along and tally up the pay of all women and all men, ignoring the choices that women and men have made were different. Then they go on about some wage gap myth that never existed in the first place.

    Furthermore, your argument makes no sense. If women naturally worked harder for less pay, then it would be foolish for any business to hire a majority men. Contrary to what you're implying: WOMEN ARE NOT DUMB. Get it through your fool head: You are wrong about the wages. STOP listening to the "women are always victims" bullshit. It's wrong. Read a history book or ANY unbiased sampling of wage data for fuck's sake: Running a home and raising a kid used to be a full time job before all our modern conveniences came into existence. Men and women are different. They have different bodies and behaviors thanks to millions of years of evolution as a sexually dimorphic race. They make different life choices at different rates. We give them equal opportunity and they express their differences in the choices they make.

    Превод на последния параграф:

    ...ако жените по естествен път работеха повече за по-ниско заплащане, щеше да бъде глупаво за какъвто и да е бизнес да наема преобладаващо мъже. Противно на това, което ти неявно предполагаш: жените не са глупави. ... Грешиш за заплащането. Спри да слушаш глупостите, че "жените винаги са жертви". ... Преди навлизането на съвременните удобства, поддържането на домакинството и отглеждането на деца е било работа на пълно работно време. Мъжете и жените са различни. Имат различни тела и поведение заради милионите години еволюция в двуполовия човешки род. Мъжете и жените правят различни избори с различна скорост. Даваме им еднакви възможности и те изразяват своите различия в изборите, които правят.
    (53) Ирена Сиракова, 2013, "Мъжкия нагон и женската суетност, погледнати през призмата на „връзките от разстояние“"     http://irenasirakova.weebly.com/1/post/2013/10/20.html

    (54) Освен това колите могат да се разглеждат в женски род: "една кола" (макар че и "един кол" излъчва естествена мъжественост...) Тогава от "граматическа гледна точка", ако "човек зад борда е сексистко", то обичта към колата може да се разгледа донякъде и като... "уважение към дамите".
    (55) Ешкенази, москвич:     http://www.bing.com/search?q=%D0%95%D1%88%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B8+%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D1%87&qs=n&form=QBRE&pq=%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B8+%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D1%87&sc=0-0&sp=-1&sk= search( Ешкенази, москвич);
    (56) Политическата коректност - интервю с Владимир Буковски, с български гласов превод:     http://vbox7.com/play:76aaa8bd77
    56.1 Владимир Буковски: Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/ https://www.youtube.com/watch?v=dtsh8Zp5gdQи
    Виж още 141 и 260.
    56.2 Коментар: Friday, November 8, 2013: Политическата коректност - интервю с Владимир Буковски | Бурният устрем, дисиденството и модерният капиталистически тоталитаризъм | Political Correctness | The Modern Totalitarianism| Being a Dissident | Sturm und Drang http://artificial-mind.blogspot.com/2013/11/political-correctness-vladimir-bukovski-dissident.html
    (57) Виж: 57.1. Тодор Арнаудов, Friday, September 6, 2013 - „Креативна“-та безидейност – новата напаст в устите на папагализираната преводна „журналистика“ и на псевдоинтелктуалците | Creative lack of ideas - Linguistcs article in Bulgarian     http://artificial-mind.blogspot.com/2013/09/creative-lack-of-ideas-linguistcs.html 57.2."Упадъкът на езика на българското общество", Тодор Арнаудов, 2003, сп. Свещеният сметач. Виж за "Болестта на папагала". 57.3. Виж още новелата "Не съм креативен, пък!" (102)
    (58) "мъжете обичат бира" - в бирата има фитоестрогени - и прави хората да бъдат по-"добродушни" и... женствени. Любовта на мъжете към бирата също би могла да се тълкува и като знак на уважение и комплимент за жените - не и за феминистките, които сами оспорват привлекателността и достойнствата на женствеността и искат да бъдат мъже, което ги подлудява.

    (59) "Сривът в българската мъжественост и интелигентност според производителите на бира. Сравнение на реклами на Каменица, Ариана и Загорка" - "Изследванията на Тодор Арнаудов"; Sunday, September 15, 2013:     http://artificial-mind.blogspot.com/2013/09/sociolinguistics-diminishing-masculinity.html

    (60)    Сайт на автора, Twenkid Research

    (61)     Стихотворението "Родна стряха" от Ран Босилек

    (62) Ив. Вазов, Под Игото, главата с изпита в училище
    (63) Виж примери из творбата. Да добавя повече конкретни илюстрации.
    (64) Nickelback - Rockstar - "The girls come easy ... "
    (65) "Представям ви побърканото ни общество":     http://9gag.com/gag/aM1zp1V?ref=fb.s I present to you our crazy society... 6.2 remove -->
    (66) Cinemotion - сбирка от откъси от процеса на създаване на реклами:     http://vbox7.com/emb/external.php?vid=77afdddc
    (67) "If you are not paying for it, you're not the customer; you're the product being sold. posted by blue_beetle at 1:41 PM on August 26, 2010 [452 favorites] @     http://www.metafilter.com/95152/Userdriven-discontent#3256046
    http://lifehacker.com/5697167/if-youre-not-paying-for-it-youre-the-product
    (68) Психология на българина, Константин Гълъбов -     https://librev.com/index.php?option=com_content&view=article&id=648&Itemid=5
    (70) Австралийски предприемач в българия, собственик на софтуерна фирма, отбеляза в интервю по "Нощни птици" на БНТ преди няколко години наблюдението си, че в България много повече се обръща внимание на облеклото за преценка на хората, отколкото в Австралия. Там хората се обличали много по-небрежно. Ако си облечен или изглеждаш "странно" по разбиранията на българите (напр. небрежно, "евтино"), дори и днес, през 2013 г., все ще се намерят цървули, които да ти се присмеят в лицето на улицата.* Както казва поговорката - "по дрехите посрещат, по ума изпращат", но бих добавил, че някои от посрещащите по дрехите нямат достатъчно ум, за да те изпратят по твоя ум.

    През 90-те години сред децата беше разпространен въпросът "маркови ли са ти маратонките", и деца биваха ограбвани от други деца на улицата, за да им отмъкнат обувки, якета и пр. Една от причините е прозаичната мизерия и анархия, но не е само тя. След 2000 г. нещата не бяха много по-различни. Марковите дрехи продължиха да бъдат символ на фалшив статус - бедни хора спестяват от залъка си, за да купят на децата си анцунг "Айдиунас"(R), "Шаранок" и др. подобни. Тогава явлението се разшири и до телефоните.

    Цървули си купуваха скъпи телефони, за да се почувстват богати и разбира се - да може като седнат на кафе да го "тупнат" на масата", да може да ги видят със скъпия телефон и скъпите дрехи, и другите да си помислят, че социалният им статус е по-висок, отколкото е в действителност.

    Нещата не са по-различни и днес. Сега хората си купуват "Яйфьони" и "Йъйпеди" на баснословно надути цени, за да изглеждат богати.

    И облеклото, и другите луксозни стоки имат една цел: да създадат впечатление. Да замажат очите. Да излъжат.

    * Коментар на А.А.: Защо е така? Защото хората в българското общество никога не са били свободни граждани.
    (71) Филм, Майкъл Дъглас, сексуален тормоз от жена към мъж: Disclosure (1994), 128 min - Drama | Thriller - 9 December 1994 (USA)     http://www.imdb.com/title/tt0109635/
    (72) Симсонът обаче също е възпят - виж орк. Варненци - "Симсон Кючек" -     http://www.gugalyrics.com/lyrics-1931345/ork-varnenci-simson-kuchek.html
    http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=EjoaUCyBNtI
    (73) "Теория на отражението - основни въпроси на диалектико-материалистическата теория на познанието", Тодор Павлов. Нариздат 1945 г.
    73.1. Кратка биография на Тодор Павлов на руски:     http://terme.ru/dictionary/180/word/pavlov-todor-1890-1977
    (74) "Телевизията и детето" - Вирджилиу Георге, изд. Омофор 2010 г.     http://www.helikon.bg/books/153/-Телевизията-и-детето_153788.html
    74.1 с.120: "факти като изнасилвания ... са хиперболизирани ... изнасилването и проституцията са много по-често срещани или популярни, отколкото са в действителност"
    74.2. Виж още 6.2 и 6.3
    74.3 с.125 - анорексията при жените в САЩ

    (75) Защо се пее за "ферари", а не за "ламборгини", или "ламборджини" както също се изговаряше едно време? От една страна ферари е по-известна марка, включително заради Формула 1, от друга, бих предположил, защото "ферари" е по-лесно за изговаряне и за изпяване. В "Ламборгини" има две струпвания на съгласни: "мб" и "рг" или дори "рдж".
    (76) Масмедиите, Елвис, Битълс, телевизията особено
    (77) Man In Nursing Home Reacts To Hearing Music From His Era -     http://www.youtube.com/watch?v=fyZQf0p73QM
    (78) Ако нещо е написано в някаква книга, документ, на който е сложено някакво "специално" заглавие, то автоматично става легитимно, свещено и придобива магическа сила. Хора, облечени в одежди, с които се различават от "обикновените" хора, качени на своеобразни тронове, снабдени с "магически пръчки" и знаци, изговарящи определени заклинания (от магическите книги) също придобиват "свръхестествени способности" - например могат да отсъждат кое е справедливо, да пращат хора в затвора и да решават за колко време (така пише в свещените книги, следователно е безспорно и легитимно), да пребиват и тормозят хора безнаказано, да получават привилегии или да отнемат такива.

    Този карнавал не изглежда много по-различен от цирка на първобитните общества. И днес обществото се ръководи и манипулира от шамани и жреци, накичени със смешни униформи и амулети, които ги пазят и вдъхват страхопочитание, благодарение на "магическите" си артефакти. И днес авторитетът на въпросните шамани не може да бъде реално оспорван.
    (79) Сайт за любовна взаимопомощ "Lover.bg": Hякoи гpeшни пpeдcтaви oтнocнo мъжeтe и жeнитe, Kaк дa нe пoпaднeм в зoнa пpиятeли c eднo мoмичe или жeнa! -     http://www.lover-bg.com/10/,http://www.lover-bg.com/8446/#comment-15297
    (80) Виж още за "The wedding ring effect", "Guppy effect", "Синдром на пръстена"
    (81) "Оправдаването на постъпките е обяснение на емоционална мотивация с познавателни средства" - Tuesday, October 18, 2011 Rationalization and Confusions Caused by High Level Generalizations and the Feedforward-Feedback Imbalance in Brain and Generalization Hierarchies - Todor Arnaudov's Researches, - 6. Rationalization is also explaining physical motivation with cognitive means     http://artificial-mind.blogspot.com/2011/10/rationalization-and-confusions-caused.html
    (82) Предаванията на "Говорещият с кучета" Сийзър Милан, "водачът на глутницата", ...
    (83)     http://www.novini.bg/news/128166-загорка-стартира-нова-рекламна-и-комуникационна-кампания.html
    (84) Тодор Арнаудов, 2003 - "Творчеството е подражание на ниво алгоритми", сп. "Свещеният сметач" - реалността, въображението. Според мен прекаленото ниво на буквална реалистичност е надценявано. Стари игри, видео, все е "филм" и накрая в ума, в спомените остават няколко щрихи от всичко това. Високата моментна реалистичност дава само по-голямо усещане за реалност, която обаче не може да се запомни от човек. За мислещите машини високата разделителна способност на възприятие и управление ще има повече значение.
    (85) Борис Минчев, Обща психология, Сиела 2011. Виж още 26, 27.
    (86)     http://bg.wikipedia.org/wiki/Индивидуална_психология
    (87) Мулти и интердисциплинарна слепота ... Multi- interdisciplinary blindness. Понятия на Тодор Арнаудов, из "Artificial Mind - Todor Arnaudov's Researches" и AGIRI listi.
    (88) Обекти, интервю, Тош: "Ще създам мислеща машина, която ще се самоусложнява" - Фантазьори и авантюристи правят великите открития (правилното беше ще се самоусъвършенства, коригирано от редактора по негова преценка)     http://twenkid.blogspot.com/2009/11/dreamers-and-dventurers-make-great.html

    https://www.google.com/search?client=opera&q=%D0%A4%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%B7%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8+%D0%B8+%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%8E%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8+%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D1%82+%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F&sourceid=opera&ie=utf-8&oe=utf-8&channel=suggest
    (89) The Manslater: (Woman Language Translator)     https://www.youtube.com/watch?v=ezVib_giTFo
    (90) Това е човешка, не само женска черта. Знаците за превъзходство спрямо околните създават самочувствие в съответната област. За момичетата и жените обаче вниманието, комплиментите, т.е. заявяването, подчертаването и изтъкването на превъзходството в обществото, както и социалното положение, произтичащо от това, са по-натрапчиви, отколкото при момчетата и мъжете. Както показахме, че пеят поп-музикалните "донжуани" и желаят самите момичета, трябва да й казваш, че е красива, да заявяваш, че "никога, никога, ама никога няма да се разделите". (90.1) Мисъл, която са ми споделяли: "Жените обичат да ги лъжат".
    (90.1) Изявления които посочват какво правиш или ще направиш, какво заявяваш и пр. (молба, клетва, признаване) представляват т.нар. перформативи. Те са особен вид езикови конструкции, които придават патос и предвзетост: Провъзгласявам, заявявам, приемам, отхвърлям и пр.
    (91) Комплекс на Електра, бащината фигура и поп-песните; секс-символите като братя и бащи. Виж статията:    http://eminempire.wordpress.com/sexology/%d0%ba%d0%be%d0%bc%d0%bf%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%81-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%80%d0%b0/ Там: "...Интересното е, че бащата се отнася така жертвено и трепетно към своята дъщеря, но не и към своята съпруга, като при последната любовта им може да се преустанови, за разлика от обичта към дъщерята, която остава доживотно..."
    (92) Фейсбук групи с "простотии" и цинизми, преобладаващо - вероятно изключително мъжки субкултури, които практикуват езикова игра - използват нарочно "неграмотен" таен говор с думи като "спиндерман" (спайдър мен), "фостата" (в устата), "конове" (коне), "корви" (курви), "silly-кон valley" (Силициевата долина), "кои же пупеди" (кой ще победи) и пр.

    Статистика вероятно около октомври 2013 г.: Спиндерман 12920
    Боклиците 1075
    Конове 4067
    https://www.facebook.com/Boklicite
     https://www.facebook.com/spindermaan.bg?ref=ts&fref=ts
     https://www.facebook.com/Konove

    Към 30/4/2014: Спиндерман 29734
    Боклиците 4601
    Конове 4146


    (93) сп. "Обекти", виц, "Какво искат жените":     http://www.obekti.bg/chovek/11940-%D0%92%D0%B8%D1%86-%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5
    (94) "...хората си карат колите на сервиз..." - Дори се прокарват закони, с които да се "цивилизова" местното аборигенско население, като забрани на неквалифицирани мъже да завиват болтове и да се дупят пред блоковете. Очевидно с цел да се увеличи оборота на серивизите за извършване на тривиални ремонти - защото ако на човек му е по-лесно и достъпно да си закара колата на ремонт, той няма да се гъзи пред блока си. Подобен е случаят с въвеждането на солени глоби за пиене на алкохол на "публични места", по паркове и градинки в Пловдив в последно време, защото "разваляло морала на младежите". Разбира се, на всеки му е ясно, че този закон има за цел да вкара пиещите в кръчмите, за да "съживи икономиката" - нищо не пречи на човек да се натряска вкъщи или в кръчмата и да иде да повърне или да буйства в парка. Тези гледки ги виждаме често например в паркове в Кючук Париж в Пловдив.

    Повечето от "аморалните" хора, които пият алкохол в парковете са "социално слаби" младежи, които пият бира и най-спокойно си седят.

    Следователно "високоморалните" законодатели искат да вкарат младежите, които са в парка сред природата и пият между другото - в кръчмите, баровете и дискотеките, за да не "развращават" по-малките. Въпросните места са задимени** тъмни дупки, със силна музика, увреждаща слуха; места, които са предназначени за целенасочено групово напиване.
    Виж: { #search: "ремонт на коли пред блока закон" *     http://www.bing.com/search?q=%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%82+%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8+%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4+%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%B0+%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD&src=IE-TopResult&FORM=IE11TR&conversationid=
    * "Ремонтираш кола пред блока - глоба 1000 лв." - Това предвижда проект на промяна в Закона за движение по пътищата: http://www.dnes.bg/obshtestvo/2014/02/08/remontirash-kola-pred-bloka-globa-1000-lv.215207 } **задимени - "забраната" за пушене на обществени места не се спазва и това е обществена тайна

    (95) За думата "одушевен предмет", или както използвам "одушевен деятел" - според мен това е грешен превод и грешна мисъл. "Animated" на англ. идва от латински и означава жив, "движен" от нещо и пр., естествено свързано с "animal" - животно. Характерно за живите същества, за животните, е че се движат "сами", за разлика от растенията и от други "неодушевени" предмети, с изключение на някои природни явления, предизвикващи движение, което обаче е много по-предвидимо и/или едностранчиво, просто, праволинейно. По-точен термин според мен е "деятел", "жив деятел", "живо същество" или дори "самодвижещо се същество"; отколкото "одушевен предмет", защото не става въпрос за никакви "висши същности", а за това дали това "нещо" се движи или не.

    Разбира се, става дума и за това, че "одушевените предмети", "живите деятели" или "лицата" имат свойството "пол", особеност която е важна в тази работа, но той също в някои случаи е спорен. Един "жив робот" - самодвижещ се, - не е длъжен да има пол.

    (96)"Лошият английски" на Стоичков в интервютатата - степента му е преувеличена. Репортерите очевидно разбират какво казва и той разбира какво го питат, всичко се разбира. Също така сатиричните предавания, които осмиваха незнанието на английски на Стоичков, също бяха проявили незнание и несъобразителност - например че думата "nivel" не е измислена, а означава "ниво" на испански. Ако човек се вслуша в английския и особено в акцент на известни треньори и други личности, които по държание минават "за културни", ще чуе колко са смешни - например Арсен Венгер не е много по-добър в английския отколкото Стоичков, и това говори много по-зле за Венгер, защото Стоичков, както се изрази в интервю - (цитирам по памет) не е учител по английски, но знае как да си поръча в ресторант и пр. Виж и (114)

    * Държа да отбележа, че филмчетата с моя образ Стоичко Христов, вдъхновен от някои от чертите на Христо Стоичков са възхвала на качествата, които представят, като мъжество и воля за справедливост, а не са осмиване! За осъждане са "разбирачите", които го плюеха, докато беше треньор на националния отбор. Виж "Stoichko Hristov 4: Respect your enemies"! (261) (звук на английски със субтитри на български)

    Виж: { #search: "Стоичко Христов"
    https://www.google.bg/?gfe_rd=cr&ei=olE7U_m7CoaJ8QfF1oHoBg#q=%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE+%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2&safe=off }


    (97) "Уважавайте неспособните и невежеството на "досадните" клиенти, защото ТО ви пълни джобовете, а не вашите невероятни умения и знания - към дизайнери, уебдизайнери, програмисти, комерсиални продуценти и др." - 30-ти юли 2013, Изследванията на Тодор Арнаудов:     http://artificial-mind.blogspot.com/2013/07/blog-post.html

    (98) Немският философ Артур Шопенхауер изглежда е мой философски духовен събрат, с когото споделям начин на мислене, принципи и метод на изследване и гледни точки - и относно мислите за самотата на гения, ненавистта на обществото към гениалността (97); осъждането на лицемерието в обществото, и с основни положения/методология за разума от неговия капитален труд "Светът като воля и представа" и другаде, с движението от сетивното, нагледното, към обобщаване. Основни понятия от неговия основен труд приличат или имат връзка с понятия от моите трудове от "Схващане за всеобщата предопределеност" и другите части от т.нар. моя "Тийнейджърска теория на разума и вселената" (Teenage Theory of Universe and Mind), оригинално "Схващане за всеобщата предопределеност" и "Вселена и разум", които създадох преди 10-тина години преди да познавам трудовете на предшественика си и да бъда философски образован (освен един-два учебника в училище). "Волята" и "представата" например отговарят на т.нар. управляващи устройства и въображаеми вселени; първите - в по-късната терминология управляващо-причиняващи устройства - Control-Causality Units. Виж (201)

    Бях попаднал на книга на Шопенхауер в края на 2004 г., след моите трактати и статии, и бях забелязал сходство в мисленето помежду ни. Не си спомнях коя беше книгата, до сега (2/4/2014), когато открих в архивите си коя точно е била - "Афоризми за мъдър живот". Някъде около 2010 г. попаднах на няколко тома от "Светът като..." и си ги купих, но липсваше най-важният - първи. Четох някои откъслечни фрагменти от тук - от там, бях намерил и текстове на английски, но нямах време и нагласа да се концентрирам върху тях и да изчерпя темата. Едва сега, в края на март 2014 г. събитията се наредиха така, че тези книги ми дойдоха пред очите и се захванах да намеря липсващото, за да си изясня какво е общото и различното между моята и неговата философия и пр.

    Теоретичната ми работа върху универсалната мислеща машина или т.нар. Всестранна неограничено самоусъвършенстваща се система/машина е неминуемо изначално философска, включва извличане и работа с най-абстрактни понятия.

    Философията на Кант и Шопенхауер са своеобразни предтечи на сетивно-моторната школа в универсалния изкуствен разум, свързана с т.нар. когнитивни компютърни архитектури (Cognitive computing). Виж (197)


    (99) Работна памет, Working memory, че е правопропорционално на G-фактор ..
    Виж напр.:search: Working memory predicts G-factor

    Working memory and intelligence are highly related ... www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0160289608000044 Abstract. Working memory and the general factor of intelligence (g) are highly related constructs. (...)

    Reasoning ability is (little more than) working memory ...
    citeseerx.ist.psu.edu/showciting?cid=1127622
    The g factor: general ... Congruent with differences in the way participants make predictions, ... results suggest that working memory operates as a general executive ...

    43 Kyllonen, P. and Christal, R.E. (1990) Reasoning ability is (little more than) working memory capacity. Intelligence 14, 389–433
    (100) Тодор Арнаудов - "Недостатъци на гласуването с харесвам/нехаресвам в Уеб 2.0 и социалните медии и различни дефекти в системите за обществено оценяване и класиране" - на английски (7/2012), превод на български (1/2014):     http://artificial-mind.blogspot.com/2014/01/20-in-bulgarian-issues-with-like.html" Виж допълнителни материали в (208) и (97)
    (101) Изследване, плитко внимание и незаинтересуваност, публикации във Фейсбук - под 100 знака.
  • http://mashable.com/2012/06/19/how-to-get-more-likes-shares-on-facebook-infographic/
    http://www.socialmediaexaminer.com/improve-facebook-engagement/
     5 Ways to Improve Your Facebook Engagement, By Sarah Pierce
    "#1: Keep Your Updates Short
    Research repeatedly shows that the longer a post is, the less engagement it will receive.
    Blame it on Twitter, but people don’t have the time or patience to read anything over 140 characters anymore.
    Results vary, but research shows that 100 characters or fewer seems to be the sweet spot. This will also allow for easy cross-posting on Twitter."

    Превод: Множество изследвания показват, че колкото е по-дълга публикацията, толкова по-малко внимание внимание ше задържи. Обвинете Туитър, ако искате, но хората вече нямат време да четат нищо по-дълго от 140 знака. Резултатите се колебаят, но според проучванията, 100 знака или по-малко са оптималния брой. Това ще позволи и лесно препращане по Туитър.
    (102) Новелата "Не съм креативен, пък!" илюстрира омразата дори и на най-малките деца в училище към по-надарените от тях. Виж предпоследния епизод, когато Гошко разговаря с майка си:     http://twenkid.com/story/
    (103) "Схващане за всеобщата предопределеност 2", 2002 г., сп. "Свещеният сметач" - 18-годишният Тодор Арнаудов и философа Ангел Грънчаров в епистоларен диалог между противоположни философски системи.
    103.1 - писмо от 28.8.2002 от Тодор до Ангел, абзацът в който отговарям за интуицията
    103.2 - писмо от 10.9.2002 от Тодор до Ангел, алгоритъм и програма за рисуване на линия
    103.3 - "Схващане за всеобщата предопределеност" - първа част, 2002 г., сп "Свещеният сметач"
    (104) Трактати от юношеската ми теория на разума и вселената
    104.1 "Схващане за всеобщата предопределеност 3", 2003 г. сп. "Свещеният сметач"     http://research.twenkid.com/bulgarian/2001-2004/
    104.2 "Вселена и разум 4", 2004. сп. "Свещеният сметач".
    http://research.twenkid.com/bulgarian/2001-2004/ 104.3 Статии от раздела "Разум" в архива на сп. Свещеният сметач
    http://research.twenkid.com/bulgarian/2001-2004/
    Име на английски: "Teenage Theory of Universe and Mind" ...
    (105) Твърди се, че FUCK (чукам, сексуално) на английски означавало "Fornication Under Consent of the King", кралят трябвало да разреши на двойките да се съвокупляват. Известна е и практиката на някои феодали да отнемат девствеността на всички жени, които са част от тяхната "собственост". Това обаче не идва само от мъжката природа на „прасе“, а и от това, че съответният феодал е имал позиция на силата, не е имал равностоен противник да му се опълчи, и не е имал емоционална връзка със своята "собственост". В подобна позиция в по-миролюбива форма се намират красивите момичета „разбивачки на сърца“, умелите ухажори-свалячи, богатите мъже, известните и пр. Те смятат, че „имат по-голямо право“ да си играят с чувствата на всички мъже/жени, с които се срещнат, от позицията на по-високия си социален статус.
    (106) "Воля за власт" на Ницше - не съм чел конкретните текстове, така че не мога да се изкажа подробно сега - открих го като споменаване на заглавието във встъпителната студия на Исак Паси в изданието на "Захарий Стоянов" 2009 г. "Парерга и Паралипомена, част I" виж #122 Заб. от #28-4-2014 Открих книгата - наистина моята философия (103)(104) и този труд са свързани с философията на Ницше. Доколкото виждам от първите разлиствания, и той освен върху властта (управлението, предсказването и др. в моята философия) обръща внимание върху лицемерието на господстващите сили, които се правят на добрички пред робите. Ще се изкажа по-конкретно и подробно в следващите части, след като изследвам неговия труд.
    106.1 "Воля за власт", Фридрих Ницше. Изд. Захарий Стоянов, 2009. Превод: Пламен Градинаров. 106.2 т.285, с. 222: "...стадото се стреми да съхрани определен тип ... Тенденцията на стадото е насочена към неподвижност, застой и запазване, в него няма нищо творческо. ..."
    (107) Защо по-ниският ръст и гледната точка на камерата отдолу-нагоре несъзнателно се свързват с "унизеност", подчиненост, по-ниско социално положение? Спомени от детството (от поредицата: вродено или научено): Todor Arnaudov, Wednesday, August 3, 2011 "Why shorter Stature and Lower camera angle are Unconsciously associated with "Inferiority"? Memories from childhood (Nature or Nurture)"     http://artificial-mind.blogspot.com/2011/08/why-shorter-stature-and-lower-camera.html?_r

    (108) Окситоцин
    108.1.: Окситоцин и различното му въздействие върху мъже и жени:
    http://oxytocinaccelerator.com/oxytocin-and-woman
     108.2: Тъмната страна на окситоцина:
    http://www.nytimes.com/2011/01/11/science/11hormone.html?_r=0
     "Depth of the Kindness Hormone Appears to Know Some Bounds"
    (109) Из стихотворението "Борба" от Христо Ботев
    "Бой се от бога, почитай царя!" Свещена глупост! Векове цели разум и совест с нея се борят; борци са в мъки, в неволи мрели, но, кажи, що са могли да сторят! Светът, привикнал хомот да влачи, тиранство и зло и до днес тачи; тежка желязна ръка целува, (...)
    (110) "Женското тяло", Кибеа 2003, с.32
    (111) "Сексуална философия на българина", Найден ...     http://www.bolgari.net/seksualnata_filosofiia_na_bylgarina-h-590.html
    (112) "Женени с деца", ТВ сериал ... 1986 - ...
    (113) Според мен поговорката "Забраненото е най-сладко" е объркана. Всъщност "Най-сладкото бива забранено", това към което е най-желано и хората най-много се стремят към него, "го забранява" господаря, за да властва, награждава и наказва роба.
    (114) Показателен в този контекст и случая с интервютата на Христо Стоичков на английски (96), докато беше треньор на "Мамелоди Съндаунс" - Mamelodi Sundowns в ЮАР, и по-късно връчването му на титлата "Доктор Хонорис Кауза" на ПУ, и "фукването" на един от местните доценти, бурно възмутен че на един "простак"; футболист, който псува, плюе и пр., с една дума - "безкултурник", - се връчва такова звание. Въпросната личност забравяше, че поне двама други футболисти и треньори също бяха получили въпросното звание, макар и те да не са така изявени "скандалджии" и "простаци".

    Забележете, че "скандалжийството", прямотата, острите думи и пр. се приемат за "простотия" и "некултурност", това е нещо "лошо" в обществото, а говоренето на благи или необвързани с позиция думи - независимо от ситуацията - е любезно, учтиво, като това са по-"благородни" неща според "представителната" част на обществото и "официалното" възпитание.

    Очевидно, скандалът и гневът са дразнещи и обикновено причиняват неприятни усещания за една или друга страна, или и за двете, но е необходимо да се разгледа и ситуацията, в която са възникнали и дали скандалджията има право. Понякога той има право, но в обществото обикновено автоматично се приема "правото на обществото" и послушанието се смята за проява на интелигентност - виж из този труд.

    Любезността, с привидната й благост, всъщност често се използва за измама и е оръжие на подмолните и подлите, или просто хитрите и е инструмент в продаването и рекламата - ключови обществени отношения. Учтивостта може да е искрена в ежедневието, но обикновено е повърхностен протокол - ритуал, в който не се влага нищо лично и с това се губи стойността му. Ако нечия работа е да е учтив и любезен с всеки, усмивката му и добрата дума не значат нищо.
    (115) При жените се отделя окситоцин при говорене, с когото и да било. Това обяснява защо са толкова приказливи и защо толкова много обичат да говорят по телефона... Виж 108.1.
    (116) Слушай Севгелим Апаз: "Магаре в калта", "Оригинално", "Анелия" и др. кючеци
    (117) В поп-музиката също има шедьоври, дори когато се пее за любов. Бих отличил "Roxette" - но и те не са точно поп, а са малко по-интелектуален поп-рок, мелодичен рок. Не е възможно да има 1000 или дори 100 изпълнители, които за 100 години да пеят и всички те да бъдат оригинални в толкова тясна и изчерпана тема.

    Почитта на хората към "звездите" и "новите" им песни, и оправдаването на това, че слушат точно тях с тяхната личност, че са "талантливи музиканти", "големи музиканти", "звезди" (заради музикалните качества) на фона изчерпаността на жанровете, също са показателни, че феновете се кланят не на музикалните, поетични и пр. качества на новите конкретни автори и изпълнители, а на положението им в обществото. Това пък поставя под съмнение способността на публиката да преценява качествата на изкуството извън контекста на социалната класация, и поставя под съмнение и обективните качества на популярните образци на изкуството от всички времена.
    (118) Bulgarian girl changing tire     https://www.youtube.com/watch?v=XI8X4rxvvho
    (119) Виж разказите от Тодор Арнаудов... Вторият има удължена версия, под формата на сценарий, но тя не е публикувана в Интернет
    119.1 Годен за военна служба - сатиричен разказ на абсурда
    119.2 Падналият член - сатиричен разказ на абсурда и сценарий за филм
    (120) Фридрих Ницше, "Тъй рече Заратустра": PROJECT GUTENBERG EBOOK, XI. THE NEW IDOL.

    Title: Thus Spake Zarathustra
    A Book for All and None


    "A state, is called the coldest of all cold monsters. Coldly lieth it also; and this lie creepeth from its mouth: "I, the state, am the people."

    120.1. Артур Шопенхауер в "Университетската философия" разказва как в началото на 19-ти век в Германия академичната философия, водена от Хегел, върви ръка за ръка с държавната политика и идеология и църквата, и държавата е представена като "най-висше благо", където се реализирал човека:
    По (122), с. 299:

    "...като е готов (...) да бъде глашатай на влиятелни кекадърници (...) или, понеже му се плаща от държавата и за държавни цели, той влага цялото си старание за апотеоза на държавата, за представянето й като върха на човешкия стремеж и на всяко нещо изобщо; (...) като Хегел стига до възмутителното учение, че предопределението на човека се разкривало в държавата - както това на пчелата - в кошера;"
    (121) Стив Возняк, един от основателите на "Епъл", инженерът създал компютъра "Епъл 2" в инетрвю относно американската образователна система:
    "Best Interview with Apple Co-Founder Steve Wozniak "
    http://www.youtube.com/watch?v=nPlDoW0d4a4
    Wozniak: No,no, no, you can only ... go with the same track with the every one else
    Intelligence in our education is ... always having the same results like everybody else...

    Think for themselves - that's called not intelligence
    14:05 - Large class, everybody doing the same ...
    (122) Артур Шопенхауер, "Парерга и Паралипомена, част I", (Том 3 от поредица на изд. "Захарий Стоянов" 2009 г.). Превод Анастасия Рашева и Красимира Михайлова:
    122.1 напр. с.529-последен абзац, с.530
    122.2 е обидата - разклащане на собственото ни високо мнение за себе си ...
    122.3 някъде из книгата
    122.4 някъде из книгата, испанска поговорка
    122.5 "За университетската философия",
    122.6 с. 299 "...Хегел стига до възмутителното учение, че предопределението на човека се разкривало в държавата - както това на пчелата - в кошера;"
    122.7 с. 285 "Яж си тортата, робе, и представяй юдейската митология за философия"
    122.8 Студия за Шопенхауер от Исак Паси, с. ...
    122.8.1. с.64 - "...
    (123) За абстрактността* на английския като положителна черта спрямо руския език се е изказвал напр. колега мислител в областта на универсалния изкуствен разум Борис Казаченко, но аз съм на противоположното мнение.
    * самата дума абстрактност е абстрактна - многозначността и противоречивостта е объркана абстрактност
    (124) Search { “Liberty or Death”, “Give me liberty or give me death!” }     http://en.wikipedia.org/wiki/Give_me_Liberty,_or_give_me_Death!
    ..."Give me liberty, or give me death!" is a quotation attributed to Patrick Henry from a speech he made to the Virginia Convention in 1775, at St. John's Church in Richmond, Virginia, he is credited with having swung the balance in convincing the Virginia House of Burgesses to pass a resolution delivering the Virginia troops to the Revolutionary War. Among the delegates to the convention were future U.S. Presidents Thomas Jefferson and George Washington.
    (125)" Любовта и страха, или защо е хубаво да обичаш - окситоцин и кортизол | Love and Fear, or Why Love is Good for us - Oxytocin vs Cortisol
    Превод на български на Тодор Арнаудов на статията "Love and Fear" от Gary Wilson и Marnia Robinson.     http://artificial-mind.blogspot.com/2010/06/love-and-fear-or-why-love-is-good-for.html
    (126) Тодор Арнаудов, "Социализация, социален натиск, учене с подсилване, учене с подсилване: Текущ-въображаем "Аз" - не съществува присъщ цялостен (интегрален) Аз, а интеграл над безкрайно малки локални "Аз"-а върху даден период от време. Не съществуват "ирационални" преднамерени/съзнателни действия - понятието за "акразия" е объркано. Хипотеза за социализацията и зрителният контакт като източник на окситоцин." Виж и (170).

    Todor Arnaudov: "Nature or Nurture: Socialization, Social Pressure, Reinforcement Learning, Reward Systems: Current Virtual Self - No Intrinsic Integral Self, but an Integral of Infinitesimal Local Selfs - Irrational Intentional Actions Are Impossible- Akrasia is Confused - Hypothesis about Socialization and Eye-Contact as an Oxytocin Source":     http://artificial-mind.blogspot.com/2012/11/nature-or-nurture-socialization-social.html
    126.1. Виж за допаминовите "short-circuits", "short-cuts" - къси съединения; и т.н.
    Виж още 147.

    http://artificial-mind.blogspot.com/search?q=+Nature+or+Nurture

    (127) Както изпяха "Замунда банана бенд" - "И колко трудно Господ направи човек. От един ма'мун - цял човек. И колко лесно любов го прави шебек. И няма, няма лек."
    (128) "Социализация и естетическо възпитание", Любен Димитров, изд. Наука и изкуство 1977 г.
    128.0 с.81 "... предявиха конкретни изисквания и по отношение на мястото и ролята на жените в различните социално-професионални групи, подчертаха необходимостта да се издигат повече жени, "да се полагат специални грижи за тяхното израстване."

    128.1 с.83 "Доколкото обаче половата принадлежност дава отражение в мотивационната сфера, влияеща повече ли по-малко на интересите и насочеността на личността на творците"

    128.2 с.84 "Без да става за сметка на ограничаване на развитието на изявата на талантите от мъжки пол, ... издирване, подпомагане и осигуряване на възможност за изява на младите таланти сред девойките.

    128.3 с.84. "от марксистко-ленинската теория за наследствеността, жените по природа не са по-малоценни за интелектуална дейност, че съвсем не им липсва необходимото творческо мислене, въображение и естестическо чувство, потвърдени у много жени-творци ... главните причини за различието между жените и мъжете в субекта на художествено творчество са от социално-исторически характер."

    128.4 с.122 "Що се отнася до "телеманите", то техниятинтерес към киното видимо се понижи. Обаче за това, разбира се, е виновна не самата телевизия, а тяхното необмислено и неумерено увлечение, превръюането му във вид "болест" - цитат по "Кино и зритель, изд. Исскусство", Москва 1968. 128.5. с.162 "В общественото мнение трябва най-правилно да са съподчинени обществените, колективните и личните интереси. ... Целта трябва да бъде отделната личност, обект на възпитателно въздействие, да се чувства като част от цяло, на което е подчинена, от което зависи и с което трябва да се съобразява по време на своите действия и постъпки."
    (129) Театралната дървена игра в българските сериали и в киното е в парадоксален контраст с добрата гласова игра в дублажа на филми, където българските актьори се представят чудесно. Сравни например безотговорно грозния дублаж на реплики на чужд език в руски филми по руската телевизия     "Первый">http://stream.1tv.ru/live">"Первыйканал". Не се прави разлика между мъжки и женски гласове, и се говори монотонно. Напомня на дублажа на пиратските видеокасети в началото на 90-те години, когато повечето филми бяха дублирани с неадекватен глас от един човек, който не е актьор. Например имаше случаи, в които "виетнамски" филм, в който не участва нито една жена, беше дублиран от женски глас ("Командир на Взвод" с Майкъл Дудиков).
    (130)
    "Целта на маркетинга е да направи продаването свръхобилно. Целта на маркетинга е да разбере потребителя толкова добре, че продуктът и услугата да му паснат така, че сами да се продават. В идеалния случай маркетингът трябва да доведе до потребител, който е готов да купи" - Питър Дракър
    От:     http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3


    Коментар: С други думи се отнема изборът на потребителя. Потребителят бива подчинен като му се позволи да изпълни най-непосредствената си воля в момента, без да се колебае и без да мисли. Потребителят е щастлив, че са му дали това което е искал в момента. Виж също (103)(104)(108)(200)

    (131) "Да станеш известен". Мярката за качество на изкуство за хора, които не го разбират или е най-вече популярността. Мотивацията не е че имаш да кажеш нещо и да тропнеш по масата, а "да си известен" - идеалът на децата в днешното сбъркано общество, и единствената мярка за качество на това което правят за посредствените творци.

    Изкуството е обективно ценно със собствените си качества, а не само с оценката на публиката. Когато изкуството няма собствени качества или когато оценителите нямат необходимите качества за да познават съществените такива по последователен и устойчив начин (210), или когато обществената отрова ги кара да се подчиняват безропотно на стадото и господаря - тогава единственият начин изкуството да получи ценност е от одобрението на публиката, благословено от господарите. Колкото повече е така обаче, толкова повече тази ценност е фалшива.

    Собствените качества са лесно измерими от творците или критиците, които владеят или разбират въпросното изкуство. Например в музиката или изобразителното изкуство, актьорското майсторство, писането, танците, а също и в инженерните науки.
    (132) Юнашко наречие, Дружество за Усъвършенстане на Българския Език (ДРУБЕ), наследник на ДЗБЕ (Дружество за защита на българския език:
    132.1     http://eim.hit.bg/dzbe http://eim.twenkid.com/old/dzbe
     132.2 http://eim.hit.bg/ezik http://eim.twenkid.com/old/ezik
     132.3 Трябва да измисля по-добра дума за юнашка дисертация
    ...
    Виж и 57.2

    (133) Жените имат нужда от повече проверки за "любовта на мъжа", защото се страхуват, но и защото се съмняват и в собствените чувства, които в началото може да липсват. Изследване ... мъжете след колко срещи приемат, че имат връзка... Жени след 2-3 месеца... (#препратка - къде го бях чел?) Момичетата и жените често "не вярват" в чувствата на мъжете. Може би защото те самите трудно започват да изпитват такива чак след много време и си мислят, че "мъжките свине" са като тях. (Виж четвърта точка и (133))
    (134) Смисловата бъркотия на английския език и в частност думата "раса" (race) - виж следващата част. Виж и (123)
    (135) Сексуален акт - който от своя страна обаче може да е между еднополова двойка или група, тогава ще започне да губи смисъла си като "полов", защото същественото ще е, че е свързан с полов акт, защото полът ще е един.

    (136) "Безспорно по-висока емоционална и социална интелигентност" от мъжете - всъщност тя би могла да получава донякъде и по съвсем естествен път на обучение, а не като резултат на "тайнствена интуиция"*. Момичета имат по-голямо влечението към взаимодействие с одушевени предмети - социални контакти с околните - покрай окситоцина и вероятно подпомагнато и от други аспекти на тяхната мозъчна архитектура, оформена не само от ДНК-то, а и от влиянието на тестостерона и другите хормони още от времето на утробата. (препратка, за коя седмица от ... въздействие, дължина на пръстите, хомосексуализъм).

    По-големият интерес на момичетата към социални контакти ги прави по-обсебени от тях, по-бързо трупат повече опит и повече мислят за тях, изчерпват вариантите и обръщат внимание на детайлите. Мъжете по-малко се интересуват от тази страна на нещата и затова по-бавно трупат опит и по-малко им обръщат внимание, те мислят че други неща са важни. Вероятно по подобен начин се получават и някои различия в способностите между мъже и жени, в области в които мъжете са по-добри, но и там тестостеронът дава мощен тласък, например чрез потискането на окситоцина. Виж 108. Относно смисъла на "интуиция" виж коментара в 210 и следващата част.
    (137) Britney Spears - Oops, I did it again! I played with your heart. (...)     https://www.youtube.com/watch?v=CduA0TULnow
    (138) Вина за тези ситуации разбира се има и неопитното момче, което се оставя да бъде размотавано и по този начин подпомага падането си в капана. Виж (79)
    (139) Можете да го откриете и на снимки по стени във фейсбук на разни подрастващи знаменитости, които имат хиляда-две хиляди поклонника - последователи, както и на разните там фейсбуковски конкурси за красота като този: страница във Фейсбук "Уникални българки"
    (140) Термини от Aналитичната физика.
    (141) Песен: "135 години стигат", "СЕКС", или "Маргарита". Текст, музика и изпълнение - Китариста - Тодор "Тош" Арнаудов, 2013 г.     http://twenkid.com/rap/kitarista/seks.html
    Виж също мнението на Владимир Буковски(56) и на Андрей Кончаловски (260).

    (142) "Играеш ли по правилата - губиш играта". Оригинална музика и текст на английски - Green Day. Превод на български и пробен вокал: Тодор "Тош" Арнаудов, 9/2013 г.     http://twenkid.blogspot.com/2013/09/nice-guys-finish-last-greenday-twenkid-bulgarian.html
    (143) Или: Gender-flips are a simple and smart way to turn sexism on its head     http://www.theguardian.com/lifeandstyle/womens-blog/2014/apr/08/gender-flip-bondi-hipsters-miranda-kerr-gq
    (144) Емоционалната (в моята философия я наричам и "физическа") и познавателната част не са напълно независими, взаимодействат и има обратна връзка. Виж изследванията на Antonio Damasio:     http://en.wikipedia.org/wiki/Ant%C3%B3nio_Dam%C3%A1sio Нищо чудно в случаите като този жените нарочно да изразяват и двете неща едновременно, напълно съзнателно, защото знаят, че по този начин ще объркат мъжа и ще го накарат да се чувства виновен, че "не прави нещо както трябва" - т.е. жената приема, че мъжът ще разбере нередността в двусмисленото послание.
    (146) * 10-те заповеди на шефа     http://www.bing.com/search?q=10-%D1%82%D0%B5+%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+%D1%88%D0%B5%D1%84%D0%B0&src=IE-TopResult&FORM=IE11TR&conversationid= Те бяха възпети в поп-фолк песен, която не мога да открия в момента. * 10 things not to say to your boss (10 неща, които не трябва да казваш на шефа си) http://www.askmen.com/money/professional_150/179_professional_life.html http://www.bing.com/search?q=10+things+not+to+say+to+your+boss&src=IE-TopResult&FORM=IE11TR&conversationid=
    (147) By Todor "Twenkid/Tosh" Arnaudov Monday, February 20, 2012 Philosophical and Interdisciplinary Discussion on General Intelligence, AGI and Superintelligence Safety and Human Moral | Cognitive Origins of the Concepts of Human Soul and its Immortality | Free Will and How it Originates Cognitively | Animate Being and Soul and the Cognitive Reason for the Believe that "Thinking Machines can't have a Soul and Consciousness" | Technology Making us more Humane | The Egoism of Humanity | And more:     http://artificial-mind.blogspot.com/2012/02/philosophical-and-interdisciplinary.html Философска и интердисциплинарна дискусия върху интелигентността, универсалния разум, сигурността на свръхразумните машини и човешкия морал. Произход на понятията за човешка душа и нейната безсмъртност, изведени от човешките познавателни способности. Свободната воля и какъв е нейният познавателен произход. Одушевенита същества и душата и познавателната причина за вярата, че "мислещите машини не могат да имат душа и съзнание". Технологияите ни правят по човечни. Егоизмът на човечеството и др. Виж още 126.
    (148) Тодор Арнаудов - "Следващото еволюционно стъпало" - сп. "Свещеният сметач", БРОЙ - 17 (юли/2002): Напр.:     http://eim.hit.bg/eim17/sledvashtoto.htm и др. Виж също 147.
    (149) Разбира се, не всички разговори трябва да са задълбочени и да решават въпросите на Вселената - по-скоро обратното, по-добре е да не са твърде сериозни и те са такива. Общуването между приятели има по-различен статут от чистата представителност, особено като беседа между малък брой хора, които са достатъчно търпеливи и имат общи познания или ги добиват. "Трагедията" е в това, че на практика в обществото и в живата реч почти никога не можеш да стигнеш до истински задълбочени теми и да ги разнищваш с дълбочината на самостоятелното мислене дори и веднъж в годината, тъй като разговорът на живо предполага бърза размяна, кратки изказвания и често разсейване на вниманието. Може да се споделят виждания, да се провери дали се разбирате и пр. Секцията за "комплексарството" при участие в спорове е една от илюстрациите за този факт, а там не е нужно да се отговаря чак толкова бързо.
    (150) ТВ сериалът "Mad about you" - "Луд по теб" -     http://www.imdb.com/title/tt0103484/?ref_=nm_flmg_act_20
    (151) Ще разгърна по-конкретни случаи в следващите части.
    (152) "Фантазьори и авантюристи правят великите открития - работата на скептиците е да се съмняват, а след това - да гледат и да не вярват на очите си." - Тодор Арнаудов в интервю за сп. Обекти, 2009 г. Виж (88).
    (153) Не знам какъв е бил тиражът на в-к "Чук-чук" едно време, но със сигурност изданието е имало по-нисък социален статус от "Плейбой". Беше известен надлъж и нашир дори и сред първокласниците.
    (154) Размисъл относно произхода на думата "официален" и нейния смисъл. Из "Университетската философия" (122) с.305: "nihil officiosius, quam cum mutuum muli scabunt" - няма по-сериозно нещо от това две мулета да се чешат взаимно. "Officiosious" значи сериозен. А какво всъщност "представителността" разбира под сериозен? Според английската статия в Уикипедия, т.е. в английската "културност", сериозността се свързва с "важност":
    http://www.thefreedictionary.com/Seriousness
    http://en.wikipedia.org/wiki/Seriousness
    Официалните неща са "важни". Въобще представителното общество се стреми да изглежда важно и да бъде най-значимо, да убеди непредставителната част, "по-низшите", че това което те представят, начинът по който се държат, изглеждат и пр. е "важното" и "което трябва да бъде".
    Ако се облечеш "официално", обесиш се на вратовръзка, налъмиш лачени чепици, навреш отгоре сако и те турят на тИлИвизьора да гувуриш ил' читьеш ут Айтьо Кютю, мигом се издигаш в социалната стълбица и стъвъш звИздъ!
    Според мен смисълът с който се използва "сериозен" от "несериозните" е "не смешен", което понякога наистина означава "важен", "значим", който не заслужава подигравка, или не е подходящ за смях - "няма нищо смешно в това". Но също така "сериозен" значи и "прекалено сериозен", досаден, скучен. А обратното на "серизен" е смешен; или усмихнат, и също така "смешен" (несериозен) не означава маловажен - сатирата е едновременно смешна и важна "за обществото" - а важността е различна за обществото и индивида, които я оценяват в даден конкретен момент, и за дадено общество в даден мащаб.
    Виж веригата: http://en.wikipedia.org/wiki/Short_story | http://en.wikipedia.org/wiki/Tragicomedy | http://en.wikipedia.org/wiki/Seriousness |
    (155) "Богат - грозен няма!" - чувал съм го по "Шоуто на Слави" от Годжи
    (156) The Brad Pitt Rule, by Brett and Kate McKay on February 5, 2008     http://www.artofmanliness.com/2008/02/05/the-brad-pitt-rule/
    (157) Мъжът също си е виновен в този случай, защото въпреки че е наясно с положението, се опитва да накара жената да мисли като мъж и да изпитва мъжките чувства за равнопоставеност и откритост в общуването.
    (158)     http://playgirl.com/
    (159) Наистина напоследък излизат феминизирани мъжки списания, които се списват в известен смисъл в стила на женски. Например "Menshealth", или някои онлайн издания, но те са единични. Има тенденция представителният стил на списване да се феминизира - ще разгледам този въпрос в следващите части.
    (160) Защо жените нямат нужда от еротични списания и да гледат голи мъже на картинка? Не само защото не се впечатляват от зрителната голота, освен от скандалността й, но вероятно и защото ако пожелаят, биха могли да си намерят пет мъже, с които да направят оргия още същия ден и да ги видят на живо.
    (161) Филмът "Don Jon" показва по комичен начин скандализирането на жените от порното:     http://www.imdb.com/title/tt2229499/?ref_=nm_flmg_act_10
    (162) В тази конкретна фотосесия има визуална естетика:     http://playgirl.com/gallery/playgirl-flashback-keith-urbans-1991-playgirl-shoot/
    (163) Кучетата имат и специфична умилителна физиономия, която прилича на тъжни хора, което последните да ги възприемат все едно виждат човешко лице и да интерпретират кучешката безизразност на лицето като човешка тъга, усмивка и пр. Това важи за всички животни, а също и за коли и всякакви образи, приличащи на лица (две петна, приблизителна симетрия, дъга/чертичка за уста и пр.). Според мен е наивно и глупаво. Все едно някой човек да си закачи маска на тъжен и всички да почнат да му съчувстват. В същото време животни и същества, които са прекалено различни от хората, не предизвикват съчувствие и са безцеремонно унищожавани без капка съчувствие - "защото нямат душа", "гнусни са", твърде са дребни (хората стъпкват охлювите, излезли след дъжд по тротоари и пътеки) и пр. Всичко опира до егоистичната любов към собствения образ и до това, че други неща ги "измамват" че са едва ли не част от тях, продължения на тяхното собствено същество. Виж и (8), (103), (169), (147) и др.
    (164) Виж (122) с.154: "Едно и също нещо може да бъде основанието да пренебрегват човек със заслуги и да се възхищават на някой глупак." - Ла Брюйер. Виж и (100)
    (165) Естествена човешка кожа върху женско тяло.
    (166) Избрани цитати от заглавната страница на "Изследванията на Тодор Арнаудов":
    166.1 "Dreamers and adventurers make the big discoveries. Sceptics' job is to deny, and then - to stare wordlessly." - Todor Arnaudov in an interview for "Obekty" magazine, 2009
    Вж. (152)
    166.2 "The best way to predict the future is to invent it." - Alan Kay
    "Най-добрият начин да предскажеш бъдещето е да го изобретиш. - Алън Кей

    166.3. "Here's to the crazy ones, the misfits, the rebels, the troublemakers...
    ...the ones who see things differently...
    ...the ones who are crazy enough to think that they can change the world, are the ones who do." - Steve Jobs"

    "Ето ги и откачените, неприспособимите, бунтарите, смущаващите реда.
    ...тези, които виждат нещата по друг начин...
    ...тези, които са достатъчно луди, за да си мислят, че могат да променят света, са онези, които наистина го правят." - Стив Джобс


    Алън Кейн е дете-чудо, всестранен ум - биолог, китарист, математик, информатик. Един от създателите на графичния потребителски интерфейс и на програмния език "SmallTalk" през 70-те години.
    (167) Алтернативни подзаглавия:
    Разобличаване на лицемерието на обществото

    Обществената шизофрения
    Критика на лицемерието на обществото
    (168) Но има и също "По-добре стар мерцедес, отколкото нова дачия" - от форум. Купувачите на нова кола от най-нисък клас са обикновено таксиметри, търговци/разносвачи, и др. Гъзетата определено предпочитат БМВ или Мерцедес.
    (169) Тодор Арнаудов, 2002 г. - "Истината" 2002 г. (първо издание,юнашко наречие); 2003 г. - второ издание. Трансхуманистка, философска, символична, фантастична, киберпънкарска (...) повест.
    (170) Явлението вероятно е свързано и с промяна на нивата на половите хормони. В даден период може да си имал нисък серотонин (депресия), нисък тестостерон поради незрялост, ниска физическа активност, изтощен организъм и др. - подпомага депресията, не пречи на разбушуването на окситоцина, - висок окситоцин и чувствителност към него; недостатъчно опит, лоша концентрация, бедност и самота и пр. и по този начин по-лесно да си попадал в клопката на влюбване, пагубна "почит" към любимата и разбито сърце. С възмъжаването обаче, стабилизирането на настроението, ако стигнеш до по-високо ниво на тестостерона, стабилни нива на серотонин, самоувереност и пр., става все по-трудно да хлътнеш като наивен хлапак и ставаш "по-лошо момче".
    170.1 Забележете, че мъжете естествено също са подвластни на промените на нивата на хормоните и невротрансмитерите в организма си, тестостеронът и останалите, също както жените, но промените са с по-малък размах и имат различен ефект. Вариациите на нивата на тези химикали е свързана с "ирационалността" на поведението - криворазбрано понятие, което съм разглеждал на много места още от ранните си произведения. Виж #8, #103, #104, ... из блога много ... Рационализирането ... Търси "irrational".
    170.2 "Рационалността" и "ирационалността" въобще според мен са под влияние на терминологично объркване. Напр. "рационален" и "ирационален" в смисъла на Шопенхауер са: отнасящ се до понятия, които се получават чрез обобщение от сетивното, конкретното, към абстрактното. А "ирационални" са чувствата - това са усещания, които в известен смисъл са сродни със сетивни данни, стават достояние на ума, но те не подлежат на обобщение. Те не са противоположни на понятията, а различни, допълнителни. В смисъла, който се използва в литературата на английски, "ирацинален" е объркано понятие.

    Обикновено в критикуваните от мен представи за ирационално се смята, че ако поведението е "нелогично" по някаква избрана от оценителя логика (правило, модел, предвиждане, закономерност ...), следователно управляващото устройство е "ирационално", което за тях е изненадващо и странно. Според мен едно действие може да бъде "ирационално" (безразсъдно, неразумно,...) - в този смисъл, но само в даден контекст. В повечето случаи и в глобален контекст всъщност става дума за неразбиране, погрешно концептуализиране, грешен модел, недостатъчна разделителна способност на възприятие и управление и пр.

    Щом не можеш да предвидиш поведението (бъдещето, бъдещото състояние) на дадено управляващо устройство, един от очевидните изводи е, че не го познаваш и не го разбираш достатъчно добре, че не познаваш целите на поведението му или не разглеждаш правилното управляващо устройство. Горното е свързано с нееднородността на личността - няма единна интегрална същност. Виж и #126, #171
    (171) Тодор Арнаудов, "Анализ на смисъла на изречение въз основа на базата знания на действаща мислеща машина. Мисли за смисъла и изкуствената мисъл. (...) ", сп. Свещеният сметач, 2004 г.
    (172) Германците даже имали идиом: "за котките" - "Für die Katze" - загуба на време. Някъде из работи на Шопенхауер. Може би(122) или друго.
    (173) "Новите дрехи на царя", Ханс Кристиан Андерсен. Превод от датски: Светослав Минков.     http://chitanka.info/text/4808
    (174) Има го и обратното, жълтата преса измисля всякакви недостатъци на знаменитостите, но читателите се възмущават или забавляват на тях само защото се отнасят до "известните", което е равносилно на хората с висок ранг в обществото. Ако имената на някой известен се заменят с неизвестни имена, съответните публикации губят скандалността и интересността си за масовия читател.
    (175) А.А. ми ми припомни и обърна внимание, че нарочваните за "вещици" са жените, които не са спазвали обществените норми в миналото. Прелюбодейките също са сред тях.
    (176) Виж за еволюционна психология (Evolutionary Psychology). Например:
    http://www.cse.iitk.ac.in/~amit/books/pollack-1999-missing-moment-how.html
     176.1 Robin Dunbar, evolutionary psychologist, analyzes content of ordinary human conversations (...) Female conversations can be seen to be directed mainly towards social networking (ensureing the smooth running of a social group). whereas males conversations are more concerned with self-promotion in what has all the characteristics of a mating ...

    Превод: ...Женските [обикновени] разговори основно са насочени към поддържане на гладки взаимотношения в групата, докато мъжките повече се отнасят до самоизтъкване...

    Коментар: пасва с очакваното от (232)(233) - мъжете са прогресивната част от обществото, тези които повече искат и предизвикват развитие, а не просто запазване на съществуващото

    176.2 "Men have slightly higher variation in IQ, producing more geniuses as well as more idiots, but this variation does not reflect a greater variation in the underlying g factor. 82"
    Превод: Мъжете имат малко по-голяма вариация в коефициента на интелигентност - повече мъже и повече идиоти, но тази вариация не отразява по-голяма вариация в стоящия под нея G-фактор....

    Виж коментар в (259).
    (177) "Мъдростта на тълпата", по книгата "The Wisdom of Crowds". Теория, че обществата, съставени от множество "глупави" индивиди, неексперти, имат по-висока интелигентност, "мъдрост" отколкото дори и най-умните индивиди по отделно, и сборният избор на обществото е "най-мъдрият". Това наблюдение има някои основания, но както твърдял Daniel Tammet в "Embracing the Wide Sky", цитиран в статията в Уиипедия - "мъдростта" за която говорят има твърде тесен смисъл. Според мен в много случаи се отнася до елементарна статистическа вероятност, "законите за случайните числа", от които се получават средни разпределения и възможност за предвиждане на бъдещето - една от предпоставките, върху които бях основал моята философия и което доказва детерминизма. Виж (103)(104). Също така, когато се отнася до икономика (сфера, в която се открива тази мъдрост) и когато в тълпата има разнообразие от мнения или позиции, противни едно на друго и в различно разпределение - едно от изискванията - и съответно вариации около някакви стойности, естествено че ще има динамика, промяна, люшкане и най-"доброто" за момента ще е нещо по средата, от което да се доволни всички, защото иначе ще има повече обществени сътресения* и недоволство, и същата тази тълпа ще смята, че взетите решения "без нейната мъдрост", които не я облагодетелстват, са били грешни.

    Равновесието се получава чрез взаимодействие между частите в това цяло. Мнението в обществото обаче, маркетингът и оценката на "доброто", когато е свързано с изкуство и изгода за хората са замърсени от елементарни манипулационни "стихии" на най-лесните начини за привличане на вниманието(100) и от страстите и предпочитанията на масите, и това което те биха подкрепили. Тези сили не са интелектуални и това не е мъдрост, а средноаритметично.

    Подобно на разни "пророци", които предвиждат че щяло да има война, мир, земетресение - и според наивниците това е "предсказание"; но тези ясновидци не могат да предвидят дизайна на микропроцесор от 5 години напред, или пък точното съдържание на някоя книга от бъдещето; само общи приказки, или някакви тенденции, които се изразяват с проста величина, а не със структура. Те правят обобщения, свеждащи се до елементарни заключения и избор от малък брой възможности. "Мъдростта на тълпата" обобщава елементарни тенденции, които се отнасят до цялото и в чието сформиране и оценка дял имат всички индивиди и конкуренцията помежду им, като това включва и тяхното разнообразно по вид невежество, податливост на манипулация и пр.

    Шопенхауер също има мисъл по този повод в 180.3

    *Тодор Живков говори за "Балансът на интересите" във "Всяка Неделя", интервю 1997 г.     http://en.wikipedia.org/wiki/The_Wisdom_of_Crowds
    (178) Кодош за златотърсачките от VitalyzdTv: Gold Digger Prank!     https://www.youtube.com/watch?v=0iyeUcFKRv4
    Мъжът прави комплимент на хубавицата и я кани да идат на вечеря. Тя му обяснява, че не ходила на вечеря с хораа.
    - Как си, сладурче?
    - Хей!
    - Какво става?
    - Нищо.
    - Гледах те и мисля, че си много красива. Исках да ти дам моя номер, нали не е твърде нахално от моя страна? Хайде да отидем на вечеря?
    - Аз не ходя на вечеря с хора...
    - А с кого? Сама?
    - Понякога...
    - Обикновено не питам два пъти, но ще те питам отново: сигурна ли си, че не искаш да излезеш с мен?
    - Това твоята кола ли е?!
    - Да. Защо?
    - О, всъщност бих изляза с теб на вечеря.
    - Наистина ли?
    - Има бар по-надолу по улицата.
    - Какво има?! - нарочно се навежда, за да се чуе по-ясно.
    - Има бар по-надолу...
    - А, сега искаш... Жалко. Не обичам златотърсачки. - потегля с ламборгинито. - Мир!

    (179) Суетата не е само женска черта. Съгласен съм с мнението на Шопенхауер в 180.1, че мъжете са не по-малко суетни от жените, но мъжката суета по-често има по-интелектуални или абстрактни мотиви. Издигането в социална йерархии и заедно с това популярността и властта правят по правило и от мъжете, от всички намиращи се на такава позиция, не само по-лицемерни - притежаването на това качество помага по начало - но и все по-самовлюбени личности, тънещи в изобилие от внимание. Положението в обществото е знак и доказателство за значимост. Жените са в ролята на ухажвани и желани от множество поклонници повече от мъжете, особено красивите жени - така чрез научаване тази тяхна склонност се подсилва. Виж също (206)
    (180) Артур Шопенхауер, "Том 4: Парерга и Паралипомена, втора част" изд. Захарий Стоянов 2013. Превод Анастасия Рашева. Първо издание на немски: 1851 г.
    180.1 "За жените", ... с. 761 - 778.
    180.2 Разни места
    180.3 #47, с.81: "...Разсъдъкът ... е интензивна величина ... един (човек) спокойно може да се мери с десет хиляди, а събрани на едно място хиляда глупаци не се равняват дори и на един умен мъж."
    180.4 #53, с.93-94, Мисли отнасящи се до интелекта, под линия: "Всеки човек обаче обобщава индивидуалното в понятия, тъкмо в това се състои употребата на разума му, и тези понятия стават все по-общи, колкото по-висока е неговата интелигентност. Когато това схващане на общото проникне и в интуитивното познание и не само понятието, но и възприеманото нагледно бъде схванато непосредствено като нещо общо, то възниква познанието на идеите (Платон) ... между тази степен и чисто животинското познание лежат безкрайно много нива..."
    Коментар: Виж 200, 210, 241.

    (181) За дамската интуиция и нейното сбъркано тълкуване ще стане дума в следващите части на произведението. Виж бележката в (210) разясняваща истинския смисъл на интуиция във философията и творчеството и (103).
    (182) Женската представителност наистина е представителност, и е страничен ефект на това което наричам "Отровата на обществото". Личността на теория може да се пребори с нея и в личните отношения се бори, но при жените е по-трудно и рядко това да стане в обществото. Виж 195 - изключенията не опровергават правилото.
    (183) Войната е вид "мъжка представителност", демонстрация на надмощие, завладяване, господство, но в мащабните си форми тя произхожда от господстващи индивиди и групи, изродени, самозабравили се личности, за които мъжете, които отиват на смърт са пушечно месо, инструменти за изпълнение на волята им. Висшата представителност е лицемерна независимо от пола. Обикновените мобилизирани войници по правило или са отвлечени насила, или са принудени - да защитават себе си и семействата си, защото ги атакуват други войници, които са били заставени да тръгнат да убиват "врага". Индивидите на войниците от всички воюващи страни не могат да се самоорганизират и да общуват помежду си против висшестоящите така, че да прекратят войната (184).

    В правото при разследване на убийства се търси мотив за престъплението. Мотивът на всеки войник в две войски, които се срещат, в голяма степен е волята на пълководците им, а не тяхната. Отделните мъже не искат война, полуделите висши представители я искат - те не загиват на фронта. Индивидите във войската са обезличени и личността им систематично е мачкана. Безпрекословното подчинение е издигнато в идеал - защото това е идеалът на господаря. Съществуването в общност, която се бори с общ враг, живее заедно и пр. сплотява хората - окситоцинът участва в този процес - и се измислят по-убедителни мотиви от заповедите - отмъщение за загубените другари, за това че стрелят по теб и трябва да избираш своя или техния живот, че си в окаяно положение,"за свободата на родината", "за да освободиш сънародници" и пр. Дезертьорите както знаем ги убиват. Всичко това не произхожда от тяхната собствена начална воля, а от волята на техните господари, а те са "войници на съдбата".
    (184) Вижте например американската Виетнамска война. Безбройните протести и обществено мнение нямат значение. "Кучетата си лаят - керванът си върви".
    (185) Забележка на А.А. - според него псувните изразяват безсилие. Искаш да направиш нещо, но не можеш. От тази гледна точка псувните и клетвите са в една категория.
    (186) "Ако сте виждали една - с другите е същото" - тази мисъл ми напомни за сцена от красивия и жизнерадостен филм "Пея под дъжда", 1951 г., Една от главните героини, танцьорка която има талант на актриса, говори на мъж, който е скочил в колата й "от небето" - филмова звезда, гонена от почитателки: "Всички филми са едни и същи - ако си гледал един, все едно си гледал всички!" Виж кратките бележки за изчерпаността на изкуството в тази работа.
    (187) Когато мъжът носи дадена дреха с ясната мисъл да се отличи и че е "уникален" и че този стил му принадлежи и не чувства желание за приобщаване в този момент, той също би реагирал като жените и би се дразнил, ако види някой, който "му краде стила" и му се струва чужд. Това също съм го изпитвал, когато се движех с една ярка и добре стояща ми фланелка "Супермен", която много харесвах (да - заради "нарцистични" причини, ха-ха, но и заради самата тениска), и изведнъж по улиците плъзнаха "супермени" от кол и въже с протрити, изсулени и пр. версии. В общия случай обаче еднаквите дрехи и еднакъв стил сближават мъжете и указват "братство", отколкото да създадат напрежение - обща униформа, спортен екип и пр.
    (188) Всеки го знае от опит, преди години бях гледал илюстрирано в кратък филм в който питат американски девойки "какво най-мразят на първа среща" и пр., някъде във Vimeo. Мисля че беше нещо, заснето с камера Canon HV20 (или HV30).
    (189) Някой ще каже "като знаеш как изглежда, защо трябва да го подчертаваш и да се набива на очи?". За да обърнеш внимание към него, да подчертаеш фокуса на това което искаш да кажеш, да разнообразиш (при монтаж и пр.) И защо не? "Не" - заради неясните за прилагащите ги табута, а не заради зримото.
    (190) Както ми припомни А.А. - ако "Какво му трябва на човек" "обижда" на полов признак жените - какво остава за "Сезонът на дините" или за рекламите на водка "Флирт". В същото време - защо да не "обижда" и мъжете - тя изкарва мъжете "цицомани" и сексуални маниаци, които живеят само за да правят случаен секс и да гледат цици на плажа.
    (191) Обикновено поп, рок музиканти са тези, които са агресивни. Съвременните мъжки поп-фолк звезди - Илиян, Константин, Борис Дали са умерени и в интервюта съм чувал някои от тях да призовават към мир между стиловете и сътрудничество. Може би това не е случайно - от една страна те са носители на фактическата популярна музика днес; от друга - самото естество на изпълненията им вероятно ги поставя по-близо до публиката и може би се чувстват по-приобщени.
    (192) Биография на Радо Шишарката:    http://signal.bg/view_people.php?people_id=170&tab=home&tab=bio
    (193) За мен творчеството на "Контрол" е шедьовър в българската рок музика, също така култовите песни на Милена.
    193.1 Гледай рок-пънк мюзикъла, включващ музика на "Контрол": "Дайте ми, или Любовта не ми е приятел!":     https://www.youtube.com/watch?v=7t3Lrc17g1o
     Автор, режисьор, актьор в мъжката роля, оператор, автор на част от музиката и изпълнител, автор на софтуера за монтаж, монтаж, синхрон: авторът на този труд.

    То показва мъжкият цинизъм и чувство на ирония и самоирония, която допада много на мъжете, но не се харесва особено на жени. Някои от коментарите, които получих като автор, дори от уж интелигентни - магистри филолози, доктори по биология - бяха много сериозни, "скандализирани" от това игриво и весело произведение и търсеха какви ли не послания, плод на дамските страхове някой нещо да не би да иска да ги прецака.
    (194) Чувал съм го например в пловдвския "пиано пъб" "Fourplay", където са се представяли студенти от АМТИИ с техни преподаватели.
    (195) Артур Шопенхауер, "За жените" (виж и 180.1)

    195.1 Шопенхауер говори за субективността ... в този смисъл.
    195.2 с. 765: "...са по-състрадателни ... към нещастниците, но ... отстъпват във всичко, свързано със справедливост, почтеност и добросъвестност. Защото поради слабия си разум (197)(180.4)(242) те се поддават повече на настоящото, нагледното и непосредствено реалното. За тях то има по-голяма сила, пред която най-често абстрактните идеи ... "
    Коментар: Виж (242). Повече конкретни примери за това ще дам в следващата част. Жените често се вбесяват от обобщаването само по себе си дори и в дребни ежедневни дела - "не може да обобщаваш какви са жените, всички са различни" - по-трудно схващат, че се обобщава нещо, в което са еднакви, независимо от конкретните им различия; проявява се и в противоречивия стремеж всяка да е "уникална" и да я "накараш да се чувства специална", като в същото време върви по модата и е послушница на обществените повели и мнение. Виж секцията за вярата на жените в хороскопи, врачки и пр. - обяснението вероятно е част от причината и за дамската повърхностност. Виж подробен анализ и илюстрация в диалози в (242) и особено (242.7), (242.8), (242.9), (242.10)
    195.3. с 771
    195.4. с.764 - "По никакъв начин не бива да отхвърляме обичая на древните германи да се допитват в трудни ситуации до жените, тъй като те възприемат нещата съсем различно от нас, главно поради това, че винаги ще предпочетат да изберат по-краткия път към целта и изобщо обръщат внимание на най-належащото, което ние обикновено не забелязваме..." - виж (242)
    195.5 "т. 365. ... За единственото си сериозно призвание те смятат любовта, победите и всичко, свързано с тях: тоалетите, танците и пр."
    195.6 с.768 - "мъжът във всичко се стреми директно да господства над нещата или като ги разбира, или като ги подчинява, докато жената винаги и навсякъде е била принудена да се стреми към косвено господство"
    Коментар: не е принудена (от мъжете) без собственото й участие; явлението е страничен ефект от склонността на момичетата и жените към фокусиране върху социалните взаимодействия и търсене на одобрение от обществото или пък неговата реакция (предизвикват, съблазняват, пускат намеци); те така поставят на второ място прякото въздействие самО за себе си, действието, което е независимо от обществена награда и пр.; прякото въздействие е свързано с обективността - при непрякото винаги има субективност, чувства и пр., което пречи на мисленето в по-чисти понятия
    (196) Във философията си Шопенхауер обръща внимание на женската субективност, което ще рече необективност, което пък ще рече невъзможност/трудност да съдят нещата само по тяхната собствена същност, независимо от и не по отношението на нещата им към тяхната собствена личност и интереси, което свързват с усещането на удоволствие и неудоволствие; "щастие" в най-непосредствен смисъл. В неговите термини, те са по-зависими от Волята, или Волята за живот, и по-откъснати от духа, който мисли и действа извън животинските удоволствие/неудоволствие, и до който най-надарените от мъжете се доближават много повече например във философията. Обективността в Шопенхауеров смисъл е способността да достигаш до по-високи обобщения и да се откъсваш от единичното (и себе си), и до най-голяма обективност достигат най-добрите в дадени умствени сфери, особено във философията, която е най-общото знание.
    (197) "Разум" в Шопенхауеров смисъл означава способност за обобщаване, извличане на общото между частните случаи (индукция) във все по-голяма времепространствена област с все по-голяма точност (103)(104)(180.4)(201)(220.3)(263), създаване на понятия, отдаване значение на общото. В тази мисловна линия вървят още Франсис Бейкън (ранен зародищ); в по-развита форма Кант и Шопенхауер; в по-ново време Борис Казаченко, Джеф Хокинс, авторът на този труд и др. течения в машинното обучение от т.нар. "Deep Learning".
    (198) Както великият американски учител по лицемерие и манипулация на суетата на хората Дейл Карнеги учи хората да проявяват интерес към другите "за да печелят приятели и да влияят на другите".     Търси
    (199) Четейки (24) и студията на Исак Паси за Шопенхауер в (122) за неговата "мегаломания". Това е казано от философи и интелектуалци - разбира се, повлияни от "политическа коректност". Представете си какво си мисли един не-философ, който не може да прецени, ако когато някой пише какво е измислил, какво е направил, до какви прозрения той е достигнал и пр. и се "самоизтъква". Мнението на обикновените хора е "тоя за какъв се мисли", "на какъв се прави", "кой му каза, че е" и пр. - все някой авторитет трябва "да те признае", ти сам не можеш да имаш достойства.

    Но когато ти си по-умен и превъзхождаш авторитета, някой с по-висок социален статус, когато критикуваш господаря и доказваш че е некадърен или греши - не е възможно той да те признае, изхождайки от своето "морално превъзходство". По-глупавият не може да разбере по-умния, но често се очаква по-глупавият да признае по-умния... Виж също: Тодор Арнаудов и Бен Гьорцел - Диалог относно "Пет принципа на Роботиката на развитието - съвпадения на твърдения от публикации на Тодор Арнаудов от 2003-2004 г. като тийнейджър с такива от "официални" научни публикации от 2006 и 2009 г.     http://research.twenkid.com/bulgarian/Pet-principa-na-robotikata-9-2013-Prevod-translation_2_AGI.pdf
    (200) Хипотеза за по-дълбокото съзнание

    Виж Jeff Hawkins with Sandra Blakeslee, "On Intelligence", 2004. с.237-... Хипотезите към края. хипотеза на Хокинс за това, че с упражненията функциите, които са по-нагоре в познавателната йерархия (по-далеч от първичните сетивно-моторни зони и обхващащи по-обобщени данни от по-голяма времепространствена област; например в челните дялове - PFC), слизат надолу в йерархията.
    Prediction 10
    "Representations move down the hierarchy with training. I argue, that through repeated training, the cortex would relearn sequences in hierarchically lower regions of cortex. ...
    Представянията слизат надолу в йерархията чрез упражнение. Твърдя, че чрез повтарящи се упражнения, мозъчната кора би научил отново последователностите в по-нисък регион от коровата йерархия."
    p. 243


    Според мен горната хипотеза предполага, че представянията стават все по-"несъзнателни". Сравни със (103) Тодор Арнаудов в "Схващане за всеобщата предопределеност 3" от 2003 г. - т.19 - за това, че колкото по-съвършен става умът в някоя дейност, толково по-"безчовешко" (автоматично), или привидно все по-"несъзнателна", все по-автоматична става тя (конкретен пример - импровизация на музикален инструмент), заедно с постановката за познавателната йерархия: въображаеми вселени от различни нива, които с изкачване в йерархията предвиждат бъдещето с все по-ниска разделителна способност на възприятие и управление и по-бавно, докато на най-ниското ниво в йерархията - с най-висока спрямо разделителната способност на физическата вселена, в която съществуват и работят, или т.нар. "машинен език на вселената".
    т.19: Творчеството се подчинява на закони, които с трупането на опит творците осъзнават.(Никога обаче не може да се постигне пълно осъзнаване на подбудителите на действията от самото съзнание без посредник, защото подбудителите не са в паметта, пряко достъпна от съзнанието).

    От друга страна, в творческите дейности, които се извършват с близки до пределните възможности на човешкия разум да извежда информация от съответен тип - напр. импровизация с музикален инструмент - съзнанието става все по-неспособно да улавя причините сътворяваното да бъде точно такова, каквото е.

    Колкото по-голям майстор, виртуоз, е човек, толкова по-автоматизирано (на юнашкото наречие - "безчовешко") извършва действията, които се свързват с изкуство, с творчество. Напр. свири на музикален инструмент. T.e. колкото по-голям творец е човек, толкова по-несъзнателен става, докато твори. Следователно не съзнанието е творецът, а нещо от по-долно равнище, което разказва само част от това, което си мисли, на съзнанието.


    Бих добавил, че по-съвременната ми гледна точка, за която съм намеквал още през 2003 г., е че представата за съзнанието е повърхностна. Твърдя, че явления, които в психологията и невронауките все още наричат "подсъзнание" всъщност също са част от съзнанието. Управлението наистина слиза по-надолу в йерархията - става по-бързо и директно - но по-високите равнища, по-висшите въображаеми вселени, не губят връзка с него, и това слизане надолу се е извършило чрез участието на по-горното ниво. Представянето се издига през нивата - колкото по-високо ниво е заето с дадена обработка, толкова е по-сложна и непредвидима тя за възможностите на ума. Най-високото ниво обаче не може да съществува като "съзнание" без всички предишни междинни нива от познавателната йерархия, както и без някои подкорови структури като таламуса (227), продълговатия мозък и др. Също така ефективно работещото най-високо ниво, както и степента на обобщение, се развива заедно със съзряването на мозъка, то не е постоянно, и всички равнища участват за пълното възприятие и за реализацията на намерението до конкретно физическо действие - виж (103)(104)(228).

    Един музикант импровизатор би могъл да свири и бавно, да запише какво свири, да го анализира след това и да извлече модела и в други термини. Това, което минава за "съзнание" в баналния смисъл:
  • няма необходими алтернативни средства за да изведе информацията със същата скорост по друг начин, освен директното изсвирване
  • няма достатъчно добра памет, за да запомни състоянията си дословно, с максималната необходима разделителна способност, и да може да го повтори абсолютно точно
  • не може едновременно да импровизира с висока скорост и да изследва и анализира процеса в реално време, да извършва интроспекция със 150-200 и повече удара в минута

    Това е пряко следствие от начина на работа на познавателната йерархия: по-високите нива са по-бавни. Неочаквани нови сетивни възприятия имат нужда от поне няколко секунди, за да достигнат до обработка в най-висшите отдели на челните дялове (74), възприятията достигат до "конвенционалното" съзнание за около 0.5 секунди (227), а най-простите реакции на стимули като изстрела на пистолет за старт в спорта изискват поне 0.1 - 0.2 секунди.

    В същото време, в писма в списъка AGIRI, където обсъждам мулти-интердисциплинарната слепота на хората (221), посочвам че за онези, които нямат музикален талант (или талант в изобразителното изкуство в леко променен контекст), неспособността им да свирят не е обусловена от скоростта. Ако беше така, те щяха да могат да свирят или да се научат да свирят бавно - не-музикантите обаче не могат да свирят въобще, освен ако някой не им движи ръката с въжета, не им посочи точно какво да натиснат и те във всеки момент се напрягат максимално за да уцелят клавишите. Горното е илюстрация на абсурда, че колкото по-"съзнателна" е дадена дейност, толкова по-неспособен трябва да е този, който я върши, според приетата представа за съзнание, и излиза, че неспособният, който действа като "автомат", минава за "най-съзнателен".

    Забележете, че нотите вършат точно тази работа - музикантите, които четат ноти, също са музикални автомати, които по същество не правят нищо съществено по-различно от автоматично пиано (202), MIDI-машина или звукозапис.

    Каква е разликата?

    Буквалният звукозапис е с много по-висока честота и разделителна способност - евентуално максималната доловима от слуха - и директно управлява трептяща мембрана. MIDI-записът е създаден да бъде копие на нотописа, и несъвършенствата на синтезаторите не са заради нотите и този запис, а заради синтезаторите, които не ги четат достатъчно "по човешки" и не синтезират достатъчно "органичен" звук". Хората музиканти не могат да изпълнят абсолютно буквално звуково копие заради своите механични несъвършенства и на дефектите на акустиката в инструментите и въобще - реверберации, шум, лека промяна в настройката; непостоянно темпо ("шум" и неустойчивост в мозъка, който не може да поддържа достатъчно точен ритъм, ако няма метроном, дръм-машина и пр.). ТЕзи несъвършенства обаче се приемат за "човешки". Акустичните инструменти или "органично звучащите" електронни - като електрическата китара с добър тон или висококачествените синтезатори - звучат "естествено", което е особеност на звука, а не на изпълнителя.

    Това, което хората наричат "влагане на емоции" и "душа" в музиката всъщност е вибрато (напр. плъзгане на пръста нагоре-надолу по струната, докато свири същият тон), легато (плавно прехвърляне на тоновете), промяна на скоростта, на динамиката (силно-слабо); вариране по тема, съчетано с предишните и пр. "Душата" в музиката е проста механика и акустика във времето (202), и в това че тези промени влияят върху емоциите на слушателя. - въпроси, които ще бъдат разгледани по-подробно в предстоящи работи.

    Слизане в познавателната йерархия

    За да може свиренето по ноти да се извърши достатъчно бързо от човек, той преминава през трудоемък процес на сваляне на познанието от най-"съзнателно" до все по-"несъзнателни" - т.е. привидно по-несъзнателно. Горното всъщност значи преместване от най-очевидно волеви, ангажиращи цялото внимание, до все по-малко "очевидно" волеви - изискващи все по-малко от най-"висшето" внимание, все по-"автоматично". Подобен е процесът когато човек се учи да кара кола или колело и в началото обмисля словесно какво трябва да направи)

    Според мен във всички случаи става въпрос за съзнание и волеви действия и усъвършенстването на обработката с обучението и упражнението я прави по-бърза, с по-висока разделителна способност, по-съвършена и по-задълбочена, и понятието за "съзнание" трябва да се задълбочи.

    Един от начините за посигане на по-високата скоросте да се позволи извикване като "подпрограми" по адрес (103)(104)(203)(228). Поведенията, въображаемите вселени за обработка се "компилират" до все по-оптимизиран "машинен език" и се складират, а най-висшата, най-всеобхватната - и най-бавната - въображаема вселена, това което официалната наука все още приема за съзнание, ги извиква: "създава процес", "нишка", прави преход към адрес или подпрограма JMP @... JSR @... в информатични термини - вместо тази най-бавна част от ума непрекъснато да изпълнява най-бавните си инструкции в най-бавния слой; в информатичен смисъл, общоприетото засега съзнание "интерпретира" инструкциите, докато разширеното съзнание използва компилатор и JIT-компилатор (229).

    Импровизацията представлява подбиране на готови компилирани сегменти с движения, или "JIT-компилация" - компилиране точно навреме - с препокриване се компилират кратки откъси от координирани движения напред във времето и се изпращат по конвейра надолу в йерархията за изпълнение: какво да се изпълни така че да е в хармония, съзвучно, подходящо и пр. за изсвиреното до момента, да се спазват изискванията за стила и пр.: да е в същата тоналност, да се направи подходящ преход към друга тоналност (модулация), да се спазва ритъмът или да се направи подходящ преход; да се направи пауза за да се остави да солира друг инструмент или пък да се поеме инициативата и да се започне соло, да не се повтаря прекалено дословно с предходно или наскоро изсвиреното или с други образци и пр.



    * Йерархията е от първичните сетивно-моторни зони (V1, A1, M1...) към асоциативни, които съчетават информация от различни модалности (слухови, двигателни, зрителни, осезателни, проприоцептивни...) - "географски" те може да се намират близо една до друга.

    ** Виж и (180.4), (210)

    (201) Програма на курсовете: "Универсален изкуствен разум" (2010) и "Математическа теория на разума" (2011). Програма и презентации от курсовете, виж в... Слайдове от леции на български език:
    (202) Виж в "Ада" (11), сцената в бара с автоматичното пиано, една от последните няколко глави.
    (203) "Човекът и мислещата машина", или Анализ на възможността да се създаде Мислеща Машина и някои недостатъци на човека и органичната материя пред нея, брой 13-ти на "Свещеният сметач", декември 2001 г.
    203.1: Интервюто с генетика по радио "Пловдив" след декодирането на човешкия геном
    (204) Вълшебното огледало в "Спящата красавица" е фантазия за телевизионен и компютърен екран. Шопенхауер в 122 споменава "ако имах вълшебно огледало,..." (122, с.322). По време на сън действието се вижда в различни планове, смени на мястото, има развитие - според мен те са първообраза на филмите, може би и въобще на разказа, "наратива". Шопенхауер в 122 споменава, че по време на сън "всеки е Шекспир".
    (205) Сенека, Рива 2001, ... 205.1. За жените (Ще добавя точното място, като го видя къде беше...) 205.2. За копието: XCIV, с. 461: "Когато човек се учи да мято копие, той си определя една мишена и тренира ръката си да се прицелва с копието; след като усвои това умение с много учене и упражнения, той вече го използва за каквото си иска"
    Преди 2000 години, в "Нравствени писма до Луцилий" Сенека пише (, че Хипократ бил писал, че жените не страдали от косопад и болки в краката, но в по-ново време започнали, забележете: да пият вино и пируват като мъже, да будуват до късно като мъже; да участват в борби ("да се мажат със зехтин") като мъже, да повръщат насилствено изпитото вино (за да пият още), и били станали по-развратни от мъжете и изменили на природата си да приемат секса, те станали активна страна. Според него това обяснявало защо по неговото време вече имало жени, които страдали от мъжки болести като косопад и подагра, защото жените сами били увредили по-добрите си природни дадености с мъжкия начин на живот.
    (206) Артур Шопенхауер, "Парерга и Паралипомена, част I", (Том 3 от поредица на изд. "Захарий Стоянов" 2009 г.), Афоризми за житейска мъдрост. Превод Красимира Михайлова:
    206.1: с.637-638 т.28. (виж цялата) ..."често прекалената ни сърдечност и отзивчивост го правят арогантен, непоносим и се стига до скъсване. (...) Превъзходството в общуването се постига единствено когато човек няма абсолютно никаква нужда от другия и го показва. (...) chi non estima vien stimato (който не зачита, бива почитан).
    206.2: 546-547 "Сексуалната чест ... [женската] е далеч по-важна ... защото в живота на жената сексуалността е основното нещо. ... Женският род изисква и очаква от мъжкия всичко, т.е. онова, което той желае и му е нужно: мъжкият изисква от женския главно и пряко само едно. ... мъжкият пол да получава от женския единственото нещо само срещу поемане на грижа за всичко, както и за появилите се от връзката деца: На тази институция почива благополучието на целия женски род. ... " - виж по-нататък, на мъжете трябва да се отказва всякакъв извънбрачен секс, за да се принудят да се оженят; съвокуплението извън брака се осъжда от самите жени, защото е "предателство" срещу целия женски род.
    (207) Виж ТВ сериалите "Забраненият плод" и "Север юг"
    (208) Допълнителни материали към 100:
    "Study reveals people most often choose first option presented - The Daily Californian www.dailycal.org"
    http://www.dailycal.org/2012/07/11/new-study-reveals-first-is-best/
    According to the study, “judgments that are relatively devoid of conscious awareness will consistently reveal an effect in which firsts are considered
    best because firsts are privileged for several reasons that heuristic processes may rely on.”

    "...Според ново изследване, отсъжданията, които са относително автоматични, лишени от съзнателна воля, последователно се придържат към избори, които предполагат че първата дадена възможност е най-добрата (...)"
    Коментар на автора (първоначално на 23/3/2014 към публикация на Петър Събев във фейсбук, с една дума редактирана за благозвучие):

    Например един от ефектите - в много случаи нещата, които са най-популярни, се слагат на първо място като предложения. Много хора ги кликат просто, защото са най-отгоре, тъй като това отнема по-малко време, отколкото да ровят из списъци и пр., и им е по-трудно да си съсредоточат вниманието и да избират сами, отколкото да кликнат на това, което е най-отгоре, или пък просто защото им е все едно - искат да гледат "нещо" по темата, или "най-популярното в момента".
            Въпросното видео или публикация може да е качествена в това, което представя, но със сигурност има и други с подобно качество, които просто са "затрупани" и след като човек си задоволи интереса, няма да ги провери, за да подкрепи и тях. И така това, което е "най-харесвано" в даден момент и лансирано от тези класации монополизира общественото мнение и като лавина става още по-харесвано и гледано и т.н. и се самоутвърждава, защото като има 20 милиона гледания хората го гледат само заради това, и по телевизиите почват да му правят реклама и пр. (пример "Gangnam style"). Може би това ще да е вид "атрактор" като в теорията на хаоса, както "пари при пари отиват" и пр.
            * Още една сила, която приучава хората в значимостта на елемента на първо място е, че в състезания и пр. обикновено хората се стремят към първото място и то получава най-голяма награда, в списъка с резултати са най-отгоре и пр. Според мен това отклонение на мисълта не е "ирационално", просто хората и анализаторите не осъзнават тези внушения.
            Подкрепям коментара на Blue and Bluer: "Seems to me these were all choices without meaning: Lisa vs Lori, bubblegum, jail time for random criminals? Give a *meaningful* choice, however, and it's hard to imagine one would choose the lesser preferred just because it was offered first. Die or live??" - но в началото учените отбелязват, че става въпрос за предимно несъзнателни, вероятно бързи решения. Все пак, при намаляващия обхат на задържане на вниманието на хората (74)(100)(101) - решенията им стават все по-автоматични, съответно тези намиращи се най-отгоре ще печелят по-често.
    (209) Изследване относно ефекта на богатството - властта, по-високия социален статус - върху психиката. Хората все повече нарушават правилата и все по-малко зачитат правата на останалите - "по-низшите":     http://truthseekerdaily.com/2013/10/take-two-normal-people-add-money-to-just-one-of-them-and-watch-what-happens-next/
    Take Two ‘Normal’ People, Add Money To Just One Of Them, And Watch What Happens Next
    Вземете двама души, дайте пари само на единия от тях и гледайте сеира, който следва
    Коменатар на автора от 5/11/2013, благодаря на Цвета Дойчева за споделянето на линка:
            Todor Arnaudov: На практика те откриват нещо, което е известно... Но е хубаво да го потвърдят "по научному". Според мен обаче има друга зависимост/причинно-следствена връзка - не само парите ги развалят. Много от тези, които се издигат и са забогатели, са успели именно защото са цървули с пари - хитреци и тарикати. А парите са просто начин за разделяна на групата на "по-висши" и "по-нисши", кой има повече власт. Съответно тези, които имат повече власт, се чувства по-"неуязвими" и по-"важни", от тях зависи какво ще стане. То така и се възпитават хората - ако имаш пари, почваш "телепатично" да влияеш на хората да ти се подчиняват и да правят каквото им наредиш.
            Също така карането и пародираното със скъпа кола като гъзария е свързана с тези черти, в България да не говорим - тегли кредит 1 милион да си купи Бугати.
            Todor Arnaudov Хубаво е това, което отбелязват, че по-богатите ("победителите", по-"висшите") повече приписват успеха на собствени заслуги, дори когато очевидно в общество нищо не зависи само от една личност. Това пак е от чувството за по-голямо могъщество от другите, и човек чувства, че се случват неща, които го облагодетелстват и които той иска да се случват, така че умът му е заблуден, че едва ли не той ги причинява. Защото другите също се опитват, но не им се получава.

    Свързано е с 206.1 - по-богатият си купува каквото си поиска, очаква повече преклонение и уважение.
    //благодаря за линка на Цвета Дойчева
    (210) Творчеството е систематичен процес, виж (84)" Творчеството е подражание на ниво алгоритми"
    Виж: Kathy Sierra: Building the minimum Badass User, Business of Software. A masterclass in thinking about software product development.     http://businessofsoftware.org/2013/02/kathy-sierra-building-the-minimum-badass-user-business-of-software-a-masterclass-in-thinking-about-software-product-development/

    Виж когато обяснява за експертите ("badass users"), че те устойчиво и последователно постигат до оригинални, творчески, изобретателни резултати, което доказва, че това е систематичен процес. По случаен път също може да се налучка нещо оригинално, но след това не може да се повтори резултат с подобно качество, докато експертите достигат до там постоянно и уверено - което пък е в подкрепа на тезите от (103)(104)(84), че изкуството, оригиналните творци, работят подобно на учените и инженерите, че науката, изкуството и философията са едно общо цяло (103). Творчеството не е "интуитивно"* в сбъркания смисъл на думата - случайно, хаотично, необяснимо - а е "подражание на ниво алгоритми", т.е. процедурна симулация, предвиждане, синтезиране на правдоподобни/правилни/подходящи модели, въз основа на извлечени или измислени правила/изисквания. В лекцията на Сиера се обяснява и за експерти, които "не знаят" как решават (разпознаване на пола на пиленца и др.), те се научават от опита, но не могат да обяснят. Това явление е свързано с несиметричността в мозъка и ниската скорост на извеждане (виж по-долу, (200), (203)), с лошата интроспекция и лошото въображение. Моделите при "интуитивен" избор са извлечени от опитните данни и методите за обобщаване и групиране, не са "магия", а както обяснявам в (103.1)(103.2), основанията и мотивите, които един не може да си обясни, за друг са пределно ясни.

    Препоръчвам също лекциите на Алан Кей: "Doing with images makes symbols", за които тя споменава: http://www.bing.com/search?q=Doing+with+images+makes+symbols&src=IE-TopResult&FORM=IE11TR&conversationid=

    Те могат да покажат колко напред са били най-авангардните умове в информатиката от 60-те и 70-те, и колко бавно "поп-информатиката" ги е достигнала. Многостранния гений Кей обръща внимание на важността на т.нар. в английската терминология "symbol grounding", или основаването на всички абстрактни понятия върху сетивно-моторни взаимодействия. За това говорят още Имануел Кант и Артур Шопенхауер, но то и днес е мъчна тема за много учени, и минава за нещо "авангардно" (телесност; embodyment; embodied mind), защото хората масово страдат от тежка форма на т.нар. от мен мулти- и интер-дисциплинарна слепота и имат прекалено несиметрична връзка в двете посоки на ума: отдолу-нагоре (от единичното, конкретното, към абстрактното) и отгоре-надолу (от обобщенията към единичното) със съзнаване на връзката помежду им и как се стига от едното до другото.

    В "Критика на чистия разум" (229) Кант споменава за това, че някои хора, експерти, например в сферата на правото знаят нещата само абстрактно (in abstracto), но не могат да отсъждат правилно конкретни случаи от практиката, защото нямат опит и не знаят как да свързват абстрактните правила със сетивните данни. Шопенхауер също многократно дискутира тази тема в "Светът като воля и представа" и в други творби, и отбелязва сбъркания метод на образование тогава, запазен и днес, при който на учениците се преподават абстракни познания, преди да имат подходящия сетивен опит. Тези знания са по-трудни за запомняне (211) и висят в нищото, не са основани, така насърчават по-скоро учене наизуст на празни думи и чужди мисли като буквални записи, отколкото разсъждаване върху понятията и да си представяш, така че да можеш да изведеш всичко; бих казал: да разбираш "физиката" на нещата.

    Има една английска поговорка: "все едно да се научиш да се боксираш от книга". Виж също Сенека(205.2). Наистина човек има нужда от практика, да действа мускулно, за да запомни и овладее физически действия, като искам да обърна внимание, че това е причинено не само от безусловната необходимост от опит, от абсолютното разделение на "теория и практика", а заради несимитрочността на връзките в мозъка - тя причинява появата на това разделение.

    Връзката отдолу-нагоре, от сетивни данни и моторни команди към понятия и въображаеми вселени (напр. умения) е по-ефективна - обобщението, индукцията, от единичното към общото, - отколкото връзката отгоре-надолу - синтезиране на единични варианти въз основа на дадени общи (81).

    Вероятно причина е и това за което пише Джеф Хокинс, че човешкият ум работи с памет, т.нар. Memory-Prediction Framework - предсказване въз основа на паметта. Мозъкът не е ефективен и в най-добрия случай е невъзможно бавен, когато му се налага да синтезира представи - въображението ни е бледо и ограничено. Обобщението е вид компресиране със загуба (lossy compression), виж Хокинс и (103)(104), затова по-горните нива на йерархията съхраняват все по-малко информация.

    Mислеща машина обаче няма да има този проблем и връзката единично-общо и обратно може да бъде на практика симетрична. Откъс от повестта "Истината" (169):

    Две от очите на сметача, закачени на показвача, погледнаха към чинията, поставена пред кутията, в която се намираше ядрото на искрилната плът на Машината. - Мога да усетя формата на ябълката, която виждам. Мога да опиша чувството си и, когато си спомням за него, то да бъде толкова живо, колкото е и сега. Ти не можеш. Разполагаш само с механични изходни устройства, с които извеждаш в Общата памет смехотворни битове в секунда - по-малко даже от първия искрилен глупчо от преди век. Не можеш да изразяваш мислите си в пълнота, защото предоставената на разума ти "ширина на канала" не стига...
    Машината би могла да се научи "да се боксира", да танцува и пр. от "книга", т.е. като чете по-общи заръки и от тях изведе всички необходими частни, защото може да има пълноценна връзка между всички сетивно-моторни модалности и нива в йерархията, което ще й позволи да генерира възможните варианти, без да е необходимо да преживява всеки път всички наживо*.

    За човек сега това е единственият начин да въведе в ума някои от необходимите данни с най-висока разделителна способност и с достатъчно висока - най-висока - скорост. Така се изграждат "програмите" за съответните движения и реакции, съответните зрителни, проприоцептивни, тактилни, висцерални (от вътрешните органи) и пр. - и само така след това те могат да бъдат достъпни с достатъчно висока скорост (200). В противен случай, тогава когато умът няма опит и няма по-бързи предварително "компилирани" програми, най-висшата част на ума (абстрактна, бавна; изпълнителните функции) е принудена да работи непрекъснато в най-бавния интерпретаторен режим. Някои движения не могат да се изпълнят в този режим, защото са свързани с пазене на равновесие, което е подчинено на законите на гравитацията и трябва да стане в тези рамки. В други случаи е необходима координация с достатъчно висока скорост заради биомеханиката, преодоляване на препятствия, движения на други тела и пр. Други пък ако са изпълнени прекалено бавно, не се възприемат в непрекъснато цяло, а се разпадат и остават отделни и несвързани - натискане на клавишите на пиано през няколко секунди.

    Последното пък е свързано с капацитетите на буферите за обработка в човешкия ум, тези които създават усещането за моментна реалност и които се преливат един в друг. Ако данните са прекалено разтеглени за обхвата на буфера от съответното ниво на обработка те преминават в следващия и вече стават чужди на предишния (217), поради което данните не се сравняват за свързаност (235.1). На по-високо равнище обхватите на буферите могат да се разширяват и свиват във всички посоки, да се променя разделителната им способност и продължителността във времето и пространството, при мислещата машина ще е възможно това да се прави по-свободно в по-големи диапазони. При човека има буфери на ниско ниво, които изглежда не могат да се донастройват. С тях се създава чувството за реалност.

    Живото преживяване, сетивните данни, са необходими тогава, когато не можеш да предвидиш поведението/въздействията от средата с необходимата/желана от теб разделителна способност/точност. Ако можеш да предвидиш всичко с дадена отчетливост и даден обхват, допълните сетивни данни съответно не носят повече полезна информация.

    Т.е. колкото по-добро въображение има умът, толкова по-малко му е необходимо допълнително взаимодействие с външния свят за да постигне същото разбиране, или с по-малко взаимодействия и с по-малко "улики", данни, ще стигне до същата яснота и дълбочина, до която за друг ще е необходимо да прави опити, да изследва и пр.

    За предсказването, предвижването, и за горните наблюдения, говорят още философите:

    Критиката на Шопенхауер на неуморния туризъм и стремеж на хората към лесни развлечения (122), с които "да убиват времето" и да се спасят от скуката е констатация затова, че хората не могат добре да обобщават и така да разберат и възприемат, че зад привидната различност на нещата и случките стоят общи закономерности, които да възприемат като по-съществени; след като веднъж е изяснено и разбрано, те биха могли да си представят конкретните подробности на различните места - или да разберат липсата на значение в тях и без непрекъснато да ги виждат с очите си и да се захранват с нови и нови впечатления.** По-леките забавления изискват по-малко съсредоточаване, по-кратко време за задържане на вниманието, по-очевидни зависимости и могат да се случват с повече "допаминови къси съединения" (126.1) и др. подобни емоционални награди.

    Хората и също така мислещата машина имат нужда от все нови и нови данни тогава, когато не могат да разберат събраните досега, или след като са ги разбрали напълно - извлекли са всичко, което може да се извлече - "изстискали са сока" според възможностите си. (239) Например когато в даден момент всичко ти е ясно в дадена наука или дадена игра, когато смяташ че можеш да предвиждаш и причиняваш всичко което те интересува с разделителна способност, която те задоволява, тя вече ти става скучна. Същият ефект може да има обаче и когато учейки, упражнявайки се, не постигаш напредък и не научаваш и не разбираш нищо ново.

    Съответно за човек, за когото най-голямото удоволствие е да обикаля по света, най-важното, което помни и разбира са детайлите, необходими за да разграничи различните места, и да помни дали е бил на дадено място или не. Това е все едно архив с видео или аудио записи, които обаче са необработени. Всеки от тях е "различен" и е ценен като "библиотечен артефакт", а не със съдържанието си. Когато се гледа той просто се "преживява".

    След обработка - например във видеокомпресията в информатиката, или когато човек обобщи видяното и остави същественото - се откриват все повече и повече повторения. Осъзнават се закономерности, модели чрез които от малкото и частичното може да се изведе и останалото - стига да имаш най-незаменимите основни образци, прототипи** (203).

    Разликата между дискурсивно и интуитивно познание
    Разликата между последователно и очевидно познание

    Съществува терминологично объркване в значението на "интуитивен". Кант го използва за да отличи очевидното, директно познавано нещо, от това което се разбира чрез понятия последователно във времето (дискурсивно). За последователният ход на съзнанието (изпълнителните функции, отговарящи на най-висшите дялове от мозъка) пише и Шопенхауер в главата за недостатъците на интелекта (235.1).

    Кант (237) и Шопенхауер (235)(236) разграничават два типа сетива и два типа наглед (сетивни данни): вътрешен (интуиция) и външен (зрение, слух, осезание и пр.). Всички данни от там са "очевидни", непосредствени истини - те са измервания.

    Дума от Кантовата философия, която изразява тази идея е "аподектично" - apodeictically. Това ще рече очевидно; apodeictic - очевидна истина, нещо което е непосредствено доказуемо. Пример за такива истини са аксиомите в Евклидовата геометрия, които формално нямат доказателства в собствени термини - през две точки минава само една права, две успоредни прави не се пресичат и пр. Тези неща се виждат в интуицията - "вътрешното сетиво". Очевидните истини не се нуждаят от доказателство и следват от друга, или от съчетание от други, външни системи (в новата ми терминология: контексти) при което заради свиването - компресията - и контексния преход е загубена тази връзка. В новия контекст загубената информация не може да се възстанови - извършена е компресия със загуба, разделителната способност е понижена.

    Интуитивното познание, което ползваме в геометрията, отговаря на т.нар. в когнитивните науки Visuo-spatial sketchpad - зрително-пространствен скицник, или друг термин от моята теория и в мислещата машина: VR - Visual Renderer - в който си представяме образи и трансформации. Той вероятно е следствие от т.нар. ретинотопично съответствие и въобще използването на зрението като координатна матрица, памет с произволен достъп, в която има пиксели, линии и пр. Самата ретина и мозъкът на най-ниско ниво нямат отделни резки пиксели, но след обработка ние ги възприемаме по този начин, окото има граница на оптична разделителна способност, също както средствата за писане, които използваме, екраните и пр.

    Така на думи се казва, че точката няма измерения, тя е "идеална", докато в света всичко има измерения, затова "точката не съществува" и други подобни. Всъщност, точката представлява: координати (n-мерен вектор), операция и принадлежност към клас, вид (че е обект точка, че точката се намира там и пр). Линията също представлява операция, но при нея са нужни две координати и операцията е по-сложна, както се разгръща в Аналитичната геометрия или като програма за изчертаване на линия (виж 103, алгоритъма за рисуване на линия в псевдокод и на асемблер). В пространство, в което всички координати са еднозначни и единствени, и където операцията/функцията "постави точка" и "нарисувай линия" са еднозначни - то през две точки винаги ще минава само една права. Виж също (237.2)(237.3)

    Аксиомите представляват компресирано представяне, при тях се загубват и координати и подробности около извършването на процедурната част - операциите. Решаването на задачи с пергел и линия, геометрично, е начин да се приложат графичните операции и да се възстанови тази информация - в този случай се изисква наглед, някъде където има определено пространство, в което действат транслации, ротации, мащабиране и пр. и след това от нагледа се извлича измерването, което се търси - дали две линии се пресичат, къде е средата на линията и пр.

    Развитието на системите представлява превръщане на дискурсивното в интуитивно

    Превръщане на:
    дискурсивното в интуитивно
    последователното в паралелно
    последователното в интуитивно
    времето в пространство

    Процесът на сваляне на нивото на абстракция, за което говори Хокинс и авторът на този труд в (200), са превръщане на дискурсивното в даден момент познание/операции в интуитивно. Подобен е процесът който се наблюдава в развитието на компютърните архитектури:

    -- Процесорите извършват все повече работа в една инструкция, и задачи които някога са изисквали много операции, по-късно се извикват директно.

    -- Задачи, които преди са се извършвали последователно от един процесор, като поредица инструкции, след това се изпълняват паралелно - в процесора се поставят допълнителни изпълнителни устройства, които работят успоредно и/или позволяват изпълнението да стане за по-малко тактове (най-малко - един). След това се създават мултипроцесорни и многоядрени процесори, на същия принцип, а софтуерът, който първоначално е мислен за последователна обработка, се преобразува за паралелна обработка, така че на всеки такт наведнъж да се преобразува по-голям обем данни по еднотипен начин****.

    В контекста на съзнанието разум, за когото непосредствено очевидно е нещо, което за друг изисква последователна обработка, е по-съвършен, а не по-"несъзнателен". Както показва обяснението на изчертаването на линия в (103) интуитивното представяне е обяснимо и разумът може да го разбере и да го превърне в последователно (дискурсивно) в термините на въображаема вселена, където да прилага съответни закони и да изследва какво се случва. За това може да са необходими допълнителни средства, чрез които да се самонаблюдава.

    Дълбочина на интуитивното познание

    Това което за по-талантливия и по-тренирания е очевидно и интуитивно, за друг е дискурсивно. Затова както споменава и Ш., "глупакът и гения" могат да прочетат едно произведение и дори един образ по различен начин. Само ако те са развили или биха могли с обучение да развият сходна интуиция (вградени, предварително изчислени модели, обобщения и пр., свързващи абстрактните понятия с конкретните), те могат да се разбират правилно.

    * Oсвен за калибриране, настройка на точността и др. за конкретно тяло, когато в неговото управление и реакции на заповедите има значителни шумове и разминавания от желаното. В симулирана въображаема вселена, виртуална реалност, калибрирането ще е мигновено. Виж също (218).


    ** Затова в изказването на Алеко Константиновия Бай Ганьо ~ "„Какво ще й гледам на Виената, град като град – хора, къщи, салтанати." - всъщност се съдържа не само "очевидната" на пръв поглед простотия и ограниченост, но и мъдрост и съзнание на суетата на сляпото преклонение на "великите неща" и бляскавото като съвременната мания на туристите да ходят на забележителности и да си правят безвкусни снимки пред тях, обикновено зле композирани ("аз в средата на снимката"), с които да демонстрират "и аз бях там", подобно на онези, които дялат своите имена в кабинките на Виенското колело или оставят "тагове" (графити) по улиците. В самоизтъкването на Бай Ганьо, когато обяснява "що свят е изръшкал" и изброява Търно Магурели и пр. незначителни селища се съдържа самоирония и чувство за хумор, с това е и смешно, а не само с "простащината" си. На Бай Ганьо в тези случаи е чуждо представителното лицемерие.

    *** apodeictically: unquestionably true by virtue of demonstration - http://dictionary.reference.com/browse/Apodictically **** Виж например OpenCL, CUDA, векторизация: http://en.wikipedia.org/wiki/Vectorization_(parallel_computing)

    (211) "Abstract Addressing and Discontinuous Addressing Impede Processing in Generalizing Hierarchies", Todor Arnaudov's Researchers 11/2011:     http://artificial-mind.blogspot.com/2011/11/abstract-addressing-and-discontinuous.html "Адресирането с абстрактни и прекъснати координати пречи на обработката на информация в обобщаващите йерархии"
    Абстрактни координати
    (212) А.А. ми подсказа за събирането на хората около огъня.
    (213) Лекция за ученето с подсилване от курсовете по Универсален изкуствен разум, на български, файл: Reinforcement learning ...     http://research.twenkid.comВиж още (217)
    (214) Структурна сложност - в смисъла на Бен Гьорцел от "Chaotic Logic":     http://artificial-mind.blogspot.com/2010/06/comments-on-chaotic-logic-by-ben.html
    (215) Виж сполучливата рекламна кампания на марката бира "Шуменско", епизодът за "социалната мрежа" преди 100-тина години.
    ШУМЕНСКО - СОЦИАЛНА МРЕЖА
    https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=kxSkJwBxVcI

    (216) Вит Ценьов, "Психология на рекламата", 216.1 с.156- 216.2 Митът за 25-тия кадър

    (217) Йерархични буфери има още например в теоретичните модели на Memory-Prediction Framework и Hierarchical Temporal Memory (и впоследствие Cortical Learning Algorithm) на Джеф Хокинс, и в теорията на Борис Казаченко. Последният ги нарича опашки (queues) - първи влязъл, първи излязъл. Също така и разните варианти на т.нар. Deep Learning. Виж също йерархични скрити модели на Марков (HHMM - Hierarchical hidden Markov model). Наблюдава се и в йерархията в мозъчната кора, отговорна за зрителната обработка, която постепенно обхваща все по-голямо пространство от зрителното поле и все по-сложни или абстрактни форми, предмети, сцени.

    (218) "The current status of the simulation theory of cognition", 1/2012 www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0006899311011309 "... perception can be simulated by internal activation of sensory cortex in a way that resembles its normal activation during ... (‘anticipation’)" Brain Research, Volume 1428, 5 January 2012, Pages 71–79 - The Cognitive Neuroscience of Thought
    (219) Жената не е чак толкова беззащитна и безопасна
    Жената не е чак толкова беззащитна и безопасна, не може да се съжителства дълго време без някаква степен на разбирателство и доверие. Мъжете също се привързват и обичат и се грижат, не са "прасета"; подвластни са на въздействията на неврохормоните и невротрансмитерите и имат нужда от общуване и грижа. Разделението на труда, задълженията и отговорностите не са били случайни. Не мисля, че праисторическите жени са били недоволни, че мъжете са ходили да ловуват, а те са поддържали огъня и са гледали децата. Оцеляването на наследниците е зависило от успешното взаимодействие между мъжете и жените. В по-ново време, религиозно и законово наложената фактическа или представителна моногамия в някои общества също защитава най-вече децата и дава по-голяма сигурност за жените.

    Еволюционната психология предполага следния сценарий за възникване на семейството: нарастването на мозъка, от там и на черепа, в съчетание с изправеното ходене, което е ограничавало размера на таза, са довели до два проблема: първо, раждали са се все по-недоразвити бебета - за да могат все пак да се вместят в човешка утроба и да излязат от там; второ - поради горното, раждането е ставало трудно и опасно за майката. Майките са се нуждаели от помощта поне на бащата или на други съплеменници, а недоразвитите бебета са имали нужда от повече грижи за по-дълго време, отколкото при други близки на човека видове - висшите примати, например шимпанзета. Има изчисления, според които за да има човешкото новородено степен на развитие на мозъка сравнимо с това на шимпанзе, бременността би трябвало да продължава две години.* Виж (178)


    (220) Материали от 217:
    220.1 Лекцията за Jeff Hawkins и HTM , лекцията "Brain Architectures" от курса по Универсален изкуствен разум - на български език. Виж 201.
    http://research.twenkid.com/agi_2011/
     http://research.twenkid.com/agi/
     220.2 Лекцията за Учене с подсилване, анатомия на човешкото поведение: Reinforcement Learning, Anatomy of Human Behavior
    220.3 Презентацията в ТУ "София" за Нощ на учените, принципи на разума: Razum_principles_Caffe_Sci_2009_MTR.pdf
    http://research.twenkid.com/agi_2011/Razum_principles_Caffe_Sci_2009_MTR.pdf
     220.4 Универсална интелигентност (UAI) - Дефиниция на машинна интелигентност - Маркус Хутер и Шейн Лег, лекция по статията. Marcus Hutter. Shane Legg. Definition of Machine Intelligence.
    220.5 Теория на разума и Вселената: http://research.twenkid.com/agi_2011/Todor_Arnaudov_Theory_of_Hierarchical_Universal_Simulators_of_universes_Eng_MTR_3.pdf

    (221) Писма, AGIRI... AGI list; piano player, improvisation ... multi-interdisciplinary blindness ... obvious ...

    (222) Изследвания, показващи красивите лица като "средни" - подаващи се на най-голямо компресия, най-лесни за обработка от ума. За красотата като компресия и като увеличение на компресирането виж още (103)(104)(223)(239), Юрген Шмидхубер (Juergen Schmidhuber) Average face     http://www.bing.com/search?q=Average+face&src=IE-TopResult&FORM=IE11TR&conversationid= http://www.faceresearch.org/demos/average

    (223) "Compression and Beauty: matches between a work by Todor Arnaudov from year 2003, and 2010-2011 new acаdеmic contributions... - comments on "Musical Beauty and Information Compression: Complex to the Ear, but Simple to the Mind" - Part I", Monday, December 3, 2012. Todor Arnaudov's Researchers.     http://artificial-mind.blogspot.com/2012/12/compression-and-beauty-matches-between.html

    Компресирането и красотата: съвпадения между работи на Тодор Арнаудов от 2003 г. и нови академични приноси от 2010-2011... - първа част: коментари към "Музикалната красота и компресирането на информация: сложно за Ухото, но просто за ума".

    (224) "Стари сексистки реклами показват колко обидна е била рекламната индустрия" (серия от снимки, вижте и коментарите на хората)     http://www.telegraph.co.uk/women/womens-life/10803478/Sexist-Vintage-adverts-show-how-offensive-the-advertising-industry-was.html?frame=2899415

    Добавка: рекламите в англо-саксонския свят. И очевидно - предназначени за клиенти мъже. Коя жена ще си купи нещо, което я обижда? Виж за целевата група и за политическата коректност.

    Коментар на Grumpy: "Advertising has always reflected the attitudes and culture of the target market. Students should look at the advertising for "feminine" products in the first half of the 20thC." - Рекламите винаги са отразявали предпочитанията и културата на целевия пазар. Студентите би трябвало да разгледат рекламите за "дамски" продукти от първата половина на 20-ти век.


    Забележете също така преструвката, лицемерието и насилената поза по образите от всички тези реклами - ще го откриете навсякъде в медиите и в много от по-старите филми в киното с характерната им "дървена" игра и преиграно позиране. В САЩ има израз "усмивка Пан-Ам" заради реклама на тази авиокомпания, в която е запечатана фалшива усмивка. Подобни са усмивките на играещите слабо и сковано актьори - без очи или т.нар. "лукава усмивка". Учувдващо е колко десетилетия са минали в някои общества преди клиентите и творците на реклами да забележат колко зле играят актьорите им и колко фалш и измама лъха от посланията им. Според мен по-скоро горното е показател, че не съдържанието на рекламата продава, нито посланието, нито техническото качество, а други сили - социалния статус, разпространението и др. Виж 100.

    *Pan-am smile: http://www.bing.com/search?q=Pan-am+smile&src=IE-TopResult&FORM=IE11TR&conversationid=

    (225) Американският "сексизъм" в рекламите от миналото.

    Американският феминизъм има далеч по-уважителни външни причини, отколкото българския, или поне основанията му изглеждат по-достоверно. (224) Тамошният "сексизъм" например се изразява в пошли и изглеждащи наивно от днешна гледна точки реклами от минали десетилетия, които съдържат директни "очевидни" обиди или демонстрация на превъзходство, принуда и пр. от мъж към жена. Както ще покажем по-долу обаче, онези които обвиняват обществото в "сексизъм" и в мъгливото зле дефинирано понятие "полова дискриминация" приемат, че жените, които са участвали в създаването на тези реклами и в това общество не са имали никакво участие и са били принуждавани насила като роби. Също така се приема, че това, което създателите на реклами са измисляли, лансирали и разпространявали, е било подкрепени от всички, че рекламата е била предназначена да се хареса на всички и всички са били съгласни, или пък че е било възприемано по същия начин и толкова скандално, по който се възприема 40, 50, 70 или 100 години по-късно.

    В България, към момента, не са ми известни чак такива традиции в пропагандата, още повече че като пост-социалистическо общество българското е полагало държавни усилия за създаване на по-добри възможности за жените. Затова американския феминизъм изглежда нелепо и смешно, привнесен механично на българска почва.

    (226) За "антисемитизма" на Шопенхауер:
    В студията си в 122 Исак Паси определя Шопенхауер като "антисемит" - "Антисемитизмът [му] е направо свиреп" (с.94), заедно с това че е мизантроп - и особено женомразец, - "мрази" и критикува недъзите на всички нации и има определения за тях, но е особено антисемит). Всъщност философията му критикува религията по-точно теизма, поповете - особено английските; и юдаизма и неговия догматизъм и небивалици в частност, с които християнството е тясно свързано. Тази тяхна сватба е имала тежки последици върху философията и науката в Европа дори и през 19-ти век, когато притчи от Стария завет и други догми са се взимали насериозно едва ли не като научно достоверни данни.

    Фридрих Ницше, наследник на Шопенхауер в борбата му с лицемерния морал, проповядван от Западния теизъм, и продължител на понятието за Волята (106), също пише срещу юдаизма (106), и също в по-ново време е нарочван за "антисемит" - защото нацистите са прочели неговата философия така, както им е било угодно за тяхната разрушителна идеология; след това пък онези, които след това са съдели, също не са чели Ницше от извора или не са го разбрали. В предговора и епилога на "Воля за власт" (106) сестрата на философа споменава за погрешното и глупаво тълкуване на понятията му още в края на 19-ти век. Според:     http://infolab.stanford.edu/~gary/quotesцитирано в http://en.wikipedia.org/wiki/%C3%9Cbermensch,Ницше е противник както на антисемитизма, така и на немския национализъм и бил казал "всички антисемити да бъдат застреляни".

    Философите обикновено не са политици, но както Шопенхауер разгорещено обяснява в "Университетската философия" - философията се използва за политически цели от държавата, и държавата принуждава академичните философи да преподават идеологии и теории, които поддържат статуквото. В началото на 19-ти век Хегел споменава за държавата като висша цел за човека (122.6). Критикът на Шопенхауер в своята студия също е университетски "политически коректен" несвободен философ.

    Шопенхауер критикува юдаизма и употребата му за философски и политически цели.

    В духа на "политическата коректност" господарите обаче имат изгода да изкарват човек, който е срещу властта, срещу началниците, срещу идеологията (християно-юдейството и нейното прилагане); който има конкретни и аргументирани критики и основания за тях - като човек който е срещу народа, срещу всички хора от този народ, просто ей така - от чисто емоционална омраза - просто злодей, завистник. От това излиза, че господарите много обичат народа и уж по този начин се грижат за него, а всъщност този, който уж говори срещу народа, изкарва неудобните истини за покварата на "господарите" наяве и за това как потискат заблудените "роби", които са омаяни от високото обществено положение на господарите и не осъзнават глупостта в техните брътвежи (122.6)(122.7)(106). Шопенхауер се бунтува и от това, че някои от робите - като академичните философи по негово време, които изглежда са били наполовина "свещенослужители" - са били щастливи да служат и ревностно са пречели на всеки, който е искал да разкрие истината и да създава истинска философия (122.7). (Виж също "Воля за Власт" на Ницше (106), но за нея все още не мога да се изкажа конкретно).

    Шопенхауер е философ, който е отдал живота си в търсене на истината за света, за всичко търси основания и причини; който не се опитва да се хареса на тези или онези - освен на любознателните и мислещите, - затова не се кланя и не ласкае никого и критикува всеки и всичко, което смята, че заслужава укор; мислител, който е последовател на твърдия детерминизъм - той просто бива обвиняван в "антисемитизъм" и така аргументите му вече нямат стойност.

    (...)

    Андрей Кончаловски споменава в (260) за случай в който актьорът Марлон Брандо е бил намразен и обявен за "антисемит", защото бил казал в шоу, че "евреите управляват Холивуд" - нещо което е очевидно дори и за най-обикновените зрители, какво остава за актьор, като ако "ощипаните госпожички" от Холивуд го бяха разбрали правилно, щяха да го възприемат като комплимент - те владеят тази империя, имат качества, далновидни са, комерсиално успешни (което си е идеал в онзи бизнес) и пр. Евреите в Холивуд обаче, които действително са го управлявали, се обидили, принудили го да се извини публично. Всъщност вероятно по подобен начин е възникнал и възниква подобен "антисемитизъм" - в отговор на неадекватни реакции от високопоставени самовлюбени "господари", които принадлежът към този етнос. Тези "господари", чиято власт е публична тайна, получават критики от онези, които не са политически коректни лицемери или дори просто искат да се пошегуват, имат чувство за ирония. Но, не може да се шегуваш с някой, който е богоизбран. Според мен това критикува и Шопенхауер, а не юдейския народ като народ.

    * Why is the IQ of Ashkenazi Jews so high?, Hank Pellissier, Transhumanity.net : http://ieet.org/index.php/IEET/more/pellissier20110719
    (227) Относно таламуса и съзнанието: Clocks in the brain - How Consciousness Forms, 40 Hz Thalamus Clock

    http://artificial-mind.blogspot.com/2010/09/clocks-in-brain-how-consciousness-forms.html Linking to: The Missing Moment: How the Unconscious Shapes Modern Science http://www.cse.iitk.ac.in/~amit/books/pollack-1999-missing-moment-how.html Thalamic Dopamine D2 Receptor Densities Are Negatively Related to Psychometric Creativity in Healthy Individuals (Paper about Creativity and Brain)

    About the correlation between creativity ("thinking outside the box") and the density of dopamine receptors in thalamus and cortex. Thinking Outside a Less Intact Box: Thalamic Dopamine D2 Receptor Densities Are Negatively Related to Psychometric Creativity in Healthy Individuals http://www.plosone.org/article/info%3Adoi%2F10.1371%2Fjournal.pone.0010670
    (228) Абстрактна теория за изключенията от правилата в изчислителните машини, Тодор Арнаудов 2004, сп. Свещеният сметач

    (229) Виж Информатика, програмни езици; теория на транслацията; генериране на код; Just-in-time компилация; JIT-compiler, динамична рекомпилация - Dynamic recompilation; Java, JVM, .NET/CLR
    (231) "Phenomenon of Science", Vladimir Turchin - виж за Meta-system transition
    (232) Meta Evolution: fitness beyond reproduction, Boris Kazachenko,     http://meta-evolution.blogspot.com/
     232.1: www.cognitivealgorithm.info
    (233) Запазване срещу развитие: жени срещу мъже
    233.1 В еволюцията на Вселената има два съревноваващи се процеса: А) запазване на съществуващото и Б) развитие до по-съвършено състояние. Това е изобразено в (103)(104) под формата на конкуриращите се управляващи устройства от различни нива, също така в (106)(232)(231)(236.1), във вечната борба на различни форми на обективация на волята в Шопенхауеров смисъл (235)(236), диалектическите материалисти също приемат, че всичко е някаква "форма на движение на материята", в която има "противоречия", "отрицание на отрицанието", при което се получават по-висши форми на съществуване на материята. В "Мета-еволюцията: приспособеност отвъд възпроизводството" (232), Казаченко въвежда понятията "съхранено ядро" и "приспособяващ въоблик" (приспособяващ интерфейс). В организма, геномът играе ролята на съхранено ядро. Способността за отбор, за мутация, е един вид приспособяващ въоблик, който обаче е много по-бавен отколкото нервната система, която е по-висша форма на приспособяващ въоблик.

    Според мен взаимодействието между хората и средата - включваща технологиите - е част от тази система (147)(148)(203), виж също (234), но все още тя е зависима от оригиналните съхранени ядра и приспособяващи интерфейси, защото не може да се възпроизвежда и съхранява без тях - без участието на хората. Технологиите са по-еволюирали форми на материята, и тяхното възпроизводство, на езика на частиците (103)(104) е по-сложно, отколкото възпроизводството на биологичните същества.

    Най-развитата форма на приспособяващ интерфейс у човека - разумът на най-авангардните индивиди - и цялото човечество като свръхразум се опитва да създаде по-съвършено съхранено ядро и приспособяващ интерфейс, които едновременно да могат да се запазват по-добре - да са по-трайни, накрая безсмъртни - и са по-приспособими - нагаждат се, усъвършенстват се така че да работят най-добре в подходящи условия.

    В моите по-съвременни термини, това е VLSI - Versatile Limitless Self Improver (Всестранно неограничено самоусъвършенстване), и SIGI - Self Improving General Intelligence - Самоусъвършенстващ се универсален разум.

    Двата пола са едно от овеществяванията на тези две посоки. Жените са създадени и живеят повече за да запазват и поддържат съществуващите неща, докато най-еволюиралите, развити мъжки индивиди и организации сред тях - да го продължат в по-съвършена форма. Генетичният корен е в споменатата по-горе разлика между мъжкия и женския геном: мъжете са "модифицирани женски". Първоначалното размножаване е било безполово деление, а при половото размножаване, женският геном е първообразът (203.1). При жените повторението на предпоследния хромозом служи като защита от грешки. Мъжките са се получили чрез мутация, при мъжките индивиди има повече генетични вариации - повече гении и повече идиоти (178) - отколкото при женските. Борис Казаченко веднъж спомена в епистоларна дискусия, че "мъжете са експериментални образци на еволюцията" - жените и мъжете добре го съзнават.

    Илюстрация на горното е разговорът между Сара Конър и инженерния директор Дайсън, ръководител на проекта "Скайнет" в "Терминатор 2", реж. Джеймс Камеран. (238)

    Сара е майка, която обвинява Дайсън:

    - Мислиш се за творец? Хора като теб създадоха водородната бомба! Ти не знаеш какво е да създаваш живот! Да чувстваш как расте вътре в теб!

    Подобна е сцената от разширената режисьорска версия на филма, в която Дайсън разгорещено обяснява на съпругата си какво ще може да прави мислещата машина, върху която работи, от което тя никак не е впечатлена - притеснява се единствено, че той е прекалено погълнат от работата и не обръща достатъчно внимание на семейството си - "не ги обича".

    Забележете разликата в начина на сътворяването. Майката наистина създава живот, но както тя сама подчертава той расте в нея и според нея това е истинското съзидание. Нейната воля и ум не участва в този процес. Най-добрите творци - изобретатели, изследователи, инженери, авангардни хора на изкуството, те работят на ръба на възможностите на човешкия ум и в творенията им участват разумът, съзнанието и устойчивостта на волята като обективност. Където обективност е в Шопенхауеров смисъл, но воля не в Шопенхауеровия смисъл на нагон и търсене на удоволствие и избягване на неудоволствие, а като способност да се съсредоточаваш и да работиш върху нещо дълго време, без да получаваш непосредствено удоволствие и неудоволствие в най-лесния им вид, които тук наричам "къси съединения".

    Творчеството и съзиданието на нещо по-добро често има страничен ефект или по необходимост са свързани с разрушаване на нещо по-старо* - новите технологии изместват по-старите и това което остава и е трайно е прогресът и най-съществените функции, които и старите, и по-новите устройства извършват.

    * Виж "градивно разрушение" в икономиката:     http://en.wikipedia.org/wiki/Creative_destruction
    ** Виж също романа "Самите богове" от Айзък Азимов (241.2)
    *** Виж също (259)
    **** Виж още (270)(106.2)(147)(169) и др.
    ***** Камеран отлично е забелязал противопоставянето на тези две сили, и мисленето на Сара Конър е типично женско. Наблюдава се и у някои мъже с изявено хуманитарно мислене, които не разбират технологиите и/или са против прогреса на науката и техниката или виждат в него заплаха; само че нито те, нито жените "пазителки на живота" не отиват да живеят в гората сами да си ловят храната всеки ден. В дискусия с жени (компютърен инженер, докторант), една дама ми разпряваше за това колко по-добре си живеели хората в миналите епохи без технологии, как те отчуждавали хората и тем подобни. Тъй като тя не можеше да се сети, й обясних колко добре са живеели - майките са умирали при раждане; да живееш 18-20 години е било постижение; повечето деца са умирали като пеленачета или на няколко годинки; настинките са убивали - ако преди това не умреш от глад или студ. Такова е "автентичното съществуване" на човечеството.

    Хора, като онези, създали водородната бомба, са измислили и развивали медицината, биологията, математиката, инженерството и пр.; благодарение на телекомуникациите светът става по-дружелюбен и по-добре се познава (147). Тези същите хора днес работят по създаването универсални мислещи машини и се борят със стареенето - това са съвременните трансхуманисти и космисти, какъвто е и авторът на този труд. Именно този тип "разрушителни" хора строят и развиват света.

    Въпросният инженер докторант обаче се възмути и намери убийствен аргумент - "те хората по онова време били свикнали със смъртта".

    Подобни безумия ми разправяше и философът А.Г. в сблъсъка ни в (103). Въобще - ако не бяха мъжете изследователи, изобретатели, "аутистите", "асоциалните", онези които искат да разберат, да проумеят, да измислят, да сътворят - с разума си, - ако не бяха те, щяхме още да сме диви животни. Затова - не слушайте твърде много жените и невежите по въпроси на еволюцията - те са нейната спирачка. (36)(269)

    233.2 Обсебването от чувствата също е вид сблъсък между съхраненото ядро и приспособяващия интерфейс, между по-високото ниво на развитие на управлението (на обективация на волята) и по-ниските, между запазването на съществуването и създаването на нещо по-съвършено. В разделението на видовете награди в човешкия разум в лекцията от курса по УИР върху своята Теория на разума и Вселената (220.5), Т.А. споменава за физически (чувствени) и познавателни награди. Основната разлика при тях е, че първите се стремят към съвпадение между желаното и действително (да изпитват съответно чувство, удоволствие), а вторите - към съвпадение с предвиденото, и към по-висока предвидимост на бъдещето. Когато човек е "роб на волята" в Ш. смисъл, той е роб на чувствените удоволствия и умът му служи толкова, колкото да задоволи тях: "ядене, пиене, ... тези три неща" - на по-ниско ниво на представяне и измерване, съответни нива на хормони в съответни части от системата на мозъка. Тези награди обаче са по-"нисши" по две причини: първо, те са по-ранни в стълбата на живота, и най-простите животни имат нещо такова, а при най-сложните е същото като при нас. Втората причина е, че чувствените удоволствия водят до застой и до елементарни зависимости - наркотични, любовни и пр.

    Чувствата, безумните емоции, също така са не по-малки причини за войните, и истинските причини за човешките зверства и престъпления срещу човечеството и личността, а не разумът. (147) Удоволствието на разума е да знае, да разбира, да предвижда, да вниква в нещата все по-добре и по-добре. (269)

    (234) "The selfish gene", Richard Dawkins:     http://en.wikipedia.org/wiki/The_Selfish_Gene memes

    (235) Артур Шопенхауер, "Светът като воля и представа", превод: Пламен Градинаров. Изд. Евразия 1997., Том II, кн. 1-2. Трета медитация.

    235.1 Глава 15. За съществените несъвършенства на интелекта 235.2 Глава 8. Към теорията за смешното, с.106-

    (236) Arthur Schopenhauer, "World as Will and Idea"... Project Gutenberg ... Volume I.

    236.1. "p. 101 ...mathematics, according to Euclid's treatment, the axioms alone are indemonstrable first principles, and all demonstrations are in gradation strictly subordinated to them. But this method ..."
    Както изяснявам в (210) (донякъде още в (103)) всъщност тези истини могат да се изведат и извън тази интуиция и да се възприемат последователно (дискурсивно) от по-високото ниво на съзнанието, което мисли само последователно.
    236.2. Book I, Chapter 12 - see 272.1
    (237) The Critique of Pure Reason, by Immanuel Kant. Translated by J. M. D. Meiklejohn Project Gutenberg:     http://www.gutenberg.org/ebooks/4280

     237.1. Виж "SS 4. SECTION 1. Of defined above Use of understanding in General. " ... Първият абзац, превод - мой:


    "...The understanding was defined above only negatively, as a non-sensuous faculty of cognition. Now, independently of sensibility, we cannot possibly have any intuition; consequently, the understanding is no faculty of intuition. But besides intuition there is no other mode of cognition, except through conceptions; consequently, the cognition of every, at least of every human, understanding is a cognition through conceptions—not intuitive, but discursive. All intuitions, as sensuous, depend on affections; conceptions, therefore, upon functions. By the word function I understand the unity of the act of arranging diverse representations under one common representation...."

    "По-горе беше способността за разбиране беше определена само отрицателно като не-сетивна способност за познание. Независимо от способността за усещане не бихме могли да имаме никаква интуиция; следователно, разбирането не е част от функциите на интуицията. От друга страна, не съществува друг способ за познание, освен чрез понятие; следователно познанието на всяко разбиране, поне на всяко човешко разбиране, е познание чрез понятия - не интуитивно, а дискурсивно. Всички интуиции, като сетивни, зависят от ... ; понятията, следователно - от функциите. Под думата функция разбирам единството в акта на подреждане на разнородни представяния под общо представяне. (...)

    237.2 (потърси в книгата) ... "The schema is, in itself, always a mere product of the imagination. But, as the synthesis of imagination has for its aim no single intuition, but merely unity in the determination of sensibility, the schema is clearly distinguishable from the image. Thus, if I place five points one after another.... this is an image of the number five. On the other hand, if I only think a number in general, which may be either five or a hundred, this thought is rather the representation of a method of representing in an image a sum (e.g., a thousand) in conformity with a conception, than the image itself, an image which I should find some little difficulty in reviewing, and comparing with the conception. Now this representation of a general procedure of the imagination to present its image to a conception, I call the schema of this conception."
    Превод, Т.А.:
    Схемата винаги по същество е създадена от въображението. От друга страна обаче схемата е ясно разграничима от изображението/образа, тъй като синтезирането чрез въображението няма за цел нито една интуиция, а единство в определението на сетивността. Така ако поставя пет точки една след друга... това е образ на числото пет. От друга страна, ако само си мисля за понятието за число въобще, което може да бъде както пет, така и сто, тази мисъл е по-скоро представяне на метод за представяне на образ на сума (напр. хиляда), който е съгласуван с понятието, отколкото образ сам по себе си; този образ би ми създал малки затруднения в разглеждането и сравнението му с понятието. Схемата на понятието е представянето на обща процедура на въображението да представи своя образ в понятие [да го свърже с понятие].
    237.3 (потърси в книгата) "...In truth, it is not images of objects, but schemata, which lie at the foundation of our pure sensuous conceptions. No image could ever be adequate to our conception of a triangle in general. For the generalness of the conception it never could attain to, as this includes under itself all triangles, whether right-angled, acute-angled, etc., whilst the image would always be limited to a single part of this sphere. The schema of the triangle can exist nowhere else than in thought, and it indicates a rule of the synthesis of the imagination in regard to pure figures in space. Still less is an object of experience, or an image of the object, ever to the empirical conception. On the contrary, the conception always relates immediately to the schema of the imagination, as a rule for the determination of our intuition, in conformity with a certain general conception. The conception of a dog indicates a rule, according to which my imagination can delineate the figure of a four-footed animal in genera... "
    Превод, Т.А.: В действителност това не са образи на предмети, а схеми, които лежат в основата на нашите чисто сетивни понятия. Никое конкретно изображение (образ) не би могъл да съответства на нашето понятие за триъгълник въобще. Отделното сетивно изображение никога не би могло да се доближи до всеобщността на понятието, тъй като то включва в себе си всички възможни триъгълници - все едно дали са правоъгълни, остроъгълни и пр., докато изображението винаги би било ограничено само до част от тази сфера. Схемата на триъгълника може да съществува единствено в мисълта и тя показва правило за синтезиране на въображението относно чистите фигури в пространството. Тя е още по-малко предмет на опита, или изображение на предмет, отнасящо се до емпиричното понятия (?). Понятието винаги се отнася непосредствено към схемата на въображението, като правило за определяне на нашата интуиция, в съгласие с определено общо понятие. Понятието за куче показва правило, спрямо което въображението ми може да разграничи фигурата на четирикракото животно в общия случай ...

    (238) Продължава в следващи части. Хумористичен поглед върху съпротивата на прогреса към мислещи машини и по-съвършено общество е даден в (241). Виж (148)

    (239) Виж Теорията на Юрген Шмидхубер за любопитството и интересното. Виж 223 и коментари към публикации на Борис Казаченко.

    (240) Висока резолюция на образа и насочване на вниманието - например ако можем да видим порите на кожата на лицето, или пък някой надпис в далечината и пр. - това по-скоро разсейва и може да е любопитно и интересна, но в друга гледна точка - изследване на страничните детайли - както правят например критиците на грешки във филмите, които ги гледат под лупа и посочват несъответствията. Виж например "Movies mistakes".

    Кинематографичността обикновено се опитва да насочи вниманието на зрителя към главното чрез подходящото осветление, декори, смяна на плановете, движение на камерата и пр. Насочването на вниманието е една от основните задачи на режисьора, оператора и художника на продукцията/декорите/обстановката - прекалено многото детайли, високочестотен сигнал, разсейват зрителя. Продължава в следващи части.
    (241) Фантастични разкази и романи
    241.1 "Извънредният и пълномощен посланик", Любен Дилов, разказ. В сборника хумористична фантастика "Наше доказателство за летящите чинии", изд. Труд, 1997. с. 186 за предполжението на извънземния посланик за замяна на политиците от световното правителство на ООН със справедливи компютри.
    241.2 "Самите богове", Айзъм Азимов - роман
    241.3 "Онирофилм", Лино Алдани - разказ. Превод Божан Христов, библ. Галактика #13, 1980 г.     http://chitanka.info/text/10556-onirofilm
    Buonanotte, Sofia - http://www.fantascienza.com/catalogo/opere/NILF1000489/buonanotte-sofia/,1964 г.
    Коментар: Авторът не се е сетил за компютърната графика, която тогава е била в най-ранните си дни. Синтезът на всякакви образи няма да струват почти нищо в близко бъдеще - макар и в началото да не са чак "онирофилми" и да не ги сънуваме. Любопитно във фантастиката е как далече в бъдещето обикновено се променя само една технология, един детайл, а останалата част от света си остава същата. Виж също 241.4, 241.5, 241.6, 210
    241.4 "Грубо в мозъка"
    241.5 "Истината", Тодор Арнаудов
    241.6 "Матрицата в "Матрицата" е матрица в матрицата", сп. "Свещеният сметач", бр. 22. http://eim.hit.bg/eim22n/eim22/matrica.htm
    (242) Критика на студията на Исак Паси за Шопенхауер - погрешни, пристрастни и повърхностни тълкувания на философията на Шопенхауер и относно неговото "женомразство"

    242.1 И. П. не разбира пълноценно Шопенхауер и е пристрастен

    В студията си в (122) Исак Паси определя Шопенхауер освен като "антисемит" и като "женомразец", и го тълкува по поп-културно Фройдовски ("Разкажи ми за майка си" напр. показан във филма "Bill & Ted's Excellent Adventure" (1989) ) като омаловажава аргументите му и цялата му философска системaтичност; обвинява суровия му разум, който издига в култ обобщението от нагледа и истината, в замъглен от отношенията с майка му. Подобни намеци има и в (24), където дори се изказват съмнения за "латентен хомосексуалист".

    Въобще, изглежда че ако критикуваш жените и отбележеш и анализираш техните особености, недостатъци и несъответствия от мъжка и човешка гледна точка, следователно си женомразец и гей. Всъщност е обратното - ако не са ти ясни женските недъзи, тогава си "гей" в очите на хетеросексуалните мъже и това не означава хомосексуален мъж, а някой с женствено държание, който сляпо боготвори жените (или би направил всичко за да спи с тях)- "путковец", "мъж под чехъл", "букетаджия" или лицемерен поп-идол.

    А ако можеш да си позволиш да изследваш обективно неща, които биха "обидили" някого, означава че си обективен и търсиш истината, а не се стремиш да се харесаш, и също така потвърждава тезата, че онези, които нямат отношение към тези "спорни теми", са именно по-женствените, "политически коректните".

    По-голямата мъжественост в поведението е свързана с по-голяма обективност и способност да обсъждаш и анализираш абсолютно всичко, а приемането на подобни обективни наблюдения просто като "обида", "антифеминистичен репертоар" (И.П.), "безмерна омраза"(И.П.) и незачитането на данните и обобщенията е показател именно или за лицемерие, или за неразбиране на тези аргументи и погрешно субективно тълкуване - като нещо, което иска да обиди някого, а не което иска да разбере и обясни. Виж в работата за женското и мъжкото значение на "Разбирам и не разбирам".

    Друг елементарен евтин предразсъдък и популярно психологическо невежество, което е намекнато и от П., е че ако майка ти не те е дарила с достатъчно любов и грижа, следователно си обречен да го пренесеш "ирационално" върху всички жени - те нямат никаква роля след това, по магически път майката, която не ти обръща достатъчно внимание (съответно влияе ти по-малко, ти може да се обърнеш към други жени и пр.) само тя определя отношението ти към жените; своеобразно олигофренично екстраполиране на нещо недоразбрано от часовете по психология за условните рефлекси на "кучето на Павлов" и експеримента с "малкия Албърт", при което за разлика от тях обаче рефлексът не може да се отучи. Защото видите ли - значи ако майката те обича и пр., следователно ти до гроб ще си "женолюбец" - т.е. няма да забелязваш недъзите на характера им, двуличието, противоречията и пр., а ще си затваряш очите и ще бъдеш "политически коректен" (или путковец), само защото майка ти е била добра майка - независимо от държанието на всички други жени и от това което разбираш за поведението и характера им. И защо? От страх да не обидиш случайно майка си? Ти мъж ли си или п*? Обърнете внимание, че майката има особена роля, тя не е жена като другите жени, нея не я спечелваш, и за нея ти не си някой, от когото тя може да търси финансова изгода и пр. - надали майките на повечето философи въобще са им чели трудовете или пък въобще ги интересуват.

    Наистина на някои места Шопенхауер е остър, но остротата не е аргумент срещу твърденията му, и като цяло повечето му твърдения са непоклатими и 160 години по-късно - И.П. не дава никакви аргументи, освен "очевидното" женомразие. Не винаги тълкувателите ги разбират правилно, дори и онези които размахват високото си положение в академична йерархия.

    Силата на разума например - виж (180.4)(197)). Твърдя, че Паси не разбира пълноценно "физиката" на философията на Шопенхауер, а дори и да е бил съгласен с някои от наблюденията на Шопенхауер за жените - всеки мъж има понятие за разликата в женската психика, - той по други причини не би могъл да ги признае открито, защото в днешно време трябва да бъде "политически коректен" и преводачът е жена.

    Да разгледаме личната история на И.П. и доколко той може да е обективен. Безспорно колос в българската философия и хуманитаристика, който обаче:
    1) бил политически коректен философ - Марксист в Марксистко общество****, който критикува дисидент
    2) Социалист, който анализира философ, който разкрива недъзите на обществото и лицемерието в него и обръща внимание на самотата на гения заради обществото;
    3) Юдеин, който възприема Шопенхауер като антисемит - следователно някакъв "пра-хитлерист" (226);
    4) Паси се е занимавал с естетика и с насмешка говори за грандоманските претенции на Шопенхауер, че е решил проблема за смешното, защото имало още много видове смешно в този "нерешен проблем".

    По отношение на последното - Шопенхауер наистина е намерил общото, което е успял да извлече в един вид смешно, който обаче е много общ: познавателното (235.2). Паси правилно отбелязва на друго място за познанието в изкуството, с. 70: "Според Шопенхауер изкуството е познание и преди всичко познание, а не израз на чувства - емоционално отношение или себеизразяване, - както гласи един от основните постулати на романтическата естетика".

    Някои хора с хуманиторно мислене и мулти-интердисциплинарна слепота откъм точни науки и особено информатика, както и обратното - някои информатици възприемат творчеството, процеса на създаване на изкуство, произведенията на изкуство, както и красивото и красотата като аморфна маса, която предизвиквала емоции. Те не успяват да намерят общото в другото съдържание, което е същественото по собствените му обективни стойности - образите, звуците, движенията; текста; драматургичните схеми; съответно извлечените от тях понятия - и често единствната "закономерност", която откриват е, че "изкуството е нещо ново и безпрецедентно" (17)(264) или че "поражда емоции".

    Почти всичко в живота поражда някакви емоции, творците също безспорно изразяват и предават такива в творбите си, и бъдейки те автори "се себеизразяват" и имат нещо за споделяне в художествена форма. Същественото обаче не е "себеизразяването" и "емоцията", защото и онези, които не правят изкуство, също се "изразяват" и предизвикват и изпитват емоции - но в други условия, с друга структурна сложност и пр. Същественото е какво изразяваш и как. Иначе всеки който напише "чувствам радост, прекрасно слънце грейна в душата ми безбрежна, винаги ще те обичам, о, любима" или каже каквото и да е ще е равен с най-гениалния творец.

    Ако човек си пусне телевизора и му извади антената, ще гледа "нов" кадър всяка 1/25 от секундата - да не говорим колко е лесно да се синтезират "нови и безпрецедентни" (за зрителя) образи с изчислителна машина. Също така това, което е ново за някого е толкова по-ново, в буквален или в по-абстрактен смисъл, колкото по-повърхностен, безпаметен или късопаметен или не-аналитичен е оценителят. За човек, който помни две секунди, всеки две секунди ще са като ново прозрение (265). Освен "новото" и "емоциите", има нещо в самите обекти на изкуството и в методите по които познавателната част на ума ги възприема, анализира, обобщава, сравнява помежду им, съхранява в паметта и пр., което е общо и в начина по който работят умовете на отделните хора - то обаче като че ли не достига до разсъждаващата част на ума на чистите хуманитари - както и на недостатъчно обобщаващите информатици, - те виждат "мъглявини" (81)(17)(264)(266). За друг тип умове "новото" и красивото е далеч по-артикулирано и свързано с измерими величини. Виж (17).

    6) Паси смята за възмутителен яростния "карикатурен" стил на Шопенхауер срещу академичната философия от неговото време, израз на "безсилие". (с.30-31) Наистина квалификациите за Хегел са прекалени, той си има своя метод на абстракции и своя "хегелщина". Това обаче не премахва всички основания за критиката на Ш. към него - че ф. на Хегел и другата "хегелщина" се представя като продължение на метода на Кант, а че не са' и че един от методите на неговите омразни конкуренти е да говорят толкова неясно, че да накарат читателите да си мислят че те самите са виновни за това, че не разбират. Сравни с писателския стил на изказване на Ш., примерите и пр. - И.П. признава литературните качества на Ш.

    Ф. на Ш. е продължение на Кант, а не тази на Хегел, и както той сам отбелязва, отвсякъде може да се потвърди чрез осмисляне и обобщение на възприятията.

    Също така, обърнете внимание как един политически коректен философ (И.П.), роден в "аристократично семейство" (на консул), който е бил марксист при марксизъм и социалист се изказва за това как тези, които обществото не е признало(128.5) и които са претърпели "личен неуспех" (с.30-31) нямат право да критикуват причините заради, които господстващите са други, защо тези другите са господстващи, по какъв начин печелят благоволението на масите - омайване, поза, слугуване на държавната политика и пр.; редно ли е да бъдат, какви са техните недъзи и пр. Той няма право - нали "обществото" така е решило?

    И.П. е бивш функционер в институционална академия, заклет марксист в тоталитарна академична система, служеща на държавата също както немската по времето на Ш., която сигурно е смазала не един инакомислещ философ*. И този ми ти бивш функционер на системата критикува свободен дисидент философ, чиито единствени аргументи са били философски, а не силата на "честно" спечеленото положение в обществото и авторитет - който в порочен кръг в някои случаи поддържа статуса и на посредствени хора (100). И така, пристрастен ли е И.П.?

    Въобще - академична институционална философия срещу свободна дисидентска философия е същото като утвърдена тоталитарна власт срещу самотни бунтовници - борци за свобода; господар срещу роб. Първите смятат властта си за "дадена от Бога", непоклатима и обусловена "от народа", от "обществото" - те са се издигнали "защото обществото ги е подкрепило"; така е "редно" и "правилно" и състоянието на нещата е доказателство. Да, в България например това общество е било онова на Червената армия и БКП с демократичната подкрепа на Народния съд и на хилядите убийства, скалъпени присъди, заплахи, ограбване, манипулации, национализация и издевателства над обществото - от там нататък справедливостта е била в ръцете на този "добър" народ, състоящ се от върхушката на системата, нетърпяща противоречия. Принципът е съпоставим с други системи на социална йерархия, макар и в не толкова свирепа форма.

    Също така, защо г-н Паси не споменава, че Енгелс и Ленин са имали подобно поведение, стил и отношение към осмиваните от тях академични философи и "филистери" (267)(268). С нескрито удоволствие Енгелс и Ленин правят на пух и прах философията на Дюринг, Ернст Мах, Плехунов и пр. а тези философи са му отворили вратата на катедрата, която иначе можеше да е отворена за съвсем други последователи. Или пък като академичен ф., тогава той щеше да израсне с друг философски светоглед и да стане проповедник на друга държавна доктрина, за разлика от свободните философи, които преследват истината. Е те такива ми ти "академични философи" критикува Ш.

    * Виж например сблъсъка между диалектическият материалист марксист-ленинист Тодор Павлов (73) и ремкеанеца Димитър Михалчев; чувал съм за теоретични сблъсъци между Т.П. и Жельо Желев

    7) Шопенхауер е класифициран като "ирационалист", защото поставя на първо място волята за живот; като "разрушител на разума" (122), с.67, Исак Паси: "симптоматично е, че тъкмо ирационалистът Шопенхауер схваща естетическото съзерцание като познание).

    Шопенхауер не е ирационалист в смисъл "разрушител на разума" и поставянето на волята за живот на първо място не го прави разрушител на разума. Волята за живот създава разума.

    Методът на Шопенхауер представя посока за развитието на ума на мислеща машина, доказателство за това е философията (103)(104)(106) и връзката с методите още на Борис Казаченко, Джеф Хокинс и др. Във волята в Шопенхауеров смисъл има висш порядък, който води до еволюцията, подобно на (103)(104)(148)(232)(233) и др. Разумът се изгражда от сетивно-моторни взаимодействия и става все по-систематичен, устойчив и в същото време по-приспособим в по-висшите форми на обективация на волята(Шопенхауер)

    Човекът, и обобщаващият разум, са именно такива. С думи на други мислители: разумът е висша форма на физични закони - Т.Арнаудов., следващи стъпала в мета-системните преходи - В. Турчин (231), по-висши адаптивни интерфейси - Б. Казаченко. Всичко изхожда от взаимодействията и първичните физични закони, или сили, "най-нисшата форма на обективация на волята" (Шопенхауер) или "машинен език на Вселената" (Т.Арнаудов). Някои умове с определени наклонности изпитват трудност да схванат тези преходи и възникващото поведение, те разбират света статично. Същият тип умове, особено дамски например смятат, че мислещи машини не може да има, че машини които творят не може да съществуват или те ще създават "само кич" (264), "няма да могат да създадат нищо ново". От тази заблуда страдат и хора с наклонности в точните науки, които обаче не обобщават достатъчно, не разбират че при обучение и взаимодействие със света "нареденето" се стопява и мутира, а възприемат всичко по най-простия механичен едностъпков начин - "компютрите правят само това което им наредим", сякаш ще се напише програма, която пише роман буква по буква, без да разбира какво се случва и пр. (266) Всъщност те самите не разбират тези процеси, за това им изглеждат "вълшебни" (84) и заради това смятат (и се надяват), че е "невъзможно" - най-малкото ако е възможно, ще докаже, че те са били глупаци, а този тип хора имат високо мнение за интелигентността си, макар и да са мулти-интердисциплинарно слепи.

    8) Относно с.78: "по какъв начин волята трябва да отпадне, да изчезне, да се претопи в чисто познание (след като да се навлезе в света означаваше да се навлезе в чистата воля), за да се осъществят и естетическото съзерцание, и възприемането на изкуството, и най-вече гениалното художествено творчество ... от какви реалности при него се получава това господство на интелекта над волята ... Ш.... не може да даде отговор ... би могло да се отговори само ако се приеме чудото на безпричинно и немотивирано появяване на свободен от воля интелект. И.П."

    Чрез взаимодействието между модулите. Физиологично и системно по-висшите форми на обективация на волята са свързани с по-нисшите с права и обратна връзка, например в образа на връзките от черепните нерви (слухови, зрителни ... и пр.), таламуса, сетивните и моторни зони в кората на мозъка, по-висшите сетивно-моторни зони, асоциативните и накрая челните дялове, в които се интегрира всичко. Развитието и узряването на челните дялове засилва т.нар. задръжни процеси, способност за отлагане на непосредственото задоволяване на биологичните нужди и по-простите допаминови къси съединения. В даден момент след дадено ниво на развитие, по-висшите подсистеми стават по-малко податливи на непосредствени дразнения, планират по-дългосрочно и пр. Ш. използва думата излишък от интелектуална сила.

    Чистата воля за Шопенхауер вероятно е Куалията (Qualia), в съвременни термини за съзнанието (разумно усещане, чувството за съзнание). Отпадането на волята е отпадане на стремежа към *чувственото* удоволствие, и пренасочване към обработка, обобщение и диференциране на данните с цел постигане на познавателно съвършенство, способност за предвиждане на бъдещи данни въз основа на миналите и пр. само за себе си, а не с цел да се задоволят чувствените нужди.

    Обработка на данни заради самите данни. Волята е свързана с физичните закони, с "машинния език на Вселената", затова и най-висшият разум е изтъкан от тази тъкан на ниско ниво (103)(104)(228) дори когато на високо се е откъснал от волята в другия смисъл и в друг обхват на разглеждане - волята като чувствено, удоволствие/неудоволствие за организма за оцеляването, в рамките на съответната награждаваща система - лимбичната система в мозъка, връзката между basal ganglia и челните дялове и др. Освен това, както във Вселената, така и в индивида или в мозъка има сблъсък, борба между различни степени, инстанции, местоположения и превъплащения на обективацията на волята (235), в термините на Т.А.: управляващо-причиняващи устройства или въображаеми вселени.

    Физиологично последното се изразява в различните етапи от еволюцията на мозъка. По-късните системи са зависими от предходните, но най-висшата дотук (функционално, физически тя използва и по-старите), най-развитият адаптивен интерфейс (232)(233) в един момент става по-могъщ от съхраненото ядро - в по-висшата система също има своеобразни награждаващи процеси, и те стават за по-висшата система по-силни от тези, идващи отдолу нагоре; задръжните процеси надделяват над възбуждащите отдолу нагоре и започват да потискат онези, които първоначално са ги обусловили.

    "Чистият наглед", представянето, е по-висша форма на обективация на волята от първичната воля за живот - непосредствени физични закони, или животни, които нямат нервна система, възприятия и пр. Представянето има безкраен брой стъпки - както неведнъж подчертава Шопенхауер, напр. че разликата между хората и животните е в степента, а не в качеството. В информатични и кибернетични термини първо непосредствена реакция на дразнения (отдръпване, привличане), постепенно условни инстинкти, и пр. Виж (231)(232). Интелектът е определен етап и определена гледна точка към/от формите на обективация на волята.
    Интуитивното разбиране на гения, за което говори Шопенхауер напр. в (180.4) и др. вероятно е свързано с Хипотезата за по-дълбокото съзнание (200)(210)(180.4) на Т.А.

    Така става освобождаването на интелекта от волята (чувството) и преминаването в "чист наглед": в по-висша форма на обективация в по-висша/абстрактна/обобщена форма на представяне и обработка на сетивно-моторните данни от вътрешния и външния наглед.

    9) "Месианското съзнание" на Шопенхауер, според И.П., вероятно идва освен от гениалността и самоувереността в нея, именно от чувството на дълбоко интуитивно (непосредствено, очевидно, отведнъж) разбиране на йерархията от обективации на волята, от това че вижда потвърждения на теорията си навсякъде в нагледа, както обяснява в началото на (236). Подобно усещане на удоволствие, което не може да се сподели, вероятно изпитват импровизиращите музиканти, докато разбират музиката, която създават в движение (200)(210) и схващат всички необходими зависимости, преминаващо дълбоко в съзнанието, а също и докато слушат достатъчно сложна музика, която гъделичка познавателните способности до краен предел на скоростта на обработка, напр. виртуозна класическа и неокласическа музика, бърз траш метъл и др. (200)(210)

    За по-обикновените умове и за хората, притежаващи само ученост, но не и интуитивно дълбоко съзнание (200)(210), такива възприятия са невъзможни - те усещат понятията само като умозаключения и операции на най-повърхностното ниво на съзнанието и могат да възприемат отблясъци на истините за музиката само дискурсивно, наполовина чуждо им и мудно, да работят с думи, но да не усещат познание като по-дълбока "воля", "вградено" в умовете им (Куалия, самосъзнание), а като поредица от най-мъчната фрагментарна Куалия, разумно съзнание, на най-повърхностното съзнание. Виж (235.1).

    Високопарните фрази пък, освен това, могат да бъдат игра, роля, ирония, демонстрация на самочувствие. Защо обществото и институционалните формални "висши" авторитети смятат и се опитват да наложат, че индивидите нямат право сами да се оценяват, да се "самоизтъкват" и пр.?

    Защото искат да ги държат подчинени и защото имат изгода нещата да се оценяват не според собствената им стойност, която се съдържа в произведенията, а според оценката на тази стойност от обществото, на което те са водачи, дърпат конците чрез общественото мнение и експертните си изказвания, които по-"нисшите" вобществото не могат да разберат пълноценно, а слушат "на доверие" и възприемат само формални признаци на социален статус (100)(Виж в работата).

    10) Шикалкавения в студията

    с.29: "Една от особеностите на ф. е, че тя е такава интелектуална дейност, която е максимално способна на примирения и съгласувания ..." - относно интерпретация на връзка между ф. на Ш. и на неговия омразен Хегел. Такива съгласувания работят или тогава, когато има по-обобщен или друг поглед, който ги свързва, или когато ф. използва софизми и ф. му е само думи - локумджийство. Виж дискусията между Т.А. и Ангел Грънчаров в (103).

    с. 102: "Съотношението ... злото и доброто, на страданието и насладата [при Ш.] е направен сякаш по елементарни правила на аритметиката: злото, страданието, е повече от доброто. ... Няма съмнение, болестта, слепотата, ... са зло и страдание ... Но колко често това, което някъде и за едни е зло и страдание, за други и другаде е добро и удоволствие ... Неуспехът носи огорчение, но ако от него възникват нови амбиции, които водят до неочаквани успехи, това не е ли основание за наслади. ... задоволяването на всяка (...колкото и нищожна, толкова по-необходима) потребност на тялото не носи ли удоволствие ... ) ... "

    Всъщност в общата сметка няма добро и зло, те не са "равни". Има по-ниски нива на обективация на волята, както и най-ниско от дадена гледна точка и с дадена разделителна способност на възприятие и управление (машинен език на вселената, физични закони - Т.А). На дадено най-ниско ниво на Вселената, управляващо-причиняващите устройства винаги изпълняват това което искат (случват се най-основните физични закони така "както трябва" според Вселената като цяло) и тези управляващо-причиняващи устройства са неунищожими. Във Вселената като цяло всичко е "добро" - такова, каквото е.

    "Добро" и "зло", "удоволствие" и "неудоволствие" в по-горните нива управляващи устройства и въображаеми вселени са условни и зависят от това кое точно се разглежда, кога, как, за колко време напред, спрямо кого и пр. Те са субективни за всяко УУ (управляващо устройство, въображаема вселена). По-горните нива обхващат и подчиняват по-ниските нива и се стремят образуват своя "сметка" за удоволствие и неудоволствия, но тя не винаги отговаря на сметката на подчиненото устройство, ако то се гледа самостоятелно (103)(104).

    От човешка гледна точка, кой определя колко струват тези или онези удоволствия и неудоволствия? Кой налага, че заради това че някой друг е щастлив, ти трябва да си доволен че страдаш? Виж (104)(220.4)(171) и др. за ограничено максимално удоволствие и др.

    Ф. на Ш. поставя в центъра индивида и от тази гледна точка, както Ш. обяснява, животът на всеки човек е безнадеждна борба със смъртта, дори и възрастните, грохнали и болни хора драпат да оживеят още малко, макар че колкото повече се борят, толкова по-близо са до загубата сякаш затъват в плаващи пясъци. Забележете, че И.П. е марксист, "обществено съзнание" и пр. виж и (128.5). В Шв. философия движеща сила е Волята за живот и Ш. пише с възмущение как в нашия нарочен за прекрасен и озарен от "добрия Господ" свят живите същества оцеляват като се изяждат едно друго. Дали нахранването на хищника е по-голямо щастие за него, отколкото е ужасът за жертвата му? Кой се разпорежда дали тя "заслужава" да страда?

    Виж съвременната трансхуманистка философия за аболиционизма и болката (37)(203).

    Шопенхауер наистина прекалява с омразата към Хегел, който е просто олицетворение на силите срещу които всъщност се бори - и е изяснил в "Университетската философия" (122). Паси обаче също е пристрастен, освен че философски не принадлежи на мисловната линия и стил на Ш. и според мен не е най-достоверният интерпретатор на въпросните аспекти на Шопенхауеровата философия. Той обаче е добър представител на критиците, които не разбират и не са съгласни с тези особености. Виж (103) за сблъсъка между философ с Шопенахуеров стил с друг философ от друго крило, който изопачава и недоразбира и на места "чете Кант като Хегел" или като Ленин. Най-важното във ф. на Кант, доколкото я разбрах сега след като попрочетох "Критика на чистия разум" не е, че имало "непознавами истини", а е методът, систематичността, ясното обособяване на време, пространство и причинност и понятията относно работата на разума. Философията на Кант е ф. на мислещата машина.

    Шопенхауер е негов продължител, някой който иска да разбере, а не "съставител на компилации", който пише за да напише книга, да вземе заплата и където "всички противоречия биха могли да се примирят" и пр.



    Освен това твърдя, че всички мъже са "женомразци" както и всички жени са "мъжемразки" - може да се види обобщено в края на основната част на този труд в сравнението между мислите на съвременните български работници за букетаджиите и на Лорд Байрон и Шопенхауер за рицарството и романтиката.

    242.2 Обяснението на Шопенхауеровото женомразство с майка му е елементарна политическа коректност, недообосновани фройдизми, и показва че авторът на студията или не разбира какво говори Шопенхауер, или си го тълкува както му е удобно "за да не обиди някого".

    с.14: "И.П. Едва ли може да има съмнение, че прочутото женомразство на Ш. и извън цялата му "чисто теоретическа аргументация" има и биографична основа, и предпоставка ..."

    Има съмнения, г-н Паси.

    Теоретическа аргументация, която И.П. или не разбира, нито в студията излиза извън учебникарските фройдизъм и "очевидна" политическа коректност; или просто последната не му позволява да разбира очевидното, защото за разлика от "пристрастния" автор Ш. - И.П. е "безпристрастен" коментатор. В (241.1) посочих доколко може да бъде такъв. Виж в работата секцията за "Комплексарството при липса на аргументи в спор".

    Има един тип философи и политици, и е разпространен сред жените, за които най-важно е не истината, а "нещата да изглеждат така, че да не обидиш някого" - софизъм, мазнене, безпринципност, да се харесаш на обществото, да търсиш одобрение, а не истината - това, което критикува Шопенхауер в омразната за Паси "Университетска философия", в християно-юдейството, както и у жените. Мнението на Шопенхауер произтича от обобщенията му и от това че не притежава двуличието на представителните философи.

    Забележете, че преподавателят на Ш. в университета Фихте също днес е класифициран като "женомразец". Ницше също е "женомразец", вероятно по подобни причини на Ш., но издател на книгите е сестра му, с която явно е имал добри взаимоотношения и го е обичала (106).

    И.П. по политически коректен начин се възмущава на това как можело Шопенхауер да е толкова яростен и гневен във философията, че се срещало и при други с "подобни умонастроения", например при Ницше (122). А не може ли верността на твърденията му да се провери от съдържанието? Или "всичко може да е истина"? Както разкрива и този труд - политически коректното, безличното, мазното, това иска обществото, това искат онези които са на върха на институционалното общество, в катедрите, в политиката. Те вече са горе в обществото - как може някой дори и да си помисли да оспори тяхното върховенство?...

    Колкото до майката - тя е богат източник на данни за ум като този на Шопенхауер, който търси общото, а Ш. започва главата за жените с възхвала на майката и жената с грижата и за децата и за мъжете. В същото време за такъв ум, който в "За жените" сам подчертава, че изключенията не опровергават правилото (т.е. че има изключения), но видите ли е намерил достатъчно основание да "мрази" жените само защото по случайност точно неговата майка не е създала с него правилната емоционална връзка - други жени в света няма, всички "се проектират и приравняват към образа на майката", другите жени не могат да опровергаят мненията му - само защото той сигурно си е изградил емоционална черупка и пр., и от там нататък той "свръхкомпенсира" и затова е станал философ, и преценката му е сбъркана заради това. Според (24) и (122) Шопенхауер е пътувал много като млад, живял е из цяла Западна Европа; освен родния немски говори италиански, испански, френски и английски - той е наблюдавал и познавал поведението на жените навсякъде и това придава още по-голяма достоверност на обобщенията му. Също така Ш. с интелектуалния му фокус в известна степен може да бъде благодарен на майка си, затова че е организирала купони ("салони" - (122)), на които той е имал възможност да общува с умовете на своето време, вкл. своя идол Гьоте.

    Тук отново "добрият защитник на жените" и феминистките снема отговорността им обаче. Майка му е виновна! Тя го е развалила! Дори и това да е било вярно - а къде, аджеба, са били останалите милиони жени? Те как не можаха да променят мнението му?* Нали те имат социални умения, емоционална интелигентност - как не можа все някоя да го коригира?

    Наблюденията на Ш. са обективни - виж по-долу, - а И.П. няма доводи - "не му е това работа". Ако майката е "виновна" - тогава пак жените излизат виновни за женомразците. Същността тук е, че подобна глупава псевдо-фройдовска интерпретация вижда само "мразство", само чувството, а не теоретичната част, нея не я разбира; просто някой чувства засегнати своите "чувства", няма аргументи, не може по никакъв начин да обори твърденията, но щом е засегнат: другият е "лош" - типично женски маниер на поведение тип "ти не ме разбираш".

    242.3 Отровата на обществото

    Липсата на признание за делото му вероятно е подсилвала имунитета на Ш. срещу отровата на обществото, водеща до лицемерие. Вероятно той от рано е развил такъв имунитет заради ума си и способността да вижда достатъчно абстрактно света - включително абстрактността на привидния "признат" и "спазван" морал.

    Той от самото начало е философствал и живял за философията, а не за пари и слава, и свободата му от обвързаност му е позволявала да говори за нещата с истинските им имена - както например и цитирания от него лорд Байрон, чиято майка навярно "също е била много лоша" и е известен като плейбой, значи с цялата си "мъжка свинщина" е карал жените да го желаят - точно както потвърждава явлението "Играеш ли по правилата". С истински имена наричат нещата и мъжете помежду си - "букетаджиите", "ти ги ебеш да им правиш кефа, а те и цветя искат да им подаряваш". Какво ли си мислят жените? "Не стига, че му пускам, а той едно цвете не ми е подарил! Не ми се е обадил от два дни! Много евтин пръстен ми е подарил! Няма кола!" И пр. Жените не са милички, те не боготворят мъжете - онези от тях, които обичат "мъжете" въобще, а не някой определен мъж, са "леки жени", и самите жени ги мразят, защото заради тях им пада цената (180.1)(206.2); жените също са мъжемразки и търсят начин да използват мъжете колкото могат.

    В студията Паси осъжда философа и с това, че той уж говори по стоически, че общественото признание не е важно, че най-важни са собствените духовни ценности, а от друга страна се борил за слава и се самоунижавал като повтарял където може за конкурсното си съчинение, как се самоизтъквал мегаломански и пр. Виж също, "И.П. с 34: цитира Шопенхауер: ...поставям като условие да прочете всеки мой ред ... не съм фабрикант на компилации ... който с произведенията си търси одобрение ... Затова всеки, който иска да се поучи от мен и да ме разбере, трябва да прочете всичко, което съм написал".

    И.П. може би е прочел повечето - и пак не го е разбрал. А Ш. е казал това не само от единственото, което е хрумнало на И.П.: нарцисизъм, мегаломания, а защото вероятно се е сблъсквал с хора, които са го разбирали погрешно и извратено, тъй като не са чели цялата философия с всичките предпоставки, или ако са я чели - не са я разбрали.

    Ш. получава значимо признание близо 35 години след първото издание на "Светът като воля и представа". През всичкото това време не спира да пише, философства и да твори и не се предава от борбата, въпреки цялото пренебрежение, въпреки че вижда ограничеността на "висшата" класа в неговото поприще, въпреки че вижда лицемерието и пошлостта на обществото в което живее - и която не се е променила и днес, - въпреки че не се прехранва от това и въпреки че, както сам неведнъж споменава, отлично съзнава, че светът открива своите просветители с векове закъснение.

    Мотивацията му е истината, и част от тази истина е че неговият метод работи. Той търси да вземе това, което му принадлежи, и се бори срещу несправедливостта посредствеността да властва над гения, както често се случва в света. Гордостта и самоизтъкването му не могат да се поставят под един знаменател на "мегаломания" например с мегаломанията на някой обикновен луд човек, който разправя че е Наполеон и пр. Колкото до това, че все пак търсел признание - да, но е търсел разбиращо признание, а не признание на социалния статус. Хора които са свикнали да гледат от високи катедри са свикнали и техният "висш интелектуален статус" да се подразбира само по цвета на мантата, и никой да не може да го оспори - студентите и външните лица обикновено са по-слаби от преподавателите. А тези, които са извън системата, тя се опитва всячески да заглуши. Виж 241.1 и за "Университетската философия", която за институционалния философ И.П. е скандализираща: "И.П., с.30-31. с безвкусието си, с карикатурните преувеличения, с пристрастието, което всъщност идва от безсилие". Виж (241.1) Господарят няма да признае, че "робът" го превъзхожда*****.



    Но и геният не може и не трябва да бъде скромен в такава позиция, не трябва да свежда глава и не трябва да се предава. Ако той го беше направил и се беше огънал, може би неговите трудове нямаше да оцелеят до днес, а щяха да потънат в прах и да изчезнат, а днешните университетски философи щяха да възхваляват само Хегел, Шелинг и др. им колеги университетски философи от собствената им клика.

    Не мисля, че философията му щеше да изчезне обаче - тя произтича от действителността, от сетивните данни и волята (но забележете, че сетивните данни включват и вътрешния наглед - интуицията (210)(200), така че всеки с достатъчно силен разум би могъл да извлече мисловна система в подобна посока и да я продължи рано или късно (106)(103)(104). Под "сила на разума" (197)(180.4) той разбира именно тази способност за издигане от единичното до общото, и откъсване от постоянното поставяне на всичко като отношение дали ти харесва, дали ти е приятно (или на някого другиго).

    242.4 Сила на разума Той например използва израза "сила на разума" и споменава, че жените имат "по-малка сила на разума". Повърхностен анализатор веднага би изтълкувал термина като "коефициент на интелигентност" и би сгрешил дълбоко. Тестовете за интелигентност могат да бъдат най-разнолики (220.4), но "АйКю"/IQ в популярната му сред неекспертите в теориите на разума от рода на МЕНСА е повърхностен (259) и измерва достоверно някакви познавателни умения, които обаче не отговарят на тази способност за обобщене и не представя достатъчно цялостното поведение - например дали би могъл да седнеш и да напишеш нова философска система, или да отдадеш живота си на това, въпреки че светът всякчески ти показва, че не дава пет пари за нея. Също така, според

    Силата на разума е способността за обобщение и за виждане на общото в единичното, и да се наслаждаваш на интелектуалните занимания, дори и без обществено поощрение. Такива са заниманието с философия и с абстрактни науки като теоретична физика, математика - на техния ръб - и дори и най-вече когато не е модерно, не носи почести, нито заплащане, нито поощрения, нито признание от обществото; само интелектуално удовлетворение, и въпреки това да продължаваш.

    С други термини на Шопенхауер: обективност, способност да се освободиш от волята - от непосредствените нужди на практическия живот. Жените нямат по-нисък коефициент на интелигентност от мъжете (IQ) в повърхностни тестове като тези на Менса(виж (259)), те са добри ученички, по-прилежни са от мъжете - но този коефициент не обхваща способностите за оригинално съсредоточено самостоятелно философстване (очевидно). Най-добрият тест за интелигентност е целият свят и какво правят индивидите в него. Mотивацията на жените е по-различна от мъжката още от първите няколко години (виж началото на работата) и е в по-голяма степен в стремеж да се харесаш на обществото, да предизвикаш реакция, да получиш поощрение, одобрение от авторитет и пр., отколкото самият акт да изобретиш, измислиш, разбереш сами за себе си, независимо от общественото мнение**. Виж секцията за женските списания.

    Това е женската субективност, за която говори Ш. - но И.П. и самите жени не я разбират. Вероятно и затова жените люто мразят обобщенията на широки групи хора и пр. - защото не ги разбират. Те ги "чувстват", подвластни са по-силно на "къси съединения" в награждаващата система. Ако няма поощрение от обществото; институционализирана награда, "реализация в живота", ако не е подкрепено от обществото - интересът дори и на талантливите жени секва, затова сред тях е трудно да откриеш самоуки изобретатели и гении бунтари. Виж (259) - "да е полезна за обществото" и из работата - "за световния мир" и пр.

    242.5 Съзерцаема красота

    с.95 "И.П: Ш. не може да възприеме жената - прехваления прекрасен пол - чисто естетически, откъм външната й страна." ... "Този ... тесноплещ, широкобедрен и късокрак пол може да се нарече красив само от замъгления от полова страст мъжки разум"

    Наистина тук Ш. е груб, но... само на пръв поглед. На втори - става въпрос за обобщение и търсене на познавателна красота, той е обективен в собствената си система.

    Както пеят автентичните рапъри: "Жените, парите, колите обичаме"; Шамара обаче добавя: "Но не всички пички ми харесват, без да се обиждат" и "затова че си малко по-симпатична, ще изпълниш процедурата типична". Замундците продължават: "се напил кат' алигатор, се събудил' с крокодил'", а Китариста: "А аз се оглеждам - някой да не скива, че тоя изрод чепа ми разтрива ... Достатъчен ташак е, че се принизявам - за един тлъст задник да се излагам ... облиза го добре и глътна го с путака, но не съм си намерил хуя на битака" и пр.

    Женският пол дължи определението "красив" заради зрително красивите си представителки (6) и заради оценките и почитта на мъжете към тях; както подчертават Ш. и Байрон (виж края на този труд) въпросното положение не е било от вчера.

    Очевидно ясно е обаче, че от множество здрави мъже, които могат да избират измежду няколко снимки на жени коя от тях да си залепят на плакат на стената - повече биха избрали дългокрака, теснобедрена ("тесногъза" или поне не трътлеста и не с тлъсти бедра) и вероятно по-висока от посестримите й. Народът е казал в песните "тънка, висока", "като фиданка" и пр. Повечето успешни спортистки и фотомодели също са такива - това са най-отбраните и смятани за най-съвършени представителки.

    Та греши ли Ш. като казва, че мъжът би смятал "късокраките и широкобедрените" за зримо красиви, или пък нарекъл по този начин, освен ако не е заслепен от полов нагон и няма по-добри възможности? Бих добавил - и освен ако не е политически коректен, не разбира от съзерцателна красота - която може да не съвпада със субективните предпочитания, собствените отклонения на вкуса и пр. - или не иска "да обиди" някого; виж въпроса на жените "Дебела ли изглеждам в тази рокля?"

    Обобщение: Средностатистическите жени по отделно (индивиди) не са визуално красиви за мъжете, те са просто обикновени или по-лошо; а не мацки, гаджета, каки и пр. Вторите са онези жени, чиято съзерцаема красота мъжете възпяват и заради която и останалите получават почит. В частта за "Играеш ли по правилата" обаче е разяснено, че възпяването на красотата на грозна жена се разбира от жените като обида.



    242.6 Защо Ш. описва жените както го прави - защото е женомразец, или пък той е "женомразец" и мисли така, защото жените с които е общувал са били такива каквито ги описва? Защо и други мъдри мъже са били женомразци?

    Този въпрос не си задава и не си би задал никой политически коректен или субективен "женолюбец", включително самите жени. Въобще в студията на И.П. и при повърхностен анализ не се задава въпросът ЗАЩО. Защо? Защо? Защо? Защо Ш. е станал "женомразец"? Верни ли са аргументите му и ако са "очевидно" грешни - имате ли "очевидни" доказателства? Къде са те? (259)

    Защо жените за 63 години преди публикуването на книгата не са му променили мнението?

    Вече знаем какво ще ни отговорите - защото те "не участват в социално-историческите процеси", "обществото е виновно", "майка му!", "той е неуспял, антисемит, злобен" и пр. Повърхностни етикети, лепнати от "реакционен" и неразбиращ Шопенхауер философ.

    Всъщност онези, които не схващат ф. на Ш. ("не са чели всеки ред..." - което според И.П. е мегаломанско), и тези които отричат твърденията му просто като ги заклеймяват като "очевидно" неверни без абсолютно никаква аргументация и доказателства, всъщност те ги доказват. Те са:

    • 1) субективни
    • 2) имат по-малка сила на разума от Ш. и не могат да обобщават и да стигнат до тези изводи (197)(257)(259)
    • 3) вземат привидното за действително, вместо да видят и предпочетат главното (обобщение на Ш. за жените)
    • 4) държат се някъде между детето и мъжа (реагират прекалено или чисто емоционално (субективно, не обективно), прибързано, не трезво, осмислят по-малко)
    • 5) търсят най-лекия и кратък път към целта (да оборят); който на "мъжа" (човек с по-обобщаващ разум) въобще не би му минал на ум, защото е под носа му - Ш. излага аргументи от опита, а те слагат етикет "женомразец"
    • 6) "политически коректни" - лицемерни, защото разбират, но се опитват да се харесат на жените; това което Ш. малко силно нарича "лъжата и измамата"; виж в този труд за "Играеш ли по правилата" и криворазбраната женска емоционална интелигентност
    • 7) "...се поддават повече на настоящото, нагледното и непосредствено реалното. За тях то има по-голяма сила, пред която най-често абстрактните идеи..." (195.2)
  • Фокусирането върху емоционалната страна ("мрази"), а не върху обективната: факти, наблюдения, обобщения - също е женствена особеност в коментара на И.П.

    Виж няколко конкретни случаи с     тестови субекти с анализ: 242.7, 242.8, 242.9, 242.10:

    * Шопенхауер възвръща вяра в жените към края на живота си, когато скулптурката му прави няколко статуи. Забележете обаче, че тя му прави статуи след като той вече е знаменитост и нейното отношение е било повлияно от това. Според *** той рекъл: "Все още не съм казал последната си дума за жените. Вярвам, че ако жената успее да се откъсне от тълпата, или по-скоро да се издигне над тълпата, тя израства безкрайно и повече от мъж" .-- have not yet spoken my last word about women. I believe that if a woman succeeds in withdrawing from the mass, or rather raising herself above the mass, she grows ceaselessly and more than a man."

    Откъсването от тълпата (182) обаче в днешно време може би е още по-трудно отколкото е било някога. С цялата мания по "споделянето" и мигновената комуникация, с лицемерието на политическата коректност, всички да са "равни" дори и да се очевидно несъвместими и пр.

    242.7, 242.8, 242.9, 242.10 -- виж допълнително приложение.

    242.20 Относно с.64-65 в студията, че геният творял "И.П.: само по чувство, несъзнавано, дори инстинктивно (отново Кант: геният не може да опише или да покаже научно как създава произведението си, той не знае как се оказват в него идеите за това произведение)..." - виж 210 и 200. Повечето гении от всички времена са мулти-интердисциплинарно незрящи - те са гениални в някои области, но имат дълбоки пропуски в други, така както и не-гениалните творци. Например художник, който не е математик, който не може да разбере как твори. Съответно някой, който разбира математиката, абстрактно, но не може да нарисува и най-елементарно лице. Геният също така не може да обясни на хора, които нямат необходимото интуитивно познание (познавателна йерархия, разбиране) - те също са слепи за това, което им обяснява; а тези които нямат такова познание и четат обясненията (или не са се запознали достатъчно системно, обстойно и пр. с въпроса), разбират само повърхностно, през "къси съединения", само думи, без структура. Виж допълнителните бележки в 242.7-242.10. Виж също дискусия на Т.А. в AGIRI, където обяснява за това как се създава карикатура на лице и колко е елементарен похватът, и коментарите на човек, който не може да рисува и не разбира нищо от обясненията, а говори само за някаква "радикална новост" и тем подобни, не особено по-различно от женския субект с образование по информатика, изследван в 242.9.

    Виж (84)(104) - творчеството е подражание на ниво алгоритми; лошите творци повтарят не алгоритми (по-точно модели, принципи), а само непроцедурни данни - копират повърхностно и не подражават на правилните зависимости и закони, а на плитките, които техните по-ограничени способности позволяват.

    ** при хората е така, но при мъжете има повече изключения - виж например историята на философията *** Safranski (1990), Chapter 24. Page 348 според http://en.wikipedia.org/wiki/Arthur_Schopenhauer **** Виж биографична информация за И.П. ***** Виж също за течението "Бурни Устреми" (Sturm und Drang) в немското просвещение. ****** Шопенхауер всъщност вероятно е разочарован от жените, а не ги мрази. В тази глава той съчувства на проститутките и на старите моми, открива причината за страданията им (неестествената моногамия) и предлага свое решение - одобрява мормонското многоженство. Въпреки че споменава за исляма като "мъжка религия", той нарича корана "лоша книга". Той не подкрепя подобно поробване на жените, а критикува прекаленото възхваляване и неадекватното отношение към тях - както го правят и други мъже. Защо са мислели така?
    (243) Виж 57 ... „Креативната“ безидейност – новата напаст в устите на папагализираната преводна „журналистика“ и на псевдоинтелктуалците | Creative lack of ideas - Linguistcs article in Bulgarian" - в Изследванията на Тодор Арнаудов:     http://artificial-mind.blogspot.com/2013/09/creative-lack-of-ideas-linguistcs.html
    (244) В маркетинга и рекламата има много дейности, в които жените плуват в свои води - работа с клиенти и с хора, графичен дизайн, писане на текстове за реклами ("копирайтинг"). Книгата "Успешна кариера в рекламния бизнес" , Софтпрес 2007, е с автор рускинята Н.А. Кривицкая.
    (245) Всъщност не е вярно, че котките мяукат "само за да ядат". Те очевидно искат да ги галят, да си играят с тях и пр., и идват при хората дори и те да не им носят храна.
    (246) Следва продължение по темата
    (247) "On Intelligence", Jeff Hawkins with Sandra Blakeslee, 2004
    247.1 p.237-... Appendix, Testable Predictions
    (248) сп. "Свещеният сметач" - електронно издание; редактор и автор Тодор Арнаудов, 2000-2004 г. и един брой през 2005 г.
    (249) Стихосбирката "Играчът" - демонстрация на юнашкото наречие. Тодор Арнаудов сп. "Свещеният сметач", 2003 г.
    (250) "Тъпанасов" или "СЕКС, другари" - сатиричен разказ от Тодор Арнаудов. Първо издание - сп. "Свещеният сметач" 2002 г.
    (251) Снимки за "Синдрома на пръстена" - оформление и фотограф/оператор: Тодор Арнаудов; фотограф на снимката с мантата: Мария Иванова. Модел: Тодор Арнаудов. Кадрите са от: "Задачата за моториста" (късометражен филм), "Любима" (фоторазказ), "Липсваш ми!" (фоторазказ) и "Дайте ми, или Любовта не ми е приятел" - мюзикъл.
    (252) В официалните речници обикновено вулгарните и цинични думи направо са изхвърлени, сякаш не съществуват. Те са измити, защото за "речникаджиите" представляват мръсна, незаконна реч на хора снисък статус в тяхната социална йерархия на ученост и представителност, затова не могат да са книжовни. С други думи онези които са се представяли за книжовници през вековете са налагали догмата, че високата образованост и интелигентност, която се приема като присъща на книжовността, не съдържат цинизъм или груб език. Това не е вярно! Обикновено най-умните, дейни и оригинални хора владеят, харесват и употребяват цинизма - когато е необходимо, - пишат сатирични творби, открито критикуват недъзите на обществото и не са послушни. Явлението е един от показателите за това как по-високото положение в обществото води до по-голямо лицемерие, стремеж към всеобщо покорство и потискане на възможността за изразяване на настроения, които се опълчват срещу него и срещу целия тон на дресирано покорство.
    (253) Неологизъм за мъж, който отдава прекалено голямо значение на жените, преследва "фусти", но пренебрегва приятелите си или дори разваля приятелствата си заради жени: "путковец". Също така, когато когато мъж проявява женска "емоционална интелигентност" често бива класифициран от хетеросексуални мъже като "педал", "гей" без да се намеква актуална хомосексуалност (желание за полов акт с мъже), а като особеност на характера и начин на поведение в личностните взаимоотношения.
    (254) Жените имат "по-висока "EQ" (емоционална интелигентност) и пр., но само от женска гледна точка на тези понятия, ако се приеме че "да се поддържат гладки взаимоотношения в групата", както е посочено в (176.1) е показателят за висока интелигентност; бих добавил - дори поддържането на отношенията дори и те да са привидно гладки и двулични. Мъжете по-трудно получават висок резултат на такива тестове, защото двуличността и привидното разбирателство им се отдават по-трудно - когато имат междуличностен проблем те разбират (познавателно) че има такъв и по-скоро го изясняват и разрешават, отколкото да се правят че няма проблем и да продължат да се гледат в очите и да любезничат и лицемерничат помежду си. Виж също за начина по който "невинните" момичета се опитват да се измъкнат от отговорност в ситуацията "само приятели" и смешките със сбогуващи се момчета и момичета.
    (255) "Оливие беше много любезен; но в него имаше нещо променено; и Кристоф чувстваше това. Каквото и да прави един приятел, когато се ожени, той не е вече предишния. Към мъжката душа се е смесила сега женската душа. Кристоф я подушваше навсякъде ..." - из "Жан Кристоф - Краят на пътуването: Приятелките", Ромен Ролан, превод Георги Д. Юруков. Изд. "Мозайка от съвременни романи", София 1946 г. Първо издание на фенски: 1910 г.     http://en.wikipedia.org/wiki/Romain_Rolland
    (256) Как юношите "стават мъже" (жени) в някои извратени общества:     http://9gag.com/gag/aEwbnwN

    Наборната военна служба е съвременен аналог на "посвещаванията" в примитивните общества. Виж и коментарите: "psychodelico 593 points · what's up with all the penis cutting " относно обрязването на мъжете в някои култури. Произходът на този обичай е очевиден: идва от култури, съществували в горещи сухи места (Близкия изток), където не е имало възможност за редовно къпане. Вероятно са се получавали инфекции и някой някога е обрязал инфектирана кожичка, болният е оздравял, а после някой е рекъл "И Господ каза да обрязваш мъжките чеда, за да покажеш, че вярваш в Него" и пр. След това народът е забелязъл, че обрязаните не са получавали този тип инфекции и са признали "божията премъдрост".

    В общества с по-хладен и по-влажен климат с достатъчно вода инфекциите са били по-редки и не е имало нужда от обрязване. Впоследствие културите, които са се обрязвали, са променили смисъла на този акт, като са го възприемали като начин за различаване, за идентификация, вид дамгосване за разпознаване на "свой-чужд". Мюсюлмански мюфтия в репортаж по новини на някоя телевизия в началото на май? 2014 г. по повод на ритуала сюнет сам спомена нещо в духа на последното. Вероятно подобен произход има пиенето на алкохол. Чувал съм "пиячи" да се изказват: "Как ще пиеш ракия при 40 градуса жега". Ислямът произхожда от Арабия, пустини, жега и сух климът. Алкохолът причинява дехидратация.
    (257) Жените информатици, компютърни и електронни инженери. Има изключения, жени които са конкурентни на колегите си на професионално ниво. Професионалното обаче е на светлинни години от гениалното, и тези индивиди са проблясъци в мрака, затова е смешно да се дават като доказателства, че "жените го можели" Също така, този труд твърди, че мотивацията дори и на най-талантливите жени е различна от тази дори и на по-посредствените мъже, които могат далеч по-добре да се занимават с отвлечени и неблагодарни дейности заради интелектуалното удоволствие, а не заради поощрението, "радостта на хората" и т.н. Това е необходимо за изследванията на ръба, които не носят резултати веднага. По отношения на проблясъците - наистина някои мъже могат да правят шпагат - Жан Клод Ван Дам, Йордан Йовчев, някои каратисти, таекуондисти... Останалите 3,5 милиарда - не могат. Също така досега не съм срещнал и не съм чувал дори за една жена, която да изобретява, да твори нещо на ръба на науката сама, по своя инициатива, откъсната от обществото (защото то не я разбира, тя е прекалено авангардна и пр.).

    Тя може да работи в област на ръба на нуката и да прави открития, но ако е педантична формална институционална форма - не и в положение на на т.нар. "луди учени", дисиденти, непризнати приживе и пр. В миналото много учени и философи са били такива - не са били доктори, членове на катедри, на академии на науките, когато си дисидент не можеш да бъдеш. Още повече пък изобретателите, Едисон се е образовал сам. Виж например историята на индийския самоук математик Рамануян:     http://www.indianetzone.com/5/s_ramanujan.htm

    Романът "Ада" (11) възхвалява "момичето юнак" (137), разностранен, в най-добрия случай всестранен гений, своеобразен "свръхчовек", в романа - богиня. За съжаление обаче за всичките години през които съм се оглеждал за доказателсва за съществуването на такова същество от женски пол, не съм открил нито едно. Теоретичните основания и мнения на мислители по този въпрос също го поставят под съмнение като невъзможно. Всъщност винаги съм знаел, че такъв тип жени не съществуват (11).

    Виж и народната поговорка: "Жената програмист е като морско свинче - нито е морско, нито е свинче." (Като информатиката е само един компонент от личността на юнака, и в самата нея има огромен спектър от способности и обхват на познания и дълбочина на разбиране. От най-скучното програмиране на банални неща, за които си намерил някой клиент да ти плаща, до разработка на универсален софтуер, който да създаде сам себе си чрез взаимодействието си със света.)

    За съжаление, на ръба на бръснача на прогреса мъжът е сам.
    (258) В някои от сезоните на детския фантастичен сериал "Звездни Рейнджъри" (Power Ranger), както и в анимационния филм "Капитан Планета" (Captain Planet) например ролите се разделят равномерно по раси: има чернокож, бял, азиатец, индианец и пр. Ако в "Капитан Планета" изборът е оправдан от контекста на глобалността на планетата и "Майката Земя Гея", то в другия филм по-скоро прилича на "политическа коректност". Например:     http://images.wikia.com/powerrangers/images/c/c0/Power_rangers_ninja_storm_by_mars219-d36bw1q.jpg Разбираем е търговският замисъл - предвид световния пазар по този начин вероятно се търси подсигуряване, че зрителите по целия свят ще се отъждествяват с някой от героите и така ще предизвикат повече интерес и продажби. Подобна е причината на световните първенства по футбол да се класират отбори, които са боксови круши за другите, но пък осигуряват печалба от телевизионни права. Оправдана "политическа коректност" има в леката атлетика и други индивидуални спортове, където съществуват квоти за брой атлети от съответната държава - след като се покрили и норматив, - защото в противен случай световното би се превърнало в "държавно", най-вече на САЩ и Ямайка в спринта, и основно на Кения и Етиопия в дългите бягания. С глобализацията тези ограничения обаче също не действат - кенийци стават датчани, шведи, англичани и пр. В крайна сметка европейските първенства се превръщат в "Евро-Африкански" и в малки световни, но се водят европейски, защото клубовете които участват в тях ("държавните федерации") имат седалища в рамките на континента и първенството се провежда там. Т.е. първенствата се превръщат от такива на хората, които са родени и израснали в дадена област, в състезания на мястото - в дадена област се провеждат състезания, който се запише - участва.
    (259) Коефиециентът на интелигентност на МЕНСА и др.. или Решаването на главоблъсканици не е свободен творчески изследващ, обобщаващ и сътворяващ разум

    Това, което се измерва в популярните тестове (прогресивни матрици; Менса и пр.) не отразява онова в което мъжете гении, или просто надарени, са по-добри от жените: най-абстрактните обобщения върху цялото познание, което може да се провежда продължително, съсредоточено, неограничено дълго време, без обществена награда и без да се започне от такава; това е знание и изобретение заради самото него. Обективност и откъсване на интелекта от волята, в термините на Шопенхауер.

    Tакива области са философията, теоретичната физика, математиката, биологията, химията - когато са на ръба на нови открития и нови обобщения, а не когато се изучават в учебни програми, преподават се и пр., и още повече в днешното институционално общество и в скованата образователна система.

    Доказателства за това са двама от най-могъщите умове в теоретичната физика: Алберт Айнщайн и Ричард Фейнман. Историята на първия е популярна - той е проговорил на 4-години и учителите са го смятали за слабоумен. Според биографът на Фейнман Джеймс Глейк**, "неговият коефициент на интелигентност в средното училище е определен на 125 - висок, но не заслужаващ особено внимание" - на 15 години обаче той самостоятелно изучава тригонометрия, висша алгебра, диференциално и интегрално смятане, и както сам разказва в интервю** се учудва защо тези толкова лесни за него неща не са били ясни на баща му.

    Изводът от историята на Фейнман не е, че "всеки може да стане гений", а че тестовете за интелигентност не са били адекватни за да измерят предимствата на неговия ум.

    Обикновените тестове за интелигентност изискват бърз отговор и са върху малък обем данни, даден непосредствено - това разбира се има връзка с т.нар. G-фактор* но тя очевидно не е достатъчна, защото в реалния живот не е нужно да измислиш всичко за 30 минути, а условията на задачата не са на един лист, а може да са в цялата ти памет и да изискват да търсиш другаде, да експериментираш и пр.

    Творческият разум и реалната задълбоченост са много по-разнородни и всеобхватни от главоблъсканиците в края на вестниците. Разликата се демонстрира лесно като се зададе въпроса: какво е изобретил, написал, създал онзи, който има IQ 200 и е факир на подобни тестове, или пък има не знам си колко формални висши образования; какво иска да създаде, върху какво работи, какъв е неговият идеал.

    Също така, и да нямаш формално висше образование в дадена област не ти пречи да я познаваш и разбираш по-добре от някой, който има, благодарение на дарба, интуитивно разбиране (200)(210), любознателност и самообучение - гениите от древността не са учили в университет, а гениалността се проявява още в детска възраст. x

    Известен е случаят на българката Даниела Симидчиева с IQ 192 - "най-умната жена в света" и т.н. Виж:     http://www.blitz.bg/news/article/117804



    Тези точки несъмнено отговарят на способност за решаване на матриците на Менса и отразяват някакви способности, също така тези точки имат отношение към академичните резултати и пр., но отношението е частично и академиното образование без оригиналност е посредствено.
    Доколкото съм наблюдавал жени с математико-логически наклонности, те повече от мъжете играят логически игри, в които се нареждат цветни кръгчета, думи, цифри - судоку; и пр. Мъжете в общия случай намират подобни игри за "безмозъчни" и предпочитат такива, в които има повече смисъл, тъкан, история и някакво сетивно-моторно планиране - стратегии като "Star Craft", 3D-шутъри като "Quake", "Unreal", "Call of Duty", особено в мултиплеър - с други играчи в локална мрежа или в целия свят (сравни с това, че "игрите правят хората асоциални"). Във втория тип игри, още известни като "пуцалки", "3D-екшъни", "First person shooter"-и също има стратегия и предвиждане на поведението на противника, избор на подходящо оръжие в подходящ момент и последователност и пр., но за по-кратко време (271). В тези игри има симулация на реалност; агенти с поведение, които взимат решения, действат, а играчът контролира своя герой или своите сили. Виж (195.6) и темата за играчките в труда.

    Исторически момичетата са много по-малко заинтригувани от видеоигрите, това се смята за "момчешко занимание", а момичетата геймъри се уважавани и почитани от момчетата - те си мечтаят за момичета геймъри и рядко откриват такива. Виж илюстрация например във филма "Хакери" (1995 г.), и по-рано в "Последният звезден боец" - "The Last Star Fighter"(1984) и донякъде във "Военни игри" - Wargames"(1983). Виж също "Електронни мечти" - Electric Dreams (1984).

    Игрите "The Sims" и "Second Life" са по-"момичешки".

    Винаги като съм чувал тази история съм се питал какво оригинално е създала с този уж брилянтен ум - какво е проектирала, написала, сътворила, и от репортажите не ставаше ясно нищо - само колко висши била завършила и какъв коефициент. Това са само символи на социален статус, обозначения - любими на медиите. Някакво голямо число за раздухване, да се каже "невероятно, изумително, най-", да се създаде силно впечатление, сензация.

    Журналистиката и английската филология, както и синдикализма - с цялото ми уважение, - не са особено високоинтелектуална или оригинална творческа дейност, нямат висока структурна сложност, а завършването на формално образование само по себе си е рутинна работа за повечето студенти - те не създават оригинални трудове освен дипломни работи, които в общия случай, освен на даровитите студенти, са посредствени, безидейни и банални.

    Споменава се, че е започнала електронно инженерство. Според статията нейната най-голяма гордост са трите й деца; забележете израза "реших, че трябва да съм полезна на хората" - това е постоянен вирус, натрапчива мисъл, в ума на жените.

    Мъжете разбира се също търсят и се нуждаят от обществено признание - то необходимо за извършване на някои дейности, за реализацията на големите проекти и пр.; мъжете обаче са по-издръжливи, когато искат и трябва да работят въпреки липсата на подкрепа, и обикновено не чакат някой "да ги образова". Мъжете са по-активни в изучаването, изследването и заниманията с това, което искат - например деца и юноши, които се самообучават в областта на информатиката не за да участват в състезания по програмиране, от ЗИП или защото са в еди-каква си паралелка (или не само), а защото искат да разберат и създадат еди-какви си програми, как работи еди-какво си и пр. Организираното обучение разбира се не е нещо лошо само по себе си, но в по-минали десетилетия и определени обществени ситуации, и когато детето е прекалено талантливо и любознателно, то трудно може да намери подходящ кръжок и пр. - търсещият ум не чака някой да го организира, а действа, и ако групата в която би могъл да бъде се движи бавно - тича напред сам.

    Много от големите изобретатели не са имали значимо формално образование, легитимирано с дипломи и др., или са започвали да творят преди да го имат. Благодарение на резултатите от труда си са успявали да спечелят признание и подкрепа. Някои са изоставяли образованието, защото са били разочаровани от посредствеността в него. Техният мотив за творчествто и действие извира от самата любознателност и удоволствието да създаваш, а не от дипломата, ръкопляскането на обществото, престижът и пр. (257)

    Според обществото да твориш заради творчеството и да разбираш заради самото разбиране, независимо от обществената оценка, е "аутистично" - ако обществото не те подкрепя, то ти не трябва да твориш или да правиш нещо. Ти си "графоман", "луд учен", "асоциален", "нямаш социална интелигентност", "не разбираш чувствата на другите" и пр.*** От друга страна обществото не може да се постави от другата страна: от гледната точка на едно гениално дете, то е заобиколено от идиоти и олигофрени, или се намира на "Планетата на маймуните" (оригиналният роман и филма от 1968 г.), където то всъщност отлично разбира мотивите и поведението на другите (това е по-просто от интелектуалните занимания), или ги намира за твърде елементарни и очевидни, за да заслужават особено внимание. Обществото обаче дори и да се напъва не може да го разбере в неговите понятия и мащаби, а тълкува поведението му единствено в разбираемите от него термини на "чувства", обществено одобрение/поощрение/неодобрение - харесвам/не харесвам (100), - и от тях - социален статус, положение в обществото.

    В абстрактен смисъл това заклеймяване произтича от стремежа на господаря (обществото) да подчини роба (индивида) на своите цели; и на това че "робът", индивидът, в процеса на еволюция на Вселената се стреми към все по-голяма независимост и да се изпълнява неговата воля.

    Същият принцип се проявява в сблъсъка между всяко съхранено ядро и приспособяващ интерфейс (232)(233) - едното иска да запази съществуващото, статуквото, например ДНК и биологичната форма на човек, и женските индивиди; а другото влиза в борба с него, за да създаде по-съвършено съхранено ядро и по-висш приспособяващ въоблик. В тази роля са човешкият разум, и мъжете; в глобален смисъл на ръба са най-гениалните мъже заедно с технологиите и натрупаното знание, които са острието на този нов по-съвършен разширен приспособяващ интерфейс.

    За жените е абсурдно да поемат по този път с тяхната по-висока "социалност" - по-трудно биха се откъснали от стадото, което им помага в институционално общество и в издигането, защото там социалният статус (ранк, място в обществената йерархия) "определя" дали си ескперт или не; ако са в общество където няма такива институции, няма "фарове" които да показват кой какъв статус има, няма финансова награда, като в миналото, сами по-скоро не биха се занимавали. Според мен това е едно от обясненията за навлизането на жените в тези сфери едва в по-ново време. Преди векове тези дейности са били прекалено непрестижни за да заинтересуват жени, като се започне от писането и четенето в древността и в средновековието в Европа; или философията и математиката; или механиката през Ренесанса. През средновековието не е имало почти нищо за четене освен Библията - ако може да се добереш до копие. Логично манастирите се превръщат в книжовни центрове.

    Винаги обаче е имало жени аристократи и кралици. Ако тези дейности са ги влечали, все е можело да намерят начин да се образоват или да се опитат да прокарат нещо такова по-рано отколкото се е случило. Виж (36).

    Виж коментара на:
    Ай сиктир (анонимен) 10 септември 2011
    От 20 години работя като психолог с Рейвън теста. Оценки над 150 и дори над 200 се срещат доста често. А за Менса не ми се говори. Това не е наука, а бизнес - правене на пари от наивници. Освен това смея да твърдя, че АйКю не значи нищо. ...
    Въобще "висшУТУ" само по себе си е мярка за интелигентност на "нисшУТУ" духом - тези, които приемат притежанието на диплома за висше образование или еди-колко си такива само по себе си за знак за висок ум обикновено нямат кой знае колко особен ум или са засегнати от отровата на обществото и авторитетите. Завършеното образование не е достатъчен показател, а незавършеното - не показва незнание или неспособност само по себе си в изключителните случаи, когато авангардни умове го пренебрегват, защото са го изпреварили (виж напр. Бил Гейтс и Стив Возняк).

    * General Intelligence, обща/универсална интелигентност в психологията; но не отговаря точно на универсален разум в термините от моите работи, където се изисква всестранност, каквато хора с уж висок G-фактор нямат.
    ** In high school, his IQ was determined to be 125—high, but "merely respectable" according to biographer James Gleick.[16]
    http://en.wikipedia.org/wiki/Richard_Feynman
     *** Обществото също така е разнородно понятие, което може да означава различни неща в различен мащаб, обхват, гледна точка.
    (260) "Новата диктатура: политическата коректност", Андрей Кончаловски. Превод: Рени Нешкова. "Гласове", 11/5/2014 г.
    http://glasove.com/analizi/36505-novata-diktatura-politicheskata-korektnost
    Благодаря на Shelly Shelly, споделила чрез Milena Fuchedjieva
    (261) "Stoichko Hristov 4: Respect your enemies"!" - кратък сатиричен филм
    (262) Артур Шопенхауер, "Светът като воля и представа", превод: Пламен Градинаров. Изд. Евразия 1997., Том II, кн. 3-4. Четвърта медитация.

    262.1. с.39 "Жените могат да имат огромен талант, но не и гениалност"

    Коментар: под гениалност Ш разбира най-висша степен на обобщение и обективност, откъснатост от удоволствие и неудоволствие (чувствени удоволствия) при разглеждане и изучаване. Виж (197)(195)(176.2)(259)(236). Субективността е когато "интелектът е поставен в служба на волята" - на удоволствието и неудоволствието, на практически нужди. Геният работи против практическите нужди, готов е да се сблъска с обществото и е принуден, защото създава неща, които обществото не разбира и не приема. Това е невъзможно за жена с женска ДНК и работеща хормонална система, от там произтича заслепението по социалния статус (статуквото) и по-голямата податливост на обществено мнение и всякакви авторитети, от там и това че в половия живот си търсят господар.

    262.2. с.38 "Талантът прилича на стрелец, който улучва цел, недостижима за другите; геният - на стрелец, който улучва цел, която другите не могат дори да видят. Затова те узнават за нея само опосредствувано и дори тази вест те приемат само на доверие."

    Коментар: Виж за значението на социалния статус за оценката. Виж (100).

    262.3. с.15, цитат на Гьоте: "В живота то ни огорчава, в картината ни възхищава". Виж и (49.1)(100) - рамката.


    Коментар: Шопенхауер донякъде има предвид картината като обект, който индивидът съзнава извън реалността, той не може да "влезе" там, съответно го разглежда без да отнася изобразеното към някаква чувствена изгода за себе си. От друга страна обаче, според мен възхищението на хората от картини идва не само от такава обективност, а от ефекта на социалния статус (рамката, галерията, мястото - виж (49.1)(100)), подобно е на ефекта на телевизията (виж Телевизията като Господ).

    В сериалите и киното често се показват случки и ситуации от ежедневието, които обаче представени на екран изведнъж стават интересни и се оценяват като красиви, прекрасни, колкото и да са банални в действителността.

    Последното е доказателство, че "красиво" обикновено се възприема като обществена награда, а не обективно (в Шопенхауеров смисъл) и в тази си форма то не е онова красиво, за което говори той, a e "приятно" и др. В този случай причината за възхищението от картините екрана не е толкова в това, че те са невеществени, въображаеми, отдалечени и не може да се взаимодейства с нея, и заради това обективни в Шопенхауер смисъл на откъснати от волята. Причината е по-скоро в социалния им статус и от тази гледна точка те са свързани с волята като стремеж към чувствено удоволствие. Заедно с ефекта на пристрастяване, хипнотизиране и пр., които също са чувствени усещания. Виж (74)(100) и в този труд.

    262.4. с.21, "представящата способност на мозъка притежава такъв излишък, че безцелно възниква чист, отчетлив, обективен образ на външния свят, който е безполезен за целите (намеренията) на волята, а в по-висшите степени дори пречи за тяхното осъществяване, дори може да се окаже вреден..."


    262.5. с.22, "Всички понятия, а с това и всичко мислимо, са само абстракции, а следователно и частични представи, възникнали от нагледа посредством мислено отстраняване на редица негови елементи. ..." и по-нататък. Сравни с:
    Коментар: Шопен
    (263) Entropica's Equation of Intelligence - a Discussion and Criticism | "CaaS" Intelligenent OS Operating Systems| Интелигентните операционни системи и Ентропика - коментари, Tuesday, December 10, 2013, Todor Arnaudov's Researches:     http://artificial-mind.blogspot.com/2013/12/entropicas-equation-of-intelligence.html
    (264) За красотата - продължава в следващата част. Виж (17)
    (265) Clive Wearing - The man with no short-term memory, BBC:     https://www.youtube.com/watch?v=Vwigmktix2Y
    (266) Дефекти в теста на Тюринг и в теста на Ада Лъвлейс. Въведение в Образоватения Тест
    266.1: Faults in Turing Test and Lovelace Test. Introduction of Educational Test. (For Measuring Intelligence Of Machines), Wednesday, November 14, 2007 Todor Arnaudov:     http://artificial-mind.blogspot.com/search?q=Lovelace
    (267) "Анти-Дюринг", Фридрих Енгелс - изд. на БКП, 1970 г. 267.1 Глава IX. ... Свобода и необходимост ... с.149: "За него [Хегел] свободата е опознаване на необходимостта. ..."Необходимостта е сляпа само доколкото не е разбрана". Свободата се заключава не във въображаемата независимост от законите на природата, а в опознаването на тези закони и в съдържащата се в това познание възможност планомерно да заставяме законите на природата да действуват за постигането на определени цели. ... свободата на волята не е ниюо друго освен способността да се вземат решения при познаване на нещата. ... и, напротив, основаната на незнанието неувереност, която привидно произволно избира между многото различни и противоречиви една на друга възможности за решение, тъкмо с това доказва своята несвобода, своето подчинение на онзи предмет, над който тя би трябвало да господствува ... " и т.н.
    (268) "Materialism and Empiriocriticism", Vladimir Ilich Lenin, 1908. Project Gutenberg , ...
    (269) Онези, които системно не разбират същинските вътрешни причинно-следствени връзки и закономерности издигат в култ само чувствата, необяснимото, социалния статус и авторитетите; те са първият тип: А. Другите, които ги разбират - възвеличават разбирането, разумът. Те са вторият тип: Б. Въобще, неразбиращите - не можещи и не искащи да разберат възвеличават "тайнственото" и емоциите; а можещите и искащите да разберат - разумът, управлението над нещата. Вторите също имат емоции - като всички животни, - но ги виждат като нещо очевидно и елементарно, защото дори и животните имат чувства - те са в основата на пирамидата. От друга страна - спектърът на ума има огромен размах и не всички притежават разум; той е острието на прогреса - върхът на пирамидата.

    Първите разбират - узнават - само, че не разбират даден обект на изследване, по-конкретно защо се случва това или онова, с достатъчно висока разделителна способност и в термини свързани с тяхното волево поведение (не волята в Шв. смисъл) - дали случващото се зависи от тях, дали е контролируемо и пр. (104)

    Вторите разбират обекта на изследване, както и разбират, че го разбират и системно увеличават разделителната способност, отчетливостта и размаха на разбирането като предвиждане. (104)

    Тези насоки са свързани с възприятието на понятието "свободна воля". (103)(104)

    Вторият тип клонят към дефиницията на Хегел, разширена от Енгелс в "Анти-Дюринг" (267.1) и цитирана от Ленин в "Материализъм и емпириокритицизъм" (268), и мислена също от философи и математици като Лаплас, в също и от Ш. (235)(236) - при последния като увеличаващата се отчетливост на по-висшите форми на обективация на волята. При Т.А. (103)(104) еволюцията на Вселената е стремеж към създаване на въображаеми вселени от по-високо ниво, които все по-добре предвиждат бъдещето - познават законите на подвселената, в която съществуват, както и собствените, на своята работа.

    Този тип мислители често имат широки познания в частните науки, математиката, съчетават хуманитарни и точни науки и имат уклон към Теория на системите, кибернетика.

    От първия тип са например хора с хуманитарни наклонности, слаби в природните науки, математиката и инженерството, които нямат познания - защото не ги разбират, или си мислят че ги разбират (виж мнението на волунтариста в (103) затова колко "тъпа" и "скучна" била математиката или науката, защото 2+2=4 - математика за 5-годишни). Същите обаче имат високо самочувствие и увереност в собствената по-висока значимост от "заблудените" "роби" на науката, които имат по-задълбочено разбиране от тях.

    Този тип хора смятат и че "компютрите правят само това, което им наредим", претендират че разбират ("1,0, там някакви инструкции, програми"), но те самите не могат да "наредят" на компютъра и 20 редова програма код, да не говорим да разберат компютърните архитектури, електроника и пр. - дори и най-елементарните. Тяхното взаимодействие с подобни технологии е да натиснат някое копче, иначе то е "просто единици и нули" - всъщност просто мъгла, магия, също толкова невероятна колкото и всички други неща, които те не разбират и никога няма да проумеят. Този тип хора възкликват пред чувствата, колко са необясними и неповторими (233.2), когато всъщност те са много по-лесно обясними, претворими и прости - питайте някой писател, режисьор, актьор, психолог и пр. или гледайте филм.

    Ако човек не разбира или не може да схване динамиката на чувствата - проблемът е у него и в липсата на "емоционална интелигентност", а не в "сложността" на чувствата. Те не са споделими под формата на Куалия - но какво от това, разбирането, умствената интуиция, вътрешният наглед (200)(210) също не се споделят като Куалия, затова един и същи текст и едни и същи сетивни данни изглеждат по различен начин за различни хора. Ш. отбелязва някъде из работите му за това, че глупакът и геният виждат съвсем различни неща във великите произведения на изкуството; илюстрация за последното има и в (100)).

    Първият тип предоставят по-голяма важност и висок статус на някои от нещата, които не разбират - например защото са "човешки". "Човешките неща" са специални всъщност заради човешката самовлюбеност - самите хора са хора и се самовъзхваляват, и защото хората имат социален статус; очи, уста (изразяват общоприетите емоции, имат чувства); "узаконена" собствена "свободна" воля (107)(147)(169). Затова първият тип претендират, че уважават хората, като нещо специално.

    Те също така понякога уважават природата, но едностранчиво, защото виждат хората като нещо привнесено, независимо, извън физичните закони; хората са "вълшебни", вече не се схващат като по-висша форма на физични закони (Т.А), като изпълнители по същество на волята на природата, затова сътвореното от хората вече няма връзка с нея. Когато работят с такива създания "на човека" обаче - компютри и пр. - те просто натискат копчета, пипат сензорни екрани и местят мишки - без да разбират нищо от случващото се отвътре. Видите ли обаче, те били господари на машината, имало неразбираеми неща и пр. (103)

    Най-различното нещо на хората изглежда е именно във волята, и Шв. смисъл и въобще - забелязването и усещането на съвпадението между това, което искаш да направиш/възприемеш и това което се случва (104) - но за разлика от мислители като него и Т.А., първият тип хора не схващат себе си като по-висока степен от верига от подобни явления, или като висша форма на физични закони, а иронично и парадоксално се виждат едновременно като "висш" господар - "независима свободна воля", но без да съзнават, че тя е възможно само ако те са роби на случайността (267.1),(103)(104), т.е. в тази им дефиниция те са несвободни и пак са жертви на случая.

    Вероятно този стремеж към формално заявяване на някаква свобода е свързан със социалните йерархии. Като хуманитари, които са мулти-интердисциплинарно слепи, положението в обществото и отношенията господар-роб в обществото за тях вероятно имат по-голям дял в ума им като обекти на възприятие. По-повърхностното мислене е причина да възприемат знаците на социален статус като достатъчно значими "команди".

    Те говорят за стремежа си да имат такава свобода от началника си - да не са пряко зависими от своите личностни началници и тъй като не разбират достатъчно ясно физичните причини, не възприемат хората като част от тях и част от взаимосвързаността на всички явления, те прехвърлят социалната йерархия и в природата като личностна. Вероятно така са възникнали личностните богове, особено единственият Вседържител, естествено и като огледало на стремежа за власт на отделната личност, особено на онези личности, които са искали да бъдат господари на народа. Въпросният начин за проявление на стремежа към свобода съвпада с постулатите от (103)(104) за това, че управляващите устройства искат те да управляват и да се убеждават, че те управляват - дори и когато настояват за случайна "спонтанност" и пр. - те държат да вярват и да представят, че всичко зависи от тях и противоречията не ги интересуват.

    Всъщност още сега първият тип са в по-голяма степен несвободни от втория. Както природата така и технологиите въобще са техни господари в по-голяма степен, отколкото на втория тип (267.1), защото "свободната" воля, която те влагат се вмества в рамките на няколко символични бита информация, смехотворно малко сравнено с обема на преобразуванията в технологиите и Вселената върху която въздействат, както и спрямо страничните ефекти на тяхната воля, за които дори не съзнават. Във вътрешния наглед (200)(210) разбиращите имат много повече обем информация. Виж (104)(203).

    269.1 Първият тип се задоволяват с това да преживяват нещата, за тях най-важна е моментната реалност и чувството, затова развитието на познанието и технологиите не им влияе особено. Вторият тип също чувстват - като всички същества, - но те изпитват нужда и да разбират и да осмислят случващото се, не само да чувстват някаква моментна реалност, "да се чувстват живи" и пр. Усещането, Qualia-та, на втория тъп всъщност е по-дълбока (200)(210).

    Вторите разбират:
    • първите (чувствата)
    • онова което първите не могат да си предствят и разберат
    • защо първите имат съответните убеждения и "къси съединения"
    Първите обаче не разбират:
    • какво те самите не разбират - то е извън чувствата
    • какво разбират вторите

    Виж (200)(210) и заключителната част от работата относно по-високата сетивна резолюция. Виж (272)

    (270) Виртуозна игра на "Ънрийл Търнамент 2004", илюстрация на микро-планиране, синронизиране и предвиждане на траекторията на противника ("тайминг", timing) и пр.: Virtuoso performance in Unreal Tournament 2004, playing the demo in Godlike difficulty:     https://www.youtube.com/watch?v=iSntL36sBbc

    Допълнения след първоначалната публикация от 25-5-2014 г.
    (271) Радо Шишарката, "Песен за бирата".     https://www.youtube.com/watch?v=fmFp8HkEPpM, http://www.vbox7.com/play:1607f745

    Благодаря на Н.З., който ми припомни тази песен и че в текста й се пее "не те заменям за жена" така както в "Жигули"! (3) [23-6-2014]

    Статистика към 23/6/2014:
    Youtube: 159 927, Харесва ми 489 Не ми харесва 13
    Vbox7: 85 064, Яко е! 3427 Не: 36

    Силно одобрителни коментари.
    (272) Артур Шопенхауер, "Светът като воля и представа", том първи; изд. "Захарий Стоянов", 2008 г. Превод от немски: Христина Костова-Добрева, Иван Стефанов.
    272.1: Първа книга, глава 12, с. 178-179, относно два типа хора: задоволяващи се само с нагледно разбиране, и търсещи дълги вериги от умозаключения. Сравни с (269). See also (236.2) [8/8/2014].
    (273) Редакции:
    273.1: В първото издание: "Видят ли халка: свършен си! А буташ ли [бебешка ] количка..." - по-късно си спомних по-добре подредбата на думите. 273.2: Беше "другите, но съвпада с модела..." и без "доказан..." 273.3: Абзацът в 242.1, който започва с "Въобще - академична институционална философия..." - повече думи и изясняване; "десетина хиляди" беше променено на "хиляди". 273.4: Мнението на А. Кончаловски за холивудското кино в статия в изданието "Дневник" - "Кончаловски оттегли в протест срещу Запада филма си, обсъждан за "Оскар", 27/9/2014:     http://www.dnevnik.bg/sviat/2014/09/27/2388512_konchalovski_ottegli_v_protest_sreshtu_zapada_filma_si/?ref=yellow_ip



    Р А З У М И Р